Серес - Солун - Тасос - Кавала - Драма

Серес, Солун, Тасос, Кавала, Драма, Гърция

Здравейте!

Тук получих много интересна и полезна информация за пътуванията из балканските страни и реших и аз да разкажа за нашата екскурзия до Солун, Кавала и о-в Тасос. Надявам се това, което пиша, да бъде интересно и полезно за всички, които ще решат да се възползват от отворените граници на ЕС и близостта на Беломорието.

Решихме твърдо да пътуваме на 23-24 юни каквото и да се случи. С притеснение четях прогнозите за времето, които даваха 40-градусова жега. Но някак си не исках да отлагаме пътуването, защото по-късно... кой знае какво можеше да се получи, я да се убие ентусиазмът, я нещо друго. Пътувахме трима: аз, брат ми (Боби) и Георги, колегата ми в университета в Германия, където учим. Той беше единственият шофьор; аз също имам книжка, ама бих се осмелил да карам само в краен случай. За 900-те километра в рамките на два дни мислех, че това няма да е проблем и така си и беше. Брат ми излизаше в чужбина за пръв път и се надявах интересните места, към които отивахме, и приятната компания да запалят у него желанието за пътуване, което имаме аз и Георги. За съжаление това май не се случи. Георги пък беше ходил като ученик по тия места, но каза, че ще му бъде приятно отново да ги посети.

Колата на Георги върви на газ и правилно решихме, че това ще бъде много важно в стремежа ни екскурзията да излезе сравнително евтина. Предварително проверих за газстанции в района, където щяхме да ходим: положението е трагично. В префектурите Серес, Солун и Кавала има точно 3 газстанции, всичките в Солун, коя от коя по-забутани. Освен това май единствената информация за тях се намира в един немски сайт, където има само имена на улиците, без номера. Допреди няколко години газта е била забранена за употреба като автомобилно гориво за всички коли, регистрирани в Гърция, а сега май само някои таксита я използват, въпреки че цените са общо взето еднакви с нашенските (газ – 54 цента, бензин – евро и няколко цента май беше). Нямахме голямо желание да караме на бензин и решихме да търсим някоя от тези газстанции, но затова ще става дума после. По принцип май е възможно да се изкара цялото разстояние в Гърция без зареждане, ама не бяхме сигурни какъв разход на 100 километра ще имаме.

Серес от птични поглед

Решихме да тръгнем рано, за да избегнем, доколкото е възможно, пътуването по жегата, а и не бяхме съвсем сигурни колко време ще ни отнеме пресичането на границата в натоварена съботна сутрин. Затова в 4 сутринта тръгнахме от София за Кулата. Сравнително бързо стигнахме до Кулата, малко над 2 часа път, понякога ограниченията на скоростта изглеждат безсмислени на празен път.

Граничният контрол наистина отнема минутки, даже май документ за собственост на колата не искаха, а Георги специално си беше вадил пълномощно. Но може би не е необходимо за пътувания в рамките на ЕС, не се бяхме сещали да проверим.

В Гърция пътят към Солун е в постоянен ремонт, прехвърляне от едно платно в друго и т.н. Но асфалтът все пак си е нормален. Митовете за купищата полицаи по пътя от границата навътре не се оказаха верни, а може би по това време те още спяха.

Серес - отмъщение по гръцки

Към 7:30 стигнахме в Серес, където спряхме за към 3 часа. Въпреки ранния час, имаше вече отворени 2-3 кафененца, където старците вече се събираха. Това беше коренно различно от всичките западноевропейски градове, където съм бил (досега не бях пътувал из Балканите, може би не само в Гърция са толкова ранобудни). Самият град, бих казал, доста прилича на нашенски: площадът, магазините, липсата на ясно очертана старинна част. Като се поразходихме из центъра му, тръгнахме към Акропола, който от картинките в Интернет не изглеждаше особено внушителен, но очаквах да се открива хубава гледка над града, нещо, което винаги търся и много харесвам в един град.

Доста сложно се качва човек на тоя Акропол, не знаех къде са му стъпалата към града и не рискувахме с търсенето им, а се изкачихме по шосето, което обикаля хълма от далечния му край. Както и да е, то се виеше през красива горичка и вървенето по него беше доста приятно, особено като се има предвид ранния час (около 9). На хълма има доста запазени крепостни стени от укрепения стар град и няколко полуразрушени кулички. Гледката над града наистина е прекрасна. Има и една хубава черква, посветена на Св. Николай, но странно защо по това време не беше отворена. Успяхме да намерим стълбите за надолу, от върха се намират 100 пъти по-лесно. Градът вече беше живнал и след кратка разходка се качихме на колата и тръгнахме за Солун.

Солун - панорана на крайбрежната улица

Пътят за Солун вече беше значително по-натоварен, особено на големия баир, които се изкачва, преди да се влезе в града. Направиха ми впечатление някакви хора, облечени в оранжеви или зелени жилетки, дето размахваха ръце и даваха някакви указания, ама хич не приличаха на длъжностни лица, а по-скоро на служители от чистотата или пътни строители. То май и никой не ги слушаше.

Солун - църквичката Панагия Халкеон

Влизайки в града, тръгнахме към университетското градче на източния край на центъра, защото въобще нямахме идея доколко може да се паркира в града и дали няма да имаме проблеми с чуждестранния номер на колата ни, а за университетското градче бях чел, че там полиция не влиза. Паркирахме там, за съжаление на слънце, взехме някои необходими неща от колата и я оставихме.

Беше около 11:30. Оттам се спуснахме към морето, точно до Бялата кула води улицата. Вече бях осведомен, че Бялата кула ще е затворена за ремонт до есента на 2007, така си и пишеше на самата нея, но очевидно не се ангажират с никакъв краен срок (The tower will be closed for the public until late 2007, пишеше там, иди разбери кога точно е това). На фона на отсрещните сгради тя не изглеждаше особено внушителна, същото може да се каже и за паметника на Александър Велики. Но пък морето... красиво беше, синьо, а не синьозелено, не миришеше много-много на водорасли и пристанище.

Продължихме по крайбрежната улица, жегата вече взе да се усеща. Стигнахме до площад „Аристотел”, две близки успоредни улици, между които има пешеходна алея с много палми, а отстрани магазини и заведения. Паметникът на Аристотел вече е пострадал от вниманието на туристите – палецът на единия му крак е доста изтрит, защото много хора се снимат там хванали Аристотел именно за палеца.

По площад „Аристотел” се отдалечихме от морето и достигнахме градския пазар. Истински Ориент – шумове, миризми, лудница. Месото го продават окачено на куки извън магазинчетата, все едно сме в XIX век. А то миришеше... вече сигурно беше трийсет и няколко градуса на сянка. Мургави гъркини продаваха евтини цигари в торби, като на Женския пазар в София. Не мога да си представя, че стек Карелия струва 11 евро и е напълно редовен. Кой знае, сигурно вземат безмитни цигари от македонската граница.

Бях поразен от мръсотията и от многото разкопани улици в района, а наред с това започна и да намирисва от кофите за боклук. Като че ли гърците имат доста повече пари от нас, но това не прави града напълно европейски.

Солун - портокали по улиците

Все пак за момента беше доста впечатляващ и не бяхме видели голяма част от основните забележителности. По една от улиците близо до пазара имаше насадени портокалови дръвчета, отрупани с плод. Аз съм виждал портокали посред зима в Северна Италия, та не бях чак толкова учуден, но Боби и Георги не бяха и с голямо въодушевление подскачаха, докато успяха да откъснат един и да го пробват. Естествено не беше свръхсладък, но беше приятно и разнообразно преживяване.

От пазара тръгнахме към старинната агора, обширни развалини близо до черквата „Св. Димитър”. Входът е безплатен и си струва да се видят. Оттам отидохме в „Св. Димитър”. В раницата си имах дълги панталони, защото бях предупреден от леля ми, че били сравнително стриктни в забраната за влизане къси панталони. Бях решил, че няма да пропусна да вляза в тази черква. Но когато видях групи туристи, сред които имаше и хора с къси панталони и поли да излизат спокойно, разбрах, че не са имали проблеми. Знам, че въпросът не е само до това дали е забранено или не, а и до приличие, но не изпитах никакъв срам нито от Бог (дори не съм кръщаван), нито от гърците. То и в „Св. Александър Невски” влизат туристи с къси гащи, няма само нас да обиждат ;-)

Въпреки че не съм вярващ, църква като „Св. Димитър” винаги ми прави голямо впечатление. Много е красива и светла (това е важно за снимките). Имаше доста групи български туристи, повече от един автобус бяха със сигурност. От „Св. Димитър” тръгнахме през стария град към Акропола на града.

Жегата ставаше вече нетърпима и започнахме да забелязваме и спираме пред уличните чешмички. Подозирам, че без тях на гърците щеше да им е много по-тежко, защото сега хората си спират и си пият вода или се мокрят. А и тоя Акропол много високо беше и пътят си беше бая стръмен и дълъг. Точно пред главния му вход има 2-3 магазина за сувенири и поне съдейки по цената на картичките (винаги си купувам и затова за тях следя), беше по-евтин от сергиите в града. Всъщност Акрополът има вътрешни и външни стени, като вътрешните ограждат бившия затвор от края на турската власт, която за Солун свършва чак през 1912. Сградата на затвора е в средата на голямото празно пространство между вътрешните стени. Входът е безплатен, но доколкото можах да се ориентирам, самият затвор не може да бъде посетен. На входа има нещо като книга за гости и решихме да си запишем имената, много правилно решение, както се оказа. Целият комплекс е в сравнително сериозен ремонт, включително и стените. Влязохме вътре, помотахме се из малките отворени пътечки и се качихме на вишката в средата на двора. Оттам се виждаха крепостните стени и кулите, които очевидно бяха в ремонт и вратата към тях беше заключена и имаше забранителна табела.

Солунските стени в ремонт

Само че този ремонт изглеждаше толкова завършен, че стълбищата дори парапети имаха и не ми се искаше да не съм се качил на стените. И какво? Просто прескочихме стеничката на едно място, където беше лесно (то имаше поне три такива, включително и вратата) и се качихме на стените. Може да се обиколи цялата крепост по тях, в кулите също може да се влиза, практически ремонтът е завършен и се надявам скоро да почнат да пускат хора и там, защото не е справедливо да се лишават туристите от прекрасната гледка на Солунския залив.

Солун - лятна мараня

От самите крепостни стени градът се виждаше като на длан, а през широките бойници се образуваше силно течение и беше прохладно. Брат ми слезе към двора да бере кайсии от едно дърво и видях как той стои и си похапва сладко от торбичката, когато се появи някакъв човек и се разправяха нещо. Оказа се, че онзи е питал къде са другите две момчета от списъка, само ние не сме били излезли, а той щял да затваря крепостта (беше 3 следобед, не съм очаквал, че толкова рано затварят и съвсем забравих да видя на входа). Като ни видя горе почна да ни вика на лош английски да слизаме. Слязохме с надеждата, че като не знае почти никакъв английски, няма да можем да се разберем и няма да ни се кара много и да глобява, пък на гръцки и да ни псува, все тая. Долу с много зор ни обясни, че иска да си отворя раницата и като видя, че не съм откраднал от лежащите по земята антични парчета скулптура, се успокои. Показа ни вратата и се изметохме.

След това решихме, че е крайно време да спрем за малко с обикалянето в жегата и да седнем някъде на по бира. Минахме покрай арката на Галерий и Ротондата, черквата също беше затворена след 3 следобед. Отидохме до колата, за да грабнем и по някой сандвич от багажа и да си поизмием ръцете с водата, която носехме. Тя пареше, а сандвичите бяха като от микровълнова печка. А ние си мислехме, че просто ще стане топличка, но ще може да се пие.

И понеже бяхме в университетското градче и наблизо имаше едно заведение, пълно със студенти, решихме да седнем там, за да не се мотаем много по жегата. Вътре хладина, цигарен дим и пълно с хора. Както си седяхме и си говорехме, по едно време заговорихме на английски две момичета на съседната маса с жизненоважния въпрос: “Абе така и така, знаете ли вие как е природен газ на гръцки, че колата ни върви на газ и трябва да се зарежда?” Реакцията беше неочаквана. И двете не знаеха каква ще е тая кола, дето върви на газ, при това едната от студентките впоследствие се оказа, че учи химия. Може да е двойкаджийка ;-) Донякъде даже звучаха възмутени как може ние да горим с колата си това, което те използват да се топлят зимата. Май даже не ни повярваха съвсем, защото на мене ми беше доста смешно и постоянно се хилех. Особено объркано им се стори това, че ние сме българи, пък колата била холандско производство (то само газовата уредба е холандска, ама така е по-просто за обяснение). Като че ли си мислеха, че сме гърци, които са решили да си правят майтап. Подозрението им се засили, когато разбраха, че можем да четем гръцката азбука – нещо, което не е много трудно за хора, свикнали с кирилица и латиница. Поговорихме си още с тях за някакви дреболии, докато си изпием бирата и водата, поотпочинахме малко и тръгнахме отново на обиколка из града.

Солун - нетленните останки на Св.Григорий Палама

Помотахме се отново покрай морето, отидохме в митрополитската църква „Св. Григорий Палама”, близко е до пл. “Аристотел” и до морето. Беше страно красива отвътре, макар и да изглеждаше доста новичка, особено стенописите. Една приказлива бабичка извади перфектен английски и почна да ни развежда из нея. Беше впечатлена, че знам кой е Григорий Палама, но пък беше разочарована, че само правя снимки. Ей, тия религиозни гърци, не всички са религиозни като тях. Освен това аз никога не ползвам светкавица, какво им пречи?

Разказа ни интересни неща за храма и ни препоръча да не изпускаме „Св. София”, която някак си все я обикаляхме в досегашното си разхождане из центъра. Та оттам отидохме към нея, но за съжаление вътре тъкмо свършваше една сватба и на вратата приемаха поздравления. Не ни се искаше да се бутаме сред добре облечените сватбари, след като вече цял ден сме се мотали из жегата и едва ли сме ухаели на нещо приятно.

Хапнахме на сянка и се качихме на колата да търсим газстанцията на ул. Giannitson. Георги каза, че малката биричка, която пихме, вече отдавна се е разградила (100 кила човек е все пак) и няма да му пречи на карането. Улица Янитсон върви успоредно на жп линиите вляво от централната гара на Солун, не е главната покрай самите линии, а следващата вляво.

Тръгнахме по на нея и още на първата бензиностанция разпитахме бензинджията за тая неизвестна газстанция. Горе-долу ни упъти, около 2 км напред и после вляво (показа го със жестове естествено, никой не се беше потрудил да провери как е на гръцки ляво и дясно). Добре де, ама какво значи това? Вляво е бензиностанцията или да направим завой наляво? Тя улицата криволичи в един момент, завива наляво, въобще малко сложно се намери. Но като видяхме непознат продукт на голямата табела с цените на входа, се зарадвахме. „Игроаеро” ли беше, не можах да го запомня, нещо подобно беше. Попитахме все пак “Пропан-бутан?”, бензинджията каза „да” и заредихме.

Все си мисля, че тая станция все пак е най-леснодостъпната от трите, втората е някъде в едно кварталче и дори не бях сигурен дали въобще може да се намери, а третата е до летището, според сайта.

Оттам тръгнахме по магистралата през Кавала за Керамоти (пристанището срещу о-в Тасос), където планирахме да спим в колата, но жегата ни накара там да търсим къде да спим. За това ще стане дума след малко.

Солун - единственият изход от центъра

За съжаление от указателните табели, които имаше около гарата, излизаше, че изходът от Солун за Кавала (в източна посока) е същият като изходът за Серес и България (на северозапад). Съответно беше доста натоварено движението.

Качихме се вече на истинска магистрала Виа Егнатиа, за която все още не искат магистрална такса, тъй като не е напълно готова. Често се слиза по нормалния междуградски път, за да се обиколят участъците в строеж. Пътят се вие покрай брега на Егея, беше доста красива гледка.

Към 10 вечерта стигнахме Керамоти. Хем карахме доста бързо, пък за 200 км ни трябваха около два часа и половина. Май нещо сайтът на ViaMichelin не мери точно пътя по отклоненията.

Стигнахме Керамоти, което си беше курорт, ама не като нашите, нямаше ги големите сгради, които създават бетонен изглед на всичко. Имаше някаква фолклорна програма на площада, хората се бяха събрали да гледат и да се поразговорят. Бая българи май имаше, защото едно цяло заведение беше резервирано от българи и гърмеше чалга.

Попитахме някакъв продавач в денонощния магазин къде можем да спим и той ни посочи две хотелчета на централния площад на градчето. Предполагах, че няма да са евтини, не ни се даваха повече от 15 евро на човек. Гледаме едното, един дядо стои на входа и ни посреща. Почваме на английски да го питаме, той ни отговори на развален български, май го беше понаучил от вземане-даване с туристи. С помощта на приятеля му по чашка, които се оказа българин от Смолянско, Генчо, се спазарихме за 30 евро за стая за тримата. Двамата помежду си говореха на турски, кой ги знае какви са и къде са живели, като типични балканци от миналото.

Стаята беше много чиста и просторна, май самият собственик се грижи за хотелчето си, защото го видяхме и да зарежда пералнята с някакви чаршафи.

Учудващо нямаше много комари, може би сериозно пръскат из района пролетно време. Чувал съм, че преди 50-ина години маларията е била бич за хората по Егея, даже в романа „Тютюн” се описваше. Но стига съм се отплесвал.

Смятам, че цената, която платихме, беше повече от задоволителна за сезона. Бих искал да си позволя да рекламирам хотел „Европа”, където спахме, пред всички, които биха решили да посетят за кратко остров Тасос. Керамоти е много удобна база, защото фериботната връзка е удобна, има по 10-ина ферибота на ден и струват 2 евро. Разбира се, може и да има много изгодни нощувки и на самия остров, но това не ми беше необходимо да го проверявам.

Керамоти - фолклорна програма

За пътуването ни с ферибота към Тасос бях търсил разписания в Интернет, но за съжаление трите разписания, които намерих бяха коренно различни едно от друго. Но имайте предвид, че в нормалния туристически часови пояс (8-18 часа) има горе-долу на час, час и половина. Точно разписание има на гишетата за билети.

Ние разпитахме и нашия домакин за ферибота и някак си се разбрахме, че в 8 сутринта има. Между другото, след като му платихме, той не проговори нито една думица на български, вече ни беше привлякъл за клиенти.

Керамоти - нетърпеливите пътници

Та сутринта в 8 се качихме на ферибота, който бавно се насочи към Тасос, Покрай нас чайките кръжаха в очакване на парчета хляб от туристите или малки рибки, изхвърлени от гребния винт на ферибота. Заобиколихме залива на Керамоти и пред нас се показа островът, облян в слънчеви лъчи. Слизайки проверихме кога са фериботите наобратно и се насочихме към плажа.

Тасос - земя на хоризонта

Плажът на Тасос - Лименас

Досега не бях ходил на плаж на друго море освен Черно и трябва да призная, че Бяло море определено го превъзхожда по чистота и привлекателност. Тъй като не съм добър плувец, сравнително бързо се нарадвах на чудесната вода и оставих брат ми и колегата на плажа, а пък аз си отделих малко време да разгледам по-спокойно руините, които се срещат тук-там из градчето. Над къщите се вият живописно пътечки към вътрешността на планината.

Около обяд се качихме на ферибота наобратно. Беше доста пълен на връщане – съвет към тези, които бързат: отправяйте се към изхода на ферибота по-рано, защото при пълен ферибот е лудница, пускат първо колите, за да започнат да товарят следващите. Ако пък сте с кола, опитайте да сте по-близо до изхода. Качихме се на колата, която сутринта беше оставена на сянка, но вече беше като сауна, и потеглихме към Кавала.

Кавала - накацалите къщи на стръмния бряг

В Кавала пристигнахме около един и половина и паркирахме на един от централните площади. Хапнахме на една пейка на сянка и се насочихме към римския акведукт и крепостта.

Старият град на Кавала е също толкова стръмен като Солун, но пътят до крепостта е по-къс, отколкото до солунския Акропол. В стария град в горещия неделен следобед нямаше почти никой, а като стигнахме горе, бяхме единствените посетители. Явно другите спазват препоръката да не излизат в жегата. На входа на крепостта искаха 1,50 евро за билет (едно евро за билет с намаление). Не ни питаха на какво основание искаме билети с намаление, явно не е за студенти, а за младежи до 26 години. Не видях да пише нищо по въпроса.

Крепостта е доста обширна и за моя голяма радост отново се откриваше широка гледка и над града, и над морето. И отново както в Солун, между бойниците ставаше течение и стоенето там не беше неприятно заради жегата. Централната кула на крепостта е в ремонт, не може човек да се качи на нея, но имайки предвид какво се вижда от стените, гледката от сравнително ниската кула става излишна. Горе-долу по това време Боби и Георги казаха, че не могат да продължат разходката с мене, тъй като били много изморени. И двамата не успяха да спят добре през нощта и умората си каза думата. Върнаха се под сенките на площада, а аз продължих разходката си в стария град.

Кавала - родният дом на Мехмед Али, султан на Египет

Видях родната къща на египетския султан Мехмед Али и една красива църква почти на носа на полуостровчето, което представлява стария град. Спускайки се по главната улица на стария град, тъкмо си подминавах аз някаква жълта сграда и видях надпис, на който мярнах Воулгариа нещо си. Прочетох по-внимателно: това било сградата на военното комендантство на българските окупационни войски през Втората световна война. На табелата пишеше и нещо, което аз си преведох като „място на мъченичество за героите от съпротивата”. Та сградата на сегашната Пета гимназия е била комендантството.

Кавала - българското комендатство

А пък срещу нея сувенирни магазини. В единия ми проговориха на перфектен български, в другия имаше български знаменца, въобще явно все нещо българско ще остане в тоя край, пък било и това да са само туристите. Общо взето, освен една турска групичка, само българска реч се чуваше от туристите. Но определено няма много западняци из тия места, които не са сред най-популярните курорти на Гърция.

Но да се върнем към разходката.

Старият град свършва на пристанищната улица, която е доста по-приветлива от солунската – има повече палми и друга растителност и като че ли е по-широка. Тя води до едно кръгово движение, от което надясно се намира кметството (доста необичайно красиво, с южни дървета и кулички) и една семпла католическа черква. Оттам по една от по-лъскавите им търговски улици стигнах до площада, на който ме чакаха Боби и Георги. Поседяхме още малко, поговорихме си, на съседните пейки се събраха старци на раздумка. Като ме видяха, че вадя вода от раницата, ми посочиха една почти скрита чешмичка и казаха: „крио неро” (студена вода). Зарадвахме се, но не можахме да отвъртим крана, беше май счупен. Единият старец стана, откачи някава кука от близкото дърво и прихвана крана и го разви. С намигване ни остави куката и посочи да я върнем на дървото, явно се мисли за бъдещето ;-). Скоро след това потеглихме за Драма с идеята да се посетим градчето, преди да се върнем в България.

В Драма бяхме около пет следобед, един спокоен и мързелив следобед. Градът определено бледнее пред останалите, които посетихме. Не бих казал, че имаше забележителности, но определено беше приятно място.

Поразходихме се малко и като видяхме дини на цена от 35 цента килото, преценихме, че покупката си струва. След комичен разговор в опити да намерим малка диня, която да успеем да изядем наведнъж, седнахме до една чешмичка в един парк и я унищожихме. След това пък имахме проблеми с паленето на колата, които според Георги се появявали съвсем ненадейно. Но с бутане се стига и до София :-). Запалихме и веднага се объркахме откъде да излезем от града, нямаше никакви табели. Един грък ни помогна, кара пред нас до място, откъдето се излиза лесно. Да е жив и здрав.

Кавала - кметството

Оттам нататък пътят беше ясен: Серес-Кулата-София (не знаехме какво е качеството на пътя през Гоце Делчев и предпочетохме да се приберем по познатия и доста хубав път през Кулата).

Пътят Драма-Серес е с добър асфалт, но с една лента, доста баири и много завои. Добре, че нямаше много коли. За съжаление при липсата на табели за Промахон, Сидирокастро или каквото и да е в нашата посока, не съобразих, че трябва да хванем отклонението за Солун, което води до същия изход на града.

Напъхахме се в града, без да искаме, та се наложи от центъра да се излезем по пътя, по който влязохме предния ден на идване. И наистина, дори и там има само табели за Солун, никаква София, Промахон или нещо подобно.

В нашата посока вече имаше група катаджии, които да ловят прибиращите се в неделната вечер българи. Също така и в България имаше катаджии в посока Гърция, няма ние да останем назад, я.

Нищо интересно нямаше по пътя за София освен дежурното задръстване на влизане в града и късно вечерта се прибрахме вкъщи. Така завърши едно прекрасно пътуване из Беломорието.

Автор: Венелин Милев
Снимки: авторът

Блогът за пътеписи „Пътуване до...“ се премести на нов адрес http://patepis.com. Забелязвам, че все още очаквате да се появяват нови пътеписи на настоящия адрес – това няма да се случи. Всички тукашни пътеписи са преместени на http://patepis. com. Минете на новия адрес http://patepis.com, където има вече към дванайсет нови пътеписа. Новият урл за абонатите през RSS e http://patepis.com/?feed=rss2 До нови срещи на новото място!

Гласувайте за този пътепис: