26 март 2008

Приключенията на Светли в Исландия (1)

Блогът за пътеписи „Пътуване до...“ се премести на нов адрес http://patepis.com. Забелязвам, че все още очаквате да се появяват нови пътеписи на настоящия адрес – това няма да се случи. Всички тукашни пътеписи са преместени на http://patepis. com. Минете на новия адрес http://patepis.com, където има вече към дванайсет нови пътеписа. Новият урл за абонатите през RSS e http://patepis.com/?feed=rss2 До нови срещи на новото място!

Исландия, Рейкявик

Само да уточня няколко неща. Светли е мой приятел от Видин. Винаги е някъде на път. Обиколи целите Балкани, после се насочи към Испания и Франция, а сега е някъде в

Исландия

Там е по програма за „обмяна на опит“ или нещо такова, обеща да пише по-подробно за това. Първияt му мейл бе супер интересен за мен, може би защото не знам почти нищо за Исландия. Terra incognita. Така че хайде да я открием заедно:

„Здрасти,
ще се опитам да напиша накратко за това, което се случва тук, но ще е трудно. Много неща се случват:)

Първо, при пристигането ми в Исландия бях малко изненадан, защото всичко беше в сняг. Оказа се, че имат само два сезона -зима и лято. В момента е края на зимата и снегът се топи. Времето обаче е доста странно, защото много често духа силен вятър. Заради течението Гълфстрийм(което повишава температурата) в един ден може да вали дъжд или сняг, после да грее слънце и после пак дъжд...

Вече две седмици и половина съм тук и не сме почнали работа. Сигурно ще е към края на месеца. Ще работим в един камп на едно езеро. Ще играем с деца и т. н., не знам и аз точно, но общо взето не е като „нормална работа“. Тези две седмици постоянно ходихме по разни места... Имахме програма и трябваше да посетим някои забележителности, както и разни отдели (относно човешките права, емиграционен отдел и т. н.). Може би това ще ни бъде полезно след време.

Имахме и традиционна исландска вечеря, което беше отвратително!!!

Тук, ако си чужденец, всеки те пита „How you like Iceland?“ и дали си опитал от акулата!!!
Аз опитах акула и беше отвратително... Те я правят по много стар обичай, като или заравят месето под земята за шест месеца, или го оставят да изсъхне. След това го ядат и пият една традиционна напитка...Brenvin или нещо такова. Силна е и много гадна на вкус. Не знам от какво се прави, ама май от ферментирали картофи. Кофти комбинация е с акулата. Вкусът й е толкова ужасен, че човек не може да изяде повече от три малки парчета.

Вчера ходихме до едно много интересно място тук — Гейзир. Това е гейзерът, от който идва името „гейзер“ като феномен. В момента Гейзир е умрял и не изхвърля вода, но до него има друг, по-малък гейзер, който изхвърля вода на всеки 10 минути на 30 метра височина. До мястото ходихме на автостоп (това е съвсем нормално за хората тук), защото билетите са супер скъпи. Всъщност всичко е супер скъпо. Едно момиче, което ни взе на стоп каза, че учи в Барселона и като отиде там всичко й се струва евтино. Представи си какво е тук!
Хората обаче са супер яки!!!

1. Кефя се и на хората, които са от други страни и са доброволци като мен тук. Запознахме се на семинарите, които имахме и сега си ходим на гости, защото има хора на много различни места в Iceland
2. Исландците са много мили хора също. Всички говорят английски. Ама наистина всички — няма значение дали ще е дете или дядо. Аз не срещнах човек, който да не може да говори този универсален език. Пък и им личи, че живеят щастлив живот...

В Рейкявик в петък и събота е party!

Всички излизат и след 12 или 1 през нощта улиците все още са пълни с народ. Всички пият и изглеждат много happy. А и се обличат готино, особено момичетата (90 процента са руси със сини очи, класика!)
Някои казват, че в Рейкявик всички са или музиканти, или дизайнери, или се занимават с някакъв вид изкуство. Май наистина е така.

За природата... Може би най-красивите места на света са тук!
Населението е около 330 хил., като 200 хил. сигурно живеят в Рейкявик и в още три града около него. Азс съм в единия от тях — Хафнарфродур (Hafnarfrodur). Той е третия по големина град с 22 хил.души. Наричат го града на елфите:)

В цяла северна Исландия живеят сигурно по-малко от 20 хил. души. Градовете като цяло са малки и ако тръгнеш по някои места, можеш да не срещнеш никой в продължение на часове. А ако тръгнеш из централната част на Исландия, можеш да се движиш с дни, без да видиш човек.

Много неща сигурно забравям или пропускам, но някой друг път пак ще пиша.
Изпращам ти няколко снимки да видиш...
Айде чао засега. "

* Писмото е публикувано с много леки поправки от моя страна :) Светли, извинявай, не се сдържах :) Благодаря ти, че ми разреши да го публикувам в блога си и чакам продължение... Ето и малко снимки на Светли — запазеното авторско право е негово. Все пак моля да не бъдат използвани без разрешението на автора на този блог!


Благодарение и чрез блога на Елина Цанкова
Авторски права: Нищо от този пътепис, вкл.снимките не могат да се ползват без писменото съгласие на Елина

Автор: Светломир Славчев
Снимки: авторът

Блогът за пътеписи „Пътуване до...“ се премести на нов адрес http://patepis.com. Забелязвам, че все още очаквате да се появяват нови пътеписи на настоящия адрес – това няма да се случи. Всички тукашни пътеписи са преместени на http://patepis. com. Минете на новия адрес http://patepis.com, където има вече към дванайсет нови пътеписа. Новият урл за абонатите през RSS e http://patepis.com/?feed=rss2 До нови срещи на новото място!

Гласувайте за този пътепис:

Блог класацията на България

1 коментар:

Longanlon каза...

Поправките не са били достатични, не се обиждай :)