Из Югоизточна Азия (5): Тайланд, о-в.Ко Панян

Част пета (предишната част е тук>>>, а началото - ето тук>>>)

Следващият ден около обяд хванахме автобус и потеглихме към Koh Phangan (Ко Панян). "Ко" значи остров, а Панян му е името. Това са близо 1000км на Юг и после около сто на изток с корабче.

Карта на Тайланд

По път рейсът се троши поне 4 пъти и висяхме като черва по шосетата цяла нощ. В едно заведение ни дадоха и половин час, да хапнем. Вече ми беше до гуша от тайландска манджа и с радост видях зад стълкената витринка в кьошето една чиния с три мърляви яйчица на очи. Енергично ги посочих на жената, която невъзмутимо ми препълни една чиния с характерен "thai-food", небрежно метна едно спаружено яйце отгоре и ме разтовари, като че съм получил баси злия специалитет. После Петър цяла нощ се забавляваше с моето мърморене. "Тая патица ми прееба почивката", "Това е измамна нация" и подобни.

Пътищата иначе се оказаха в перфектно състояние, много по-добре от БГ. През цялото време плющяха товарни камиони и в двете посоки, целите накичени с шарени лампички. Отделно изглеждаше, като че ли непрекъснато се движим през населено място. Рано сутринта ни стовариха на пристанището в Сурат Тани, откъдето взехме нещо като "комета" за Ко Панян, с междинно спиране на Ко Самуи. Ко Самуи е най-големият от островите и затова архипелагът се казва Самуи Архипелаго. Третият по големина е Ко Тао и това са единствените достъпни за туристи острови там. Останалите се водят "национален парк" и доколкото чух били засадени с плантации Индийски коноп, строго охраняван от войници с камуфлажи и калашници. Нашата комета беше пълна с хипари, което беше зле. Мърляви типчета и типки, облечени с разни парцали, в предобро настроение. Ицо и Пепи се качиха горе да се пекат пътем, а аз хич не обичам да ходя на море, още по-малко да се пека и дермах в трюма на климатик. Направихме и 2-3 размазани снимки.

Остров Ко Панян
Остров Ко Панян

След близо 4 часа возене ни стовариха на пристанище Тонгсала на Ко Панян. Целта беше да стигнем най-южното селце на острова, Хаад Рин, защото там се провеждали ежемесечните Full Moon Party-та и въобще купонът бил най-лют. Хванахме си пикап, върху който един пич ни нахвърля раниците и в компанията на някакви бледи западняци се мяткахме нагоре-надолу, защото тоя настъпваше здраво газта.

След малко (около половин час) навлязохме в Хаад Рин.

Табелка: Хаад Рин 3км
Заснехме Пепи и пред една типична бензиностанция.Варелът отзад е пълен с бензин. Когато зареждаш, пичът върти една ръчка и разграфената колба отгоре се пълни до желаното ниво. После ти мушка маркуча в мотора и колбата се изсипва вътре. Голяма смешка.

След малко лутане намерихме Rainbow Bungalows, препоръчани ни от Мишо и срещу $6 на нощ се настанихме и тримата. Ицо и Пепи на една младоженска спалня, а аз на матрак на пода пред кенефа.

Rainbow Bungalows, Haad Rin, Koh Phangan

Това средното с трите стола и пешкира на балкона е нашето. То е от новите, тъмносините са от старите. Те май бяха по-добри ама нямаше място. Ето още една снимка

Тука между дърветата се вижда джипът на хазяйката

На този остров мислехме да останем 2-3 дена, но се наложи да преседим седмица, по независещи от нас причини.

След като се настанихме и огледахме района първата ни работа беше да си наемем моторетки. Аз и Пепи си взехме две 125-кубикови, автоматични Suzuki или Yamaha, не съм сигурен, а Ицо - някакъв по-лют, със скорости.

Двете автоматични моторетки се виждат през вратата, която е подпряна с необелен кокосов орех. Снимката е направена от моя матрак, между входа на кенефа и изхода на бунгалото

Ето го и мотора на Ицо със запален фар

Между бунгалата и плажа си имахме ресторант над самата вода. А вътре, нещо като кревати за отдих след хапване.

В ресторанта се предлагаха сандвичи, пържени яйца и каквито си искаш тайландски манджи срещу горе-долу $1 за порция. Имаше и фризер с хладни бири, откъдето можехме да си вземаме колкото пожелаем, дори след като хазяйката си е легнала. За спането, храната и пиенето плащахме веднъж на 2-3 дена и то малко на доверие. След като взехме моторчетата, ходихме да се цопнеме в морето, ударихме по един душ и лека следобедна почивка, че бяхме пътували цяла нощ. Привечер се вдигнахме към центъра на селцето, да видим каква е там хавата.

Haad Rin

Оказа се страшна шумотевица. Разни хипари седят направо на шосето и пушат забранени вещества. Всички кръчми се пукат по шевовете. Отвсякъде трещи музика, абе много приятно. Веднага си избрахме едно капанче. Първо хапнахме нещо и после като започнахме, бира след бира.

Стана ни драго и се разговорихме за казармата. Един през друг се надпреварвахме да си разказваме всякакви кретенски случки. Аз най-много се сещах как запиваме "при Бабка", това беше някакъв кантон до релсата, точно на 5 метра от оградата на поделението и след това се събуждам в ареста и нищо не си спомням. Изкарахме перфектно.
Петър така се умили, че подари на сервитьорката фонокартата, която таман си беше купил. После я попита колко души бачкат в заведението барабар с готвачите и всичко. Като научи точната бройка, даде някакви кинти да си ги разделяли по равно, защото ние сме били доволни от абсолютно всичко и всички в кръчмата. Даже по едно време част от персонала седна на нашата маса и разлафвахме.

Някъде по средата на нощта все пак си тръгнахме и тримата накатерени на Ицовия мотор. То беше едно подскачане по разни дупки, май и падахме, не съм сигурен. Ицо с гаранция е падал, защото си беше изгорил някакви телесни части с ауспуха. После му се надуха мехури. Като стигнахме Rainbow аз установих, че водя деветнадесетата минута от изходящ разговор с баща ми. Как се беше натиснала пущината, нали клавиатурата е заключена, просто нямам обяснение. После като си проверих фактурата се оказа, че наистина имам такъв разговор ама някак си струваше под левче, макар че аз си го представях близо 100 кинта. Странна история.

След като Ицо си легна ние с Петър отидохме до плажа да се "мятаме с въжето". Имаше едно дърво там, наклонено над водата и от него висеше въже, чрез което можеш да се мяташ по тарзански във водата.

Злокобното въже за тарзански скокове

Та хвана се наш Пепо и се метна юнашки. Непосредствено след скока отдолу се разнесоха зверски крясъци от болка. Не бяхме пресметнали, че нощем има отлив и вместо във вода нашичкият се приземи върху твърд като бетон пясък. Поркането не прощава. След като му помогнах да се измъкне горе, установихме, че целият крак е в кръв и е тръгнал да се подува. Петър поседна до дървото, докато аз най-невъзмутимо се покатерих, хванах въжето и повторих упражнението. Отново се разнесохя крясъци, този път моите. И на мене ми потече кръв,но за мой късмет травмата беше значително по-лека от Петровата. На него му се наложи да прекара следващата седмица с патерици и това беше причината да поостанем на това място 5-6 дни, непредвидени по график. След магическите скокове си легнахме и цяла нощ от трима ни се чуваха охкания, а на заранта се събудихме в кървави чаршафи (особено Петручи), като да бяхме клали прасе в бунгалото.

Следва продължението>>>

Автор: Бале

Снимки: авторът

Блогът за пътеписи „Пътуване до...“ се премести на нов адрес http://patepis.com. Забелязвам, че все още очаквате да се появяват нови пътеписи на настоящия адрес – това няма да се случи. Всички тукашни пътеписи са преместени на http://patepis. com. Минете на новия адрес http://patepis.com, където има вече към дванайсет нови пътеписа. Новият урл за абонатите през RSS e http://patepis.com/?feed=rss2 До нови срещи на новото място!

Гласувайте за този пътепис: