Пътуване до Измир, Фоча, Родос и Крит - част 2

Измир, Фоча, Родос, Крит, Гърция, Турция

Втора част: Остров Родос и Северозападен Крит

Продължение от Пътуване до Измир, Фоча, Родос и Крит - първа част

За разглеждане на самия Измир не бяхме предвидили време. Направихме една кратка разходка около Часовниковата кула и градината с кактусите.

На следващия ден се сбогувахме с домакините и поехме с маршрутка към автогарата Йени гараж, за да продължим към Мармарис. Цената на билета беше 20 тл /близо 20 лв/ на човек и включваше закуска, кафета и освежаващи напитки по време на цялото пътуване, както и трансфер до центъра на Мармарис. Пътуването е около 4 часа, в т.ч. времето по разни гари.

На около 20 км от Мармарис автобусът беше спрян за проверка на пътниците. Оказа се, че районът е силно контролиран и се правят масови проверки за бомбаджии. Свалиха няколко човека без документи, започна се едно чакане. Времето напредваше и нещото, за което се досещахме вече беше, че последният ферибот от Мармарис за Родос ще отпътува без нас. Слава богу, към 16,00 пристигнахме в този рай за българските туристи.

Обиколихме със скоростта на светлината няколко агенции, които продават билети за Родос и в момент на пълно отчаяние, пред очите ни се появи инфо-център, в който срещнахме предприемач, готов да ни продаде билети за последния рейс в 16,30 само срещу 40 евро на калпак. Същият ни извика и такси за 10 лири, тъй като разстоянието до пристанището не е малко. Пътниците вече се товареха на скоростния катамаран, а нас дори ни нямаше в списъка. Наложи се мъжът ми да бъде разпитан лично от капитана на кораба за мотивите ни за пътуване, докато мен ме оставиха да чакам без документи при аскерите. Гръцкият капитан беше проявил голямо уважение към професията ни, тъй като в мотивите ни за пътуване стоеше паролата “на гости на колеги от Сития”.

Пристанището на Родос

Катамаранът тръгна само с пет минути закъснение заради нас. Към 18 часа вече бяхме строени пред поредната /този път родоска/ агенция за билети до Крит. И тук става интересно! Кораб няма да има в 4,30 тази сутрин! А кога? Никой не знае. Как така? Ами, така. Кога все пак ще има кораб? Може в сряда или четвъртък. Как така, та днес е понеделник!!! Елате утре към обяд, може да има новини!!! Тук се закопахме. Стояхме изумени пред агенцията на пристанището и усещахме какво значи да си на самотен остров в средата. Връщане в Турция – невъзможно. Нито има с какво, нито пък е здравословно – ще ни вземат за трафиканти, ако се върнем веднага. Кораб до Крит няма, а трябваше да има.

В този момент около нас се завъртя един местен мъж на около 55-60 години, който ни каза, че кораб ще има към петък или неделя. Но, нищо! Той предлага хотел. Ние отказахме да разговаряме и потърсихме следващата агенция /на пристанището те са три – една до друга/, където ни повториха онова, което чухме в другите две. Гъркът отново ни заговори и предложи да ни закара до неговия хотел. Колко струва, попитахме. 35, но мога да ви отстъпя на 30 евро с включено кафе и бира. Нямахме кой знае какъв избор, а и не познавахме зеления остров, за да тръгнем с цялата си багажерия да търсим приличен, пък и евтин хотел. Нашият човек се представи като Онасис и натовари багажа ни в джипка без една врата, на пода на която имаше навити маркучи.

За наша изненада се оказа, че пансионът /не хотелът/ е в топ центъра на стария град Родос, само на 10 метра от голямата навалица. Пансионът представляваше къща, чиито две стени под ъгъл бяха 200 годишни, а другите две – от скоро. Стаичката беше малка, със санитарен възел, имахме дори балдахин над леглото. В двора, подредени около масичката, пиеха кой каквото обича - руски понтийски гърци, шведи, говорещи гръцки, украино-рускиня над 50-те с младо гадже и т.н. Настанихме се, взехме по един душ и тръгнахме на разходка. Беше приказна вечерно-нощна разходка в силно осветения град, в който и местните, и туристите излизаха след 22,00 да живеят. Вечеряхме в ресторантче на една от многото малки улички в стария град, обикаляхме без пътеводител, за да усетим по-пълноценно атмосферата.

На другия ден направихме сутрешно посещение на двореца на Магистрите.

Междувременно научихме, че липсата на кораб се дължи на факта, че много от големите плавателни съдове са се поставили в услуга на бягащите от Ливанската война хора и са някъде между Кипър и други точки на света. В агенцията отидохме със свити сърца, защото не знаехме какво ще научим. За щастие се оказа, че на другата сутрин ще има рейс до Крит, купихме билетите /по 25 евро на човек/ и спокойно продължихме разходката в града.

Родос е остров с ненадмината слава в миналото, но най-трайно се усеща присъствието на кръстоносците, чиято “база” е бил дълго време. Известен с гъвкавата си политика – ту с тези, ту с онези, той за дълго е успявал да поддържа автономията си. В античността е бил известен с школите си по риторика – немалко от римските императори са учили изкуството там.
Прочутият Родоски колос е построен в края на 4 в пр. Хр., но два века по-късно пада след земетресение. Делфийският оракул посъветвал местните да не го местят. Така той останал “да лежи” до 7 в., когато е бил продаден вероятно на сирийците и отнесен с керван от над 900 камили. Съдбата на скулптурата “Лаокоон” пък е свързана с мощното разграбване на произведения на изкуството от римляните. Намерена е при разкопки в Рим, а днес е изложена в музея на Ватикана. Родос е островът – шеф на Додеканезите и е известен със своите извори, зеленина, планини и малко, но добре обработени равнини. Джамията в града е действаща, но по-интересна е мюсюлманската библиотека в непосредствена близост.

Сфака в Родос

След освобождението от турците през 1912 година островът попада под италианска окупация и това трае до края на втората световна война. Италианците реставрират много от историческите обекти, строят и нови. Дори и за Мусолини е била построена вила – восоко в планината. В нея той така и не стъпил, но все пак си е имал местенце на тази земя.
Както вече споменах, останките от различни култури остават сякаш незабележими заради внушителното присъствие на крепостната стена, двореца на Великите Магистри и целия комплекс от улици, болници и т.н., които те са създали. Орденът на св. Йоан е имал за цел да пази светите места от арабите. След разгромяването на Акра братята се заселват първоначално в Кипър, а след това в Родос. Наследяват сериозно имущество от тамплиерите и строят, строят, строят. На места крепостната стена е дебела 1,2 м. От друга страна, членовете на ордена са давали обет за скромност. Излизали на бой с пурпурна дреха под бронята, за да не проличи, че има рана. Издъхвали на бойното поле, без да се разбере кога, как и защо е станало. Орденът владее Родос 213 години, но след идването на турците през 1522 г. се премества в Малта. След завземането на Малта от Наполеон братята са приютени в Русия. Както постройките, така и орденът съществуват и до днес.

Уличка в Родос

Имах желание да посетим Петалуди – долината на пеперудите. Мястото е недалеч от гр. Родос + малко ходене пеша. Пеперудите са цели облаци и могат да се видят от май до август. Онасис, който по принцип беше супер класа патриот, ни разубеди, защото според коренните жители това било болно място, а пък и усещането да си покрит с пеперуди не било от най-приятните. Това не ме убеди докрай, но бях сразена от друга новина. Родос бил наричан още “Змийският остров”. Въдели се много змии и пр. гадини. Това ме отказа от желанията да пътешествам дори за няколко часа в жегата и посветихме целия ден и вечерта на спокойни разходки в стария и новия град. В 02,30 вече бяхме качени на кораба “Корнаро” за Крит, който трябваше да отплава в 04,30 ч. Нашата първа спирка там щеше да бъде Сития – град в североизточната част на острова, където освен всичко друго е живял и творил поетът Винченцо Корнаро, дал своето име и на нашето превозно средство...


Северозападен Крит

В 15,00 вече обядвахме в Сития с нашите приятели. Те са родом от Мирес – 10 хилядно градче близо до Фестос на юг, но миналата година работиха в Сития и им беше приятно да се срещнем именно там. Предложиха ни да останем да нощуваме в града, за да можем спокойно да разгледаме околностите и музеите.

Заливът Мирабело, северо-източен Крит

Веднага след обяда отпътувахме в източна посока и първата ни спирка беше манастирът в Топлу. Строен през 1310 г., той поразява с архитектурата и изяществото си. Има музей за икони, който те кара да се чувстваш в свои води. След това преминахме през Палеокастро и се отправихме към една от най-източните части на острона – Вай. Мястото е известно с единствената по рода си финикова гора в Европа. Съществувала е още през елинистичния период. Според легендите гората е израсла от семките на фурмите, които са яли пирати, слезли на този бряг да търсят вода. Мястото е фантастично, уютно, мистично, интимно. Всъщност именно в този район – Сития/Вай са развъдниците на финикови палми за острова и за експорт.
Вечерта прекарахме в един от многобройнтие крайбрежни ресторанти – “Зорба”. Имахме чувството, че целият град е излязъл навън. Всъщност, така и беше. Гърците “излизат” задължително. Ритъмът е бавен, средиземноморски. Човек трудно превключва към нищо-правенето, особено, ако е в началото на ваканцията си и още го държи невротичният работен ритъм. Опитахме вкусния критски зехтин, местното предястие от сухар, залят с пресен доматен сос и сирене фета, опитахме и типичния десерт – сладолед върху кадаиф.
На сутринта се качихме до венецианската Казарма над града, която се използва сега за представления и концерти. После посетихме местния разкошен музей, където се пази един от шедьоврите на минойската пластика – статуетка на мъж от слонова кост със златно покритие. Изумителните керамични съдове с неповяхващи шарки и изящни черни фигури, както и керамичните саркофази впечатляват неистово. За съпруга ми най-интересният експонат в музея беше колекцията от обсидианови сечива. Критяните са внасяли обсидиан от остров Милос. На невероятните качества на обсидиана се дължи не само прецизността в обработката на всевъзможни материали – от камък до кожа, но и възможността да се твори изкуство. Съпругът ми свързва големите древни цивилизации – на маите, на армено-грузинците и на критяните с наличието на обсидиан по тези места. Кой знае? Аз му вярвам. Та! В музея в Сития са изложени находки от минойската култура, намерени в околността, в Палеокастро и в двореца в Закрос.
Градът е известен с ветровете си. От това произлизат следните неща: има условия за сърф и възможност за производство на електроенергия. И двете неща се правят.

Мелниците до потъналия Олоус

Към обяд отпътувахме към залива Мирабело – посока Агиос Николаос, Малия, Ираклион. Пътят е завоест, гледките са изумителни – голи планини, ярки цветове на зокума от двете страни на пътя и невероятното синьо на морето, което ту се показва, ту се скрива. Първата ни спирка беше преди Мохлос. Има специална отбивка, стил “Вела виста”, откъдето фотографираш фантастичния залив. Продължихме към Агиос Николаос и там направихме почивка за обяд и разходка. Мястото е известно с природния феномен “езеро до самото море”. Езерото на практика се слива с морето. Едно мъничко мостче позволява да застанеш и да наблюдаваш как водите се размесват. Изворът, който пълни езерото не престава да работи, затова водата е сладка и прясна.
След разходката потеглихме на север към Елунда – перлата на мирабелския залив, посещавана от елита на Гърция и от другаде. Елунда е красиво място, но много по-интересно се оказа посещението на Олус. Само на 3 километра от Елунда има потънал в морето град, който може да се види, ако се тръгне по изкуствено направинея път от плажа към един от островите. Повярвайте, това чудо не се среща всеки ден. Между другото нашите домакини също не го бяха виждали. Жалко, че не мога да покажа всичките снимки!
За да обсъдим впечатленията си, се върнахме в Елунда и седнахме в едно кафене на крайбрежната, където собствениците се оказаха англичани. Било нормално да има и такива собственици там. Вятърът си духаше, гледките към морето и островът на прокажените Спиналонга бяха неземни. Ако си отклониш погледа към уличките и сградите, поразява те изобилието на декоративния храст сфака – с тъмнорозови и бели цветове. Този храст го има навсякъде по островите и в Мала Азия, както и на много от картичките, на които изчерпалелно пише “Greece” без други пояснения.

Манастирът Св.Георги

Продължихме към Малия с намерението да посетим останките от минайския дворец. Оказа се, че посещенията са възможни само до 14,30 ч., така че се запътихме към новата Малия с намерението да хапнем. Не било писано….
Тийнейджъри преди всичко от Англия, покатерени на странни мотори с по 4 гуми, задръстваха улиците и се състезаваха като луди. Новата Малия и Херсонесос се оказаха сборище на не дотам девствени младежи, които си правят оргии и се друсат като за световно. Първоначално това сборище е било на Родос, но оттам ги подгонили, та се наместили в Крит.
Самият град е ужасно бутафорен и смешен. Имаш чувството, че си сред холивудски декори и пр. Отложихме вечерята за по-късно и се отправихме през Ираклион за Мирес, в долината Месара – долината на минойските царе. Тепърва ни предстоеше да се запознаем отблизо с критското гостоприемство. В моя пътеводите за Гърция пише следното: “Много от туристите си мислят, че Гърция е интересна заради многото стари камъни. Но те забравят нещо много важно - хората, които живеят там!!!”...

Край на втора част.

Продължението е в последнта (трета) част.

Автор: Росица Якимова

Блогът за пътеписи „Пътуване до...“ се премести на нов адрес http://patepis.com. Забелязвам, че все още очаквате да се появяват нови пътеписи на настоящия адрес – това няма да се случи. Всички тукашни пътеписи са преместени на http://patepis. com. Минете на новия адрес http://patepis.com, където има вече към дванайсет нови пътеписа. Новият урл за абонатите през RSS e http://patepis.com/?feed=rss2 До нови срещи на новото място!

Гласувайте за този пътепис: