На море по Коледа(5): Нощният Златен бряг

Австралия, Коледа

Нощният Златен бряг

(на море по Коледа 5)

Някакъв хотел през нощта.

Нощния живот на Gold Coast ври и кипи. Барове и заведения да искаш. Една вечер дори откривам къде са червените местата. Тръгнал съм да търся композиции за нощни снимки и докато обикалям без цел, попадам на малка уличка със странни заведения. Неонови светлини с формата на сърца или дамички с високи токчета трептят в червено и розово. Виждам имена като Hollywood Showgirls bar и The Catwalk club. Чува се музика, усещат се вибрациите на басите, а край тъмните мраморни врати предизвикателно облечени руси мадами ми се усмихват. Някои дори подвикват с нежно гласче: Hello, would you like to come and have a look? Такъв срам ме хваща, че почти хуквам да бягам да се изнеса от тук и дори не се сещам да щракна някоя снимка. Няколко дена по-късно ще се опитам да ги покажа на половинката, но тя не е особено впечатлена от моето откритие.

Из комплекса през нощта.

Високи нощни сгради.

Нощ от балкона в двете посоки. Ляво...

...и дясно.

Вечер плажа се превръща в гезме, огрято от високите сгради и народа се разхожда напред назад, флиртува и въздиша по луната, а младите се гонят, щипят, кикотят се и разни други работи. Водата е ненормално топла, става за къпане по всяко време. Веднъж се опитвам да заснема луната, но не успявам да я направя кристален диск както ми се иска, изглежда размазана. За сметка на това облаците ми харесват!

Веско снима луната.

... и сградите от брега. Високата е Q1 за която писах по-рано.

На Gold Coast е пълно е с готини мадами. Нежната половинка постоянно повтаря, Веско, къде гледаш. Има някаква мода да носят дрехата без презрамки — роклята или блузката е стегната над гърдите и от движението постоянно се смъква надоло. Навсякъде из комплекса ги виждам да придърпват дрехата нагоре, сакън да не видим нещо. А на плажа са пуритани точно като американците. Мацките изобщо не се разголват, дори не смеят да махнат горнището. За пълен нудизъм не може да става и дума...

Коледна сутрин.

Коледа е забележителен ден и го помня добре. Слънцето най-после се показва и народа излиза на плаж. Толкова хора не бях виждал тук! Въпреки тълпите, плажа изглежда рехав. Има място за всички. Коледа и Нова година на плаж е типична австралийска традиция. Барбекю, биричка и крикет на пясъка. Днес празничното настроение се чувства навсякъде — дори спасителите носят червени островърхи шапчици.

Рехав коледен плаж.

Куките бдят за реда.

После ги засичам как бройкат две мадами.

Зрители.

Тези пичове гледат как накакви играят крикет.

Късно следобед момичетата ме замъкват с тях на Adventure Crocodile. Решавам в този ден да не се опъвам и да изпълня всичките им желания. Adventure Crocodile е грозно изглеждащо превозно средство, с което ни возят из комплекса и в залива за около час (отново $80). Крокодила е грозен, защото е амфибия и трябва да може да плува.

Грозният Adventure Crocodile,

... защото трябва да може да плува.

На уреченото място освен нас чака голяма група азиатци. Когато това чудо пристига да ни вземе, те се втурват да се блъскат с лактите напред кой да се качи пръв, макар да има точно места за всички. Повечето от блъскащите се са китайци. В Oz вече успешно различавам кои са японци, китайци, виетнамци, корейци, тайландци, индонезийци, малайци и също филипинките (най-вече). Напоследък забелязвам, че китайските туристи са доста безцеремонни. По-късно в Сидни, моя приятел Минг, който е от Китай ще ми обясни, че за тях това е ежедневие, те не го забелязват, толкова са свикнали по този начин. Желанието ми да видя Китай намалява още повече.

Скоро тези „мили“ китайци, позиращи за семейна сника ще започнат да се блъскат кой да се качи пръв.

„Крокодила“ друса страшно и мирише на изгоряла нафта. Подскачаме известно време по улиците на комплекса и екскурзоводката се опитва да надвика шума, да ни обясни какви хотели подминаваме. Показва ни една стара къща, открояваща се сред супермодерните постройки наоколо. Смее се че това било най-скъпата барака на света. Скоро била продадена за 22 милиона долара!?! Барака, барака ама на брега! По някое време се бухваме във водата и друсането и шума спират. Плуваме в залива и азиатските туристи възторжено махат с ръце като видят някого в яхтите или моторниците, с които се разминаваме, сякаш така ще получат пълно наслаждение за парите, които са платили. Правим едно кръгче и тръгваме да излизаме от друго място, но рампата е заета от някой, които си вади моторницата от водата.

Тук се бухаме във водата.

Минаваме край моторница.

Край яхта.

Край плаваща къща.

Край нечовешки катамаран.

До него — ветроходен кораб.

Край виенското колело на Dreamworld.

После искаме да излезем, но някакъв си вади моторницата.

Вечерта сме запазили маса в „El Greco“ — Гръцки ресторант (http://www.diningout.com.au/goldcoast/view_details.aspx?id=1215). Коледа е празник за семейна атмосфера и това е най-близкото, което можем да направим толкова далеч от родината. Наистина, тук се чувстваме у дома. Опитвам узо, което си е българска мастика и пием от виното, което сме си донесли. Тази система в австралийските ресторанти е страхотна — B.Y.O. (bring your own). Надпиca обикновенно се вижда на вратата и означава че можеш да си донесеш любимото винце или биричка. Само плащаш компенсация пет, шест долара, което е далеч по-добре от двойната или тройна цена на същото вино, поръчано в ресторанта.

За вечеря искаме meze platter — една огромна тава с различни гръцки специалитети, някои от които, сърмичките например, се дублират с българските. Meze platter може да се поръча и като предястие, но като основно, е достатъчно за двама. Освен това викаме и едно блюдо с пикантно приготвени миди. Страшно! Аз като любител на мидите (събирам рецепти от цял свят) съм силно впечатлен. Пийваме и ни е гот. Ех, братята гърци!

До нас са съединили няколко маси и девет, десет души семейство от три генерации енергично размахват ръце и ожесточено си говорят нещо. За англо-саксонците това би изглеждало като караница, но за нас е ясно. Нормален разговор. Всички до един имат прекрасни носове, големи и заоблени по типичен за средиземноморските народи начин. Обичам тези хора! Пийнал съм и имам желание да ги прегърна. С моето момиче гадаем от къде са. Тя — гърци, аз — сирийци. Хората свършват преди нас и се надигат да си тръгват. Последен дава път на всички най-стария от тях — възрастен, побелял мъж. Спирам го и питам от къде са, мъчейки се да изразя уважение и симпатия. Човека обаче е напълно трезвен и леко засегнат от въпроса ми отговаря: от Австралия, от къде. Знам, знам, казвам аз, всички сме австралийци, но например аз съм дошъл тук от България, а Вие от къде?

Той прави тъжна пауза, обръща към мен чудесния объл нос и признава че е дошъл от Египет. На мен също ми е тъжно, иска ми се да съм го излъгал, че му вярвам да е австралиец. В същото време искам да му кажа, че дошъл от Египет, той е много по-точен от всички останали австралийци. Този комплекс на роден в бедна и незначителна (на пръв поглед) страна остава с нас до край. Става ми мъчно когато човека си тръгва преди да му обясня моята теория, че точно незначителните нации са по-добри, че трябва да се гордеем с историята и кулурата си, със живялите преди нас.

Тази малка тъга не ни пречи да сме щастливи до край. По пътя към двадесет и четвъртия етаж се натъкваме на група Дядо Коледовци. Те са по-весели и ентусиазирани за празника дори от нас. Като виждат че ги снимам, Дядо Коледовците започват радостно да крещят и подскачат. Неминуемо, снимката ми излиза размазана, доказателство за невероятния вътрешен баланс, който съм постигнал в тази приказна вечер.

Някои имат по-голям купон и от нас. Весела Коледа!

Сутринта трябва да тръгваме. Не ни се мърда. Тук е толкова гот! Последния ден сме мързеливи и дълго се влачим прибирайки багажа.

Малко видео:

Не, все още не е свършило. Има още малко...

Del Greco

Край на пета част, очаквайте финала скоро

Автор: Веско Петров

Снимки и видео:авторът

Блогът за пътеписи „Пътуване до...“ се премести на нов адрес http://patepis.com. Забелязвам, че все още очаквате да се появяват нови пътеписи на настоящия адрес – това няма да се случи. Всички тукашни пътеписи са преместени на http://patepis. com. Минете на новия адрес http://patepis.com, където има вече към дванайсет нови пътеписа. Новият урл за абонатите през RSS e http://patepis.com/?feed=rss2 До нови срещи на новото място!

Гласувайте за този пътепис:

На море по Коледа(4): Най-високият жилищен блок в света (Австралия)

Австралия, Коледа

Четвърта част на Весковия пътепис за Коледата в Австралия (предишната част е тук >>>, а началото – ето тук>>>)

Най-високият жилищен блок в света

(...на море по Коледа 4)

Не в тази снимка. Това е просто някъде из комплекса.

След първия забележителен ден, всичко се слива в едно, както често става на море. Плаж, вълни, басейн, мързелуване, хапване, пийване. Понякога аз готвя, понякога вечеряме навън. Трудно е да се разграничат дните един от друг. Нали това е целта – да се забравиш.

Започва нов ден.

Докато сме там, времето не е блестящо. Постоянно се трупат облаци - нещо, което наистина рядко се случва в Queensland. Изобщо това лято в Oz се изсипват невероятни дъждове и в доста градчета има наводнения. На мен облаците ми харесват, нали изгорях като рак първия ден и след това слънцето не ми липсва. Топло е, водата е приятна, има чудни вълни, за какво ти е слънце? Постоянно се кани да вали, но истински дъжд пада само в един следобед. Тогава използваме момента да се покатерим на Q1 за която казват че била най-високата жилищна сграда в света. Апартаменти, в които живеели хора. Там срещу $45 се качваме на един светкавичен асансьор, който за около 40 секунди ни мята на седемдесет и седмия етаж. На 250 метра над океана, можем да видим покривите на околните небостъргачи. Докато сме горе, дъждът спира, но снимките ми са мизерни, излизат мрачни и разплакани.

От тук влизаме в Q1.

Q1 – най-високата жилищна сграда в света!

Горе гледаме в едната посока.

После в другата, към целия 42 километров плаж.

Виждаме и реката.

на седемдесет и седмия етаж.

Какво друго правим през това безметежно време – нищо особено. Трудно се запомня. В курорта е пълно с различни летни атракции като Movieworld (светът на киното), Waterworld (светът на водата), Wet’nWild (див и мокър), Dreamworld (светът на сънищата). Наричат ги тематични паркове, в които ако това ти харесва, можеш да се спускаш по водни пързалки, да гледаш скачащи делфини или да се возиш на влакчета на ужасите. Американска история. Японците си умират за това. С тези неща не могат да ме излъжат. Струва ми се безбожно скъпо, чакаш на дълги опашки и после вземаш участие в една лудница. Абсолютен rip off!

Все пак момичетата отиват сами на музея на восъчните фигури, после в “снежния дворец”, което се оказало една стая хладилник с няколко ледени статуи и разни пияндета, смучещи водка в чаши, направени от лед. После се оплакват че им взели $80 за тази глупост...

Аз предпочитам през това време да се шматкам безцелно и да гледам наоколо. Всичко което виждам ми е интересно. Например, изумявам се от този странен метод на транспорт:

Петролна криза ли? Кой каза?

После, опиянен от лятното настроение, зяпам как хората ближат сладолед.

Real dude!

Тук виждам как един пич грабва фотоапаратите от ръцете на група шашнати японки и ги строява пред голямата елха в центъра да ги снима. В момента преценява композицията. След това ще започне да щрака апаратите един по един. Става ми весело при мисълта какво ще стане ако изведнъж хукне да бяга с апаратите. За жалост това не се случва. Този интересен образ има типична стойка на сърфист – пъргави крака и финно чувство за баланс. Дали този не е Веско?

Два бели ангела ми се усмихват!

Докато обикалям, ми се случват и други интересни неща. Две хубави каки например ме харесват и спират да ми се усмихнат, но флирта не става – малко са височки за мен.

Сини кръгове. Хората, които гледат уличните артисти също са ми интересни.

Абе, изобщо купон без край! С което доказвам теорията си, че за да прекараш добре не ти трябват непременно $80 (изхарчени за съмнителна атракция). Нещата наоколо са толкова по-интересни!

Накрая виждам залеза. Над Surfers Paradise отново пада нощ!

Небостъргачът Q1 http://www.q1.com.au/

Следва...

Край на четвърта част

Автор: Веско Петров

Снимки: авторът

Блогът за пътеписи „Пътуване до...“ се премести на нов адрес http://patepis.com. Забелязвам, че все още очаквате да се появяват нови пътеписи на настоящия адрес – това няма да се случи. Всички тукашни пътеписи са преместени на http://patepis. com. Минете на новия адрес http://patepis.com, където има вече към дванайсет нови пътеписа. Новият урл за абонатите през RSS e http://patepis.com/?feed=rss2 До нови срещи на новото място!

Гласувайте за този пътепис:

На море по Коледа(3): Плажът на Златния бряг (Австралия)

Австралия, Коледа, Нова година

Плажът на Златния бряг

(...на море по Коледа 3)

Предишната част е тук>>>, а началото - ето тук>>>

Раят на сърфистите, където слънцето рядко се показва през постоянните облаци. .

На следващия ден аз скачам рано и се втурвам да плувам и да “хващам” вълни. Оставям момичетата да спят дълбоко.

Веско Петров “лови” вълни.

Тази сутрин с вълните имам много по-добър успех от вчера. Откривам място, където преодоляването на прибоя не отнема толкова енергия. Вълните са бавни, хващат се по-лесно и дълго се плъзгам с тях. Голям кеф – това наистина е раят на сърфистите!

Рай за сърфистите.

Не всеки обаче “лови” вълни. Някои само гледат и завиждат. Чичката с червената шапка не е Веско Петров.

После слънцето изгрява и тъй като не съм взел крем UV30+, решавам че е време да се прибирам. Без този крем, без шапка и без очила тук можеш да изгориш само за пет минути (което става с мен).

Връщам се щастлив от чудесните вълни и осъзнавам, че не мога да се прибера. Фатална грешка – забравил съм ключа. Така ще разбера колко е ефективно секюритито на блока. Към ключа има малка електронна плочка, с която отваряш входната врата, вратите към басейна, тенис корта, барбекюто и подземния гараж. Без тази плочка асансьора не върви, а когато е с теб и активираш електрониката, можеш да отидеш само до твоя етаж...

Има разбира се домофон, но като не помня кой точно апартамент беше нашия. Добре че взех мобифона. Горе звъни, но никой не вдига. Момичетата спят дълбоко и от другия край на апартамента нищо не чуват.

Гледам, някакъв тъкмо излиза от блока. Шмугвам се след него във фоайето. Ха, ха, преодолях входната врата. Това добре, но асансьора не ще да тръгва. Тогава ми хрумва хитрата идея да се кача по стълбите, които всъщност се използват само в случай на пожар. Колко са 24 етажа... Ами доста са!

Стигам задъхам до моя етаж и едва тогава осъзнавам, че откъм стълбището, вратата не се отваря, може само откъм етажа. Веско, Веско, викам си, голям си хахо. Сядам отчаян на стълбите и не искам да мисля, че трябва да слизам обратно. Добре че тук има обхват. Половин час и двадесетина обаждания по-късно, нежната половинка ме спасява от душното и клаустрофобично стълбище.

После от балкона правя някои снимки. Нали ми е ново хоби, ще тормозя читателя с много снимки.

Майка с дете.

Две знаменца. Спасителите пазят пространството в ляво от флага с червени и жълто, виждат се няколко души. В дясно от синия флаг е за сърфисти.

Някои спортуват с хвърчило и surfboard - Kitesurfing (не знам българския еквивалент).

Денят минава в къпане, отново вълни за мен, обяд, дремене на двадесет и четвъртия етаж, книги и късно следобед тръгваме да вървим по плажа.

Това е егати плажа – няма край. Дълъг без прекъсване 42 километра и на места широк до 200 метра. Напомня ми за този между Камчия и Шкорпиловци, само дето е по-равен и по-чист (постоянно минава машина да пресее пясъка).

Широк, безкраен плаж.

... по който хората вървят за здраве.

... а спасителите бдят.

Те имат и други превозни средства.

Вечерта излизаме да разгледаме наоколо. Улиците са бъкани с хора, които мързеливо вървят без цел и посока и често спират да гледат уличните артисти, жонгльори и акробати. Атмосферата е страхотна, напомня ми за лятото във Варна, когато тръгваш бавно от театъра и вървиш по гезмето до входа на Морската градина и по-нататък. Често срещаш приятели, спираш, лафиш си и не ти пука за нищо. Разликата е че тук към лятното настроение се добавя и празнуването на Коледа. Още по-гот. Навсякъде греят цветни гирлянди и елхи. Все още ми става смешно като видя джапанките и ризите с къс ръкав около тях.

Тук в ляво се виждат масите на доста добър италиански ресторант. Този с очилата не е Веско Петров.

Ето и коледна елха (по австралийски).

Имаме си и Hard Rock cafe.

Народа се кефи на топлата вечер. Тук в ляво има един седнал абориген, който надува didgeridoo – традиционния музикален инструмент, представляващ дълъг дървен дудук с доста ограничен звуков диапазон. Вижда се само края на неговото didgeridoo.

Докато се шматкаме, ни обхваща глад и започваме да гледаме какво да хапнем. Наоколо има богат избор за вечеря, от разни бързи пици и сандвичи, които гълташ на крак, до лъскави ресторанти, в които един мазен ти отваря вратата и започва да ти се превзема, докато ти донесат широка петдесет доларова чиния с няколко художествено оформени бучки храна. Подтискайки артиста в мен, забелязвам едно невзрачно виетнамско място (ресторант би било твърде силна дума) с мръсни пластмасови маси. Прилича точно на местата за ядене в Бангкок. Прави ми впечатление обаче, че е пълно, докато в съседните, доста по-прилично изглеждащи заведения няма никой. Това не е случайно. Гледам там една свободна маса и бутам моите момичета, въпреки протестите им.

Не съм сгрешил, храната е страшно вкусна. Опитваме нови и непознати оризи и кърита, а за малкото момиче поръчваме някакви виетнамски noodles в пикантен сос. М-м-м, delicious! Освен това ни кефи искренното усилие на това виетнамско семейство да угодят на клиентите. Дядото заедно с едно младо момче въртят тиганите на няколко огъня. Нежно, хубаво момиче (съпруга или дъщеря) приема поръчките и носи ястията, а бабичката прибира мръсните чинии и обикаля да забърше масите. Сега стоплям защо ми се струват мръсни – може би бабичката има нужда от очила. Тази екзотика плюс готината вечеря (и биричката) ни излиза по-малко от петдесет долара.

Прибираме се на двадесет и четвъртия етаж и и заспиваме сладко, уморени от този чуден ден, въпреки че не сме правели кой знае какво. Точно като на море.

Ето как се кара кайтсърф

Следва продължение

Автор: Веско Петров

Снимки и видео: авторът

Блогът за пътеписи „Пътуване до...“ се премести на нов адрес http://patepis.com. Забелязвам, че все още очаквате да се появяват нови пътеписи на настоящия адрес – това няма да се случи. Всички тукашни пътеписи са преместени на http://patepis. com. Минете на новия адрес http://patepis.com, където има вече към дванайсет нови пътеписа. Новият урл за абонатите през RSS e http://patepis.com/?feed=rss2 До нови срещи на новото място!

Гласувайте за този пътепис: