Из бивша Югославия и Далмация (Хърватска) с кола – част 2
Блогът за пътеписи „Пътуване до...“ се премести на нов адрес http://patepis.com. Забелязвам, че все още очаквате да се появяват нови пътеписи на настоящия адрес – това няма да се случи. Всички тукашни пътеписи са преместени на http://patepis. com. Минете на новия адрес http://patepis.com, където има вече към дванайсет нови пътеписа. Новият урл за абонатите през RSS e http://patepis.com/?feed=rss2 До нови срещи на новото място!
Това е вторият по големина полуостров на територията на Хърватска . Продълговатата му форма разделя водите на Адриатика в района на 2 морета , наричани Велико Море (от страна на о-в Корчула) и Мало Море (от страна на Балканския полуостров) . Най южната му точка е малкия и красив Стон(отстоящ на около 70 км от Дубровник) – бивш граничен град на Дубровнишката Република , а най-северната Ловище – любимо място за парапланеристи и сърфисти заради силните въздушни течения , които духат там почти целогодишно .
Полуостровът е осеян с поне 3-4 дузини населени местенца – предимно малки селца . Най голямото градче е, може би, Оребич , но и той предполагам не надхвърля 5-600 души през активния сезон, така че, ако също като мен търсите приятната почивка сред девствена природа, спокойствието и липсата на навалица, сте попаднали на едно от райските кътчета на земята .
Природни Дадености
Релефът на полуострова е типично планински . Последните карстови склонове на Динаридите, които са останали над нивото на морето оформят този прекрасен продълговат полуостров . Най-високата му точка е голият и каменист връх св. Илия (961 м.) и се намира на най-северния му край , над град Оребич . Климатът на полуостров Пельшац е типично средиземноморски. По склоновете му растат предимно средиземноморски борове и всякакви видове храсти и храсталаци . Срещат се и палми , растения алое и кактуси, но те са прeнесени от други места . Даровете на природата , които се отглеждат успешно са маслини , смокини , портокали , мандарини.
Мало Море
Велико МореИзключително интересни за мен бяха лозята от местния сорт „мали плавац” , които се садят почти директно без почва , между камъните в малки тераски изградени по скалистите склонове от към Мало Море и от към Велико Море . Поради ефекта от отразяващата се във водата светлина (инсолация), узрялото тук грозде има много висока захарност. В тази връзка непременно опитайте местното пельшацко вино „Дингач” , което при реколтите от преди 20-30 години е достигало съдържание на алкохола от порядъка на 24-25 % . Ценно и хубаво вино , което на пазарите в САЩ по думите на местните достига цени около 50 $ за бутилка .
Тук расте „мали плавац” , от който се произвежда чудното вино Дингач
На полуострова живеят доста чакали , затова не се учудвайте ако ги чуете да вият през нощта . Срещат се също мангусти , прeнесени тук и аклиматизирани от далматинските моряци при пътуванията им до далечни морета . Преди тези свирепи малки хищници да се разселят из полуострова тук са виреели и доста влечуги , включително и отровни змии, като известните и у нас поскоци (пепелянки) . За радост (поне моя) обаче ловките и безмилостни мангусти са ограничили популациите им до минимум .
Историческа справка
Някъде от 5 век преди н.е. полуострова е бил населен от илирското племе Плерини, същото което е населявало и цялата територия от усието на Неретва чак до которския залив . Към края на 3 век преди н.е. по бреговете му достигат римляните , които намират извининие за експанзионистичната си политика в защитата от пиратство на гръцките търговски кораби. Дългата и продължителна съпротива на илирите е сломена най-накрая през 35 след н.е. от воните на Октавиан Август , с голямото клане на илирски пленници на островите Мльет и Корчула . Всички останали живи жени и деца са продадени в робство и изселени от полуострова . След това към 7 век тук пристигат славянски племена , които живеят в границите на различни държави до 1333 , когато Дубровнишката република купува територията на полуострова от Стефан Душан и босненския бан Стьепан II Котроманич . От тогава за цели 5 века полуострова е в пределите на Дубровнишката република , докато Наполеон не преустановява съществуването и през 1808 ... След поражението на Наполеон при Ватерло следва период под владичеството на Австроунгарската империя .
На полуострова живеят и наследници на така наречените Ускоци – вид хайдути , които прескачали от всички краища на Хърватска, та дори чак и от словенския Копер дотук , за да „тепат турци„ и след това отново се връщи по родните си земи или оставали тук .
Местните също са много горди и с партизанското движение и упоритата съпротива , която са оказали на нацистките окупационни части през Втората световна война . Точно на средата на полуострова , на едно възвишение над Тръстеник се намира доста голям паметник на , които са изписани имената на многото жертви от местното население дадени през това време .
Тук пак идва ред на балканските работи . За разлика от Черна гора , където населението преди някой друг век е изповядвало католицизма , а впоследствие приема православното християнство , тук на Пельешац първоначално са били православни християни , а впоследствие са приели католицизма ...
Туристите, цените и кухнята на Далмация
На полуострова идват да почиват най-различни националности . Унгарци , поляци , германци ,австрийци, италианци , англичани , дори австралийци ... но най – многобройните и най-проблемните от всички бяха чехите . Както каза Никица : „ Всяка година спасяват някой чех от удавяне , всяка година спасяват чехи, тръгнали да покоряват връх св. Илия и т.н. ... защо винаги само чехи , защо само те правят проблеми, а не някой друг ???
Цените са височки. Горе-долу двойни на българските . Има някои неща които все пак може да си купите доста евтино . Да речем, килограм пресни миди (наричат ги „мушуле”, подобни, ако не същите като тези , които виреят и в Черно море ) , които ги вадят директно от водата в едно малко заливче откъм Мало Море близо до Янина и стуват 8 куни или около 2 лева .
В тази връзка ето една кратка и лесна рецепта за „Мушуле на бузара”, с която 5 човека могат да си спретнат чудесна вечеря: Вземате около 4 килограма пресни мушуле, изчиствате ги горе долу от малките водорасълчета , които е възможно да са пораснали по тях. Измивате ги хубаво. Слагате ги в една големичка тенджера и добавяте вода на око, както и една глава лук, нарязан на дребно, 7-8 скилидки чесън, също нарязани на дребно, настъргвате един голям домат или пък сипвате малко доматено пюре , капвате зехтин и варите 15-20 минутки ... и мидите и супичката към тях стават невероятно вкусни.
Мушуле на Бузара
В същата тази ферма, от където може да си купите мушуле, се предлагат и чудесни стриди. Те са доста по скъпички – една стрида струва колкото кило мушуле :-) . Стридите тук са наричани Хърватска виагра, тъй като се славят като афродизиак.
Хърватска виагра Край на втора част.
Блогът за пътеписи „Пътуване до...“ се премести на нов адрес http://patepis.com. Забелязвам, че все още очаквате да се появяват нови пътеписи на настоящия адрес – това няма да се случи. Всички тукашни пътеписи са преместени на http://patepis. com. Минете на новия адрес http://patepis.com, където има вече към дванайсет нови пътеписа. Новият урл за абонатите през RSS e http://patepis.com/?feed=rss2 До нови срещи на новото място!
Гласувайте за този пътепис:
3 коментара:
Хехе, какво съвпадение, аз това лято точно в Оребич почивах в края на юли, ти кога беше там? А пък на Свети Стефан ми направи впечатление една Тойота със софийски номер, направо на можех да повярвам на очите си, че има и други нашенци престрашили се да пътуват дотам... Аз на връщане дори през Босна пътувах, но това си е друга тема.
Иначе поздравления за написаното, припомни ми доста изминали моменти от това лято!
Ние бяхме на Пельшац от 22 до 29 август , Само ,че не на Оребич , а на Сресер . До няколко дни стойчо ще пусне и третата последна част от пътеписа , вярвам тя ще ти е най-интересна :) Ех , за малко сме се разминали ...
Никица ми спомена ,че преди да дойде към България е видял една Шкода Октавия със софийска регистрация на Пельешац . Да не си бил ти случайно ?
Моето лично мнение е , че доста българи биха ходили до там на море само ако не беше този толкова труден път през Сърбия и Черна Гора . И въпреки него си струва да отидеш до там и да си направиш едно чудесно море .
Минал си през Босна ? На връщане предполагам ? Това е интересно . Сподели как и от къде точно . Аз много съжалявам ,че не можахме да минем през Мостар . Много исках да го видя този стар град ...
Ние на връщане си взехме поука и цепихме по магистралата Сплит - Загреб-Белград-Ниш :) 2-ри път покрай Лим не мисля да минавам :)
Поздрави .
Не съм бил аз със Шкодата, с Тойота бях и от 25 до 31 юли. Всъщност аз въбоще не пътувах по пътя покрай Лим - казаха ми, че е много труден и реших да мина през Крушевац - Кральево - Нови Пазар Беране - Подгорица. Въобще на съжалявам, защото така разгледах великолепните сръбски манастири Жича, Студинца и Сопочани. Пренощувах в Сопочани и на следващия ден продължих към Подгорица. Тук обаче имах един проблем с пътя - на българската карта, която използвах има посочен един път, който се разклонява от главния на Беране и минава през Андриевица - посочен е като първокласен! Не се залъгвайте да минавате по него, 70-те километра до Матешево ги пътувах 2 часа! След това се оказа, че отсечката от Матешево до Колашин, където с нетърпение очаквах да стигна до главния път е в ремонт и трябваше да пътувам по едни четвъртокласен път още 70 километра до Подгорица... Стигнахме следобед в Подгорица, която се отказа абсолютно безинтересн град и решихме да продължим към манастира Острог, наистина невероятно място - манастирът е построен в едни отвесни скали! Стъмни се и оттам имах неблагоразумието да продължа към Котор (където имах резервация в частен "Апартман") по пътя през Ловчен, който ми бяха препоръчали на една бензиностанция. Честно казано винаги ще го помня този път - първо това е сигурно най-трудния път по който съм пътувал някога, при това нощно време (средна скорост 15 км/ч!) и второ гледката, която се разкрива нощно време към которския залив е неописуема! Както и да е, малко се отплеснах, но всичко това се случи за един ден... Иначе Котор е едно великолепно място.
Що се отнася до връщането ми през Босна, то единственият проблем е, че за да минеш оттам ти трябва виза, която се издава само от посолството в София. Иначе, това е определено най-бързият начин да стигнеш от София до адриатическото крайбрежие – в Босна пътищата са широки, няма дупки и движението не е много усилено – изобщо на фона на нашите пътища, боснеснките ми сториха направо като магистрали, а все пак там е имало война допреди едва 10 години! Спряхме пътьом да разгледаме Мостар (2 часа), който наистина е едно невероятно място, пълно е с чужди туристи, после спряхма в Сараево (още 2 часа) – град, който също си заслужава да се посети и накрая спряхме за малко във Вишеград, за да видим прочутия мост на Дрина (Иво Андрич е написал цял роман за него). В Сърбия бяхме на свечеряване и решихме да пренощуваме в Златибор – популярен сръбски курорт (естествено не може да се мери с Банско, но природата е приятна) близо до босненската граница. На следващия ден решихме да посетим Сирогойно – сръбския Етър, мястото е много приятно а природата също е много красива. Оттам без спирка пътувахме до Лесковац, защото за да избегнем километричните опашки на Калотина бяхме решили да минем през ГКПП Стрезимировци. Пътят след Сурдулица става толкова лош, че сигурно като време излиза същото. Късно вечерта стигнахме в София. Въпреки това, ако човек пътува нон-стоп и мине през Босна, мисля че за един ден може да се вземе пътя от София до Дубровник.
В общи линии това е от мен, дано да е било от полза!
Публикуване на коментар