Приключенията на Светли в Исландия (1)

Исландия, Рейкявик

Само да уточня няколко неща. Светли е мой приятел от Видин. Винаги е някъде на път. Обиколи целите Балкани, после се насочи към Испания и Франция, а сега е някъде в

Исландия

Там е по програма за „обмяна на опит“ или нещо такова, обеща да пише по-подробно за това. Първияt му мейл бе супер интересен за мен, може би защото не знам почти нищо за Исландия. Terra incognita. Така че хайде да я открием заедно:

„Здрасти,
ще се опитам да напиша накратко за това, което се случва тук, но ще е трудно. Много неща се случват:)

Първо, при пристигането ми в Исландия бях малко изненадан, защото всичко беше в сняг. Оказа се, че имат само два сезона -зима и лято. В момента е края на зимата и снегът се топи. Времето обаче е доста странно, защото много често духа силен вятър. Заради течението Гълфстрийм(което повишава температурата) в един ден може да вали дъжд или сняг, после да грее слънце и после пак дъжд...

Вече две седмици и половина съм тук и не сме почнали работа. Сигурно ще е към края на месеца. Ще работим в един камп на едно езеро. Ще играем с деца и т. н., не знам и аз точно, но общо взето не е като „нормална работа“. Тези две седмици постоянно ходихме по разни места... Имахме програма и трябваше да посетим някои забележителности, както и разни отдели (относно човешките права, емиграционен отдел и т. н.). Може би това ще ни бъде полезно след време.

Имахме и традиционна исландска вечеря, което беше отвратително!!!

Тук, ако си чужденец, всеки те пита „How you like Iceland?“ и дали си опитал от акулата!!!
Аз опитах акула и беше отвратително... Те я правят по много стар обичай, като или заравят месето под земята за шест месеца, или го оставят да изсъхне. След това го ядат и пият една традиционна напитка...Brenvin или нещо такова. Силна е и много гадна на вкус. Не знам от какво се прави, ама май от ферментирали картофи. Кофти комбинация е с акулата. Вкусът й е толкова ужасен, че човек не може да изяде повече от три малки парчета.

Вчера ходихме до едно много интересно място тук — Гейзир. Това е гейзерът, от който идва името „гейзер“ като феномен. В момента Гейзир е умрял и не изхвърля вода, но до него има друг, по-малък гейзер, който изхвърля вода на всеки 10 минути на 30 метра височина. До мястото ходихме на автостоп (това е съвсем нормално за хората тук), защото билетите са супер скъпи. Всъщност всичко е супер скъпо. Едно момиче, което ни взе на стоп каза, че учи в Барселона и като отиде там всичко й се струва евтино. Представи си какво е тук!
Хората обаче са супер яки!!!

1. Кефя се и на хората, които са от други страни и са доброволци като мен тук. Запознахме се на семинарите, които имахме и сега си ходим на гости, защото има хора на много различни места в Iceland
2. Исландците са много мили хора също. Всички говорят английски. Ама наистина всички — няма значение дали ще е дете или дядо. Аз не срещнах човек, който да не може да говори този универсален език. Пък и им личи, че живеят щастлив живот...

В Рейкявик в петък и събота е party!

Всички излизат и след 12 или 1 през нощта улиците все още са пълни с народ. Всички пият и изглеждат много happy. А и се обличат готино, особено момичетата (90 процента са руси със сини очи, класика!)
Някои казват, че в Рейкявик всички са или музиканти, или дизайнери, или се занимават с някакъв вид изкуство. Май наистина е така.

За природата... Може би най-красивите места на света са тук!
Населението е около 330 хил., като 200 хил. сигурно живеят в Рейкявик и в още три града около него. Азс съм в единия от тях — Хафнарфродур (Hafnarfrodur). Той е третия по големина град с 22 хил.души. Наричат го града на елфите:)

В цяла северна Исландия живеят сигурно по-малко от 20 хил. души. Градовете като цяло са малки и ако тръгнеш по някои места, можеш да не срещнеш никой в продължение на часове. А ако тръгнеш из централната част на Исландия, можеш да се движиш с дни, без да видиш човек.

Много неща сигурно забравям или пропускам, но някой друг път пак ще пиша.
Изпращам ти няколко снимки да видиш...
Айде чао засега. "

* Писмото е публикувано с много леки поправки от моя страна Светли, извинявай, не се сдържах Благодаря ти, че ми разреши да го публикувам в блога си и чакам продължение... Ето и малко снимки на Светли — запазеното авторско право е негово. Все пак моля да не бъдат използвани без разрешението на автора на този блог!

Благодарение и чрез блога на Елина Цанкова
Авторски права: Нищо от този пътепис, вкл.снимките не могат да се ползват без писменото съгласие на Елина

Автор: Светломир Славчев
Снимки: авторът

Блогът за пътеписи „Пътуване до...“ се премести на нов адрес http://patepis.com. Забелязвам, че все още очаквате да се появяват нови пътеписи на настоящия адрес – това няма да се случи. Всички тукашни пътеписи са преместени на http://patepis. com. Минете на новия адрес http://patepis.com, където има вече към дванайсет нови пътеписа. Новият урл за абонатите през RSS e http://patepis.com/?feed=rss2 До нови срещи на новото място!

Гласувайте за този пътепис:

До Дания и назад (6): Драгьор

Продължаваме с пътуването на Бале до Дания (предишната част е тук>>>, а началото - ето тук>>>)

На следващата сутрин невестите се хванаха да боядисат яйца, че беше Петък преди Великден, а нали в Събота не се боядисват.

Вибке, Ани и Елена боядисват яйца

Ние през това време си пиехме биричка. Сашо предложи да се разходим до малкото, рибарско селце Драгьор, което се намирало съвсем близо до Копенхаген. Те с Ани си ходели дотам с колелетата при хубаво време. Съгласихме се тутакси. Понеже нямаше достатъчно място в колата се разделихме на две групи. Аз бях в групата, която се вози на рейс. Интересното по пътя е, че по едно време се минава под друго шосе, което всъщност е самолетна писта. Ние точно видяхме как един самолет си караше над нас. После стигнахме в селцето. Супер симпатично - все едно Legoland. Тесни улички и малки къщички.

Драгьор

Ани и Елена станаха много добри приятелки

Снимката с тия старци я бях публикувал във Фотофорум-а преди да ме баннат

Общината или нещо подобно

Пред драгьорския музей

Вибке, Елена, Ани и Сашо

Ама духаше вятър, да си ебе майката. Щеше да ни отнесе. На едно място видяхме за прозореца на къщата заварени две огледала под 45 градуса, за да може бабето отвътре да наблюдава какво се случва по улицата. Зле са тия северни бабета. Не могат като нашите тука да седнат пред къщата и да клюкат. Там си е студ.

Смешните, шпионски, бабешки огледала

Разходихме се и до пристанището.

Цялата банда на пристанището

Рибарските лодки бяха накичени с байраци

Мишо снима некакви патета

А ние с Габровски се намъкнахме в една лодка и аз симулирах, че акостираме

Щракнахме и още една групова фотография за личните си архиви

Абе измръзнахме здраво и дадохме задна. На финала видяхме пред селския супер-маркет една щайга с някакви намалени стоки. Купихме си за около левче една дебела, зелена свещ, която после изигра важна роля в нашите приключения.

Пред селския супер-маркет

След това се прибрахме, напихме и наспахме, както вече имахме навик да правим.
Край на шеста част, очаквайте седма (последна) част

Автор: Бале
Снимки: авторът

Блогът за пътеписи „Пътуване до...“ се премести на нов адрес http://patepis.com. Забелязвам, че все още очаквате да се появяват нови пътеписи на настоящия адрес – това няма да се случи. Всички тукашни пътеписи са преместени на http://patepis. com. Минете на новия адрес http://patepis.com, където има вече към дванайсет нови пътеписа. Новият урл за абонатите през RSS e http://patepis.com/?feed=rss2 До нови срещи на новото място!

Гласувайте за този пътепис:

Да се влюбиш в него - Стокхолм (2)

Част втора от разказа за Стокхолм - първа част тук>>>

Да се събудиш в Стокхолм… О, колко е прекрасно! *Като разбира се изключим факта, че “събуждане в Стокхолм” = “събуждане в затворническа килия” Бърза закуска и отново в Стария град. Струва ти се, че можеш да се разхождаш из тези улички до безкрайност…

Днес всичко е по-хубаво от вчера: по-слънчево, по-топло, повече и все усмихнати лица… Имахме си мисия- да открием местата с най-добра гледка към града. Снимки, снимки и още снимки. Не можеш да се спреш, защото всичко е толкова прекрасно, а след това като погледнеш в апарата, все нещо липсва. Пробваш пак и пак, но истината е, че снимката никога няма да може да поеме толкова красота. И живот.

Продължихме из криволичещите улички и си мечтаехме как след време, като сме “успели бизнес дами” , няма да пътуваме с нискобюджетни полети, да спим в хостел и да хапваме в McDonald`s. Какви сме сладури, а? Btw изпратих и първата си картичка. Все повече започвам да се чувствам като пътешественичка

По пътя ми се искаше да заснема всяка витрина, да се потопя в атмосферата на всяко кафе, да опитам от всички сладкиши… Уви, нямахме време, дори за един горещ шоколад А как ми се искаше да се слея с магията, с уханията, с вкусовете, с музиката… Да отпивам бавно от горещия шоколад и да гледам през прозореца тълпите туристи преминаващи напред-назад…Да ми бъде толкова хубаво, че да не ми се тръгва.

Следваща спирка- пазарът в центъра. Сега ако сте бургазлия, моля, не си представяйте Краснодар *въпреки, че са му направили ремонт, да*. И да не си гладен, пак ще огладнееш след всички вкусотии, които те заобикалят. На това му се казва избор Трябваше ни повече от половин час, за да решим къде да хапнем за обяд. По-точно какво. Резултатът- сандвичи със сьомга. Тук между другото е на почит. Въобще Стокхолм и рибни деликатеси вървят заедно. Купих парченца шоколад, с които да почерпя като се върна в Бургас. Странно е как нещо може да изглежда толкова толкова красиво и вкусно, а накрая да се окаже…Хората казват, че жеста е важен

Докато вървяхме към Vasa Museum, ми се случи нещо странно… Все повтарях как не съм знаела, че Стокхолм е разположен на няколко острова, а изведнъж осъзнах как през февруари бях на гости на една приятелка, а тя въодушевена ми показваше картички и снимки от град, в който се беше влюбила. Стокхолм, да. Накрая на разговора ми беше пожелала да го посетя някой ден и когато това се случи задължително да отида до споменатия музей. Спомням си как неуверено благодарих за пожеланието, а на ум благородно и завиждах и си казвах “да бе, да, аз в Стокхолм! То да не става ей така …”. Ето обаче, че става. Сякаш ми е било писано да го посетя още тази година. Странно усещане. Приятно. По-късно се сетих и за августкия брой на Мениджър и статията “Градът между мостовете”. Когато я прочетох пак бях най-изненадана от факта за островите. Сега обаче едва ли някога ще забравя тази “подробност” Btw последните две снимки са интересни, защото благодарение на новите технологии и каквото е било съхранено на кораба, учините са успели да реконструират структурата на лицата на някои хора от екипажа. Беше обяснено подробно как това действително е възможно, но честно казано ми липсваха сили, за да прочета всичко от край до край.

Музеят… Една от най-големите туристически забележителности в Стокхолм. От списъка на задължителните места за посещение. За съжаление бях твърде изморена, за да му се насладя както трябва. Но пък ми хареса. А и не всеки ден можеш да видиш истински кораб от 1628 година, нали?

Ето, че дойде време за последно кафе “to go”, минерална вода в симпатична бутилка и към гарата. По пътя в центъра видяхме група жени, цепещи дърва. Стори ни се странно и попитахме какво точно правят. Отговориха “демонстрират силите си”. Интересно. Малко по-напред свиреше онази група, която всяко лято за по няколко дена идва(ше) в Бургас. Във вашия град също, предполагам. Сещате се- странни инструменти, пера, танци, предложение да закупите някои от албумите им… Както и да е. За малко ме накараха да се почувствам като вкъщи и да си спомня за едно лято, когато всеки ден с една приятелка карахме колела в Морската, а на връщане се спирахме да ги послушаме. За предният ми имен ден дори ми подариха техен албум. Заради спомените

Разконцентрирах се малко :p, но ето ни в автобуса за Вастерас. Мен ако ме питате, за нищо на света не ми се тръгваше пт Стокхолм, но няма как. Такива бяха плановете, а да остана сама…не, благодаря Изпратих още една картички и купих още няколко, с които да уплътня времето в автобуса. Винаги съм се чудела на кого са притрябвали онези малки тефтерчета за адреси, а сега толкова бих се зарадвала на едно! Нова задача в списъка на неща, които трябва да направя, когато се върна.

Пристигнахме. Олееееее, колко много много много колела! Стотици! На едно място! Уаоооо! Жалко, че нямам батерия за повече снимки…

Настанихме се в апартамента на Астрид, а след 30 минути вече бяхме на спирката, за да хванем автобус към центъра. Тук е още по-студено. И е мрачно. Не ми харесва. Първа спирка- едно от общежитията. Не беше лошо, но очаквах нещо къде къде по. Все пак е Швеция. Въпреки всичко, в сравнение с българските ще изглежда като хотел с 3 звезди. На шега попитах дали познават някого от България, и те на шега ми отговориха “провери в съседната стая”. Нямах нужда от втора покана. Когато се върнах отново в кухнята на масата имаше бананов кекс, шоколадов кекс, фондъо, още едно френско ястие и какво ли още не. С изключение на фондъо-то, както се вижда и от снимката, всичко беше божествено.
Втора спирка- друго общежитие. Е, това вече си е категория лукс направо! На драго сърце бих живяла в подобно общежитие До там между другото се придвижихме с колела. Астрид ни беше намерила по едно за всяка и до утре това щеше да ни е основното превозно средство. Забавно чувство…Мислиш си “ехо, вижте ме, карам си колело в Швеция” Тарара-ра-ра. На купона ми беше малко скучно, на другите също, защото не познавахме никого, но пък скоро дойде време за дискотеката. До нея, естествено, пак на колела :р 100 крони вход и всеки път, когато взимаш/оставяш нещо в гардероба, по 5. Как да не обичаш тази страна?

Изненадата на вечерта- в 2 всяка дискотека затваря. Пфу. Обратно на колелата и към апартамента на Астрид. Беше едно дългооооо и мноооого изморително каране. Или просто аз хич, ама хич, не съм във форма. Май е време да започна да спортувам… Попитах Астрид дали е безопасно сами момичета да карат колела по това време, а тя сякаш дори не разбра въпросът. Та това е Швеция, разбира се! За първи път спа в спален чувал. Е това пътуване, наистина ме кара да се чувствам много повече като пътешественичка Сън до 2 следобед, закуско-обяд, на колелата и към града. Отидохме до едно езеро- прекрасна гледка и спираща дъха атмосфера. Спокойствие, което прониква вътре в теб. Астрид ни каза, че езерото стига до Стокхолм. Купихме си билети за утре сутрин и отидохме до една катедрала, в която хор от момичета и момчета репетираха коледен концерт и бе толкова приятно да седиш и да ги слушаш отстрани. Прибрахме се. Писане и оцветяване на картички. Дори нямам спомен колко време е минало от момента, в който легнах, до този, в който съм заспала. Предполагам по-малко от минута. Събуждане в 6 и към гарата. Искаше ми се да си купя кафе и закуска, да седна до прозореца и да пиша, но уви!, за първото нямахме време, за второто не се оказах достатъчно бърза, а за третото ми се изпари желанието. Затова си поспах

От влака към автобуса за летището и от там в самолета. Това беше… Много/ малко, край. Гледайки отрупаните със сняг дървета си мислех, че независимо, че есента ми е любим сезон и въобще не обичам студа на зимата, тя си остава божествено красива. Бяла. А бялото винаги е специално…

40 минути закъснение на полета и “Чао Швеция, привет Варшава”

Мисля си, за човекът, който ни беше казал, че Стокхолм е най-красивата европейска столица. Не излъга. И единствената причина, да го слагам преди Париж е, че Париж носи тази романтична нотка и това клише за “град на любовта”, така, че ако не си влюбен, мисля си, че никога няма да успееш да му се насладиш изцяло… Париж поставя условие. Обичай и бъди обичан. А Стокхолм те приема с широко отворени обятие и единственото, от което се нуждаеш е очи, умеещи да се наслаждават на красотата. И 2GB карта памет по възможност

П.П. Има градове, в които съм прекарвала дни и съм разглеждала кажи речи всичко от списъка с “must see”. Има и такива, в които съм била часове или ден, ден и половина и съм се влюбвала. Виена, Осло, Стокхолм… Искам пак!

Автор: Мария Василева

Снимки: авторът

Блогът за пътеписи „Пътуване до...“ се премести на нов адрес http://patepis.com. Забелязвам, че все още очаквате да се появяват нови пътеписи на настоящия адрес – това няма да се случи. Всички тукашни пътеписи са преместени на http://patepis. com. Минете на новия адрес http://patepis.com, където има вече към дванайсет нови пътеписа. Новият урл за абонатите през RSS e http://patepis.com/?feed=rss2 До нови срещи на новото място!

Гласувайте за този пътепис:

До Дания и назад (5): Разходка до Швеция

Част пета (предишната част е тук>>>, а началото - ето тук>>>)

Следващия ден решихме да уплътним с разходка до Швеция. Подпалихме нечовешкия, раздрънкан Форд и се ориентирахме към моста. То не е точно мост, защото от Копенхаген влизаш в тунел и по средата на водата изплуваш на повърхността. Оттам-нататък си е мост.

Тунеломостът над/под пролива Орезунд

Малко преди сушата ни спря шведски ушев – жена, защото явно BG регистрацията ни и направи лошо впечатление. След това стигнахме в Малмьо и гарирахме пред един блок.

Въпросният блок

Разходихме се малко, а аз заснех един клошар. За съжаление обаче съм затрил фотографията. После се придвижихме малко по-на север и стигнахме градчето Лунд.

Там имаше велосипеди

Тъй като не знаехме какви са цените в Швеция си носехме бира от Дания и аз побързах да пийна няколко броя.

Пийвам биричка в центъра

Потърсих дисковете, които брат ми беше поръчал да му купя, но за съжаление тези дискове не се предлагаха в магазина за дискове.

На пазара си направих много хубав автопортрет

След това започнахме да се изнервяме, защото аз и Габровски сме по-енергични, а Мишо и Елена по-спокойни и се разделихме на групи. Двамата вървяхме по една улица и стигнахме края на града.

Улицата, водеща до края на града

На края на града имаше магазин. В магазина се натъкнахме на две момиченца. Едното беше типично бяло шведче, а другото негроподобно. Те ни поискаха пари за някаква стока или услуга, която предлагаха, но ние им направихме една снимка и си тръгнахме.

Алчните момиченца

После пийнахме кафенце и наблюдавахме русите булки в кафенето.

В Швеция всички са руси, без негрите естествено

Поразходихме се още малко и намерихме Мишо и Елена, седнали пред местния университет.

Лундският университет

Взехме ги и продължихме пътуването. Решихме вече да не караме по главното шосе, а по някакви третокласни пътчета, за да наблюдаваме шведските села. Шведските села бяха по-чисти от родните такива.

Шведските села

Спряхме на едно капанче да си починем, а който желаеше си хапна сладолед.

Капанче

По път установихме, че има някакви странни, предупредителни знаци,Внимание, преминаващи лосове!

а табелките за остър завой са синьо-жълти за разлика от обичайните бяло-червени. Това изтълкувахме като патриотична проява.

Знакът за остър завой с цветовете на шведския байрак

Финалната точка от обиколката ни беше град Хелзингборг, койте шведите по някакви си тяхни съображения наричат Елсинбори. Във въпросния град имаше една кремълоподобна сграда и баир с беседка.

Кремълоподобна сграда
Пътят към баира

Ние се качихме на баира и хапнахме ганьовско ядене. После слязохме от баира и потеглихме с един параход.

Елена и Мишо на борда

Покрай нас плаваха и други подобни параходи.

Случайно-преминаващ параход

След малко стигнахме Дания

Параходът навлиза в Дания

и видяхме замъка на Хамлет. Габровски каза: „Значи това е замъка на тоя бъгнивец Хамлет“.

Замъкът на хамлет всъщност въобще не се казва Елсинор ами Кронборг
Пред замъка имаше няколко отвратителни склуптури

Замъкът беше затворен и се ограничихме с разходка из двора. После с колата лека-полека се прибрахме вкъщи. Там имаше гости. Дебелшката, руса германка от Хамбург Вибке. Тя, не само че се казваше Вибке, ами имала и сестра, която се казва Фрауке.

Вибке от Хамбург

През цялото време опява срещу гедерейците, защото си давала 60—70% от заплатата за данъци, да им строят магистрали и да им прокарват телефони. В отговор на това червените бабички казвали: „Убаво си беше при Хонекер, убава си ни беше стената“. Вибке не носеше на пиене и скоропостижно си легна.

Преди да си легне Вибке ни направи снимка за спомен

Ние пък с Габровски и Сашо решихме да си пресъздадем казармена атмосфера в моята стая. Замъкнахме едно шкафче и някакви дюшеци и се получи едно към едно.

Казармено пиене в моята стая

С Габровски изпоизпихме къде-какво имаше

Изльокахме шише водка, а аз в пристъп на добро настроение се обадих на Елена Владимирова, докато Габровски беше в кенефа. След това си легнахме.

Край на пета част, продължението в част шеста>>>

Автор: Бале
Снимки: авторът

Блогът за пътеписи „Пътуване до...“ се премести на нов адрес http://patepis.com. Забелязвам, че все още очаквате да се появяват нови пътеписи на настоящия адрес – това няма да се случи. Всички тукашни пътеписи са преместени на http://patepis. com. Минете на новия адрес http://patepis.com, където има вече към дванайсет нови пътеписа. Новият урл за абонатите през RSS e http://patepis.com/?feed=rss2 До нови срещи на новото място!

Гласувайте за този пътепис:

Да се влюбиш в него - Стокхолм

Стокхолм, Швеция

*Макар и позакъсняло...ето как прекарах почти 4 дена в Швеция *

Полета ни беше за 6 сутринта, а на летището трябваше да бъдем към 4. До последно си повтарях „Няма да спа. Няма“, но в крайна сметка си откраднах един час от 2 до 3, за всеки случай, ако в Стокхолм не ни остане време за сън Към 5 вече бяхме минали през всички check-in и разни гишета и чакахме нетърпеливо бординга. Мислех си, че времето ще мине супер бавно, но вследствие на факта, че някой от другите Еразмус студенти, с които се засякохме на летището, дойдоха направо от парти и все още бяха под влияние на алкохола, доста се позабавлявахме. Сигурно останалите хора във фоайето са се чудели от къде имаме тази енергия толкова рано сутринта. Докато чакахме на опашката за качване в самолета се заговорихме с един швед. Сякаш ей така, между другото, спомена „Нали знаете, че Стокхолм е най-красивата европейска столица?“, което предизвика невярваща усмивка и „Къде остава Париж тогава?“, а човекът отговори „Париж си има своята романтика, вярно, но Стокхолм... Стокхолм е специален“. Помислих си „Да, да... Сигурно е красиво, но чак пък толкова... А и всеки би казал, че неговата столица е най-красива.“. Тук спрях и се поправих. „Е, добре, не всеки. Аз не мога да кажа, че София е най-красивата европейска столица. Дали въобще някой може? И да го каже, дали го вярва?!“. Вече сме в самолета. Всичко е розово. Първи полет с WizzAir. Липсва ми кафето по време на полет. Толкова е приятно да гледаш към облаците и да отпиваш от чаша кафе, мечтаейки, очаквайки... За 50 евро отиване-връщане плюс таксите, толкова.

Пристигнахме и о! всичко е бяло. За първи път виждам сняг тази година. Бях забравила колко е прелестно. Зззз. Студ. Качваме се на автобус, който за около час ще ни закара до Стокхолм. Нямам търпение вече. В автобус разглеждаме дневника на Сара, сладурана от Тайван. Изглежда толкова...пътешественишки И така интересен! Като го разлистваш и някаква сила те кара да се усмихваш. Веднага си записвам- „трябва да направя нещо и с моя, защото изглежда скучен.“. Човек се учи докато е жив *вече има резултат:)*

Пристигнахме в Стокхолм. Няма сняг. Много е студено, но, което е по-важното, много е красиво. Много. Оставихме си багажа в хостела и към Стария град. Хостела, между другото, е бивш затвор. До 1975г. ако не ме лъже паметта е бил най-големият затвор в Швеция. Чувството да спиш в затворническа килия е...доста забавно, да речем. Постарали са се да не променят затворническата атмосфера. В стаята има малко прозорче. Вратата е като оригинална затворническа, само дето вместо ключ, ползваш карта:p, ама нищо. Има и огледало във формата на гилотина. Ако искаш може да си купиш раирана в бяло и черно пижама. В двора се вижда манекен, направен като надзирател. Абе, забавен хостел

Стокхолм... Ако има изречение, което бе повтаряно по неизвестен брой пъти от всеки един от нас, то това е „Уаоо, тук всичко е толкова красиво. Хората, улиците, магазините. Всичко!.“ Чудиш се кое по-напред да снимаш. Разхождаме се из Стария град и отвсякъде сме заобиколени от малки магазинчета, кафета и ресторантчета,които сякаш ти прошепват „ела, тук ще ти хареса,това място е създадено за теб“. Съвършено подредените витрините с коледни играчки те зареждат с коледно настроение и те карат да забравиш за студа. Минаваме покрай малък „бутик за шоколад“ и тук-трябва-да-вляза->магазинче за хора, които обичат да пишат. Тетрадки, листи за писма, цветна хартия за ръчно направени картички, примерно, и толкова много други красиви неща. Загубваш се сред избора. Влюбваш се във всичко. А в съзнанието ти изникват идея след идея. Не успях да удържа на изкушението и си направих малък подарък- японска хартия. Не ми се тръгваше от магазина, но нямаше как. Витрина с Пипи. Задължителна снимка за pipi Следваща спирка- магазинче за сувенири. Избираме си картички. Досега винаги съм си купувала картички като спомен от мястото, което съм посетила, но не и за да изпращам. Този път, обаче, си взех и пощ. марки. За всеки случай.

След разходката из уличките на Стария град посетихме Националния музей. Интересно, приятно и...топло. Хареса ми дизайнерската изложба на Anders Jakobsen, както и изложбата „Collections of Painting and Sculpture from the middle ages until the early twentieth century.“ След музея се насочихме към центъра, по пътя случайно попаднахме на „френски хот дог“ и доста се посмяхме отново:), а малко по-късно видяхме ледена пързалка. Музика, светлини и толкова много усмихнати лица Атмосферата те омайва и не ти остава друг избор освен да си вземеш кънки и да се попързаляш. Няма значение, че се страхуваш на леда, че си премръзнал и прегладнял Прекарахме около час на пързалката и (като да не повярвате) не паднах нито веднъж. Имаше една двойка, като изкарани от американски филм. Хванати за ръце, той- уверен, тя- плаха. След няколко опита просто се спряха в средата на пързалката, сред заобикалящите ги момичета и момчета, прегърнаха се, погледнаха се така както само влюбените могат, целунаха се и си тръгнаха. Сигурно не прекараха и 10 минути на леда, но нямаха нужда от повече. Идва ти запееш „Love is in the air“

Хапнахме и обратно към хостела. Между другото само, метрото е огрооомно. И както аз бях като шокирана от размерите, Кристин и Астрид повтаряха, че в сравнение с парижкото, е нищо особено...?! Освен Сара, която вече споменах, компанията ми се състои от още две французойки. Всъщност едната е студентка в Швеция и ни се води като екскурзовод Трите, с изключение на мен, искаха да отидат на дискотека. А аз, не знам от къде намерих сили, се чувствах толкова изтощена, че искам/ не искам, реших да си остана в „килията“. В последствие никой никъде не ходи, заради умората, но поне плана бе такъв. Надявам се, че ще имам втори шанс да опитам от нощния живот в Стокхолм. Събрахме се в една от стаите, хапвахме, говорихме, смяхме се и...пишехме ми пощенски картички. Моите първи картички

Легнах си с усмивка и единственото, за което съжалявах е,че утре вечер трябва да напуснем Стокхолм. А ми се искаше да остана възможно най-дълго тук. Този град като, че ли те омагьосва...

Автор: Мария Василева

Снимки: авторът

Блогът за пътеписи „Пътуване до...“ се премести на нов адрес http://patepis.com. Забелязвам, че все още очаквате да се появяват нови пътеписи на настоящия адрес – това няма да се случи. Всички тукашни пътеписи са преместени на http://patepis. com. Минете на новия адрес http://patepis.com, където има вече към дванайсет нови пътеписа. Новият урл за абонатите през RSS e http://patepis.com/?feed=rss2 До нови срещи на новото място!

Гласувайте за този пътепис:

До Дания и назад (4): Копенхаген, ден втори

Продължаваме с приключенията на Бале в Дания(предишната част е тук>>>, а началото – ето тук>>>)

На следващата сутрин нашите домакини пак се изстреляха на работа в ранни зори. По това време Сашо изпълняваше отговорната, дипломатическа задача „боядисване на ограда с блажна боя“. Ние пък си изпихме кафетата и пак се придвижихме до центъра посредством лек автомобил. По път спряхме и се снимахме пред едно цъфнало дърво, което ни хареса още първия ден. Тъй като дървото беше разположено в някаква обезлюдена зона, използвахме статив.

Красиво датско дърво

Аз щракнах още няколко снимки от колата.

Паркирахме пред хотел „Адмирал“ и отново спестихме пари благодарение на находчивия Мартинчо. След това видяхме стоковата борса на Højbro Plads