Из Югоизточна Азия (4): Из дворците и баровете на Тайланд

Четвърта част (преидшната част е тук>>>, а началото е тук>>>)

Следващият ден пак се разходихме до "най-злата забележителност", обути в дълги гащи и с обувки, че там посетители с неизряден външен вид не се допускаха. По път някакви мошеници убедиха Петър да си купи от тях пакетче фураж за гълъби и се наложи да го зачакаме да нахрани ято пернати заразоносители. На входа на двореца имаше една кабинка пълна с въоръжени типове с каски. Вътре пък се мотаеха туристи с фотоапарати, помотахме се и ние.

Френските знамена пред двореца бяха поставени във връзка с посещението на Жак Ширак

Горе-долу така изглежда забележителността отвътре

Ето ги и моите аверчета. После се прибрахме да отморим малко...

...и тръгнахме с метрото към Chatuchak Weekend Market. Това им е битака. Беше абсолютно същото като да се разходиш до Илиянци, с тая разлика, че там продаваха и разни животни, невиждани от мене. По принцип не ме кефят пазарите, а още повече, че запраска жесток порой и аз бързо излязох вън да ги чакам под една козирка. След малко и те се присъединиха към мене, некупили нищо. По едно време Петър обяви, че водата влиза през тениската и го гъделичка по гърба. Оказа се, че не е водата, a една грамадна черна хлебарка, поне 7-8 см дълга. Близо до битака имаше приятен парк ама поради дъжда не можахме да седнем да починем... Паркът Чатучак преди да запердаши порой

На връщане в метрото климатикът беше подсилен, а ние вир-вода. Щяхме да пукнем от студ. Наложи се на всяка спирка да слизаме и да изчакваме следващата мотриса.

От една спирка се виждаше този паркинг

Вечерта протече както обикновено, с тази разлика, че като ни изринаха от кръчмата решихме да си допием в двора на нашата къща. Събудихме един чичка, който спеше в хамак до хладилника и май беше нещо персонал там. Взехме нови бири и седнахме на едни циментови пейчици пред циментова масичка. Таман си лафехме много приятно и се чуха някакви крясъци. Някакъв по-пиян от нас джентълмен се дереше нещо на английски, френски и испански. Веднага го поканихме и се разговорихме. Оказа се венецуелец.

По едно време новият ни приятел каза, че за него щяло да бъде истинско удоволствие ако приемем да ни подари малко трева. Ние приехме. Посъветва ни да я изпушим в стаята до прозореца, при максимално подсилен вентилатор. Ние изпълнихме инструкциите му стриктно и се разходихме до Као Сан да видим има ли парти там. Партито се състоеше в това, че 15-20 полицая с джипове, разгонваха или "заключваха" младежите, които си пиеха по тротоарите. Гледката ни "освежи" страхотно и набързо се прибрахме, с което приключихме деня.

Следващият ден нямам спомен точно как протече. Разхождахме се нещо, пазарувахме подаръци, пихме бири и други подобни занимания. Отбихме се и до някакви сергии-туристически агенции, в близост до квартирата и си купихме комбинирани билети за рейс и кораб до един остров. Продаде ни го много усмихната, млада жена, която ние кръстихме "нашата кукувичка", защото се показваше иззад бюрото и почваше да чурулика точно като кукувичките от тия, стенните часовници. Пътят с рейса (около 900км.) и с кораба (около 100км.) общо струваше нещо от порядъка на $10. Повисяхме в Интернета, хапнахме разни шишчета от сергиите, пихме сокове (един сок от прясно-изцедени плодове с лед струва около 50ст. и се продава направо в найлонови пликчета).

Много ни беше смешно, че уличните търговци "изяждаха" т-то на батовете и непрекъснато крещяха:"Тен баа, тен баа, мистър, тен баа".После с каквито и пари да се занимавахме, на всичките им викахме: "баа".
Почти всички артикули бяха по 10 бата или 30 стотинки

Та този ден, като цяло безинтересен вечерта развинти доста. Решихме да ходим до Пат Понг, да видим прословутото Пинг-Понг шоу. Петър беше се предобрил тогава и остана да спи ама ние с Ицо потеглихме. Първо никакви таксиджии не искаха да ни качват и повтаряха: "Мафия, мистър, мафия" ама после нашият англичанин (тоя от постинга за кръчмата, без мустаците), който май от три години си живееше там, ни заведе на главната улица, спря едно такси и му каза някакви магически думи на тайландски и оня ни закара без проблем и то доста евтино. Ние трябваше да запомним думите за навръщане ама къде ти.Пат Понг се оказа супер весело място. Цяла нощ народ, заведения, барове, глъчка. Не взехме апарат ама намерих някъде една снимка, която много точно пресъздава атмосферата.

Отделно англичанинът ни светна, че имало и читави и тъпи клубове. Някои били с вход, други без и т.н. Горещо ни препоръча някакъв "Едикакво си Палас 2". Намерихме го и нахълтахме. Голямо помещение, около стените масички и столове, а по-средата, грамаден подиум. Сумрачно и бичи музика. Както влязохме и ни нападнаха рояци голи мацки, с каквито беше пълно там. Имаше и някои по бельо, за които не знаеш мацки ли са, травестити ли ама тия голите си бяха ясни. Та седнахме ние на една маса до стената и още в същия миг масата се изпълни с много красиви, екзотични коктеили, поне 10 броя. По една булка се чучна в нас, а останалите се наредиха около масата и взеха да надигат чашките, да се хилят и да казват "тенкю". Мене това малко ме бъгна (още повече, че не бях пил нищо дотогава) ама Ицо вика: "нема да се плашиш".

Пиеме си значи ние, мачкаме мацките, хилиме се тъпо на другите, а те поркат ли поркат и "тенкю, тенкю". Идва след известно време един полугол травестит и ни дава некаква сметка от порядъка на сто долара. Ние: "Тия работи не сме ги поръчвали, земи си ги и си ги занасяй". Тоя се разбуча, каза нещо на момите от сорта, че сме нещастници и отнесе горе-долу половината коктеили. Част от мацките също бегаха. След малко тоя изрод носи некаква редуцирана сметка и ние пак си знаеме наш'то: "Две бири си викнахме, две бири ше си платиме". И останалите вдигнаха чуковете, остана само една дребничка такава, нахилена като ряпа ама твърдо наш човек. Оттам нататък беше жестоко забавление. Започнаха едни ми ти номера, срам ме е да ги опиша ама нали ми се иска да е подробен преразказ, няма как ще ме извините.

Та значи, една с молив имена пише, друга стреля с топчета от тенис на маса (Пинг-Понг шоу е все пак) с удивителна точност. Всякакви, тънки, тлъсти, лудница. Идва някаква до нас и изважда от себе си един метър наниз, бръснарски ножчета и почва да ни бръсне. Следващата вика: "Дай една цигара" и пуши малко от нея на сцената в поза "мост", после я върна за допушване, мокра. Бирите, дето ни ги носеха една след друга пак така ги отваряха. Машинка ли имаше някаква скрита вътре, не разбрахме. Клуминацията беше като застана една разкрачена над празна бирена халба и след маса напъване снесе яйце. Истинско, кокоше. Пльокна в халбата и се строши и всички: "йеееее" и музиката бичи. Тая нашата ше я скъсаме да я дърпаме, а тя се хили ли, хили. Давахме и периодично и бакшишчета и и купувахме и на нея бирички, станахме големи приятели. Като и мушнеш 100 бата и подскача като малко дете и тича при другите и им се хвали. Непрекъснато си поръчвахме двамата разни номера да ни правят и чат-пат разни други мацки се отбиваха при нас и станахме нещо като: "на уважение".

Седяха на съседната маса двойка австралиици, много симпатични, млади. По едно време като момчето беше до кенефа и Ицо вика на приятелката му: "Е сега като се приберете ще направиш ли на пича такива фокуси", а тя се залива от смях и:"Ееее... чак такива нема да успея." Абе просто така сме се веселили, като никога.

Цяла нощ висяхме там и накрая като се клатехме призори да си тръгваме на мене ми хрумна, че все пак Ицо повече мачка момичето и реших на финала да си отмъстя. Спипах я по път към вратата и таман тогава чувам някакви крясъци. То се оказа, че те са толкова подобни една на друга и аз съм я сбъркал и наш'та си отнякъде видяла и търчи насам и бучи, демек откъде-накъде аз съм се занимавал с тая чуждата. Придърпах и нея и точно тогава една трета изникна и си сочи бузата: "искам целувка". Точно и тя се присъедини към другите две и чувам глас:"Мистър, мистър" (тоя глас все още мисля, че може и да не съм го чул, а да съм си го въобразил) и понеже с никого не ми се разправяше, а и се чувствах овъзмезден ги пуснах трите, пожелах им да са живи и здрави и тичешком настигнах Ицо на улицата. Докато залитахме към таксито, лафихме с някакъв руснак на руски и му обяснявахме нещо от сорта, че е будала и се е прецакал ама точно за какво, нямам идея. На разсъмване си бяхме по креватите и си говорихме, че в София сега вият виелици.

Следва продължението>>>

Автор: Бале

Снимки: авторът, ако не е отбелязано друго

Блогът за пътеписи „Пътуване до...“ се премести на нов адрес http://patepis.com. Забелязвам, че все още очаквате да се появяват нови пътеписи на настоящия адрес – това няма да се случи. Всички тукашни пътеписи са преместени на http://patepis. com. Минете на новия адрес http://patepis.com, където има вече към дванайсет нови пътеписа. Новият урл за абонатите през RSS e http://patepis.com/?feed=rss2 До нови срещи на новото място!

Гласувайте за този пътепис: