Най-смешната Нова година в Нафплио, Гърция

Най-смешната Нова година — така ще запомня посрещането на 2007-а в Нафплио!

По пътя. На юг

Следва кратка хронология на събитията, започвайки с 30-12-2006 г.

На билетите пише, че полетът ни е в 18:00, по разни сайтове е обявен за 18:25, всъщност излетяхме в почти 19:00 часа. Не че беше кой знае колко натоварено летището… Така и не разбрахме защо ни забавиха. Персоналът на Olympic Airways определено не е от любезния тип — фъфли, мънка и се заяжда с невинните пътници. И не ни разрешиха да качим трейлърчето на борда с най-безумния аргумент, последван от най-абсурдната размяна на реплики:

Тя (отсича шерифски): Не може, самолетът е претоварен.
Аз (шашардисано си представям как нас ни превозват с един самолет, а багажът лети с друг): Ама как така, багажът ни няма ли да пътува с нашия самолет?
Тя (злобно съска): Какво искате да кажете с това ‘вашия самолет’? Самолетът е на Olympic Airways!
Аз (пояснявам очевидното): Имам предвид самолетът, с който ще летя.
Тя (гледа хипнотизаторски): На него ще е.

Тук вече загубих интерес към разговора. И без това ми беше пъстро пред очите — оставаше да се ядосам на някаква мижава кифла, работеща на гише, как пък не.

Обаче поне т. нар. ‘мерки за сигурност’ не ни късаха нерви. Защото бяха символични. Можех да пренеса всичките течности на света и никой нямаше да разбере :lol:

Самолетчето ни малко ме стресна: мъничко, тесничко, витлово, че и пълно до козирката. За щастие перките вдигаха достатъчно джабала, та заглушаваха (макар и малко трудно) групата гръцки студентки. Полетът мина безпроблемно, кацането — също, багажът го разтовариха непокътнат. Посрещачът ни беше на правилното място, веднага се забелязахме взаимно. Последва едно доста агресивно каране (175 километра ги отнесохме за по-малко от 2 часа), съпроводено от подробни разяснения кой крайпътен камък от кой век преди новата ера е :-) Много любезен шофьор беше. И ни достави непокътнати в хотела. Където захвърлихме багажа и на секундата отлетяхме да вечеряме в изключително ъндърграунд таверна. Храната се поднасяше от произволни сервитьори, готвачи, а може би и клиенти на заведението, сметката се водеше на дебел бакалски тефтер, а шефът седеше в кьошето на безкрайно старо дървено бюро, пушеше цигара от цигара и държеше всички ни под око (и под напрежение). Вкусно беше.

И май това беше всичко за деня.

Нагоре. И на смях

Веднага след закуска решихме да атакуваме хълма с местната забележителност — крепостта Паламиди.

Предупредиха ни, че изкачването е трудно, сума ти стъпала и то много стръмни, не било за нетренирани хора. А пък аз на всичко отгоре бях с ботуши с висок ток… Престраших се.

Излезе ми душичката! Толкова катерене не ме е сполетявало от години вече! Да, гледката (и горе на баира, и на стария град, и на морето) беше разкошна. Обаче на 3-4 пъти се наложи да спирам и да почивам, че сърцето ми блъскаше като барабанче. Веднъж стигнали върха… Ех! Ето няколко наши снимки:

Последва нов бегом, този път надолу. Довел до мускулна треска на абсолютно всички замесени в авантюрата. След това последваха обяд, следобедна размотавка из магазините (купих си равни обувки, че след тичането по двата милиона стъпала направо не си чувствах краката) и кротка дрямка в хотела. Тук е моментът да вметна, че всичко в пустата стая се управляваше с копчета и копченца: айде за осветлението е приемливо да го пускаш с бутони, но като се стигне до завеси, пердета, щори на банята (която беше с ‘изглед’ към спалнята, добре, че имаше въобще щори, иначе… никакво уединение!)… Дори табелките Do not disturb бяха пенсионирани и заменени с копчета: червено за “Къш, камериерки” и зелено за “Елате да оправите, де”. Е, ние открихме системата с леко закъснение, уви. Та ни попрекъснаха следобедната почивка с настоятелно звънене и леко нелеп въпрос “Чоколада?”, ама здраве да е, за другия път ще си знаем :-)

А вечерята беше в ресторанта на хотела:

приглушена светлина, тихо пиано, цяла орда сервитьори. Храната беше някаква елитна (гъбена супа с пъдпъдъци, тарталети с паста от раци, омар, леден шербет, агнешко с някаква специална гарнитура, шоколадов крем с джинджифил, май пропускам нещо?), напитките и те бяха отбрани (от коктейла шампанско с мед и хайвер, през отбраните бели и червени вина, та до шампанското за полунощ)… Обаче ние, като хора с по-обикновени вкусове, май не оценихме цялата изисканост на менюто :-))) Не, че не го харесахме, просто ни дойде твърде екзотично. И през по-голямата част опитвахме (внимателно) какво са ни сервирали, а не се хранехме. Добре, че предвидливо бяха написали на едни картички имената на ястията… Иначе нивгаш нямаше да ги познаем.

А най-хубавата част от празничната вечеря беше смехът. Толкова много се смях, че ме заболя лицето. През по-голямата част от времето го държах с длани в опити да ‘смъкна’ усмивката си поне малко. Е, не успях. И се радвам за това :-)

Към 3 сутринта в ресторанта бяхме останали само нашата компания, сервитьорите нещо се разкапризничиха, че им е време да си ходят, пианистът пък направо си обра крушите. И ние последвахме примера му. За съжаление на мен силиците ми стигнаха колкото да направя два тигела по крайбрежната алея. След това изведнъж ми паднаха батериите, прецених, че май е по-добре да си лягам и мирно-кротко се прибрах в хотела. Пътем допуснах само една грешчица: не нацелих правилния бутон на асансьора, а първо натиснах алармата, та стреснах дремещия рецепционист :-)

Пък по-издържливата част на компанията (горе-долу десетина души) разпивали цяла нощ нагоре-надолу, имали леко странна (и забавна) случка в един бар, включваща сервитьори и охранители, забърсали бутилка уиски от денонощния магазин за алкохол, към 9 сутринта цъфнали за закуска в хотела, омели доволно количество храна и чак тогава се кротнали.

Та по тоя повод всички проспахме първия ден на новата година :-)

Гледам, че съм изпъстрила постинга с емотикони. А ако знаете колко усмихната съм в момента, ей на, даже като пиша това изречение! И няма да редактирам текста пък, нека си стои такъв шарен-весел. За много години!

Нова 2007 година, ден първи

Както вече споменах — през по-голямата част от деня спахме. Героите са уморени и т. н. :-) Даже някои почти не пиха :-)

Привечер уж излязохме на освежителна разходчица, а всъщност почти веднага се забихме в местната сладоледаджийница. След това минахме през пекарната за кадаифи, реванета с орехи и чай, и плавно преляхме към поредния ресторант с поредната софра. Такова плюскане отдавна не ни беше връхлитало. Но пък поводът си заслужаваше, нали.

Бтв научихме, че crayfish не било риба, а рак. Вид омар даже. И че се яде с клещи от набора на Инквизицията. А, и няма кой знае колко месо по него.

Пътят към дома

Събрахме багажа за отрицателно време, унищожихме обилна закуска с четворна доза кафе и се натоварихме на автобуса на хотела, който ни закара на летището навреме, минахме проверките без проблеми, натоварихме се на Boeing 717, полетяхме около час, разтовариха ни в София, взехме едно такси и се прибрахме у дома.

Малко е студено, доста е мрачно, а от време на време някой гърми с ракети и пиратки под прозореца ни. И няма как да не ти стане мъчно за портокаловите дръвчета, обсипани с плодове, за яркото слънце, за спокойните разходки край брега на морето. И няма как да се сдържиш и да не си обещаеш, че скоро отново ще тръгнеш на път.

Много скоро.

Автор: Антония
Снимки: авторът

И други автори са разказвали за празнуването на Нова година в чужбина. Вижте и техните преживелици>>>

Блогът за пътеписи „Пътуване до...“ се премести на нов адрес http://patepis.com. Забелязвам, че все още очаквате да се появяват нови пътеписи на настоящия адрес – това няма да се случи. Всички тукашни пътеписи са преместени на http://patepis. com. Минете на новия адрес http://patepis.com, където има вече към дванайсет нови пътеписа. Новият урл за абонатите през RSS e http://patepis.com/?feed=rss2 До нови срещи на новото място!

Гласувайте за този пътепис:

Пелопонес - част 2

Гърция, Пелопонес

Арголида-Ахеа

Станах рано, за да не пропусна възможността да направя една последна разходка в Навплион. Собственичката на хотела ми обясни, че има два начина да се стигне до Патра – през Триполи и през Коринт. Тъй като идеята ми беше да стигна до Диакофто /градче на северния пелопонески бряг/, откъдето да взема атракционното влакче до Калаврита, предпочетох пътя през Коринт.

Сбогувах се със собствениците на хотела и в 11,00 потеглих за Коринт /Истмия/. По пътя имах възможността да “преговоря” маршрута Тиринс-Аргос-Микена. В Коринт пристигнах преди 12,00. Гарата на Исмия е доста противна, но за щастие имах бърза връзка за Диакофто. По-точно до Захлоритика – селище, което е на около километър от Диакофто. За жалост мястото ми в автобуса беше доста назад, което пречеше да гледам двете страни на пътя едновременно.

Нафплион – островчето Бурци

Пътят е много живописен. От дясно е Коринтският залив с множество селца и градчета /много често едното започва непосредствено от края на другото/. От ляво е планина. Клисурата Вурекос се простира между Диакофто и Калаврита. В края на 19 век италианци построяват теснолинейката /0,75м е разстоянието между релсите/ за пренасяне на руда. Днес “Калаврита Експрес” е предназначен за атракционни разходки. Някои сравняват достойнствата на клисурата с тези на критската Самария. В отзивите на други пътешественици се забелязват предпочитания в полза на отсечката Белград-Бар, че дори и на Банско-Септември или София-Мездра.

Слязох на нещо като автобусна спирка над Захлоритика, шофьорът ми показа накъде да вървя и автобусът бързо изчезна. Около километър е разстоянието между двете селища. Скоро крачех по тесните улички на Захлоритика, спирах често да снимам планината, къщите с цветни градини и цитрусови дръвчета, покривите с един много специфичен детайл на комините – ламарина във формата на патица или друга птица, която е защита срещу вятъра и средство за запазване на керемидите от опушване. Надолу се усещаше морето. Местни хора ми посочиха пътя за Диакофто.

Нафплион – Арголидския залив

Скоро бях там и извървях още около километър, за да стигна до гарата. За мое най-голямо неудоволствие “Експресът” нямаше да пътува. Другата седмица, каза продавачът на билети. Домъчня ми страшно много, че пропускам тази възможност. Купих си билет за Патра и седнах да пия кафе. Беше слънчево и много топло. Снимах релсите на теснолинейката, любувах се на пейзажа /имаше прекрасна видимост/ и чаках влака. Той пристигна и потегли в 14,45. Гледката към залива е прекрасна, успях да видя моста Рио-Антирио и малко преди 15,30 слязох в Патра. Оставих багажа си в “залата” за багаж и веднага потърсих информационния център на града.

Патра е много лесен за ориентиране град. Това става ясно със самото пристигане. Железопътната гара, автобусната гара и пристанището са на една линия. По крайбрежната са и повечето транспортни и туристически агенции. Инфо центърът е много добре обзаведен, предлагат се материали “на кило”. Снабдена с план на града, успях бързо да забележа, че по една от основните перпендикулярни на крайбрежната – “Агиос Николаос”, се достига както до центъра на града, така и до градската крепост. Центърът впечатлява с многото арки и колонади. Помислих си, че в този град не е необходимо да носиш чадър – тротоарите навсякъде са защитени. Помните “Еспланадата” в Керкира, нали? “Риволи” в Париж? “Колоните” на “Графа”? Е, всичко това, умножено Х пъти дава основния облик на Патра.

В 17,30 позвъних на момичето от CouchSurfing-а, при което щях да нощувам. Атанасия се появи със скоростта на светлината – млада, усмихната, интелигентна. Апартаментът й се намираше близо до централния площад “Георгиу”. Вечеряхме и се опознавахме. Към 23,00 направихме вечерна разходка и пихме по бира в един изискан ресторант-бар, характерен с това, че там се слуша само Сачмо.

Следващите два дни бяха изцяло заети с работната ми програма и можех само за малко или само късно вечер да поразгледам града и да направя някоя и друга нощна снимка.
Освен с арките, сводовете и колонадите, Патра си има крепост, римски одеон, множество зелени площадчета и площади, изящен театър, строен през 1872 година /приблизително по това време Париж, Барселона и Виена се “сдобиват” със своите театри също/… Уникална е черквата “Св. Андрей”. Местните туристически брошури я представят като най-голямата черква на Балканите. Дали е така – не зная. Но, че е изумителна – изумителна е. Мраморни дантели украсяват не само фасадата и цялата външна част, от фино резбован мраморен са много елементи от интериора.
Две неща са интересни лично за мен. Първо тленните останки на св. Андрей, върнати в Патра от папата през 1964 г. Говори се, че черепът на св. Андрей е бил даден на Пий II от Тома Палеолог /последният византиец, напуснал Патра преди турците да завземат града през 1458 г./. Палеолог искал от Папата годишна рента в замяна на черепа. Второто интересно нещо е изображението на детето Христос в скута на Богородица над централния олтар. Исус е изобразен в космическа капсула. Ако си спомняте, църквата в Добърско има именно тази слава – притежава Исус в “космически кораб”. Още няколко църкви претендират за същото. До тях се нарежда и “Св. Андрей” в Патра.

Нафплион – площадът през декември

Благодарение на моята симпатична домакиня успях да надникна в ежеднението на местните хора. Патра е град, в който се правят много пари и тези пари се “показват”, ми обясни Атанасия. Покани ме да отида заедно с нея на откриването на една изложба в сградата на театъра. Красиво облечени хора, раздърпани художници, леко коктейлче с по чаша вино – мила, родна картинка. Светски разговори, журналисти, снимки. Приятелите на Атанасия много настояваха да ми преведат имената на всички картини. Когато научаваха, че съм от България, се опитваха да се сетят за свои познати от София, Пловдив или Бамборово /гърците често озвучават беззвучните съгласни/ или за някоя българска дума /”здраве” или “бирзени картофи”/. Мило и симпатично.
Последната вечер направихме късна вечеря в едно село над Рио, за да можем да гледаме празнично осветения мост. По време на вечерята моите нови приятели ми разказаха кои са hot местата по гръцките острови. “Ти явно пътуваш често в Гърция, не е лошо да знаеш къде е “по-горещо” и да избягваш тези места”, казаха те. Тези места са:
Kavos – Корфу – юг;
Malia-Hersonesos – Крит;
Kastraki – Родос;
Lahana – Закинтос.

Към тези координати се добавят наркоманските сборища на о.Самотраки; мигриращите групи, които имат сборен пункт на о. Кос и “запазените” за хомосексуалисти места на о. Миконос.

Нафплион – в центъра

Следвайки навика си да “живеят”, хората от компанията на Атанасия продължиха към заведение на юг от Патра, където имаше “жива” музика и танци. Разделих се с моята първа couch домакиня с отлични впечатления. Стачката в Атина попречи на срещата ми с Ирини, но и двете споделяме приятелски чувства. Престоят ми в третия по големина и важност град в Гърция наближаваше своя край. Хората тук бяха ведри и спокойни. Градът блестеше в коледна украса. Всички местни се вълнуваха и започваха подготовката си не само за коледните празници, но и за прословутия пролетен карнавал. Той се провежда всяка година към края на януари или началото на февруари. Седмица, в която всичко е възможно!
Преди връщането си в България предприех пътуване до древна Олимпия.

Илиа-Фокида
Рано сутринта съм на автогарата. Три възможности бяха привлекателни за мен в този ден: да отида до остров Закинтос; да разгледам Делфи и близкото село Арахова; да посетя Олимпия в областта Илия на Пелопонес.

Закинтос /Занте/ се оказа реалистична перспектива. Любезният служител от агенцията “Килини” /това е пристанището западно от Патра, от което има воден превоз за Закинтос/ предложи да се включа в еднодневно пътуване /автобус от Патра до Килини + ферибот до острова и обратно срещу около 25 евро/. Всичко това добре, но връщането се очертаваше късно, а аз трябваше да поемам обратния път в 21 часа. Билетите за ранния автобус до Амфиса /град, който е близо до Делфи/ се оказаха изчерпани. Можех да пътувам след 10,00, но това правеше програмата напрегната, трябваше да се уцелят подходящи връзки Амфиса-Делфи, да се бърза много и пр.
Ето защо поех по третия маршрут: Патра-Пиргос-Олимпия. Пътуването до Пиргос трае около два часа и половина. Не съм от невротиците, но малко се поизмъчих в този автобус, който спираше на всяка керемида. В това не би имало нищо лошо, ако крайпътните гледки са приятни. В описвания случай те не са нищо особено.

Северните гърци казват, че хората от Пиргос били най-кофти от цяла Гърция. Не можах да се убедя в това, защото 20 минути след пристигането ми в града имах връзка за Олимпия. Пътят е по-малко от 20 км, но се повтори историята със спирането във всяка срещната махала.
Трима японци и аз се запътихме към останките от най-известния стадион в света. Билетът за посещение на археологическия обект е 6 евро. Толкова е и за музея. За двете заедно - 9 евро. Асфалтовият път, който водеше към мястото, беше заобиколен от пищна, зверски зелена растителност. Беше топло, май около 20 градуса.

Мястото се открива сякаш изведнъж. Първото, на което попада погледът, са колоните, оформящи пространството за дискусии. Тук е моментът да отбележа, че колкото ме впечатли самият стадион, повече ми взе акъла цялото “предстадионно” пространство. Ще избързам да кажа, че 45 000 са можели да се съберат на стадиона. Представете си този народ, разпръснат в култовата и светската част на комплекса. Отсъствието на туристи беше много приятно, защото можех да добия реална представа за пространствените измерения на всичко това. Игрите са траели 7 дни. По време на първия ден спортистите са давали клетва пред статуята на Зевс /останките от храма са внушителни/, че ще играят честно. Правени са жертвоприношения и други ритуални изпълнения. Освен храма на Зевс, ясно са очертани местата на храмовете на богините Хера, Рея, Кибела. Клетвопрестъпниците са лишавани от права да се състезават и са плащали глоби. С парите от тези глоби са правени бронзови статуи на Зевс, които са се намирали в непосредствена близост до входа на стадиона. Пиедесталите на статуите са запазени и внушават потрес. За тези общоелински събития са пристигали поети, художници, оратори, търговци. Близо до алеите за дискусии са запазени “хотелите” за знатните гости. За Нерон е била построена специална вила. Имало е бани и какво ли още не. Подробно описание на всички останки няма да давам – планчето го има във всеки гид. Но именно тази “предварителна” част за мен беше най-интересна.

Самите игри са се провеждали в продължение на пет дни. На седмия ден са раздавани наградите – венци от маслинови клонки. Победителите са били смятани за особена категория хора. Древните са вярвали, че победата ще отиде при този, който е не само физически силен, но при този, който освен това е и избран от боговете. Затова на победителите се е гледало като на изключителни хора и в двата аспекта – физически сили и божие покровителство. Победителят в 22 спортни състезания /не само в Олимпия/ - Теоген от Тасос, е бил обожествен. Игрите в Олимпия /датирани към 776 г. пр. Хр./ не са били единствените спортни състезания на Пелопонес и в днешна Централна Гърция. Почти е сигурно, че са провеждани във връзка с религиозни празници. Най-много хора са били привличани в Олимпия /Олимпийски игри/, в Делфи /Питийски игри/, в Коринт /Истмийски игри/ и в Немея /Немейски игри/. Били са така организирани, че на практика големи състезания е имало всяка година – в повечето случаи през лятото, а в други – през пролетта.

Мястото позволяваше да се отдадеш на съзерзание. Зелено, топло. През повечето време единствената ми компания бяха малките гущерчета, разхождащи се по каменните блокове и останки.
Японците очевидно искаха да заснемат всеки сантиметър от обекта, защото бързо ги изгубих от поглед. Два часа по-късно, когато тръгнах към изхода, ги видях да се снимат в началото на алеята за дискусии. Отправих се към автобусната спирка. Музеят беше затворил вече /през зимата работи до 15 часа/. Автобусът скоро дойде и аз потеглих обратно към Пиргос. Направих един късен обяд в закътано ресторантче близо до централния площад. Пристигнах в Патра по тъмно. Направих една последна обиколка на центъра. После тръгнах към автогарата, за да взема автобуса до Солун. Избрах този маршрут, защото щях да мина през моста Рио-Антирио, през Нафпактос и Итеа. След като преминах през Атика, Коринтия, Арголида, Ахеа и Илия, сега щях да премина през Централна Гърция и Фокида. Итеа е пристанището южно от Делфи. Оттам пътят към севера губи Коринтския залив, за да достигне до море едва при Ламия.
Мостът беше празнично осветен /само в почивните дни и на празници свързващите конструкции – горна част на моста, светят в синьо, а самият мост – в бяла светлина/. Ясно се виждаха позанемарените крепости на двете селища Рио и Антирио, които са имали тежката задача да защитават залива.
На около 8-10 км. от Антирио се откри невероятна гледка – градът Нафпактос! Тази гледка ме съкруши и ме накара да мечтая и да страдам. Автобусът прекоси града по централната тясна улица, изви към старото пристанище с уникалната крепост, после пак се върна в града. Това е мястото, казах си. Това тук трябва да се види отблизо, за повече време и туй то. Заливът и северният бряг на Пелопонес се виждаха отлично. Дадох си сметка, че ако искаш да виждаш добре и двата бряга на залива и самия залив /особено, ако пътуваш през деня/ трябва да вземеш този път. Останах будна до Амфиса. Малко на югоизток е Делфи. На изток е планината Парнасос. Още малко на изток е Ливадия /Лебадия/, където минава реката Лета.

Автобусът спря на автогарата “Македония” в Солун. В 06,16 часа вече пътувах за България. Посрещна ме мъгла и студ.

Приказката свърши.

Автор: Росица Якимова

Блогът за пътеписи „Пътуване до...“ се премести на нов адрес http://patepis.com. Забелязвам, че все още очаквате да се появяват нови пътеписи на настоящия адрес – това няма да се случи. Всички тукашни пътеписи са преместени на http://patepis. com. Минете на новия адрес http://patepis.com, където има вече към дванайсет нови пътеписа. Новият урл за абонатите през RSS e http://patepis.com/?feed=rss2 До нови срещи на новото място!

Гласувайте за този пътепис:

Пелопонес - част 1

Пътуване до Пелопонес, Гърция: Атика-Коринтия-Арголида

Ловкият ни план за празнично пътуване в Сирия, Ливан и Йордания бе почти завършен, когато пристигна съобщение от Патра /Гърция/, че моето присъствие на първата професионална европейска среща, която ще се проведе в този град, е желателно.
Патра значи. Директен автобус? Да, но само в петък и неделя. Това не ме устройва. Значи ще се пътува до Солун или до Атина и оттам до Патра.

Като ще е така, нека да е през Атина и я да видим какво има да се гледа наоколо: Аполоновата ривиера – от Пирея до нос Сунион /на тази най-южна точка на Атика се намира впечатляващ храм на Посейдон, който е предизвиквал и предизвиква носталгично-радостни сълзи у завръщащите се от чужбина гърци/; Маратон; Враврона или Браурония, известна с мистериите, посветени на Артемида, по време на които, момиченца от 5 до 10 годишна възраст танцували сакрални танци с мечи кожи; остров Саламин - най-северният от Сароническите острови или Егина; Елевзина с мистериите, посветени на Деметра или Мегара – полисът, колонизирал Несебър и бъдещият Цариград???
Чрез програмата CouchSurfing се свързах с Ирини П.и получих уверението й, че ще се радва да й гостувам. Подобен ход предприех и в Патра, където се споразумях с бъдещата ми домакиня за престой при нея за три дни.

Започнах проучване на Пелопонес. Географски това е най-южната част и краят на Балканския полуостров. За континента го “държи” широкият 7 км Коринтски провлак. През 1893 г. е прокопан Коринтският канал, с което Пелопонес на практика става остров. В западния му край, където разстоянието между Пелопонес и Централна Гърция е най-малко, между градчетата Рио и Антирио, е построен пък атрактивен свързващ мост, пуснат официално за последната Олимпиада в Гърция. На североизток полуостровът е заобиколен от Сароническите острови – Саламин, Егина, Порос, Хидра и Спецес; от северозападната му страна са последните два йонийски острова – Кефалония и Закинтос. На юг е остров Китира, а след Антикитира е Крит.

Бодро и оптимистично си закупих билет София-Атина-София срещу 168 лв. Пет часа преди да потегля получих съобщение от Атина, че на следващия ден ще има транспортна стачка и влакове, метро и тролеи няма да пътуват в цялата страна.. Така де, да го имам предвид.
По разписание трябваше да пристигна в Атина в 06,14 часа. Може пък и да не ме хване стачката? Да, ама не. Час преди отпътуването агентките от бюро “Рила” на гарата заявиха, че връщат парите и това е положението. Няма да се пътува. Нито пък утре. Тази вечер може да се отиде само до Солун, ако това ви устройва… Добре, устройва ме, дайте ми билет за Солун. Връщат ми 160 лв., взимат ми 25 лв. за солунския билет. Намирам обменно бюро на гарата, обаждам се на приятели от Солун да ме посрещнат към 23,30 на гарата. “Ние сме в България в момента”, отговарят приятелите. Автогарата е точно срещу жп гарата, прекосяваш булеварда и действаш...

Почти всички, натоварени в солунския влак, сме с анулирани билети за Атина. Опитните ни съграждани, работещи в Гърция, започват да звънят на автогарата за резервации на билети до столицата.
Пристигаме точно по разписание в празнично украсения и блестящ град. Нарамвам си раницата и се опитвам да тръгна в указаната посока. Пред влака ме задържа една наша циганка, която иска да й подържа патериците, за да слезе куцукайки от возилото. Какво да се прави, взимам патериците и чакам тя да слезе, да извади дрешка за преобличане, да…
Давам си сметка, че май ще трябва да си потърся хотел, когато един млад мъж се затича към нас и произнесе моето име. Шах и мат! Този пък кой е?
“Аз съм братът на В./гръцката приятелка от Солун, дето сега е в София/, тя ми се обади, че пътуваш и ме помоли да ти взема билет за Атина. Ето билета, всичко е готово”.
Последният автобус е в 24 часа. Нарамваме патериците на циганката, той взима саковете й и тръгваме към автогарата. Там вече се разиграваха бойни сцени, крещеше се предимно на български език. Билетите – кът.
Потеглихме за Атина и в ранните сутрешни часове бяхме на автогарата “Кифису”.

Дадох си сметка, че в този ден в града ще е истинска лудница. Вероятно щеше да се наложи да се придвижвам само с таксита, вероятно беше също таксиджиите да работят на извънредни тарифи и т.н.
Последното се беше оказало вярно.

Колеги разказваха след 2 дни, че по гарите било пълно с измамници-таксиджии, които предлагали придвижване на баснословни цени. С две думи, аз прекроих моя план за разглеждане на Атика и северните саронически острови и реших незабавно да се омета от града.
Взех билет за Нафплион – първият град в Пелопонес, който исках да посетя преди Патра.
Някои оприличават Пелопонес на кленов лист. На мен ми прилича повече на длан с разперени пръсти – четири, не пет, но много важно. Нафплион се намира между палеца и показалеца, той е перлата на долината Арголида и на Арголидския залив. Самите гърци го смятат за най-красивия град в Пелопонес.

Автобусът потегли в 8:00 часа, задръстването беше непоносимо. Това обаче не беше толкова лошо, защото позволяваше да се разгледа наоколо. Първото интересно нещо, покрай което минахме, беше манастирът Дафни – един от най-добре съхранени паметници на византийската култова архитектура и стенопис.

Нафплион – градът и пристанището

Съседката ми, която се досети, че не съм местна гражданка, започна да изпълнява ролята на гид. Саламина – посочи тя. Този остров се виждаше ясно през цялото време от Атина до Мегара. Известен е с това, че там персите окончателно са разбити от гърците /десет години след битката при Маратон/. Пътувахме по “царския път” – този, който е водел от Атина до Елевзина за провеждане на мистериите.
Елевзина – отбеляза съседката. Мегара беше следващото населено място, покрай което минахме. Изискваше се развито въображение, за да си представи човек тази сила от архаичната епоха, която е създала толкова важни колонии на изток и на запад и е заемала достойно място сред другите мощни колонизатори – Халкида, Коринт, Милет и Фокея.

Напускахме Атика и приближавахме областта Коринтия с главен град Коринт. Оттук започва и Пелопонес. Наострих цялото си внимание, защото автобусът отдавна се движеше бързо и щях да имам само миг, за да зърна прословутия Коринтски канал.
Древен Коринт /на около 8 км. от новия град/ е владеел морската търговия както от север към юг, така и от запад към изток. За да не заобикалят корабите от запад целия Пелопонес, през 7 в. пр. Хр. напречно на провлака е построен павиран път, през който корабите са се изтегляли с ролкови съоръжения.

Идеята за прокопаването на канал е стара. Твърди се, че Нерон е направил първата копка със златен търнокоп, а после е оставил на 6 000 евреи затворници задачата да продължат копането. Така или иначе проектът се реализира едва през 19 век.

Коринт и Аргос са били основните сили в региона след залеза на Микена и Тиринс. Старият Коринт е бил разрушаван от силни земетресения. Същата съдба е сполетявала многократно и новия град. Разказват, че туристите много набързо разглеждали руините, а в новия град почти не отсядали и преминавали оттам на бегом.
Автобусът спря на автогарата в Истмия /там е и жп гарата на Коринт/. Оттам тръгнахме рязко на юг към Нафплион. След отбивката за древна Немея пътят се стесни, но за сметка на това се разкриха невероятни гледки – безкрайни портокалови и лимонови гори /мирисът на портокали се усещаше силно в автобуса/, зелено, зелено и пак зелено – долината Аргиве, хълмовете и планината.

Наближавахме Микена – “сестрата” на Крит, мястото където Шлиман открива предполагаемата погребална златна маска на Агамемнон, върхът на гръцката цивилизация до 16-15 до 12 в. пр. Хр., цивилизацията с развита /и разчетена/ писменост Линеар Б, цивилизацията, достигнала до Сирия, владяла голяма част от Средиземноморието.
Тук ще направя две препратки за онези, които се интересуват от митология и от изчезнали цивилизации – вж. мита за Персей, син на Зевс и Даная и теорията за морските народи, Атлантида и Озирската империя от Дейвид Чайлдрес:


След Микена преминахме през централните тесни улички на Аргос, после продължихме близо до Тиринс и пристигнахме в Нафплион. Първото впечатление: зелено, зелено, зелено… Думата, с която мога да обобщя видяното: елегантност. Такава е и крепостта “Паламиди”, такъв е и арголидският залив със стръмните си брегове, по които растат огромни кактуси, алое, пинии, едри диви макове и какво ли не; такива са къщите, улиците, всичко. Зашеметена от това първо зелено и много цветно впечатление, реших да изпия едно кафе преди да потърся хотел. Много бързо достигнах до крайбрежната улица, носеща името на гръцката национална героиня Ласкарина Бубулина. Седнах в кафене близо до нейния паметник.

Бубулина беше събудила любопитсктвото ми още в периода на проучване на възможните маршрути в Пелопонес. Тя е родена и живяла на остров Спецес – най-южният от сароническите острови – южно от “палеца” на Пелопонес и западно от остров Хидра. Била е съпруга на двама крупни корабостроители, имала е 9 синове и собствена флота. За кораба “Агамемнон”, който лично е управлявала, се говори, че бил най-големият кораб в тогавашния гръцки флот. Подпомогната от синовете си, тя е успявала да блокира доставките на храни за турците по море. Изумителна жена с особен характер, умряла при семейна свада три години след освобождението на Гърция от турците.
Давах си сметка, че няма да имам време да отида до остров Спецес /ах, факторът време!/, макар че направих справка на автогарата и разбрах, че за да стигна до пристанището на Порто Хели са ми необходими 6 евро и добро желание. Оттам до Спецес има водни таксита на всеки 5 минути. Спецес и Хидра са характерни с отсъствието на коли и пр. моторизирано движение. Самите гърци предпочитат Спецес за своите уикенди и боготворят традиционната му архитектура. Чуждестранният артистичен елит предпочита Хидра – остров, станал известен от филмите на София Лорен и Мелина Меркури през 50-те и 60-те години на 20 век.

Допих кафето си, радвах се на зеленината и на цъфтящите храсти сфака, които украсяваха улиците и къщите на Нафплион. В 10,45 вече имах хотелска стая срещу 30 евро.
Хотелчето беше на втора линия спрямо действащото пристанище, на улица “Олга”, перпендикулярна на “Бубулина”. Представляваше /както повечето хотели и пансиони в стария град/ каменна къща с венециански балкони. След освежаването направих 3-4 часова разходка в града.

Нафплион – Арголидския залив и крепостта

Започнах от крепостта “Паламиди”. Тя е разположена много високо над стария град, и ако искаш да достигнеш до нея ти трябват специални физически качества. Има и лифт – за по-мързеливите. С лифта нямах късмет – нали транспортът в Гърция стачкуваше. Напълно е възможно обаче да се достигне до определено ниво – достатъчно високо, за да се види панорамно града /старият град е полуостров/, както и изумителния Арголидски залив. Гледката беше толкова живописна, че не исках да си тръгна. Снимах едрите кактуси и алоето, малките плажове и смелата плувкиня с жълти плавници. Тръгвах и се връщах няколко пъти, защото си давах сметка, че това е едно от най-съвършените неща, които съм виждала в живота си, и че едва ли скоро ще видя подобно нещо. После тръгнах по асфалтирания път, който върви успоредно на крепостта Акронавплия или Иц Кале.
Франки, византийци, венецианци и турци са променяли крепостта през вековете. Бях единственият посетител по тези места. Вървях с фотоапарат на врата и дамска чанта с пари и документи през рамо. По едно време ме обзе лек страх, защото бях сама високо над града /снимах само покривите на къщите/, около мен нямаше жива душа, а една-две коли с подозрително мургави шофьори минаха бавно покрай мен.
Притеснението наруши съзерцанието ми и аз побързах да намеря стълбите, които да ме върнат в града.
Бях се спуснала по много подходящи стълби – отведоха ме точно при католическата църква. Известна е с това, че там има дървена арка, на която са издълбани имената на елинофилите – името на Байрон е между тях. Църквите в Нафплион са забележително разнообразни като архитектура. В тези култови комплекси са вписани венециански аркади и камбанарии, византийски изпълнения, снежнобели мраморни колони в дорийски стил и пр. Нафплион е забележително цветен град. Врати, прозорци и елементи от горните части на фасадите са подчертани с ярки цветове от гамата червено-кафяво. Опитах се да запиша всички цветове, които видях, но имаше толкова нюанси, че се отказах.

Малко след католическата църква се озовах на централния площад – “Синтагма”. Всички пелопонески площади, които видах, са квадратни. И този тук. Работеше само един ресторант, останалите представляваха тъжна гледка – събрани и “зазимени” столове и маси. До изнесените вън маси на работещия ресторант се намираше някогашната джамия – сега кино. В противоположния край на площада беше сградата на археологическия музей от 18 век. Под ъгъл се намираше Националната банка – сграда, “изпълнена” в микенски стил.

Нафплион – църквата “Св. Георги”

Кръстосвах лабиринта от малки улички, които ме водеха и връщаха до познати вече места. На площадчето “Плапута” /близо до “Синтагма”/ останах дълго, за да снимам църквата “Св. Георги” и елегантните неокласически къщи с коринтски капители и специфични керемиди на покрива. Достигах и подминавах множество малки площадчета с изумрудено зелени площи, циклами и коледни звезди, палми и сфака. Седнах в едно интернет кафе, за да изпратя съобщения на близките. После продължих по крайбрежната “Бубулина” и пих кафе срещу островчето “Бурци”, на което също има крепост. Към 15,30 реших да потърся място за обяд. Отправих се към площад “Синтагма” и изведнъж забелязах тоталното отсъствие на хора в града.

В този момент осъзнах колко е интересно, че съм тук в средата на декември, при това в делничен ден, при това по време на стачка. Никога не бях посещавала подобно място извън туристическия сезон. Сега туристите бяха атракция за местните. Усещах любопитните и леко изпитващи погледи на редките минувачи. Изпитвах и весели чувства, и неудобство. Похапнах в “Старата таверна” зад площад “Синтагма” и реших да се оттегля за почивка. Междувременно се смрачи и се опасявах да не завали. Поспах и към 20 часа излязох на вечерна разходка. Беше почти толкова пусто, колкото във времето за сиеста.
Крепостта беше ярко осветена, коледната украса също светеше. Елхите се намираха пред, а не в домовете на хората и съчетанието от елхи, ангели и звезди с палми, живи и свежи цветя и цъвтящи храсти беше изумително. Изпих едно фрапе и час и половина по-късно се прибрах в хотела. Нямаше да имам време да отида до островите. Затова реших да направя сутрешна разходка в първата столица на Гърция след освобождението /за кратко Нафплион е столица на Гърция/, да изпия спокойно сутрешното си кафе па площада или на някоя малка уличка и да отпътувам към клисурата Вурекос, намираща се недалеч от Патра. В късния следобяд трябваше да пристигна в града.

Край на първа част

Автор: Росица Якимова
Снимки: авторът

Блогът за пътеписи „Пътуване до...“ се премести на нов адрес http://patepis.com. Забелязвам, че все още очаквате да се появяват нови пътеписи на настоящия адрес – това няма да се случи. Всички тукашни пътеписи са преместени на http://patepis. com. Минете на новия адрес http://patepis.com, където има вече към дванайсет нови пътеписа. Новият урл за абонатите през RSS e http://patepis.com/?feed=rss2 До нови срещи на новото място!

Гласувайте за този пътепис:

Пелопонес (в две части)

Пелопонес - първа част

Пътуване до Пелопонес, Гърция: Атика-Коринтия-Арголида

Ловкият ни план за празнично пътуване в Сирия, Ливан и Йордания бе почти завършен, когато пристигна съобщение от Патра /Гърция/, че моето присъствие на първата професионална европейска среща, която ще се проведе в този град, е желателно.Патра значи. Директен автобус? Да, но само в петък и неделя. Това не ме устройва. Значи ще се пътува до Солун или до Атина и оттам до Патра.

Като ще е така, нека да е през Атина и я да видим какво има да се гледа наоколо: Аполоновата ривиера – от Пирея до нос Сунион /на тази най-южна точка на Атика се намира впечатляващ храм на Посейдон, който е предизвиквал и предизвиква носталгично-радостни сълзи у завръщащите се от чужбина гърци/; Маратон; Враврона или Браурония, известна с мистериите, посветени на Артемида, по време на които, момиченца от 5 до 10 годишна възраст танцували сакрални танци с мечи кожи; остров Саламин - най-северният от Сароническите острови или Егина; Елевзина с мистериите, посветени на Деметра или Мегара – полисът, колонизирал Несебър и бъдещият Цариград???Чрез програмата CouchSurfing се свързах с Ирини П.и получих уверението й, че ще се радва да й гостувам. Подобен ход предприех и в Патра, където се споразумях с бъдещата ми домакиня за престой при нея за три дни.

Продължение на първа част>>>


Пелопонес - втора част
Пътуване до Арголида-Ахеа, Патра, Илиа-Фокида,

Арголида-Ахеа

Станах рано, за да не пропусна възможността да направя една последна разходка в Навплион. Собственичката на хотела ми обясни, че има два начина да се стигне до Патра – през Триполи и през Коринт. Тъй като идеята ми беше да стигна до Диакофто /градче на северния пелопонески бряг/, откъдето да взема атракционното влакче до Калаврита, предпочетох пътя през Коринт.

Сбогувах се със собствениците на хотела и в 11,00 потеглих за Коринт /Истмия/. По пътя имах възможността да “преговоря” маршрута Тиринс-Аргос-Микена. В Коринт пристигнах преди 12,00. Гарата на Исмия е доста противна, но за щастие имах бърза връзка за Диакофто. По-точно до Захлоритика – селище, което е на около километър от Диакофто. За жалост мястото ми в автобуса беше доста назад, което пречеше да гледам двете страни на пътя едновременно.Пътят е много живописен. От дясно е Коринтският залив с множество селца и градчета /много често едното започва непосредствено от края на другото/. От ляво е планина...

Продължение на втора част>>>

Блогът за пътеписи „Пътуване до...“ се премести на нов адрес http://patepis.com. Забелязвам, че все още очаквате да се появяват нови пътеписи на настоящия адрес – това няма да се случи. Всички тукашни пътеписи са преместени на http://patepis. com. Минете на новия адрес http://patepis.com, където има вече към дванайсет нови пътеписа. Новият урл за абонатите през RSS e http://patepis.com/?feed=rss2 До нови срещи на новото място!

Гласувайте за този пътепис: