Завръщане в Барселона (1):Улиците

Миналата година по приблизително същото време, след като си тръгнах от Барселона, оставяйки част от пулса си там, си пожелах да се върна отново. Е, желанията се сбъдват, ако много слушкаш, папкаш и спинкаш… Та и аз така – цяла година слушках, папках и спинках и ето ме отново на път към Барселона. Този път за три дни и половина, уж знаеща къде отива и какво иска да види, заредена с истински фотоапарат, две карти и осем комплекта батерии, зарядно за тях, карта на града /за какво ли ми е /, карта на метрото, огромен ентусиазъм и твърдата увереност, че този път ще видя всичко. Дали успях ще разберете от следващите няколко публикации.

Излетяхме по изгрев слънце от новия терминал в София, който вече не е чак толкова нов, всъщност. Пак там кацнахме на връщане. Малкото време, прекарано на него, ме остави само с положителни впечатления.
Най-хубавото от пътуването беше прибирането към дома, отново със самолет от Франкфурт, като този път бай Ганьо бе пропуснал полета и искам да вярвам, че миналогодишната случка е била прецедент, следствие от злощастно стечение на обстоятелства.

На отиване, на летището в Мюнхен, освен автоматите за безплатно кафе и чай, които ме изнедаха приятно, видях и най-абсурдния за мен предмет, който се продава в магазин – Часовник с кукувичка!, такъв, какъвто доскоро имаше във всяка втора българска къща, на скромната сума от 149 Евро!

На връщане, на летището във Франкфурт, ни проверяваха ръчно, защото нямаха рамки и ако не бяха толкова любезни докато ни опипваха, сигурно нямаше да е чак толкова унизително.

Самото летене ми донесе съвсем нови усещания, сега, когато вече съм летяла с парапланер. На отиване имаше прекрасна възможност да се наблюдават, изучават и снимат облаците. Летяхме на нивото на средните облаци и ниските бяха под нас, а високите се виждаха на хоризонта. Приближавайки Барселона, времето позволи да снимам морето и града от горе. Та, освен на облаци, има снимки и на вода и земя

На връщане беше турболентно. Затварях очи, унасях се и оставах сама горе. Със стомаха си усещах всяко вдигане и сваляне и си представях, че въртя термики. Изпитвах върховно удоволствие. Някои хора шумно умираха от страх, други отидоха да повръщат след кацането.

Близо четирите дни в Барселона ме откъснаха от действителността, в която живея и тъкмо започвах да си мисля колко прекрасно е всичко, софийските таксиджии се погрижиха бързо-бързо да се приземя обратно в реалността. За съжаление. Мразя софийските таксиджии. Не всички – само тези, които са арогантни, невъзпитани, нахални, тъпи, мързеливи, алчни и миризливи.

Връщайки се в Барселона една година по-късно бях подготвена да променя мнението си за този град, който така ме бе пленил. Бях психически подготвена да открия, че предната година неоснователно съм си загубила ума. Но това не се случи.

Тазгодишните ми впечатления от Барселона само потвърдиха и допълниха миналогодишните, което преобразува интереса ми към този град в истинско влюбване.
Тази година нямах служебна работа в Барселона, бях отишла на разходка, което означаваше, че разполагах с времето си и можех да го загубя, мотаейки се по улиците и зяпайки фасадите на сградите, хората, улиците… Е, бях си избрала и един-два музея, които да посетя, за да не е съвсем “некултурен” престоят ми там.

Сутрин ставах към 9.00 ч. и към 9.30 ч. вече пиех кафе с мляко и кроасан. Толкова рано едва се намират отворени кафенета. Барселонци почват работа в 9.00, но се влачат до 10.00, за сметка на това обядват около час и половина – два . Не чух някой да казва “Добро утро” и не знам дали изобщо има такъв израз в каталунския език. Щом някаква сила те е извлякла извън леглото, ако ще и рано да е, то вече е “Добър ден”. По това време пиех кафе в най-близкия търговски център DiagonalMar и към 10.00 ч. поемах към най-близката спирка на метрото. Тази година хотелът ни бе сравнително далеч от централната част на града и бе необходимо придвижване с метро поне за 9-10 спирки. И около хотела имаше какво да се види. Навсякъде има какво да се гледа, но аз още от първия ден си бях наумила, че ще започна с гледането оттам, където го спрях миналата година – а именно, районът на Пласа де Каталуня.

Да не пропусна да напомня, че картата е полезна единствено и само заради спирките на метрото, имената на улиците и отбелязаните забележителности, слага се с морето отдолу и посоките са “ляво”, “дясно”, “нагоре” и “надолу”.

Миналата година стигнах до Пласа де Каталуня, като поразгледах района вляво от нея, водещ до Пласа д`Еспаня. Затова сега бях решила да продължа нагоре по картата. Още не се бях сдобила с карта на метрото /не се продава, взима се от някоя голяма спирка/ и се наложи да питам как точно да стигна до Пласа де Каналуня. Моята линия не стигаше до там. За да не губя време попитах една жена, която купуваше билет преди мен. Тя се втурна да обяснява на Каталунски, аз я спрях с молбата да говори на английски. Разбирам малко испански, каталунски – почти хич, особено като говорят бързо. Жената не знаеше английски, но ми даде знак да я последвам. Застанахме пред една карта /има ги в изобилие вътре в метрото/ и направихме истинско шоу на минувачите. Само с мимики, жестове и звуци успяхме да се разберем къде да слезна, колко да вървя пеша и накъде. Пак така успях да й обясня, че миналата година съм била в Барселона и като видя Пласа де Каталуня ще я позная. Съжалявам единствено, че не сложихме шапка за монети, защото бая тълпа зяпачи бяхме събрали с нашия театър.

Слезнах точно където трябваше, но до Пласа де Каталуня така и не стигнах. Огледах се, за да избера в каква посока да тръгна и тръгнах към най-впечатляващите фасади. Ходех и снимах. От всяка следваща пресечка се показваха нови и различни фасади, интересни къщи, сводове, лампи, колони. Ходех и снимах, връщах се в пресечките, продължавах напред. След няколко часа реших да проверя къде се намирам и извадих картата. Открих местоположението си и реших да тръгна в посока към хотела, та като се изморя да съм по-близо. И пак продължих да гледам и снимам. И като ви казвах миналата година, че няма две еднакви фасади в Барселона, изобщо не се шегувах! Казвам го отново: в този град Фантазията е на почит и няма две еднакви фасади. След още няколко часа видях фасада, която бях виждала миналата година – оказа се, че съм вървяла в обратна посока на хотела и съм стигнала до Рамбльа, минавайки по улички, които миналата година съм пропуснала! Но пък използвах объркването си и отидох да видя как изглеждат фасадите, които миналата година бяха в ремонт. С удоволстие забелязах неща, които и миналата година си бяха там, както и разни новости като сменения знак на улицата, на която ми беше хотелчето миналия април, както и едни нови плочки на фигурки на едно от площадчетата.

Няма да говоря много за фасади, орнаменти, колони, сводове, тераски, балкончета и т.н., за да не ставам досадна. Мисля, че снимките говорят достатъчно сами за себе си. Честно казано, гледайки ги отново и отново се улавям в нечленоразделност и повтаряне на едни и същи възклицания. Не съм архитект, но ако бях, сигурно нямаше да мирясам, докато не видя и не наснимам целия град. /не че сега съм мирясала, де /

Това, което прави особено силно впечатление по улиците на Барселона, що се касае до фасадите, освен разнообразието, е чистотата. Сградите изглеждат като да са построени вчера. На много от тях има гравирани надписи с годината на построяването /завършването/ им. Масово числата варират от 1880 до 1906 г., а фасадите са чисти, неразрушени, неповредени, с две думи: перфектно поддържани. Същото се отнася и за тераските и орнаментите от ковано желязо. Те бяха подложени на особено обстойно изследване от една приятелка, която търси идеи за парапети на къщата си и след два часа взиране в снимките установи, че две еднакви няма.

Новото строителство следва духа и стила на старото в квартала, за да не се отличава с много и да не нарушава идентичността и идиличността на местенцето.
Когато говоря за фасадите далеч нямам предвид сградите на Гауди. Говоря само за редовите постройки. За Гауди ще ви разкажа специално, когато открия думите.
За 3-4 дни на хаотичен принцип успях да обиколя една прилично голяма част от града, но определено не достатъчно голяма, така че мечтата, наречена “Барселона” все още е сред актуалните.

Както казах, тръгвах по улиците към 10.00 и се прибирах в хотела към 22.00, като през основната част от времето ходех пеш. Взимах метро, само ако разстоянията на картата изглеждаха големи /повече от 5-6 спирки на метрото/ и исках да видя нещо конкретно. В повечето случаи това “нещо конкретно” беше нещо, сътворено от Гауди.

При цялото това обикаляне не видях нито една бензиностанция и нито една автомивка и продължавам да мисля, че са скрити в подземните гаражи. Естествено не видях и абсурдните български комбинации от автомивка + бензиностанция + детска плащадка + закусвалня в едно, “мъдро” позиционирана на най-оживеното и смрадливо място.
В Барселона пушенето е забранено, особено на обществени места – заведения, метро, магазини, таксита и т.н. Има достатъчно табели, в метрото напомнят и по високоговорители. Вероятно глобите се големи, защото “неправомерно” пушещи хора не видях. Аз не пуша и за мен това беше “добре дошло”. И в метрото беше забележително чисто. Дори долу при релсите нямаше угарки и боклуци.

Надписите в метрото са на каталунски. Там, където е необходимо да са на повече езици, към табелите е добавен испански и английски. Надписите на летище Барселона са на три езика – каталунски, испански и английски.

Придвижването из Барселона може да се извършва по най-различни начини – метро, подземна железница, автобуси, таксита.

Метрото е държавно /или общинско – не съм наясно със структурата им/, а подземната железница е частна. Затова е кръстена по друг начин. Метрото /TMB – Transports Metropolitans de Barcelona/ обхваща по-голямата и по-централната част от града, железницата /FGC – не помня как се разписваше/ пътува повече по периферията. Цената е една и съща – 1.25 Евро, но билетите от едното не важат за другото. С двете можете да прекосите целия град под земята за най-много 2.50. “Метро” си е “метро” и на каталунски.
Автобуси не съм използвала тази година и не знам каква им е цената, но също са достатъчно популярни и достатъчно редовни.

Има и туристически автобус на два етажа, горният - открит /Barcelona Bus Turistic/, който тръгва от определени места, обикаля по три различни маршрута /три линии/, които се засичат на забележителни за туристите места и с който можете да обиколите мързеливо целия град и да зяпате в движение. Той кара бавничко, но не спира и мисля, че не е удобен за снимане. Особено, ако като мен се заплесвате и искате да снимате нещо от всичките му страни и с всичките му подробности. Bus Turistic обикаля по големите улици, а обикновено в малките има много съблазнителни за окото и фотоапарата гледки. Разхождайки се, в една пресечка видях тъмно синя сграда с бели орнаменти и отидох да я снимам. В момента ръмеше дъжд и извадих чадър повече заради фотоапарата, отколкото заради себе си. Тротоарът беше доста тесен, уличката – като за една кола. Двама души могат да се разминат без чадъри, с чадъри – не. Изчаках хората да минат, спрях на тротоара и започнах да се глася за снимка. Чадърът клюмна леко към пътя, наместих се и снимах. Като изправих чадъра и тръгнах обратно видях, че един бус е спрял и ме чака, защото ако беше минал, щеше да ми закачи чадъра – т.е. малко съм му пречела. Смутих се, но шофьорът като видя, че държа фотоапарат ми се усмихна. Вероятно хората там са свикнали със заплеси като мен, защото и друг път се е случвало камиони и автобуси да ме чакат да се наснимам преди да продължат по пътя си. Bus Turistic не влиза в такива улички.

Такситата също са вариант за придвижване, но ми изглеждат скъпи. Мисля, че цената е приблизително 0.60 – 0.70 евро/км, без да съм сигурна, защото не обърнах внимание. Автоматът в колата изписва цената с ддс, като пристигнете ти калкулират и разни други екстри – дали имаш куфари, дали те е возил от или за летището и т.н. За да получите разписка, е достатъчно да кажете вълшебните думички “ресибо, пор фавор” – “разписка, моля” и я получавате на мига. С разписка или без – никой не се пазари за рестото и си го получавате до стотинка. Мисля, че таксито е най-бързия и удобен транспорт, особено за бизнес пътуване. Такситата летят с 80 км/ч до 120 км/ч. В “задръстването” карат с 60 км/ч. И миналата година им се чудех, и тази продължих да им се чудя как е възможно да карат бързо и безопасно – без свиркане, без рязко натискане на спирачки. Вероятното тайната се крие в добре сметнатите светофари и липсата на дупки по платното. А може би на това, че всеки държи собственото си платно и не криволичи без причина, което пък ги е научило да дават път на всеки, който даде мигач и изяви желание да се престрои. Не само такситата карат така. Всички карат така и всички са равноправни на пътя. Никой не притиска и не притеснява моторчетата и колоездачите. Щом са застанали на платното ги третират като автомобили – няма изпреварване от дясно, засичане, свиркане и т.н. Рядко използват клаксоните си, особено срещу пешеходци.

Ремонтите по пътищата са обозначени 3 км предварително, като има и табели за най-удобния обходен маршрут.

/следва продължението>>>/

Автор: Даниела Соколова

Снимки: авторът

Блогът за пътеписи „Пътуване до...“ се премести на нов адрес http://patepis.com. Забелязвам, че все още очаквате да се появяват нови пътеписи на настоящия адрес – това няма да се случи. Всички тукашни пътеписи са преместени на http://patepis. com. Минете на новия адрес http://patepis.com, където има вече към дванайсет нови пътеписа. Новият урл за абонатите през RSS e http://patepis.com/?feed=rss2 До нови срещи на новото място!

Гласувайте за този пътепис: