Показват се публикациите с етикет Австрия. Показване на всички публикации

03 януари 2008

Коледа във Виена

Блогът за пътеписи „Пътуване до...“ се премести на нов адрес http://patepis.com. Забелязвам, че все още очаквате да се появяват нови пътеписи на настоящия адрес – това няма да се случи. Всички тукашни пътеписи са преместени на http://patepis. com. Минете на новия адрес http://patepis.com, където има вече към дванайсет нови пътеписа. Новият урл за абонатите през RSS e http://patepis.com/?feed=rss2 До нови срещи на новото място!

Това не е пътепис. Не е история за културната столица на Европа. Не и разказ, посветен на забележителностите на този вековен град. Аз не успях да ги опозная, но видях една наистина празнична Виена.

Това бе моето предколедно пътуване. Трудно изпълнимо. Чакаше ме една година. На 8-и декември 2006-а не успяхме да излетим, защото падна мъгла. В края на 2007-а обаче това пътуване се реализира, въпреки повторните ни опасения дали ще успеем да стигнем благополучно.

Виена ни посрещна с дъжд, но и с онзи празничен дух, който ни кара да обичаме зимните месеци. Когато навън е бяло и снежно, а елхата грее във всички цветове на дъгата. Студът е изрисувал по прозорците чудновати послания и ни разказва за ледената страна.
Някога вярвах, че тя съществува. Заради приказката на Андерсен — „Снежната кралица“. Виждах я в сънищата си и ми се искаше да полетя на шейната на тази студена и недостъпна повелителка на зимата — все напред и напред, към нейните непознати покои.

Обичам Коледата. Във Виена този празник е издигнат в култ. И не само там. В целия западен католически свят е така. Украсата на градовете им е толкова красива, че единствената дума, с която бих я описала, е „блясък“. Навсякъде греят светлинки, които приличат на звезди. От тях са направени най-различни фигури — лампи, свещи, подаръци, сърца и коледни играчки...
Това е първото нщо, което ме впечатли най-силно във Виена — украсата.
Простичко е някак, знам. Някаква си там украса! Така мислим тук, в България. Слагаме по няколко гирлянди и смятаме, че това е достатъчно. Коледната украса на София дори не е коледна — можем да я видим и през лятото, и през пролетта, и през есента... За по-лесно тя е целогодишна, през лятото — нелепа, а през зимата — толкова обикновена, че не успява да впечатли почти никого.

Във Виена обаче съвсем не е така. Никога преди не бях виждала град, който толкова много да ми заприлича на коледна елха. Целият блести — пищно, но и наистина празнично.
Тези няколко дни, прекарани извън София, ми се сториха съвсем кратки. В австрийската столица бе влажно и мрачно, а и малкото слънчеви лъчи, които пробиваха мрака, се скриваха съвсем рано — към четири следобед. Не спирах да се топля с греяно вино — ароматно, топло и носещо дъх на подправки. Продават го навсякъде по улиците на Виена. Хората често се спират на по чаша пунш или вино, за да си поговорят, да хапнат, да се посмеят. Изглеждат напълно завладeни от коледния дух. Пазаруват украси за домовете си в огромни количества. И могат да си позволят всичко. Стандартът е друг. Във Виена всичко ми се стори по-голямо — и красивите сгради, и улиците, и магазините, и книжарниците, и пазарите, и размерът на порциите в бирариите и ресторантите...

Любимото ми място —

площадът пред катедралата „Св. Стефан“

Туристическо сборище, но и нещо повече от това. Катедралата наистина е впечатляваща и когато обърнеш поглед нагоре, към самия й връх, не можеш да не се върнеш назад във времето, към тъмното и непознато Средновековие. Не можеш да не се почудиш как ли е строена някога с усилията на много, много хора. Седнахме за кратко вътре, но само защото успяхме да издебнем минути без огромните тълпи туристи пред входа. Бе спокойно и красиво. С аромат на свещи и тамян, с онази характерна черковна миризма,която свързвам с празници като Коледа и Великден. Не обичам църквите, но в тази се почувствах добре. И естествено — се снимах пред нея за спомен.

„Нашмаркт“

— пазарът за вкусотии. Харесаха ми бистрата, които събират шумни компании. Въпреки студа всеки може да седне на масите пред заведенията, защото за комфорта на клиентите има специални печки, които сгряват въздуха отпред. Тук са отворили врати ресторанти, които предлагат кухня от цял свят. Араби и турци точат ножовете за дюнерите и кебапите и подвикват на туристите, примамвайки ги към своите сергии. Целият „Нашмаркт“ е побрал в себе си продукти, аромати и цветове от целия свят.
Посетихме го за пръв път в събота. Тълпата бе огромна. Имаше и немско говрорящи, но иначе покрай нас се чуваше всякаква реч. Минахме през целия пазар, като непрекъснато се бутахме и блъскахме с хора от нашата порода — туристи. Всеки дъвчеше по нещо, почерпен набързо от някоя сергия — я фалафел, я парче холандско сирене, я италианско доматче с моцарела... Ние пък попивахме с очи (сякаш за последно!) наредените съблазнително плодове и зеленчуци, купчини ядки, пити кашкавал и всякакви други видове сирена, меса, хлебчета и кроасани, шоколади и ябълкови щрудели. Ох, с последните преядох и едва ли ще вкуся от тях в близко бъдеще:)Бяха страхотни обаче — особено онзи, с който закусих в малка пекарна на „Марияхилферщрасе“. Традицията в печенето на закуски и сладкиши там бе от 1826 г.

Като цяло виенчани явно са привърженици на традициите. Във всичките им форми. Традицията да посрещат Коледа, започвайки да празнуват месец преди заветния ден. Традицията да се разхождат в събота и да пазаруват като за последно. Традицията в неделя нито един магазин да не работи. Традицията за закуска да си купуват топли, прясно изпечени кроасани, хлебчета, щрудели и какви ли не други приумици на пекарното изкуство:-) Традицията да бъдат прилежни и да заковават колите в момента, в който видят че пешеходец е тръгнал, понечил или дори неволно дал знак, че ще пресича:-)

Виена — спокойствие и подреденост

Пиша всичко това не без известно възхищение. Първото ми впечатление, щом влязохме във Виена бе: „Уау, колко е подредено и спретнато всичко — улиците без нито една дупка, красивите зелени площи край тях, украсата, хората, колите и най-вече — еднаквите на цвят, поддържаните и гоооолеееми сгради.“

Това винаги ме е впечатлявало навсякъде извън София. Понякога ми се струва, че така сме свикнали с всички неуредици покрай нас, с целия хаос, в който живеем, че едва когато се отделим от „родния край“ и видим нещо различно, разбираме колко красив и спокоен всъщност може да бъде животът.

На Виена може би й липсва само малко повече космополитност, малко повече забавление по улиците... Липсват й уличните музиканти — не, не онези с тромпетите и с националните дрехи, а музикантите от цял свят. Може би на австрийската столица й липсва и малко повече колорит. А може би аз съм пристрастна и склонна да сравнявам всеки град с Барселона — най-хубавото място, на което някога съм била. Е, както вече казах — „може би“... Защото има много хора, за които Виена е любим град, в който винаги биха се връщали. Въпрос на усещане:-)

Хостелът

Невероятен. Жълт, чист, спретнат, намиращ се в началото на една от големите търговски улици в града — „Марияхилферщрасе“. Препоръчвам го на всеки — не само заради по-ниските в сравнение с хотелите цени, но и заради свежата и младежка атмосфера. Хостелът се казва Wombat. Не питайте защо:-) Wombat всъщност са верига наистина добри хостели на добри цени. Има ги е Мюнхен, и в Берлин. Най-добре прочетете повече за тях на www.wombat-hostels.com

Ние спахме в стая с двойно легло, имахме и малка баня с душ. Топлата вода не спираше:-) Беше наистина много чисто и приятно като атмосфера. Екипът на хостела бе само от млади хора — усмихнати и готови винаги да помогнат. Wombat си имат и свои правила — като например за това какво не можеш да внасяш в стаята (въпреки че ние, разбира се, нарушихме тази част от споразумението;-). Закуската сутрин е като на all inclusive — за три евро получаваш всичко, което можеш да изядеш:-). Всъщност наистина си заслужава, защото иначе само кафето някъде в центъра струва толкова. Аз например пия поне по две чаши кафе сутрин, така че оценявам тази "вересия„:-).

Така... Какво още не споменах за Wombat? Аха — бара:-) Там има разни игри като табла и билярд, други хора от хостела, пиене, музика и цигарен дим:-) Никак не е зле, имайки пред вид факта, че клубовете във Виена са почти неоткриваеми. Казвам „почти“, защото ние открихме една уличка с бирарии и клубове (нито знам как се казва, нито къде се намира), но... Всичко бе затворено, защото бе неделя! Така че внимавайте — в неделя не можете дори да си купите билети за градския транспорт, защото просто няма нищо отворено. Е, винаги можете да отидете на гарата — там има много неща. За билети — не знам. Ние например в неделя не правихме нищо. Мотахме се цял ден из полупразните улици в центъра на града. Вечерта напазарувахме разни неща от магазин на гарата (хостелът ни бе близо до Westbahnhof) и се прибрахме.

Добре, че в Wombat човек се чувства малко като на общежитие — имахме си обща кухня с всички необходими прибори, печка и хладилник. Ние използвахме само чиниите, но иначе всеки може да си сготви нещо, стига след това да почисти след себе си :-) На мен се падна честта да мия чиниите след нашата „студентска“ вечеря:).

Пратерът

Не зная дали да го посоча в графа „неща, които харесах“ или „неща, които харесах, но леко ме разочароваха“. Първо — много трудно стигнахме дотам, защото объркахме посоката на трамвая. Питайте подробно за всичко, когато трябва да си купувате билет и дано ви разберат като им говорите на английски:). Както и да е, повозихме се около половин час. Всъщност беше приятно. Определено поставям градския транспорт сред нещата, които харесах във Виена. Разписанията се спазват стриктно, а шофьорите са услужливи, не пушат и не псуват (поне така ми се стори :)). В трамвая бе топличко и въпреки, че ни се наложи да стигнем до крайната спирка в противоположната на желаната от нас посока, а после да дупчим отново билети за връщането, пътуването си бе интересно. Когато най-накрая стигнахме до спирката „Пратер“, осъзнахме, че до самия увеселителен парк има още доста път. Въпреки студа в парка имаше много хора, които се разхождаха, тичаха и тренираха. Ние с Иван напредвахме доста бавно към крайната цел — виенското колело, защото той, горкия, все трябваше да ме прегръща и топли. Да, определено студът в Австрия не ми хареса :) Може би по-скоро влагата във въздуха е причина за ниските температури. Поне така е в родния ми град Видин, който също има честта да е разположен на Дунава:).

Увеселителният парк бе някак самотен и пуст. Имаше групи туристи, които стояха на опашка за виенското колело, но всички останали съоръжения не работеха. Повъртяхме се известно време, докато решим дали да се качим за едно завъртане по 8 евро на човек, или да пропуснем :) Е, все пак надделя любопитството. И ето ни качени в една от кабинките на виенското колело. Бавно, много бавно, започнаха да ни изкачват нависоко, и все по-нависоко. Виждахме целия град и Иван не спря да снима :) Мисля, че беше по-развълнувам от възможността да направи хубави снимки, отколкото да запомни какво е да се повозиш на виенското колело във Виена :) Ами не е вълнуващо преживяване, не ти става лошо или нещо такова — но поне виждаш целия град като на длан. Наистина е красиво! Завъртането е само веднъж, така че използвайте ефективно времето си — снимайте! Или напишете на вече изписаните с послания и имена от цял свят стени на кабинката — „Пешо беше тук“. Примерно:).

Хундервасер

Всъщност го пропуснахме... Но всички познати, с които обсъждах пътуването си до Виена, бяха категорични, че това е първото нещо, което трябва да се види в австрийската столица. Е, видях уникалната къща само през прозореца на трамвая, докато пътувахме към Пратера :( Оставям на другите да я открият за себе си — не бих могла да опиша тази забележителност, след като не съм я разгледала :( Споменавам я, за да не я пропусне и някой друг!

„Марияхилферщрасе“, „Грабен“ и „Кертнерщрасе“

Улиците на модните изкушения. По-достъпни са на „Марияхилферщрасе“, защото на другите две се намират бутиците на най-известните марки за дрехи, чанти, обувки и бижута. Моите лични фаворити — „H&M“ са на всяка крачка, така че лесно ще ги откриете и на трите улици. „Zara“ — също. Магазините им наистина са огромни, а в тях можете да откриете всичко от модната индустрия на доста разумни цени.
Мога само да пожелая на всеки, който открива или преоткрива Виена, приятна разходка по тези централни улици на града! От сутрин до късно през нощта те са оживени, цветни и празнични!
Enjoy... Във Виена всеки може да открие по нещо за себе си и да му се наслади от сърце!

Автор: Елина

Снимки: авторът

Гласувайте за този пътепис:

21 декември 2007

Първата ми държавна задгранична командировка

Продължаваме с рубриката „Ретро“. Днес на гости ни е Благун:

Виена: Първата ми (и последна засега) държавна задгранична командировка

Годината е 1990, демокрацията е мощно избухнала. БКП/БСП току-що е спечелила т.нар. "първи свободни избори"(?), но не е наясно, какво да прави. Наясно е само Луканков, който мощно изнася средства в чужбина, докато ние висим по площадите със запалени срещи. Танковете така и не дойдоха, а първата мъничка победа е свалянето на Пешо Танкиста. Но държавната номенклатурна машина е разколебана. Само в такова време е възможно за мен, млад специалист с няколко месеца стаж в SPS (Програмни продукти и системи) да "осребря" поканата си за международна конференция, и то зад "желязната завеса" - във Виена! Даже нещо повече - конференцията е от понеделник до петък, а аз имам разписана командировъчна заповед от предходната събота та чак до неделя - 9 дни във Виена! И самолет дотам и обратно! Абе супер-лукс изобщо!

Първото ми впечатление от "свободния свят": Летище Швехат - паркирани боинги, ДС-та, Еърбъси. И в най-неугледното кьоше - Ту-тата на Аерофлот, БГА, Таром, ЧСА и т.н. Все едно трабанти пред казиното на Монте Карло! Но след първоначалното унижение следва бонификация - с бежовия си служебен паспорт влизам безвизово в Австрия - нещо, което после стана възможно след 10 години. Шенген още го няма и ние, бедните източноевропейски роднини, все още сме им симпатични - граничният контрол трае секунди.
Вземам автобус до центъра. Маршрутът минава най-напред покрай рафинерия, но чиста и изрисувана като детска картинка. Автобусът спира на гара Wien-Mitte - бре, къде е гарата? Откъде да знам, че няма да видя грозилище като софийската гара, а виенчани са я скрили под земята! Установявам, че не мога да се свържа с организационния комитет (рано съм дошъл, а в събота по обяд няма жива душа в Техническия университет), но бързо си намирам хотел. Тутакси тръгвам на обиколка из града. Първото нещо, което си купувам, е подробна карта със всички забележителности, улици и градски транспорти. Само няколко часа са ми необходими, за да си измисля туристическа програма. Тогава Интернет у нас няма, няма и пътеводители. На вечерта изненада - лежа си в хотела, чета справочника, телевизорът бръмчи и изведнъж - първата новина е от България (а дотогава спрягаха само Кувейт и Ирак)! Партийният дом гори! Ами сега? Военен преврат ли ще става и дали няма да се наложи да стана политемигрант? Все пак семейството ми е в София. Слава Богу, чудото беше за 3 дни. А доста от коментарите правеха паралел с подпалването на Райхстага през 1933 (пак с българска следа).

През следващите дни посетих много места, в конференцията също беше включена туристическа програма - автобусна обиколка, Шьонбрун и винена дегустация в Кремс. Това, което видях, бяха спокойни хора, безкрайно формално учтиви продавачи, вечерно утихване на града извън Кертнерщрасе. Така и не ахках и охках покрай „витрините блескави” на магазините, но не мога да скрия, че бях възхитен от магазините за детски стоки. Между впрочем, чувствителна разлика в облеклото на виенчани и софиянци имаше само в две възрастови групи – до 15 и над 60 години.

Домакините се бяха постарали много, лично министърът на науката Ерхард Бузек (в момента - ръководител на Пакта за стабилност) произнесе реч на откриването, кметът на Виена ни даде коктейл в голямата зала в Ратхауза.
В Die Presse всеки ден имаше материал за България. Много от колегите също проявяваха нескрито любопитство за нещата у нас. Логичният въпрос (ние, математиците, сме логични и практични хора) - ами като сте били недоволни от 45-те години, защо сте избрали пак комунистите? Ами ха де!

Посетих и Мексикоплац. Това беше култово за източноевропейците място - нещо като предтеча на Илиенци. Там се обменяха всякакви соц-валути. Обменяха и левове - по 2 лв за шилинг (т.е. 14 лв за DM). Което означава, че моята скромна висшистка заплата възлизаше на 16 DM! По онова време Виена не беше така залята от араби и мюсюлмани, чужденците бяха предимно сърби и поляци (ех, блажени години! Сега Пратерът бъка от "талибани" в чаршафи). На Мексикоплац реализирах отколешната си студентска и аспирантска мечта да си купя стерео радиокасетофон - двукасетъчен при това. Точно същите пари струваше билетът във Wiener philharmoniker, и то с музиканти-стажанти (титулярните са във ваканция през август), но тогава се проявих като пълен простак, за което си посипвам главата с пепел. Известно оправдание е това, че на въпросния радиокасетофон записах първите думички и първите песнички на дъщеря ми, нещо което е безценно...

За съжаление, и най-хубавата приказка си има край. Деветте дена изтекоха и пак съм на Швехат. Автобусът ни води към познатия източноевропейски самолетен „паркинг”.

Но защо някогашната авиомечта – ТУ-154 ми изглежда сато сдухана междуселска Чавдарка? Толкова бързо ли се свиква с хубавото?

Автор: Благун Калчев

Гласувайте за този пътепис:

26 ноември 2007

Glockner Runde, Австрийски Алпи

...и един мармот завива шоколада в станиол...

И така от две години съществува идеята да ходим на трек из Алпите. Мухата ни я пусна един мой колега от ТУ-то. Пак той тази пролет даде конкретно предложение за маршрут Glockner Runde (Австрия, Национален парк Hohe Tauern). Това е седемдневна разходка около връх Grossglockner.

Седемдневният маршрут се преобразува малко, за да се смести в една седмица отпуска заедно с пътуването в двете посоки.

Малко данни от предварителното проучване- ще спим на палатки, въпреки че сме проверили и е забранено. Аз съм „за“ да има места до хижите, на които официално да можеш да спиш на палатка и за това дори да се плаща, но такива места няма. За палатки е забранено „точка“. Пак по предварително проучване- ако не се набиваш на очи няма кой да те глоби, никой не обикаля специално да проверява.

Изборът за транспорт беше автобус до Залцбург, самолет до Виена или автомобил. Тъй като се събрахме 6 човека автомобилът отпадна, а и май никой не вярваше достатъчно на колата си за такъв дълъг път. Самолетът е удобен транспорт, но не и когато трябва да пренесеш много храна и газови балончета за примус. Минусите на автобуса са 20 часовият път, от който каквото и да правя слизам с подпухнали глезени и стъпала (не съм се научила да не се ужасявам от видът на иначе тънките ми крачета).

За пътуване до Залцбург има избор на компании и автобуси. Ние се спряхме на Air Kona заради часовете и дните на тръгване в двете посоки. Двупосочен билет София-Залцбург струва 235 лв, а за студенти до 26г: 200 лв. Билети трябва да се купуват поне седмица преди пътуването, за да има.

От автобусът на Air Kona съм доволна- работеща тоалетна, климатик, достатъчно място между седалките, за да се чувстваш комфортно.

В Залцбург автобусът спря до централната гара, което беше много удобно за нас с огромните раници.

Стартовата точка на маршрута е Kaprun (курортно ски градче). За да стигнем до там се качихме първо на влак до Zell am See и от там на автобус. Спирката за различните градчета се намира срещу гарата в Zell am See. Пътуването в Австрия се оказа по-евтино отколкото очаквах. Целият разход за транспорт ни излезе около 45 евро на човек за влак и автобус в двете посоки, лифт.

След като се качихме с лифт на прилична височина, хапнахме консервите (за интерес на чужденците), които носехме като последната готвена храна за следващите 6 дена и тръгнахме към 16,30 по избрания маршрут.

Изпуснах хронологично момента, в който Алпите ме впечатлиха. Това беше по време на пътуването с лифта, който представляваше платформа с размерите на стая. Както картинката беше зелена, с много течаща вода, водопади и т. н., с изкачването на лифта бааавно пред очите ни се разкриха стръмни върхове, покрити със сняг. Всичко е тооолкова голямо, мащабите са други и дори не можеш да ги възприемеш, докато не видиш ей там от другата страна на езерото да се движат едни цветни точки, които ааа май са хора. Има моменти когато не може да се събере в един кадър портретен формат пътеката, човекът пред теб и небето над отсрещните върхове.

Няма да продължа с последователно разказване по дни. Ходенето е ясно- има карта, има описан маршрут с часове.

Маркировката е по-различна от тази в Българските планини и не навсякъде е добра. У нас всеки маршрут е с различен цвят и си следиш цвета. В Австрия всеки маршрут си има номер (717, 503 и т. н.) Обаче на много малко места този номер е написан. Най-често присъства на указателните табели до хижите. На кръстопът има табели с имена, но не и номера на пътя. Всички пътища са с един цвят маркировка- червен, с различна форма показваща трудността на пътеката (червени точки = труден път).

Наличието на палатки позволи да не се насилваме задължително да стигнем до хижа. Което беше много полезно за единият от дните, в който се бяхме объркали и тръгнали по заобиколен път.

Впечатление ми направи типът туризъм в Австрийските Алпи. Срещнахме много малко хора по пътя, които да правят дълги преходи като нас. Направо си беше пусто като сравня с навалицата по пътеките на Рила и Пирин лятото. Имаше два типа туристи. Единият тип се качва на някоя голяма хижа с път до нея и голям паркинг, и обикаля с мааалка раничка и задължително щеки по еднодневни маршрути за разходка в близост до хижата. Това се отразява и на информационните им центрове, които предлагат брошури и карти само за района на хижата. Вторият тип турист е алпинистът, тръгнал да покорява някой връх. Разпознават се по въжетата и пикелите. Този тип се качва до една хижа, която е стартова точка за дадения връх и не обикаля от хижа на хижа.

Grossglockner

И сега малко за хижите. Два дена валеше, особено през първия от двата бяхме доста мокри и решихме да си позволим спане на хижа. Хареса ни и го направихме пак на следващия ден и по-добре, защото през нощта беше валяло сняг.

Столовата на хижите е като ресторант, има меню, сервитьор, някъде дори и изглежда като ресторант- сепарета, покривки, оливерници, салфетки и т. н. Това е мнооого неприятно когато си носиш торбички с храна и освен, че искаш да намалиш теглото им като консумираш от точно тази, твоята си храна, не ти се дават и 5—6 евро за супа. А иначе супата беше много вкусна, картофена крем супа с нарязано вурстче и сметана, а и беше огромна.

Нощувката струваше 13 евро, 18 със закуска. Lucknerhutte- мечтата на туриста (особено мокрия)- баня с топла вода, голям сушилник с работещо парно, меки легла.

Следващата хижа- Salmhutte, изглеждаше повече като хижа, но все пак беше на 26 хх и нямаше път до нея. Въпреки това имаше меню и хората се хранеха като на ресторант. На масите нямаше покривки и това ни даде смелост да си извадим храната. Поръчвахме основно бири- 4 евро.

След това времето се оправи, а и ние слязохме на по-ниско и продължихме с палаткуването.

Едно от впечатляващите неща на Алпите са многото животни- мармоти, овце, крави, кози, сърни, мармоти. Сигурно не сме видели всички видове, чиито дупки срещахме по пътя. Естествено като нещо ново най-забавни бяха мармотите. Не видяхме дали завиват шоколада в станиол, но Живко предположи, че ако пуснем 50 цента в някоя от многото дупки от страни на пътеката, отвътре ще ни хвърлят малка milka.

Имахме и истории с овце. Оказаха се доста общителни, дотолкова, че искаха да закусват с нас, говореха ни и нещо, но в началото не знаехме техния език. После се разбирахме доста добре. Бее-ее-ее

Гониха ни бичета.

Една коза ни наблюдаваше високо от скалите в мъглата, докато ние се потихме да изкачим една порта на 28 хх.

След всичко това най-бледия спомен е за тежката раница и натъртените рамене.

Автор: Анета
Снимки: авторът

Гласувайте за този пътепис:

16 ноември 2007

Моята емиграция или как се разходих до Виена и назад

С този великолепен разказ на Бале откривам рубриката „Ретро“ — разкази за първите ни пътешествия в чужбина. Включвайте се и вие!

Малко след абитуриентския бал получих повиквателна за войник. След това в началото на Август, за рождения ден нашите ми подариха 5-дневна екскурзия до Виена. Струваше 130 долара, път, спане и закуски. Веднага събрах 2 и 2, и реших да емигрирам в Австрия и така да се спася от надвисналата казарма. На родителското тяло не казах нито дума за коварния си план. Речено-сторено. Изпратиха ме по живо, по здраво до автогарата до Новотел-а, купиха ми една Fanta за из път и потеглих.

На излизане от София автобусът мина покрай техникума, в който учех. Помислих си злорадо как нещастниците ще зубкат, докато аз живея разкошно в емиграция. На сръбската граница естествено ни рекетираха за бира, цигари и луканка, но аз не им дадох нищо. Даже искаха един дебел тип от рейса да останел там, да воюва (те нали все нещо воюват). В Унгария спукахме гума и висяхме около 2—3 часа в един селски район. Иначе пътувахме добре и с един чичка размазахме младеж и девойка на „белот“. Не че бяхме много печени играчи, просто си служехме с измама.

Стовариха ни на Вестбанхоф и оттам един нашенец с маратонки „Romika“ ни заведе до хотелчето. Казваше се Lindenhof pension и беше собственост на българи. За който познава Виена ще уточня, че се намира много близо до кръстовището м/у Stiftgasse и Mariahilferstrasse, на Lindengasse 4, в 7-ми бецирк.
Бях там с приятели през Декември 2004г. и видях, че пансиончето си седи непокътнато, публичният дом в съседство — също.

Пансион Линденхоф, 11 години по-късно

По време на екскурзията не мислех за емиграция, а си разглеждах града. Видях операта,

Пратера,

Рингщрасе и Хофбург.

Burgtor

Разгледах Свети Стефан и паметника на чумата на Грабенщрасе,

Pest-denkmal, Grabenstrasse

Karlsplatz

За първи път се возих на метро и прекосих Дунава, за да отида до сградата на ООН. Там си намерих запалка BIC. Обиколих и дворците Белведере и Шьонбрун.

Окаяно копеле прави лошо впечатление в дворцовия парк

Останалите по цял ден кръстосваха разни автокъщи и вечер казваха: „Гледай го малкият къде обикаля, а ние по една снимка не си направихме“. С това общо-взето приключва приятната част от емиграцията. Екскурзията свърши и рейса запали обратно към БГ. Останах сам и започнах да водя клошарски живот. Спях по гаровите пейки и се напивах с разни безделници. Да си търся работа въобще не ми и хрумна, а това е важно условие за успешна емиграция. След известно време ми писна и хванах влак до Залцбург. Там пак разгледах забележителностите, без никой да ме наеме за служител.

Залцбург

Мост над река Залцах

Даже се качих на един баир и целият град се виждаше отвисоко.

Залцбург, снет от баира

След като и там ми писна се сетих за едно тиролско селце, което бях видял на картичка и много ми хареса. Бях му запомнил името и реших, че трябва на всяка цена да го намеря. Хванах влак до Инсбрук, това е главният град на провинция Тирол.

Улички в Инсбрук

Там на MARIA-THERESIEN-STRASSE

намерих спирка на рейс, който води до Igls-Vill (въпросното селце).

Мисля, че поради дъжда, това е най-окаяната ми емигрантска снимка

Горе времето така се влоши, че почти не ставаше за снимане.

Igls-Vill, Tirol

Тогава си водех дневник, в който съм записал: „В градчето Igls съм, смърди на планина“. Писна ми бързо и тръгнах обратно. По път хванах на стоп един Opel Astra и той ме метна обратно в Инсбрук. Там си купих сувенирна чинийка и електронен калкулатор. После взех влак до Виена. В него се запознах с много приятна австрийка. Тя ми каза: „Ужас! Как са те пуснали вашите на тая възраст?!“. После ми даде сто шилинга ($10), с обяснението, че са ми подарък за рождения ден. За да не и остана длъжен, и подарих кутия бисквити „Чайка“. Също така добрата жена сподели, че имала приятелка-швейцарка, женена за българин. В тях била яла баница и супа-топчета (soup with meat balls). Били много вкусни. Във Виена се мотах още известно време и пак се върнах в Залцбург. Там спах на гарата. Беше пълно с пияни шваби, които се търкаляха по земята, крещяха страшно и трошаха стъклени бутилки. Аз се запознах с една мацка от Южна Корея, която се беше уплашила от немците и се лепна за мене. Почерпих я с някаква манджа и заедно намерихме в моето руско атласче, нейния роден град в Корея. После се качихме на влак обратно за Виена. Аз се чучнах в нея и заспах. Явно съм бил толкова скапан, че съм проспал гарата и ме събудиха някакви груби унгарски митничари. Така или иначе влакът ме закара до Будапеща. Там открих известните улици Ваци и Ракоци. Минах по каменния мост и по тоя железния, белия. Разгледах парламента.

В Будапеща вече не мязах на човек

Цените обаче ми се сториха бая солени и заминах за Прага. По път първо пих с едни франсета и си говорихме за PIF. После се сдуших с един немски клошар-алкохолик и се подкарахме с вино. При нас дойдоха и три испанки, с които играхме на някаква игра. Нещо там да познаеш, чрез асоциации. Всички установихме, че немският клошар-алкохолик е много начетен и постоянно печели. За съжаление на чешката граница го свалиха поради нередовни документи. С испанките коментирахме случката като „много неприятна“.

В Прага пред Хлавни Надражи (централна гара) чаках поне 10 мин. за да пресека. Просто имаше безкраен поток от Шкоди. Извадих дневника и написах: „В Прага има Шкоди“. От гарата отидох до Вацлавске намести (Витошка), после до Староместке намести. Изчаках там да се извъртят човечетата от часовниковата кула. Пресякох Вълтава по Карловия мост и хванах някакъв транспорт. Закара ме до нещо като промишлена зона, където имаше релси. Между релсите стърчеше една тръба с кранче (чешмичка). Таман си миех гъзъ на тая чешмичка и мина една Шкода с три хлапета, залепени на задния джам. Сочеха ме и се забавляваха страшно. Това ми преля чашата. Писна ми жестоко от емигрантски живот и исках обратно вкъщи.

Айде пак на трена до Будапеща. Там на гара Келети една циганка ми открадна химикалката. Да откраднеш от клошар, срамота. Запознах се с един румънски цигулар, отслужил. Каза, че Будапеща му е първото пътуване в чужбина, и че Румъния е много зле. Аз отговорих, че според мен България е по-зле от Румъния. Когато обаче влакът ни навлезе в Румъния, аз се съгласих, че там наистина е по-гадно.
Висях цял ден на гара Букурещи-Норд, където смърдеше на пикня. В поредния влак пих водка с двама русенци. Бяха яки и имаха грамаден нож. Мрънкаха нещу срещу софиянци ама след литър водка станахме първи приятели. След Дунав-мост те слязоха и ми завещаха още водка с думите: „Пътят до София е дълъг“. Изпих я и се натресох на едни млади англичани, около 6—7 човека. Те ми дадоха вино и уолкменче, да слушам. От цялата история ми стана толкова лошо, че скочих в кенефа и повърнах брутално. След това се прибрах в нас и там много ми се зарадваха, защото не съм се обадил и се притеснявали. Две седмици по-късно заминах, пишман-емигрант, да отбия редовната военна служба.

Автор: Бале

Гласувайте за този пътепис:

25 октомври 2007

Откриването на Европа(1) — или 7150 км и много приятели

Откриването на Европа

/или 7150 км и много приятели/

Първа част

Всичко започна така

Затова, защото — Анушка вече е купила олиото и не само го е купила, но и го е разляла. Тъй че заседанието няма да се състои.

Пътуваме, какво да ви кажа? Обичаме да пътуваме, аз обичам да шофирам особено извън България. Не че не харесвам България. Просто у нас трябва да си нащрек 120% за дупки, наглеци и хитреци. Даже понякога си мисля, това е божията справедливост. Страната не може да е красива пък и пътищата да добри и безопасни твърде много ще ни дойде. Та пътуваме София Грац — 980 км. някъде. Тръгваме към 5.30 сутринта, винаги тръгваме рано. Не е много умно защото пътя е дълъг и е добре да си отспал. Да ама не, уж предната вечер лягаме рано, но не може да се заспи от вълнение, мисли и напрежение. Както и да е сега имам втори пилот в колата, госпожицата. Кара вече уверено, дори си позволявам да дремна. Минаваме без проблем границата и вече сме във пътешествието. Динари съм купил от София, после се разбира че това не е нужно защото кредитните карти си вървят по сръбските магистрали без проблем.

Да ви разкажа за подготовката.

Наистина се подготвихме сериозно. Още щом приключи миналогодишното пътешествие — Италия и Гърция, за което всички помагахте, се знаеше че ще има ново. Направихме през годината няколко кратки пътувания, до Ситония, Босилеград, Тасос, но всичко това беше тренировка. Избрахме Испания заради испанския на госпожицата /старо обещание/, че щом завърши с испански ще отидем да го поупражняваме. Пътя до там реших да го накъсаме, защото е немислимо никога да не сме ходили във Швейцария и да я подминем транзит, това се оказа валидно и за Франция и изобщо. Така обаче се оказа че пътуването не може да стане под 18 дни и това в нощувки доста раздува бюджета. Така започнахме да търсим варианти и полека лека научихме за съществуването на едни чудесни идеи — www.hospitalityclub.org и www.coachsurfing.com регистрирахме се и започнахме да четем. Оказа се че всичко това работи.

Грац

Няма да описвам тези два сайта, повечето то вас ги знаят или са членове там. Идеята наистина е велика, от град на град създаваш приятели, отиваш при реален човек, а не в туристически поток. Живееш като него и опознаваш отвътре и страната и хората, с пълна сила важи правилото във Франция прави като французите J. С много писане /повтарям много/ и питане успяхме да получим 13 покани за нощувка една от www.coachsurfing.com останалите от www.hospitalityclub.org. Това си е преизпълнение на плана. Посещаването на непознати хора рязко усилва тръпката. В подготовката влизат подаръци, в колата има 4 кашона вино, 8 бурканчета лютеница /трябва да поискам процент от Олинеза за промоциите които направих на международния пазар/ 23 мускалчета, около 8 комплекта ръчно плетени терлици от съпругата ми, а също и ръчно плетени шапки и бродирани покривки в традиционни наши мотиви. 20 диска с българска народна музика много мартеници, също хоум мейд, 10-тина шоколада Своге/ и от тези ще поискам процент/ и един сак с рекламни материали за България.

Грац

Имам голяма кола, Ланчиа Капа комби събира много, вервайте ми, но като добавиш и 3 стека вода 3 бутилки нашенска гроздова/ мале каква носталгия щеше да ме мъчи ако я нямаше/ малко храна, спални комплекти — задължителен атрибут в подобни гостувания, дрехи и за плаж а и за Матерхорн, накрая колата ми се вижда като Миникупър. Ама аз в тъмна доба я товарих да не ми се смеят съседите. Единствените митничари които проявиха някакъв интерес бяха словенските. Пословично надути направили идиотска опашка от коли на словенско хърватската граница един от тях поиска да вдигна капака и като виде как се отвори като тапа на шампанско веднага подви опашка и се прибра в кабинката. В Хърватска направих грешка като заредих и поисках да платя в евро отрязаха ми главата. После никъде по-нататък не сипах толкова скъпа нафта.

Грац

Некои съображения: На магистралите задължително са по-високи цените на горивата и на храната. В покрайнините на градовете може да се зареди с драстична разлика в цената.

След предишното ни пътешествие сме задобряли много. Намирам нощувки на цени от 15 до 25 евро на човек. Колкото е по-голям града толкова по-големи възможности да намериш ниска цена, има. В Барселона от сайт http://www.loquo.com/ може да наемеш квартира на много добра цена. Тук ще оставя няколко полезни линка за намиране на прилични нощувки:

http://www.hotelformule1.com/
http://www.accorhotels.com/accorhotels/index.html
http://www.venere.com/
http://www.hostelworld.com/
http://www.hostelbookers.com/
http://www.ownersdirect.co.uk/search_advanced.asp
http://www.homelidays.com/
http://www.zermatt.ch/index.e.html
http://rentals.loquo.com/english/madrid
http://www.barcelona30.com/

Грац

Грац е вторият по големина град в Австрия, приятен, културен, има 4 университета + 2 за приложни изкуства. По време на нашето възраждане тук са учили половината български просветители, другата половина в Одеса. На централния площад има асансьор. Към никъде. Качва те до горе и после обратно. Естествено качихме се. Много ми допадна като бизнес идея. Любопитството да видиш абе що тия хора се качват от средата на площада до 15 м по-високо — в нищото неумолимо пълни касичката му.

Има крепост на хълма Шлосберг. Там са спирали и турците и Наполеон, не съм много сигурен, но последните май не са успели. Има и някои много модерни сгради, които ни впечатляват. Те всъщност го правят различен.

Палим гумите на запад към Залцбург. Времето съвсем се свъси, по близките хълмчета има пресен сняг. Егати а ние носим плажните такъми. Обаче пък навигатора се е развихрил и направо твори маршрут. Бях му дал да избере Дискавъри опция и той направо ни размаза, прекара през цял куп страхотни селца и курорти запомняме едно — Бад Митендорф. Пътят е невероятно красив, къщите още повече. Имам усещане за нереалност.

Залцбург

Пристигаме в Залцбург, намираме нашият приятел Йозеф, отварям багажника и усещам реакцията му като вижда багажа. Споко бе Йозеф за една вечер сме, не завинаги. Тръгваме веднага из града.

Залцбург — Ред Бул

Той ни води в царството на РедБул. Частното летище и хангар на собственика. Заради него е построил и по-голямо летище на Залцбург. Патриот. В неговия хангар са събрани любимите му играчки. Болидите от формула едно. Колекцията му от самолети, има и няколко изложби. На върха, под купола има ВИПаджийски ресторант. Язък не си нося връзка. Има стъклен под. Получаваме бордни карти. Може да видите снимките от дизайна в тоалетните /само в мъжката беше над 300 евро букетчето/. На излизане си викам ще взема да измисля и аз една напитка. Пустата му кутийка, поне да беше вкусна.

За вечеря отиваме в местна кръчма, жива музика, шницели и щрудели.

Залцбург

Залцбург има два хълма /тепета/ и красива река — всички показатели на красивият град. Моцарт, много църкви и какво ли не. Монасите с годините са превърнали солта в злато /католиците много ги бива по бизнеса/ съчетано със силата на убеждение на Светата Инквизиция може да си представите как са създадени тия дворци. Затова много ми допада името ЗАЛЦ. Може да значи сол ама ми звучи като зло злато. Така кротко валеше, че се отдадохме на леност и сладокусие из кафенетата и сладкарниците.

На Запад — към Швейцария. В движение променяме маршрута, покрай немското езеро Sciemsee /Шаймзее или бог знае как/ има мощно задръстване. Папата бил дошъл /да му се не види/ Рязко свиваме на юг и атакуваме Швейцария през Инсбрук. Отново тунели пейзажи езера. Облаците се разкъсват. И хоп граница, появи се един червендалест чичко погледна ни, попита за къде? Цуг викам аз на чист немски. Яяя гут потупва ни по купето доволно. Това беше, очаквах да видя още поне един пост. Тц. Като видяхме, че цените на бензиностанциите са във франкове разбрахме къде сме. Тъкмо да обобщим австрийските гледки и швейцарските ни грабнаха. Още повече цветя по прозорците и повече езера. Нашите приятели Андреа и Адриан звънят по телефона. Имате ли проблеми с пътя или колата. Обяснявам: не бе ние сме си заплеси! Тези младежи са страхотно лъчезарни хора. От първата дума ни поканиха в техния дом. Те са пропътували с едно бусче 45 хиляди километра — една година, цялата Азия. Няколко минути не мога да си затворя устата. На нас гордите пътешественици тръгнали да откриват Европата. Малее! Направили са невероятна вечеря. Всичко е ръчно приготвено, дори кус куса сами правят — ръчно. Вадя гроздовата. Хвала на Бога. Хукваме на нощна разходка. Говорим си цяла нощ.

Цуг

Цуг е страхотно малко градче, на страхотно едноименно езеро с възможно най-ниските данъци. Това докарва офисите на купища фирми от Европа и острова и хоп поминък за всички. Кантонерите така решили. Тия швейцарци хич не бръснат държава и правителство, съберат се на приказка, хоп референдум и нашият кантон така и така реши. Древногръцка демокрация. А няма да описвам какъв култ към здравето имат. Това велосипедните алеи влака могат да накарат да отбие. Балони, лодки, делта-планери.

За съжаление сутринта се разделяме и тръгваме към Цермат — Там му викат Цаамат. Езерото си заслужаваше много повече време. Да де ама пътят ни зове.

На Запад /предимно югозапад/. Тук вече GPS-а започва да се шегува, от тунелите ли от високите върхове ли, губи сигнал често и на няколко пъти се въртим около едно езеро. Накрая с налучкване и питане май уцелваме. Пътят се вие през Алпите пресичаме Вю пойнт на Алпите — над 2300м, пътят се вие стръмно и досущ като нашият белмекенски. Язовир след язовир в каскада. Като че ли са им малко езерата. Адски са практични тия хора. Изпреварваме стотици велосипедисти по стръмнините. Направо леко ни обзема срам в удобната кола. Ние обаче закъсняваме много. Идеята да стигнем преди обед за да хванем работещи съоръжения за Матерхон преминава в идея да стигнем преди мръкнало. В Цермат колите са забранени. Може с електрокар или някакво подобно. Казвам ви култ към здравето имат. Спираш в Таш и оттам с влак или ел.бусче. Паркинг 55 франка.

Цермат

Намирам хърватски таксиджия, който ме урежда на паркинга на един хотел и с таксито ни закарва до Цермат. Той ни продава и билети за лифтовете с отстъпка като на братя балканци. Настаняваме с в хотел Банхофф. Един истински артист администратор с изключителен талант ни разказва и упътва в сложната мрежа от лифтове, гледки и забележителности. Пълна програма. Казах ви, че швейцарците са практични. Хотелът всъщност е с общи баня и тоалетна, обща кухня, пералня и живее някак като едно семейство. Вечерта в общата кухня-трапезария с гълчава на японски, американски, немски и пр. се обменят снимки, подправки, странни чайове и наздраве на разни езици. Ние с италианска пица, швейцарска салата и нашенска гроздова се включваме успешно в откриването на Европа.

Klein Matterhorn

Цермат е типичен високо планински курорт. Ски може да се карат целогодишно. Катерене и алпинизъм също. Чувал съм, че арабските шейхове почивали там, ние не ги видяхме, ама ще идем пак. Има ножчета, часовници, банки и крави. Но всичко това е чисто, естетично и зверски практично организирано. Лифтовата им мрежа е невероятна. Където не може с лифт може с хеликоптер. Тя и железопътната им система е перфектна.

Цермат

На Запад отново. Катеренето ни до Клайне Матерхорн е променило маршрута отново. Женевското езеро и всичките му красоти остават за друг път. Трябва да стигнем в Анси преди 18 часа. GPS-а продължава да фриволничи, мисли че искаме да изкачим всяко баирче въпреки, че съм казал категорично че искам ФАСТЪР ама не би, не остана тайна пътека,през която да не сме минали. За малко да изпуснем границата, добре че ни се допи кафе. Похарчваме последните франкове за половин метър шоколад и сме във Франция....

Продължението в част втора — Франция и Страната на баските>>>

Автор: Бай Кольо

Снимки: авторът

Гласувайте за този пътепис:

13 юли 2007

От София до Брюксел с кола - съвети за пътуване

Наскоро получих мейлче от Живко, един от читателите на блога, в което той искаше съвети за пътуване с кола из Европа (до Брюксел). Постарах се да му отговоря колкото мога, то пък се получи интересна кореспонденция, която сигурно ще бъде полезна и на всички вас, читатели на "Пътуване до..."

Затова, с позволението на Живко, разбира се, публикувам тази кореспонденция, като очаквам от него да напише пътепис като се върне.

Ако някой друг иска помощ и съвет - да ми пише, ще опитам да помогна, когато и както мога, ноооооооо хонорарът ще бъде - след като се върнете от пътуването да напишете пътепис. И другите искаме да четем за вашите пътешествия :-)

Ето и кореспонденцията ми с Живко:

Здравейте,
Поздравления за хубавия сайт за пътувания, който сте направили.
Прочетох Вашите интересни статии за пътувания и по-специално съветите ви и информацията, която давате. Наскоро ми предстои пътуване до Брюксел със семейството и предвид на скъпите самолетни билети, решихме да го осъществим с кола, а още повече, че я карам и на газ и от това ще реализираме (евентуално)допълнителни икономии. Тъй като това ми е първото подобно пътуване, от известно време се ровя из Интернет и събирам информация и съвети. Общо взето съм се спрял на маршрут през Сърбия, Хърватия, Словения и оттам 2 варианта – единия през Марибор и Грац, и другия – през Любляна и Залцбург. Тъй като пътят е дълъг, явно ще трябва да направим едно спиране за нощувка, като прецених, че най-добре е това да стане или в Словения, или в Австрия (на около средата от пътуването).

В тази връзка, ще съм Ви много благодарен за всякакви съвети относно пътуването - маршрут, пътища, такси, ограничения, бензиностанции (газостанции) и т. н., а най-вече ме интересува дали имате някаква информация за по-евтини нощувки. Както казах, това е първото ми подобно пътуване, така че всякаква информация и съвети ще са ми от полза. Ако Вие лично нямате такива, ще се радвам, ако ме насочите към сайтове в Интернет или може би към някой друг, който е пътувал по този маршрут и има полезна информация.

Благодаря предварително и приятен ден!
Живко

Моят отговор:
Здравейте,

много се радвам, че сайта ви харесва:-). Ето и коментарите ми:
1. маршрутът спред мен е избран правилно - след залцбург гоните мюнхен и карлсруе и продължавате нататъка - това е пътят с най-много магистрали и е най-бърз
2. В Австрия си купувате винетка на границата (подобна на нашата система е) - като имате пред вид, че някои тунели се плащат отделно
3. Извадете си кредитна карта (истинска, не Виза-електрон, а нормална Виза или Мастъркард) - оттатък Белград, без кредитна карта сте като дивак в Ню-Йорк ;-)
4. Газта е проблем на запад от Калотина – в сърбия има някакви, а още по-на запад май има чак във Франция и Италия. За съжаление не мога да Ви помогнаповече, защото аз съм на бензин и много-много не съм обръщал внимание. В интернет има един човек (Благун), който беше писал някъде за газта в Европа (или поне беш дал линк разумен), но трябв ада го потърся.Опитайте и Вие.
5. На Запад от Калотина спазвайте правилника за движение! (мисля, че това е най-раузмния съвт, който някога съм давал;-)
6. По подробно описание на пътя до Белград има в разказа ми за Белград, а до Залцбург – в разказа за Австрия и Хърватска – препдолагам сте ги чел, но за всеки случай
7. Ако сте сам шофьор (т.е.съпругата Ви не може да Ви сменя) – имайте пред вид, че 1000км /ден са абсолютен максимум! Най-добре е да разпределните дните така: първия ден 1000км, втория ден – не повече от 400, третия ден – останалите (още около 1000 се падат). Ако има кой да Ви смена на волана – километрите стават с 200 повече на ден. (т.е. 1200 първи ден, 600 – втори; трети – следщаите 1200 – до Брюксел ще са по-малко, де;-)
8.Евтино спане има в хотлеите Формула 1 и Етап – във вторите санитарния възел е към стаята, докатао Формулата е с тоалетна и баня на етажа – мисля, че съпругата Ви ще избере Етап в този случай. Ето и един линк http://www.accorhotels.com/accorhotels/index.html
Ползвал съм и http://www.gtahotels.com/
Но и за двете Ви трябва кредитна карта – изобщо на Запад в хотела задължително се иска такава карта – помните ли едно време в България се оставяхе паспортите на рецепцоията? Кредитна карта играе същата роля – паспорта няма да ви вземат.

Засега друго не се сещам – ако има нещо питайте

Поздрави

Стойчо

Нещо против тези съвети да ги пусна и на сайта ми?

Отново Живко:
Здравейте, отново!
Имам следните допълнителни въпроси.

За Сърбия и Хърватия са достатъчни само международни паспорти нали, не е нужно за транзит да се вадят визи?
От ваши и др. статии разбирам, че е хубаво да се носят динари, трябва ли местна валута да има човек за такси и в Хърватия и Словения?
Знаете ли откъде в София може да си закупи човек и колко горе-долу трябва?
По отношение на такси, винетки и т. н.
Трябва ли предварително човек да знае за къде какво точно трябва, или всичко това е ясно указано.
Притеснявам се да не би да пропусна нещо и после да ме глобяват, ако го нямам.
Къде е най-добре да се сипе гориво, чувал съм, че на Калотина има евтина безмитна бензиностанция, така ли е, дали има и газ там?
Относно кредитната карта - и аз съм стигнал до извода, че без нея не може и затова съм в процес на изваждане.
И за хотелите Formule 1 и ETap също знам, даже щях да си резервирам за Etap - имат много удобни и в Грац, и в Залцбург и във Виена, обаче се оказва, че стаите им май са само за 2-ма души, а ние сме трима. Гова много ме изненада, защото преди 2 седмици бях влизал и имашев хотела в Грац опция за резервиране на стая за трима, даже го имам на разпечатка, а сега няма такава опция - даже мислих да им се обаждам да искам обяснение, но едва ли има смисъл.
Иначе по маршрута търся в Интернет и малки градчета по пътя и намирам места за спане - за съжаление явно това, което на мен ми върши работа, а именно спиране в Словения или Австрия, се оказва скъпо - просто нощувка под 50 евро на вечер явно няма.Това е засега, май станаха множко въпросите, за което съжалявам.

Приятен ден!
Живко

И отново моят отговор:
Здравейте,

ето коментарите ми:
1. Сърбия и Хърватска се минава транзит без виза с международен паспорт, а доколкото знам в Хърваткса може да се влезе и с лична карта (за Сърбия обаче паспортът е задължителен)
2. Имало някакви чейнджове в София, продаващи динари – но честно казано, можете да го напарвите и на границата – откъм сръбската страна има банки, като курсът не е трънския, а и си е съвесм нормален. В Хърватска почти навскяъде (със сигурност и на магистарлите) може да се плаща с кредитната карта – там даже кварталните бакалници приемат карти. Там пари (куни) биха ви потрябвали за билети за градския тарнспорт – почти навсякъде другаде вървят кредитните карти
3. При пътните такси и винетките – всичко е ясно указано, няма да сбъркате. Само да знаете, че кредитните карти в Сърбия вървят само на ОМВ бензиностанциите, но не и на магистралата
4. Да, на Калотина, веднага след първата бариера, но преди митническия контрол има бензиностанция на братя Василеви – горивото е по-евтино, не знам дали има газ, но пък цените са в евро (извън митническата територия на България се води) – цената е наполовина (не съм сигурен, но там някъде). В Сърбия зареждайте само на ОМВ – всичко останало е несигурно. В Хърватска имат собствена мрежа бензонстанции, които не са лоши; В Словения е подобна ситуацията – навсякъде вървят кредитните карти, а в Словения се плаща в евро вече (от 01 януари насам)
5. Ако Етап не ви вършат работа, пробвайте с Ибис – те са съвсем малко по-скъпи, но са много по-добри.
6. По принцип цена от 50 евро за нощувка е доста ниска и се иска доста търснее за такова нещо. По малките хотлечета по селата цените също не са толкова ниски. Опитайте с Ибис (от същия линк на Аккор-хотелите) – по принцип е пълно с промоции и може да се докарат цените до към 50 евро при добро търсене Май не останаха засега въпроси – ако се сетите още нещо – питайте
Поздрави
Стойчо

Следващият мейл е от Живко:

Стойчо, здравей, отново!Нали нямаш против да си говорим на "ти"

По отношение на нощувките достигнах до извода, че най-добрия вариант са малките населени места по протежението на маршрута. В тази връзка искам да ти споделя какво направих аз: очертавам си маршрута и по картата намирам малките населени места, след което с името влизам в Google и в повечето случаи намирам места за спане от всякакъв вид. Мисля да си направяедин списък и като разбера точната дата да реша къде точно ще се спира. Проблемът при частните къщи е с резервацията, тъй като не всички практикуват on-line такава, но ще видим какво ще правим.

Мой братовчед, който пътува често ме съветва да не правя предварително резервация, а просто да си харесаме някое място и да спрем, но мен ми се иска все пак да има нещо уредено – все пак не съм сам, а с жена и дете, пък и пътуваме за първи път.Търсейки, намерих два много полезни сайта с младежки хостели, които искам да споделя с теб с надеждата, че ще са ти полезни. Информацията в тях според мен е страхотна, търсенето лесно – по карта на дадената страна и на нея са отбелязани всички места, където има хостели. Повечето приемат и интернет резервации, цените са добри, което е важно има и тройни стаи,което ми трябва на мен – има цени между 40-50 евро на нощ и то със закуска. Сайтовете са:
http://www.oejhv.or.at/e-choose.htm
http://www.hihostels.com/dba/cmap-AT.en.htm

Други въпроси, които се сещам засега:

Подали сме документи за паспорти на жена ми и сина ми и за европейски здравни книжки, аз имам отдавна – пътувам служебно, но и досега нямам представа, не дай Боже стане нещо как се процедира с тези здравни книжки, ти имаш ли някакъв практически опит?
Друго, което се чудя е кога е по-удачно да се тръгне – очертава се може би да е около 12-13 август. Дали има значение дали е неделя или делничен ден от гледна точка трафик, задръствания и т. н.

Засега това е, надявам се, че ще държим връзка и ще обменяме информация и занапред.
Поздрави!
Живко

И моят коментар:Здравей Живко!

Разбира се, че няма проблем с "ти":-).
Идеята за малките населени места не е лоша, но е малко рискова, ако няма предварителна резервация. Ако съм сам - няма проблем, но с жена и дете става лееееко авантюристично:-)
За съжаление не мога да помогна много за здравните книжки - винаги съм си взимал здравна застраховка с асистънт - и то такава, при която те се разплащат помежду си, а не се налага да се дават пари, пък после да се осребряват тука.
А здравната книжка от тук - покрива само спешната помощ - нищо повече.

Ако тръгваш от София - добър момент за тръгване е понеделник сутрин. Най-лош момент е петък следобед - това от гледна точка на трафика. Най-гнусната граница по пътя е първата (Калотина-Градина) и точно в петък следобед (особено пък края на август) всичките гастарбайтери пътуват за Германия, за да могат да стигнат понеделник за работа - по график на Калотина са в петък следобед).
Понеделник рано сабале е идеалният момент.

Е, надявам се като се върнеш, да напишеш разказ за сайта (със снимки)- нека това ми бъде хонорара :-)

Поздрави

Стойчо

Малко по-късно намерих и инфомация в за газта и газостанциите в Европа,която сложих ето тук>>>

Та така, пишете писма, но не забравяйте, че и пътеписи са нужни на читателите на този сайт:-)

Гласувайте за този пътепис:

19 юни 2006

Из Австрия и Хърватска с кола — част 3: Залцбург и Загреб

Гласувайте за този пътепис:

10 юни 2006

Из Австрия и Хърватска с кола - част 2: Виена

Гласувайте за този пътепис:

05 юни 2006

Из Австрия и Хърватска с кола - част 1: Пътят до Виена

Гласувайте за този пътепис:

31 май 2006