24 март 2008

На море по Коледа(5): Нощният Златен бряг

Блогът за пътеписи „Пътуване до...“ се премести на нов адрес http://patepis.com. Забелязвам, че все още очаквате да се появяват нови пътеписи на настоящия адрес – това няма да се случи. Всички тукашни пътеписи са преместени на http://patepis. com. Минете на новия адрес http://patepis.com, където има вече към дванайсет нови пътеписа. Новият урл за абонатите през RSS e http://patepis.com/?feed=rss2 До нови срещи на новото място!

Австралия, Коледа

Нощният Златен бряг


(на море по Коледа 5)


Някакъв хотел през нощта.


Нощния живот на Gold Coast ври и кипи. Барове и заведения да искаш. Една вечер дори откривам къде са червените местата. Тръгнал съм да търся композиции за нощни снимки и докато обикалям без цел, попадам на малка уличка със странни заведения. Неонови светлини с формата на сърца или дамички с високи токчета трептят в червено и розово. Виждам имена като Hollywood Showgirls bar и The Catwalk club. Чува се музика, усещат се вибрациите на басите, а край тъмните мраморни врати предизвикателно облечени руси мадами ми се усмихват. Някои дори подвикват с нежно гласче: Hello, would you like to come and have a look? Такъв срам ме хваща, че почти хуквам да бягам да се изнеса от тук и дори не се сещам да щракна някоя снимка. Няколко дена по-късно ще се опитам да ги покажа на половинката, но тя не е особено впечатлена от моето откритие.


Из комплекса през нощта.


Високи нощни сгради.


Нощ от балкона в двете посоки. Ляво...


...и дясно.


Вечер плажа се превръща в гезме, огрято от високите сгради и народа се разхожда напред назад, флиртува и въздиша по луната, а младите се гонят, щипят, кикотят се и разни други работи. Водата е ненормално топла, става за къпане по всяко време. Веднъж се опитвам да заснема луната, но не успявам да я направя кристален диск както ми се иска, изглежда размазана. За сметка на това облаците ми харесват!


Веско снима луната.


... и сградите от брега. Високата е Q1 за която писах по-рано.


На Gold Coast е пълно е с готини мадами. Нежната половинка постоянно повтаря, Веско, къде гледаш. Има някаква мода да носят дрехата без презрамки — роклята или блузката е стегната над гърдите и от движението постоянно се смъква надоло. Навсякъде из комплекса ги виждам да придърпват дрехата нагоре, сакън да не видим нещо. А на плажа са пуритани точно като американците. Мацките изобщо не се разголват, дори не смеят да махнат горнището. За пълен нудизъм не може да става и дума...



Коледна сутрин.


Коледа е забележителен ден и го помня добре. Слънцето най-после се показва и народа излиза на плаж. Толкова хора не бях виждал тук! Въпреки тълпите, плажа изглежда рехав. Има място за всички. Коледа и Нова година на плаж е типична австралийска традиция. Барбекю, биричка и крикет на пясъка. Днес празничното настроение се чувства навсякъде — дори спасителите носят червени островърхи шапчици.


Рехав коледен плаж.


Куките бдят за реда.


После ги засичам как бройкат две мадами.


Зрители.

Тези пичове гледат как накакви играят крикет.


Късно следобед момичетата ме замъкват с тях на Adventure Crocodile. Решавам в този ден да не се опъвам и да изпълня всичките им желания. Adventure Crocodile е грозно изглеждащо превозно средство, с което ни возят из комплекса и в залива за около час (отново $80). Крокодила е грозен, защото е амфибия и трябва да може да плува.


Грозният Adventure Crocodile,


... защото трябва да може да плува.


На уреченото място освен нас чака голяма група азиатци. Когато това чудо пристига да ни вземе, те се втурват да се блъскат с лактите напред кой да се качи пръв, макар да има точно места за всички. Повечето от блъскащите се са китайци. В Oz вече успешно различавам кои са японци, китайци, виетнамци, корейци, тайландци, индонезийци, малайци и също филипинките (най-вече). Напоследък забелязвам, че китайските туристи са доста безцеремонни. По-късно в Сидни, моя приятел Минг, който е от Китай ще ми обясни, че за тях това е ежедневие, те не го забелязват, толкова са свикнали по този начин. Желанието ми да видя Китай намалява още повече.


Скоро тези „мили“ китайци, позиращи за семейна сника ще започнат да се блъскат кой да се качи пръв.


Крокодила“ друса страшно и мирише на изгоряла нафта. Подскачаме известно време по улиците на комплекса и екскурзоводката се опитва да надвика шума, да ни обясни какви хотели подминаваме. Показва ни една стара къща, открояваща се сред супермодерните постройки наоколо. Смее се че това било най-скъпата барака на света. Скоро била продадена за 22 милиона долара!?! Барака, барака ама на брега! По някое време се бухваме във водата и друсането и шума спират. Плуваме в залива и азиатските туристи възторжено махат с ръце като видят някого в яхтите или моторниците, с които се разминаваме, сякаш така ще получат пълно наслаждение за парите, които са платили. Правим едно кръгче и тръгваме да излизаме от друго място, но рампата е заета от някой, които си вади моторницата от водата.


Тук се бухаме във водата.


Минаваме край моторница.


Край яхта.


Край плаваща къща.


Край нечовешки катамаран.


До него — ветроходен кораб.


Край виенското колело на Dreamworld.


После искаме да излезем, но някакъв си вади моторницата.


Вечерта сме запазили маса в „El Greco“ — Гръцки ресторант (http://www.diningout.com.au/goldcoast/view_details.aspx?id=1215). Коледа е празник за семейна атмосфера и това е най-близкото, което можем да направим толкова далеч от родината. Наистина, тук се чувстваме у дома. Опитвам узо, което си е българска мастика и пием от виното, което сме си донесли. Тази система в австралийските ресторанти е страхотна — B.Y.O. (bring your own). Надпиca обикновенно се вижда на вратата и означава че можеш да си донесеш любимото винце или биричка. Само плащаш компенсация пет, шест долара, което е далеч по-добре от двойната или тройна цена на същото вино, поръчано в ресторанта.


За вечеря искаме meze platter — една огромна тава с различни гръцки специалитети, някои от които, сърмичките например, се дублират с българските. Meze platter може да се поръча и като предястие, но като основно, е достатъчно за двама. Освен това викаме и едно блюдо с пикантно приготвени миди. Страшно! Аз като любител на мидите (събирам рецепти от цял свят) съм силно впечатлен. Пийваме и ни е гот. Ех, братята гърци!


До нас са съединили няколко маси и девет, десет души семейство от три генерации енергично размахват ръце и ожесточено си говорят нещо. За англо-саксонците това би изглеждало като караница, но за нас е ясно. Нормален разговор. Всички до един имат прекрасни носове, големи и заоблени по типичен за средиземноморските народи начин. Обичам тези хора! Пийнал съм и имам желание да ги прегърна. С моето момиче гадаем от къде са. Тя — гърци, аз — сирийци. Хората свършват преди нас и се надигат да си тръгват. Последен дава път на всички най-стария от тях — възрастен, побелял мъж. Спирам го и питам от къде са, мъчейки се да изразя уважение и симпатия. Човека обаче е напълно трезвен и леко засегнат от въпроса ми отговаря: от Австралия, от къде. Знам, знам, казвам аз, всички сме австралийци, но например аз съм дошъл тук от България, а Вие от къде?


Той прави тъжна пауза, обръща към мен чудесния объл нос и признава че е дошъл от Египет. На мен също ми е тъжно, иска ми се да съм го излъгал, че му вярвам да е австралиец. В същото време искам да му кажа, че дошъл от Египет, той е много по-точен от всички останали австралийци. Този комплекс на роден в бедна и незначителна (на пръв поглед) страна остава с нас до край. Става ми мъчно когато човека си тръгва преди да му обясня моята теория, че точно незначителните нации са по-добри, че трябва да се гордеем с историята и кулурата си, със живялите преди нас.


Тази малка тъга не ни пречи да сме щастливи до край. По пътя към двадесет и четвъртия етаж се натъкваме на група Дядо Коледовци. Те са по-весели и ентусиазирани за празника дори от нас. Като виждат че ги снимам, Дядо Коледовците започват радостно да крещят и подскачат. Неминуемо, снимката ми излиза размазана, доказателство за невероятния вътрешен баланс, който съм постигнал в тази приказна вечер.


Някои имат по-голям купон и от нас. Весела Коледа!


Сутринта трябва да тръгваме. Не ни се мърда. Тук е толкова гот! Последния ден сме мързеливи и дълго се влачим прибирайки багажа.

Малко видео:


Не, все още не е свършило. Има още малко...


Del Greco


Край на пета част, очаквайте финала скоро

Автор: Веско Петров

Снимки и видео:авторът

Блогът за пътеписи „Пътуване до...“ се премести на нов адрес http://patepis.com. Забелязвам, че все още очаквате да се появяват нови пътеписи на настоящия адрес – това няма да се случи. Всички тукашни пътеписи са преместени на http://patepis. com. Минете на новия адрес http://patepis.com, където има вече към дванайсет нови пътеписа. Новият урл за абонатите през RSS e http://patepis.com/?feed=rss2 До нови срещи на новото място!

Гласувайте за този пътепис:

Блог класацията на България

3 коментара:

Galina каза...

Ще Ви простя останалите грешки,
защото, когато разказът е интересен, те някак си не се набиват на очи,но не може да се пише НОЩА!!!

Веско Петров каза...

Галина благодаря,

Ще се радвам да посочите и други грешки... Как всъщност трябваше да употребя думата "нощ" в този случай?

Galina каза...

Думата "нощ", "пещ", "свещ" се членуват така - нощ-та. Например "свещта изгоря".
Надявам се, че не се сърдите, но при мен просто е патологично -видя ли грешка трябва да я поправя!