31 януари 2007

Културен туризъм в Скопие - декември 2006 г.

Блогът за пътеписи „Пътуване до...“ се премести на нов адрес http://patepis.com. Забелязвам, че все още очаквате да се появяват нови пътеписи на настоящия адрес – това няма да се случи. Всички тукашни пътеписи са преместени на http://patepis. com. Минете на новия адрес http://patepis.com, където има вече към дванайсет нови пътеписа. Новият урл за абонатите през RSS e http://patepis.com/?feed=rss2 До нови срещи на новото място!

(кликайте на снимките за по-голям размер. постингът е дълъг, отделете си време)

Непослушното дете на македонската литература - Алекс Букарски, имаше наскоро промоция на първата си книга. Добре, че по някакво чудо промоцията се отложи от 26ти за 27ми декември, иначе нямаше да успея да я видя. (Нали знаете, че македонците празнуват Коледа по друго време)


Книгата на Алекс - от най-доброто в съвременната
македонска литература

Пътуване

За пръв път ми се случи неприятно пътуване към Македония - а това ми е петото отиване там и третото тази година. Автобусът на Калея, с който пътувах, беше първо с много тесни седалки (в кръста ми бяха окей, тесни откъм колената, знам защо се подхилвате ;-)), което не предполагаше много комфорт, шофьорът се скъпеше да пусне парното в салона (с пуловер ми беше доста хладно), смърдеше на дизел (помните чавдарките как смърдяха, нали).
Отделно - не спряхме в Кюстендил - шофьорът твърдеше, че им забранявали да спират на автогарата (?!). Странно, като се има предвид колко е умряла от глад и мизерия автогарата в Кюстендил (никога не съм виждал втори автобус там). Като изключим общо взето приличната кръчма в нея, и няколкото селски рейса, които тръгват по друго време, живот на автогарата няма и искрено искам да шамаросам виновния за това, че автобусът не спря в Кюстендил.


Времето на отиване беше хубаво.

Спряхме на някакво криминално капанче след Кюстендил. На паркинга някой беше запалил шума, която тлееше с неприятен кисел дим, който веднага се просмука в автобуса. Слязох до тоалетната а да си купя минерална вода и нещо за ядене, върнах се и открих, че автобуса е затворен. Трябваше да позъзна около 20 минути на студа, докато се появи шофьора.

Втора изненада - шофьорът качи няколко македонки - куфарни търговки, които припечелват по нещо, влачейки торби и сакове с трикотаж към Македония. Защо българският (китайският, турският?) трикотаж така се харчи? И на мен не ми е известно, но са намерили все пак някаква пазарна ниша. Търговките седнаха на седалките около мен и веднага започнаха на висок глас да обсъждат ... подкупите за македонските митничари на македонската граница.


Центърът на Скопие в навечерието на 2007ма година

Оказа се, че имало няколко вида митничари (неподкупни няма, не чакайте хепиенда) - първо имало принципни - те си имали точна тарифа, плащаш си колкото ти е таксата/рушвета, и получаваш първокачествено обслужване - никакви проблеми, а може дори и любезно да ти помогнат с някой сак. Вторият тип били алчните - имало някакъв тип, на когото никога не му били достатъчни подкупите и винаги искал още и още. Не се свенял дори да ги гони по паркингите и открито да изнудва за комисионата си. На една от бабите и бил прибрал веднъж 10000 денара (около 300 лева) и не само я лишил от печалба, ами й причинил и сериозни парични трудности. Третата категория пък били нещо по средата - уж имали тарифа, но много зависело от настроението им - веднъж всичко ще си мине по план, друг път яко ще те одрусат. Това била и най-многобройната група. А от първата група - на принципните - чух само едно име.

Между другото, на шофьорите на автобуси може и да не са им високи заплатите, но е възмутително как прибират пари за черни курсове. Наскоро бях на Банско за осми декември, и шофьорът без никакво колебание качи няколко човека на черно при нашата група (видях как му подават банкнотите) и при това ни безмилостно ни нагъчка като сарделки, за да събере пътниците на черно (а ние бяхме група). Нашият шофьор към Македония също не беше изключение. Качваше пътници на черно без да му мигне окото и не просто от добрина а срещу банкнота.

Както и да е - автобусът беше почти празен и минахме буквално за минути през границата. (Едва имах време да взема една водка от безмитния). Пристигнах с два часа по-рано в Скопие. Повръщаше ми се от миризмите на дизела, тресеше ме от студ, колената ми бяха изтръпнали и ме болеше главата от адските вибрации на автобуса, но тоя път поне агонията траеше с два часа по-малко.

Негативните ми емоции приключиха, когато се видяхме с Алекс, който щеше да се скърши от нерви преди промоцията, което веднага ме излекува от всякакви мои терзания. Съчувствах му - но нямаше какво да направя. Наложи му се точно преди промоцията да изтърпи сума ти странно поведение от роднини и познати. (Нали знаете как всички заобичват пиленцето, точно преди да изхвърчи от клетката)

Промоцията

Македонската литература, особено младата, не блести с много имена. В Македония все още на върха е старата литературна мафия от комунистическо време - с вилите, конгресите, командировките, невъзможните за четене дебели томове и литературни списания, младите любовници и банкетите си. Като добавим малкия пазар и недоверието на македонците към домашни автори - задачата на младия автор да остане себе си и да пише добре е наистина тежка. Тук се налага да се поправя: В момента се наблюдава началото на небивал разцвет на македонската култура и в частност литература. На пазара излизат нови автори, необвързани с казионните дружества, появяват се историци, които обсъждат открито историческите теми-табу, а в интернет пространството се появиха няколко независими млади интелектуалеца, които критично анализират обществото около тях.

Промоцията се проведе в Културен Център Точка (всъщност средноголяма книжарница на гърба на съборната църква Св. Климент Охридски)



Лауреатът ;-)

Става дума за конкурса "Новите" за най-добър прозаичен дебютантски ръкопис от максимум 160 страници. Алекс отвя конкуренцията, като ЗИЛ - боклуджийска кофа - без съмнения ръкописът му беше най-добрият (както каза по-късно журито) и заслужаваше да спечели.

Кулинарно отклонение: Следобяда имах шанса да хапна македонска шкембе чорба. Изненада - македонската шкембе чорба се прави без мляко и се сервира а)без лют пипер, б)без оцет с чесън и в) без хляб. Иначе не беше мазна (голям плюс за мен), но всъщност ми е доста безвкусна в този и вид. Извод - може би трябва да си носите чушчици като Бай ви Ганя, за да ви се услажда ;-)

Съборната църква, гледана откъм книжарница Точка

Вечерта беше още по-интересно. В Точка имаше купон, където Алекс беше главния герой - подписваше автографи, абе въобще консумираше 15те си минути слава.

Книжарница Точка всъщност е изключително добра книжарница, където се предлага почти само стойностна преводна литература. От какво се издържа, не знам, но е истински оазис на добрата книга в Македония. Жалко, казват че в Македония почти никой не чете.

Изложбата

Случайно мернах в македонския Дневник новината, че в Скопие ще има изложба на Георги Зографски - виден художник, роден в село Папрадище, Велешко. Дребната снимка в онлайн статията веднага ме грабна и си обещах на всяка цена да видя изложбата.

Романтичната стара скопска чаршия. Сега там е албански квартал и трябва внимателно да се посещава.
Изложбата се намира в Чифте Амам (Чифте Хамам) - бивша турска баня, която е преоборудвана в картинна галерия. Чифте амам се намира в старата част на Скопие (Старата турска чаршия), близо до висока джамия. Много малко хора всъщност знаеха къде се намира, когато питахме.

Изключително съм доволен, че успях да я посетя. Ето малко цитати от нея.

Родословното дърво на художника.
Ако кликнете на снимката, ще можете да прочетете надписите.

Св. Св. Кирил и Методий

Отново Св. Св. Кирил и Методий. Славянобългарски просветители (така пише на картината) Рисувана през 1942 г.


Михаил Чакърдъков (тая фамилия ме преследва!), благодетел на църквата, от гр. Велес

Неясно ми беше защо на македонски името на зографина се изписваше като Ѓорѓи(Гьоргьи), след като самият той се подписва като Георги. За изложбата имам много снимков материал, ще напиша отделен пост, специално за нея.

Художникът разказва за родословието си. (кликаш и четеш ясно)

Картината е датирана в албума от 1942 г (кликаш и четеш ясно).



Кръчмите

Този път успях да посетя няколко свестни места в Скопие

Биос (в уличките срещу съборната църква)
Добра скара, бедна друга кухня, големи порции, шкембето както го описах по-горе.
Отлична телешка супа
И Скопие има своите малки гордости ;-)

Букет (на булевард, няколкостотин метра от съборната църква)
Отлично обслужване, приятна обстановка, богато меню, кофти сирене в картофките

Рим Париж (Рим - Париз) - В градския търговски център

Рим-Париж. Най-доброто телешко и най-хубавата шопска салата, които съм ял през живота си (рецептата не е съвсем канонична, но вкусовите качества компенсират!)

Невероятни месни специалитети (телешкото не е скъпо)- медальон с гъби, пепър стек - всичко се топи в устата. Шопската салата е най-свежата, която съм ял някога - предполагам, че тайната е в прясно нарязаните зеленчуци и в отличното сирене (липсват и печените чушки, но това все пак е местна специфика). Едно хапване с шопска, пепърстек с гарнитура и една биричка ми излезе около 20 лева, на пръв поглед може би изглежда скъпо, но всичко си заслужава, защото беше невероятно вкусно.


Рим-Париж (Рим-Париз) отвътре

Концертът

Паркети е битолска група, която свири нещо, което аз дефинирам като пънк-рок. Песните им са изцяло авторски, не си помагат с чужд репертоар, а текстовете си ги бива. Озвучаването им е проблем, обаче - но сигурно с малко повече пари, ще го решат.

Клуб Кастро. Ако кликнеш, ще видиш Гоце Делчев в компанията на Че Гевара, Уго Чавес, Фидел Кастро и Тито ;-)


Земетресението в Скопие през 1963 година, освен жестока трагедия в която загиват около 1000 души, а около 100 000 остават без покрив, е било и шанс за града да придобие модерен европейски облик. Голям дял от сградите са проектирани от световни архитекти и строени от чужденци. (Българите май са помагали за операта)

Едно от удачните решения на градостроителите е било - железопътната линия, минаваща през центъра на града, да се вдигне на естакада над земята и по този начин са били решени множество проблеми с движението, замърсяването и безопасността. Така централната ЖП гара (Железничка станица) се намира на пилони във въздуха, а точно под нея е централната автогара на Скопие, където спират софийските автобуси. Отделно под естакадата се е освободило достатъчно място за помещения и паркинги, които допълнително облегчават града.

Клуб "Кастро", където се проведе концертът на Паркети, е в едно от тези под-естакадни помещения. Клубът следва модата сред днешните млади интелектуалци на Македония - а именно лявата идея (не, няма грешка!) По стените в типичен поп-арт стил са изографисани Ленин, Тито, Фидел Кастро, Уго Чавес, Гоце Делчев (!), Че Гевара и подобни "големи хуманисти". Тук там се вижда логото на Скопско пиво, което подсказва кой е платил за целия масраф.

Момент от концерта

Може би в нормално време в клуба има маси, ние като бяхме нямаше (може би за да се освободи място за публиката). Концертът започна с час закъснение.


Какво си напазарувах от книжарниците

В Скопие има няколко средно големи книжарници - ще спомена Табернакул, Точка, Матица Македонска и Култура.

Табернакул е най-добре заредената от всички, там се продава и доста литература, издавана в социалистическото минало - истински музей на книжнината в Македония. Ако ви интересуват македонски автори, включително класици, неиздавани дълго време - тук има шанс да попаднете на тях.

Точка е авангардна книжарница (всъщност е мини-културен център с кафене и пространство за провеждане на културни събития), където може да се намери най-модерна преводна западна литература, критика и хуманитарна литература. Намира се зад съборната църква.

Графити.


Матица Македонска е също голяма книжарница, но по-комерсиална. Тук е царството на Съюза на писателите на Македония, където ще намерите всичките им казионни томове, но също така може да се открие доста историческа литература. Това е и мястото, където видях най-много модна и комерсиална литература - Дан Браун, Орхан Памук и подобни.

Култура се намира в самото сърце на града - на площад Македония (мраморния площад пред стария мост) - тук се набляга на академични издания, но е застъпена и всякакъв друг вид литература.

Общо за всички книжарници е, че поне 30-40% от книгите са на сърбохърватски, защото населението над 30 години владее отлично езика, а малкият пазар на Македония определено създава трудности с превода на всичко значимо, което излиза по света. За продукцията от македонски автори вече говорих. В интерес на истината видях и две български книжки - едната беше на Иван Дуйчев за св. Иван Рилски, а другата - вече не помня какво. В македонските вестници прочетох, че през 2002 година съотношението продадени книги на сърбохърватски и на македонски е било 70:30 в полза на сърбохърватския!

Защо няма повече литература на български език? Най-вероятно поради факта, че не съществуват връзки между културните среди и издателите в София и Скопие. Българският език е доста по-достъпен за македонците от сърбохърватския (и самите македонци го признават), а младите вече не владеят добре сърбохърватски, за да ползват пълноценно литературата, но българската книга отсъства от рафтовете в Македония.

Друга причина е, че интерес към литература на български език общо взето няма, дори в средите на интелектуалците (с толкова интелигентни хора се запознах, но никой не ме помоли да му издиря нещо в България). Може би това е свързано с чувствата на македонците към "бугарския окупатор" от Втората световна война, може би има метафизичен страх, че от прочитането на няколко книги на български могат да се "бугаризират", а може би е свързано с чувството за превъзходство над българите (какво ли пък имат българите да ни кажат!), останало още от социалистическа Югославия. Един издател дори каза, че българите правели най-лошите корици на Балканите.

Скопие се подготвя да посрещне новата година.

Македонците смятат хърватите за народа с най-близка и приемлива култура, с която най-често си сравняват часовниците (хърватското културно влияние в Македония е доста силно). Македонско- хърватските културни връзки са изключително силни, включително и на ниво отделни интелектуалци.

По българомакедонския спор за нацията, езика, историята и малцинствата

Който от вас е ходил в Македония и е общувал поне няколко часа с местното население (поръчки на келнери и пазаруване не се броят), знае - че без да се води тоя спор поне веднъж, пребиваването не е възможно в Македония.

Паметник в центъра на Скопие, посветен на борбата с "българския окупатор". Може да кликнеш, за да прочетеш надписа

На българина този спор всеки път му изглежда интересен (а и на македонеца също, предполагам, щом обикновено той го започва), защото го сблъсква с едно паралелно мислене, където фактите са уж същите, но изводите от тях са напълно противоположни.

На мен спорът на живо отдавна ми е омръзнал по следните причини - първо, не мога да намеря достатъчно подготвен събеседник, с който да го водя - обикновено събеседникът ми не може да ми каже какви са основните тези на Кръсте Мисирков (смятан за македонския Паисий Хилендарски), а камо ли да прави критичен анализ, или пък да съпоставя възгледите на Мисирков и Гоце Делчев по македонския въпрос (А и двамата се водят титани на македонското националноосвободително движение). Или пък - каква е разликата във възгледите на водещите мк историци - Блаже Ристовски, Иван Катарджиев и Зоран Тодоровски за ВМРО и лидерите и и ролята им в историята.

Надпис обвиняващ някого (не стана ясно кого???) че разпространява български листовки (бугарски летоци)

За ОМО Илинден също избягвам да говоря - защото по правило никой от местните македонци не е виждал македонец на живо в България (макар че аз се запознах с някого, който наистина беше видял!), да не говорим, че въпреки (възможните) многобройни шопинг турове, които са правили в Благоевград или Петрич, не са положили и грам усилие да опознаят възгледите на местното население по въпроса, а все пак именно хората от Петрич, Гоце Делчев и Благоевград са нарочени за техни "сънародници" под чужда (демек българска) окупация.

Изгубено коте

Моят скромен съвет е следният - не спорете, ако виждате, че не си заслужава. Историческите, лингвистичните и политическите знания на мнозинството македонци са почерпени от следните три източника - курса по история от средното образование (бледи и противоречиви знания), вестниците и мъгляви семейни спомени.


Прибиране

На 30 по обяд се презентирах на автогарата в Скопие с намерението да пътувам за София. Проблем! Няма места в автобуса! Хем си мислех на идване, че може да се увеличи броя на македонците, които ще искат без виза да влязат в България в последния възможен ден (но забравих). Оказа се, че има едно единствено място, на 31-ви сутринта в 8.30 за София. Не мислих два пъти и го взех. Изгоря ми другия билет. Мамка му!

Автобусът ни остави на македонската граница, трябваше да минем пеша и от другата страна да дочакаме българския автобус, който пък пресече границата и се върна в България (?!). Българският автобус беше с едно място по-малък, така че се сдобих със спътник, най-вероятно студент в София. Не знам защо, но в автобусите избягват да сядат до мен (сигурно заради габаритите ми ;-))

Автобусът не спря на софийската автогара, а извън нея, което още веднъж ме наведе на мисълта, че не им е чиста работата. Но все пак се прибрах на 31 декември следобяд в София!

ЕПИЛОГ: Януари беше много наситен месец в българо-македонските взаимоотношения. Влязохме в ЕС. Случи се инцидент на панихидата на Мара Бунева, македонските пазари опустяха заради визите, македонците извиха опашки пред българските консулства. Конфликтът между историците Тодоровски и Ристовски избухна с нова сила, именно по повод мемоарите и националното чувство на противоречивия Кръсте Мисирков
. Македонският културен център в София има вече нов началник. Алекс стана медийна звезда.

Блогът за пътеписи „Пътуване до...“ се премести на нов адрес http://patepis.com. Забелязвам, че все още очаквате да се появяват нови пътеписи на настоящия адрес – това няма да се случи. Всички тукашни пътеписи са преместени на http://patepis. com. Минете на новия адрес http://patepis.com, където има вече към дванайсет нови пътеписа. Новият урл за абонатите през RSS e http://patepis.com/?feed=rss2 До нови срещи на новото място!

Гласувайте за този пътепис:

Блог класацията на България

29 януари 2007

Моят Китай

Блогът за пътеписи „Пътуване до...“ се премести на нов адрес http://patepis.com. Забелязвам, че все още очаквате да се появяват нови пътеписи на настоящия адрес – това няма да се случи. Всички тукашни пътеписи са преместени на http://patepis. com. Минете на новия адрес http://patepis.com, където има вече към дванайсет нови пътеписа. Новият урл за абонатите през RSS e http://patepis.com/?feed=rss2 До нови срещи на новото място!

от Маргарита Велчева

Едно пътуване до Китай, за което предварително ще направя уговорка, да не бъде ползвано като "указател" за каквото и да е. При мене е така - никога не съм имала познания по география - казвам го с чувство на лек срам (за по-големи чувства се искат по-големи предполагаеми познания и усет за "географски потенциал" какъвто аз НЯМАМ...та как да си увелича чувството за срамонезнание, когато ми е ограничен...лимитиран хоризонта на познанията). Та ето - с този безотговорен географски мозъчен багаж ми се налага да пътувам често - и колкото и да е странно да се завръщам някъде си, което е винаги "от дома до пак у дома".

Китай беше планиран от...четири години - поне на толкова години се провеждат конгресите по "In vitro Culture and.... Предварителната ми подготовка включваше ...разговори с колеги-приятели-приятни хора (от тях един редактор на голямо научно списание, с който бяхме май единствените пушачи на конгреса в Орландо...). Тези разговори бяха почти еднотипни "Ще се видим ли в Китай?" ..."Може би"...Ей така се подготвях четири години. Едва след като се върнах....(Боже прости ми невежеството...ама на Стела мога ли да откажа...) разбрах че Бейжинг и Пекин са едно и също. И още малко за невежеството ми - Стеле помниш ли като ти обещавах на път за Китай да се отбия в България...Оказа се че Китай е в обратна посока на България (летях Едмонтон - Ванкувър-Пекин)...
(Стойчо: Стела е авторът на разказа за Тунис)

Тази пауза е за напусналите "стаичката" ми... Преди да отлетя...

Март месец платих конгресна регистрация и зачаках потвърждение от Конгресния Център - мейлите се връщаха като "Returned mail" по неизвестни причини. Опитах да си платя Хотел-депозит (Хотел Континентал - пет звезди, но за звездите по-късно ще пиша) много неуспешно. За по-напряко преведох депозита на колега в Израел, който ги препрати в Китай без проблеми - малко преди да отлетя за Пекин мейлите "изтичакаха" безпроблемно в двете посоки- Едемънтън-Пекин-Едмънтън... През Юни започнах поготовка за Китайска виза - официална покана от Конгресния Център (на Китайски), апликационна форма (и тя на Китайски), снимка (фотграфа "искате ли да погледнете дали е добра?"...не поглеждам...няма да се явявам на "Мис свят"...тя е за виза...Китайска...последното звучи "доста извинително за страховата ми невроза от всякакъв вид себе-копиране"), паспорт (български) и 50 канадски долара такса. Изпращам ги с prepaied return куриер (Puroletter).
И чакам...

Чакането се проточва повече от "обещаното" в официалния сайт на Китайското посолство в Калгари (най-близкото до Едмънтън)...

Звъня на посочения телефон за информация... Отсреща не говорят английски!!!!!
След като не успявам да прескоча бариерата на съмнително повтарящото се "Йес" дори, когато отговора изискваше... Проумявам!!!! ТАМ (там е в Канада, посолството на Китай в Калгари...не в Китай)...СЪВСЕМ не говорят английски...

Заклевам се че няма да ходя до Калгари да си прибирам паспорта...Каквото и да се случва - имам достатъчно време...А и живеем във време на достатъчи ДРУГИ комуникации... Моля Джеки Чан (той е мой китайски колега и името му е друго, но аз не мога да го произнеса..а и да го запомня...) да разговаря с посолството. Оставам изумена когато той отбелязва - "дано ме разберат - аз съм от район на Китай и говоря наречие което не всеки разбира"....
Говори....Май го разбират...Смее се...Полсе затваря телефона ( а-а-а забравих да кажа, че с посолството може да се говори само между 2 и 3 след обяд...и само в някои дни на седмицата...) и -и-и-и- и пак се смее...На мене!!!!
Каза, че не са ми издали виза....защото не знаели какво да правят с тези 50 долара....България била "голям приятел на Китай"...така казали ...и сме пътували с безплатна виза...
И пак чакам....

И пак си повтарям че до Калгари НЯМА да карам...Там карат като луди...
След още две седмици пак звъним - аз и Джеки Чан...всъщност Джеки звъни... (вече е Юли...края на Юли, а аз имам билет за 10 Август). Джеки се смее (този човек е неуморен в емоциите си)...Трябвало да изпратя 2 долара за да позвънят на куриера и да "организират" връщането на паспорта ми...Следващите дни са празници (май деня на Канада) и аз рева на Джеки - кажи им да не го пращат...аз ще ходя да си прибера визата от Калгари...{no way!!!! вече е забравено и в мислите си обещавам много кафе за по пътя и голям шоколад...черен!!!

В Китайското посолство в Калгари ме посрещнаха приветливо и дружелюбно. Имам един колега, който ми разказваше че му се наложило да си вади виза за Китай в Ню Йорк. В Китайското посолство имало дълга опашка от "изнервени" американци. Когато един от служителите повикал по микрофона моя колега да се яви на гишето без да чака...американците ревнали "демократично" - "Защо той не чака като нас...", "Защото е българин" - отговорил семпло служителя и с това май изчерпал учудването на "опашката"...Горе долу и мен така ме посрещнаха - дадоха ми паспорта с визата и ми пожелаха "Приятно прекарване в Китай"...или нещо такова, казано с широка усмивка и на лош английски.

На връщане от Калгари все попадах на "Construction roads, detour ...повече от час се губих из улиците на Калгари и си знаех че това е по сценарий на плашливото ми шофиорско въображение. Ако се бях наплашила и от мечки и мечки щях да видя...
Там ...в Калгари за последен път май видях Канадската си ID карта...Сутринта преди полета ми за Ванкувер-Пекин аз вече знаех че картата ми я НЯМА...
Знаех че с българския паспорт мога да пътувам извън Канада, но когато реша да се връщам ...без карта няма как да вляза...Трябваше да взема решение на место - или да уведомя паспортния контрол че ID картата ми я няма (с което само щях да създам суматоха и да ги накарам да вземат решение, което не беше нито в тяхна изгода нито в моя). Паспортния контрол няма прерогативи да взема решения за "бъдещи действия", каквото се оказва comebeck to Canada и щеше да прехварли проблема на началството, което щеше да се произнесе в 3 седмичен срок по случая... Tака мълчаливо, като дете направило беля, която още никой не е усетил аз преминах през Check in-a Едмънтън и Ванкувър... След час престой във Ванкувър вече летях Ванкувър-Пекин. Знаех че полета е 11 часа, но трудно схващах как излетях в четвъртък сутрин, а щях да пристигна в петък следобяд без да стане нощ...От любопитство не спах - гледах една китайска комедия (поне така ми звучеше) без превод на английски и още три филма (Антонио Бандерас танцуваше красиво в единия филм, после "Мисията невъзможна" III и още нещо, което не помня като заглавие) те пък бяха с превод на китайски.. не че филмите имаха нужда от думи... Храниха ни великолепно в самолета, летяла съм с над 20 различни компании, но Air China надмина очакванията ми за вкусна и добре поднесена храна в самолет - храната беше от китайската национална кухня и топла!!! а сладоледа беше студен...Чудя се как ли го постигат....Не си спомням коя компания ме убеждаваше че НЯМА как да се поднесе топла храна в самолет....ИМА...дано да има кой да чуе това... В Пекин кацнахме навреме (около 3:30 след обяд).

След като излязох от самолета, попаднах в една огромна зала в която не виждах чакащи на опашка...а безброй много хора просто вървяха в различни посоки. Усетих че климатиците не успяват да "охладят"...Беше душно и се усещах "неориентирана". Имаше надписи на китайски и английски...Основния смисъл не шващах - имаше стрелка на която пишеше "Висса" - подеглих натам....после видях друг надпис - Карантинна служба - имах имунизация против жълта треска още от ходенето ми в Перу (10 годишна трайност) и реших че тук също като в Латинска Америка първо ти проверяват имунизиран ли си....На тази опашка ми дадоха листче с няколко въпроса на които на юнашко доверие те приемат (без да те проверяват) на следващото гише, където чакаш пак на опашка за да си предадеш листчето...В Китай си падат много по опашките - за едно нещо чакаш на три различни опашки и аз останах с впечатление че това е моят дълг да не роптая, защото всяка опашка се обслужва от различен брой китайци...т.е. това са потенциалните възможности на "разкрити работни места". И ако аз взема да "оптимизирам" живота според моята представа и "well being то няколко милиона китайци ще останат безработни от едно такова "подобрение"...Трудно излязох от летището - в Едмънтън август е топъл летен месец, но това което усетих след като излязох от летището беше с една дума - сауна... Прегърнах първата възможност за такси (моя съвет е - не го правете - разликата в цената между такситата е огромна). Цената от летището до Хотел Континентал би трябвало да струва около 100 йоана (така пишеше в диплянката, публикувана в Интернет страницата на Конгреса) а цената която платих беше 450 йоана...

От първия ден си спомням само опашките пред Канадското посолство в Пекин. Стоях търпеливо с ясното разбиране че е трудно да подсигуриш на всеки китаец "разумна" работа.
Вечерта се възнаградих с ходене до площада "Тян-ан-мън", Мавзолея на Мао, "Heaven Temple" и Silk market.
Сега като го сравнявам със "Забранения град" Райския (Небесния) Храм (Temple of the heaven, Tian tan) ми изглжда много по-човешки, но не в смисъла на достъпност. Не ми се натрапва желанието да търся "признаци...символи...на живот" (както "ми се наложи" в "Забранения град").
Има две такси - едната е за разходка из Райската градина (Admission fee – 30 CNY, около $ 4.5 USD), другата е допълнителна за влизане в Храма (15 CNY- $2.3 USD). Цялата градина и подхода (стъпалата ) към Храма са направени достъпни за хора с инвалидни колички. С учудване забелязвам, че в "Heaven Temple" има минимален брой търговци (направо съм в шок...в Пекин това е едно от малкото места, където не ви се натрапва напевно "Look-look". В целия Храм (строен по времето на династията Минг) е втъкано числото девет (всичко е кратно на 9). Бих се радвала ако някой знае повече за това уважение към числото девет. Екскурзовода (Майк) ни казва само че култа към девятката идва като към "най-високо стойностна" сред едноцифрените числа (?!).
Куполите на постройките са кръгли, а основата им е квадратна. Това пак според Майк се дължи на разбирането на китайците че Рая е кръгъл, а земята - квадратна. Май забравих да кажа, че Храма е строен с цел жертвоприношения и молитва. До него стигнахме след като прекосихме (надолу) площада Тян-ан-мън - намира се в самия край на булеварда който свързва площада с Храма.
Дърветата са със странна корона - като китайски цветни разперени чадърчета и са на повече от 600 години. Има доста хвойна и кипариси. Хенри Кисинджър при посещението си в Храма казва че САЩ могат и да могат да построят Храм подобен на китайския, но ще трябва да почакат дълго за дърветата...
Всяка година Императора е идвал тук в деня на зимното слънцестоене (като син на Рая) да се помоли за добър уражай и да отдаде почит на Бог. Храма е построен (1420 година) от Майстори на Фенг Шуи и според традициите на Китайската Космология.
Трите Ехо-камъни (Echo Stones) се намират извън Императорския Купол на Храма. Когато сте стъпили на първия камък И говорите обърнати с лице към Купола, ще чуете еднократно ехо, при стъпване на втория камък – два пъти ехото си И на третия камък – три пъти.
Наблизо се намира И Ехо-стената. Ако вие застанете на източния край на стената, а приятелите ви на западния И ако прошепнете дума…вашите приятели ще я чуят ясно (науката го нарича използване на sound waves). A аз се учудвам пак на желанието на китайците да си останат близки чрез думите дори когато са далече...

Продължението - във втора част>>>

Автор: Маргарита Велчева

Блогът за пътеписи „Пътуване до...“ се премести на нов адрес http://patepis.com. Забелязвам, че все още очаквате да се появяват нови пътеписи на настоящия адрес – това няма да се случи. Всички тукашни пътеписи са преместени на http://patepis. com. Минете на новия адрес http://patepis.com, където има вече към дванайсет нови пътеписа. Новият урл за абонатите през RSS e http://patepis.com/?feed=rss2 До нови срещи на новото място!

Гласувайте за този пътепис:

Блог класацията на България

25 януари 2007

Зелена карта към гражданската отговорност

Блогът за пътеписи „Пътуване до...“ се премести на нов адрес http://patepis.com. Забелязвам, че все още очаквате да се появяват нови пътеписи на настоящия адрес – това няма да се случи. Всички тукашни пътеписи са преместени на http://patepis. com. Минете на новия адрес http://patepis.com, където има вече към дванайсет нови пътеписа. Новият урл за абонатите през RSS e http://patepis.com/?feed=rss2 До нови срещи на новото място!

Тази статия е преместена заедно с коментарите на новия си адрес: Зелена карта към гражданската отговорност>>>

в сайта http://patepis.com

Блогът за пътеписи „Пътуване до...“ се премести на нов адрес http://patepis.com. Забелязвам, че все още очаквате да се появяват нови пътеписи на настоящия адрес – това няма да се случи. Всички тукашни пътеписи са преместени на http://patepis. com. Минете на новия адрес http://patepis.com, където има вече към дванайсет нови пътеписа. Новият урл за абонатите през RSS e http://patepis.com/?feed=rss2 До нови срещи на новото място!

Гласувайте за този пътепис:

Блог класацията на България

20 януари 2007

България получи европейски оргазъм.

Блогът за пътеписи „Пътуване до...“ се премести на нов адрес http://patepis.com. Забелязвам, че все още очаквате да се появяват нови пътеписи на настоящия адрес – това няма да се случи. Всички тукашни пътеписи са преместени на http://patepis. com. Минете на новия адрес http://patepis.com, където има вече към дванайсет нови пътеписа. Новият урл за абонатите през RSS e http://patepis.com/?feed=rss2 До нови срещи на новото място!

Един македонец разказва за посрещането на Новата 2007 година в София. Всички фактологични грешки са запазени като в оригиналния текст

СОФИЯ “ПОЛУЧИ ЕВРОПЕЙСКИ ОРГАЗЪМ”

След Егейска, и Пиринска Македония влезе в Европейския Съюз. Вардарска Македония малко ще почака

Пише: Владимир ЙОВАНОВСКИ

Един Българин си пита съпругата: “Жено, защо никога не мога да те видя как 'получаваш' оргазъм?”, а тя му отговаря: “Защото когато аз 'получавам' оргазъм, ти никога не си у дома!”

Онова, което се случваше неделята срещу понеделника в главния град на Република България приличаше на изживяване на политическа кулминация. Влизането на източната съседка в Европейския Съюз някои от тукашните електронни медии го прогласиха за най-значителна дата в българската история. За разлика от Румънците, чиято земя Трансилвания с векове е принадлежала на Австро-Унгария, Българите никога не са били в состава на някоя западна католическа империя.

Макар че, съществува едно малко изключение, което поради 800-годишниот юбилей, е удобно да си го припомним при тая възможност.

КАЛОЯН И БОЯНА Миналия месец вселенският патриарх Вартоломей окончателно прости на Ватикана за злосторствата, които в Цариград извършили рицарите на IV Кръстоносен поход. Тогава италианските и германските рицари, в тоя дял от Балканите, основали няколко латински княжества, управлявани от католически марк-графове. Еден от тях бил маркиз Бонифаций Монфератски, който при опит да покатоличи Второто Българско Царство на династията Асеневци, през 1206 г. нападнал цар Калоян. Между другото, неговата войска била причакана и разбита в клисурите на Балкан Планина. Несретният Бонифаций бил заробен и обезглавен, а Калоян употребил добил неговата глава на бокал. Охрабрен от победата, Калоян тръгнал в поход към Македония и нейният главен град Солун, където съществувало латинското кралство на регентката Маргарита. В началото на 1207, значи преди точно осем столетия, Калоян разпоредил около Солун своите големи войски, съставени от българи, татари, кумани, хазари, руси, па и гърци. Падането на Тесалоники в ръцете на славянския цар (пътем, от влашки произход) бил повече от предизвестен. Харно ама, нощта пред общото нападение, Калоян преживял сърдечен удар и умрял.

В подножието на планината Витоша - софийското Водно, където живеят най-мощните българи - се намира църквата Бояна, чийто ктитор през XIII век бил севастократор Калоян. Последният ден от миналата година се изкачихме до тая древна църква (подигната още по времето на цар Самуил) за да можем за последен път да хвърлим поглед на “неевропейска” София, преди приемането и в ЕС. По пътя срещнахме чичо Ивайло, когото запитахме какво очаква той от българското присъединяване към Европейския съюз. “Ами, какво да очаквам? Аз съм пенсионер, имам пенсия от 150 лева. Дали мога аз да бъда щастлив защото ще бъда най-сиромашният пенсионер в Европейския съюз?”, пита горчиво бай Ивайло.

В двора на църквата Бояна имаше група туристи. Виждаше се че не са българи, тъй като бяха облечени с вкус. Докато се разминавах с тях, една фина госпожа извика: “Погледайте, вйервйерица!”. “Пази, стварно”, и отвърнах на дамата. “А, от дакле сте ви?”. “Из Загреба”. “О, па я сам из Скопля!”. “Яо, па ми смо Югославени”, констатира нейния съпруг. Исках да ги питам: “Кай йе новег у Загребу?” и “Йели се Щефица дала абортирати”, но това го оставих за Новата 2010 година, когато ще посрещаме влизането на Хърватско во Европейския Съюз.

ЩУРЦИ С ГАЙДИ София и Букурещ бяха главните звезди на тая Нова година, така че и македонските зрители можеха да видят по телевизията как беше украсен площадо Батенберг. Цялото пространство между Великото събрание, Президентската палата, Театъра Иван Вазов и Централната банка приличаше на място от приказките. Всепак, идиличната картина во голема мярка беше нарушена от драконовите мерки за сигурност на софийската полиция. Цялото място беше оградено, а при идването пред сцената посетителите бяха темелно претърсвани.

Самата музикална програма беше - барем според нас - прилично слаба. Като първо, не дойде ниту еден представител на Европейския Съюз, както беше случая с Букурещ, където румънския вход во Съюза го дочака Оли Рен. Също така, наместо обещаните U2, на сцената се появи някакъв старовремски бенд Щурците, съставен от плешиви рок-дедовци чиято музика ни подсети на архивните песни на Корни-група и Тежка индустрия. Нещо като оная “Дал' да плачам ил' да пеам” на Бис-без. След полнощното пеене на българския и химна на Европа, последвано от фантастична заря, на сцената се появи еден досаден състав който изпълняваше парчета с фолк-рок съдържание. Испомешаха се електрически китари с гайди, тъпани с тарамбуки, саксофони со кавали... Връх на тяхното изпълнение беше, когато към бенда се включиха десетина танцьорки на народни танци, които откакто изпяха няколко додолки а ла Валя Балканска, се хванаха на хоро с етно-рокерите, вече изпаднали во национален делириум.

Така, половин час след отбелязването на Новата 2007-ма, площад Батенберг започна да се празни. В хотелската стая, по кабелните канали, можеха да се проследят новогодишните тържаства в другите градове. В морската престолнина Варна, например, своите патетични романси изпълняваше известният Веселин Маринов, когото македонската публика гледа на турбо-фолк телевизията Планета. По същото време, ТВ Скат, която е медия на фашистката партия Атака на Волен Сидеров, излъчваше изпълнение на порно-певицата Радка Пиратка. Един неин рефрен звучи приблизително така: “Патка ти дърпна, клитора ми щрпна, Ратка Пиратка...”.

СЕЗАМЕ, ЗАТВОРИ СЕ Във втория по големина български град Варна, десетина дни преди Нова година са се случили големи протести против “Правителството” на Сергей Станишев. Интересно е че зад тия протести стои една нова политическа организация с име Нова България, която се смята за близка до шефа на държавата, Гьорги Първанов. Според материалите в българския печат, тая партия в процес на формиране, трябвало да служи на Първанов да държи юздите на полу-руснака Станишев, за да не му избяга от политическия контрол. Ако Сергей и Бе-Се-Пе откажат послушност на Гоце Първанов, президентът щял да направи антиправителствен алианс на Нова България, ВМРО и партията ГЕРБ на популярния софийски градоначалник Бойко Борисов (бивш ченгета, т.е. полицай с черен пояс 8 дан).

От една страна, влизането в Европейския Съюз за нашия източен “комшия” повиши националното самочувствие на българите до най-високи граници. От друга страна, виждат се нови премеждия. Не само политически, както е примерът с маневрите на Първанов срещу Станишев, ами и икономически. Два часа пред изтичането на 31 декември, Бугария изключи половината от атомната си централа Козлодуй, което представлява загуба от 7 милиарда киловат-часа или 50 милиони евра от износ на електроенергия. Митничарите от граничните пунктове към Гърция и Романия си загубиха работните места, а удар ще претърпят и жителите на пограничните места към нашата земя, които досега прибираха еврата на македонските шопинг-туристи. Там сега за сефте се поставиха границите на Европейския Съюз които гледат на изток. И тъкмо Македония беше с тоя късмет да бъде първата земя която на Съюза ще и бъде западна съседка.

Докато напущахме България, почувствувахме как още едни големи Сезамови порти се затварят зад нас. Републиката сега е обсадена с визи от всички страни, с изключение на северната. А, и та може да се замандали, ако Кощуница осъществи своите закани, свързани с признаването на Косово. След Егейска, и Пиринска Македония влезе в Европейския Съюз. За нашата Вардарска остава неизвестно кога това ще се случи.

Секс-афера во Народното събрание

Источната съседка я тресе аферата около евентуалните оргии които депутатите в българския парламент правели със своите млади помощнички. Седмичникът 168 часа разкрива че тамошните депутати, под маската на секретарки, намират работа за любовниците си, с които имали “сношения” в паузите между две заседания. Ето един откъс от статията “Красиви сътруднички обгрижават депутатите на черно”, който поради хумористичноста на стила, ви го предаваме в оригинал (па потрудете се да го разберете):

“Депутат, който правел секс в парламента със своя сотрудничка, е бил заплашен че ако не престане с развратното си поведение в сградата на Народното собрание, ще бъде издаден на съпругата му. За похотливеца се твърди че е женен и доста се притеснява от половинката си. Половият атлет публично се зарекъл пред колегите си да не мърсува повече в стаята на парламентарната група и дори обещал да изгони любовницата си, която си е назначил за сътрудничка”.

Източник:
http://www.forum.com.mk/DesktopDefault.aspx?tabindex=0&tabid=172&ArticleID=3727&EditionID=117&Page=1

Блогът за пътеписи „Пътуване до...“ се премести на нов адрес http://patepis.com. Забелязвам, че все още очаквате да се появяват нови пътеписи на настоящия адрес – това няма да се случи. Всички тукашни пътеписи са преместени на http://patepis. com. Минете на новия адрес http://patepis.com, където има вече към дванайсет нови пътеписа. Новият урл за абонатите през RSS e http://patepis.com/?feed=rss2 До нови срещи на новото място!

Гласувайте за този пътепис:

Блог класацията на България

18 януари 2007

Една разходка из цветния град Барселона - част втора

Блогът за пътеписи „Пътуване до...“ се премести на нов адрес http://patepis.com. Забелязвам, че все още очаквате да се появяват нови пътеписи на настоящия адрес – това няма да се случи. Всички тукашни пътеписи са преместени на http://patepis. com. Минете на новия адрес http://patepis.com, където има вече към дванайсет нови пътеписа. Новият урл за абонатите през RSS e http://patepis.com/?feed=rss2 До нови срещи на новото място!

от Даниела Соколова

Това, което ме впечатли в Барселона:

1. В този град няма две еднакви сгради! Просто няма. Всички си приличат, подобни са, но еднакви няма! Наистина! Имам около 400 снимки в подкрепа на това твърдение! И всички сгради са цветни – във всякакви весели цветове! С орнаменти, без орнаменти, с фризове и без тях, с тераски или без, на кръгчета, квадратчета, …както ви хрумне. Това създава невероятно весело и приятно настроение! А доброто настроение на туристите, носи парички за Барселона и жителите му, а те оправят къщите и улиците, за да са в добро настроение туристите и то да носи парички за Барселона и жителите му, …. май взех да се повтарям … Новите сгради и блокове, които строят, носят стила и краските на Барселона.Виждала съм Париж, сниман от Айфеловата кула – представлява сиво петно. Барселона, сниман от горе /от „Саграда фамилия”/, представлява оранжево петно! Сякаш лъчите на залеза се отразяват в него!

2. Никой не паркира на забранено за паркиране място. Има много, и вероятно са удобни, подземни паркинги и гаражи. Големите булеварди са шест или седем. Останалите улици са по-малки, като има и такива за по една кола! Но задръствания няма. Никой не надува клаксон без причина! Винаги намират начин (тогава си ползват клаксоните) да направят път на полиция или линейка!Беше ми интересно дали наистина спират като стъпиш на платното да пресечеш. Да! Наистина спират, ако си на пешеходна пътека и за тях не е зелено, естествено. Дори не е нужно да си стъпил на платното – достатъчно е да доближиш мястото за пресичане и те вече са спряли! Пешеходни пътеки и светофари има предостатъчно и много рядко има пешеходци, които да пресичат неправилно!

3. Има туристи – има и джебчии, или поне мен ме предупредиха, не веднъж, да си пазя чантата и парите. За щастие, не ги срещнах тези banditos!

4. Има кошчета за боклук, има хора, които цапат и хора, които непрекъснато чистят след тях. Камиончетата на барселонската „чистота” приличат на кофи за боклук и са много смешни! Плъзват като буболечки към 22.00 ч. и до 9.00 ч. са се изнесли от улиците.

5. Движение на МПС-та има непрестанно и безспирно, но шума е по-малко, отколкото в София!!! А колите, в никакъв случай, не са по-малко! Само на липсата на клаксони ли се дължи? Не знам! Може би на това, че карат по-нови коли от софиянци? Не можах да си отговоря на този въпрос.Всички карат коли от приблизитебно еднакъв клас. Това изобилие на WV Touareg, Porsche Cayenne, WV Passat 2007, мерцедеси – от лъскави нагоре, което е обичайна гледка в София – там го няма!

6. И друго не можах да си обясня! Защо не се карат по опашки, не се бутат и пререждат? Никой на никого не пречи и никой никого не притеснява! Чакат те, докато се справиш или поискаш помощ. Ако си се заблял те викат, че ти е дошъл реда. Ако си се забутал на грешно място – пет човека ще се дръпнат или върнат, за да ти направят място, и нито ще роптаят, нито ще ти крещят!Нали няма нужда да ви казвам, че това със заблейването и забутването на грешно място го пробвах лично…

7. Всички газят тревата – а тя пак си е хубава!

8. Няма разместени и/или липсващи плочки по тротоарите. Ако има ремонт, то той е обозначен отлично! Няма дупки по улиците. Навсякъде асфалта изглежда като да е положен миналата седмица, за да не кажа „вчера”. Всички коли са чисти, а всъщност, автомивки не видях. Вероятно се намират в подземните гаражи. И понеже по улиците е чисто, нормална гледка е жена с токчета и костюм да отива на работа с моторче.

9. Магазините им за сувенири са типичните китайски магазинчета, които имаме и ние в България, т.е. същите боклучки има вътре – нищо ново.

10. Другите им магазини – хубави обувки, дрехи и бельо, на цени, които плащаме и в България, ако искаме качество. Дали в Барселона е по-качествено? Ще проверя следващият път, когато ще съм си предвидила пари като за пазаруване!

Автор: Даниела Соколова

Блогът за пътеписи „Пътуване до...“ се премести на нов адрес http://patepis.com. Забелязвам, че все още очаквате да се появяват нови пътеписи на настоящия адрес – това няма да се случи. Всички тукашни пътеписи са преместени на http://patepis. com. Минете на новия адрес http://patepis.com, където има вече към дванайсет нови пътеписа. Новият урл за абонатите през RSS e http://patepis.com/?feed=rss2 До нови срещи на новото място!

Гласувайте за този пътепис:

Блог класацията на България

15 януари 2007

Една разходка из цветния град Барселона - част първа

Блогът за пътеписи „Пътуване до...“ се премести на нов адрес http://patepis.com. Забелязвам, че все още очаквате да се появяват нови пътеписи на настоящия адрес – това няма да се случи. Всички тукашни пътеписи са преместени на http://patepis. com. Минете на новия адрес http://patepis.com, където има вече към дванайсет нови пътеписа. Новият урл за абонатите през RSS e http://patepis.com/?feed=rss2 До нови срещи на новото място!

Една разходка из цветния град Барселона - част първа>>>

Блогът за пътеписи „Пътуване до...“ се премести на нов адрес http://patepis.com. Забелязвам, че все още очаквате да се появяват нови пътеписи на настоящия адрес – това няма да се случи. Всички тукашни пътеписи са преместени на http://patepis. com. Минете на новия адрес http://patepis.com, където има вече към дванайсет нови пътеписа. Новият урл за абонатите през RSS e http://patepis.com/?feed=rss2 До нови срещи на новото място!

Гласувайте за този пътепис:

Блог класацията на България

09 януари 2007

Пелопонес - част 2

Блогът за пътеписи „Пътуване до...“ се премести на нов адрес http://patepis.com. Забелязвам, че все още очаквате да се появяват нови пътеписи на настоящия адрес – това няма да се случи. Всички тукашни пътеписи са преместени на http://patepis. com. Минете на новия адрес http://patepis.com, където има вече към дванайсет нови пътеписа. Новият урл за абонатите през RSS e http://patepis.com/?feed=rss2 До нови срещи на новото място!

Гърция, Пелопонес


Арголида-Ахеа

Станах рано, за да не пропусна възможността да направя една последна разходка в Навплион. Собственичката на хотела ми обясни, че има два начина да се стигне до Патра – през Триполи и през Коринт. Тъй като идеята ми беше да стигна до Диакофто /градче на северния пелопонески бряг/, откъдето да взема атракционното влакче до Калаврита, предпочетох пътя през Коринт.

Сбогувах се със собствениците на хотела и в 11,00 потеглих за Коринт /Истмия/. По пътя имах възможността да “преговоря” маршрута Тиринс-Аргос-Микена. В Коринт пристигнах преди 12,00. Гарата на Исмия е доста противна, но за щастие имах бърза връзка за Диакофто. По-точно до Захлоритика – селище, което е на около километър от Диакофто. За жалост мястото ми в автобуса беше доста назад, което пречеше да гледам двете страни на пътя едновременно.

Нафплион – островчето Бурци

Пътят е много живописен. От дясно е Коринтският залив с множество селца и градчета /много често едното започва непосредствено от края на другото/. От ляво е планина. Клисурата Вурекос се простира между Диакофто и Калаврита. В края на 19 век италианци построяват теснолинейката /0,75м е разстоянието между релсите/ за пренасяне на руда. Днес “Калаврита Експрес” е предназначен за атракционни разходки. Някои сравняват достойнствата на клисурата с тези на критската Самария. В отзивите на други пътешественици се забелязват предпочитания в полза на отсечката Белград-Бар, че дори и на Банско-Септември или София-Мездра.

Слязох на нещо като автобусна спирка над Захлоритика, шофьорът ми показа накъде да вървя и автобусът бързо изчезна. Около километър е разстоянието между двете селища. Скоро крачех по тесните улички на Захлоритика, спирах често да снимам планината, къщите с цветни градини и цитрусови дръвчета, покривите с един много специфичен детайл на комините – ламарина във формата на патица или друга птица, която е защита срещу вятъра и средство за запазване на керемидите от опушване. Надолу се усещаше морето. Местни хора ми посочиха пътя за Диакофто.
Нафплион – Арголидския залив

Скоро бях там и извървях още около километър, за да стигна до гарата. За мое най-голямо неудоволствие “Експресът” нямаше да пътува. Другата седмица, каза продавачът на билети. Домъчня ми страшно много, че пропускам тази възможност. Купих си билет за Патра и седнах да пия кафе. Беше слънчево и много топло. Снимах релсите на теснолинейката, любувах се на пейзажа /имаше прекрасна видимост/ и чаках влака. Той пристигна и потегли в 14,45. Гледката към залива е прекрасна, успях да видя моста Рио-Антирио и малко преди 15,30 слязох в Патра. Оставих багажа си в “залата” за багаж и веднага потърсих информационния център на града.

Патра е много лесен за ориентиране град. Това става ясно със самото пристигане. Железопътната гара, автобусната гара и пристанището са на една линия. По крайбрежната са и повечето транспортни и туристически агенции. Инфо центърът е много добре обзаведен, предлагат се материали “на кило”. Снабдена с план на града, успях бързо да забележа, че по една от основните перпендикулярни на крайбрежната – “Агиос Николаос”, се достига както до центъра на града, така и до градската крепост. Центърът впечатлява с многото арки и колонади. Помислих си, че в този град не е необходимо да носиш чадър – тротоарите навсякъде са защитени. Помните “Еспланадата” в Керкира, нали? “Риволи” в Париж? “Колоните” на “Графа”? Е, всичко това, умножено Х пъти дава основния облик на Патра.

В 17,30 позвъних на момичето от CouchSurfing-а, при което щях да нощувам. Атанасия се появи със скоростта на светлината – млада, усмихната, интелигентна. Апартаментът й се намираше близо до централния площад “Георгиу”. Вечеряхме и се опознавахме. Към 23,00 направихме вечерна разходка и пихме по бира в един изискан ресторант-бар, характерен с това, че там се слуша само Сачмо.

Следващите два дни бяха изцяло заети с работната ми програма и можех само за малко или само късно вечер да поразгледам града и да направя някоя и друга нощна снимка.
Освен с арките, сводовете и колонадите, Патра си има крепост, римски одеон, множество зелени площадчета и площади, изящен театър, строен през 1872 година /приблизително по това време Париж, Барселона и Виена се “сдобиват” със своите театри също/… Уникална е черквата “Св. Андрей”. Местните туристически брошури я представят като най-голямата черква на Балканите. Дали е така – не зная. Но, че е изумителна – изумителна е. Мраморни дантели украсяват не само фасадата и цялата външна част, от фино резбован мраморен са много елементи от интериора.
Две неща са интересни лично за мен. Първо тленните останки на св. Андрей, върнати в Патра от папата през 1964 г. Говори се, че черепът на св. Андрей е бил даден на Пий II от Тома Палеолог /последният византиец, напуснал Патра преди турците да завземат града през 1458 г./. Палеолог искал от Папата годишна рента в замяна на черепа. Второто интересно нещо е изображението на детето Христос в скута на Богородица над централния олтар. Исус е изобразен в космическа капсула. Ако си спомняте, църквата в Добърско има именно тази слава – притежава Исус в “космически кораб”. Още няколко църкви претендират за същото. До тях се нарежда и “Св. Андрей” в Патра.
Нафплион – площадът през декември

Благодарение на моята симпатична домакиня успях да надникна в ежеднението на местните хора. Патра е град, в който се правят много пари и тези пари се “показват”, ми обясни Атанасия. Покани ме да отида заедно с нея на откриването на една изложба в сградата на театъра. Красиво облечени хора, раздърпани художници, леко коктейлче с по чаша вино – мила, родна картинка. Светски разговори, журналисти, снимки. Приятелите на Атанасия много настояваха да ми преведат имената на всички картини. Когато научаваха, че съм от България, се опитваха да се сетят за свои познати от София, Пловдив или Бамборово /гърците често озвучават беззвучните съгласни/ или за някоя българска дума /”здраве” или “бирзени картофи”/. Мило и симпатично.
Последната вечер направихме късна вечеря в едно село над Рио, за да можем да гледаме празнично осветения мост. По време на вечерята моите нови приятели ми разказаха кои са hot местата по гръцките острови. “Ти явно пътуваш често в Гърция, не е лошо да знаеш къде е “по-горещо” и да избягваш тези места”, казаха те. Тези места са:
Kavos – Корфу – юг;
Malia-Hersonesos – Крит;
Kastraki – Родос;
Lahana – Закинтос.

Към тези координати се добавят наркоманските сборища на о.Самотраки; мигриращите групи, които имат сборен пункт на о. Кос и “запазените” за хомосексуалисти места на о. Миконос.
Нафплион – в центъра

Следвайки навика си да “живеят”, хората от компанията на Атанасия продължиха към заведение на юг от Патра, където имаше “жива” музика и танци. Разделих се с моята първа couch домакиня с отлични впечатления. Стачката в Атина попречи на срещата ми с Ирини, но и двете споделяме приятелски чувства. Престоят ми в третия по големина и важност град в Гърция наближаваше своя край. Хората тук бяха ведри и спокойни. Градът блестеше в коледна украса. Всички местни се вълнуваха и започваха подготовката си не само за коледните празници, но и за прословутия пролетен карнавал. Той се провежда всяка година към края на януари или началото на февруари. Седмица, в която всичко е възможно!
Преди връщането си в България предприех пътуване до древна Олимпия.

Илиа-Фокида
Рано сутринта съм на автогарата. Три възможности бяха привлекателни за мен в този ден: да отида до остров Закинтос; да разгледам Делфи и близкото село Арахова; да посетя Олимпия в областта Илия на Пелопонес.

Закинтос /Занте/ се оказа реалистична перспектива. Любезният служител от агенцията “Килини” /това е пристанището западно от Патра, от което има воден превоз за Закинтос/ предложи да се включа в еднодневно пътуване /автобус от Патра до Килини + ферибот до острова и обратно срещу около 25 евро/. Всичко това добре, но връщането се очертаваше късно, а аз трябваше да поемам обратния път в 21 часа. Билетите за ранния автобус до Амфиса /град, който е близо до Делфи/ се оказаха изчерпани. Можех да пътувам след 10,00, но това правеше програмата напрегната, трябваше да се уцелят подходящи връзки Амфиса-Делфи, да се бърза много и пр.
Ето защо поех по третия маршрут: Патра-Пиргос-Олимпия. Пътуването до Пиргос трае около два часа и половина. Не съм от невротиците, но малко се поизмъчих в този автобус, който спираше на всяка керемида. В това не би имало нищо лошо, ако крайпътните гледки са приятни. В описвания случай те не са нищо особено.

Северните гърци казват, че хората от Пиргос били най-кофти от цяла Гърция. Не можах да се убедя в това, защото 20 минути след пристигането ми в града имах връзка за Олимпия. Пътят е по-малко от 20 км, но се повтори историята със спирането във всяка срещната махала.
Трима японци и аз се запътихме към останките от най-известния стадион в света. Билетът за посещение на археологическия обект е 6 евро. Толкова е и за музея. За двете заедно - 9 евро. Асфалтовият път, който водеше към мястото, беше заобиколен от пищна, зверски зелена растителност. Беше топло, май около 20 градуса.

Мястото се открива сякаш изведнъж. Първото, на което попада погледът, са колоните, оформящи пространството за дискусии. Тук е моментът да отбележа, че колкото ме впечатли самият стадион, повече ми взе акъла цялото “предстадионно” пространство. Ще избързам да кажа, че 45 000 са можели да се съберат на стадиона. Представете си този народ, разпръснат в култовата и светската част на комплекса. Отсъствието на туристи беше много приятно, защото можех да добия реална представа за пространствените измерения на всичко това. Игрите са траели 7 дни. По време на първия ден спортистите са давали клетва пред статуята на Зевс /останките от храма са внушителни/, че ще играят честно. Правени са жертвоприношения и други ритуални изпълнения. Освен храма на Зевс, ясно са очертани местата на храмовете на богините Хера, Рея, Кибела. Клетвопрестъпниците са лишавани от права да се състезават и са плащали глоби. С парите от тези глоби са правени бронзови статуи на Зевс, които са се намирали в непосредствена близост до входа на стадиона. Пиедесталите на статуите са запазени и внушават потрес. За тези общоелински събития са пристигали поети, художници, оратори, търговци. Близо до алеите за дискусии са запазени “хотелите” за знатните гости. За Нерон е била построена специална вила. Имало е бани и какво ли още не. Подробно описание на всички останки няма да давам – планчето го има във всеки гид. Но именно тази “предварителна” част за мен беше най-интересна.

Самите игри са се провеждали в продължение на пет дни. На седмия ден са раздавани наградите – венци от маслинови клонки. Победителите са били смятани за особена категория хора. Древните са вярвали, че победата ще отиде при този, който е не само физически силен, но при този, който освен това е и избран от боговете. Затова на победителите се е гледало като на изключителни хора и в двата аспекта – физически сили и божие покровителство. Победителят в 22 спортни състезания /не само в Олимпия/ - Теоген от Тасос, е бил обожествен. Игрите в Олимпия /датирани към 776 г. пр. Хр./ не са били единствените спортни състезания на Пелопонес и в днешна Централна Гърция. Почти е сигурно, че са провеждани във връзка с религиозни празници. Най-много хора са били привличани в Олимпия /Олимпийски игри/, в Делфи /Питийски игри/, в Коринт /Истмийски игри/ и в Немея /Немейски игри/. Били са така организирани, че на практика големи състезания е имало всяка година – в повечето случаи през лятото, а в други – през пролетта.

Мястото позволяваше да се отдадеш на съзерзание. Зелено, топло. През повечето време единствената ми компания бяха малките гущерчета, разхождащи се по каменните блокове и останки.
Японците очевидно искаха да заснемат всеки сантиметър от обекта, защото бързо ги изгубих от поглед. Два часа по-късно, когато тръгнах към изхода, ги видях да се снимат в началото на алеята за дискусии. Отправих се към автобусната спирка. Музеят беше затворил вече /през зимата работи до 15 часа/. Автобусът скоро дойде и аз потеглих обратно към Пиргос. Направих един късен обяд в закътано ресторантче близо до централния площад. Пристигнах в Патра по тъмно. Направих една последна обиколка на центъра. После тръгнах към автогарата, за да взема автобуса до Солун. Избрах този маршрут, защото щях да мина през моста Рио-Антирио, през Нафпактос и Итеа. След като преминах през Атика, Коринтия, Арголида, Ахеа и Илия, сега щях да премина през Централна Гърция и Фокида. Итеа е пристанището южно от Делфи. Оттам пътят към севера губи Коринтския залив, за да достигне до море едва при Ламия.
Мостът беше празнично осветен /само в почивните дни и на празници свързващите конструкции – горна част на моста, светят в синьо, а самият мост – в бяла светлина/. Ясно се виждаха позанемарените крепости на двете селища Рио и Антирио, които са имали тежката задача да защитават залива.
На около 8-10 км. от Антирио се откри невероятна гледка – градът Нафпактос! Тази гледка ме съкруши и ме накара да мечтая и да страдам. Автобусът прекоси града по централната тясна улица, изви към старото пристанище с уникалната крепост, после пак се върна в града. Това е мястото, казах си. Това тук трябва да се види отблизо, за повече време и туй то. Заливът и северният бряг на Пелопонес се виждаха отлично. Дадох си сметка, че ако искаш да виждаш добре и двата бряга на залива и самия залив /особено, ако пътуваш през деня/ трябва да вземеш този път. Останах будна до Амфиса. Малко на югоизток е Делфи. На изток е планината Парнасос. Още малко на изток е Ливадия /Лебадия/, където минава реката Лета.

Автобусът спря на автогарата “Македония” в Солун. В 06,16 часа вече пътувах за България. Посрещна ме мъгла и студ.

Приказката свърши.

Автор: Росица Якимова

Блогът за пътеписи „Пътуване до...“ се премести на нов адрес http://patepis.com. Забелязвам, че все още очаквате да се появяват нови пътеписи на настоящия адрес – това няма да се случи. Всички тукашни пътеписи са преместени на http://patepis. com. Минете на новия адрес http://patepis.com, където има вече към дванайсет нови пътеписа. Новият урл за абонатите през RSS e http://patepis.com/?feed=rss2 До нови срещи на новото място!

Гласувайте за този пътепис:

Блог класацията на България

08 януари 2007

Моят Китай — в две части

Блогът за пътеписи „Пътуване до...“ се премести на нов адрес http://patepis.com. Забелязвам, че все още очаквате да се появяват нови пътеписи на настоящия адрес – това няма да се случи. Всички тукашни пътеписи са преместени на http://patepis. com. Минете на новия адрес http://patepis.com, където има вече към дванайсет нови пътеписа. Новият урл за абонатите през RSS e http://patepis.com/?feed=rss2 До нови срещи на новото място!

Първа част

Едно пътуване до Китай, за което предварително ще направя уговорка, да не бъде ползвано като „указател“ за каквото и да е. При мене е така — никога не съм имала познания по география — казвам го с чувство на лек срам (за по-големи чувства се искат по-големи предполагаеми познания и усет за „географски потенциал“ какъвто аз НЯМАМ...та как да си увелича чувството за срамонезнание, когато ми е ограничен...лимитиран хоризонта на познанията). Та ето — с този безотговорен географски мозъчен багаж ми се налага да пътувам често — и колкото и да е странно да се завръщам някъде си, което е винаги „от дома до пак у дома“.

Китай беше планиран от... четири години — поне на толкова години се провеждат конгресите по „In vitro Culture and... “. Предварителната ми подготовка включваше... разговори с колеги-приятели-приятни хора (от тях един редактор на голямо научно списание, с който бяхме май единствените пушачи на конгреса в Орландо...). Тези разговори бяха почти еднотипни — „Ще се видим ли в Китай?“... „Може би“... Ей така се подготвях четири години. Едва след като се върнах... (Боже прости ми невежеството... ама на Стела мога ли да откажа...) разбрах, че Бейжинг и Пекин са едно и също. И още малко за невежеството ми — Стеле, помниш ли като ти обещавах на път за Китай да се отбия в България... Оказа се, че Китай е в обратна посока на България....

Продължение на първа част>>>


Втора част

На 10 минути път с кола от Heaven Temple се намиpа Перленият Пазар, но това го научавам едва когато решaваме да отидем до него. Липсата на адекватна езикова комуникация ни прави „весели туристи“, които по най-куриозен начин се чувстват сигурни с парче карта от Пекин с действителни улици и посоки и-и-и-и с китайски надписи.

Коприненият Пазар е на около 40 минути път с кола от Heaven Temple. Пазара представлява огромен Мол на няколко етажа и в него можеш да намериш всичко (не само коприна). В приземния етаж на Мол-а се продават най-различни видове риба, морски змии и костенурки, както и морски дарове. За повечето от тях нямам представа за вкуса. Почти всичко се продава и в сурово и в набързо приготвено състояние. Пак ме обзема желание да опитам всичко... страх ме е че ще пропусна „вкуса на живота си“. Здравия ми разум обаче ме ограничава до няколко различни вида мекотели — бяха вкусно направени и аз искрено съжалявам, че нямам това изкушение постоянно близо до себе си.

Пазарлъка е част от удоволствието и на клиенти и на продавачи. Това го разбирам, когато тръгвам да си купувам фотоапарат. Всички продавачи имат калкулатори и се разбират с всички клиенти (езикова идентификация — търговски език). Алъш-вериша е подкрепен с най-честите фрази „Ти ме убиваш“, „Това цената и за двете неща ли е?“ „Много скъпо...“ „Кажи ми ти колко даваш“...

Продължение на втора част>>>



Блогът за пътеписи „Пътуване до...“ се премести на нов адрес http://patepis.com. Забелязвам, че все още очаквате да се появяват нови пътеписи на настоящия адрес – това няма да се случи. Всички тукашни пътеписи са преместени на http://patepis. com. Минете на новия адрес http://patepis.com, където има вече към дванайсет нови пътеписа. Новият урл за абонатите през RSS e http://patepis.com/?feed=rss2 До нови срещи на новото място!

Гласувайте за този пътепис:

Блог класацията на България

03 януари 2007

Какво е необходимо да се знае при пътуване в ЕС

Блогът за пътеписи „Пътуване до...“ се премести на нов адрес http://patepis.com. Забелязвам, че все още очаквате да се появяват нови пътеписи на настоящия адрес – това няма да се случи. Всички тукашни пътеписи са преместени на http://patepis. com. Минете на новия адрес http://patepis.com, където има вече към дванайсет нови пътеписа. Новият урл за абонатите през RSS e http://patepis.com/?feed=rss2 До нови срещи на новото място!

Статията е преместена на новия си адрес
http://patepis.com/?p=201

Блогът за пътеписи „Пътуване до...“ се премести на нов адрес http://patepis.com. Забелязвам, че все още очаквате да се появяват нови пътеписи на настоящия адрес – това няма да се случи. Всички тукашни пътеписи са преместени на http://patepis. com. Минете на новия адрес http://patepis.com, където има вече към дванайсет нови пътеписа. Новият урл за абонатите през RSS e http://patepis.com/?feed=rss2 До нови срещи на новото място!

Гласувайте за този пътепис:

Блог класацията на България

Пелопонес - част 1

Блогът за пътеписи „Пътуване до...“ се премести на нов адрес http://patepis.com. Забелязвам, че все още очаквате да се появяват нови пътеписи на настоящия адрес – това няма да се случи. Всички тукашни пътеписи са преместени на http://patepis. com. Минете на новия адрес http://patepis.com, където има вече към дванайсет нови пътеписа. Новият урл за абонатите през RSS e http://patepis.com/?feed=rss2 До нови срещи на новото място!

Пътуване до Пелопонес, Гърция: Атика-Коринтия-Арголида

Ловкият ни план за празнично пътуване в Сирия, Ливан и Йордания бе почти завършен, когато пристигна съобщение от Патра /Гърция/, че моето присъствие на първата професионална европейска среща, която ще се проведе в този град, е желателно.
Патра значи. Директен автобус? Да, но само в петък и неделя. Това не ме устройва. Значи ще се пътува до Солун или до Атина и оттам до Патра.

Като ще е така, нека да е през Атина и я да видим какво има да се гледа наоколо: Аполоновата ривиера – от Пирея до нос Сунион /на тази най-южна точка на Атика се намира впечатляващ храм на Посейдон, който е предизвиквал и предизвиква носталгично-радостни сълзи у завръщащите се от чужбина гърци/; Маратон; Враврона или Браурония, известна с мистериите, посветени на Артемида, по време на които, момиченца от 5 до 10 годишна възраст танцували сакрални танци с мечи кожи; остров Саламин - най-северният от Сароническите острови или Егина; Елевзина с мистериите, посветени на Деметра или Мегара – полисът, колонизирал Несебър и бъдещият Цариград???
Чрез програмата CouchSurfing се свързах с Ирини П.и получих уверението й, че ще се радва да й гостувам. Подобен ход предприех и в Патра, където се споразумях с бъдещата ми домакиня за престой при нея за три дни.

Започнах проучване на Пелопонес. Географски това е най-южната част и краят на Балканския полуостров. За континента го “държи” широкият 7 км Коринтски провлак. През 1893 г. е прокопан Коринтският канал, с което Пелопонес на практика става остров. В западния му край, където разстоянието между Пелопонес и Централна Гърция е най-малко, между градчетата Рио и Антирио, е построен пък атрактивен свързващ мост, пуснат официално за последната Олимпиада в Гърция. На североизток полуостровът е заобиколен от Сароническите острови – Саламин, Егина, Порос, Хидра и Спецес; от северозападната му страна са последните два йонийски острова – Кефалония и Закинтос. На юг е остров Китира, а след Антикитира е Крит.

Бодро и оптимистично си закупих билет София-Атина-София срещу 168 лв. Пет часа преди да потегля получих съобщение от Атина, че на следващия ден ще има транспортна стачка и влакове, метро и тролеи няма да пътуват в цялата страна.. Така де, да го имам предвид.
По разписание трябваше да пристигна в Атина в 06,14 часа. Може пък и да не ме хване стачката? Да, ама не. Час преди отпътуването агентките от бюро “Рила” на гарата заявиха, че връщат парите и това е положението. Няма да се пътува. Нито пък утре. Тази вечер може да се отиде само до Солун, ако това ви устройва… Добре, устройва ме, дайте ми билет за Солун. Връщат ми 160 лв., взимат ми 25 лв. за солунския билет. Намирам обменно бюро на гарата, обаждам се на приятели от Солун да ме посрещнат към 23,30 на гарата. “Ние сме в България в момента”, отговарят приятелите. Автогарата е точно срещу жп гарата, прекосяваш булеварда и действаш...

Почти всички, натоварени в солунския влак, сме с анулирани билети за Атина. Опитните ни съграждани, работещи в Гърция, започват да звънят на автогарата за резервации на билети до столицата.
Пристигаме точно по разписание в празнично украсения и блестящ град. Нарамвам си раницата и се опитвам да тръгна в указаната посока. Пред влака ме задържа една наша циганка, която иска да й подържа патериците, за да слезе куцукайки от возилото. Какво да се прави, взимам патериците и чакам тя да слезе, да извади дрешка за преобличане, да…
Давам си сметка, че май ще трябва да си потърся хотел, когато един млад мъж се затича към нас и произнесе моето име. Шах и мат! Този пък кой е?
“Аз съм братът на В./гръцката приятелка от Солун, дето сега е в София/, тя ми се обади, че пътуваш и ме помоли да ти взема билет за Атина. Ето билета, всичко е готово”.
Последният автобус е в 24 часа. Нарамваме патериците на циганката, той взима саковете й и тръгваме към автогарата. Там вече се разиграваха бойни сцени, крещеше се предимно на български език. Билетите – кът.
Потеглихме за Атина и в ранните сутрешни часове бяхме на автогарата “Кифису”.

Дадох си сметка, че в този ден в града ще е истинска лудница. Вероятно щеше да се наложи да се придвижвам само с таксита, вероятно беше също таксиджиите да работят на извънредни тарифи и т.н.
Последното се беше оказало вярно.

Колеги разказваха след 2 дни, че по гарите било пълно с измамници-таксиджии, които предлагали придвижване на баснословни цени. С две думи, аз прекроих моя план за разглеждане на Атика и северните саронически острови и реших незабавно да се омета от града.
Взех билет за Нафплион – първият град в Пелопонес, който исках да посетя преди Патра.
Някои оприличават Пелопонес на кленов лист. На мен ми прилича повече на длан с разперени пръсти – четири, не пет, но много важно. Нафплион се намира между палеца и показалеца, той е перлата на долината Арголида и на Арголидския залив. Самите гърци го смятат за най-красивия град в Пелопонес.

Автобусът потегли в 8:00 часа, задръстването беше непоносимо. Това обаче не беше толкова лошо, защото позволяваше да се разгледа наоколо. Първото интересно нещо, покрай което минахме, беше манастирът Дафни – един от най-добре съхранени паметници на византийската култова архитектура и стенопис.

Нафплион – градът и пристанището


Съседката ми, която се досети, че не съм местна гражданка, започна да изпълнява ролята на гид. Саламина – посочи тя. Този остров се виждаше ясно през цялото време от Атина до Мегара. Известен е с това, че там персите окончателно са разбити от гърците /десет години след битката при Маратон/. Пътувахме по “царския път” – този, който е водел от Атина до Елевзина за провеждане на мистериите.
Елевзина – отбеляза съседката. Мегара беше следващото населено място, покрай което минахме. Изискваше се развито въображение, за да си представи човек тази сила от архаичната епоха, която е създала толкова важни колонии на изток и на запад и е заемала достойно място сред другите мощни колонизатори – Халкида, Коринт, Милет и Фокея.

Напускахме Атика и приближавахме областта Коринтия с главен град Коринт. Оттук започва и Пелопонес. Наострих цялото си внимание, защото автобусът отдавна се движеше бързо и щях да имам само миг, за да зърна прословутия Коринтски канал.
Древен Коринт /на около 8 км. от новия град/ е владеел морската търговия както от север към юг, така и от запад към изток. За да не заобикалят корабите от запад целия Пелопонес, през 7 в. пр. Хр. напречно на провлака е построен павиран път, през който корабите са се изтегляли с ролкови съоръжения.

Идеята за прокопаването на канал е стара. Твърди се, че Нерон е направил първата копка със златен търнокоп, а после е оставил на 6 000 евреи затворници задачата да продължат копането. Така или иначе проектът се реализира едва през 19 век.

Коринт и Аргос са били основните сили в региона след залеза на Микена и Тиринс. Старият Коринт е бил разрушаван от силни земетресения. Същата съдба е сполетявала многократно и новия град. Разказват, че туристите много набързо разглеждали руините, а в новия град почти не отсядали и преминавали оттам на бегом.
Автобусът спря на автогарата в Истмия /там е и жп гарата на Коринт/. Оттам тръгнахме рязко на юг към Нафплион. След отбивката за древна Немея пътят се стесни, но за сметка на това се разкриха невероятни гледки – безкрайни портокалови и лимонови гори /мирисът на портокали се усещаше силно в автобуса/, зелено, зелено и пак зелено – долината Аргиве, хълмовете и планината.

Наближавахме Микена – “сестрата” на Крит, мястото където Шлиман открива предполагаемата погребална златна маска на Агамемнон, върхът на гръцката цивилизация до 16-15 до 12 в. пр. Хр., цивилизацията с развита /и разчетена/ писменост Линеар Б, цивилизацията, достигнала до Сирия, владяла голяма част от Средиземноморието.
Тук ще направя две препратки за онези, които се интересуват от митология и от изчезнали цивилизации – вж. мита за Персей, син на Зевс и Даная и теорията за морските народи, Атлантида и Озирската империя от Дейвид Чайлдрес:


След Микена преминахме през централните тесни улички на Аргос, после продължихме близо до Тиринс и пристигнахме в Нафплион. Първото впечатление: зелено, зелено, зелено… Думата, с която мога да обобщя видяното: елегантност. Такава е и крепостта “Паламиди”, такъв е и арголидският залив със стръмните си брегове, по които растат огромни кактуси, алое, пинии, едри диви макове и какво ли не; такива са къщите, улиците, всичко. Зашеметена от това първо зелено и много цветно впечатление, реших да изпия едно кафе преди да потърся хотел. Много бързо достигнах до крайбрежната улица, носеща името на гръцката национална героиня Ласкарина Бубулина. Седнах в кафене близо до нейния паметник.

Бубулина беше събудила любопитсктвото ми още в периода на проучване на възможните маршрути в Пелопонес. Тя е родена и живяла на остров Спецес – най-южният от сароническите острови – южно от “палеца” на Пелопонес и западно от остров Хидра. Била е съпруга на двама крупни корабостроители, имала е 9 синове и собствена флота. За кораба “Агамемнон”, който лично е управлявала, се говори, че бил най-големият кораб в тогавашния гръцки флот. Подпомогната от синовете си, тя е успявала да блокира доставките на храни за турците по море. Изумителна жена с особен характер, умряла при семейна свада три години след освобождението на Гърция от турците.
Давах си сметка, че няма да имам време да отида до остров Спецес /ах, факторът време!/, макар че направих справка на автогарата и разбрах, че за да стигна до пристанището на Порто Хели са ми необходими 6 евро и добро желание. Оттам до Спецес има водни таксита на всеки 5 минути. Спецес и Хидра са характерни с отсъствието на коли и пр. моторизирано движение. Самите гърци предпочитат Спецес за своите уикенди и боготворят традиционната му архитектура. Чуждестранният артистичен елит предпочита Хидра – остров, станал известен от филмите на София Лорен и Мелина Меркури през 50-те и 60-те години на 20 век.

Допих кафето си, радвах се на зеленината и на цъфтящите храсти сфака, които украсяваха улиците и къщите на Нафплион. В 10,45 вече имах хотелска стая срещу 30 евро.
Хотелчето беше на втора линия спрямо действащото пристанище, на улица “Олга”, перпендикулярна на “Бубулина”. Представляваше /както повечето хотели и пансиони в стария град/ каменна къща с венециански балкони. След освежаването направих 3-4 часова разходка в града.

Нафплион – Арголидския залив и крепостта

Започнах от крепостта “Паламиди”. Тя е разположена много високо над стария град, и ако искаш да достигнеш до нея ти трябват специални физически качества. Има и лифт – за по-мързеливите. С лифта нямах късмет – нали транспортът в Гърция стачкуваше. Напълно е възможно обаче да се достигне до определено ниво – достатъчно високо, за да се види панорамно града /старият град е полуостров/, както и изумителния Арголидски залив. Гледката беше толкова живописна, че не исках да си тръгна. Снимах едрите кактуси и алоето, малките плажове и смелата плувкиня с жълти плавници. Тръгвах и се връщах няколко пъти, защото си давах сметка, че това е едно от най-съвършените неща, които съм виждала в живота си, и че едва ли скоро ще видя подобно нещо. После тръгнах по асфалтирания път, който върви успоредно на крепостта Акронавплия или Иц Кале.
Франки, византийци, венецианци и турци са променяли крепостта през вековете. Бях единственият посетител по тези места. Вървях с фотоапарат на врата и дамска чанта с пари и документи през рамо. По едно време ме обзе лек страх, защото бях сама високо над града /снимах само покривите на къщите/, около мен нямаше жива душа, а една-две коли с подозрително мургави шофьори минаха бавно покрай мен.
Притеснението наруши съзерцанието ми и аз побързах да намеря стълбите, които да ме върнат в града.
Бях се спуснала по много подходящи стълби – отведоха ме точно при католическата църква. Известна е с това, че там има дървена арка, на която са издълбани имената на елинофилите – името на Байрон е между тях. Църквите в Нафплион са забележително разнообразни като архитектура. В тези култови комплекси са вписани венециански аркади и камбанарии, византийски изпълнения, снежнобели мраморни колони в дорийски стил и пр. Нафплион е забележително цветен град. Врати, прозорци и елементи от горните части на фасадите са подчертани с ярки цветове от гамата червено-кафяво. Опитах се да запиша всички цветове, които видях, но имаше толкова нюанси, че се отказах.

Малко след католическата църква се озовах на централния площад – “Синтагма”. Всички пелопонески площади, които видах, са квадратни. И този тук. Работеше само един ресторант, останалите представляваха тъжна гледка – събрани и “зазимени” столове и маси. До изнесените вън маси на работещия ресторант се намираше някогашната джамия – сега кино. В противоположния край на площада беше сградата на археологическия музей от 18 век. Под ъгъл се намираше Националната банка – сграда, “изпълнена” в микенски стил.

Нафплион – църквата “Св. Георги”

Кръстосвах лабиринта от малки улички, които ме водеха и връщаха до познати вече места. На площадчето “Плапута” /близо до “Синтагма”/ останах дълго, за да снимам църквата “Св. Георги” и елегантните неокласически къщи с коринтски капители и специфични керемиди на покрива. Достигах и подминавах множество малки площадчета с изумрудено зелени площи, циклами и коледни звезди, палми и сфака. Седнах в едно интернет кафе, за да изпратя съобщения на близките. После продължих по крайбрежната “Бубулина” и пих кафе срещу островчето “Бурци”, на което също има крепост. Към 15,30 реших да потърся място за обяд. Отправих се към площад “Синтагма” и изведнъж забелязах тоталното отсъствие на хора в града.

В този момент осъзнах колко е интересно, че съм тук в средата на декември, при това в делничен ден, при това по време на стачка. Никога не бях посещавала подобно място извън туристическия сезон. Сега туристите бяха атракция за местните. Усещах любопитните и леко изпитващи погледи на редките минувачи. Изпитвах и весели чувства, и неудобство. Похапнах в “Старата таверна” зад площад “Синтагма” и реших да се оттегля за почивка. Междувременно се смрачи и се опасявах да не завали. Поспах и към 20 часа излязох на вечерна разходка. Беше почти толкова пусто, колкото във времето за сиеста.
Крепостта беше ярко осветена, коледната украса също светеше. Елхите се намираха пред, а не в домовете на хората и съчетанието от елхи, ангели и звезди с палми, живи и свежи цветя и цъвтящи храсти беше изумително. Изпих едно фрапе и час и половина по-късно се прибрах в хотела. Нямаше да имам време да отида до островите. Затова реших да направя сутрешна разходка в първата столица на Гърция след освобождението /за кратко Нафплион е столица на Гърция/, да изпия спокойно сутрешното си кафе па площада или на някоя малка уличка и да отпътувам към клисурата Вурекос, намираща се недалеч от Патра. В късния следобяд трябваше да пристигна в града.

Край на първа част

Автор: Росица Якимова
Снимки: авторът

Блогът за пътеписи „Пътуване до...“ се премести на нов адрес http://patepis.com. Забелязвам, че все още очаквате да се появяват нови пътеписи на настоящия адрес – това няма да се случи. Всички тукашни пътеписи са преместени на http://patepis. com. Минете на новия адрес http://patepis.com, където има вече към дванайсет нови пътеписа. Новият урл за абонатите през RSS e http://patepis.com/?feed=rss2 До нови срещи на новото място!

Гласувайте за този пътепис:

Блог класацията на България

01 януари 2007

Пелопонес (в две части)

Блогът за пътеписи „Пътуване до...“ се премести на нов адрес http://patepis.com. Забелязвам, че все още очаквате да се появяват нови пътеписи на настоящия адрес – това няма да се случи. Всички тукашни пътеписи са преместени на http://patepis. com. Минете на новия адрес http://patepis.com, където има вече към дванайсет нови пътеписа. Новият урл за абонатите през RSS e http://patepis.com/?feed=rss2 До нови срещи на новото място!

Пелопонес - първа част

Пътуване до Пелопонес, Гърция: Атика-Коринтия-Арголида

Ловкият ни план за празнично пътуване в Сирия, Ливан и Йордания бе почти завършен, когато пристигна съобщение от Патра /Гърция/, че моето присъствие на първата професионална европейска среща, която ще се проведе в този град, е желателно.Патра значи. Директен автобус? Да, но само в петък и неделя. Това не ме устройва. Значи ще се пътува до Солун или до Атина и оттам до Патра.

Като ще е така, нека да е през Атина и я да видим какво има да се гледа наоколо: Аполоновата ривиера – от Пирея до нос Сунион /на тази най-южна точка на Атика се намира впечатляващ храм на Посейдон, който е предизвиквал и предизвиква носталгично-радостни сълзи у завръщащите се от чужбина гърци/; Маратон; Враврона или Браурония, известна с мистериите, посветени на Артемида, по време на които, момиченца от 5 до 10 годишна възраст танцували сакрални танци с мечи кожи; остров Саламин - най-северният от Сароническите острови или Егина; Елевзина с мистериите, посветени на Деметра или Мегара – полисът, колонизирал Несебър и бъдещият Цариград???Чрез програмата CouchSurfing се свързах с Ирини П.и получих уверението й, че ще се радва да й гостувам. Подобен ход предприех и в Патра, където се споразумях с бъдещата ми домакиня за престой при нея за три дни.

Продължение на първа част>>>


Пелопонес - втора част
Пътуване до Арголида-Ахеа, Патра, Илиа-Фокида,

Арголида-Ахеа

Станах рано, за да не пропусна възможността да направя една последна разходка в Навплион. Собственичката на хотела ми обясни, че има два начина да се стигне до Патра – през Триполи и през Коринт. Тъй като идеята ми беше да стигна до Диакофто /градче на северния пелопонески бряг/, откъдето да взема атракционното влакче до Калаврита, предпочетох пътя през Коринт.

Сбогувах се със собствениците на хотела и в 11,00 потеглих за Коринт /Истмия/. По пътя имах възможността да “преговоря” маршрута Тиринс-Аргос-Микена. В Коринт пристигнах преди 12,00. Гарата на Исмия е доста противна, но за щастие имах бърза връзка за Диакофто. По-точно до Захлоритика – селище, което е на около километър от Диакофто. За жалост мястото ми в автобуса беше доста назад, което пречеше да гледам двете страни на пътя едновременно.Пътят е много живописен. От дясно е Коринтският залив с множество селца и градчета /много често едното започва непосредствено от края на другото/. От ляво е планина...

Продължение на втора част>>>

Блогът за пътеписи „Пътуване до...“ се премести на нов адрес http://patepis.com. Забелязвам, че все още очаквате да се появяват нови пътеписи на настоящия адрес – това няма да се случи. Всички тукашни пътеписи са преместени на http://patepis. com. Минете на новия адрес http://patepis.com, където има вече към дванайсет нови пътеписа. Новият урл за абонатите през RSS e http://patepis.com/?feed=rss2 До нови срещи на новото място!

Гласувайте за този пътепис:

Блог класацията на България

Една разходка из цветния град Барселона

Блогът за пътеписи „Пътуване до...“ се премести на нов адрес http://patepis.com. Забелязвам, че все още очаквате да се появяват нови пътеписи на настоящия адрес – това няма да се случи. Всички тукашни пътеписи са преместени на http://patepis. com. Минете на новия адрес http://patepis.com, където има вече към дванайсет нови пътеписа. Новият урл за абонатите през RSS e http://patepis.com/?feed=rss2 До нови срещи на новото място!

от Даниела Соколова

Част първа

Както вече ви е известно, аз съм жена, което ще рече, че в описанието ми почти няма да присъстват географските посоки на света, използвани от половината човечество за ориентир , а ще преобладават простите посоки като „ляво”, „дясно”, „нагоре” и „надолу” в техния двуизмерен смисъл.

И така, започвам описанието по памет.

Ако си представите картата на град Барселона пред себе си, отдолу на листа, там където по правило е Юг , се намира морето. Морето е годно за употреба в периода май-октомври, като ме увериха, че през май и октомври дори няма навалица.
На брега на морето е Пристанището на Барселона, естествено. Най-вероятно градът има и други пристанища, но аз видях само това. Името му е Port Vell, в частта с вода и Port de Barcelona – на сушата. Поне надписите така ми подсказваха. И снимките са кръстени така. В района на пристанището се намира и аквариумът с морски обитатели, където се надявах да видя делфини, но уви! Имаше само акули! /явно ще се ходи до Варна, няма как /. Крайбрежната улица представлява място за разходка, пълно с палми…
Продължение на първа част>>>


Част втора
Това, което ме впечатли в Барселона:
1. В този град няма две еднакви сгради! Просто няма. Всички си приличат, подобни са, но еднакви няма! Наистина! Имам около 400 снимки в подкрепа на това твърдение! И всички сгради са цветни – във всякакви весели цветове! С орнаменти, без орнаменти, с фризове и без тях, с тераски или без, на кръгчета, квадратчета, …както ви хрумне. Това създава невероятно весело и приятно настроение! А доброто настроение на туристите, носи парички за Барселона и жителите му, а те оправят къщите и улиците, за да са в добро настроение туристите и то да носи парички за Барселона и жителите му, …. май взех да се повтарям … Новите сгради и блокове, които строят, носят стила и краските на Барселона.Виждала съм Париж, сниман от Айфеловата кула – представлява сиво петно. Барселона, сниман от горе /от „Саграда фамилия”/, представлява оранжево петно! Сякаш лъчите на залеза се отразяват в него!
2. Никой не паркира на забранено за паркиране място....

Продължение на втора част>>>

Блогът за пътеписи „Пътуване до...“ се премести на нов адрес http://patepis.com. Забелязвам, че все още очаквате да се появяват нови пътеписи на настоящия адрес – това няма да се случи. Всички тукашни пътеписи са преместени на http://patepis. com. Минете на новия адрес http://patepis.com, където има вече към дванайсет нови пътеписа. Новият урл за абонатите през RSS e http://patepis.com/?feed=rss2 До нови срещи на новото място!

Гласувайте за този пътепис:

Блог класацията на България