Пролетна Рига (3)

Част трета (предишната втора част е тук>>>, а началото - ето тук>>>)

13.05.07
В 07:00 съм на спирката на тролея. Точно в 08:00 пия кафе в Лидото на “Елизабетес” и опитвам местна палачинка. В 08:35 заседанията започват. Всичко приключва точно на обяд. Някои от колегите тръгват.

Други /като мен/ ще чакат до утре, защото по-евтините билети са тези, дето ти включват цял уикенд. Всъщност за мен това е идеално решение. Имам още цял ден в Рига.

Кафене между улиците "Елизабетес" и "Алберта"

В 12:30 се срещаме с Лаура, за да започне нашата велика разходка до Открития Етнографски музей и до перлата на балтийското крайбрежие – Юрмала.
До музея стигаме с градски автобус №1. Плащаме по 1,50 лати и влизаме в ограмния парк. На територията на този парк с езеро са “построени” типични къщи и стопански сгради от различни райони в Латвия.
Първата изненада е една дървена къща, която се оказва черква.
Мястото е много предпочитано от младоженците, обяснява Лаура.

Надникваме вътре. Изумително. Стенописи върху дъговидния дървен таван. Неподражаемо! Продължаваме към друго място, откъдето се чуват много приятни песни.

Това е нашият древен фолклор. Тези жени и мъже учат посетителите да пеят люлчини и “битови” песни.

Спираме за дълго при певците. Може би съм чувала подобни мотиви в някои филми-приказки за севера… Певците взимат инструмента куокле /kokle/- местната лира. Инструментът е дървен и стои перпендикулярно на тялото /като окачена табла/, а не успоредно на него. Изпълнителите подканват публиката да припява в определени моменти. Децата са най-щастливи.

Лаура разказва, че баба й я е водела там да учи песни и танци. Разказва ми детските си спомени, говори за традициите… Жалко, че всичко това не е достатъчно да задържи младежите в родината…Ние сме объркано поколение. И аз имам проблеми с целите, с избора. Семейството казва едно, новите условия на живот предполагат друго…

Продължаваме разходката. Пред някои къщи се продава чай, пред други – сладкиши, пред трети – дървени играчки и кошнички от тръстика. Всички къщи са дървени и имат особени покриви – като ненастръхналите бодли на таралеж. Разглеждам “под лупа” покривите и установявам, че са направени от много плътни пластове изсушена тръстика. Същинско майсторство. С времето те потъмняват-посивяват. Изумиха ме къщичките на слугите. Не са имали прозорци! Ама че работа!

Юрмала - към плажа на Дубулти

Отправяме се към езерото. Рибари ловят риба нагазили във водата до кръста. Мирише на бор и свежест. Разглеждаме по-“руската” част. Няма съществени разлики – само наличието на дървени огради пред къщите отличава източните латвийски селища от другите. Разходката ни трае близо два часа. Тръгваме към изхода бавно и славно. Взимаме автобус до центъра на Рига и веднага се отправяме към гарата. Оттам ще вземем влак за Юрмала.

Плаааааажът на Юрмала

Наричат Юрмала "Балтийската ривиера". Само на 25 км от Рига човек попада на нещо невероятно - широк плаж с дължина 33 км! Всъщност Юрмала е сборно понятие, а не името на отделно място. Целият 33 километров бряг е заселен в различни точки. Лаура избира да пътуваме до точката Dubulti и да извървим пеша – по брега или по централната алея, курортите Majori и Dzintari.

Влакът се движи успоредно на реката Лиелупа. Подминаваме едно от многото латвийски езера. Равно и право, брези и вода!
Слизаме в Dubulti и водачката ми предлага да минем през магазина, за да си купим сидр /сайдер/.

Така си разтоварваме ние. Взимаме си тази напитка, слизаме на плажа, сядаме на някоя пейка и релаксираме.

Нямам нищо против това предложение. Тръгваме към плажа. В този момент виждам дървените къщи! Но не като тези в открития музей. Обитавами къщи – стари и нови, малки и големи. Никога не съм вярвала, че е възможно дървото да бъде огъвнато в толкова сложни чупки, дъги и пр. Защото по-богатите и големи къщи представляват същински архитектурни шедьоври.

Дървената архитектура е хит в този край през 19 до втората половина на 20 век. Богатите са привличали архитекти от средите на балтийските немци, латвийци, руснаци и финландци. Има, разбира се, и други типове архитектура, но тези постройки са била най-подходящи за сезонен отдих. Близо 4000 дървени къщи има по крайбрежието, а около 415 са обявени за архитектурни паметници.

Дървена къщичка....

След тези пояснения съм стъписана. Такава ривиера не съм виждала! Борове, брези и разноцветни къщи в ярко наситени, а не в бонбонени цветове. Понечвам да снимам едно бижу, но придружителката ми деликатно ме спира. Това са частни домове на много богати хора. Изисква се разрешение за снимане. Добре, съжалявам.

Плажът е втората голяма изненада. Той е толкова широк, колкото съм виждала само на океана! Краищата му не се виждат. Пясъкът е фин и хубав като нашия. Сини пейки са поставени на определени разстояния една от друга. Има хора колкото си щеш – спортуват, отмарят, разхождат се. Усещането за простор е велико! Събувам се боса и решавам да опитам водата. Мале, колко е студена! Нищо, по пясъка е добре.

Колко е хубаво, че в Латвия се стъмва късно! Сега е едва 17:30. Боже, колко е рано, изненадва се Лаура. Избираме пейка и пием сидр. Мълчим си. После подхващаме лек разговор.
Някаква тъга ме гепва яко за гърлото. Защо имам чувството, че местните са депресивно настроени? Снимаме се заедно. Снимам пясъка, чайките, пейките, хората. Мързелуваме още. Усещам, че се отпускам и напрежението отминава с вятъра.

Разхдока из Majori

Тръгваме по брега и вървим чак до следващото населено място – Majori. Там напускаме плажа и отиваме на централната алея “Йомас”. Малко преди това Лаура ми показва бивши вили, станали пионерски лагери и сега отново вили. Виждам и необновени, но очевидно хубави в миналото дървени къщи.

Още една дървена къщичка

Приватизацията е хубаво нещо, но се искат много пари за ремонти! Съгласявам се. Така е. Скоро стигаме до един неистов хотел с множество ярки кули, кулички и остри покриви и аз се спирам за снимки. Вече сме на алеята. Шляем се като туристи на почивка. Сядаме в една градинка да съзерцаваме цветята, продължаваме и отново сядаме – този път за кафе.

Този спа-център вече не е от дърво

Наближава 21 часа. Почти сме стигнали до Dzintari /кехлибари/ и там ще се качим на влака за Рига. Към 22:30 сме в дома на Лаура. Тя записва музика за мен. Разменяме адреси, сайтове… Дърдорим до късно, защото това е последната вечер. Утре сутрин аз ще тръгна рано и сама.

14.05.07
Лаура ме изпраща до тролейбусната спирка. Разделяме се топло. Аз съм с целия си багаж, който не е много. Мога без проблем да се разхождам с него 2-3 часа. Този път спирам на големия супермаркет “Stockmann”. Разглеждам пазара, който е в непосредствена близост.
После решавам да посетя още един път онези места, които видях за секунда – къщите “Трите братя” в стария град, пазарът за цветя до Еспланадата, отново Ар нуво и отново стария град. Купувам пощенски картички. Правя последно посещение на инфо центъра. Пия последно кафе на площадчето “Лива”. Слънцето е приятно. Гледам ту Вагнеровия театър, ту Гилдиите и сградата с котката, ту симпатичните къщички пред мен. Някога тук е текла река. Сега… Излизам от моментния унес и тръгвам към автобус №22. Автобусът не се появява твърде често, затова отивам на спирката по-раничко.
Скоро напускам очертанията на града. Брези и дървени къщи тук-там. Небето е мрачно, седящият до мен мъж е силно опиянен и ми повтаря през две минути “Ой как вам повезло…”

Край

Автор: Росица Якимова

Снимките: авторът. Още снимки от пътуването>>>

Блогът за пътеписи „Пътуване до...“ се премести на нов адрес http://patepis.com. Забелязвам, че все още очаквате да се появяват нови пътеписи на настоящия адрес – това няма да се случи. Всички тукашни пътеписи са преместени на http://patepis. com. Минете на новия адрес http://patepis.com, където има вече към дванайсет нови пътеписа. Новият урл за абонатите през RSS e http://patepis.com/?feed=rss2 До нови срещи на новото място!

Гласувайте за този пътепис: