Варшава, Полша

На път за Варшава

След точно 4 дена в родния Бургас плюс един във Варна, исках/ не исках, трябваше пак да си стягам багажа. Този път бях улеснена, защото една част дори не бе разопакована- поради липса на време и смисъл...
5 дена безсъние и отмятане на една след друга задачи. Срещите с приятели и роднини започваха с „добре дошла“ и завършваха с „всичко добро, до Коледа“. В рамките на час или два и ме посрещаха, и ме изпращаха. Да се радваш ли, да тъжиш ли...
Спомням си как като бях малка преди всяка екскурзия или лагер, или каквото и да е, стига да е ново, различно и чакано с нетърпение, стомаха ми се свиваше на топка от вълнение и прекарвах вечерта в безуспешни опити да заспя. Този път нямах време дори за това...
Винаги съм била супер ентусиазирана по повод заминаването ми във Варшава, но като настъпи момента и изведнъж, за минута или повече, си помислих, че е грешка... Малко преди самолета да излети се обадих на майка и и казах, че ако не ми хареса, се връщам. „Добре.“ Мисълта за избор ме успокои, вярно, но не за дълго. Нещо май съм се размекнала:), защото доста си поплаках в самолета и един мъж от предната седалка дори се обърна към мен с бонбон. Седях си мирно и кротко, гушнала мечо, и си плачех... Много са отговорите на въпроса "защо?„- защото не успях да се видя с всички, с които исках, а с тези, които успях- за прекалено кратко и набързо; защото ми предстоеше рожден ден, а какъв празник, когато приятелите ти не са до теб; защото от друга страна предстоят рожденните дни на 2/3 от същите тези приятели и няма да мога да ги напрегръщам и нацелувам; защото семейството ми вече няма да е на час и половина път... Защото в България (разбирай Бургас и Варна:))си имам всичко, което ми е нужно, а отивам някъде където нямам нищо и не знам дали си струва. Съвсем ама съвсем сама.
След по-малко от 2 часа вече бях във Варшава и нямаше връщане назад. Дежурната усмивка плюс „всичко ще бъде наред“ и към общежитието. И докато времето в София бе слънчево и топло, то тук бе мрачно, студено и дъждовно. Поне ще ми върви по вода;-) А дано!

Моите любими места във Варшава

Часът е малко след полунощ, напитката- мляко без какао , а музиката -смесица от папката с най-доброто ретро + тази с lounge, Buddha bar и Café del mar, подарък от Дил. (Учудващо добра комбинация, дори и да не вярвате )

Прекарах целия вчерашен ден кръстосвайки улиците на полската столица и ако досега изчаквах с впечатленията, защото исках да си дам повече време да опозная и почувствам града и атмосферата, то вече мога да споделя поне мъничко, без каквито и да е претенции за екскурзоводски и фотографски умения

По пътя от летището до общежитието, залепила глава до прозореца и опитвайки се да си създам представа за града в рамките на не повече от десетте минутки, прекарани в таксито, си мислех, че ако сега някой ме попита за 10 разлики между България и Полша, няма да мога да отговоря. Пейзажа ми се струваше толкова еднакъв с нашия, че честно казано дори се чувствах леко разочарована... Носих идеята за красив и цветен град, много различен от Бургас, Варна или София, а виждах само блокове... И всичко бе така ужасяващо сиво! Наведох глава, гледах стичащите се капки дъжд по стъклото, благодарих, че на косъм се разминахме с една катастрофа, тъй като шофьорът ни караше като луд, и укорително си казах на ум, че (отново) май съм прекалила с мечтите... Въздишка и напред. Каквото, такова.

Час след „срутването“ на представата ми за Варшава, когато за първи път се разходих до центъра, макар и много на бързо, и точно 3 дена след това, когато пък за първи път посетих Стария град, полу-будна/ полу-заспала, започнах малко по малко все повече да харесвам града. Не да свиквам с него, поради липсата на избор и като следствие от примиряване с обстоятелствата и реалността, а наистина да го харесвам.

Дотук любимите ми места са две- Старият град и Łazienki Royal Gardens. Започвам с парка, защото по-голямата част от вчерашния ден прекарах там и беше толкова толкова красиво!... Перфектно място за неделна есенна разходка Няма да преразказвам написаното в wiki и ще спомена само това, което ми е останало като спомен след речта на екскурзоводката ни

Първото, което забелязваш в парка е паметникът на Шопен. За него е имало конкурс в кой град да бъде, а след като избират Варшава, започват изключително глупави спорове, шумно коментирани в публичното пространство относно проекта на паметника. Не си спомням всичките „против“, но ето някои: ако дървото е плачеща върба, то клоните трябва да бъдат по-дълги, пренебрегната е посоката на вятъра и „какво ще се случва с Шопен през зимата“ и т. н. Екскурзоводката ни видимо бе много възмутена от цялата тази история... Езерето пред паметника е във формата на сърце, защото музиката на Шопен докосва именно сърцата. От късна пролет до ранна есен, всяка неделя се провеждат безплатни концерти на открито, където пианисти свирят най-известните творби на Шопен. Имах щастието да присъствам на последния за сезона и беше прекрасно.

Втората туристическа забележителност е тази бяла къщичка Доколкото си спомням е била предназначена за гости, но докато се е строял двореца (или са му правили ремонт, не съм много сигурна) краля е живял там. В неделя имаше и много младоженци, правейки си фото-сесия за сватбения албум и въпреки, че всички бяха по свое му прекрасни, тази двойка бяха най-големи сладури Следва Palace on the water, който по принцип е главната туристическа атракция в парка. Спомням си, че имаше нещо много забавно свързано с изграждане на банята в двореца, но какво точно... Пред и зад двореца има езеро и именно гледката, откриваща се пред двореца ми харесва много повече, отколкото самия дворец сам по себе си. Последна от разходката ми беше тази сцена, където са изнасяли представления за краля, като целта при изграждането и е била да наподобява античен театър.

Тъй като това е най-големият парк във Варшава има още много за разглеждане (и разказване), но това май е най-важното

Старият град... Ако искаш да срещнеш туристи и чужденци, то това е мястото. Спомням си как ексурзоводката ни наблегна на факта, че след разрушаването му и при последващото го възобновяване, архитектите решават да му предадат много по-средиземноморски стил, отколкото е бил в действителност, а поради липса на средства за възстановяването на двореца хора от цял свят са били приканени да помогнат чрез дарения. За стария град единственото, което мога да кажа е, че е невероятно красиво, а италианците от групата ни в момента, в който тръгнахме към площада, провирайки се през една малка и много китна уличка, казаха „Добре дошли в Италия“ Не случайно това е най-голямата туристическа атракция в полската столица и просто задължително трябва да се посети

Това е засега Уикендът ще прекарам в считания за най-красив полски град- Краков и ще се опитам да си водя записки, както и да не съм много заспала , какъвто бе случаят при първата разходка из Варшава. (Затова и ако нещо от написаното не отговаря на истината, не се сърдете )

Чакам ви на гости:)

Автор: Мария Василева

Снимки: авторът

Блогът за пътеписи „Пътуване до...“ се премести на нов адрес http://patepis.com. Забелязвам, че все още очаквате да се появяват нови пътеписи на настоящия адрес – това няма да се случи. Всички тукашни пътеписи са преместени на http://patepis. com. Минете на новия адрес http://patepis.com, където има вече към дванайсет нови пътеписа. Новият урл за абонатите през RSS e http://patepis.com/?feed=rss2 До нови срещи на новото място!

Гласувайте за този пътепис: