10 март 2008

Нова година в Прага

Блогът за пътеписи „Пътуване до...“ се премести на нов адрес http://patepis.com. Забелязвам, че все още очаквате да се появяват нови пътеписи на настоящия адрес – това няма да се случи. Всички тукашни пътеписи са преместени на http://patepis. com. Минете на новия адрес http://patepis.com, където има вече към дванайсет нови пътеписа. Новият урл за абонатите през RSS e http://patepis.com/?feed=rss2 До нови срещи на новото място!

Прага, Чехия, Нова година

Как изкарах Нова година ли? Ами великолепно!

(има много снимки, имайте търпение, докато се зареди)

Тази година решихме да вземем и принцесата с нас – какъв е тоя родителски егоизъм на Нова година да ме зарежете при някого, а вие да отпрашите на някъде, без мен!:-)

Забелязали ли сте в последните години как нараства срокът преди Нова година, в който трябва да си организирането на посрещането на празниците? През 2000г беше достатъчно на 01.декември да знаете къде искате да идете. Преди 2-3 години крайният срок беше 01 ноември или, хайде, 10-12 ноември. Е, по логика тази година си направих резервацията в края на октомври. Решихме да идем тримата за Нова година. За пръв път взимаме малката с нас на чужбинска екскурзия (почивките в Гърция не се броят, ама там си е по-близо отколкото до Бургас) и затова решихме да бъде със самолет – тя вече е достатъчно голяма, за да има съзнателен спомен от едно такова пътуване.

Будапеща и Виена сме ходили в последните години, a по топлите страни се ходи на почивка, а не на Нова година („Нова година при мохамеданите е така както Байрямът при българите“ по думите на Юри Варошанов)

И така – Прага. Задачката в търсенето беше формулирана така „Нова година, Прага, самолет“ Имаше няколко оферти, но в крайна сметка се спряхме на предложението на агенция Посока. Едно, че общата стойност (самолетен билет, нощувки, Новогодишна вечеря) беше по-изгодна от останалите, но и вече веднъж съм ги ползвал за един уикенд в Банско – бяха експедитивни и коректни. Какво може да се иска повече от една агенция?

От друга гледна точка приемат плащане с карти (и дебитни и кредитни), което, поне на мен, ми дава добра възможност да си разпределя плащанията така, че дет′ се вика да не ги усетя.


И така след един-два разговора по телефона, си взех ваучерите и билетите. Всичко беше тип-топ и на 29 декември след обед отидохме на летище София. И, о! Чудо! Нямаше мъгла и излетяхме на време!


Летяхме с чешките авиолинии. Самолетът беше пълен с българи, отиващи за посрещането на Нова година, имаше и доста деца с родителите си.

За пръв път летя с чехите и трябва да кажа, че съм доволен – и от самолета и от обслужването. Вярно, нищо на този свят не може да се сравни с Луфтханза, но и CSA ги бива. Стюард(ес)ите са учтиви, самолетът е чист, дават ядене и нещо за занимавка на децата – изобщо – нямам забележки, бива ги.

Малката беше на седмото небе (и в буквален и преносен смисъл) – гледаше отвисоко, изяде си всичко, кефеше се максимално и изобщо не я беше страх (подозирам че страхът от самолети не е вроден, а се насажда в по-късна възраст). Най-интересен беше обаче коментарът й, когато вече се върнахме в София: „Ама то Чехия е много близо – самолетът излетя, после малко се повозихме и кацнахме; Прага е много близо до София“ :-) (Дай Боже, целият свят да й е наблизо!)



Та след около 2 часа полет – кацнахме в Прага. Там ни чакаше местната екскурзоводка. Казваше се Таня, българка, живееща от години в града на Вълтава. Качиха ни на автобуса (групата беше към 20-22 човека) и ни откараха до хотела.


Естествено не мина без забавен инцидент. Хотелът, който беше резервиран, се казваше Andel′s в квартал Андел. И... шофьрът ни закара пред хотел Andel, който приличаше повече на изоставен пансион от времето на Хабсбургите, а не на обещаният ни четиризвезден хотел. И вика – до тука! Бре, ами сега – намираме се в квартал Андел, пред хотел Андел ... обаче много неубедително изглежда цялата обстановка, защото, в това нещо (хотел Андел, в квартал Андел) не свети даже и една лампа! Хората почнах да се притесняват, нямаше изблици, защото общо взето това беше най-културната група българи, с които съм ходил до момента на екскурзия, но....все пак трябваше да се направи нещо. Таня, екскурзоводката, завъртя два телефона (мисля, че звъня и в Посока и в нейната си туристическа агенция) и недоразумението се оправи.

Не знам дали забелязахте в началото на горния абзац, но хотелът, в който трябваше да бъдем се казваше Andel′s, а ние бяхме пред Andel:-) Шофьорът разбра грешката на в маршрутното му планиране и ни закара до вече нашия Andel′s с абсолютно заслужени 4 звезди!


Две думи за хотела: Andel′s Praha е част от голяма австрийска (доколкото разбрах) верига от градски бизнес-хотели. Намира се в Прага, не много далеч от центъра, близо до метро-станция Andel, в квартал Andel. Мястото е много удобно, ако човек отива за кратка почивка до Прага – има пряка връзка с центъра, с метрото или пък с многобройните трамваи. Спираха и някакви рейсове наблизо, но не ги ползвахме.

Трябва да призная, че хотелът беше доста изискан, с модерен дизайн и си имаше всичко нужно. В нощувката имаше включена закуска – изобщо беше 6.


Първата вечер се настанихме и си легнахме, че някои хора, дето пътуват сефте със самолет бяха преуморени. Другите хора от групата се разхождаха до центъра, по кръчми и т.н.


На другия ден беше предвидена екскурзията из Прага. Взеха ни сутринта по някое време и ни закараха до Храдчани, а оттам продължихме пеша.


Малко историческо отклонение за Прага:

Прага е основана през IX-и век от Пшемисловците (първата славянска династия по тия земи), като първата крепост е на мястото на днешния Храдчани, на Мала Страна. В града има и Старе место, но то е по-ново от Мала Страна. Крал Вацлав I дава градски права през XIII век. Тогава Прага става столица на Бохемия.

През втората половина на XIV век по времето на крал Карл (и кралица Клара;-), майтапя се) Прага става столица на Свещената Римска империя. Във времето когато България пада под османско владичество е основан Карловия университет и е построен прословутия Карлов мост. За тези дето не знаят днес на Свещената Римска империя й викат Германия.

Та по този начин Пражкият университет е първият немски университет:-) Естествено в Чехия казват, че университетът е чешки и по-нататък ще се придържаме към тази версия.

По време на хусистките войни през XV-и век градът е опустошен. (хуситите са привърженици на Ян Хус, предвестник на протестантсвото в чешките земи). На Ян Хус се приписва въвеждането на специалните букви в чешката латиница – познайте какво е мнението на днешните чешки програмисти и системни администратори по въпроса;-)


Та през XIV и XV и век започва така наречената „германизация“ при която немската култура силно навлиза по тези земи. Така де – славянството изпада в тежко положение. И да ви кажа, на мен и сега Прага ми прилича повече на „германски“ (леко изпаднал, но все пак – германски) град, отколкото на „австро-унгарски“ (каквато е например Будапеща, че даже и София).

В началото на XIX век Свещената Римска империя е разформирована (благодарение на Наполеон) и Прага става част от Австрия (по-късно Австро – Унгария). За последните години на Чехия и Прага в рамките на Австро – Унгария най-добре е разказал Ярослав Хашек (четете Швейк:-) и не мисля да се конкурирам с него. (Алеко също е добър източник)

След края на Първата световна война е основана независима Чехословакия и Прага е нейна столица. Пръв президент на страната е Томас Масарик.

Ноооо идва Мюнхенското съглашение и от Чехословакия остава приятен спомен. Държавата просъществува до 1939г, когато Прага, след окупирането й от немците, става главен град на протектората Бохемия и Моравия на Третия райх.

Градът е освободен през 1945 г от Руската освободителна армия на генерал Власов. После от освободителите нищо не е останало... даже и приятен спомен...


Следва познатата история с малкия детайл, че комунистите си спечелват изборите през 1948 г (според някои информации – честно) и настъпва такъв живот...ум да ти зайде. Когато умира Сталин цяла Прага е в траур, а когато минава XX–ия конгрес на KПСС, в Прага му издигат огромен паметник. (за малките, нечетящите или неинтерсуващите се – 20-ият конгрес разобличава култа към личността на Сталин и се счита за началото на някаква „пролет“ в тоталитарния режим. Има хора и с друго мнение по въпроса, но като цяло конгресът се опитва да се разграничи от Сталин и да го оплюе). Та в тази ситуация, когато СССР се опитва „да измие срама от челото“ чешката Компартия вдига на Сталин паметник за чудо и приказ. В скулптурния ансамбъл освен САМИЯ Сталин е имало и фигура на работник и колхозница – или както са им казвали в Прага „Опашката за месо“:-) Малко по късно (през 60те) паметникът е гръмнат, така че нашите леви интелектуалци и политици да не плачат много за гръмнатите паметници и мавзолеи – и преди демокрацията са махани паметници, голям праз. На мястото на паметника е построен огромен метроном, който се вижда от Карловия мост.

Ако кликнете на снимката, ще можете да видите метронома

Та в края на 60-те години в чехословашкия ЦК и Политбюро започват да надделяват ревизионистични антипартийни сили, които, представете си, допускат, че в Чехословакия може да има някаква форма на плурализъм на мненията (продавали са немски и английски вестници по будките – о, Боже!), което естествено предизвиква възмущението на всички здрави сили от Варшавския договор и през лятото на 1968 г Чехословакия е окупирана от съветски, български, гедерешки, унгарски и полски войски (ако съм изпуснал някого – да ме извини).Най-добре освободителният поход в Чехословакия е описан от Виктор Суворов (Освободителят).

От ревизионистичното партийно ръководство остава приятен спомен, а на негово място идва др. Густав Хусак. (Гъсок в превод от словашки, защото е словак по народност)


Тогава майка ми е била бременна с мен и с баща ми са пътували за ГДР с влака през Чехия. Споменът им от Чехословакия е един надпис с боя над един от тунелите по пътя „Вон окупанти!˝ Към този момент не са били успели още да ги изтрият. Нашите обожаваха да ми разказват тази история, когато бях малък. Абе, от дете съм закърмен с идеите за свобода и демокрация;-)


И така лека-полека дошла 1989г когато чехите и словаците излизат на улицата и ... от комунизма остана спомен (за някои приятен, за мен – не)

През 1993г Словакия се отделя и Прага става столица само на Чехия, а между двете държави(Чехия и Словакия) са построени гранични пунктове, които просъществуват до края на 2007г, когато и Чехия и Словакия стават член на Шенгенското споразумение. О, забравих – и двете страни са членове на Европейския съюз от 1 май 2004г


Та да се върнем на нашата екскурзия в Прага

Пешеходната обиколка включваше основните забележителности на града – или с други думи: от Храдчани, по Карловия мост, та до оня страховит часовник.

В миналото – седалище на чешките крал, днес в Храдчани се намира резиденцията на чешкия президент. Той е единственият държавен глава на страна–членка, който няма поставено знамето на Европейския съюз пред резиденцията си. Дай Боже всекиму!

Храдчани се намира на мястото, където е бил построена първата крепост на Прага. В днешно време това е доста голям дворцов комплекс (т.к. се състои от дворци, строени в различно време и залепени един за друг), с много вътрешни дворове.

Кулата на Катедралата Св.Вит

Част от Храдчани е и катедралата Св.Вит. Около Катедралата имаше останала коледна украса – нали се сещате за католическия обичай около Коледа да се изнасят фигури на влъхвите, Мадоната и Младенеца, за да се покаже сцената на Рождеството? Беше пълно с такива композиции около Св.Вит, което предизвикваше лудия възторг на малката – снимали сме се пред всичките Младенци в околността. Естествено се снимахме и край дворцовата стража (в София на това му викаме „гвардейците“), която по униформите си повече приличаше на британската, с тази разлика, че войниците в Прага все пак мигаха с очи;-)


Пътят продължава край „Златната уличка“ за която има отделен вход с билети. Ние я посетихме специално на следващия ден, докато в първия ден продължихме екскурзията си с Таня.

Златната уличка

„Златната уличка“ е запазена в автентичния си вид. Твърди се, че сестрата на Кафка е живяла на тази уличка.

В момента уличката е някакъв аналог на Етъра в България, с тази разлика, че все пак е малка средновековна уличка, на която са събрани стари занаятчийски работилници – всичките са отворени и всичките приемат кредитни карти :-). Има работилница за доспехи, за разни порцеланови чешки куклички, текстилни изделия. Ние си купихме дървени кукли – малката беше много щастлива.

Заслужава да се посети.


Тоалетните (малко отклонение) - в туристическата част има много. Чисти са и са безплатни. Ето така се получават многото туристи, господа кметове на София, Пловдив, Варна и т.н.

Обиколката ни продължи в посока Карловия мост. От горе (Храдчани) се слиза по едни дълги полегати стълби, след което се минава по няколко малки улици и площади, все едно извадени от историите на Хашек. Таня ни показа и нещо по-съвременно – фонтан с малко по-особена скулптурна група, която ще ви покажа, когато успея леко да я цензурирам (снимката, де)


Стигнахме и до Карловия мост.

Строен е от крал Карл (и кралица Клара, дето крали кларинети:-) . Не знам дали кралицата се е казвала Клара, но кралят е бил Карл IV, император на Свещената римска империя (така де – Германия). Този юнак, освен че построява единствения тогава (и до края на XIX век) каменен мост (Карловия), основава и Карловия университет. И сега започва спора – това е първият немски (чешки) университет в историята. Без майтап – първият несмкоезичен университет е основан в Прага, по времето, когато Прага е столица на Германия (Свещената римска империя). А всичкото това се случва през XIV век, точно по времето когато България, е изпаднала в политическа криза, а османското нашествие е на прага на нашата страна.

Храдчани и Карловия мост, гледани от към Старе место

Та мостът днес е пешеходен, пълен с туристи и съпътстващите ги продавачи на картини, сувенири, улични музиканти и просяци. Необходимо е да вметнем, че на всеки щанд, включително и пред просяка, е поставено разрешителното му за работа на Карловия мост. Издава ги общината очевидно.

И нещо друго – музикантите на Карловия мост са ВЪРХА!


Естествено, Таня ни показа статуята на Св.....(ами като не помня името?), който е бил свещеник и душеприказчик на една от кралиците. Обявен е за светия, защото под страх от смърт е запазил тайните й (кралят много искал да разбере кралицата с кого...таковата...). Ама си мълчал човекът и сега е светец. Статуята имаше едни бронзови части (ръцете ли, кръст ли), които, ако се пипнат и си пожелаеш нещо – то ще се сбъдне, но само ако си мълчиш и на никого не казваш, какво е желанието ти. Аз си пожелах Бате Бойко да стане министър-председател и президент и още дълги години да ни радва с общественото си присъствие. Ако не се изпълни – си пожелах БСП да е на власт още дълго време.

(Добавка от ЗаЗу: Онзи светец, дето си му забравил имато, е Ян Непомуцки. Като отказал да разкрие „ония“ тайни, крал Карл заповядал да го натикат в чувал и да го хвърлят от Карловия мост, от което той, разбира се, се възнесъл. Минало–не минало известно време, и по някаква причина пражани изведнъж го възлюбили и даже светец го направили. От 3 тона сребро му изработили наистина впечетляващ саркофаг, който сега се намира в църквата св. Вит.)

Другата интересна статуя на моста са Св. Кирил и Методий, естествено. За тия дето се правят на отворени, и се оплакват, че чехите крадат светците ни, ще кажа само, че те са покръстили чехите и чак след покръстването им започва и първата им династия на Пшемисловците. Така че чехите имат много сериозно национално основание да приемат светите братя за „свои“

Св.Кирил и Методий

За мен беше интересно това, че статуята е в католически стил и малко се различава от представата, която православните имат (ме) за двамата братя. Но – нали точно в разликите е красотата на света:-)

Мерси, мерси, знам, че се получи хубава снимка:-)

От моста се открива хубава гледка към Храдчани. Вижда се също и метронома на мястото на паметника на Сталин („опашката за месо“)

В края на моста от към Старе место има голяма кула, която може да бъде изкачена. От там вече започва същинския център на Прага. За малко щях да напиша – какво да му гледаме на града: хора, къщи, салтанати, ама се сетих, че това се отнасяше за Виена. Пък и да не съм бай Ганьо, за да се отнасям така с градовете на Европа.

Тук навалицата вече беше на предела на поносимостта – съществуваше риск от загубване, когато Таня ни подкара към последната от показваните в този ден забележителности –

часовника на Прага

Той се намира на единия от двата централни площада на Прага и според мен е дооооста зловещо произведение с изкачащи фигурки на светци, една Смърт и един турчин клатят страховито глава и бият камбани – а в това време тълпи от туристи щракат ли щракат! Всички започват да приличат на група япончета на екскурзия в Европа;-)

Без майтап – часовникът е красив, зловещ и...неизползваем. За мен лично беше невъзможно да позная показвания час. Добре, че си имам на ръката един.


На площада беше разгърнат Коледния пазар – та едни вурстчета, едни бири, едни сувенири, една навалица – не е истина!

За мен беше интересна готическата сграда, намираща се на площада и малко встрани от часовника. Точно до нея има църква. Та тази готическа сграда е една от малкото запазени готически не-църковни сгради в Европа. Интересно е да се види.

Таня приключи обиколката ни на площада с часовника – мисля, че бяхме поне 4 часа на крак по това време и на народа от групата му се дощя да яде, пие, и т.н.

С чиста съвест мога да кажа, че Таня е една от най-добрите екскурзоводи, които са ме обслужвали досега.


Ние продължихме разходката си из центъра, минахме край Прашната (така де – барутната) кула. От нея леко обърнахме посоката и тръгнахме по посока Вацлавски намести или с други думи площад. Улицата до там леееекичко ми напомня Кентнерщрасе във Виена. Не съвсем, ама ей-тъй малко напомня... същата атмосфера и ритъм, същите магазини (е, с доста по-достъпни цени). Изобщо – симпатична улица.

Прашната кула

И така се озовахме на Вацлавски намести – централният централен площад на Прага. Доста е голям. Всъщност достатъчно голяма е, за да има две станции на метрото – едната е в горната, другата – в долната част на площада. На този площад пражани посрещат Нова година, което си и личеше по подготвяните сцени, високоговорители, прожектори. В долната част на площада имаше още един Коледен пазар – греяно вино, бира, вуртсчета, абе, изобщо идилия.

В горната част се намира Музеум – не съм сигурен, но май е нещо като народен музей – исторически, етнографски, археологически. Сградата е импозантна.


Нещо интересно за Музеум

Основан е през 1819г. В момента има няколко постоянни експозиции, които са били независими музеи, но в течение на времето са включени към Музеум. Една от тези експозиции е тази на азиатска, африканска и американска култури. А неин основател е г-н Напрстек. Защо ви разказвам това ли? Не ви ли звучи познато името му? Ето един малък цитат, познайте откъде е:


Ходихме у пана Naprstka, многоуважаван гражданин, едно време компрометиран пред австрийското правителство, забягнал в Америка, съставил си там богатство, завърнал се в Прага и сега, окръжен от почести и уважения, занимава се с филантропия. Има свой музей и библиотека.

Понеже съм сигурен, че не се сетихте веднага откъде е цитатът, ето и половин абзац по-надолу

Аз, като знаех предварително, че никакъв предлог за записване не би удовлетворил бай Ганя, ако от това не произтича нещо за пред кума, казах му на шега: който не иска да обикаля по-нататък старините на Прага, може да се запише в тази книга и да обядва у pana Naprstka.

- Тъй ли? - извика бай Ганьо. - Поврага им старините, дайте тука перото! Дайте бе, дайте по-скоро перото! С плайваз не може ли? Дай, дай, че бързам! - и почна с лактите си да разтваря път към масата, върху която лежеше голямата книга. Настъпиха се, сбутаха се с едного, почнаха да отнемат един от друг перото, накапаха книгата с чернило и най-сетне разтрепераната, влакната и потна ръка на бай Ганя украси една от страниците с две звучни думи:
– Сърдитко Петко - празна му торбичка! Хайде бе, остави ги! Само знаят да скубят! Нали ги зная аз тях! Славяни!... Бошлаф!...

Източник: http://www.slovo.bg/


Та бай ви Ганьо е обядвал при него:-) (колкото повече остарявам, толкова повече ме е срам да чета Бай Ганьо. Вероятно защото си приличаме)

Забележете поддръжката на фасадите и състоянието на уличното платно

Та така завърши първия ни ден в Прага. Бяхме се размазали от ходене, качихме се на трамвайчето и след като минахме край Народно дивадло (Народния театър) се прибрахме в хотела. Малката беше герой: цял ден разходки – нито дума, нито стон. И друг път ще идва с нас на екскурзии в чужбина.

На другия ден тръгнахме вече самостоятелно по почти същия маршрут за затвърждаване на наученото. За щастие и магазините работеха, та направихме и малко за G-точката на жената (къде е тя? В последната буква на думата shoppinG:-). Или с други думи обиколихме и магазините.


Магазините и шопинг в Прага

– има какво да се види и купи в Прага. Има магазини на всички световни марки. Разликата с Виена е, че във Виена видях един особен блясък в очите на съпругата ми, докато обикаляше магазините, докато в Прага това не се случи. По мои наблюдения основните места за шопинг (не претендирам за изчерпателност) са улицата между Прашната кула и Вацлавски намести, самия Вацлавски площад и ... търговския център (жив мол) Андел! Аха, точно срещу хотела ни Andel′s до спирка Андел на метрото се намираше и едноименния търговски център Андел. Трябва да призная, че това е един от сериозните плюсове на хотела, в който бяхме, ако човек иска да отиде за един уикенд в Прага. Имаше магазини на H&M, Hoemanick, Marks & Spenser (много съм доволен от него). C&A и Benetton видях май на улицата от Прашната кула до Вацлавски намести, но в Андел имаше и Zara. Истинска.

Заявявам, че снимката не е реклама: това беше първата пробна поза на новозакупения в съседство филм

Цените като цяло са по-поносими и по-ниски от виенските. Marks & Spenser беше с повече от добри цени – след като мен ме навиха да ми купят нещо, познайте дали е било скъпо (неизгодно):-)

Hoemanick също беше добре. В Benetton обаче беше скъпо.

Валута

Местната валута все още е чешката крона. Казвам все още, защото и те след 5-6 години ще минат към еврото, но това все още не е факт. Курсът е около 25 крони за 1 евро.

С обмяната на пари в Прага обаче има проблем и той идва от прекалено многото туристи (абдали), които предизвикват естествено и съответното, граничещо с мошеничество, предлагане.

С други думи искам да кажа следното: внимателно с чейнджовете в Прага! Има естествено и читави, но трябва да ги знаете. Комитата ми беше правил една схемичка, къде се намира читав чейндж в центъра, и която, ако успеем да намерим по безкрайните ни дискове ще публикуваме.

Таня също ни каза къде има читави чейнджове. Изобщо, ако ще обменяте пари в чейндж в Прага – питайте доверен човек, къде да отидете.

Наша милост обаче се беше подготвил още от София с покупката на крони. Чешки крони се продават в двата чейнджа на Дондуков между бул. Васил Левски (бившия Волгоград) и Раковска (нали се сещате - единият е на спирката на трамвая за Операта (жълта фасада), а другият е на отсрещния тротоар, но малко в посока бул.„В.Левски“). Други чейнджове, търгуващи с крони - на Денкооглу, между Гарибалди и Витошка и чейнджа на кьошето срещу пилоните (на НДК;-).


Общо взето най-изгодно е да се купуват крони срещу левове в България, отколкото всяка друга комбинация (евро от тук, което да смениш там и т.н.)

Естествено евро може да се смени и на рецепцията в хотела - не е безкрайно неизгодно и може да се прави, но все пак това го оставете за зор–заман.

А най-изгодно е да се пазарува с кредитна карта:-)



Градски транспорт в Прага – не е зле,

но може и по-добре. Ползвахме трамваите и метрото. Трамваите са от широките, движат се бързо и вътре е топло. Нерядко се образува се навалица. Проблем обаче са ... билетите. И то – ужасен проблем. Теоретично билети се продават в специализираните будки Tabak/Traffik (като във Виена) и по автоматите по спирките. Обаче за три дена от не по-малко от 10 будки, билети имаше само в ЕДНА! Айдеее, юруш на автоматите...Това добре, но автоматите приемат САМО монети, и на всичкото отгоре невинаги работят (автоматите). Стигна се дотам, че единия ден се редих на 40-човекова опашка пред 1 автомат (на нашата спирка на метрото), защото другите 3 не работеха. На опашката бяхме предимно чужденци. По този начин успях да науча ненормативната лексика на нови 6 езика.;-)

Пъстрокожи продават билети за разходка с лодка

Без майтап – към 40 човека се редят на опашка пред автомат за билети.

И сега една тайна – малко по-късно видях как една група немски баби се вози в трамвая без билети. Защото и на работещия автомат му свършиха билетите. Има нещо неуредено в това отношение, защото неработещи автомати имаше и по-близо до центъра. Като се добави и факта, че въпреки надписите „Тук се продават билети“, по будките също нямаше билети....

Все едно – нахален съм, намерих.


Ползвахме и едната от линиите на метрото. Ползват се същите билети, като за нормалния транспорт (да не ви излъжа за цената, но май нормалният билет беше към 20 крони). Билетите могат да бъдат и зонови, тогава има и по-високи и по-ниски цени. Но масовият случай (универсално единично пътуване) беше към 18 или 20 крони.

Та метрото е доста дълбоко, защото трябва да мине под реката. Същите познати руски мотриси. Но пък доста по-мръсно от софийското. Не се шегувам, но в софийското не са ми попадали торбички или амбалажна хартия, влачещи се по земята. Това е особено неприятно, защото пък на повърхността градът е много по-чист от София (това едва ли ще учуди някого)


И така на 31 декември направихме поредната си ,вече самостоятелна, обиколка на Прага, купихме си разни неща и се нагласихме да чакаме

Нова година

Новата година беше предвидено да посрещнем в ресторанта на хотела. Бяха подготвили (спокойно мога да го кажа) великолепно меню с някакъв алкохол (нали знаете, че всичко отгоре после се доплаща, но на мен ми стигна). Имаше някакви суши предястия и доста други (по-нормални:-) ястия. Споменавам сушито, защото на мен ми беше за сефте да пробвам такова нещо – става за пробване и за похапване, от време на време, но ако съм японец и трябва да го ям всеки ден ще кажа и аз „Какво, пак ли суши?“ и ще се хвана за главата, като китайците, задаващи същия въпрос за ориза:-) Всъщност беше доста изискано.

Цялата българска група бяхме настанени на една маса, имаше още една-две групи – испано– и румъноговорящи. Иначе беше пълно с маси, на които имаше малки компании от по 3-4 човека, че даже и най-обикновени двойки. Там видях и кошмара на всеки женски татко от европеидната раса: едно беличко, русичко девойче посрещаше Нова година с един (поне не беше много едър) представител на афро – европейците;-)

Какво да прави човек – кату съ обичът, да съ зьемът.


Както и да е – докато дойде Нова година българската група успя да пусне малко чалгица на уредбата, за да могат и испанците и румънците да потанцуват. Точно преди Новата година голямата част от хората отидоха на Вацлавския площад, където беше официалното посрещане в Прага, и където по разкази на очевидци от групата е било як запой. Имаше едно момиче от нашата група (таман на възраст, в която баща й трябва да си купува пушка за афро-европейци), която на другия ден разказваше, че й се наложило да се целува с непознати подпийнали представители на европеидната раса на Вацлавския площад.
Ама нали сте гледали по телевизията как става;-)


Ние с малката бяхме без ресурс вече и си легнахме, за да имаме сили за следващия ден, когато отново тръгнахме да обикаляме из, вече посрещналата Нова година , Прага.


На 01 януари всичко, с изключение на ресторантите и туристическите обекти, вече беше затворено. Ние взехме трамвая за две – три спирки, а оттам се качихме на фуникульора или с други думи въжения трамвай. Май забравих да ви кажа за него? Има един стръмен, задвижван с въже, трамвай по възвишението в посока от Вълтава към Страхов. Храдчани е в подножието на този хълм.

Та качихме се горе до Страхов и се разходихме в парка. Там наблизо са и общежитията на тамошното МЕИ, в които спахме с Комитата в далечната 1994г при първото ми посещение в Прага. Спомням си, че студентските общежития ме бяха впечатлили с безумната си чистота. Тоалетната всеки ден се миеше с киселина! Затова ги приеха в ЕС и НАТО преди нас.

Сега отидохме до малката обзорна кула, която е умалено (примерно два пъти) на Айфеловата кула. Таня казваше, че надморската височина на пражката кула е точно колкото е на парижката. С тази разлика, че основата на двете кули е на различна височина. На парижката кула ще се качваме, като му дойде времето, а сега се качихме на пражката. Отгоре се разкрива хубава панорама над града.

Гледката от „Айфеловата“кула. Погледнете към хоризонта – и в Прага има панелки;-)

Помотахме се още малко и през парка слязохме към Карловия мост, пак видяхме безумния часовник и се прибрахме вече съвсем скапани от път, разходки и впечатления.


На другия ден Таня дойде с един автобус и ни откара на летището.

Трябва ли да ви казвам, че единственият полет, който имаше закъснение беше нашият? Летище София – затворенко... Ама как се изненадах....;-) Както и да е – излетяхме три часа по-късно, като чак по време на полета се разбра, че все пак ще кацнем в София, а не в Скопие, Солун и Бургас, да речем, както се беше случило на други летели към София този ден. (аз като ви казвам, че чешките авиолинии ги бива, не си измислям)

Е, прибрахме се в София. Харесвам този град, въпреки мъглите, шофьорите, концесията по чистотата и още, и още...

Май това беше.


Забавна случка научих два дена по-късно. По Нова година в Прага са били и бивши мои колеги, кой по работа, кой за посрещането. Та едната колежка е трябвало да се прибере на 01 януари в София. Кацат в Бургас и ги настаняват в хотел в града. На другия ден (02 януари) някъде по обед ги качват на автобус и тръгват за София, след което ги хваща затварянето на пътя край Петолъчката. И така успяват да пристигнат в София в 5 часа сутринта на 03 януари.


Така, а сега похвалите и благодарностите:

  1. Агенция Посока – мога само да ги похваля. Освен доброто отношение качество/цена, което предложиха за екскурзията, направиха и нещо, което нито една друга агенция не е правила: няколко дена след като се прибрахме ми се обади момчето, което ми оформяше документите и ме попита как е минала екскурзията и дали имам някакви оплаквания. Това, което му казах, го разказах сега и на вас.

  2. Чешките авиолинии – също ми направиха много добро впечатление

  3. Таня – екскурзоводката ни в Прага. Ерудирана и възпитана жена. Когато чакахме на летището в Прага, без да се знае кога ще излитаме, седя през цялото време с нас и ходеше по информации и разни други летищни учреждения


Хайде, и догодина в Париж!

Блогът за пътеписи „Пътуване до...“ се премести на нов адрес http://patepis.com. Забелязвам, че все още очаквате да се появяват нови пътеписи на настоящия адрес – това няма да се случи. Всички тукашни пътеписи са преместени на http://patepis. com. Минете на новия адрес http://patepis.com, където има вече към дванайсет нови пътеписа. Новият урл за абонатите през RSS e http://patepis.com/?feed=rss2 До нови срещи на новото място!

Гласувайте за този пътепис:

Блог класацията на България

3 коментара:

Веско Петров каза...

Ау-у-у-у!

И няма U fleku! Как можахте!
Въпреки това се изкефих! Любим град завинаги след двете незабравими седмици прекарани там през студентските години с моето момиче. Благородна завист!
Трябва да се ходи пак там.
Стойчо, искрени поздрави за този пътепис. Зарадва душата ми. Пожелавам ви Париж догодина!
Живи и здрави!

Стойчо каза...

Веско успя да изрази в две изречения всички критики към пътеписа, които съм получил досега „И няма U fleku! Как можахте!"

Признавам - не ходихме нито У Флеку, нито в друга специализирана бирария. Причините са две - беше Нова година и където сварехме се черпавахме с греяно вино(където в текста става дума за Коледен пазар, навсякъде пиехме греяно вино). Така също във всички ресторанти и кръчмета където ходехме си поръчвахме такова.

Другата причина да не спомена бирата беше леката ми настинка, с която отидох в Прага.

Anastasia D каза...

Посетете музеят на чешският гранат! Екскурзоводът ще Ви покаже експозициите на този магически камък и ще Ви разкаже за всички видове гранати в света. Ако искате можете да си купите от самия музей различни видове бижута с гранати.