Германия (2) - На бира в Мюнхен по път за Шварцвалд

Германия II

Част втора, началото е тук>>>

Hofbräuhaus

Идеята да видим Шварцвалд се появи миналата година, когато в ръцете ми попадна книга на Gillian and John Souter: Класически пътеки в западна Европа (Classic Walks in Western Europe).

В книгата са представени тринадесет маршрута в седем различни страни, с посочени изходни точки, места за спане, неща за виждане и т.н. Има добър подбор качествени снимки, които живо разпалват интереса. Моята мечта е “Пътят на свети Джеймс” (The Way of St. James), традиционен средновековен маршрут на поклонение, който започва от Франция, катери се през Пиринеите, прекосява цяла Испания и стига до Santiago de Compostela, където са мощите на този апостол. За да съм с нежната половинка обаче трябва да бъде нещо по-леко и по-кратко. Избирам “Високия Шварцвалд” (The High Black Forest).

Как да не те засърбят краката след като видиш корицата на Classic Walks in Western Europe.

На последната страница в книгата се мъдрее снимката на авторите – щастливо прегърнати хора на средна възраст. Той е с плътен черен мустак, а тя с дълга до кръста къдрава коса. Като ги гледам такива усмихнати, ми се приисква това да бъдем аз и моето момиче (без мустака и косата), вървящи по стъпките на младия Hemingway (виж края на първа част). Какво по-хубаво от едноседмична отбивка преди планираното вече пътуване до югозападна Франция. Пускам мухата, без да храня кой знае каква надежда.

Високия Шварцвалд – маршрута представен в книгата.

За мое най-голямо учудване нежната половинка е заинтригувана. Вероятно този тип с мустака и харесва. Тя се навива, поставяйки само няколко условия: всичко да бъде предварително ангажирано, да бъде културно и чисто, без никакви палатки, туристически спални или разни общи тоалетни и бани на етажа! Освен това с нас да вземем и малкото момиче (което се подразбира), тъй като не ни се иска да го оставяме на някого. Готов съм на жертви за нея и се отказвам от палатката и спалните чували, ще се примиря с топъл душ и меко легло. Чрез интернет и в Германия нейните условия са лесно изпълними.

Подготовката ни доставя почти толкова удоволствие, колкото самото пътуване. Прекарваме редица щастливи часове пред монитора, търсейки добрите места и дълго обсъждаме отделните отсечки или хотелчета. Плана е да оставим колата в Todtnau, крайната точка на маршрута и дистанцията от 67 километра да изминем за пет дни леко вървене, тъй като с нас ще носим само нужните ни дрехи. За храна не мислим – навсякъде има кръчми и ресторантчета. Издирваме и ангажирваме местата в малките градчета и селца, където смятаме да спим. Надяваме се времето в началото на юни да бъде приятно.

Колата също е предварително ангажирана от Avis. Нямаме представа каква ще бъде точно, но плащаме за нещо, което попада в класа на VW Golf. За 16 дни през които ще я имаме в Германия и Франция, цената е €682. По-скъпо е от обикновено, тъй като има около €200 “one way charge” – вземаме я в Мюнхен и я връщаме в Париж, от където сме планирали да летим обратно към OZ през Лондон. Този път избираме Avis, тъй като в момента Alamo (традиционно по-евтината компания) имат много по-голям “one way charge”.

ä ö ü ß ä ö ü ß ä ö ü ß ä ö ü ß ä ö ü ß ä ö ü ß ä ö ü ß ä ö ü ß ä ö ü ß ä ö ü ß

На 28 май кацаме в Мюнхен. Вали дъжд, студено е, духа вятър и няма къде да се скрие човек тъй като всичко е затворено, въпреки че е понеделник – има някакъв религиозен празник. Alte Pinakotek обаче работи и следобяда ни отива там. Вътре е сухо , топло и има много картини. На долния етаж има една, нарисувана от известен фламандски художник. Портрет на млада знатна дама. Виждал съм я и друг път и съм тайно влюбен в нея, за което нежната половинка не знае...

Alte Pinakotek е мястото на моето момиче. Тя обожава импресионистите и където отидем винаги ме дърпа към местната картинна галерия. Изумително е да се видят толкова много оригинали на едно място! Аз нямам нищо против, макар, че множеството масивни платна с религиозни сюжети ми дотягат. Търпелив съм, защото знам, че тя ще е търпелива когато по-късно аз я завлека на моето място.

Моето място, разбира се е Hofbräuhaus, стара традиционна кръчма от 1589 година, която открих преди време чрез Frormers’ Guide за Мюнхен.

Hofbräuhaus

В Hofbräuhaus е топло и светло, пълно е с весели, щастливи хора и най-важното – бирата се лее като река. Музиканти с кожени гащи свирят стари градски песни и всички пеят, без да следват точно ритъм или мелодия. Дори думите нямат значение, стига да имаш душата. В Hofbräuhaus сервитьорите хвърчат наоколо с пълни халби бира (веднъж преброих 12 еднолитрови чаши) и млади немкини, облечени в национални носии разнасят гевречета.

Музикантите на Hofbräuhaus.

Някой да желае геврек (Wünschen Sie eine Brezn)?

Въпреки, че това е туристическо място и е пълно с ентусиазирани японци, запленени руснаци и арогантни американци, немския дух не се е променил. Сред туристите се виждат доста червендалести местни обитатели, някои от които имат специална метална клетка, в която си заключват чашата в края на поредната разпивко-разпявка.

Забелязах тавана по-късно. Човека с очилата не е Веско Петров.

В Hofbräuhaus наличието на туристи не дразни така, както другаде из популярните места на Европа. След няколко бири всички по дългите широки маси ставаме еднакви и започваме безрезрвно да обичаме ближния, без значение от къде е дошъл и какви аспирации има. Чувстваш се като в тайно братство, на което си станал член автоматично, веднага след прекрачването на прага.

Тук аз винаги си поръчвам литър светло пиво (€6.60) и един сочен Schweinshaxn (€9.90). Този баварски специалитет ме плашеше дълго време с невероятните си размери, но след като го опитах веднъж – вече няма връщане назад...

За тези които не знаят, Schweinshaxn е огромен свински копан, въртял се дълги часове на бавен огън, докато мазнината му се стопи напълно и остане само на зачервена кожичка, крехка и хрупкава при захапване. Добрият Schweinshaxn просто се разпада при допир с вилицата. По-късно навсякъде из Шварцвалд ще тормозя сервитьорите с думите: Ich möchte ein schönes Schweinshaxn bitte, но без успех.

Schweinshaxn в цялото му препечено величие!

Момичетата съответно не могат да откажат виенския шницел и печените наденички с горчица. Тези неща идват с картофено пюре, прясна зелена салата, някакви странни картофени топки (potato dumplings) и sauerkraut – вареното кисело зеле, което удивително добре върви с моя свински копан и за което отново не знам дали има българска дума.

Hofbräuhaus с готините хора в него, с атмосферата на човещина и любов към хапването и пийването, вдига оптимизма ни, макар че навън упорито продължава да вали и е станало още по-студено. Щастлив съм с мисълта, че сме започнали нашия поход по най-подходящия начин и избягвам мисълта за този дъжд и студ...

Пред Hofbräuhaus. Сив и студен Мюнхен.

Вече е късно, приключвам (а и винцето свърши). Ще продължа когато мога.

Чао!

Продължението в трета част>>>

Автор: Веско Петров

Снимки: авторът

Блогът за пътеписи „Пътуване до...“ се премести на нов адрес http://patepis.com. Забелязвам, че все още очаквате да се появяват нови пътеписи на настоящия адрес – това няма да се случи. Всички тукашни пътеписи са преместени на http://patepis. com. Минете на новия адрес http://patepis.com, където има вече към дванайсет нови пътеписа. Новият урл за абонатите през RSS e http://patepis.com/?feed=rss2 До нови срещи на новото място!

Гласувайте за този пътепис: