Пътуване до...: Куба: До Cayo Largo и назад

Блогът за пътеписи „Пътуване до...“ се премести на нов адрес http://patepis.com. Забелязвам, че все още очаквате да се появяват нови пътеписи на настоящия адрес – това няма да се случи. Всички тукашни пътеписи са преместени на http://patepis. com. Минете на новия адрес http://patepis.com, където има вече към дванайсет нови пътеписа. Новият урл за абонатите през RSS e http://patepis.com/?feed=rss2 До нови срещи на новото място!

Cayo Largo е остров в Карибите, който политически принадлежи на Куба. Плажната ивица е над 30 км. и е естествена. Пясъкът има много светъл и почти бял цвят, чиято отразителна способност в невероятно горещите обедни часове почти заслепява.
Това се виждаше още от самолета, половин час преди да кацне.

Самата океанска вода е толкова кристално чиста че спокойно може да се види дъното на океана ... така да се каже от птичи поглед.

Естествено този Райски кът се намира за жалост в страна която в стремежа си да даде утопичната свобода на Маркс и Енгелс, се е превърнала в затвор за своите граждани.

ЛЕТИЩЕТО

Оградено е с бодлива тел, която е закачена на бетонени колчета, каквото съм виждал в БГ преди 20 г. На размери не е голямо и единствения реактивен самолет БОИНГ 737 на канадските CANJET, беше нашият. Останалите самолети или казано по точно казано - самолетчета бяха на Fuersa Aerea Cubana и бяха малки двумоторни витлови АН. Те караха туристи от Хавана, които нямаха директен полет до Cayo Largo. Когато самолетът се приземи с удивление видях че авто-паркът се състои от камиони на чиито преден капак беше изписано ЗиЛ. Те вече бяха наистина реликва. Приличаха на уличен просяк, който ежемесечно си слага на панталона нови кръпки. Бяха неповторимо ”подковани” с различни по големина и форма метални парчета, които бяха прихванати с по няколко нита. В интерес на истината за мен беше невероятно чудо че все още са в движение.
На митницата тези които идвахме от Канада, но не с Канадски паспорти бяхме принудени да минем допълнителен разпит. Изнервящите до безумие въпроси бяха от рода:

- Защо живеете в Канада?
- Какво работите там?
- Къде работите?
- Къде живее семейството ви?
- Защо избрахте Куба?
- Смятате ли да се върнете?

... и подобни, които могат да изкарат дори и човек с безгранично спокойствие извън нерви.
На излизане от митницата за успокоение имаше музикална група, изпълняваща различни парчета от кубинката класика:

ПАРИ

Само в туристическите зони на Куба циркулира т.нар. конвертируемо песо PESO CONVERTIBLE – CUC, което както се вижда на картинката по-долу има много интересен курс:

Например:

1 USD = 0.80 CUC
1 EUR = 1.22 CUC
1 CAD = 0.84 CUC
1 GBP = 1.80 CUC
1 CHF = 0.73 CUC

Ако някой иска да използва кредитната си карта, всеки път който го прави ще трябва да заплати такса равняваща се на 1.11 CUC.
За 1.00 CUC обаче се получават около 130.00 нормални песо, като средната заплата за страната е около 300.00 нормални.

ХОТЕЛЪТ

Хотелът е 4 звезден както показва сертификата от Кубинското министерство на туризма:

... но малко преди да стигнем до стаите ни или казано директно бунгалата ни, добри кебекари ме осведомиха че за да се разбере в действителност колко звезди е един кубински хотел трябва от наличните му звезди да се махнат от 1,5 до 2. Така се изравнявало със световните нива.

Естествено оказа се че за това не са виновно кубинците. Те в никакъв случай не са имали като идея да излъжат за нивото на хотела. Тежката истина е че Куба в момента живее е началото на 70-те години, и наличието на климатик и кабелна телевизия в стаята се смята за повече от лукс, при положение че 1 телевизор се пада на средно между 70 и 90 души. В интерес на истината чистотата беше безупречна и наистина за недоимъка царящ там, хората наистина са се постарали всеки да изкара една добра почивка.

Около бунгалата минават изкуствени вадички в които плуват малки рибки и има и доста раци:

В Куба всичко е различно, дори и котките. Те нямат страх от водата. Скачат смело в нея за да ядат малките и беззащитни рибки:

Когато обаче прекалят, най-често излизат със невероятна скорост и съскане като за тях висят по 2-3 закачени рака. За жалост тия сцени се разиграваха прекалено бързо за да мога да ги заснема.

ПЛАЖЪТ

Състои се само от един ред палмови чадъри разположени на достатъчно голямо разстояние, че да не си пречат хората:

На плажа шезлонгите и различните безалкохолни, лекоалкохолни и алкохолни напитки са абсолютно безплатни. Пие се на корем кой каквото му душа иска.
Пясъкът ... това е най-голямото чудо. Както казах по-нагоре е ослепително бял, но освен това е и невероятно мек до степен че ако се легне директно на него човек има чувството, че е легнал в много нежен памук. Дори когато е сух когато се хване в шепа не изтича през пръстите, а си стои слепен. В сравнение с него този по БГ Череноморие прилича на пясък за строителството. Също така е и много плътен. Ако се изкопае малка дупка и се сипе вода, тя си стои и не попива.

ХАНАТА

Получавахме я в ресторанта под формата на шведска маса и докато задоволявахме първичните си нужди, оркестър се грижеше нещо да не ни приседне:

Храната е според зависи това кой какъв вкус има. Аз например бях обречен на глад заради предлаганото меню. То включваше над 20 вида по големина и цвят миди, сготвени по над 100 начина: пържени, варени, сурови, като гарнитура, като основно, като салата. Освен тях имаше двойно повече вида риби, сготвени по подобен начин, калмари, охтоподи, 2 вида хайвер и какво ли още не.
Та представете си за човек като мен който ненавижда всичко морско какъв ужас беше само да прекрача прага на ресторанта, особено на обед. За щастие се оказа че имали и една тавичка с пилешко, което ме избави от гладна смърт.

БАСЕЙНА

Той е с океанска вода и е оборудван с бар и ресторант, където естествено нищо не се плаща:

ТУРИСТИТЕ

Имаше туристи от целия свят. Говорихме си и аз се позаинтересувах колко им излиза на тях същата екскурзия Оказа се че Аржентинците и Бразилците за същия период от време плащат между 1400.00 USD и 1600.00 USD на калпак. Испанците и Италианците като представители на Евро-съюза влизат в играта със суми от 2000.00 EU до 2300.00 EU.
На тия суми близо 900.00 CAD които се плащат от тук са направо смешни.
Към края се появиха група германци и руснаци. Германците сякаш ги бяха избирали с конкурс. Всичките млечно бели до степен грозно. На плаж ходеха с ризи с дълъг ръкав и панталони от много лека бяла материя и никога не ги сваляха. Това обаче не опазваше лицата им, които за нула време ставаха кръв червени. Гледах ги и ми стана жал. И те душа носят, и искат малко да се позабавляват, но не могат.
Руснаците .... ехххх какво да кажа. Може би точния израз е ”По мъжете им ги познахме”. Изградил съм си мнение че когато в русия се ражда мъж, то той придобива някаква специална дарба да се облича като кретен и го прави по начин, по който да е сигурен че ще бъде забелязан. Отвратителни на цвят ризи, комбинирани със светлосиви панталони от комсомолска материя стигащи до над кокалчетата, подплатени с джапанки с 2 пръста, в които се мъдрее стъпало обуто в светлосиви чорапи. Естествено до тях се мъдреят синеоките им жени със светли коси, облечено супер стилно, на много тънки токчета с прекалено отворено деколте, без бельо. Та картинката е невероятна и трудно е да не бъде забелязана.

ДИКТАТУРАТА

Мизерията подтиква гората да правят невероятни неща за смешни пари само и само да изхранят семействата си. Ето какво правеше нашата камериерка за да получи нещо, каквото и да било:

Както е видно творбата всеки ден е различна. Няма да казвам с подробности какво се случи когато и дадох 5.00 CUC

Естествено в духа на режима не липсваха лозунгите възхваляващи геройската смърт на загиналите в името на бъдещата мизерия на народа си:

Освен това оставянето видно на бакшиш не е желателно. Ако се направи това парите не отиват за този за който са били предназначени. Събират се от някакви упълномощени лица ”в името на народа”. Та ако искате наистина да зарадвате някой трябва да му дадете парите под формата на здрависване. Така със сигурност ще отидат при него.

Други неща който изумяват е че само определени хора имат правото да говорят с туристите. Ако на обществено място попитате някой правонямащ, той с усмивка ще ви препрати при правоимащ. По стечение на обстоятелствата станах свидетел на това как един кретен натопи камериерка на един костюмар, като каза че за втори път я е видял да говори с един и същ чужденец.

И на края ... точно тогава наистина проличава величието на сегашната власт там. Започва който и както може да се моли да му дадете нещо. Било блузка или къси гащи, бански, хавлии на които пише Канада, часовници ключодържатели ... молят се за всичко. Даже почти плачат. Аз така се разделих със слънчевите си очила. Един буквално ми се разрева че бил със заболяване на очите и ако не ги пазел щял да ослепее, а в Куба нямало. Не бях сигурен дали казва истината, но му ги дадох. Сребърната гривна на ръката ми, блузите ми, траперската ми шапка и останалото имущество спасих защото послушах един съвет и купих ключодържатели, на които пишеше CANADA от доларамата и на всеки който ми приплачеше му давах по един. Така хем той си тръгваше хем аз се измъквах на цена 1.00 CAD

Накрая си взехме нашето самолетче и обратно у дома.

Нооо преди това за да се излезе от Куба, се плаща изходна такса от по 25.00 CUC на калпак без значение на въздрастта.
Не се ли платят няма излизане.

Автор: Боцо (Богдан Морфов)