Приключенията на Светли в Исландия (1)

Исландия, Рейкявик

Само да уточня няколко неща. Светли е мой приятел от Видин. Винаги е някъде на път. Обиколи целите Балкани, после се насочи към Испания и Франция, а сега е някъде в

Исландия

Там е по програма за „обмяна на опит“ или нещо такова, обеща да пише по-подробно за това. Първияt му мейл бе супер интересен за мен, може би защото не знам почти нищо за Исландия. Terra incognita. Така че хайде да я открием заедно:

„Здрасти,
ще се опитам да напиша накратко за това, което се случва тук, но ще е трудно. Много неща се случват:)

Първо, при пристигането ми в Исландия бях малко изненадан, защото всичко беше в сняг. Оказа се, че имат само два сезона -зима и лято. В момента е края на зимата и снегът се топи. Времето обаче е доста странно, защото много често духа силен вятър. Заради течението Гълфстрийм(което повишава температурата) в един ден може да вали дъжд или сняг, после да грее слънце и после пак дъжд...

Вече две седмици и половина съм тук и не сме почнали работа. Сигурно ще е към края на месеца. Ще работим в един камп на едно езеро. Ще играем с деца и т. н., не знам и аз точно, но общо взето не е като „нормална работа“. Тези две седмици постоянно ходихме по разни места... Имахме програма и трябваше да посетим някои забележителности, както и разни отдели (относно човешките права, емиграционен отдел и т. н.). Може би това ще ни бъде полезно след време.

Имахме и традиционна исландска вечеря, което беше отвратително!!!

Тук, ако си чужденец, всеки те пита „How you like Iceland?“ и дали си опитал от акулата!!!
Аз опитах акула и беше отвратително... Те я правят по много стар обичай, като или заравят месето под земята за шест месеца, или го оставят да изсъхне. След това го ядат и пият една традиционна напитка...Brenvin или нещо такова. Силна е и много гадна на вкус. Не знам от какво се прави, ама май от ферментирали картофи. Кофти комбинация е с акулата. Вкусът й е толкова ужасен, че човек не може да изяде повече от три малки парчета.

Вчера ходихме до едно много интересно място тук — Гейзир. Това е гейзерът, от който идва името „гейзер“ като феномен. В момента Гейзир е умрял и не изхвърля вода, но до него има друг, по-малък гейзер, който изхвърля вода на всеки 10 минути на 30 метра височина. До мястото ходихме на автостоп (това е съвсем нормално за хората тук), защото билетите са супер скъпи. Всъщност всичко е супер скъпо. Едно момиче, което ни взе на стоп каза, че учи в Барселона и като отиде там всичко й се струва евтино. Представи си какво е тук!
Хората обаче са супер яки!!!

1. Кефя се и на хората, които са от други страни и са доброволци като мен тук. Запознахме се на семинарите, които имахме и сега си ходим на гости, защото има хора на много различни места в Iceland
2. Исландците са много мили хора също. Всички говорят английски. Ама наистина всички — няма значение дали ще е дете или дядо. Аз не срещнах човек, който да не може да говори този универсален език. Пък и им личи, че живеят щастлив живот...

В Рейкявик в петък и събота е party!

Всички излизат и след 12 или 1 през нощта улиците все още са пълни с народ. Всички пият и изглеждат много happy. А и се обличат готино, особено момичетата (90 процента са руси със сини очи, класика!)
Някои казват, че в Рейкявик всички са или музиканти, или дизайнери, или се занимават с някакъв вид изкуство. Май наистина е така.

За природата... Може би най-красивите места на света са тук!
Населението е около 330 хил., като 200 хил. сигурно живеят в Рейкявик и в още три града около него. Азс съм в единия от тях — Хафнарфродур (Hafnarfrodur). Той е третия по големина град с 22 хил.души. Наричат го града на елфите:)

В цяла северна Исландия живеят сигурно по-малко от 20 хил. души. Градовете като цяло са малки и ако тръгнеш по някои места, можеш да не срещнеш никой в продължение на часове. А ако тръгнеш из централната част на Исландия, можеш да се движиш с дни, без да видиш човек.

Много неща сигурно забравям или пропускам, но някой друг път пак ще пиша.
Изпращам ти няколко снимки да видиш...
Айде чао засега. "

* Писмото е публикувано с много леки поправки от моя страна Светли, извинявай, не се сдържах Благодаря ти, че ми разреши да го публикувам в блога си и чакам продължение... Ето и малко снимки на Светли — запазеното авторско право е негово. Все пак моля да не бъдат използвани без разрешението на автора на този блог!

Благодарение и чрез блога на Елина Цанкова
Авторски права: Нищо от този пътепис, вкл.снимките не могат да се ползват без писменото съгласие на Елина

Автор: Светломир Славчев
Снимки: авторът

Блогът за пътеписи „Пътуване до...“ се премести на нов адрес http://patepis.com. Забелязвам, че все още очаквате да се появяват нови пътеписи на настоящия адрес – това няма да се случи. Всички тукашни пътеписи са преместени на http://patepis. com. Минете на новия адрес http://patepis.com, където има вече към дванайсет нови пътеписа. Новият урл за абонатите през RSS e http://patepis.com/?feed=rss2 До нови срещи на новото място!

Гласувайте за този пътепис:

До Дания и назад (6): Драгьор

Продължаваме с пътуването на Бале до Дания (предишната част е тук>>>, а началото - ето тук>>>)

На следващата сутрин невестите се хванаха да боядисат яйца, че беше Петък преди Великден, а нали в Събота не се боядисват.

Вибке, Ани и Елена боядисват яйца

Ние през това време си пиехме биричка. Сашо предложи да се разходим до малкото, рибарско селце Драгьор, което се намирало съвсем близо до Копенхаген. Те с Ани си ходели дотам с колелетата при хубаво време. Съгласихме се тутакси. Понеже нямаше достатъчно място в колата се разделихме на две групи. Аз бях в групата, която се вози на рейс. Интересното по пътя е, че по едно време се минава под друго шосе, което всъщност е самолетна писта. Ние точно видяхме как един самолет си караше над нас. После стигнахме в селцето. Супер симпатично - все едно Legoland. Тесни улички и малки къщички.

Драгьор

Ани и Елена станаха много добри приятелки

Снимката с тия старци я бях публикувал във Фотофорум-а преди да ме баннат

Общината или нещо подобно

Пред драгьорския музей

Вибке, Елена, Ани и Сашо

Ама духаше вятър, да си ебе майката. Щеше да ни отнесе. На едно място видяхме за прозореца на къщата заварени две огледала под 45 градуса, за да може бабето отвътре да наблюдава какво се случва по улицата. Зле са тия северни бабета. Не могат като нашите тука да седнат пред къщата и да клюкат. Там си е студ.

Смешните, шпионски, бабешки огледала

Разходихме се и до пристанището.

Цялата банда на пристанището

Рибарските лодки бяха накичени с байраци

Мишо снима некакви патета

А ние с Габровски се намъкнахме в една лодка и аз симулирах, че акостираме

Щракнахме и още една групова фотография за личните си архиви

Абе измръзнахме здраво и дадохме задна. На финала видяхме пред селския супер-маркет една щайга с някакви намалени стоки. Купихме си за около левче една дебела, зелена свещ, която после изигра важна роля в нашите приключения.

Пред селския супер-маркет

След това се прибрахме, напихме и наспахме, както вече имахме навик да правим.
Край на шеста част, очаквайте седма (последна) част

Автор: Бале
Снимки: авторът

Блогът за пътеписи „Пътуване до...“ се премести на нов адрес http://patepis.com. Забелязвам, че все още очаквате да се появяват нови пътеписи на настоящия адрес – това няма да се случи. Всички тукашни пътеписи са преместени на http://patepis. com. Минете на новия адрес http://patepis.com, където има вече към дванайсет нови пътеписа. Новият урл за абонатите през RSS e http://patepis.com/?feed=rss2 До нови срещи на новото място!

Гласувайте за този пътепис:

Да се влюбиш в него - Стокхолм (2)

Част втора от разказа за Стокхолм - първа част тук>>>

Да се събудиш в Стокхолм… О, колко е прекрасно! *Като разбира се изключим факта, че “събуждане в Стокхолм” = “събуждане в затворническа килия” Бърза закуска и отново в Стария град. Струва ти се, че можеш да се разхождаш из тези улички до безкрайност…

Днес всичко е по-хубаво от вчера: по-слънчево, по-топло, повече и все усмихнати лица… Имахме си мисия- да открием местата с най-добра гледка към града. Снимки, снимки и още снимки. Не можеш да се спреш, защото всичко е толкова прекрасно, а след това като погледнеш в апарата, все нещо липсва. Пробваш пак и пак, но истината е, че снимката никога няма да може да поеме толкова красота. И живот.

Продължихме из криволичещите улички и си мечтаехме как след време, като сме “успели бизнес дами” , няма да пътуваме с нискобюджетни полети, да спим в хостел и да хапваме в McDonald`s. Какви сме сладури, а? Btw изпратих и първата си картичка. Все повече започвам да се чувствам като пътешественичка

По пътя ми се искаше да заснема всяка витрина, да се потопя в атмосферата на всяко кафе, да опитам от всички сладкиши… Уви, нямахме време, дори за един горещ шоколад А как ми се искаше да се слея с магията, с уханията, с вкусовете, с музиката… Да отпивам бавно от горещия шоколад и да гледам през прозореца тълпите туристи преминаващи напред-назад…Да ми бъде толкова хубаво, че да не ми се тръгва.

Следваща спирка- пазарът в центъра. Сега ако сте бургазлия, моля, не си представяйте Краснодар *въпреки, че са му направили ремонт, да*. И да не си гладен, пак ще огладнееш след всички вкусотии, които те заобикалят. На това му се казва избор Трябваше ни повече от половин час, за да решим къде да хапнем за обяд. По-точно какво. Резултатът- сандвичи със сьомга. Тук между другото е на почит. Въобще Стокхолм и рибни деликатеси вървят заедно. Купих парченца шоколад, с които да почерпя като се върна в Бургас. Странно е как нещо може да изглежда толкова толкова красиво и вкусно, а накрая да се окаже…Хората казват, че жеста е важен

Докато вървяхме към Vasa Museum, ми се случи нещо странно… Все повтарях как не съм знаела, че Стокхолм е разположен на няколко острова, а изведнъж осъзнах как през февруари бях на гости на една приятелка, а тя въодушевена ми показваше картички и снимки от град, в който се беше влюбила. Стокхолм, да. Накрая на разговора ми беше пожелала да го посетя някой ден и когато това се случи задължително да отида до споменатия музей. Спомням си как неуверено благодарих за пожеланието, а на ум благородно и завиждах и си казвах “да бе, да, аз в Стокхолм! То да не става ей така …”. Ето обаче, че става. Сякаш ми е било писано да го посетя още тази година. Странно усещане. Приятно. По-късно се сетих и за августкия брой на Мениджър и статията “Градът между мостовете”. Когато я прочетох пак бях най-изненадана от факта за островите. Сега обаче едва ли някога ще забравя тази “подробност” Btw последните две снимки са интересни, защото благодарение на новите технологии и каквото е било съхранено на кораба, учините са успели да реконструират структурата на лицата на някои хора от екипажа. Беше обяснено подробно как това действително е възможно, но честно казано ми липсваха сили, за да прочета всичко от край до край.

Музеят… Една от най-големите туристически забележителности в Стокхолм. От списъка на задължителните места за посещение. За съжаление бях твърде изморена, за да му се насладя както трябва. Но пък ми хареса. А и не всеки ден можеш да видиш истински кораб от 1628 година, нали?

Ето, че дойде време за последно кафе “to go”, минерална вода в симпатична бутилка и към гарата. По пътя в центъра видяхме група жени, цепещи дърва. Стори ни се странно и попитахме какво точно правят. Отговориха “демонстрират силите си”. Интересно. Малко по-напред свиреше онази група, която всяко лято за по няколко дена идва(ше) в Бургас. Във вашия град също, предполагам. Сещате се- странни инструменти, пера, танци, предложение да закупите някои от албумите им… Както и да е. За малко ме накараха да се почувствам като вкъщи и да си спомня за едно лято, когато всеки ден с една приятелка карахме колела в Морската, а на връщане се спирахме да ги послушаме. За предният ми имен ден дори ми подариха техен албум. Заради спомените

Разконцентрирах се малко :p, но ето ни в автобуса за Вастерас. Мен ако ме питате, за нищо на света не ми се тръгваше пт Стокхолм, но няма как. Такива бяха плановете, а да остана сама…не, благодаря Изпратих още една картички и купих още няколко, с които да уплътня времето в автобуса. Винаги съм се чудела на кого са притрябвали онези малки тефтерчета за адреси, а сега толкова бих се зарадвала на едно! Нова задача в списъка на неща, които трябва да направя, когато се върна.

Пристигнахме. Олееееее, колко много много много колела! Стотици! На едно място! Уаоооо! Жалко, че нямам батерия за повече снимки…

Настанихме се в апартамента на Астрид, а след 30 минути вече бяхме на спирката, за да хванем автобус към центъра. Тук е още по-студено. И е мрачно. Не ми харесва. Първа спирка- едно от общежитията. Не беше лошо, но очаквах нещо къде къде по. Все пак е Швеция. Въпреки всичко, в сравнение с българските ще изглежда като хотел с 3 звезди. На шега попитах дали познават някого от България, и те на шега ми отговориха “провери в съседната стая”. Нямах нужда от втора покана. Когато се върнах отново в кухнята на масата имаше бананов кекс, шоколадов кекс, фондъо, още едно френско ястие и какво ли още не. С изключение на фондъо-то, както се вижда и от снимката, всичко беше божествено.
Втора спирка- друго общежитие. Е, това вече си е категория лукс направо! На драго сърце бих живяла в подобно общежитие До там между другото се придвижихме с колела. Астрид ни беше намерила по едно за всяка и до утре това щеше да ни е основното превозно средство. Забавно чувство…Мислиш си “ехо, вижте ме, карам си колело в Швеция” Тарара-ра-ра. На купона ми беше малко скучно, на другите също, защото не познавахме никого, но пък скоро дойде време за дискотеката. До нея, естествено, пак на колела :р 100 крони вход и всеки път, когато взимаш/оставяш нещо в гардероба, по 5. Как да не обичаш тази страна?

Изненадата на вечерта- в 2 всяка дискотека затваря. Пфу. Обратно на колелата и към апартамента на Астрид. Беше едно дългооооо и мноооого изморително каране. Или просто аз хич, ама хич, не съм във форма. Май е време да започна да спортувам… Попитах Астрид дали е безопасно сами момичета да карат колела по това време, а тя сякаш дори не разбра въпросът. Та това е Швеция, разбира се! За първи път спа в спален чувал. Е това пътуване, наистина ме кара да се чувствам много повече като пътешественичка Сън до 2 следобед, закуско-обяд, на колелата и към града. Отидохме до едно езеро- прекрасна гледка и спираща дъха атмосфера. Спокойствие, което прониква вътре в теб. Астрид ни каза, че езерото стига до Стокхолм. Купихме си билети за утре сутрин и отидохме до една катедрала, в която хор от момичета и момчета репетираха коледен концерт и бе толкова приятно да седиш и да ги слушаш отстрани. Прибрахме се. Писане и оцветяване на картички. Дори нямам спомен колко време е минало от момента, в който легнах, до този, в който съм заспала. Предполагам по-малко от минута. Събуждане в 6 и към гарата. Искаше ми се да си купя кафе и закуска, да седна до прозореца и да пиша, но уви!, за първото нямахме време, за второто не се оказах достатъчно бърза, а за третото ми се изпари желанието. Затова си поспах

От влака към автобуса за летището и от там в самолета. Това беше… Много/ малко, край. Гледайки отрупаните със сняг дървета си мислех, че независимо, че есента ми е любим сезон и въобще не обичам студа на зимата, тя си остава божествено красива. Бяла. А бялото винаги е специално…

40 минути закъснение на полета и “Чао Швеция, привет Варшава”

Мисля си, за човекът, който ни беше казал, че Стокхолм е най-красивата европейска столица. Не излъга. И единствената причина, да го слагам преди Париж е, че Париж носи тази романтична нотка и това клише за “град на любовта”, така, че ако не си влюбен, мисля си, че никога няма да успееш да му се насладиш изцяло… Париж поставя условие. Обичай и бъди обичан. А Стокхолм те приема с широко отворени обятие и единственото, от което се нуждаеш е очи, умеещи да се наслаждават на красотата. И 2GB карта памет по възможност

П.П. Има градове, в които съм прекарвала дни и съм разглеждала кажи речи всичко от списъка с “must see”. Има и такива, в които съм била часове или ден, ден и половина и съм се влюбвала. Виена, Осло, Стокхолм… Искам пак!

Автор: Мария Василева

Снимки: авторът

Блогът за пътеписи „Пътуване до...“ се премести на нов адрес http://patepis.com. Забелязвам, че все още очаквате да се появяват нови пътеписи на настоящия адрес – това няма да се случи. Всички тукашни пътеписи са преместени на http://patepis. com. Минете на новия адрес http://patepis.com, където има вече към дванайсет нови пътеписа. Новият урл за абонатите през RSS e http://patepis.com/?feed=rss2 До нови срещи на новото място!

Гласувайте за този пътепис: