23 ноември 2007

Първото ми излизане в чужбина: Румъния, 1981г

Блогът за пътеписи „Пътуване до...“ се премести на нов адрес http://patepis.com. Забелязвам, че все още очаквате да се появяват нови пътеписи на настоящия адрес – това няма да се случи. Всички тукашни пътеписи са преместени на http://patepis. com. Минете на новия адрес http://patepis.com, където има вече към дванайсет нови пътеписа. Новият урл за абонатите през RSS e http://patepis.com/?feed=rss2 До нови срещи на новото място!

Продължаваме петъчната ни рубрика Ретро — спомените ни за отминали пътешествия


Първото ми излизане...


От апартамента на моите родители в Русе се вижда чужбина, така че дестинацията на първото излизане се подразбира. За нас, децата от 70-те години, Румъния означаваше западни крими и анимационни филми, шоколад (истински, не соев сурогат) и „кариоки“. Тази дума тогава беше известна само по поречието на Дунава и с нея се наричаше това, което после придоби името „флумастер“. Родителите ми, както и много русенци, си вадеха многократни паспорти за ежемесечно посещение на 40-километровата гранична зона. Това за Русе означава Гюргево и няколко села, но с малко техника зоната хващаше и Букурещ. Ако си с влак — прехвърляш се от международния на местен влак (гнусотия дел гранде!), ако си с кола — казваш, че отиваш в Олтеница (срещу Тутракан), само че пътят от Гюргево за Олтеница минава през Букурещ. Освен непознатите за България нескафе и шоколад, в къщи се напълнихме с румънски и китайски домакински стоки. И досега полилеите в русенския апартамент са от онова време.
През 1981 бяхме изплатили заемите за апартамент, кола и прочие и ме взеха и мен на истинско пътешествие: Русе-Гюргево-Букурещ-Констанца/Мамая-Дуранкулак-Русе.

Стегнахме Москвича, взехме няколко кутии цигари „Кент“. Цигарите бяха единственото разменно средство за зареждане с бензин (иначе чужденците трябваше да плащат в долари). Каква ирония на съдбата — четвърт век по-късно ние внасяме „Кент“ от Румъния!


Не мога да скрия, че Букурещ ме впечатли. Толкова големи булеварди и барокови сгради няма у нас (нямаше го помпозният Дворец на Чаушеску, но едва ли бих го посетил и сега). От катастрофалното земетресение през 1977 нямаше и помен. Любопитен беше за мен историческият им музей. От експозицията ставаше ясно, че император Траян е първият румънски владетел и че всички румънци са си баш римляни и тук-таме даки (е, сериозна част от населението е по-мургаво от населението на Рим, ама това са дреболии). Последният етаж беше музей на семейство Чаушеску, като „върхът на сладоледа“ беше колоната на Чаушеску — копие на римската посестрима на Траян. На нея като в комикс бяха изрисувани перипетиите на „карпатския гений“. Интересно, дали са добавили безславния му край през 1989?


Блажените години на румънския народ бяха към края си и вече бяха факт първите опашки пред хранителните магазини. Имаше кафе и шоколад, а нямаше салам и месо! Това са законите на „развитото социалистическо общество“.


Посетихме и румънското черноморско крайбрежие. Първото впечатление е, че в източната част селата са по-спретнати и цигани почти няма. Докато в Букурещ гъмжеше от селяни с бомбета, Констанца си изглеждаше досущ като Варна. Курортните им комплекси не правеха особено впечатление. Освен Мамая, посетихме и няколко с имена на планети — Нептун, Сатурн май бяха. Времето не беше много читаво (както в нашенската Шабла) и даже не се окъпахме в морето, макар че беше в началото на септември.


Така видях Румъния при единственото си засега подробно запознанство. После до края на соца на няколко пъти я преминавах транзитно с влак и си спомням само заключващите се транзитни вагони. В началото на прехода — 1992 г., турагенцията и шофьорите на автобуса за екскурзия до Париж бяха категорични, че войната в Югославия въобще не е причина да преминат през Румъния...


Надявам се вятърът да ме довее пак там — този път в Синая, Брашов, Сибиу.


Автор: Благун Калчев

Блогът за пътеписи „Пътуване до...“ се премести на нов адрес http://patepis.com. Забелязвам, че все още очаквате да се появяват нови пътеписи на настоящия адрес – това няма да се случи. Всички тукашни пътеписи са преместени на http://patepis. com. Минете на новия адрес http://patepis.com, където има вече към дванайсет нови пътеписа. Новият урл за абонатите през RSS e http://patepis.com/?feed=rss2 До нови срещи на новото място!

Гласувайте за този пътепис:

Блог класацията на България

10 коментара:

Анонимен каза...

kurortite sa si sus su6tite imena (saturn i neptun) - pati6tata im (pone otse4kata granicata - konstanca)e n-pati po-dobra ot balgarskiq pat (razbirai 4e Bg 6oseto e nacufkano ot dupki prez 50 sm), dokato rumanskiqt pat e gladko asfaltiran i 6irok (razkazvam ti ne6ta, v koito se ubedih predi 5 godini, koito bqha po su6tiq na4in i na 31 dek.2006)
selcata do konstanca sa 4isti i podredeni(pone taka izglejdaha ot glavniq pat dokato karahme s edin poznat kum konstanca), ka6tite bqha s pvc i/ili alum dograma s o6te nesvaleni lepenki;
stra6no mnogo curkvi;
4ernomorieto im nikakvo zastroqvane - sqka6 popada6 v Balgariq po vremeto, kogato gi nqma6e tiq betonni 4udovi6ta
a eto i snimki:
http://www.niko-bikes.com/gallery/constanta/index.html

Стойчо каза...

Всичко ОК, ама защо пишеш такива дълги на латиница? кошмарно се четат ....

Unknown каза...

И на времето крайбрежните села бяха по-читави от тези във вътрешността. Даже по главния път Гюргево-Букурещ си бяха мизерия - това преди четвърт век, как е сега ще каже Стойчо, който е минавал тъдява преди 2-3 години.

Стойчо каза...

Според мен селата по пътя между Гюргево и Галац са малко по-мизерни от нашите (в района на Галац даже бяхме на гости в едно село) - селото нямаше настилка по улиците и тротоари (или поне някакво разстояние между къщите и улиците - или е канавка или оградата на къщите е плътно до платното) - нищо такова нямаше. Но в селото имаше интернет-клуб и дискотека. Като цяло имаше доста млади хора за едно село.

Търновец каза...

Аз съм минавал 2 пъти през Румъния. Първия път през 1989 ... началото на Септември с майка ми и баща ми ходихме със семейната жигула до Източен Берлин и Лайпциг. Минахме от Видин , през Турно Северин-Дробета, Тимишоара и нагоре през Унгария. Тогава бях на 10 годинки , но спомените ми са още живи. Трудно се забравя мизерията покрай пътя, дечицата, на които през целия път мятахме бонбони от прозореца на колата, тълпата в Тимишоара , която ни наобиколи щом спряхме за почивка и как хората размятаха пачки с пари и искаха да купят каквото решим да им дадем, от бензина в резервоара , до дрехите на гърба ни... Спомням си и мизерията в един универсален магазин тип ЦУМ в Тимишоара ... там нямаше нищо! празни щандове и един гаден сладолед опакован в пачетче като кайма , и жълта лимонада , която беше по-скоро пикня отколкто лимонада...

Втория път минах по машрута Гюргево-Крайова-Турну Северин и нагоре по същия пут от 1989. Та от Гюргево до Крайова още са пред очите ми хипер-мизерните селца ... къщи покрити дори не с керемиди или цигли , ами само с насмолена мокава... пред всяка от тях съхнещи току що направени тухли от слама и кравешки фъшкии ... абе изумителна картинка!

Минеш ли Турну Северин обаче архитектурата се променя коренно и къщичките са доста по-хубави от такива в обикновено българско село.

Търновец каза...

Втория път беше през 1994, само да уточня.

Анонимен каза...

Не помня вече дали Благун или Тихомир бяха причината да се врека на Стойчо, че ще го направя пустия пътепис за Румъния... (поне този за Румъния...)
Дано ми стигне този живот поне да го напиша... а снимките всеки може да качи.

Първите ми впечатления от Румъния са бегли, презвлакови, ученически, на път за тогавашна Чехословакия (1987). Идентични на вече споделените от мнозина впечатления за "мизерия и..."
След това кацнах там едва през януари 2004 и оттогава на всеки средно 3 месеца съм там за по поне седмица, обикновено 10 дни. Пътувам из страната с кола (по изключение- самолет до Клуж). Към днешна дата девствени спрямо мен са останали само т.нар. "румънско черноморие" и югозападната област (по на запад от Крайова- Долж не съм била; по "меридиана" на Крайова). Бог да ги пази, щото Дракула не може- с него още при първото пътуване "пихме по едно" в един от набедените за негови замъци (този в Бран), в полунощ при пълнолуние (поне мойто късогледство докладва за пълнолуние)

:) звучи като изброяване на референции :) Не беше това целта, но... да, имам претенции да познавам страната, в динамика (Стойчо, няма нужда от remainder, че това е автозабивка да ги подплатя чрез пустия му пътепис:)

Исках просто да ви кажа, че от гледна точка на "съседка", която има дял в прахоляка на румънските пътища напоследък,
ми беше много интересно да видя страната през очите на други българи.
И много приятно да осъзная (за пореден път) колко е ценно това. Оказва се, че някои неща, за които пишете, съм регистрирала несъзнателно... Но едва ли бих им обърнала повече внимание, ако не бях прочела за тях във вашите пътеписи.

Последно- обобщено за динамиката, тъй като имам най-добър поглед върху нея...
През 2006 бях в Апахида- приличаше на селце, на около 30 минути (включително градския трафик) от Клуж. Почувствах го като място, което ще се развие изключително бързо. След година това бе факт и... не, не 1:0 за "прогнозата" ми, а 1:0 за Апахида.
За самия Клуж още през 2004 бе ясно, че нещо ще става... Появата на Cora бе индикация, която не е редно да се пренебрегне (французите, както и канадците, са твърде скептични към бизнес в Румъния; опс, бяха...)
Сега втората фабрика на Нокия, както се знае от миналата година, е в Клуж... и ясно, че не е заради техническия университет- такива дал Бог къде ли не...

В късната 2007 (септември и ноември) все още не бях видяла нищо от новия път край Плоещ, който ме смая сега, в края на февруари. И скъси планираните 12 часа път Букурещ-Сату Маре на невероятните 9.
Признавам, за това допринесе и факта, че пътувахме откъм Букурещ, а не обратно, в неделен ден. За успешно придвижване в Румъния се оказват изключително важни познанията за миграциите на местните в делничните и почивните дни, както и международния трафик.

Опааа... време да млъкна :) Другото- в онова, което тепърва ще се пише.

Стойчо, обещавам да пиша защитено в *.doc, а не като досега- право в нета и... каквото затрито, затрито... :)

Анонимен каза...

eй, постна се :)

остава да се подпиша

Стела :)

Стойчо каза...

Аааа, сетих се, че е Стела:-)

Анонимен каза...

имАло си хас да не се сетиш...-
кой друг ще просне такава логорейна черга, за да каже "ще пиша сериозно"

Предвид горното... да се абонираш за мойте писания ще е като да се абонираш за вечен живот...
`се едно влъхва ми е бил оня тунизиец, дето ме посъветва да пия милилитърченцата чай "eeeasy"
е, да видим... стискай палци да намеря записките за км и часове от последното пътуване... , щото ще почна с него предвид актуалността на инфото