31 август 2006

Из бивша Югославия и Далмация (Хърватска) с кола

Блогът за пътеписи „Пътуване до...“ се премести на нов адрес http://patepis.com. Забелязвам, че все още очаквате да се появяват нови пътеписи на настоящия адрес – това няма да се случи. Всички тукашни пътеписи са преместени на http://patepis. com. Минете на новия адрес http://patepis.com, където има вече към дванайсет нови пътеписа. Новият урл за абонатите през RSS e http://patepis.com/?feed=rss2 До нови срещи на новото място!

Из бивша Югославия и Далмация (Хърватска) с кола - част 1

Първото искам да спомена, че това пътуване беше възможно единствено благодарение на любезния ни домакин Никица – един босанец с голямо сърце!

Вариантите да стигнем до Дубровник или околността се оказаха не толкова много, колкото си мислихме в началото. За пътуване с автобус, както се изрази лелката от гишето на "МАТПУ 96" на централна гара, тези земи са табу. Единствените автобуси от България, които пътуват до там, са организираните екскурзии които започват с цени от 300 лв. и нагоре за някакви си 4-5 дни, затова и решихме това пътуване да стане с личен автомобил.

Вариантите да стигнете до Дубровник с кола са (да речем) 4:

- През Македония (Скопие) – Албания – цялото крайбрежие на Черна Гора – Дубровник

- През Македония (или Сърбия) – Косово – Черна Гора – Дубровник

- През Сърбия – Босна и Херцеговина – Дубровник

- През Сърбия – Ниш – Чачак – Ужице – Нова Варош - Бйело Поле(ждрелото на Лим) – Подгорица – Будва – Херцег Нови – Дубровник

По първия маршрут на идване към България беше дошъл гореспоменатият ни домакин Никица. Беше изминал 130-километровата отсечка през албанска територия за малко по-малко от 7 часа и описваше пътя и земите, през които е минал, с думите „Леле – Мале , 19 век !” и обясняваше как, когато е стигнал в Косово, е паднал на колене и е целувал майката-земя от радост. Съответно този маршрут моментално отпадна като вариант.

Продължение на първа част>>>


Из бивша Югославия и Далмация (Хърватска) с кола – част 2
Пельшац

Това е вторият по големина полуостров на територията на Хърватска . Продълговатата му форма разделя водите на Адриатика в района на 2 морета , наричани Велико Море (от страна на о-в Корчула) и Мало Море (от страна на Балканския полуостров) . Най южната му точка е малкия и красив Стон(отстоящ на около 70 км от Дубровник) – бивш граничен град на Дубровнишката Република , а най-северната Ловище – любимо място за парапланеристи и сърфисти заради силните въздушни течения , които духат там почти целогодишно .

Полуостровът е осеян с поне 3-4 дузини населени местенца – предимно малки селца . Най голямото градче е, може би, Оребич , но и той предполагам не надхвърля 5-600 души през активния сезон, така че, ако също като мен търсите приятната почивка сред девствена природа, спокойствието и липсата на навалица, сте попаднали на едно от райските кътчета на земята .

Продължение на втора част>>>

Из бивша Югославия и Далмация (Хърватска) с кола – част 3


Места за плаж и други които си струва да посетите

Далеч преди да тръгнем за тази екскурзийка до Пельшац слушах хвалбите и авто-рекламите , които Никица правеше на Далматинското море – Че едва ли не ако веднъж отида там на море , навсякъде другаде ще ми се струва по зле . Че едва ли не само карибите могат да си съперничат с Далмация и т.н. Та приемах с леко недоверие неговите думи . Малко типично по шопски , макар и да нямам и грам такава жилка в рода си (опазил бог! ) си виках „абе верно там може да е харно ама тоя май ме мета по върбите „... но сега с ръка с ръка на сърцето мога да заявя , че всичко надхвърли и най-смелите ми очаквания . Не съм ходил все още на Карибите (дай боже някой ден и това да се случи ) , но Далмация и в частност Пельшац са наистина приказно местенце за почивка на море .

Тъй като разполагахме общо с 4 дни поради трудния път дотам и обратно (2+2 дни отиване и връщане) на плаж на Пельшац успяхме да отидем само на 2-3 места(единия от тези 4 дни отиде в разходка до Дубровник ) . Тъй като пракрасните места за плаж на Пельешац са твръде много тук ще спомена тези, на които упяхме да отидем и някой от тези , за които само успяхме да чуем . Понеже не смятам да се повтарям за всяко едно място поотделно нека тук спомена , че навсякъде водата беше кристално чиста и бистра . Който не е ходил , моля да отиде и да се увери сам ;)

Продължение на трета част>>>

Блогът за пътеписи „Пътуване до...“ се премести на нов адрес http://patepis.com. Забелязвам, че все още очаквате да се появяват нови пътеписи на настоящия адрес – това няма да се случи. Всички тукашни пътеписи са преместени на http://patepis. com. Минете на новия адрес http://patepis.com, където има вече към дванайсет нови пътеписа. Новият урл за абонатите през RSS e http://patepis.com/?feed=rss2 До нови срещи на новото място!

Гласувайте за този пътепис:

Блог класацията на България

29 август 2006

Пътни такси в Европа

Блогът за пътеписи „Пътуване до...“ се премести на нов адрес http://patepis.com. Забелязвам, че все още очаквате да се появяват нови пътеписи на настоящия адрес – това няма да се случи. Всички тукашни пътеписи са преместени на http://patepis. com. Минете на новия адрес http://patepis.com, където има вече към дванайсет нови пътеписа. Новият урл за абонатите през RSS e http://patepis.com/?feed=rss2 До нови срещи на новото място!

Пътните такси и винетки се преместиха на нов адрес>>>


Цени на газта и газостанции в Европа можете да видите тук>>>

Блогът за пътеписи „Пътуване до...“ се премести на нов адрес http://patepis.com. Забелязвам, че все още очаквате да се появяват нови пътеписи на настоящия адрес – това няма да се случи. Всички тукашни пътеписи са преместени на http://patepis. com. Минете на новия адрес http://patepis.com, където има вече към дванайсет нови пътеписа. Новият урл за абонатите през RSS e http://patepis.com/?feed=rss2 До нови срещи на новото място!

Гласувайте за този пътепис:

Блог класацията на България

23 август 2006

Почивка на остров Лесбос - част 2

Блогът за пътеписи „Пътуване до...“ се премести на нов адрес http://patepis.com. Забелязвам, че все още очаквате да се появяват нови пътеписи на настоящия адрес – това няма да се случи. Всички тукашни пътеписи са преместени на http://patepis. com. Минете на новия адрес http://patepis.com, където има вече към дванайсет нови пътеписа. Новият урл за абонатите през RSS e http://patepis.com/?feed=rss2 До нови срещи на новото място!

Лесбос, Гърция

Първа част е ето тук, а сега четете
Част 2: Из Лесбос

Малко за географията на Лесбос. Практически цялата територия на третия по големина гръцки остров е заета от планини и възвишения. На Юг и Изток височината им не е голяма - обрасли с хвойнови гори и със засадени маслинови горички, а на Север, Северо-Запад и Запад – са значително по-високи и се срещат направо лунни пейзажи – резултат от доисторически вулкански изригвания. Ако погледнете картата, като условна граница между двете области може да служи пътят, означен в зелено. Това е главната магистрала, най-добрият път на Лесбос. Жълто означаените пътища са обикновени двулентови шосета. С бяло са, в най-добрия случай, означени пътища с чакъл, водещи неизвестно къде. Вероятно в някоя пропаст. За 12 дена обиколихме около 2/3 от острова, предимно по планинския север и запад и за десет дена навъртяхме към 2500 км.

Ресторан Вафиос. Сардины и греческий салат. vafios_table

Разстоянието от Петра до Скала Калони е малко над 20 км. Пътят минава през градчето Калони, намиращ се точно на пресичането на пътищата от селата на запад и север. Два километра по на юг, на брега на едноименния залив е селцето Скала Калони. Основното занимание на местните жители е ловът на прословутите сардини, които след съответната обработка се превъщат в едно от чудесата на Лесбос. Можете да си ги поръчате във всяка таверна на острова, а можете и да си ги купите в буркан, като сувенир или за мезе. Бурканите са всякакви размери, като ви препоръчвам 5 килограмовия и обезателно да проверите за надписа “Сардини от Скала Калони”. Другото занимания на местните е туризмът. Тук идват един особен вид посетители – многочислените “birdwatchers”, т.е. наблюдатели на птици. Скала Калони е най-доброто мяст за подобно занимание. Плиткият, пълен с риба, залив привлича маса птици. Лесбос е място за почивка на прелетните птици по пътя им към Африка. По плажа бродят пеликани, а близо до селото можете да видите фламинго, разхождащо се из плитките води.

Сега да се върнем към нашето пътешествие.
Половин час по-късно бяхме на плажа на Скала Калони. Беше около 10 сутринта, големият пясъчен плаж беше празен, и ние се съблякохме да пробваме водата. Заливът се оказа плитък, топъл и пълен с водорасли. Водораслите се оплетоха в дъщеря ми, дърпаха я към дъното и се опитваха да я удавят. Това място не ни допадна. Решихме да идем на Скала Ересос. Пътят от Скала Калони до Скала Ересос минава през няколко планински села: Дафия, Филия, Скалахори, Ватоуса и Адиса. А най в началото има една отбивка към Леймонския (Лимонов??) манастир. Решихме да минем оттам – можеше да се окаже, че после няма да успеем.



Манастирът Леймонос




Манастирът изглежда действащ. Въпреки, че мернах не повече от 2-3 монаха, многочислени овце похапваха бодилчета около манастира, имаше някакви стопански постройки, да не говорим за горичките от маслинови дръвчета. Обслужващият туристите персонал беше, без изключение, цивилен. А туристите имаше какво да видят: прекрасно запазени помещения, свързани със старинния бит на манастира. Килията на основателя, с размери два на метър и половина, с икона на Архангел Михаил, пред която се е молил и нарът, на който е спал. Нарът беше метър и половина дълъг, а ширината – не повече от 40 см. Вътрешната манастирска църква, в която не пускат жени. Помещение с огромни амфори, в които се е съхранявал зехтинът – него вече го няма, но миризмата му вероятно ще остане завинаги. Сенчестите алеи на манастира с пауни в клетки или пък разхождащи се насам-натам. И два музея към манастира – исторически и минералогически (!).
Разделихме се. Съпругата и сина ми снимаха, а ние с дъщерята отидохме в минералогическия музей.

Тъй като Лесбос е вулканически, нямаше недостиг от експонати – бяха необходими две помещения за излагането на камъняците – едва ли биха се сместили само в една зала. Набързо огледахме първата зала и тръгнахме към втората, когато ни спря разпоредителката, страшна на вид бабичка, която заедно с една приятелка от същия вид и възраст, пазеше входа като някой цербер. Тя изригна в една тирада на смесен гръцко-немски, коато съдейки по интонацията може да се преведе така: “Къде си тръгнал,бе, не виждаш ли, че е затворено”. Реших като отговор да проверя близостта на народите с еднаква религия, а и да се измайтапя. И се прекръстих. Като че ли Архангел Михаил, от килията на игумена беше хвърлил гръм върху небрежните си служители – такава беше реакцията. И двете загубиха образ и картина. Приятелката се окопити първа и дълго говореше нещо на гръцки на служителката. Фразата свърши с думата “християнин”. Преведох фразата лато “ама че работа, мислехме, че е немец, а се оказа христианин!” После попитаха откъде сме? Русия предизвика всеобщо ликуване. Приятелката каза, че сме почти роднини – и нейната дъщеря живеела в Будапеща.... Status quo беше възстановено.

Первый шаг Христа xpistos

След минералогическия влязохме в историческия мозей. Тук се пази църковна утвар, книги, вкл.и ръкописи от XII век и даже оръжия, с които монасите са се отбранявали от турците. Не бях виждал ръкописни книги и останах поразен от изкуството на калиграфите. Книгите изглеждаха като току-що отпечатани на лазерен принтер с шрифт малко по-голям от 12 пункта. Другото, което ме впечатли, беше иконата от XVI век “Първата крачка на Исус”. Надписът към нея твърди, че това е единствената икона в света с този мотив. Според мен тя е необичайна не само за иконописта, но и за живописта на библейски теми. Като свършихме разглеждането и снимането тръгнахме към изхода.
Близо до изхода имаше малък църковен магазин и волиера, в която живееха няколко елена. Синът ми си купи кръстче. Обърнах да го видя от обратната страна и с учудване прочетох “Спаси и сохрани”. Неизповедими са пътищата Господни в Леймонос!

Визитата ни завърши пред портите на манастира, където си починахме малко, пихме студена вода и тръгнахме към Ересос. Пътят натам минава през доста, приличащи си едно на друго, планински села. Веднага след Адиса пътят свива към Ересос. Из околността се появява нов елемент – по обезлесенеите баири се появиха няколко хай-тек вятърни електроцентрали. Точно копие на американските, като че ли са от филм за Калифорния. След това подминахме самия Ересос – селце на около 4 км от морето, и след още 10 минути каране, колата влезе в следващата цел на нашето пътуване - Скала Ересос..



На влизане в Скала Ерессос оставихме Толедото на големия общински паркинг и тръгнехма пеша натам, накъдето вървях всички. Плажът на Скала Ересос е с широка пясъчна ивица с формата на сърп, огънат към брега. Дължината му е към 3 км, а в краищата има възвишения. Навътре в залива, на няколко стотин метра, стърчи една скала.
Морето беше топло, плажът беше пълен с народ, предимно гърци, и ние решихме да се попечем и изкъпем. Часът беше към 12 на обед, когато жена ми се излегна за поемане на слънчевите бани, а синът и дъшерята влязоха във водата. Доста напичаше и аз седнах на сянка в близкото капанче да пийна винце.

Едно малко лирическо отклонение – Скала Ерессос е известна в целия свят като родно място на гръцката поетеса Сафо, която се счита като основателка на “движението” на лесбийките. Родена е почти 600 г.п.н.е., по-голямата част от живота си е прекарала в главния град на острова – Митилена. Изводите за сексуалните й предпочитания са от много по-късни времена, въз основа на анализи на запазени откъси от стихотворенията й. Запазение откъси не са много, в тях не се казва нищо в прав текст, но ето вече 2000 години експертите решават този въпрос в полза на тази теза.. Каквато й да е истината, Скала Ерессос е култово място за лесбийките от цял свят. На сайта на Мат Барет е описан за хотела “Сафо” - само за жени, в който има бар и ресторант и който е самият център на световната лесбийска култура.

След като пийнах бира, тръгнах по дървения паваж на своеобразната крайбрежна улица, покрай плажа, да потърся международния център на еднополовата любов. Крайбрежната плавно преминаваше покрай редица кафенета и ресторанти и ето, поглеждайки за пореден път вляво, видях, че в поредния ресторант седят няколко закусващи или обядващи дами. Maшинално погледнах наляво и видях табелата “Хотел Сафо”, от чието лоби на закуска излизаше нова порция гримирани блондинки. Тогава разбрах, че съм намерил това, което търся, и бързо свих зад ъгъла. Там, от открита телефонна кабина, се чуваше следният разговор: "Маша, как перешли греческую границу?... А я нормально..." Сънародничката ми явно беше с друго “вероизповедание” от онези зад ъгъла. Без да бързам се върнах при фамилията, която вече си събираше багажите и развълнувано им разказах за това, което открих. Всички потеглихме да погледаме. На сцената вече имаше нови действащи лица. Две блондинки грижливо хранеха едно момиченце на около 6 годинки - така да се каже, отглеждат следващото поколение. Момиченцето също беше светло и картината си беше пълна идилия. Свихме зад ъгъла, сънародничката ни се беше изпарила и ние спокойно се върнахме при колата.

Ще си позволя малко резюме за лесбийската екзотика на Скала Ерессос. Да – има всичко, но трябва да се има пред вид, че в хотела има само 17 двойни стаи. Има още един хотел с подобна ориентация, но на плажа гърците са с два порядъка повече – Скала Ерессос е популярен сред местните.

15000 гектаров окаменевшего леса petrified_forest

Вече стана време за обяд, но страстта към пътешествия още ни изгаряше и така съставихме следната програма: обядваме на края на Лесбос – Сигри, а по пътя до там минаваме през Каменната гора. Уникалната гора от вкаменени дървета се е разпростряла на няколко километра от Сигри. Тесният, неотбелязан на картите, път е пълен със 180-градусови завои, пропасти и други подобни прелести. Пътят свършва пред неголяма административна сгрда, в която няколко «горски пазачо» продават билети. Като излязохме от колата, беше жега като в ада. Имаше си посетители, въпреки, че опашка не се беше образувала, и ние влязохме след тях да гледаме каменните дървета.
Бях чел за това чудо на Лесбос и си представях нещо по-обозримо. В действителност гората е на площ от 15 хил хектара, което, ако не бъркам в сметките, е 150 кв.км. Площта му е по-голяма от известната каменна гора в Аризона, а стволовете на каменните дървета правят Лесбоската гора уникална. Вкаменяването е станало преди 20 мил.години, когато, след едно вулканическо изригване, лава покрива огромните праисторическите дървета. Дърветата са си останали под земята, докато теренът не е почнал да се отмива – тук-там започнали да се показват, като счупени зъби, остатъците от стволовете.
Сега тук има музей и най-добрите експонати се окопават, ограждат, към тях се правят пътеки.

Силите на команията стигаха обаче само за кратък и повърхностен преглед, за няколко снимки и за няколко глътки вода, купена от доброжелателните “горски”. Слес което се качихме на колата и заминахме за Сигри.

На влизане в Сигри




Всички пътища свършват в Сигри. За да се продължи по-нататък, трябва да се чака ферибота към континента. Ферито пътува два пъти седмично. Нямахме планове да ходим към континента, а само да се поразходим из Сигри, да хапнем и да се връщаме в Петра.
Започнахме с разглеждането. В Сигри има стандартен набор от забележителности. Най-важната е турската крепост от XVIII век, пазеща в миналото пристанището, което пък е била базата на един от турските флотове. Запазили са се стените и кулите на крепостта, в която може да се влезе през масивна желязна порта. Има две църкви – едната е в типично гръцки стил, а другата (Св.Троица) е била джамия. Интересното е, че от гледна точка на исляма, тя е неправилна – портите на правилните джамии гледат към Мека, а тази тук гледа на Изток. Вътре в църквата има голяма водна цистерна, с чиято вода е снабдявана съседната турска баня. Банята засега е затворена.

В Музея за естествена история са представени огромно количество вкаменелости от съседните “гори”.
Е, май това беше. Остана да спомена за идиличните къщички, където можете да наемете стая, за площада, обръжен от няколко кафенета, за пристанището, пълно с рибарски лодки, и за плажовете, образувани от лавовите потоци.... общо взето всичко, необходимо за медитацията и изолацията на пристигащите туристи. Е, а ние хапнахме в ресторанта на площада и тръгнахме обратно към Петра.

Връщахме се по друг, по-къс, път, като завихме след Скала Хори наляво. Шосето, независимо от заплашителния бял цвят на картата, се оказа съвсем наред – само в единия край минахме по несигурна натилка над една пропаст. Но като време беше два пъти по-кратко, така че по-късно пътувахме само по него.
Забележителност по пътя беше езерото с костенурките. Както си трябва: малък паркинг, къщичка за пазача или дресьора и костенурки, плуващи или почиващи си на брега.Малко преди Петра имаше табела “beach” наляво. Тръгнахме натам, където сочеше тя и след минутка се оказахме в Анаксос на , може би, най-добрия плаж на Лесбос. Тук имаше всичко: дълъг пясъчен плаж (към километър и половина), два-три неголеми хотела, бунгала, кафенета и таверни край плажа, шезлонги и т.н.и т.н. Но най-важното – всичко това удовлетвори съпугата ми. Така, че се взе решение сутрин да я караме най-напред тук, а ние, ако не ни мързи, да изследваме Лесбос, като обикаляме с колата по забележителностите….
Скоро ще се появи и трета част...

Автор: Владимир Самойлов (Пущино), ноемви 2004г

Превод: мой

Руският оригинал



Блогът за пътеписи „Пътуване до...“ се премести на нов адрес http://patepis.com. Забелязвам, че все още очаквате да се появяват нови пътеписи на настоящия адрес – това няма да се случи. Всички тукашни пътеписи са преместени на http://patepis. com. Минете на новия адрес http://patepis.com, където има вече към дванайсет нови пътеписа. Новият урл за абонатите през RSS e http://patepis.com/?feed=rss2 До нови срещи на новото място!

Гласувайте за този пътепис:

Блог класацията на България

09 август 2006

Почивка на остров Лесбос - част 1

Блогът за пътеписи „Пътуване до...“ се премести на нов адрес http://patepis.com. Забелязвам, че все още очаквате да се появяват нови пътеписи на настоящия адрес – това няма да се случи. Всички тукашни пътеписи са преместени на http://patepis. com. Минете на новия адрес http://patepis.com, където има вече към дванайсет нови пътеписа. Новият урл за абонатите през RSS e http://patepis.com/?feed=rss2 До нови срещи на новото място!

Лесбос, Гърция

Почивка на остров Лесбос

Част 1: Пътят към Лесбос


През 2003 решихме да прекараме отпуската си в Гърция. За лятна почивка в Европа, Гърция е извън всяка конкуренция по съотношението качество/цена. Отпуската ни започна с 3-4 дневен престой за аклиматизация в Атина, а и жената и щерката искаха да направят една "разходка" по улица Ermou. А накъде след това, кое място да изберем за същинската част?

Искахме да няма много туристи (аз), да не е Дивотино (дъщерята), да има хубав плаж (съпругата ми), да има какво да се види и да се снима (синът ми). След консултация с многобройните гръцки сайтове и този на Мат Барет, а и след консултация с един приятел-грък, беше избран Лесбос. Това е третият по големина гръцки остров, след Крит и Евия. По-голямата част от населението води традиционен начин на живот, а не чрез туризма, има отлични плажове. Общо взето всичко пасваше...Надявах се да купя само самолетни билети и визи от някоя туристическа агенция, но номерът не мина. Когато избрахме мястото - селцето или пък малкото градче Петра и хотел "Алма Бийч", се оказа, че резервацията в него не може да се направи по интернет. Тогава намерих една малка туристическа фирма "Туравиа", работеща с гръцката "Филос Груп". "Туравиа" купиха от Olympic Airways билетите Москва-Атина, Атина-Лесбос и обратно, направиха резервация в хотел Адриан в Атина за 4 дена и в Алма Бийч в Петра (на о.Лесбос) за 12 дена и ни извадиха визите. На 2 август благополучно кацнахме в Атина, а на 6-и - тръгнахме към атинското летище "Венизелос"


Olimpic Airways лети 4 пъти дневно до главния град на Лесбос - Митилена. Използват се френските самолети ATR-42 (48 пътника) и ATR-72 (74 пътника). В 8:45 излетяхме с по-малкия ATR-42. Полетът започна със 10-минутно закъснение - в Гърция никога не си дават зор. Качването беше организирано - първо хората от предните места, а по-късно - с местата отзад. Салонът е доста малък и тесен. Жена ми и дъщерята седнаха два реда по-напред и веднага почнаха да вадят таблетки с двойно действие - срещу повръщане и срещу страх. Синът му гледаше през прозореца, гадаейки кога ще се завърти лявата перка, а пък аз разглеждах салона и станах свидетел на идването на капитана на въздушния ни кораб. В кабината уверено влезе двуметрова брюнетка със съответното телосложение. Левият двигател веднага заработи, после започна и десният и бързичко излетяхме.

Когато летиш от Атина към някой от егейските острови, пейзажът е необикновено живописен. Островите се показват един след друг от водата и ти се струва, че можеш да минеш от Европа в Азия или Африка, прескачайки от един на друг. За съжаление никой не можа да оцени така открилите се гледки, защото самолетът буквално 5 минути след излитането влезе в турбулентност. Махаше с криле, разтръскваше опашката си и се извиваше като змия. През главата ми минаваха мисли за полета на Антоан Екзюпери на френски самолет, но щурвалът този път беше ръцете на гръцка дама и след 45 мин благополучно се приземихме в Митилена - главния град на острова. Таблетките изобщо не помогнаха на жена ми - в момента на слизането цветът на лицето й беше зелен, а душевното й състояние - отвратително.

Автобусът ни докара до сградата на летището, децата чакаха багажа, а аз се показах навън, търсейки обещания трансфера. Сред малкото посрещачи стоеше един гръцки плейбой, на около 30 години с бяла риза и бели изгладени панталони, със златни пръстени по ръцете и ланец на шията, а в ръцете си държеше плакатче с надпис "Mr. Samoilov". Разменихме приветствия с пейбоя, той изобщо не се учуди на зеления цвят на жена ми и ни поведе към големия си бял мерцедес. Седнах до него, останалите се натовариха отзад и потеглихме.
Летището отляво, плажът - отдясно, отляво - вили, плажът - пак отдясно и ние влизаме в Митилена. Известно време се движим из улиците и какрая стигаме до рибния пазар или нещо такова. Завоня ужасно на развалена риба. Плейбоят отвори прозорците, за да се запознаем с тази забележителност и се обърна назад, за да се наслади на ефекта. Но шегата не се получи. Жена ми позеленя още повече, а пилотът на таксито моментално разбра, че ще се наложи да тръгне не към хотела, а към реанимацията на местната болница, ако продължава в този дух. Реакцията беше незабавна: мадам беше преместена на предната седалка и, вдигайки над 100км/ч, таксито отпраши към Петра. След 45 мин бяхме пред входа на хотел "Алма Бийч", поставяйки скоростен рекорд за каране по планинските лесбийски пътища. Шофьорът провери способността на жена ми да казва думата "ОК", остана доволен от резултата и замина по неговите си плейбойски работи, обещавайки да се върне да ни вземе след 12 дена. А ние влязохме в хотела.

Малко връщане във времето: Нямаше особени дискусии по отношение на географските координати, когато избирахме Гърция и о.Лесбос за почивката ни,. Но хотелът и следователно, мястото в самия Лесбос, бяха избирани особено внимателно. Особено усърдна беше съпругата ми. Тя отхвърли Ватера, притежаваща един от най-големите (7 км) пясъчни плажове в Гърция, защото е "Дивотино" и Скала Ересос - заради наличието на лесбийки.... В крайна сметка се пряхме на селцето Петра и хотел "Алма Бийч". По сайтовете се срещат и други названия на този хотел - "Alma Luxury Resort Hotel". Всичко в него беше добре - и категория А, т.е. около 4 звезди и невисоки за август цени от около 100 долара за двойна стая и "sexy barmen Kostas", както бяха написали в един от форумите благодарни гости, и даже "бийч" в името на хотела, което обикновено означава, че хотелът е на самия плаж. Вярно, че на хотелския сайт нямаше снимка на плажа, но момичето в туристическата фирма каза: “Мисля, че ето тук е пътеката към морето и плажа...”



Пътят към Петра



И ето вече сме в хотела. На рецепцията казаха, че стаите ще са готови след час, намеквайки учтиво, че check-in-ът е в 12 по обяд, а ние, зарязвайки куфарите, тръгнахме към мястото, от която започва пътеката към плажа. Изненада – път към плажа не съществуваше...., но имаше пропаст, а пет метра по-надолу, сред камъни с човешки ръст, се плискаше морето. Общо взето, който иде там, ще бъде разкъсан на парченца. Да кажем, че жена ми беше разочарована, значи нищо да не кажем....

Дочакахме стаите, оствихме си нещата и отидохме до Петра да се огледаме и да пробваме да наемем кола. Плажът в Петра не беше лош, но до него трябваше да се ходи около километър и, което е по-лошо, да се връщаш по обед обратно пак пеша. Чакаше ни още по-неприятна изненада, свързана с морето – водата беше студена. Оказа се, че често се случва навън да е 40 градуса, а морето да е 18 градуса. Теченията ли са студени, турците ли изстудяват водата...Не успяхме и кола да вземем. Канторите бяха някакви малки и не вдъхваха доверие, затова решихме да се върнем в хотела и да си поръчаме в солидната HERTZ. В хотела казаха, че ще докарат колата сутринта към 9 часа, а ние отидохме в бара да пийнем по едно по повод пристигането ни. Костас вече беше там, въпреки, че изглеждаше по-скоро печален и преситен от живота отколкото "very sexy".

На другата сутрин един СЕАТ "Кордоба" ни чакаше пред входа на “Алма”. Избрахме СЕАТ, защото искахме по-мощна кола за планинските пътища на Лесбос. След консултации със служителя на HERTZ, платихме пълната застраховка, която покрива всички щети, започвайки от 1 евро. Нормалната застраховка се отнася за случаи над 400 евро и, ако ви одраскат колата на паркинг на стойност 300 евро, ще ви се наложи да платите вие. Момчето каза, че може да не заключваме колата, защото крадци на острова няма и, оплаквайки се, че много работи, а по-голямата част, разбирате ли, прибира HERTZ. Така се и разделихме. Не я заключвахме, плажният багаж от типа на плавници и маски и т.н. си седеше в незаключения багажник.
По повод плавниците и маската:. Купих ги от “Спортмастер” недалеч от Октомврийска в Москва. Продавачът дълго ме баламосваше за “полупрофесионалността” на модела, моите предпочитания по отношение на твърдост и гъвкавост и т.н. Дадох около 50 долара. Абсолютно същите плавници в местното магазинче близо до “пристанището” на Моливос струваха 16 евро. “Спортмастер” ме е натоварил поне със 100%.
След получаване на Кордобата, жена ми каза, че не бива да губим време и възможно най-бързо трябва да намерим подходящ плаж. Предложих да идем до Скала Калони, където има забележителен плаж. Натоварихме се на колата и тръгнахме натам.
Ето го и и продължението>>>

Автор: Владимир Самойлов (Пущино), ноемви 2004г

Превод: мой

Руският оригинал

Блогът за пътеписи „Пътуване до...“ се премести на нов адрес http://patepis.com. Забелязвам, че все още очаквате да се появяват нови пътеписи на настоящия адрес – това няма да се случи. Всички тукашни пътеписи са преместени на http://patepis. com. Минете на новия адрес http://patepis.com, където има вече към дванайсет нови пътеписа. Новият урл за абонатите през RSS e http://patepis.com/?feed=rss2 До нови срещи на новото място!

Гласувайте за този пътепис:

Блог класацията на България

06 август 2006

Пътуване до Измир, Фоча, Родос и Крит

Блогът за пътеписи „Пътуване до...“ се премести на нов адрес http://patepis.com. Забелязвам, че все още очаквате да се появяват нови пътеписи на настоящия адрес – това няма да се случи. Всички тукашни пътеписи са преместени на http://patepis. com. Минете на новия адрес http://patepis.com, където има вече към дванайсет нови пътеписа. Новият урл за абонатите през RSS e http://patepis.com/?feed=rss2 До нови срещи на новото място!

От София през Хасково до Фоча и Измир - първа част

Подготовка

Планирахме пътуване до Албания, но не било писано да се случи нито през юни, нито през юли тази година. За сметка на това решихме да откликнем на поканата на нашите приятели от Крит и да заминем на далечно пътешествие. Проучихме възможностите за пътуване. Самолетът отпадна като вариант, защото малко нещо човек вижда докато лети. Автомобилът отпадна също, поради причината, че нашите приятели в Крит са силно снабдени с такива возила, а пък и фериботните такси по пътя не са за пренебрегване. Останаха следните възможности:1. С автобус или влак до Атина/Пирея и кораб от Пирея до Ираклион;2. С автобус до Мармарис и ферибот или кораб до Родос, а оттам - с кораб до Крит.

Финансовото изражение на първия вариант за придвижване изглеждаше така: Автобус до Атина – 50 евро, кораб от Пирея до Ираклион – deck – близо 38 евро с таксите.Втори вариант: Автобус до Измир от Хасково – 30 лева; автобус до Мармарис от Измир – 20 лв; ферибот Мармарис-Родос - ??? пари; кораб от Родос до Сития (Крит) - 25 евро.Втората перспектива беше изключително привлекателна за мен, защото се радвах на възможността, пътувайки към Крит, да посетя едно изключително важно за мен място в Мала Азия – Фоча сега, а в древни времена - Фокея. В последните две години отделих много време за проучване на фокейските колонии в западното Средиземноморие и по нашето Черно море. Известни като едни от най-бързите мореплаватели и добри търговци, фокейците създават такива перли като днешна Марсилия /Масалия/ в 6 в. пр. Хр., Ница /Нике/, Антиб /Антиполис/, Агд, Алерия в Корсика и др. По нашите земи са се появили в дует с милетчани и са положили основите на Аполония /Созопол/. Където е имало фокейци, е имало свещеното животно тюлен монах. Това и значи Фокея – Тюленово. По-нататък ще разказвам още за древните фокейци, на този етап искам само да отбележа силните емоции, които ме завладяха при мисълта, че ще отида по тези земи.

Продължение на първата част>>>


Втора част: Остров Родос и Северозападен Крит

За разглеждане на самия Измир не бяхме предвидили време. Направихме една кратка разходка около Часовниковата кула и градината с кактусите.

На следващия ден се сбогувахме с домакините и поехме с маршрутка към автогарата Йени гараж, за да продължим към Мармарис. Цената на билета беше 20 тл /близо 20 лв/ на човек и включваше закуска, кафета и освежаващи напитки по време на цялото пътуване, както и трансфер до центъра на Мармарис. Пътуването е около 4 часа, в т.ч. времето по разни гари.

На около 20 км от Мармарис автобусът беше спрян за проверка на пътниците. Оказа се, че районът е силно контролиран и се правят масови проверки за бомбаджии. Свалиха няколко човека без документи, започна се едно чакане. Времето напредваше и нещото, за което се досещахме вече беше, че последният ферибот от Мармарис за Родос ще отпътува без нас. Слава богу, към 16,00 пристигнахме в този рай за българските туристи.

Обиколихме със скоростта на светлината няколко агенции, които продават билети за Родос и в момент на пълно отчаяние, пред очите ни се появи инфо-център, в който срещнахме предприемач, готов да ни продаде билети за последния рейс в 16,30 само срещу 40 евро на калпак. Същият ни извика и такси за 10 лири, тъй като разстоянието до пристанището не е малко. Пътниците вече се товареха на скоростния катамаран, а нас дори ни нямаше в списъка. Наложи се мъжът ми да бъде разпитан лично от капитана на кораба за мотивите ни за пътуване, докато мен ме оставиха да чакам без документи при аскерите. Гръцкият капитан беше проявил голямо уважение към професията ни, тъй като в мотивите ни за пътуване стоеше паролата “на гости на колеги от Сития”.

Продължение на втора част>>>

Трета част: Южен Крит

Били ли сте на гости в Банско? Ако отговорът е да, значи знаете, че гостът е свято нещо; знаете, че банският диалект е специфичен и К е Ч – дънчи, напр. вм. дънки; знаете, че мъжете пеят невероятни песни. Е, такова е положението и на Крит. И там така говорят гръцкия.

Родителите на нашата колежка, които ни чакаха за късна вечеря, бяха силно впечатлени от дебелата книга за Гърция, която носех. Ето защо те решиха, че е техен дълг да допринесат за “свършване на книгата докрай”! Още същата вечер чухме изпълнения на критска музика /критики/, която няма нищо общо с това, което познаваме като гръцка музика. Местните инструменти са лира /кемене/ и лаута /лютня/. Бузукито е привнесено по-късно от младите, а сиртакито никак не е популярно, защото местното хоро е сирто. Човек се пита в този случай, защо Антъни Куин танцува сиртаки в “Зорба гъркът” при положение, че действието се развива в Крит. Самият Казандзакис е местен писател и всички го боготворят, въпреки че е бил отлъчен от църквата. Същата вечер чухме и мощния хор на щурците /дзидзики/. Те пеят из целия остров във всеки момент, в който няма вятър. Силно, завладяващо.

Домакините ни не дочакаха утрото, за да организират следващите стъпки в програмата. Родовите връзки са много силни. Всеки познава всекиго и разчита на тези контакти повече от всичко друго. Така още същата вечер ние бяхме уредени с лични екскурзоводи за обектите Фестос /вторият по слава дворец на минойците след Кносос/ и Гортис – градът, известен с първите писани върху каменни плочи закони в Европа през 5 в. пр. Хр.

Родителите на Мария бяха весели и отворени хора. Баща й беше учил цяла сутрин “Добро утро!”, за да ни поздрави на български език. Странната смесица от английски, гръцки и български + жестомимичната система ни беше достатъчна, за да изразяваме чувствата и потребностите си.

Продължение на трета (последна) част>>>

Блогът за пътеписи „Пътуване до...“ се премести на нов адрес http://patepis.com. Забелязвам, че все още очаквате да се появяват нови пътеписи на настоящия адрес – това няма да се случи. Всички тукашни пътеписи са преместени на http://patepis. com. Минете на новия адрес http://patepis.com, където има вече към дванайсет нови пътеписа. Новият урл за абонатите през RSS e http://patepis.com/?feed=rss2 До нови срещи на новото място!

Гласувайте за този пътепис:

Блог класацията на България

Добро утро, Тунис!

Блогът за пътеписи „Пътуване до...“ се премести на нов адрес http://patepis.com. Забелязвам, че все още очаквате да се появяват нови пътеписи на настоящия адрес – това няма да се случи. Всички тукашни пътеписи са преместени на http://patepis. com. Минете на новия адрес http://patepis.com, където има вече към дванайсет нови пътеписа. Новият урл за абонатите през RSS e http://patepis.com/?feed=rss2 До нови срещи на новото място!

Добро утро, Тунис!>>>

Блогът за пътеписи „Пътуване до...“ се премести на нов адрес http://patepis.com. Забелязвам, че все още очаквате да се появяват нови пътеписи на настоящия адрес – това няма да се случи. Всички тукашни пътеписи са преместени на http://patepis. com. Минете на новия адрес http://patepis.com, където има вече към дванайсет нови пътеписа. Новият урл за абонатите през RSS e http://patepis.com/?feed=rss2 До нови срещи на новото място!

Гласувайте за този пътепис:

Блог класацията на България

03 август 2006

Отново в Хърватска. 4 част

Блогът за пътеписи „Пътуване до...“ се премести на нов адрес http://patepis.com. Забелязвам, че все още очаквате да се появяват нови пътеписи на настоящия адрес – това няма да се случи. Всички тукашни пътеписи са преместени на http://patepis. com. Минете на новия адрес http://patepis.com, където има вече към дванайсет нови пътеписа. Новият урл за абонатите през RSS e http://patepis.com/?feed=rss2 До нови срещи на новото място!

Ето ни отново в Хърватска. За втора поредна година прекарваме едноседмична почивка там, така че ще се постарая да не се повтарям. И докато миналата година посветихме на Истрия, сега е време за Далмация.

Разходката ни започва с нейната перла – Дубровник. Това е място, което непременно трябва да бъде видяно. Много градове по Адриатика имат италианско-венецианска атмосфера, но Дубровник е изцяло запазен – от крепостната стена до тесните и криволичещи улички. Всъщност най-варварската интервенция върху този прекрасен град е извършена през 90-те години от сръбската авиация и флот. Затова всички покриви в стария град са нови, а по белокаменните фасади все още личат следи от шрапнели. Личат все още в психиката и пропагандата на хърватите – всяка новинарска емисия без изключение започва с вести от Босна и Херцеговина, Сърбия или със споровете на Република Хърватска с нейните съседи. Каквито и препоръки да дам за този град, колкото и пътеводителя да прочетете, все нещо ще пропуснете. Изберете по-нормални температури и се качете на тази стена – предстои ви великолепна обиколка отгоре над целия град на фона на безкрайното синьо море (в Хърватска човек почти не вижда открито море – срещу всеки град има острови, полуострови). Пийте по едно кафе или коктейл на кафенето при кметицата или на артистичните джаз-кафенета на площадите. Опитайте даровете на морето. (моята препоръка – рибата zubatac - вкусна бяла риба http://www.spearfish.org/e107_plugins/content/content.php?content.48 . Не се бойте да пиете от градските чешми – водата е студена и хубава (кой знае защо върху кръглата чешма с много чучури в началото на стария град е изградено кубе като на ислямско теке). Твърди се, че дубровнишката вода е благословена от Свети Блахо (Блазиус), покровител на града. Скептичен съм към такива туристически клишета, но в студения март на 2003 г. тази вода, съчетана със сладолед, за ден излекува болното ми гърло (все пак светецът ми е малко адаш). С плажове Дубровник не може да изненада българите, но ако сте на почивка за повече време – разходете се по островите. Ако все още не сте посетили Дубровник заради тежкия път през планините на Сърбия и Черна гора, има алтернатива – по магистрала до Сплит и оттам са към 200 километра.

Ако се вгледате в картата на Хърватска, ще видите, че Дубровник е откъснат от останалата част на Хърватска. Това си има исторически причини. През 16-ти век Дубровник се чувства толкова силен, че се отцепва от Венецианската република. И тъй като дубровничани са наясно, че това няма да се размине безнаказано, те се обръщат към стария враг на Венеция – Османската империя, подарявайки и 20-километрова крайморска ивица, която ги отрязва от останалите венециански владения – т.нар. Неумски коридор. Някога ловкият ход сега създава проблеми, като хърватите проектират строеж на мост между сушата и п-в Пелашац – част от Дубровнишко-Неретванската област (жупания). Известно притеснение създава фактът, че за преминаване през Босна и Херцеговина се изискват визи за български граждани. Но за щастие това не се отнася за Неумския коридор, при чието транзитно преминаване не се правят (засега) гранични проверки. Влизането от юг започва след мост над фиорда Мали Стон, като след моста от транзитния път се отделя нетранзитен, през който колите минават на проверка. На транзитния път – зелен светофар и никакъв униформен служител. Влизането на територията на БиХ се познава единствено по цените на бензиностанциите (1 БиХ марка = 1 лв, 3.70 куни = 1 лв). Неум представлява безинтересно място – с малко растителност в дълбок затворен залив. Като че ли замалко сме се върнали в Албания – бурно строителство на хотели на място с неособено голям туристически потенциал. Следва обратната граница, на която хърватски граничар проявява интерес единствено към коли с БиХ-номера.

Сплит е най-големият град на Далмация. Градът изцяло се събира на голям полуостров. Старият град датира от римско време, когато Диоклециан абдикира и решава да си построи пенсионерска резиденция далеч от римските сплетни и близо до родното му място. Някогашните римски постройки идеално са вписани в средновековния град, строен, разбира се, по венециански тертип. Истинска ирония на съдбата е, че Св.Дуйе, християнският патрон-покровител на града е измъчван и умъртвен по заповед на Диоклециан, а осмоъгълната сграда на мавзолея на Диоклециан, наподобяваща римския Пантеон, е превърната в катедрала на Св. Дуйе. Между морето и стария град минава променадата Рива с дежурните палми – любимо място за разходка и почивка на туристи и стъргало за местните жители. Полуостровът завършва с гористия хълм Мариян, който би предизвикал мощно слюноотделяне в нашите морски пишман-хотелиери. Хърватските им колеги обаче не са фенове на бетонните джунгли и Мариян е един голям парк с неколцина по-скоро вили, отколкото хотели.

На около 20 км от Сплит се намира живописното градче Трогир, отделено с канал от сушата и самото то – предмостие към остров с туристически селца. Откъм морската страна на града има безброй заведения. В градчето (подобно на Дубровник) се провеждат театрални представления и фестивали, използващи като фон белокаменните средновековни сгради.

По-нататък крайбрежният път минава през красиви зелени местности, заливчета с яхтени пристанища, туристически селца и къмпинги, а следващият град във венециански стил е Шибеник. Той е по-неатрактивен от Трогир и Сплит, но има интересна катедрала и цитадела, до която не стигнахме (разбираемо при 38 градуса на сянка и вятър нула). Недалеч от Шибеник, близо до новата магистрала, е Скрадин – селцето, входна точка за Националния парк Кърка. Характерно за карстовите райони, каквито са голяма част от западнобалканските крайбрежни планини, са късите и пълноводни реки, обрасли с буйна растителност. Една от тях е Кърка, а основният обект за разглеждане е каскада от водопади на 17 нива. В жежкия летен ден много хора съчетаваха разглеждането с къпане или поне с нагазване в прохладната вода. Кой знае защо, десетки местни лелки се мъчеха да продадат на туристите ракия и мед, вместо запотени бутилки бира?! А иначе, в парка има някакво етнографско селище (нещо като Етъра), а по-нагоре по реката – езеро с островче. Но в изпепеляващата жега не сме се отделяли от прохладната зона на водопадите. В селцето ни направи впечатление запустелият православен храм – явно някога тук са живеели и сърби, напуснали или прогонени във водовъртежа на войната.
След седмица почивка е време за връщане. Летим по автомагистралата Сплит-Загреб и се дивим на хърватското пътно строителство – та от Карловац до Сплит са 300 километра планини, а тази магистрала липсва от пътните карти от 2004 г.! Ефектът е незабавен – притокът на туристи към Далмация е силно увеличен. В усилено строителство са вторите тръби на два седемкилометрови тулени – Св. Рок и Мала Капела, които в момента са тесните места на магистралата (в неделната сутрин опашката пред Св.Рок беше 3-4 километра!). Никой не се съмнява, че до следващия сезон ще са готови тунелите. Защото, докато за 18 месеца у нас концесията за автомагистрала „Тракия” обикаляше съдилищата, хърватите показно направиха и пуснаха 30 километровата отсечка до сръбската граница плюс ново ГКПП.

Последният ни обект за посещение са Плитвичките езера. Това е също карстов район, като езерата са разположени на няколко тераси. Маршрутите за разглеждане пресичат по дървени мостчета езерцата – любуваме се на безброй водопади, на абсолютно прозрачната вода и риби, доверчиво въртящи се около пътеките в очакване на трошички. Цветовете на езерата и заобикалящата ги буйна растителност се менят от зелено до синьо. Цялата каскада се обхожда за около 5-6 часа – с помощта на туристически влакчета, корабчета, но при всички случаи има пешеходни преходи. Има и съкратени варианти за 2 часа, но за по-малко от полуден едва ли ще изпитате удоволствие от посещението. Отлично място за релаксиране и почивка. Горе-долу по средата на обхода на брега на голямото езеро Козяк има място за „пладнуване” – сенчести поляни, димящи скари, студена вода и напитки и т.н.
След Плитвице следва дългият път на завръщане към България, плануван за началото на седмицата – периода на маловодие на гастарбайтерския поток. Очакванията за бързо преминаване на границата се сбъдват и на сръбско-българската граница значително изпреварваме графика. Затова решаваме да посетим Димитровград (Цариброд). Това е градчето в Западните покрайнини, в което живее признатото от сръбското правителство българско малцинство. Градчето е наистина българско. Но сякаш си се върнал с 30 години назад във времето. Цариброд прилича на Севлиево или Павликени в епохата на развития социализъм – магазини с невзрачни табели и надписи по стъклата, стоки в тях, подредени като в хоремаг, даже хладилната витрина в месарницата е същата като в рекламата с кренвирши - „Оооо, Пепи” (дали не е снимана там тази реклама?), сладкарници с лимонаТа от 5 ст и боза от 6 ст. Няма ярки реклами, всички магазини и заведения са анонимни – те са просто „магазин”, „аптека”, „стадкарница”, „ресторант”. Минути след това сме в България и отново се убеждаваме, че от отсечката Калотина-София по-дупчесто НЕМА! И докато в Албания и Сърбия все пак работят над пътищата си, явно в България всички институции имат консенсус по въпроса трябва ли една европейска държава и столица да посреща гостите си с подобна "дантела".

Край

Автор: Благун
Публикува се с любезното му съгласие

Блогът за пътеписи „Пътуване до...“ се премести на нов адрес http://patepis.com. Забелязвам, че все още очаквате да се появяват нови пътеписи на настоящия адрес – това няма да се случи. Всички тукашни пътеписи са преместени на http://patepis. com. Минете на новия адрес http://patepis.com, където има вече към дванайсет нови пътеписа. Новият урл за абонатите през RSS e http://patepis.com/?feed=rss2 До нови срещи на новото място!

Гласувайте за този пътепис:

Блог класацията на България