Варшава, Полша

На път за Варшава

След точно 4 дена в родния Бургас плюс един във Варна, исках/ не исках, трябваше пак да си стягам багажа. Този път бях улеснена, защото една част дори не бе разопакована- поради липса на време и смисъл...
5 дена безсъние и отмятане на една след друга задачи. Срещите с приятели и роднини започваха с „добре дошла“ и завършваха с „всичко добро, до Коледа“. В рамките на час или два и ме посрещаха, и ме изпращаха. Да се радваш ли, да тъжиш ли...
Спомням си как като бях малка преди всяка екскурзия или лагер, или каквото и да е, стига да е ново, различно и чакано с нетърпение, стомаха ми се свиваше на топка от вълнение и прекарвах вечерта в безуспешни опити да заспя. Този път нямах време дори за това...
Винаги съм била супер ентусиазирана по повод заминаването ми във Варшава, но като настъпи момента и изведнъж, за минута или повече, си помислих, че е грешка... Малко преди самолета да излети се обадих на майка и и казах, че ако не ми хареса, се връщам. „Добре.“ Мисълта за избор ме успокои, вярно, но не за дълго. Нещо май съм се размекнала:), защото доста си поплаках в самолета и един мъж от предната седалка дори се обърна към мен с бонбон. Седях си мирно и кротко, гушнала мечо, и си плачех... Много са отговорите на въпроса "защо?„- защото не успях да се видя с всички, с които исках, а с тези, които успях- за прекалено кратко и набързо; защото ми предстоеше рожден ден, а какъв празник, когато приятелите ти не са до теб; защото от друга страна предстоят рожденните дни на 2/3 от същите тези приятели и няма да мога да ги напрегръщам и нацелувам; защото семейството ми вече няма да е на час и половина път... Защото в България (разбирай Бургас и Варна:))си имам всичко, което ми е нужно, а отивам някъде където нямам нищо и не знам дали си струва. Съвсем ама съвсем сама.
След по-малко от 2 часа вече бях във Варшава и нямаше връщане назад. Дежурната усмивка плюс „всичко ще бъде наред“ и към общежитието. И докато времето в София бе слънчево и топло, то тук бе мрачно, студено и дъждовно. Поне ще ми върви по вода;-) А дано!

Моите любими места във Варшава

Часът е малко след полунощ, напитката- мляко без какао , а музиката -смесица от папката с най-доброто ретро + тази с lounge, Buddha bar и Café del mar, подарък от Дил. (Учудващо добра комбинация, дори и да не вярвате )

Прекарах целия вчерашен ден кръстосвайки улиците на полската столица и ако досега изчаквах с впечатленията, защото исках да си дам повече време да опозная и почувствам града и атмосферата, то вече мога да споделя поне мъничко, без каквито и да е претенции за екскурзоводски и фотографски умения

По пътя от летището до общежитието, залепила глава до прозореца и опитвайки се да си създам представа за града в рамките на не повече от десетте минутки, прекарани в таксито, си мислех, че ако сега някой ме попита за 10 разлики между България и Полша, няма да мога да отговоря. Пейзажа ми се струваше толкова еднакъв с нашия, че честно казано дори се чувствах леко разочарована... Носих идеята за красив и цветен град, много различен от Бургас, Варна или София, а виждах само блокове... И всичко бе така ужасяващо сиво! Наведох глава, гледах стичащите се капки дъжд по стъклото, благодарих, че на косъм се разминахме с една катастрофа, тъй като шофьорът ни караше като луд, и укорително си казах на ум, че (отново) май съм прекалила с мечтите... Въздишка и напред. Каквото, такова.

Час след „срутването“ на представата ми за Варшава, когато за първи път се разходих до центъра, макар и много на бързо, и точно 3 дена след това, когато пък за първи път посетих Стария град, полу-будна/ полу-заспала, започнах малко по малко все повече да харесвам града. Не да свиквам с него, поради липсата на избор и като следствие от примиряване с обстоятелствата и реалността, а наистина да го харесвам.

Дотук любимите ми места са две- Старият град и Łazienki Royal Gardens. Започвам с парка, защото по-голямата част от вчерашния ден прекарах там и беше толкова толкова красиво!... Перфектно място за неделна есенна разходка Няма да преразказвам написаното в wiki и ще спомена само това, което ми е останало като спомен след речта на екскурзоводката ни

Първото, което забелязваш в парка е паметникът на Шопен. За него е имало конкурс в кой град да бъде, а след като избират Варшава, започват изключително глупави спорове, шумно коментирани в публичното пространство относно проекта на паметника. Не си спомням всичките „против“, но ето някои: ако дървото е плачеща върба, то клоните трябва да бъдат по-дълги, пренебрегната е посоката на вятъра и „какво ще се случва с Шопен през зимата“ и т. н. Екскурзоводката ни видимо бе много възмутена от цялата тази история... Езерето пред паметника е във формата на сърце, защото музиката на Шопен докосва именно сърцата. От късна пролет до ранна есен, всяка неделя се провеждат безплатни концерти на открито, където пианисти свирят най-известните творби на Шопен. Имах щастието да присъствам на последния за сезона и беше прекрасно.

Втората туристическа забележителност е тази бяла къщичка Доколкото си спомням е била предназначена за гости, но докато се е строял двореца (или са му правили ремонт, не съм много сигурна) краля е живял там. В неделя имаше и много младоженци, правейки си фото-сесия за сватбения албум и въпреки, че всички бяха по свое му прекрасни, тази двойка бяха най-големи сладури Следва Palace on the water, който по принцип е главната туристическа атракция в парка. Спомням си, че имаше нещо много забавно свързано с изграждане на банята в двореца, но какво точно... Пред и зад двореца има езеро и именно гледката, откриваща се пред двореца ми харесва много повече, отколкото самия дворец сам по себе си. Последна от разходката ми беше тази сцена, където са изнасяли представления за краля, като целта при изграждането и е била да наподобява античен театър.

Тъй като това е най-големият парк във Варшава има още много за разглеждане (и разказване), но това май е най-важното

Старият град... Ако искаш да срещнеш туристи и чужденци, то това е мястото. Спомням си как ексурзоводката ни наблегна на факта, че след разрушаването му и при последващото го възобновяване, архитектите решават да му предадат много по-средиземноморски стил, отколкото е бил в действителност, а поради липса на средства за възстановяването на двореца хора от цял свят са били приканени да помогнат чрез дарения. За стария град единственото, което мога да кажа е, че е невероятно красиво, а италианците от групата ни в момента, в който тръгнахме към площада, провирайки се през една малка и много китна уличка, казаха „Добре дошли в Италия“ Не случайно това е най-голямата туристическа атракция в полската столица и просто задължително трябва да се посети

Това е засега Уикендът ще прекарам в считания за най-красив полски град- Краков и ще се опитам да си водя записки, както и да не съм много заспала , какъвто бе случаят при първата разходка из Варшава. (Затова и ако нещо от написаното не отговаря на истината, не се сърдете )

Чакам ви на гости:)

Автор: Мария Василева

Снимки: авторът

Блогът за пътеписи „Пътуване до...“ се премести на нов адрес http://patepis.com. Забелязвам, че все още очаквате да се появяват нови пътеписи на настоящия адрес – това няма да се случи. Всички тукашни пътеписи са преместени на http://patepis. com. Минете на новия адрес http://patepis.com, където има вече към дванайсет нови пътеписа. Новият урл за абонатите през RSS e http://patepis.com/?feed=rss2 До нови срещи на новото място!

Гласувайте за този пътепис:

Да се влюбиш в него - Стокхолм (2)

Част втора от разказа за Стокхолм - първа част тук>>>

Да се събудиш в Стокхолм… О, колко е прекрасно! *Като разбира се изключим факта, че “събуждане в Стокхолм” = “събуждане в затворническа килия” Бърза закуска и отново в Стария град. Струва ти се, че можеш да се разхождаш из тези улички до безкрайност…

Днес всичко е по-хубаво от вчера: по-слънчево, по-топло, повече и все усмихнати лица… Имахме си мисия- да открием местата с най-добра гледка към града. Снимки, снимки и още снимки. Не можеш да се спреш, защото всичко е толкова прекрасно, а след това като погледнеш в апарата, все нещо липсва. Пробваш пак и пак, но истината е, че снимката никога няма да може да поеме толкова красота. И живот.

Продължихме из криволичещите улички и си мечтаехме как след време, като сме “успели бизнес дами” , няма да пътуваме с нискобюджетни полети, да спим в хостел и да хапваме в McDonald`s. Какви сме сладури, а? Btw изпратих и първата си картичка. Все повече започвам да се чувствам като пътешественичка

По пътя ми се искаше да заснема всяка витрина, да се потопя в атмосферата на всяко кафе, да опитам от всички сладкиши… Уви, нямахме време, дори за един горещ шоколад А как ми се искаше да се слея с магията, с уханията, с вкусовете, с музиката… Да отпивам бавно от горещия шоколад и да гледам през прозореца тълпите туристи преминаващи напред-назад…Да ми бъде толкова хубаво, че да не ми се тръгва.

Следваща спирка- пазарът в центъра. Сега ако сте бургазлия, моля, не си представяйте Краснодар *въпреки, че са му направили ремонт, да*. И да не си гладен, пак ще огладнееш след всички вкусотии, които те заобикалят. На това му се казва избор Трябваше ни повече от половин час, за да решим къде да хапнем за обяд. По-точно какво. Резултатът- сандвичи със сьомга. Тук между другото е на почит. Въобще Стокхолм и рибни деликатеси вървят заедно. Купих парченца шоколад, с които да почерпя като се върна в Бургас. Странно е как нещо може да изглежда толкова толкова красиво и вкусно, а накрая да се окаже…Хората казват, че жеста е важен

Докато вървяхме към Vasa Museum, ми се случи нещо странно… Все повтарях как не съм знаела, че Стокхолм е разположен на няколко острова, а изведнъж осъзнах как през февруари бях на гости на една приятелка, а тя въодушевена ми показваше картички и снимки от град, в който се беше влюбила. Стокхолм, да. Накрая на разговора ми беше пожелала да го посетя някой ден и когато това се случи задължително да отида до споменатия музей. Спомням си как неуверено благодарих за пожеланието, а на ум благородно и завиждах и си казвах “да бе, да, аз в Стокхолм! То да не става ей така …”. Ето обаче, че става. Сякаш ми е било писано да го посетя още тази година. Странно усещане. Приятно. По-късно се сетих и за августкия брой на Мениджър и статията “Градът между мостовете”. Когато я прочетох пак бях най-изненадана от факта за островите. Сега обаче едва ли някога ще забравя тази “подробност” Btw последните две снимки са интересни, защото благодарение на новите технологии и каквото е било съхранено на кораба, учините са успели да реконструират структурата на лицата на някои хора от екипажа. Беше обяснено подробно как това действително е възможно, но честно казано ми липсваха сили, за да прочета всичко от край до край.

Музеят… Една от най-големите туристически забележителности в Стокхолм. От списъка на задължителните места за посещение. За съжаление бях твърде изморена, за да му се насладя както трябва. Но пък ми хареса. А и не всеки ден можеш да видиш истински кораб от 1628 година, нали?

Ето, че дойде време за последно кафе “to go”, минерална вода в симпатична бутилка и към гарата. По пътя в центъра видяхме група жени, цепещи дърва. Стори ни се странно и попитахме какво точно правят. Отговориха “демонстрират силите си”. Интересно. Малко по-напред свиреше онази група, която всяко лято за по няколко дена идва(ше) в Бургас. Във вашия град също, предполагам. Сещате се- странни инструменти, пера, танци, предложение да закупите някои от албумите им… Както и да е. За малко ме накараха да се почувствам като вкъщи и да си спомня за едно лято, когато всеки ден с една приятелка карахме колела в Морската, а на връщане се спирахме да ги послушаме. За предният ми имен ден дори ми подариха техен албум. Заради спомените

Разконцентрирах се малко :p, но ето ни в автобуса за Вастерас. Мен ако ме питате, за нищо на света не ми се тръгваше пт Стокхолм, но няма как. Такива бяха плановете, а да остана сама…не, благодаря Изпратих още една картички и купих още няколко, с които да уплътня времето в автобуса. Винаги съм се чудела на кого са притрябвали онези малки тефтерчета за адреси, а сега толкова бих се зарадвала на едно! Нова задача в списъка на неща, които трябва да направя, когато се върна.

Пристигнахме. Олееееее, колко много много много колела! Стотици! На едно място! Уаоооо! Жалко, че нямам батерия за повече снимки…

Настанихме се в апартамента на Астрид, а след 30 минути вече бяхме на спирката, за да хванем автобус към центъра. Тук е още по-студено. И е мрачно. Не ми харесва. Първа спирка- едно от общежитията. Не беше лошо, но очаквах нещо къде къде по. Все пак е Швеция. Въпреки всичко, в сравнение с българските ще изглежда като хотел с 3 звезди. На шега попитах дали познават някого от България, и те на шега ми отговориха “провери в съседната стая”. Нямах нужда от втора покана. Когато се върнах отново в кухнята на масата имаше бананов кекс, шоколадов кекс, фондъо, още едно френско ястие и какво ли още не. С изключение на фондъо-то, както се вижда и от снимката, всичко беше божествено.
Втора спирка- друго общежитие. Е, това вече си е категория лукс направо! На драго сърце бих живяла в подобно общежитие До там между другото се придвижихме с колела. Астрид ни беше намерила по едно за всяка и до утре това щеше да ни е основното превозно средство. Забавно чувство…Мислиш си “ехо, вижте ме, карам си колело в Швеция” Тарара-ра-ра. На купона ми беше малко скучно, на другите също, защото не познавахме никого, но пък скоро дойде време за дискотеката. До нея, естествено, пак на колела :р 100 крони вход и всеки път, когато взимаш/оставяш нещо в гардероба, по 5. Как да не обичаш тази страна?

Изненадата на вечерта- в 2 всяка дискотека затваря. Пфу. Обратно на колелата и към апартамента на Астрид. Беше едно дългооооо и мноооого изморително каране. Или просто аз хич, ама хич, не съм във форма. Май е време да започна да спортувам… Попитах Астрид дали е безопасно сами момичета да карат колела по това време, а тя сякаш дори не разбра въпросът. Та това е Швеция, разбира се! За първи път спа в спален чувал. Е това пътуване, наистина ме кара да се чувствам много повече като пътешественичка Сън до 2 следобед, закуско-обяд, на колелата и към града. Отидохме до едно езеро- прекрасна гледка и спираща дъха атмосфера. Спокойствие, което прониква вътре в теб. Астрид ни каза, че езерото стига до Стокхолм. Купихме си билети за утре сутрин и отидохме до една катедрала, в която хор от момичета и момчета репетираха коледен концерт и бе толкова приятно да седиш и да ги слушаш отстрани. Прибрахме се. Писане и оцветяване на картички. Дори нямам спомен колко време е минало от момента, в който легнах, до този, в който съм заспала. Предполагам по-малко от минута. Събуждане в 6 и към гарата. Искаше ми се да си купя кафе и закуска, да седна до прозореца и да пиша, но уви!, за първото нямахме време, за второто не се оказах достатъчно бърза, а за третото ми се изпари желанието. Затова си поспах

От влака към автобуса за летището и от там в самолета. Това беше… Много/ малко, край. Гледайки отрупаните със сняг дървета си мислех, че независимо, че есента ми е любим сезон и въобще не обичам студа на зимата, тя си остава божествено красива. Бяла. А бялото винаги е специално…

40 минути закъснение на полета и “Чао Швеция, привет Варшава”

Мисля си, за човекът, който ни беше казал, че Стокхолм е най-красивата европейска столица. Не излъга. И единствената причина, да го слагам преди Париж е, че Париж носи тази романтична нотка и това клише за “град на любовта”, така, че ако не си влюбен, мисля си, че никога няма да успееш да му се насладиш изцяло… Париж поставя условие. Обичай и бъди обичан. А Стокхолм те приема с широко отворени обятие и единственото, от което се нуждаеш е очи, умеещи да се наслаждават на красотата. И 2GB карта памет по възможност

П.П. Има градове, в които съм прекарвала дни и съм разглеждала кажи речи всичко от списъка с “must see”. Има и такива, в които съм била часове или ден, ден и половина и съм се влюбвала. Виена, Осло, Стокхолм… Искам пак!

Автор: Мария Василева

Снимки: авторът

Блогът за пътеписи „Пътуване до...“ се премести на нов адрес http://patepis.com. Забелязвам, че все още очаквате да се появяват нови пътеписи на настоящия адрес – това няма да се случи. Всички тукашни пътеписи са преместени на http://patepis. com. Минете на новия адрес http://patepis.com, където има вече към дванайсет нови пътеписа. Новият урл за абонатите през RSS e http://patepis.com/?feed=rss2 До нови срещи на новото място!

Гласувайте за този пътепис: