Един пустинен залез или спомени от почивката в Египет (част 2)

Хургада, Египет, Кайро, Райски остров

Част втора (началото е тук >>>)

След като няколко пъти в предходната тема за почивката ми в Египет стана на въпрос, че така и не дописах продължението, най-после се реших да разкажа, всъщност, най-съществената част, която включва екскурзиите и посещенията на различни интересни места.

Сега набързо прочетох какво съм писал, дали не съм пропуснал нещо и дали не съм сгрешил при разказването. Сетих се за няколко неща, с които е редно да започна. Първо — сравненията, които правя, било то за храна, за плажовете или обстановката — всичко това го правя на база 28 държави, които съм обиколил и летвата, която поставям е сравнително висока. На практика само ние тримата се оплакахме от плажовете и пясъка, защото сме били на остров в Тихия океан и сме виждали истински морски пясък... освен това всичко е субективно спрямо местата, които сме посетили и хотелът, в който бяхме. Кой знае — в Хилтън за 1000 евро може би нямаше да е така храната и нямаше да ми предложат да платя 10$ на рецепцията, но в крайна сметка аз не бях там за това — аз отидох, за да разглеждам и смятам, че видях. Египет е невероятно ценна дестинация, място, което всеки един трябва да изживее по свой начин.

Второ — съвет за хората, които ще купуват сувенири — не ги купувайте от големите и курортни градове! В Египет сувенирите се делят на два вида — истински и ментета, като ментетата са навсякъде — от магазините, през търговците на улиците и търговските комплекси до дечицата, които с дрипави дрехи ви гонят. Истинските се продават на определени места и ако сте с екскурзовод, той ще ви ги покаже.

Това, което ние видяхме, беше следното — за каменни сувенири, това са алабастровите фабрики... за папируси — националната академия в Кайро, където всеки папирус е със сертификат. Какво трябва да се има предвид — истинските, разбира се, са много по-скъпи от ментетата. Съветите ми са два — купете си истински за вас, за спомен, за дома, за да знаете, че имате истински папирус, донесен от Египет. А за подаръци на близки, приятели, колеги и т. н. — по-добре вземете евтини, но много на брой, защото на дали някой може да си позволи да раздаде на 50 колеги в офиса папируси, всеки от които е по 40$.

Що се касае до ментетата, като бях започнал да казвам — не ги купувайте от градовете... аз се излъгах да платя 20$ за 8 големи скарабея от камък в Хургада... при това след 10 минутен пазарлък, започвайки от 150$. Същите скарабеи ги имаше на следващия ден... продаваха ги дрипави дечица при храма на Хатчиптсу, по 3 за 1 долар! Истината е, че ми се доплака, защото дадох безумно много на мошеник от града, а на следващия ден едно, на вид 5—6 годишно момиченце, ме гони из пустинята с един голям каменен скарабей и ме молеше със сълзи на очи да го купя! Хора — ако отидете, не правете моята грешка. Ако ще купувате по много евтини сувенири — купете ги на екскурзиите, купете ги от хлапета, които не искат да ви излъжат, а да оцелеят.

За примерни цени на сувенири мога да кажа следното — голяма каменна фигурка — 1 долар. Малки каменни фигурки — 5 за 3 долара. Папирусни закладки за книги — 10 за 1 долар. Големи папируси (А4 формат) — 15 за 5 долара. Магнитчета за хладилник — 10 за 3 долара. Това поне са средните цени, които видях в района. И последното — в тази и предходната тема разказвам как сме прекарали, а не какво е Египет. Това го казвам поради многото критики от старата тема относно историята на тази цивилизация. Аз никога не съм твърдял, че тя не е от значение, още по-малкото съм я забравил — всеки един камък там има вековна история, но нея оставям за вас и времето, когато отидете — нека тя да бъде изненадата, която ще научите там... тук, както винаги, с шеговит тон, ще се опитам да пресъздам пътя, по който минах. Снимките от екскурзията са в тази галерия, разделени по папки, с прилежащи коментари и обяснения.

Но сега да се върнем на разказа. Предходната тема завърших с първата ни екскурзия, която беше до Луксор и Долината на царете. Пропуснал съм да спомена да не носите фотоапарати и камери в долината, защото е абсолютно забранено да се снима! Ако ви видят да снимаш — няма дори да се разправят, направо ти взимат техниката и те гонят... на един французин му взеха професионален фотоапарат... той пищя, но без особена полза — да ходи да се оплаче на мумията на арменския поп. Иначе навсякъде другаде — снимките са позволени. Съветвам ви да посетите поне 3—4 от гробниците, защото всяка една е уникална по свой собствен начин!

След тази изтощителна обиколка се върнахме в хотела и на път към ресторанта отново ни направи впечатление, че в центъра на хотела се провежда някакво шоу. Без дори да подозираме, попаднахме на представление „Звук и светлина“, подобно на това във Велико Търново. Оказа се, че в нашия хотел се провежда това мероприятие и въпреки че туристите плащат, за да го гледат, за нас беше безплатно като гости на хотела... именно по тази причина аз и брат ми го посетихме близо 3—4 пъти. Шоуто започваше с забавна програма на сцена, където аниматорите правеха скечове, танцуваха кючеци и играеха с гостите. Това продължаваше около час — онзи, през който обикновено хапвахме. След това шоуто се преместваше на огромна амфитеатрална сцена (вижда се на снимките) където имаше макети на най-известните туристически обекти в Египет. Там започваше шоу от музика, светлини и говор на различни езици, обясняващ подробно историята на всеки един обект и митовете за древен Египет. След това пускаха силни прожектори, пред които се провеждаше шоу с коне... невероятно красиво и впечатляващо, как скачат от кон на кон и т. н. Заслужаваше си да бъде видяно.

Последната част беше шоу с дервиши — това са, по думите на нашия екскурзовод, нещо подобно на монаси от древността, изповядващи окултна религия. В древността, ако някой дом бъде обладан от зли сили, а именно скакалци или някаква друга напаст, хората викали дервиши — те влизали в дома и започвали да танцуват, докато не изпаднат в транс. По този начин те прогонвали злото. Днешното измерение на тази традиция са танците — мъже, облечени с ярки и цветни кръгли поли, започват да се въртят в кръг, като полите се вдигат във въздуха... това на шоуто продължаваше по 20—30 минути, но казват, че истинските професионалисти го правят с часове. Полите им тежат близо 10—12 кг.

Следващата екскурзия от програмата беше

посещение на Райски остров

— отдалечено островче в морето, което е останало непокътнато, с искрящ бял пясък, палми и чиста вода с коралов риф. На тази екскурзия не отидохме, защото сме били на подобни места в Карибския залив и знаеш какво представлява, пък и бяхме изгоряли малко на слънцето, а точно тази екскурзия си е жив ад на райския остров заради слънцето. Лично много силно препоръчвам на хората, които не са правили подобно пътуване, да отидат — няма да съжалявате. Наистина е много красиво и ще си починете, но определено трябва много да се пазите от слънцето. Тук е моментът да спомена и за допълнителните екскурзии, за които просто не ни остана време да осъществим, но поучихме малко разкази от други туристи в хотела. Едната беше до Аслан, в най-южната част на Египет. Там е невероятно красиво... могат да се видят едни от най-запазените храмове от древен Египет, може да се види най-големият язовир в света (така казваха, въпреки че китайците направиха по-голям), можете да видите единствени останали египетски крокодили и т. н. Друга екскурзия беше до Александрия, но тя беше с нощувка, което ни затрудняваше. За там чухме само едно, но много важно нещо — модерният Египет. Казват, че не прилича на останалата част от страна — градът е силно развит и по много красив начин съчетава традициите с новото време.

Последната екскурзия, която си направихме,

в рамките на курорта Хургада, беше „Бадауея“

или посещения комбинация от екстремни спортове в пустинята, посещение на бедуинско село и арабска вечер с представление. Рано сутринта ни взеха с джипове и ни закараха на няколко километра навътре в пустинята. Там ни раздадоха квадрицикли и тръгнахме в конвой из пустинята — близо 30—40 минути, невероятен купон. Ако някой тръгне на тази екскурзия, нека предварително си купи от някъде кърпа за главата и лицето, защото иначе ще му се наложи да си купува на място, а там са много скъпи. Те са необходими, защото иначе буквало ще се задушите от вятъра с пясък, който ще ви брули по пътя. Когато се върнахме ни дадоха по едно бъги и ни пуснаха да се състезаваме на една писта — не особено забавно, но пък какво да се прави... след това ни качиха на камили, после на коне и пак се разхождахме из пустинята, но само в периметъра на къмпинга.

След това се качихме в джипове и потеглихме

навътре в пустинята към бедуинското село

Екскурзовод ни беше една рускиня, която ни направи невероятно впечатление. Тя много подробно разказваше всичко и ни показваше невероятни неща по пътя. В един момент тръгнахме да я разпитваме и тя си разказа историята — как е попаднала в Египет. Оказа се, че е офицер от украинската армия. Работила е какво ли не в Русия, а после и във Франция. В един момент, понеже имала малко повече пари, решила да заведе майка си на почивка в Египет. Там се запознала с мъж, в когото се влюбила. След като минало времето на почивката, тя още два пъти отивала до Египет при него и месец по-късно се оженила за него. Малко след сватбата се оказало, че той е доста заможен и живее през повечето време в Англия. Решават да заминат, но на границата нея не я пускат и той я оставя сама в Египет. Това се случило преди една година... от тогава тя е сама, но не може да си тръгне от страната, защото той не й дава развод, а без развод тя няма правото да напуска Египет без разрешението на съпруга си. И така — тя е затворник в една непозната държава... решила да изкарва малко пари с туризъм. Тъжна история, но по нейните думи е пълно с жени като нея — това, което я спасява, е че тя е много силна жена.

Но, да се върнем към бедуините. Тръпката започна още с пътуването до самото селце, защото шофьорът караше със скорост между 120 и 140 км/ч през пресечена местност в пустинята... говорим не за път, дори не и за пътека... говорим за каменно-пясъчна пустиня, с дюни и дупки... за да разберете за какво изживяване говоря, можете да погледнете това видео, което брат ми направи в джипа. Когато пристигнахме ни черпиха чай от билки и ни разказаха как живеят бедуините. Ще пропусна подробностите, но ще разкажа най-важното.

Едно бедуинско село се състои от около 50 до 80 човека (на праките всичките имат кръвна връзка), като това са номадски племена, които живеят в пустинята. Те се остановяват в райони, където могат да изкопаят кладенец, като кладенецът задължително трябва да е сравнително далече от селото, за да не го изпиват прекалено бързо. Тяхното общество е силно патриархично — имат един вожд, който е единственият образован човек в селото и единственият, който има документи и задължително кола. Денят на всички жени в селото започва с донасяне на вода от кладенеца на рамо, после правят чай на мъжете си и започват да готвят. Грижат се за децата, а наближи ли залез слънце — връщат се в къщите, защото по тъмно не трябва да са на открито. Мъжете от своя страна стават, отиват да си кажат молитвата, после си пият чая... след което се грижат за селото, основно мързелувайки... после сядат вечерта и хапват и си говорят — как да не си мъж там, а? В селото има една знахарка, която лекува и изражда. Раждаемостта е висока, но 70% от децата умират... ето защо, когато дойде моментът жената да роди, знахарката я води в планините, далече от селото, за да не я чува мъжът как агонизира. Когато се роди детето, ако е болно или недъгаво, го оставят в планината... не го убиват, защото религията им забранява — те го оставят само, за да може Аллах да реши съдбата му. А не го взимат, защото не могат да си позволят да се грижат за дете, което няма да е от полза за селото. Уникално е как се женят — младите момичета се женят на възраст най-късно до 14—16 години. Ако мъж иска да се ожени, той трябва да осигури нещо като зестра от пари, коза, кон или овца и камила. Всичко това струва скъпо и за да може да си го позволи, мъжът започва да работи в курортите в района. Уникалното е, че тези хора нямат документи и са неграмотни — отнема им години, за да съберат парите за сватба. Вождът на бедуините ги води до града сутрин и ги прибира вечер с автомобила. Когато съберат средставата, те ги дават за общото благо на селото. Тежък живот и много трудно пребиваване... по думите на екскурзоводката, бедуинските села се делят на няколко типа, в зависимост от начина на пребиваване. Тези, които ние видяхме, печелят от туристите — агенциите им дават пари и храна, а в замяна те допускат туристите да ги посещават. Те са по-оседнали, докато другите два типа се занимават с пренос на оръжия и наркотици или с търговия. Те са изцяло номадски племена и са постоянно в движение. Иначе самото село беше ужасяващо пусто... имаше един гълъбарник, в който гледат гълъби за ядене; едно оазисче, което е нещо като щаб-квартирата на вожда; няколко къщи, в които живеят; един ислямски храм за мъжете; едно подобие на кухня и обор за животните. Докато бяхме там, една местна бедуинка ни приготви царевични питки, като повечето хора нахраниха дечицата селото или даваха на камилите. Изкарахме там около час и нещо, а после обратно с към къмпинга.

В общи линии всичките забавления и мероприятия приключиха към 6 следобед, когато отидохме на шведска маса да вечеряме. Във връзка с възраженията по първата част на разказа за Египет, държа да спомена, че тук храната беше изключително вкусна. Дали защото бяхме изтощени от жегата и пътуването... не знам, но направо си облизах пръстите. След вечерята седнахме около една сцена, където ни раздадоха наргилета и започнахме да гледаме шоу. То включваше гълтач на огън и сабия, хипнотизаторка на кобра и отново дервиши. След шоуто дори имаше телескоп, с който ни показваха звезди. Тази екскурзия беше една от най-забавните, макар да нямаше много история в нея.
След вълнуващото изкарване за няколко дни, сутринта си тръгнахме от хотела с автобус

по посока Кайро

Пътуването беше горещо и изтощително, защото имахме само една спирка, а по пътя нищо интересно не се виждаше през прозорците.

В Кайро пристигнахме по сумрак. Това е един от най-огромните градове, които съм виждал през живота си... там има както невероятно богати, така и безумно бедни квартали, улици и хора. Хотелът ни се намираше в Гиза, на около 3—4 км от пирамидите и въпреки че очаквахме да бъде хубаво... беше кошмарно.

За да изпреваря критиката на някой върл фен на Кайро, искам да обясна защо. Хотелът се казва „Cataract Pyramid“, който се води пет звезди... имаше ресторант, който беше безумно скъп, а така нареченият „цетър на града“, в който се намираше, е един ужасно беден и страшен квартал... без осветление, без нищо!

Най-близкото място, от което си купихме по един чипс да изядем, беше на половин километър по една мрачна улица... Но! Замълчи сърце, все пак говорим за хубавото:) В този хотел само спахме, въпреки комарите, които ни разфасоваха, не ни оставиха да мигнем.

Сутринта тръгнахме, като се насочихме

директно към пирамидите

Тук ще съкратя историите, защото ако тръгна да разказвам с подробности, ще стане безумно дълго. Спряхме при пирамидите и ни дадоха половин-един час свободно време. Това се оказа крайно недостатъчно, за да обиколим всичко, но въпреки това успяхме. Какво беше важно да се види — обиколихме и трите пирамиди, защото всяка една е уникална да я видиш отстрани; влязохме в една от малките пирамидки (оказа се, че не са само трите, а има още десетки малки от по няколко метра), което беше едно от кошмарните ми изживявания... навън — 40 градуса жега, вътре тунел с диагонал метър, който върви със стръмно спускане надолу... и долу — нищо.

Само жега и тежък въздух, примесен с мисълта, че тук е седял труп... голи каменни стени и мрак. Ужасно е, но трябва да се види. В големите пирамиди не влизахме, защото таксите бяха прекалено високи, а и нямахме време... пък и след първата малка пирамидка нямах душевната сила да се напъхам в още една. Тук, за разлика от Долината на царете, нямаше нищо... нито йероглифи, нито предмети...

След като обиколихме и се снимахме, с автобуса ни качиха на една площадка над пирамидите, откъдето се откриваше прекрасна панорамна гледка. Важно е да отбележа нещо, което аз самият не знаех — Гиза е квартал на Кайро и всъщност пирамидите са в самия град. Освен това, пак нещо, което не знаех — Сфинксът е в подножието на пирамидите. Той ни беше следващата спирка — там разгледахме един храм, разгледахме самата статуя. Няколко важни неща, на които да обърнете внимание — вижте храмът под лапите на Сфинкса — погледнете как е изработен! Всичко е направено от огромни каменни блокове, донесени от Аслан... 800 км от Кайро! И тези блокове пасват до милиметър един към друг... блокове от гранит, който дори в 21 век е труден за обработка. Как се пренесли хиляди тонове на такова разстояние? Как са комуникирали мерили, за да бъде всичко толкова точно? Как са ги поставяли един върху друг? — Пас! Аз лично бях смаян. Другото важно касае самият Сфинкс — от както е изкопан от пясъка, той постоянно се руши... като пясъчен е! Останалото оставам за вас — нека има какво да видите, но ви съветвам — отваряйте си очите, защото там има чудеса! Чудеса, които човешкото съзнание не може да възприеме...

След пирамидите и Сфинкса се насочихме към една фабрика за парфюми... невероятно местенце и невероятни аромати. Възхищавам се на този народ как умее да ти продава — ако и в нашата фирма така си продавахме сайтовете, направо щяхме да сме милионери. Започнаха с едно невероятно представяне на аромати, като те пръскат, мажат и обясняват как френските парфюми са боклук, как тези са номер едно... абе промиват ти мозъка. След което започват: едно флаконче струва Х пари, ама ако си вземеш две, ще струват Х-10% и получаваш трето безплатно, пък ако вземеш 6 струват бла-бла... ние си взехме 6 големи и бяхме от най-скромните:)

Правете си сметка... Въпреки че не съжалявам, защото ароматите са наистина много добри и държат с дни! Последното местенце беше академията за папируси. Там подробно и нагледно ни показаха как се произвеждат папирусите и си купихме 5 със сертификати. После посетихме музеят в Кайро за два часа. Отново крайно недостатъчно време за подобно място. Невероятна красота и хиляди неща, всяко със своята история... отидете и вижте — няма да съжалявате! Оттам през един ресторант да хапнем на брега на Нил, в центъра на града... и после на летището.

Каква е равносметката — очарован съм! Пожелавам на всеки да посети Египет — ще ви остави спомени за цял живот! Какво ви трябва да знаете за там — ами вече го разказах... какво задължително трябва да имате със себе си — фотоапарат, камера и към 100—200 долара джобни на човек, ако искате да видите достатъчно и да купите подаръци. Весело разглеждане и дано някой ден отидете и видите всичко това, та дори и повече.

Автор: Стилиян

Снимки: авторът

Блогът за пътеписи „Пътуване до...“ се премести на нов адрес http://patepis.com. Забелязвам, че все още очаквате да се появяват нови пътеписи на настоящия адрес – това няма да се случи. Всички тукашни пътеписи са преместени на http://patepis. com. Минете на новия адрес http://patepis.com, където има вече към дванайсет нови пътеписа. Новият урл за абонатите през RSS e http://patepis.com/?feed=rss2 До нови срещи на новото място!

Гласувайте за този пътепис: