Рощиляда в Лесковац, Сърбия

Лесковац е град в Сърбия, а „рощиль“ е сръбската дума за скара.

В Лесковац се прави най-хубавия рощиль и затова лесковачката плескавица е нещо като „диня от Любимец“ или „самоковски картоф“. Всяка година в Лесковац се организира световно първенство по скара, демек Лесковачка рощиляда. Като правило от доста години насам, рощилядата бива спечелвана от майстор Миро, който ръководи сръбски ресторант в София.

Та решихме значи и ние да се запознаем по-отблизо с тази кулинарна асамблея. С Лазар, Иван-Кожи, Еди и Мария отидохме на централна гара и взехме влак до Ниш.

Във влака си изпуснах нещо на земята

Гара Ниш

Там се обадих на Ана Милетич и тя обеща незабавно да дойде и да ни придружи до Лесковац.

Ана Милетич

За съжаление не можахме да се видим с Йелена Вукчевич, защото беше заминала по родните си места.

Йелена Вукчевич

Докато допием пластмасовата „Ариана“, госпожица Милетич се появи

Допиваме арианата на гарата в Ниш

и се придвижихме с влак до рощилядата.

Гара Лесковац

Понеже беше рано, поседнахме малко на тревата в някаква градинка.

Поразговорихме се

Самата рощиляда се оказа пълно дърво! Един град от селски тип, чиято главна улица е заградена

Входът към събитието

и са наредили сергии и чевермета.

Лесковачка рощиляда

Ние си представяхме поляни, фургони, пушеци, абе панаир. Плескавиците бяха двойно по-малки от нишките, но за сметка на това — двойно по-скъпи. Даже едно копеле пусна хумореска, когато му направих забележка за занижените габарити на въпросното изделие:

„Ниш е голям град — голяма плескавица, тука Лесковац е малък — малка плескавица“

Както и да е седнахме и захванахме. Не закъсняха и трубачите, които знаеха само едно парче и ни го изпълниха поне 20 пъти. Ние викаме: „Дай нещо на Стоунс, дай нещо на Пърпъл“, те: „Немате проблем“, и пак същата тояга. Лазар поради поетите бири се разлюти и им мушна 50 евра, таман в момента когато щяха да си ходят. Голяма грешка.

Лазар — дълбок познавач на сръбската духова музика

И те се разлютиха от своя страна и се наложи да ги дослушаме със запушени уши.

Упоритите цигани ни разказват играта

По-нататък нямам спомен как сме си стигнали до бабката, където спахме.

На следващата сутрин решихме, че повече работа на рощилядата нямаме и се върнахме в

Ниш

Там за късмет в крепостта течеше Нисомния-та.

Крепостта в Ниш (Нишка твърджава)

Един вид фестивал с музика, ставаща за слушане. Те му викат „джепни EXIT“ по аналогия с EXIT-а в Нови Сад. Седнахме веднага в „Дом Планинара“, който е вътре в самата крепост и за който с бай Лазо можем да напишем книга.

Дом планинара

Маса пъти сме изпивали всичката бира или пък сме карали персонала да ни чака поне 2 часа след края на раб. време. Дойде и някаква Ивана — много тъпа.

Лицето вдясно е с ограничен умствен багаж

Повеселихме се, послушахме музика и спахме направо на тревата в крепостта.

Аз се оказах най-ранобуден и прецаках съня на останалите

Сутринта Еди напипа отнякъде група автентични сръбски хипари (не обичам хипари) и се присъединихме към тях.

Сръбски хипари — досущ като нашите (както и всички останали)

Пихме, що пихме и мръднахме до центъра, да хапнем по една човешка плескавица, а не като онова дърво в Лесковац.

Денонощното магазинче за плескавица на „стъргалото“.

Привечер Ани ни изпроводи до гарата, взехме си и по някоя бира,

Апатинско пиво (направо си е като чешко)

аз снимах най-нечовешкия циганин на света

Звяр

и се върнахме в София по живо, по здраво.

Автор: Бале

Снимки: авторът

Блогът за пътеписи „Пътуване до...“ се премести на нов адрес http://patepis.com. Забелязвам, че все още очаквате да се появяват нови пътеписи на настоящия адрес – това няма да се случи. Всички тукашни пътеписи са преместени на http://patepis. com. Минете на новия адрес http://patepis.com, където има вече към дванайсет нови пътеписа. Новият урл за абонатите през RSS e http://patepis.com/?feed=rss2 До нови срещи на новото място!

Гласувайте за този пътепис: