Париж: Какво да видим

Париж, Франция

Този пътепис е своеобразно продължение на Съветите за пътуване до Париж, които можете да видите тук>>>


В тази част на нашия разказ ще споделим впечатленията си от Париж.
Първото нещо, с което един турист трябва да разполага в този град е ...... естествено карта на града. Следват карта на метрото, раница, удобни обувки и издържливост.Според дните, които ще пребивава човек и това, което желае да разгледа най-добре е да така да си планира туровете, та да не губи никакво време. Все пак в Париж има адски много неща за разглеждане.

Ние си бяхме планирали туровете по дни и в близост един до друг, така че да не се губи особено време.

Първи ден:

Notre Dame de Paris

Една наистина величествена сграда в готически стил. Строена е в продължение на около 200 години. И няма как иначе да е. В момента, в който човек се приближи до нея, разбира как във всеки детайл е отделено максимално внимание. Входът е свободен. Плаща се за кулите, където е страхотно. Да се разгледат също съкровищницата и криптата.

Кулите на Нотр Дам

Фасадата на Нотр Дам

Conciergerie

Внушителен дворец, изграден върху основите на кралска резиденция в града. По-късно, по време на френската революция, тук са били хвърляни затворниците, включително кралица Мария Антоанета.

Louvre

Едва ли има нужда от представяне. Много голям и сложен за разглеждане-представлява един огромен лабиринт, в който обаче има безценни неща. Най-известните-Мона Лиза, Венера Милоска, Крилатата Нике и други. За да се разгледа обстойно ви трябва един ден.

L'Arc de Triomphe

Изградена на кръгъл павиран площад, на който се събират общо 12 булеварда, включително и Шанз Елизе. Под нея е гробът на незнайния войн, до който гори вечния огън, напомнящ за загиналите за Франция. Можете да се качите най-горе по тесни стълбички, откъдето се открива внушителна гледка и ще разберете, че Осман е бил гениален архитект.

Триумфалната арка

Втори ден:

Saint Chapelle

Хубава готическа катедрала, в която често се провеждат концерти за камерна музика. Според мен може и да бъде пропусната.

Латинският квартал

След като преминете на юг от Нотр Дам, започва и този квартал. Много оживено и красиво. Има много ресторанти с различна кухня на много прилични цени. Оттук може да се купят и хубави сувенири.

Pantheon

Шедьовър на Суфло, посветен на Сент Женевиев. По време на революцията става Пантеон, в който са положени тленните останки на известни французи-Волтер, Юго, Зола, Дюма-баща и др. Прекрасна архитектура.

Люксембургските градини

Чудесно място да отпочинете при хубаво време.

Musee D'Orsay

Бивша гара, превърната в разкошен музей, в който са изложени произведения на импресионисти, творили в периода 1848-1914 г. За мен лично е един от най-красивите музеи, които посетих там. Могат да се видят картини на Моне, Мане, Тулуз Лотрек, Дега, Реноар, Ван Гог и много други.

Трети ден:

La Tour Eiffel

Не знам защо, но винаги съм си представял Айфеловата кула малко по-различно, по-величествено. Не че не беше, ама не е това, което очаквах. Трябва да се има предвид, че стават огромни опашки. Ние лично отидохме в 09,00 часа-половин час преди да отворят и вече имаше около 50 човека. Точно след час станаха около 300 чакащи. Три от четирите основи се използват за качване. Една от тях е за качване пеш до втория етаж. Отгоре се открива красива гледка.

Les Invalides

Най-известните неща тук са Музеят на армията и гробът на Наполеон. Зад тях има много красива градина.

Градината зад Инвалидите

Musee Rodin – Музеят Роден

Гениален скулптор. Много неща за разглеждане-Вратата на Ада, Адам и Ева и естествено най-известната скулптура-Мислителят. Има произведения и на Камий Клодел-любовница на Роден.

Centre Georges Pompidou: Центърът Помпиду

е музей на модерното изкуство. Според някои писания е по-посещаван дори от Лувъра. За нас специално е безумна простотия. Влязохме за 15 минути и излязохме. Освен оригиналната архитектура на сградата, няма нищо, което да си заслужава да се разгледа.

Четвърти ден:

Chateau de Versailles: Дворецът Версай.

Пътува се до там с RER C около 40-50 минути. Величествена сграда с прекрасни градини. Построен от Луи ХІV, който е искал да демонстрира своето величие. В него са живяли кралете на Франция от 1661 г. до 1789 г. Разглежда се последователно, като се влиза от зала в зала. Интересни са-Огледалната зала, Стаята на краля, Стаята на кралицата Мария Антоанета /зад нейното легло е вратата, през която е избягала за да не я линчува народа, след прословутата си фраза: "Щом нямат пари за хляб, да ядат пасти!..."/.

Версай

Пред двореца има разни чернокожи, които продават сувенири на добра цена.

Musee Picasso-Музеят Пикасо

Там са изложени негови творби от периода, когато е живял и творил в Париж.

Пети ден:

Sacre Coeur-Базиликата Сакр Кьор

е много красива. Качвайки се нагоре, те спират едни негри и ти показват една прежда. Добре е човек да ги подмине. Впоследтвие разбрахме, че всъщност тази прежда ти я слагат на ръката и започват да плетат гривна за около 2 минути. Накрая ти казват да им дадеш 10 евро. Естествено няма как да им откажеш.

Отстрани базиликата по малки тесни улички се стига до площада на художниците с хубави заведения. В близост е къщата на Салвадор Дали.

Под Сакр Кьор има много магазини за сувенири. Според нас, тук са най-евтини. Кварталът изглежда малко непривлекателно, тъй като е мръсно и има доста емигранти-араби, африканци и други.

Place Pigalle и Moulin Rouge-Само две думи: Интересно е!!!

Шести ден:

Defense -Кварталът Дефанс

е ситито на Париж. Има много модерни сгради на банки и големи фирми. Тук е разположена Голямата Арка, от която при ясно време като погледнеш, погледът ти минава през Триумфалната арка и стига до Арката Карусел пред Лувъра.

Place de la Concorde, L' Opera, Place Vendome, Galeries Lafayette

Все места, които трябва да се посетят

Place de la Concorde

Останаха и неща, които искахме да посетим /например Дисниленд и Музеят Гревен/, но за тях не остана време. Може би от двете части на статията става ясно, какво е предимството на индивидуалното посещение на Париж пред груповото.

Автори: Юри и Венцислава Печански
Снимки: Авторите

Блогът за пътеписи „Пътуване до...“ се премести на нов адрес http://patepis.com. Забелязвам, че все още очаквате да се появяват нови пътеписи на настоящия адрес – това няма да се случи. Всички тукашни пътеписи са преместени на http://patepis. com. Минете на новия адрес http://patepis.com, където има вече към дванайсет нови пътеписа. Новият урл за абонатите през RSS e http://patepis.com/?feed=rss2 До нови срещи на новото място!

Гласувайте за този пътепис:

Дъждът на спомена - (Париж, Франция)

Преди няколко дена пуснах една дописка от Париж, в която авторът (Зорница) изразяваше разочарованитео си от този град. Постингът предизвика много коментари, като някои от тях предложиха други разкази за столицата на Франция — като положителни, така и отрицателни. Сега следва импресията на Орлин от Париж.
Ако някой има снимки — да праща... Ако може и Дарина, от предишната дискусия, да ми се обади

Дъждът на спомена

Някъде там, в бездната на миналото, онази — която изяжда и поглъща мига и времето, а и нас барабар с тях — бях написал едно писмо.
Беше още по времето, когато нямаше интернет, за имейли нито бяхме чули, нито сънували, още нямаше нито мобифони, нито дори жисиеми.

Значи става ясно, че се касае до писмо от онези, да ги наречем старомодните, на хартия и написано на ръка, после сложено в плик, после той залепен, а накрая — пуснат в пощенската кутия, за да пътува накъдето е предназначено. Никой не пише вече в днешно време такива писма, електронното писмо (имейлът) направо заби нож в сърцето на старите хартиени; но новият мигновен начин, макар и да си има свои достойнства и преимущества, нещо и му липсва в сравнение с класическото писмо.

Но това няма значение и никакво отношение към това, което ми е на устата и искам да кажа.

Човек, независимо дали пише в блога или пише имейли, или когато още е било времето на архаичната ръкописна кореспонденция е писал писма — той си е все същият човек — и няма да е никак чудно, че и онова писмо беше дълго. Което съвсем не означава, че е било интересно, ценно или каквото и да било.

Беше просто разказ за едно пътуване. Малко и за едно пристигане. А интересното на писмото му беше последното изречение. Друго от писмото дали си спомням — не е сигурно, но последното изречение съм запомнил. Явно уклонът към белетристично изразяване не е от днес, защото това последно изречение гласеше следното:

Дъжд валеше в Париж...

А идваше то да каже, че когато пристигнах за първи път в този град — късно вечерта (около и след полунощ) — там валеше дъжд. И така разплакана столицата на света или още градът на светлината ме посрещна. Явно беше знак и явно беше разстроен от идването на този още един (нямат ли край?!) пришълец, който да го тормози, изхожда надлъж и нашир, да го вдишва, усеща и чувства, отнемайки му по нещо (защото отнася нещо със себе си) и — дори да го описва. Няма съмнение, че му беше писнало, беше разстроен, беше му мъчно и тъжно — и беше разплакан.

Дъжд валеше в онази нощ в Париж.

Днеска и сега не вали (макар че би било добре). Но онзи дъжд е дъждът на спомена.
За да стигна до мястото за настаняване трябваше да бъде прекосен целият град. Дъждовен — и осветен. Площад Конкорд и Обелискът — в жълта нощна светлина — са ми останали в спомена от онова пътуване през града в нощта.

Прескачам в мемоарите един цял ден и се пренасям на следващата вечер — към 6.30—7 часа вечерта. Излизайки от една сграда в 16-ти арондисман на булевард Реймон Поанкаре и озовавайки се на тротоара, кой знае защо, не се колебах много накъде да тръгна. И тръгнах наобратно.

Ще рече — не наляво, към булевард Виктор Юго и по него — та право на Триумфалната арка и оттам — на вечното и вездесъщо Шанзелизе — а надясно, към площад Трокадеро.
Няма да изпадам в подробностите какво магазинче за tabac имаше по пътя и какво точно си купих от него, ами направо ще уточня, че този площад е най-характерен с едно-единствено нещо. Намирайки се на десния бряг на Сена, той е на високо. И от него се разкрива възможно най-красивата панорама и гледка към Айфеловата кула. Която е долу, в ниското, оттатък Сена през моста и все едно е застанала хем в краката ти, хем и над тебе, защото е толкова висока, че нищо не е по-високо от нея.

А застанал между двете полукръгли крила на Двореца Шайо (Palais Chaillot) и гледащ към кулата, илюзията е, че мостът и колите, минаващи по него се простират и натам в далечината, продължават и минават точно под кулата и между опорите й. Колите минават под Айфеловата кула и между опорите й. Оптическа илюзия, както после се оказа. Но гледката е запомняща се.

Оттам, надолу по стълбите, по моста, та до нея. Коли, разбира се, не минават, но пък е особено усещане.

А вечерта беше топла, вечерта беше хубава. И вече не валеше дъжд. Само за разходка.

И тръгнал по левия бряг срещу течението на Сена, някъде си я пресякох по едно от малките пешеходни мостчета. После по едно от дванайсетте авенюта събиращи се на Триумфалната арка. И по него — та до нея.

Значително надвишаваше предварително останалата представа, създадена от снимки и филми. Даже и от едноименни книги. Никой не беше описал, снимките не бяха предали, а филмите показали — стори ми се огромна, а представата беше за нещо значително по-малко. Ето едно от първите неща измежду цяла поредица, разгромили предварителната предубеденост и известен скептицизъм относно това, което ме чака и което предстои да изпитам и преживея.

Човек може да обиколи пеша целия площад Де Гол (бивш Етоал — звезда, според вида му с тези дванадесет събиращи се лъча на 12-те авенюта), в центъра на който се намира Триумфалната арка за — едно така — примерно, 45 мин. С всичките пешеходни светофари на всяко от 12-те авенюта. И по този начин да огледа арката отвсякъде и от всички ъгли. Обърната е тя обаче правилно с едната си страна към Шанзелизе, Конкорд, Обелиска, градината Тюйлери, Арката Карусел и Лувъра — всичкото на една права, а в обратната посока — към Авеню Де Гранзарме, а после — някъде там в далечината — към Дефанс и Ла Гранд Арш, третата поред арка. Така че Триумфалната е по средата между Карусел и Ла Гранд Арш, а трите образуващи един лъч, отиващ незнайно накъде и указващ посока неизвестно коя и неясно на кого.

И така, стигнал до l’Arc de Triomphe, няма как и няма начин човек да не завие надясно, а и няма как да сбърка Шанзелизе, то просто не може да бъде сбъркано. Изключено е и в първата си вечер в Париж да не тръгне по него. На разходка.
И малко по-натам, на едно харесано кафене от толкова типичните френски и по-точно парижки — подгънах морно крак.

Масите и столовете бяха на тротоара, столовете обърнати навън, към минувачите (дотолкова парижки маниер, че да му домилее чак на човек). Онези няколко минути прекарани там оставиха първото истинско усещане, вероятно чрез забавения темп на времето и създадената възможност за осъзнаване. Да, това беше първият миг, в който наистина почувствах, че съм в града на светлината. Бях пристигнал.
Това не е разказ за мемоара на спомените за пребиваването там. Не е от съществено значение, нито интересно.

Чисто и просто е разсъждение — твърде наивно вероятно, предвид огромното количество хора правили това същото — върху загадката на Париж.

Защо този град и това място е такъв мит, такава легенда. С какво привлича хората. Кое е това, което го прави уникален сред всички градове на света и единствен по рода си. С какво така им въздейства, с какво — омагьосва.

Малко наивни и банални неща. Всеки човек бил там има своя версия, възглед и обяснение по въпроса. Туристическите агенции имат свои версия и обяснение. Парижаните — свои такива. Французите като цяло — също, макар и различни от тези на парижаните. Американците имат своите виждания. Европейците други. Китайци и японци — някакви си техни, трудно достъпни за нашето разбиране. Руснаците — някакви други, собствени причини и мотиви, свои обяснения. Писателите — едни, обикновените туристи — други. Всеки човек — има своето обяснение. Едно повече — наистина е банално.

Но как да се стърпи човек.

Всеки преди да се озове там, а често и — далеч преди да си е помислил, че това някога ще стане — има своята представа за митичния град. Създадена от книги, филми, снимки, събития по новините, разкази на очевидци. Просто от фантазиите и представите си.

Общото е едно — тези представи никога не се оправдават. Реалните усещания и възприятието като правило несравнимо надхвърлят (във всеки случай — задължително се различават от) представите и очакванията. Мястото се оказва наистина митично. С наистина неуловима и необяснима мистика.

С още по-особения й ефект — да я усещаш докато си там — но още по-силно, дваж и триж — да го усещаш, когато вече не си там.

Всеки има своя различна предварителна представа. Може би дори и има някакво нейно конкретно овеществяване. Концентрацията на представата.

Моето беше разказът — от трета ръка — на един приятел, преразказващ разказа на майка му, пребивала скучаещо продължително време в столицата на света. И един ден, разхождайки се, наблюдавала хората — както това (после разбрах) често се прави там и е типично за града, макар и навсякъде другаде по света да е по-скоро проява на клюкарщина и лош вкус, но там не, там е традиция и местен обичай. В случая — един чистач (дето мете улиците). Арабин.

Заговорила го (тя е от приказливите, хиперконтактни хора). Разпитала го откъде е (Алжир), какъв е там (заможно семейство) и естествено — задала сакраменталния въпрос: „А защо си оставил родината си и положението си, за да дойдеш в Париж? Какво те привлича тука?“
И знаменателният отговор: „L’atmosphиre... Madame“.
„Какво те привлича в Париж?“
„Атмосферата, госпожо“.

Макар и човек, слушайки това предварително преди да е видял мястото на действието, да си мисли, че разбира за какво иде реч, то това определено не е съвсем така.
А че за атмосферата е вярно — има нещо вярно.

Някои отговарят на риторичните въпроси от по-горе — („в какво се състои магията на мита Париж“) — наративно-описателно.

Град с богата история, с концентрирани множество забележителности, паметници, музеи, исторически места, свой специфичен облик, романтична история, известен с бохемския си живот, либертариански възгледи, посещаван от много хора и от различни знаменитости, които също са допринесли за славата му — и всичко това заедно го е превърнало в това, което е: притегателен център на туристическата индустрия. Индустрия, нищо повече. Вероятно има нещо вярно — че славата му е повече резултат на самата слава. Нещото, което очакваме да е такова, каквото очакваме и то наистина се оказва във възприятието ни на нивото на очакването.

Сигурно има нещо вярно в този род обяснения. Митичният град, с толкова идеалистически наслагвания, толкова митове и легенди, толкова внушавана притегателна сила — и внушението започва да съществува само по себе си. С лавинообразен ефект.

Но? Познавам и хора, които посетили Париж казват: „Не ми хареса. Прекалено огромен, прекалено асфалтов.“ Добро определение. И в него също има нещо вярно. А дали то ще е част от общото му лице и възприятие или ще е дребното нещо, което би те настроило против себе си — е въпрос на лична нагласа.

Често се случва да изпитваме инстинктивно желание за бунт и rйvolte против общоприети и закостенели схващания; изпитваме подсъзнателно желание да сме наопаки и против главното течение и общоприетото. Защо пък не.

Има и друга част хора, които се оплакват от домакините — че не говорят друг език освен този на Балзак, а английския се правят упорито, че не разбират; че са хаотични и неорганизирани; че всичко правят противно на най-елементарната логика, от което „всичко е толкова объркващо...“.

Или пък — че всичко е много скъпо там. Това последното е най-забавното възражение — във варианта да наблюдаваш реакцията на някой парижанин като му го кажеш в лицето. Съгласява се. Вдига рамене и се съгласява. „Да, скъпо е. Но... това е... — Париж?“. И с това всичко е казано.

Има и нещо друго. Изглежда този град дотолкова е преситен от туристи, че си е изработил някаква много специфична реакция към тях. Той им отвръща подобно на едно огледало. Ако са негативно настроени — и той е негативен към тях. Винаги ще обърне грозното си лице, винаги ще се отнесе към недолюбващите го с презрение и пренебрежение, само и само да им покаже взаимността в чувствата. И обратното: ако човек го гледа с отворени очи, ако намира онова уникално в него, което го прави толкова различен от всички останали градове и популярни туристически дестинации — и градът ще откликне, и ще покаже част от мистичните си тайни, карали поколения и поколения хора от цял свят да се стълпотворяват тук. Много е интересно това.

Понякога се питам: бих ли искал да живея там? Все още не мога да си отговоря на въпроса. Няма съмнение, че градът (както и всеки един) изглежда по напълно различен начин, в зависимост от това дали си абориген, или минувач-турист за малко. И ако като турист можеш да си позволиш — не, дори си задължен — да идеш в Лувъра, то като „парижанин“ това същото е твърде малко вероятно да правиш. Поне не като „задължителна програма“, най-много като еднократна, образователна.

И тъй като както и всеки човек мразя и подсъзнателно избягвам да се колебая, набързо реших дилемата — чрез въвеждане на „невъзможно“ (за успокоение) условие. Засега съм решил, че повече ми се иска да пребивавам в Париж упадъчно-декадентски и скучаещо-туристически, отколкото трудово-съзидателно.

Забележка: Постът е специално редактиран с оглед публикуване в блога на Стойчо. Благодаря му за поканата и възможността.

Автор: Орлин

Блогът за пътеписи „Пътуване до...“ се премести на нов адрес http://patepis.com. Забелязвам, че все още очаквате да се появяват нови пътеписи на настоящия адрес – това няма да се случи. Всички тукашни пътеписи са преместени на http://patepis. com. Минете на новия адрес http://patepis.com, където има вече към дванайсет нови пътеписа. Новият урл за абонатите през RSS e http://patepis.com/?feed=rss2 До нови срещи на новото място!

Гласувайте за този пътепис:

Страсбург — Париж — Лоара — Залцбург

Пак е пролет и пак сме на фирмена екскурзия. Този път на електората бяха предложени два варианта Копенхаген — Малмьо и Париж — Лоара. С квалифицирано мнозинство бе избран вторият вариант и ето ни отново на дълъг автобусен път.

След два дена път с камили (в случая средно възрастен автобус) и междинна нощувка в Загреб преминаваме Рейн и сме във Франция. В случая — в град, който е колкото френски, толкова немски и най-вече — европейски — Страсбург. Градът прави добро впечатление със стария център, с пъстротата на неговите обитатели, както и със сериозния за мащабите му туристически поток. Катедрала от червен гранит (Нотр Дам, разбира се), с орнаменти, изглеждащи по-ефирно и красиво от аналозите в Париж и Реймс.

Забелязваме, че доста от сградите са с големи покриви и 3—4 подпокривни етажа. Причината се оказва подобна на софийското ново строителство — сградите се облагали според височината на фасадите си, а покривите не се броели, независимо от височината им.

Страсбург: Малка Франция

Обиколка на града правим с корабче по каналите. Любуваме се на живописния старинен квартал „Малка Франция“, на шлюзовете и фортификационните съоръжения. Минаваме и покрай „европейския квартал“ със съда и парламента. Дано някой от новите ни евроизбраници се сети, че българският е единственият европейски език, който не фигурира на стената на европарламента.

Емблемата на града и на целия Елзас е щъркелът. Даже в пътеводителите се твърди, че напоследък щъркелите зимували там — дали от глобалното затопляне или от повишената концентрация на жаби — не знам...

По пътя към Париж се отбиваме в Реймс за кратка фотосесия на най-величествената френска катедрала.

Париж ни посреща с оживление в петъчната вечер. Изненадани сме от километричните опашки пред киносалоните. Хотелът ни е в Монмартр и след леко освежаване се потапяме в атмосферата на квартала на художниците. Любуваме се на панорамите към нощния град, на призрачно осветената бяла черква „Сакре кьор“. Не без усилия си намираме капанче за хапване/пийване — то на един художник там се падат поне 1000 туристи.

Следващите два и половина дни са посветени на Париж, но тъй като това ни е трето посещение — си правим Light-програма.

След Нотр Дам обикаляме кея с павилиончетата на букинистите. Любуваме се на Сена и на още неразсънения град. Под прочутите мостове дремят прочутите клошари. Всъщност това си е цяла институция — направо си покрай кейовете е като на къмпинг, доста далеч от времената на Юго. Мисля, че това е съзнателно избран начин на живот, а не наложен поради безпаричие. Нищо чудно да организират туристически посещения там.

Париж — Монмартр

По отсрещния ляв бряг преминаваме през пазара с цветя и влизаме в Латинския квартал. Отсядаме в заведението, в което бяхме при нашето първо посещение в Париж — през 1992 г., когато бяхме млади... Само че сега имаме много време и спокойно се наслаждаваме на изпълненията на уличните музиканти пред черквата Св.Северн.

Париж — Халите

После минаваме покрай Сорбоната и Пантеона и влизаме в Люксембургската градина. В хубавия съботен ден стотици парижани събират първата доза пролетно слънце.

След поредната порция мързелуване на път за Лувъра пресичаме Сена по най-скромния от парижките мостове — пешеходния Pont des Arts, любимо място на улични изпълнители и гейове.

Лувърът е бил кралска резиденция, преди да излезе модата тузарите да живеят в предградията (тази мода я е въвел Луи 14-ти, после и другите крале, за да не останат назад). Подробно посещение на галерията изисква 2 цели дни, съкратено може за и по-малко, но ние сме си минали реда преди 15 години, оттогава не ми е известно да са нарисували нови шедьоври.

Непосредствено до Лувъра е Тюйлери. Някога и там е имало дворец, но парижките комунари са се „погрижили“ да няма. Всъщност историята не познава случай комунари/комунисти да изградят нещо (освен мавзолеи и затвори), виж в разрушението нямат равни — Атила и вандалите ряпа да ядат! Сега това място е понапечен парк. През 2000 г. имаше 2 виенски колела, но вече ги няма.

На свечеряване имаме сборна точка пред Айфеловата кула. Научаваме, че един от съдружниците е използвал въпросната кула, за да се сгоди там.

Следва разходка с корабче. Това е хубава атракция. Има няколко варианта — туристически — с по-големи корабчета, осветяващи забележителните сгради, романтичен — плаващи ресторанти с приглушено осветление и маси за двама покрай прозорците и купонджийски — голяма компания наема корабче за разходка.

Следващият ден е посветен на Версай. Тъй като съм ходил 2 пъти, пропускам големия дворец и се насочвам към Малкия Трианон. Двата Трианона са предвидени като дамски убежища за кралици и фаворитки.

Големият Трианон е интересен и спретнат, туристическите тълпи не те подтискат както в централния дворец. Малкият Трианон не блести с нищо особено, но тук интересното е неговият парк — нещо твърде различно от „прясно подстриганите“ зелени площи. Паркът започва с „девствени“ площи с криволичещи водни канали.

По-нататък е т.нар. село на Мария-Антоанета. Покрай изкуствено езерце е построен аналог на нашия Етър. За съжаление къщичките са лишени от живот. Единствено край мъртвото село има реално действаща ферма с реални лозя, петли, кози и т.н. Но види се, изграждането на това имение не е спомогнало за сближаване между кралица и народ.

На връщане минаваме покрай Дефанс — френският отговор на щатските небостъргачи. Но докато през 1992 този район ме впечатли, сега някак си повечето небостъргачи изглеждат старомодни — само някои от собствениците им са ги преостъклили в съвременен стил. Какво да се прави — римският Пантеон не е старомоден, въпреки че е на 2000 години, докато 40-годишният небостъргач е.

Последния ден в Париж започваме от Пале Роял — въпреки името си известен повече не с някой крал, а с кардинал Ришельо.

Край Халите попадаме в черквата Св.Юсташ (Eustache). За щастие — точно в момента, когато черковният органист демонстрира класа върху Токата и фуга на Бах. Халите всъщност са предшественик са сегашните молове, но магазинчетата и пасажите са някак си без блясък. Също и Бобур изглежда позапуснат.

По-нататък се придвижваме с метро до Мадлената. Това е черква, изпълнена в древногръцки стил, подобно на Партенона. Строителството и е продължило близо 100 години, през които френската история на няколко пъти се е преобръщала. Най-напред замисляна като Белведер по времето на Луи 15-ти, после — като Паметник на незнайния войн — по Наполеон, тя все пак е завършена като черква през 1842 г.

Монт Сен Мишел е скалисто островче, което се е свързвало с брега само по време на прилив. Близостта до открития океан прави приливите тук особено големи.

Мон Сен Мишел

Мястото е било стратегическа точка при многовековните конфликти между обитателите на двата бряга на Ламанша. Затова абатството е повече крепост, отколкото обител. В период на размразяване на англо-френските отношения то е превърнато в затвор, като доставките са се осъществявали чрез макара, подобно на Метеорските манастири.

По безбройните стъпала към катедралата препускат шумни орди от ученици — явно мястото е любимо за открит урок по история на Франция.

Отгоре се разкрива безбрежна сива панорама към Ламанша и сивозелена — към полузаблатени тревисти пространства (ние сварихме период на отлив). Зоологическият хит на местността са овцете, които пасат солената трева и месото им имало не знам си какъв прекрасен вкус. Трудно мога да си представя по-неприятна комбинация от шилешко месо с ухание на пресни водорасли, но види се, това е добро за бретанския вкус. Както се казва — „на вкус и цвет товарищ нет“.

Напускаме мъгливия Ламанш и тутакси времето се оправя. Навътре в сушата греее приятно пролетно слънце. Деня завършваме с кратка обиколка на Тур и шопинг в местния Карфур.

Следващият ден е посветен на замъците на Лоара. Само по себе си се разбира, че за един ден не могат да бъдат обходени всичките.

Тези замъци са строени в период, в който Франция се е оформила и стабилизирала като територия и когато стенобитните оръдия с 5 букви вече са излезли от мода. Затова замъците нямат особени фортификационни съоръжения.

Честно казано, смущавах се, че няма смисъл за препускаме по цели 4 замъка. Видяното ме опроверга — всеки един от селекцията си е характерен сам по себе си и не може да бъде сбъркан.

Виландри не блести в архитектурно отношение. Характерното са неговите градини. Даже зеленчуковата секция е оформена с чемшири. Друга декоративна секция е с чимшири в различни нюанси на зеленото, подобни на политическа карта. В „секцията на любовта“ всяко каре има смисъл на различен вид любов — страстна, нещастна, спокойна и т.н.

Градините на Виландри

Шенонсо е „дамски замък“. Направен е като покрит каменен мост над канал. Това е най-красивият замък от нашата селекция. Замъкът се свързва с дамите на Анри ІІ — законната — Екатерина Медичи и любовницата — Диан дьо Поатие. То се знае, всяка от дамите си има отделен етаж и вход, без шанс да се срещне със съперницата си. За нещастие на Диан кралят умира (може би не случайно, предвид методите на действие на фамилия Медичи), а милостивата кралица я евакуира не в някоя отвънморска територия, а в някакво съседно малко замъче.

Замъкът Шамбор

Шамбор е внушителна сграда. Комините и върховете на кулите, оформени като малки камбанарийки, са несметно количество. Грандомански замисъл, целящ целият благороднически елит на Франция да може да бъде събиран на едно място — от една страна — за безкрайни купони, от друга страна — за следене изкъсо от кралската администрация. И тъй като не всички графове и херцози са се долюбвали, на помощ дошъл Леонардо (да Винчи), който проектирал всички стълби като двойни спирали, така че да се избягват нежелани срещи. Замъкът има безброй стаи и даже кралят-слънце не е могъл да осигури пълна заетост.

Шеверни е малко „бутиково“ замъче. За разлика от повечето други, той е обзаведен като апартамент с интересни мебели от 19-ти век. В кучкарника на замъка всеки ден се изпълнява неприятен ритуал, при който десетките ловни хрътки се сдърпват за явно недостигащия им насъщен. Пък после Бриджит Бардо нас критикува, не вижда ли какво правят в родната и страна! От Бурж продължаваме на изток през обикновените пътища и се любуваме на френските села. Те са два вида. По-старите са с каменни кубични сгради, надвесили се над улицата, често стърчащи пред ъсседа си. По-новите са от американски тип — отпред градина, вътре в градината — къща.

Замъкът Шеверни

На връщане имаме ден за разглеждане на Залцбург. Започваме от двореца Мирабел с хубави градини. Хитът на двореца е ритуалната зала, до която води стълба с амурчета в различни пози. Последната е: „Леле, к’во стана, кажи к’во стана!“.

Внимавайте в картинката:-) — Залцбургски амурчета

Пресичаме реката и сме в централната част. Тя се доминира от хълма с крепостта Хохзалцбург. На площада под крепостта — катедрала, както се полага — хладно убежище в жегавия майски ден. Малките улички с магазинчета, кафета и то се знае — с родната къща на Моцарт.

Хелбрунн — Залцбург

В града се провеждат безброй фестивали. Съвсем набързо една от уличките стана „котешка пътека“ за някакво ревю. Деня довършихме в парка на крайградския замък Хелбрун — след толкова много впечатления една дрямка на сянка е добро решение.
Последната ни нощувката ни е в релаксиращ стил — алпийско село край Залцбург. На следния ден направо не ни се тръгва на път...

Още снимки>>>

Автор: Благун Калчев

Снимки: авторът

Блогът за пътеписи „Пътуване до...“ се премести на нов адрес http://patepis.com. Забелязвам, че все още очаквате да се появяват нови пътеписи на настоящия адрес – това няма да се случи. Всички тукашни пътеписи са преместени на http://patepis. com. Минете на новия адрес http://patepis.com, където има вече към дванайсет нови пътеписа. Новият урл за абонатите през RSS e http://patepis.com/?feed=rss2 До нови срещи на новото място!

Гласувайте за този пътепис:

Париж - едно огромно разочарование>>>

Блогът за пътеписи „Пътуване до...“ се премести на нов адрес http://patepis.com. Забелязвам, че все още очаквате да се появяват нови пътеписи на настоящия адрес – това няма да се случи. Всички тукашни пътеписи са преместени на http://patepis. com. Минете на новия адрес http://patepis.com, където има вече към дванайсет нови пътеписа. Новият урл за абонатите през RSS e http://patepis.com/?feed=rss2 До нови срещи на новото място!

Гласувайте за този пътепис:

Съвети за пътуване: Париж

От днес откривам нова рубрика в блога Съвети за пътуване. Първите съвети са написани от Voyageur и се отнасят за Париж

Нека първо да отбележа, че настоящото се отнася единствено до т.нар. Budget travellers.Париж е наистина един много красив град. Такова бе впечатлението ми, когато го посетих за първи път. В някои форуми бях чел, че е станал страшно мръсен, но според мен не е по-мръсен от София. Имало негри, араби и китайци-ами то ги има навсякъде, а пък и зависи в кой район на Париж сте за да се прави генерален извод.

Изборът на транспорт-За да избереш как да пътуваш до Париж-дали с туристическа агенция или сам да си го организираш, зависи от много неща. При туристическите агенции има два варианта-самолетна екскурзия и автобусна екскурзия. Първата се предлага в различни варианти-четири, пет и седем дневни, като за последните цените започват от 550 евро, като освен полета, трансфер летище-хотел, нощувки в двузвездни хотели, закуските и обзорна обиколка на града с автобус, нищо друго не се предлага.

Айфеловата кула (сн:Катла)

Автобусни екскурзии предлагат много агенции. Цените към настоящия момент варират между 525 лв. /икономичен вариант/ и 625-700 лв. /стандартен вариант/. Разликата между двата е във вида на настаняването. При първия-в Париж туристите се настаняват в хотели от веригата Formule 1. Стаите са малки-без баня и тоалетна. Такива има на етажа. При втория-в хотели от веригата Etap/стаи със собствен санитарен възел/ и други подобни. И при двата варианта хотелите се намират в предградията. Като цяло автобусната екскурзия не е лоша, защото маршрутът е София-Виена-Залцбург-Париж-Мюнхен-София и трае 10 дни. Нощувките са общо пет-две по пътя /мисля, че бяха във Виена и Мюнхен/ и три в Париж.

А Париж според мен не може да се разгледа за толкова кратко време.

Мислейки си на какъв точно от тези варианти да се спрем, избрахме алтернативен-да си организираме сами всичко, като пътуваме със самолет и да останем в Париж една седмица. Авиокомпании-много, цени различни. Спряхме се на превозвач /няма да споменавам името за да не правя реклама/, предлагащ оферта от 129 евро отиване и връщане без летищни такси, ако резервацията и плащането се направят най-късно един месец преди началото на пътуването. Цената излезе около 205 евро с летищни такси.

Хотели в Париж-Тук вече изпитахме сериозни затруднения. Хотели в интернет-колкото искаш и на различни цени. Трябва да се отбележи, че стаите в хотелите не са много големи и навсякъде се предлагат стаи със и без собствен санитарен възел. Цените в центъра варират от около 35 евро за двойна стая с баня и тоалетна на етажа до 60-100 евро със санитарен възел в стаята /става въпрос за хотели една или две звезди/. В предградията естествено са по-евтини.

Нотр Дам (сн.Катла)

Всичко зависи от това, с какви средства разполага човек. Ние задължително държахме да имаме баня и тоалетна в стаята. Отначало се бяхме спрели на хотел в предградията. Тук за информация на някой, който ще пътува давам няколко линка на евтини хотели:
- http://www.balladins.com/ -Има един хотел от веригата Balladins, който се намира в Epinay sur Seine /предградие на Париж в трета зона/-има удобен транспорт до там. Цената беше 36 евро за двойна стая с баня и тоалетна /в тази цена отскоро предлагат и закуска/.
- http://www.etaphotel.com/ -Има хотели за около 40 евро, например в La Courneuve-отново с баня и тоалетна в стаята.
- http://www.hotels-akena.com/ -Също доста сносни стаи от порядъка на 30-40 евро в предградията.
- http://www.hostelspoint.com/res/index.php?lang=bg& -Резервационна система на български.
- http://www.travellerspoint.com/budget-hotels-en-ci-944.html -Хотели и хостели.
- http://www.hoteljarry.com/ –Хотел Jarry-в близост до Gare de l’Est-45-50 евро двойна стая с баня и тоалетна. Резервацията се прави само по e-mail.
- http://en.parisinfo.com/paris_hotels/&OTCP_action=resahotel –официален туристически сайт. Излизат изгодни предложения.
В последния момент открихме един хотел, който се намира в 14 arrondissement- Hotel des voyageurs - http://www.hoteldesvoyageursparis.com/ . Двойната стая е 50 евро-има баня и тоалетна, телефон, кабелна телевизия, климатик. Има и семейни стаи за 4 човека-70 евро-представляват две двойни стаи, свързани с коридор, в който е разположена банята. Закуска, ако желаете, се заплаща по 5 евро на човек. Хотелът няма on-line базирана резервационна система. Първо се изпраща e-mail. След като ви потвърдят датата ще ви искат номера на кредитната ви карта. Картата не се използва докато пристигнете. Това се прави единствено за гаранция на резервацията. Аз лично много се притеснявах да им дам номера по обясними причини. Накрая се съгласих, като промених CVC кода-при проверка на картата може да се види, че картата е валидна, но при грешен CVC не може да се извърши транзакция. Ако някой ще отсяда при тях, не се притеснявайте-хората са с много чисти помисли. Всъщност хотелът е на някаква екологична организация. Стаите изглеждат почти същите, като на сайта. В сайта им пише, че има интернет в стаите, но това не е вярно-има само на рецепцията и се ползва безплатно от гостите на хотела. Понеже хотелът е почти постоянно пълен е добре да се направи резервация примерно един месец по-рано.


Собствениците на хотела имат още два хотела в непосредствена близост. Единият се казва Le lionceau и в него освен изброените екстри в стаята има и компютри с интернет във всяка стая. Другият се казва L’Esperence. И двата са на същите цени-50 евро. Кварталът е на прекрасно място-тих и цивилизован-на две спирки с RER и Metro от идеалния център. Директно се пътува и до летището с RER B.
Така че, пътят със самолет и нощувките за 7 дни ни излязоха около 380 евро на човек.

Метрото-Придвижването в Париж е абсолютно улеснено. Метрото се движи в централната част /Зона 1 и 2/. От трета зона започват предградията-там се движат RER, които преминават и през града. Цените са различни. За информация- http://www.ratp.fr Ако престоят ви е от понеделник до неделя, най-изгодна е Carte Orange-важи за всички линии и цената й зависи от зоните, в които ще я използвате-носете си снимка, за да не се набутвате да си правите там.

Нотр Дам

Музеи и забележителности-В Париж наистина има какво да се види и всичко е много красиво. Средната цена на музей е около 6-8 евро. Най-изгодно е да се закупи карта за музеите / http://www.parismuseumpass.fr/ /. Включва 60 музея /без Айфеловата кула/. Продава се в почти всички музеи и цената за 2 дни е-30 евро, за 4 дни-45 евро и за 6 дни-60 евро. Картата е много удобна, тъй като с нея не се чакат опашки и спестява много пари. Освен това с нея може да влизате в музеите колкото пъти искате. Задължително трябва да се посетят-Нотр Дам, Лувъра, Триумфалната арка, Консиержери, Пантеона, Инвалидите, Музея Д’Орсе, Музея Роден, Музея Пикасо, Версай, Центъра Помпиду, Сакр Кьор, Мулен Руж, Латинския квартал, Айфеловата кула /цена 11,50 евро до последния етаж/, Дефанс, Конкорд, Вандом, Галери Лафайет, Операта и много други.

Храна-Париж като цяло е доста скъп град. Общо взето в ресторантите не е много евтино-салатите са около 7-13 евро, основно ястие-16-20 евро, като това са цени не в най-централните части на града. На много места предлагат менюта за по 5 евро-най-вече азиатска кухня. В Латинския квартал има менюта за по 8-12 евро на човек, в които е включена салата, стек с гарнитура, десерт и вино. Има ресторанти за бързо хранене-KFC, Mc Donald’s. Магазини за хранителни стоки-Monoprix, Franprix, Ed и др. Пък ако искате може да седнете и на Шанз Елизе.

Сувенири-Най-добре е да се купят от Монмартр. Там са най-евтини. На Версай отвън също има търговци, с които можеш да се спазариш.

Телефон - Ако на някой му се налага често да се обажда до България, роумингът естествено не е най-евтиния вариант. На много места-най-вече в магазини за сувенири се предлагат телефонни карти, базирани на VOIP телефонията. За 7,5 евро може да си вземете карта, с която да говорите около 220 минути до България от телефонна кабина. Няма да се впускам в подробности как се използва. Продавачите обясняват подробно. Гледайте единствено да пише, че е валидна и за България, защото на някои пише Европа, но минутите са по-малко за България.


Ами това е. Другото са лични впечатления.

Автор: Юри Печански

Снимки: авторът - неотбелязаните; останалите-Катла

Блогът за пътеписи „Пътуване до...“ се премести на нов адрес http://patepis.com. Забелязвам, че все още очаквате да се появяват нови пътеписи на настоящия адрес – това няма да се случи. Всички тукашни пътеписи са преместени на http://patepis. com. Минете на новия адрес http://patepis.com, където има вече към дванайсет нови пътеписа. Новият урл за абонатите през RSS e http://patepis.com/?feed=rss2 До нови срещи на новото място!

Гласувайте за този пътепис:

Пътуване до Париж

За Париж знам, че са изписани милиони страници, някои гениални, други банални и да пишеш за този град е меко казано голямо изпитание. Предвид и различните гледни точки на различните хора е изключено разказите да се харесат на всички.

Париж никога не ме е привличал като дестинация, никога не ми е бил тръпка, дори в детството, когато съм чела романтичните книги за мускетарите или „Кралица Марго“. На едно друго място споменах, че за мен този град беше „натруфен и напудрен като поредната любовница на поредния Луи“. Оказа се, че не е точно така, но и усещането за Рококо така и не ме напусна през цялото време.

Нотр Дам през нощта

Всъщност тръгнахме за там, заради един театър, който от доста време исках да гледам. Не съжалявам. Не само за театъра, а за всичко, което успях за видя в трите кратки дни. Преди няколко години си бях направила устата да ходим до там, но след риторичните въпроси „Ти говориш ли френски? Аз говоря ли френски? Французите да говорят английски...?“, желанието ми да летим до там се изпари. Но този път там беше театърът и никакви езикови задръжки не можеха да ме разколебаят. Всъщност французите, с които правехме опити да комуникираме на английски, разбираха за какво става дума, но упорито и съвсем любезно си отговаряха на френски. С удивление установих, че разбирам половината от казаното.

Арсеналът ни се състои от подробна карта на града и подробна карта на метрото. От летището до центъра се ориентирахме безпроблемно.

Слизаме на спирка Люксембург. Първите две минути не мога да се оттърва от чуството, че съм в София.Не знам защо. Аз не съм софиянка, в София не съм живяла, ходила съм от време на време по задачи, но когато човек посети даден град, си създава и дадено усещане за този град. Първите няколко минути на човека до мен бяха свързани с понятието лудница. Бяха свързани с трафика. За три дни не можа да се оттърве от стреса при пресичането на улиците. Аз все пак си имам тренинг от България и не съм чак дотам паникьосана — номера е да вървиш напред, без да се оглеждаш и да се надяваш Бога на пешеходците да е благосклонен.

Улица в Париж

Хотелът ни е в една малка уличка зад Пантеона. На метри от кръстосващите се Сен Жермен и Кардинал Лемони (изобщо не съм сигурна за произнасянето на името на френски — до последно казвах на улицата Лимона, за по-лесно) Персонала е арабски. Любезен народ. Те поне се стараеха и да отговарят на английски. От картата разбрах, че улица Муфтар, за която Росица (Стойчо: Росица е авторът на „Пътуване до Измир, Фоча, Родос и Крит) ми писа все хубави неща, е съвсем наблизо и след кратко освежаване се запътихме натам. Хареса ми в теснотата и топлите си светлини. Миризмата на вкусна храна те подканя към всяка една врата, обръща те към всяка една витрина. Видяхме и ресторант „Савой“, за който Росица писа. Обаче вътре беше пълно с народ и се отказахме да влизаме. Влезнахме в едно ресторантче наблизо. Не помня името. Храната беше много вкусна, макар да не беше нещо, което да ме впечатли до превъзнасяне. Беше прясна и добре приготвена храна. Топла.

Улица Муфтар

Всъщност най-вкусното нещо, което някога съм яла е печеното на камък телешко, което сервират в много ресторанти на Мадейра.

Другото е домашна содена питка с домашно овче сирене и домашно овче кисело мляко — Произведено в България.

Парижанки (зад Пантеона)

След ресторанта, на сити стомаси се разхождаме по уличките, които ни отвеждат до Сена. В мрака, през един мост от нас виждаме Нотр Дам. Не фасадата. Стана ми една зловеща нощта. Дали беше от осветлението или от мрака на реката, но ми заприлича на Сауроновия дворец от Властелина на пръстениете. Знам, че някой може да изкоментира това като глупост, друг — като претенции, но това си бяха първи впечатления и усещания и искрено ги споделям.

Парижанки (една пресечка на бул.Сен Жермен)

На следващият ден картинката беше съвсем друга. На дневна светлина тръгваме рано да се разхождаме. Не вървим по тротоарите, а слизаме долу, край реката. Туристическите корабчета все още сънуват, докато техни събратя пренасят купища въглища по реката. Покрай реката няма много народ — един двама забързани нанякъде хора и един не до там забързан пенсионер, който разхожда кокер. Снимаме се до Новият мост(който всъщност бил най-старият в Париж) и се качваме до катедралата. А там — милиони китайци! Шегувам се. Милиони не бяха, но имаше няколко дузини. Правеха си снимки. Тук таме и по някой американец или руснак подочух. Обикаляме. Снимаме. Зад катедралата, на единия тротоар седи възрастен мъж. Прилича ми на бездомник. До мен човекът пояснява, че може да е и бездомник, ама нощува до Нотр Дам. Правим си и една-две китайски снимки за семейството (Китайски са снимките, на които човек озъбено позира пред някоя историческа забележителност, интересна местност.)

Месооооооо;-)

Продължаваме по уличките. На малко площадче виждаме кипрички магазинчета за хляб, морски деликатеси, сирене, месо и яйца... Наредени едно до друго, стоката все още се подрежда от продавачите. Сядаме в едно кафене наблизо — поръчваме кафе и кроасани. Почиваме си и си говорим на спокойствие, на масата до нас седят момче с азиатски черти и европейско момиче. Говорят на английски — той със силно американски акцент, тя — със силно френски. Клюкареха си някого.

Кафето беше добро, кроасана — вкусен. Продавача и продавачката се шегуват нещо помежду си, поздравяват минаващите с „Бонжур“ (и се заприказват със всеки клиент. Съжалявам, че не знам френски.

След закуската, просължаваме до спирката, където излязохме снощи. Люксембург. Разглеждаме парка. Подреден, малко ошмулен от есента, но все пак очарователен и спокоен. Пълен с гълъби и чайки. Както и с практикуващи тай-чи ранобудници. Видимо пенсионери. Минават в галоп голяма група момчета. 12—13 годишни. Пред тях тича очилат учител. Припомням си нещо от преди мноооого много години, в една далечна галактика... Как ни юркаха да обикаляме стадиона в часовете по физкултура. След минути притичва втора група. Момичета. Е, това вече ме изненада. Не знаех, че ги делят на момчета и момичета. Децата са предимно с европейски черти. Като казах европейски черти, се сетих как толкова се опитваха да ми внушат колко много чернокожи и араби има в Париж. Ми... чак толкова много не видях. Зависи кой с какво сравнява. Ако сравняваш със София, може и да са множко. Ако сравняваш с Кайро да речем, сигурно не са чак толкова много. Както и да е — цветнокожите не са предпоставка да харесвам или не харесвам някой град. Те са хора като мен и допринасят за оформянето на облика на даден град. Снимам статуите и цветята. Пълня душата си със спомени и си припомням хиляди неща. Радвам се на лъскавия гарван, който чисти перата си до фонтана на Мария Медичи. Снимам го.

Излизаме от градината и тръгваме по улиците. Снимам наред хора, сгради и за ужас на спътника ми в пътуването и в живота, се спирам по средата на улицата, за да снимам и трафика. Е, свети зелен сфетофар, в края на краищата.

Малко се позабавихме при Пантеона — не можех да се нарадвам на възможностите да щракам различни сгради и лица. И не можех да спра да се ядосвам, че не взехме големият обектив, за да снимаме съвсем детайлно.

Галоп до хотела, празня картата на апарата, зареждаме пак и тръгваме. Имам време — ще смогна да видя и площада на Бастилията, преди да идем до театъра. Минахме разстоянието като на състезание. Снимам кафетата, улиците... Една витрина на сладкарница ме мами... ооооох... какви тортички, какви шоколадчета... какви цени...

Не може.Трябва да опитам. Турист с турист такъв, какво си опитал, ако не си опитал френски шоколад! Излъган турист такъв — шоколадът не беше нищо особено. Нищо особено различно. И съвсем не толкова вкусно, колкото белгийските бонбони, които най-безсрамно изплюсках на една Коледа. Цялата кутия наведнъж! Поставям си Белгия за цел някъде в бъдещето.

Хотел де Вил... Никаква идея за нищо! Срам ме е. Не знам какво е Хотел дьо Вил, даже не знам как се произнася. Ама и бързам... Пък и Хотел дьо Вил е минавал и ще мине и без моята компетенция по история на Франция.

В момента в главата ми е само едно и това е представлението. Дъжд, мокри улици, бегом,Сена, кафене с френски момичета, облечени като американски дядо Коледа (кока-коленото червено и бяло), метро, 12 станции, побъркани тийнейджъри в метрото, които демонстрират умение да танцуват и да пеят в тясното пространство на претъпкан вагон на метрото. Силна арабска музика, която почти разплака младата жена, която седеше срещу мен, заспал мъж с монголоидни черти, много бяла азиатка с момиченце и момченце, които се притискат към майка си, станция след станция... и Форт д’Обервил (нямам идея дали се произнася така на френски) Следва едно представление, което винаги ще кръжи в главата ми като кон по пясъчна арена. За него съм писала на едно друго място.

Лувърът

Следва ден за Лувъра, Шанз Елизе(любезни франкофони, това наистина ли се чете Шанз?) и Айфеловата кула. Ех туристе,туристе! Ех посредствен туристе!

Посредствен или не, турист съм си и си избирам този маршрут... Материал за снимане поне има. И статуи... ах, тези статуи в мокрото...

Бедни ми Нострадамус, сигурно в напушените си видения си се ужсявал от тълпите китайски туристи в Париж и това е довело до пророчеството за жълтите хора, които ще завладеят света. Изсипват се на тълпи от автобусите, правят снимки и изчезват в пирамидата... Аз няма да влизам, защото нямам време. Искам да видя много неща, но просто няма време. Леко забързан ход... градините Тюйлери... статуи, статуи... Иска ми се да имам време да седна и да гледам всяка една от тях с дни... Нямам време... Всичко се сменя като на диапозитиви... Кафененце... Обелиска... Фонтан.... Айфела в далечината... Триумфалната арка.

В Люксембургската градина

Шанз Елизе е оживена въпреки дъжда.Тълпата в близост до Триумфалната арка видимо се покитайчва. Чувам тук-таме и руска реч, италиански или испански, но това са откъслеци...

Странични улички, много дъжд, посолство на Ботсуана с две зебри на герба... — не се стърпях и го щракнах в движение. Гръцкото знаме в една пресечка... Посолство на Азърбейджан... Де ли е Българското. Дали е наблизо и дали няма да ме изненада от някоя пресечка разветият български флаг. Не би.

Айфеловата кула. Леле, колко хора се възхищават и се влюбват в това творение. Сега, пак рискувайки критики да си кажа — не бях смаяна. Красива е. Много е красива, но... просто е много красива. За някого може би е красиво мястото и спомените, за друг е красива специфичната конструкция, но чак да кажа, че е изумителна не мога!

Много повече се отплеснах по конниците от двете страни на моста преди кулата. И по гледката на залязващото слънце.

Паметникът в основата на Айфеловата кула

Мокро, мокро, мокро. Някаква модерна конструкция посветена на Мира, статуя на конник, поредната огромна сграда, кафене — гаден студен крем и не толкова гадно кафе, затварящ (военен???) музей (с погребания Наполеон вътре) и улици надвечер. Ужасни болки в крака.

Без коментар:-)

Отивам в хотела, вземам гореща вана и лягам. По някое време ставам. Пак започваме да обикаляме. По мостове и покрай кафенета и влюбени. Трафикът не е по-различен от този през деня. Замалко да ме прегазят в една тясна уличка. Магазинчета (или малки галерии) в които продават пластики и картини... Булевард, бяла лимузина паркирана до една улична лампа(по точно подпряна на лампата), арабския университет, публика излизаща от близкото кабаре и ресторантче.

„Ей, гарсон, юн каве е газе булгар!“

Сядаме. На чаша вино. Две. Обсъждам французите, които все още излизат от кабарето. Тройка е спряла по средата на улицата и си взема лека нощ около дестина минути. Клаксоните на минаващите автомобили само ги подместват за момент настрани и после пак си застават на средата на улицата. Смея се. Мъжът ми казва,че съм пияна. От приземния етаж на ресторанта се чува буен смях на момичета придружен с гръмогласно „Ляляляляляляяяяяя!“ Мъжът ми ме поглежда и казва „Извинявай! Не си пияна!“

Последен ден. Реших, че ще ходим на пазар. Самолетът ни е в 7 вечерта. Време има, от хотела казаха, че няма проблем да си оставим багажа до 2 часа при тях. Тръгваме. Заваля. Изсипа се як дъжд.

Аз обаче, с картата в ръка търся път към онзи пазар, за който Росица ми беше писала, че е най-стария пазар в града. Стигнахме до там през Променадата. Гледката на пазара ме озадачи. Не си го представях така. Такъв пазах има и тук. Сигурно не е толкоз стар, но е също толкова неевропейски в присъстващите около теб. Нищо против, просто не беше такъв в представите ми. Не се поинтересувах предварително и не бях разбрала, че е пазар за хранителни продукти. Сигурно всички неща там бяха вкусни и пресни, но аз по овчо туристически подбуди исках да взема някакво сувенирче от Париж, а там такива нямаше.

В сувенирните магазини пък имаше чашки с изобразени парижки известности, пепелничета, тениски с надпис Париж, айфелови кулички, триумфални аркички и други дреболийки, които изключително ненавиждам, защото само събират прах в къщи и никаква работа не вършат. Абе накрая взех един шал — поне топли и накупих от летището парфюми — не защото обичам да подарявам парфюми, ами защото ми беше споменато, че биха се зарадвали на парфюми.

Както и да е... разказа ми май стана дълъг... Но би продължил с още един ден пребиваване в Париж (вече в друг хотел), защото случихме на скапан самолет, който не успя да ни вземе вечерта и летяхме на другия ден.

Но смятам да се върна един ден в Париж и да имам повече време. За Версай, за Лувъра отвътре за Музей д Орсай и за много вино!

Тези, които не са харесали разказа, са се отказали на средата, а за тези, които са стигнали до този ред... Благодаря за вниманието!

Малко снимки:
http://www.snimka.bg/album.php?album_id=79567&view=1&photo=1

Автор: Катла

Блогът за пътеписи „Пътуване до...“ се премести на нов адрес http://patepis.com. Забелязвам, че все още очаквате да се появяват нови пътеписи на настоящия адрес – това няма да се случи. Всички тукашни пътеписи са преместени на http://patepis. com. Минете на новия адрес http://patepis.com, където има вече към дванайсет нови пътеписа. Новият урл за абонатите през RSS e http://patepis.com/?feed=rss2 До нови срещи на новото място!

Гласувайте за този пътепис: