На море по Коледа(4): Най-високият жилищен блок в света (Австралия)

Австралия, Коледа

Четвърта част на Весковия пътепис за Коледата в Австралия (предишната част е тук >>>, а началото – ето тук>>>)

Най-високият жилищен блок в света

(...на море по Коледа 4)

Не в тази снимка. Това е просто някъде из комплекса.

След първия забележителен ден, всичко се слива в едно, както често става на море. Плаж, вълни, басейн, мързелуване, хапване, пийване. Понякога аз готвя, понякога вечеряме навън. Трудно е да се разграничат дните един от друг. Нали това е целта – да се забравиш.

Започва нов ден.

Докато сме там, времето не е блестящо. Постоянно се трупат облаци - нещо, което наистина рядко се случва в Queensland. Изобщо това лято в Oz се изсипват невероятни дъждове и в доста градчета има наводнения. На мен облаците ми харесват, нали изгорях като рак първия ден и след това слънцето не ми липсва. Топло е, водата е приятна, има чудни вълни, за какво ти е слънце? Постоянно се кани да вали, но истински дъжд пада само в един следобед. Тогава използваме момента да се покатерим на Q1 за която казват че била най-високата жилищна сграда в света. Апартаменти, в които живеели хора. Там срещу $45 се качваме на един светкавичен асансьор, който за около 40 секунди ни мята на седемдесет и седмия етаж. На 250 метра над океана, можем да видим покривите на околните небостъргачи. Докато сме горе, дъждът спира, но снимките ми са мизерни, излизат мрачни и разплакани.

От тук влизаме в Q1.

Q1 – най-високата жилищна сграда в света!

Горе гледаме в едната посока.

После в другата, към целия 42 километров плаж.

Виждаме и реката.

на седемдесет и седмия етаж.

Какво друго правим през това безметежно време – нищо особено. Трудно се запомня. В курорта е пълно с различни летни атракции като Movieworld (светът на киното), Waterworld (светът на водата), Wet’nWild (див и мокър), Dreamworld (светът на сънищата). Наричат ги тематични паркове, в които ако това ти харесва, можеш да се спускаш по водни пързалки, да гледаш скачащи делфини или да се возиш на влакчета на ужасите. Американска история. Японците си умират за това. С тези неща не могат да ме излъжат. Струва ми се безбожно скъпо, чакаш на дълги опашки и после вземаш участие в една лудница. Абсолютен rip off!

Все пак момичетата отиват сами на музея на восъчните фигури, после в “снежния дворец”, което се оказало една стая хладилник с няколко ледени статуи и разни пияндета, смучещи водка в чаши, направени от лед. После се оплакват че им взели $80 за тази глупост...

Аз предпочитам през това време да се шматкам безцелно и да гледам наоколо. Всичко което виждам ми е интересно. Например, изумявам се от този странен метод на транспорт:

Петролна криза ли? Кой каза?

После, опиянен от лятното настроение, зяпам как хората ближат сладолед.

Real dude!

Тук виждам как един пич грабва фотоапаратите от ръцете на група шашнати японки и ги строява пред голямата елха в центъра да ги снима. В момента преценява композицията. След това ще започне да щрака апаратите един по един. Става ми весело при мисълта какво ще стане ако изведнъж хукне да бяга с апаратите. За жалост това не се случва. Този интересен образ има типична стойка на сърфист – пъргави крака и финно чувство за баланс. Дали този не е Веско?

Два бели ангела ми се усмихват!

Докато обикалям, ми се случват и други интересни неща. Две хубави каки например ме харесват и спират да ми се усмихнат, но флирта не става – малко са височки за мен.

Сини кръгове. Хората, които гледат уличните артисти също са ми интересни.

Абе, изобщо купон без край! С което доказвам теорията си, че за да прекараш добре не ти трябват непременно $80 (изхарчени за съмнителна атракция). Нещата наоколо са толкова по-интересни!

Накрая виждам залеза. Над Surfers Paradise отново пада нощ!

Небостъргачът Q1 http://www.q1.com.au/

Следва...

Край на четвърта част

Автор: Веско Петров

Снимки: авторът

Блогът за пътеписи „Пътуване до...“ се премести на нов адрес http://patepis.com. Забелязвам, че все още очаквате да се появяват нови пътеписи на настоящия адрес – това няма да се случи. Всички тукашни пътеписи са преместени на http://patepis. com. Минете на новия адрес http://patepis.com, където има вече към дванайсет нови пътеписа. Новият урл за абонатите през RSS e http://patepis.com/?feed=rss2 До нови срещи на новото място!

Гласувайте за този пътепис:

На море по Коледа(3): Плажът на Златния бряг (Австралия)

Австралия, Коледа, Нова година

Плажът на Златния бряг

(...на море по Коледа 3)

Предишната част е тук>>>, а началото - ето тук>>>

Раят на сърфистите, където слънцето рядко се показва през постоянните облаци. .

На следващия ден аз скачам рано и се втурвам да плувам и да “хващам” вълни. Оставям момичетата да спят дълбоко.

Веско Петров “лови” вълни.

Тази сутрин с вълните имам много по-добър успех от вчера. Откривам място, където преодоляването на прибоя не отнема толкова енергия. Вълните са бавни, хващат се по-лесно и дълго се плъзгам с тях. Голям кеф – това наистина е раят на сърфистите!

Рай за сърфистите.

Не всеки обаче “лови” вълни. Някои само гледат и завиждат. Чичката с червената шапка не е Веско Петров.

После слънцето изгрява и тъй като не съм взел крем UV30+, решавам че е време да се прибирам. Без този крем, без шапка и без очила тук можеш да изгориш само за пет минути (което става с мен).

Връщам се щастлив от чудесните вълни и осъзнавам, че не мога да се прибера. Фатална грешка – забравил съм ключа. Така ще разбера колко е ефективно секюритито на блока. Към ключа има малка електронна плочка, с която отваряш входната врата, вратите към басейна, тенис корта, барбекюто и подземния гараж. Без тази плочка асансьора не върви, а когато е с теб и активираш електрониката, можеш да отидеш само до твоя етаж...

Има разбира се домофон, но като не помня кой точно апартамент беше нашия. Добре че взех мобифона. Горе звъни, но никой не вдига. Момичетата спят дълбоко и от другия край на апартамента нищо не чуват.

Гледам, някакъв тъкмо излиза от блока. Шмугвам се след него във фоайето. Ха, ха, преодолях входната врата. Това добре, но асансьора не ще да тръгва. Тогава ми хрумва хитрата идея да се кача по стълбите, които всъщност се използват само в случай на пожар. Колко са 24 етажа... Ами доста са!

Стигам задъхам до моя етаж и едва тогава осъзнавам, че откъм стълбището, вратата не се отваря, може само откъм етажа. Веско, Веско, викам си, голям си хахо. Сядам отчаян на стълбите и не искам да мисля, че трябва да слизам обратно. Добре че тук има обхват. Половин час и двадесетина обаждания по-късно, нежната половинка ме спасява от душното и клаустрофобично стълбище.

После от балкона правя някои снимки. Нали ми е ново хоби, ще тормозя читателя с много снимки.

Майка с дете.

Две знаменца. Спасителите пазят пространството в ляво от флага с червени и жълто, виждат се няколко души. В дясно от синия флаг е за сърфисти.

Някои спортуват с хвърчило и surfboard - Kitesurfing (не знам българския еквивалент).

Денят минава в къпане, отново вълни за мен, обяд, дремене на двадесет и четвъртия етаж, книги и късно следобед тръгваме да вървим по плажа.

Това е егати плажа – няма край. Дълъг без прекъсване 42 километра и на места широк до 200 метра. Напомня ми за този между Камчия и Шкорпиловци, само дето е по-равен и по-чист (постоянно минава машина да пресее пясъка).

Широк, безкраен плаж.

... по който хората вървят за здраве.

... а спасителите бдят.

Те имат и други превозни средства.

Вечерта излизаме да разгледаме наоколо. Улиците са бъкани с хора, които мързеливо вървят без цел и посока и често спират да гледат уличните артисти, жонгльори и акробати. Атмосферата е страхотна, напомня ми за лятото във Варна, когато тръгваш бавно от театъра и вървиш по гезмето до входа на Морската градина и по-нататък. Често срещаш приятели, спираш, лафиш си и не ти пука за нищо. Разликата е че тук към лятното настроение се добавя и празнуването на Коледа. Още по-гот. Навсякъде греят цветни гирлянди и елхи. Все още ми става смешно като видя джапанките и ризите с къс ръкав около тях.

Тук в ляво се виждат масите на доста добър италиански ресторант. Този с очилата не е Веско Петров.

Ето и коледна елха (по австралийски).

Имаме си и Hard Rock cafe.

Народа се кефи на топлата вечер. Тук в ляво има един седнал абориген, който надува didgeridoo – традиционния музикален инструмент, представляващ дълъг дървен дудук с доста ограничен звуков диапазон. Вижда се само края на неговото didgeridoo.

Докато се шматкаме, ни обхваща глад и започваме да гледаме какво да хапнем. Наоколо има богат избор за вечеря, от разни бързи пици и сандвичи, които гълташ на крак, до лъскави ресторанти, в които един мазен ти отваря вратата и започва да ти се превзема, докато ти донесат широка петдесет доларова чиния с няколко художествено оформени бучки храна. Подтискайки артиста в мен, забелязвам едно невзрачно виетнамско място (ресторант би било твърде силна дума) с мръсни пластмасови маси. Прилича точно на местата за ядене в Бангкок. Прави ми впечатление обаче, че е пълно, докато в съседните, доста по-прилично изглеждащи заведения няма никой. Това не е случайно. Гледам там една свободна маса и бутам моите момичета, въпреки протестите им.

Не съм сгрешил, храната е страшно вкусна. Опитваме нови и непознати оризи и кърита, а за малкото момиче поръчваме някакви виетнамски noodles в пикантен сос. М-м-м, delicious! Освен това ни кефи искренното усилие на това виетнамско семейство да угодят на клиентите. Дядото заедно с едно младо момче въртят тиганите на няколко огъня. Нежно, хубаво момиче (съпруга или дъщеря) приема поръчките и носи ястията, а бабичката прибира мръсните чинии и обикаля да забърше масите. Сега стоплям защо ми се струват мръсни – може би бабичката има нужда от очила. Тази екзотика плюс готината вечеря (и биричката) ни излиза по-малко от петдесет долара.

Прибираме се на двадесет и четвъртия етаж и и заспиваме сладко, уморени от този чуден ден, въпреки че не сме правели кой знае какво. Точно като на море.

Ето как се кара кайтсърф

Следва продължение

Автор: Веско Петров

Снимки и видео: авторът

Блогът за пътеписи „Пътуване до...“ се премести на нов адрес http://patepis.com. Забелязвам, че все още очаквате да се появяват нови пътеписи на настоящия адрес – това няма да се случи. Всички тукашни пътеписи са преместени на http://patepis. com. Минете на новия адрес http://patepis.com, където има вече към дванайсет нови пътеписа. Новият урл за абонатите през RSS e http://patepis.com/?feed=rss2 До нови срещи на новото място!

Гласувайте за този пътепис:

На море по Коледа(2): На Златния бряг (Австралия)

Австралия, Коледа, Нова година

На Златния бряг 2

Първа част е тук >>>

След Nambucca Heads (Намбака) пътят става по-интересен. Вчера открих удоволствието някой друг да шофира и не се опъвам когато нежната половинка предлага отново да кара до някъде. Аз зяпам наоколо, снимам, понякога дремя и изобщо не се шашкам за ченгета (които през ваканцията се срещат “на всеки километър”), нито пък ме интересува колко бързо се движим. Отново спираме често, но не се дразня, знам си момичетата.

Stop, Revive, Survive (спри, почини и оцелей) – австралийската кампания за безопасност по пътищата. Типичен информационнен център и добро място за почивка.

Подминаваме готини високи дървета.

Скоро стигаме Coffs Harbour (Кофс Харбър). Тук е легендарният Big Banana (Големия банан). В Австралия има някаква мода, появила се през седемдесетте, малки и незначителни градчета да строят огромен модел на нещо, с което района е известен. В Кофс Харбър е Големия банан, тъй като наоколо има бананови плантации.

The Big Banana (Големия банан) край Coffs Harbour.

Бананова плантация. Бананите са завити с нещо да не ги ядат птиците и многобройните гадинки, които обичат банани.

Истинската бананова индустрия на Австралия всъщност се намира далеч насевер в Queensland (съседния щат). Преди две години мощен ураган удари този район и цялата реколта бе унищожена. Тогава бананните скочиха на $15, но правителството отказа да внесе ефтини банани и така помогна на фермерите. Те от своя страна се отблагодариха с нова висококачествена реколта. Сега бананите са само $1.95.

Пътят е добър – почти навсякъде двулентов и само в редките участъци, където е все още едно платно, настигаме колони, в чийто връх се влачи някоя каравана.

The truckie (големия камион) не е проблем, те карат добре без да падат под сто. Проблема, както навсякъде по света е караваната в началото на колоната.

Не, тази снимка не е от Индия, а от Woolgoolga, градче след Coffs Harbour. Очевидно тук са се събрали доста индийци. После прочетох че били от сикх религия.

Навлизаме все повече в субтропичната част на континента. Наоколо започват да се появяват широки полета захарна тръстика. Това е другия продукт, с който Queensland (съседния щат) е известен. Истинските мъже в Австалия са на мнение, че работата на захарна плантация е най-тежкия възможен труд. По-тежко дори от миньорството и стригането на овце. Вярвам им! Когато дойде време за прибирането на тръстиката, първо палят един пожар да изгорят листата, после истинските мъже влизат в пепелището с по едно остро мачети, навеждат се и започват да секат. Прах, сажди и душна жега, до 50, 60 градиса. Скорпиони, змии, жестоко слънце!

Захарните плантации зачестяват.

Мисля си за тези хора, докато си почиваме край една подобна изгоряла секция. Представям си как бих се почувствал, ако сега някой ми връчи дългия нож и каже айде Веско, почвай. Душната жега флегматизира мускулите, влагата ме прави апатичен. Единственото физическо усилие, на което съм способен в тази горещина, е да надигна запотена чаша пиво в някой тъмен и хладен пъб.

Продължаваме към Queensland. Далеч преди Harwood (Харвуд), малко селце до Clarence River (река Кларънс), виждаме някакъв пушек в небето. Чудим се дали няма пожар, но стигайки там, става ясно, че това са комините на захарната фабрика (виж видеото по-долу). Първите комини които виждам в Австралия. Сидни има индустриални зони, но без комини.

Clarence River

Минаваме също и край The Big Prawn (Голямата скарида), някакъв ресторант на бензиностанция в Lennox Head.

Стотина километра по-късно, подминаваме Tweed Heads (Твиид Хедс) и Coolangatta (Кулангата). Минаваме под една голяма табела: Welcome to Sunny Queensland! (Добре дошли в слънчев Куинсланд). Вече сме в другия щат.Само дето няма слънце и сякаш се кани да вали. В далечината като мираж се появават множество високи сгради. Там е Surfers Paradise (Раят на сърфистите).

В далечината се вижда Рая на сърфистите. Тази снимка направих от Кулангата, на границата между двата щата.

Раят на съфистите. Вече сме по-близко.

Нашият хотел Imperial Surf стърчи 41 етажа. Ние сме на двадесет и четвъртия. Горе е гот – виждаш надалеч, винаги има свеж бриз и липсват мухи и комари. Аз всъщност на Златния бряг не видях да има мухи или комари. Да си нависоко е добре, но тежко ти ако ако си забравиш ключа както ми се случи на втория ден.

Imperial Surf

Imperial Surf

Imperial Surf всъщност не е хотел. Има си рецепция, ресторант, басейн, тенис корт и т.н., но всъщност е блок пълен със serviced apartments. Навсякъде по курортните места има апартаменти, които могат да се наемат за седница, две и са напълно обзаведени с всичко, което човек има в къщи, освен храната. Цената е подобна на хотелските, но вместо малка единична стая, получаваме тристаен апартамент с две бани и добре оборудвана кухня – обичам да готвя.

Това е егати апартамента, трябва да има най-малко 120 квадрата. Широка тераса го опасва отвсякъде. От едната страна висим над плажа и се открива гледка чак до Япония, от другата се виждат реката и някакъв парк за тъсачи на силни усещания. Наоколо стърчат други подобни блокове и хотели.

Там някъде трябва да е Япония.

Поглед към басейна.

Поглед надясно.

Поглед наляво.

Един от съседните блокове. Снимка, направена малко по-късно.

Първата ни работа е да се топнем в океана. Тук водата е осезателно по-топла от Сидни и това спечелва момичетата, които не обичат да мръзнат. Докато те се пличкат на плиткото аз влизам да хвана няколко вълни. Прибоя е мощен – взема ми се здравето докато го мина. Тръгвам да се плъзна с вълните, но те са високи и къси – захлюпват се бързо. Една от тях ме вдига нагоре и ме джаска в дъното, за малко да ме потроши. После нежната половинка казва нещо си пребледнял, не изглеждаш добре. Аз плюя вода и викам нищо ми няма.

Прибираме се късно – тук е топло, става за плаж по всяко време на денонощието. Горе не можем да спрем да се кефим на огромната тераса. Дълго наблюдавам търсачите на силни усещания в парка до нас. Там има всякакви форми за изтезание на човешкото същество посредством внезапни ускорения. Бънджито е на кран, който се вдига над малък басейн и понеже ги гледам отгоре, все ми приличат на жертви на инквизицията, както ги хвърлят с главата надолу. Има също една гигантска люлка, висока поне 40 метра. Това трябва да е голям кеф.

Парк за търсачи на силни усещания.

Друга атракция е една вртележка дето се върти вертикално с такава скорост, че ми прилошава само като ги гледам. Напомня ми за стола на приемните изпити в Морското...

Тук се вижда въртележката.

Най-популярен е “вулкана”. Двама ги закопчават на една седалка, която първо потъва в една дупка, там започва да присвятка, излиза пушек и седалката се изстрелва нагоре с невероятна скорост. При първата амплитуда подминават дори нивото на нашия балкон. Това трябва да е повече от 80 метра. Дълго се чудя какви са тези невероятни ластици. При по-близка инспекция установявам, че ластици няма – седалката се крепи на две стоманени въжета, които изчезват в грамаден метален бокс пълен с 144 яки пружини (12x12), които се сгъват и разгъват заедно с тях.

144 яки пружини се разгъват и скоро двама завалии ще изхвърчат от “вулкана” в ляво.

Пак се разпростях, ще продължа пак като намеря време. А ето и малко видео, към това пътуване:

Продължението в част>>>

Автор: Веско Петров

Снимки: авторът

Блогът за пътеписи „Пътуване до...“ се премести на нов адрес http://patepis.com. Забелязвам, че все още очаквате да се появяват нови пътеписи на настоящия адрес – това няма да се случи. Всички тукашни пътеписи са преместени на http://patepis. com. Минете на новия адрес http://patepis.com, където има вече към дванайсет нови пътеписа. Новият урл за абонатите през RSS e http://patepis.com/?feed=rss2 До нови срещи на новото място!

Гласувайте за този пътепис: