11 юни 2007

Пътуване до Крим (Украйна)

Блогът за пътеписи „Пътуване до...“ се премести на нов адрес http://patepis.com. Забелязвам, че все още очаквате да се появяват нови пътеписи на настоящия адрес – това няма да се случи. Всички тукашни пътеписи са преместени на http://patepis. com. Минете на новия адрес http://patepis.com, където има вече към дванайсет нови пътеписа. Новият урл за абонатите през RSS e http://patepis.com/?feed=rss2 До нови срещи на новото място!

Пътешествие до Крим

Реших да опиша някой от техническите страни на пътуването си до Крим, с което да бъда от помощ на всички желаещи да поемат в тази признавам малко необичайна посока!
Налагаше се по работа да пътувам до Одеса и реших, че след като така или иначе съм там си струва да посетя и Крим. Крим е полуостров в черно море най-често определян като традиционен “съветски” курортен център. Понастоящем Крим е автономна област, част от Украйна.


• И така, първо трябваше да получа Украинска виза.
Украйнската виза струва ~35 долара, но като основание за получаването трябва да се представи покана от частно лице или ваучер с предплатен престой от туристическа фирма. Вероятно това е изпълнимо, но от опит знам, че коства много нерви и рискове - затова по изпитаната практика доплатих още 35 долара (общо 114 лева) на тур. агенцията в Руския център на ул. “Шипка” и за една седмица получих виза. Визата е оформена като туристическа за един месец. Ваучерът е фиктивен, но настоявайте в агенцията да ви го дадат, тъй като лично на мен ми го искаха в Одеса. Визовият режим в Украйна не е така строг както в Русия. Никъде не са ме спирали и не са ми проверявали документите - доколкото разбирам не е необходима някаква специална регистрация след пристигането в Украйна. Във всеки случай на мен при напускането на страната не ми искаха никакви документи за местата на който съм пребивавал.


• След визата дойде ред на транспорта до Одеса.
Не разполагах с много време и единствената информация до която стигнах чрез интернет беше за Скоростен катамаран пътуващ 2 пъти седмично по линията Варна-Одеса. Цената на билета за отиване и връщане е 180 долара. Катамаранът тръгва от Варна в ранните часове на ноща (1-2 часа) и пристига в Одеса на другият ден към 11 часа. Пътуване е приблизително 10 часа.
Доколкото разбрах съществуват варианти през лятото и за автобус в същото направление но пътуването би било голямо изпитание а и не разбрах от къде тръгват тия автобуси.
Вижте тази връзка: http://netnotebook.net/tourservice/transport/ship_ukraine_bg.htm


• Необходимо беше предварително да уредя 3 нощувки в Одеса.

Чрез интернет се ориентирах какви са възможностите. Оказа се, че цените са си солени. Това към което се ориентирах беше квартири които се наемат за брой дни по желание и, като резервен вариант, 2-3 звездни хотелчета. Най-ниските цени на квартирите на ден беше 25-30 долара, а на 2-3 звездните хотели 20-35 долара на ден. По интернет се опитах да резервирам квартира, но от там настояваха да предплатя поне 30 долара, а комисионите по изпращане на такава сума са около 25-35 долара. Обясних по интернет това на квартирното бюро, въпреки тяхното недоволство, приеха да им се обадя след като пристигна. Не ми беше по сърце възможността да остана безпризорен в Одеса, но като резервен вариант имах телефоните на няколко хотела... и спален чувал в раницата :-)
Виж този адрес: http://www.ta-odessa.com/rest/index.shtml


Уредих включването си в 15 дневна екскурзия из Крим, организирана от московска агенция, която познавам добре от престоите си в Москва. Екскурзията включваше настаняване в квартири без много лукс, в малко селце на Кримското крайбрежие (подобно на Приморско) и посещение на забележителности в Крим (църкви, манастири, курорти, исторически забележителности...) Цената 300 долара включваше също закуска, обяд и вечеря.


• Самото пътуване.

След суетнята по стъкмяването на багажа и традиционният цикъл от мисли “пари, документи, билети, адреси, аз... “ - потеглих.

Катамаранът тръгва от морска гара Варна и е предвиден за 300 души - пътуваха не повече от 50. Местата са организирани със седалки като на кино прожекция и тези, които имаха с какво, започнаха да си застилат местенца по пода за нормален сън. Беше 1 юли 2006 г. “изръбен” от опитите си да спя полегнал във всякакви пози на 3 седалки станах към 5 часа за традиционното посрещане на слънцето (“Джулая моринг”). Палубата на катамарана изглеждаше като захвърлен остров в Черно море - беше страхотно.
Постепенно всички се разсъниха - барчето в салона приема гривни, рубли, долари и евро и дава бира, кола, сандвичи, ядки - съжалих, че не съобразих да си набавя малки купюри долари и евро - полезни са в много ситуации. Междувременно бяхме попаднали в щорм (осезаемо вълнение) и част от хората се възползваха от хапчетата против морска болест, които персоналът раздава.


• Пристигнах в Одеса по план около 11 часа.
За тези който не са ходили в Украйна, трябва да спомена, че официалният език е украински (в нашите уши звучи като славянски с полски акцент), но в южната, част от централната и източната част на страната - Одеса, Николаев, Крим, Днепропетровск, Донецк, Харков и т.н. се говори основно руски език и надписите на част от частните магазини са също на руски - това не важи за обществените сгради и институции. За съжаление такива се явяват и разписанията на ж.п. гарите.

Но с добра фантазия и малко помощ човек се оправя. В украинският език латинското ( i ) означава сякаш (е), а (и) съответства на (ы). Срещу квартирата ми имаше голям надпис “Бiкiн” съдейки по витрината ставаше дума за бельо. Въобще с украинският криво ляво се свиква, само дето е трудно разбираемо, защо е необходимо да се ползва украински на място където над 90% говорят на руски... Но политиката е специфичен жанр и не би била така занимателна за масите ако не създаваше противоречия...


Предварително си бях изтеглил от интернет и разпечатал карта на Одеса - много ми помогна. Купих си карта за уличен автомат и след 10 опита успях да се свържа с агенцията - оказа се, че ми предлагат друга квартира която не е 25 а 30 долара на ден, но не съм възразявал тъй като имах среща след 2 часа и трябва бързичко да се настаня и приведа във вид.

Квартирата се оказа една тесничка гарсониерка, чийто коридор бе превърнат в кухня, но за сметка на това беше чистичка, сервизните помещения лъскави, имаше климатик, телефон и възможност да си готвя - не съм особено претенциозен и това в предвид ситуацията беше идеално решение.


На вторият ден след като ми свършиха ангажиментите се поразходих и дори отидох на местният плаж.

Одеският плаж, на който попаднах беше отчайващ - едрият пясък беше примесен с камъни, множество фасове, боклуци от всякакъв вид, а на някой места в пясъка се намираха повече капачки от бира отколкото миди..., но това видимо забелязвах само аз. Руснаците като цяло са искрени, сърдечни и весели хора така, че поне атмосферата беше приятна, подочух и български думички с интерес поразгледах източникът на родна реч - това бяха две семейства с деца говореха езика на дедите ни отреди 100 години мога да го окачествя като селски български с множество старинни думички, не ми допаднаха много, много и не ги заговорих.

Нямах много време да разглеждам Одеса, но имаше прекрасна крайбрежна алея с паркове, много мемориали на жертви от войни, величествени старинни арки, видимо градът е имал бурна история, но това което правеше впечатление в момента бяха тълпите туристи, оживената централна улица, множество аристократични сгради на древна възраст, приятно впечатление правят също одесчанките който са необичайно елегантни, подчертано кокетно облечени, леко мургави, с южен темперамент...


• Курс на валутата в Украйна
Националната валута на Украйна е гривна, курсът през юли 2006 колебаеше на нивата около 5 гривни за 1 долар. Обменни пунктове се срещат често - не чух за мошеничества (както в БГ с комисионите примерно). Маржът купува/продава не е висок, курсът е различен на всякъде, но колебанията не са в големи граници. В малките курорти и около ж.п. гари и автогари курса е по неизгоден. Традиционни валути са долари, евро, рубли.
Курсът купува/продава за долара изглежда така -(1$ х10) 49.8/50.25 гривни - тоест срещу 10 долара ще получите 49 гривни и 80 копейки.
1 лев е равен приблизително на 3 гривни. За собствен ориентир добих навика да деля цената в гривни на три и получавах левовата равностойност на стоката.


• Пътуване от Одеса до Крим
Основното направление на влаковете в Крим е административният им център гр. Симферопол. Той е разположен в централна част на полуострова и е основна транспортна артерия, обичайно всички пристигат първо в Симферопол и от там се отправят към крайбрежните курорти или в планината.
Купих си билет така че пътуването да е през ноща - влакът тръгваше от Одеса към 17.55 часа а пристигаше в Симферопол сутринта в 6.29 часа. На касата ме хванаха неподготвен с въпроса дали искам “купеен” билет или “плац-карта”, наложи се бързичко да поискам “жокер” от съседката по опашка. Оказа се, че всички места във влака са спални, но койките могат да бъдат разположени или по 4 в купе (купе), или в общ вагон без междинни прегради (плац карта). Разликата в цените не беше съществена така че избрах купе.
Цената на купе беше около 60 гривни (~ 20 лв.) + 10 гривни (~3 лв.) доплащане във влака за чаршафи.
Цената на плац-карта съответно около 45 гривни (17 лв.) + 9 гривни (3 лв.) доплащане във влака за чаршафи.
Компанията в купето беше много приятна - мъж който беше работил 1 година по строежа на пристанище Бургас и майка с дете. На гарата в едно село влакът имаше престой около 15 минути, половината влак се изсипа на перона на който болшинството от селото беше насядало и предлагаше бира, водка, ядки, домашни баници, пелмени, готвени неща, плодове... силно впечатление правеше, че продаваха основно баби и лелки, а мужиците тук-таме насядали отзад пиянстваха - това разпределение на функциите много ме развесели. Ако така изглежда еманципацията аз съм “За”!
Взех си една бира (1 литър) която в Украйна струва от 3.40 до към 4.5 гривни (1.15-1.5 лв./литър), обикновената бира (бутилка) струва ~0.80лв. Направи ми общо впечатление,
че цените на продуктите са приблизително като българските, а някои от тях с 10-20% по-ниски. Въобще основните ценови нива съответстваха на българските.


През ноща в купето беше много горещо и задушно, цяла нощ ме боля глава и положението не стана по-розово сутринта при пристигането ми в Симферопол, стоях на една пейка гледайки как преминават групи ту с тежки чанти, ту с раници и екипировка за планина, навсякъде сновяха напористи местни екземпляри предлагащи квартири, нахални таксиджии разпитваха всеки не иска ли такси - от опит знам, че това винаги са най-лошите предложения, в случая бях толкова скапан, че нямах сили дори да ги отпращам.

Срещу входа на ж.п. гарата има голям паркинг за маршрутки (от микробусчета до малки автобуси) от там има връзки за почти всички направления в Крим. Моето направление беше село Николаевка. Село на брега на Черно море, което лятото се изживява като курорт.
Не беше далеч - на 30-40 минути път, а цената на билета беше 8 гривни (~2.70лв.).

Качих се зарадван, че най-после ще мога да подремна малко ... да ама не ... пътят изобилстваше от толкова дупки, че шофьорът дори не правеше опити да ги заобикаля, главата ми се мяткаше като боксова круша. Намерих мястото на което трябваше да се срещна с основната група, идваща от Москва, настаниха ме в една стая, която ми се стори прекрасна само заради това, че има легло ... спах непробудно около 8 часа.

• Край морето или село Николаевка
Николаевка се намира на западното крайбрежие на Крим - 40 км. на юг от известния курорт Евпатория и 40 км. на север от Севастопол. Това е село много по-неустроено от Примосрко, но е най-близко до административният център Симферопол.

За съжаление забравих да попитам какви са цените на квартирите ,но подозирам, че както в Приморско варират от 7 лева на човек ... до плюс безкрайност.

Селото е не особено устроено, пътят към плажа е обграден от всякакви сергии, павилиончета за храна, заведения, и магазинчета, подобно на селски сбор. Плажът се състои от едър камък (като чакъл) който опасва равномерна ивица от 5-7 метра около морето а след него следва едър пясък. Всичко това примесено с остатъци от храна, капачки от бира, фасове и много , много хора. Това разбира се е първото впечатление формирано на базата на сравнението с България. Впоследствие преставаш да забелязваш едрия пясък и другите неудобства, но запомняш прекрасните залези, който само там са в посока на морето, прекрасни залези ... морето е утихва, водата е топла, около 8 часа вече се появява слънчева пътека по повърхността на морето, в това време много хора просто стоят на брега пийват и съзерцаваха залеза или се разхождат. За първи път виждам залез в морето - има особен чар...

На плажа се намират всякакви причудливи камъчета - като форма и цвят. На места може да срещнете дори полускъпоценни камъни като Ахат, Карнеол и много други. Въобще видимо минералният състав на Крим е много разнообразен. Набива се на очи също, че на повечето места като строителен материал вместо традиционните тухли се използва естествен порест камък много интересен вид варовик нарязан във формата и големината на нашите блокчета Итонг. Оказа се че това е стара практика и още от времето на римската империя тук е имало каменоломни за добив на този камък поради това, че е порест, лек и позволява лесно да се реже е добиван и откарван в различни части на римската империя за строителство...

Междувременно се опитах да намеря интернет, но на въпроса срещах само насмешливи погледи, оказа се, че само в едно местенце по пътя към морето предлагаха такава “екстра”, и то се приемаше с някаква сателитна чиния и GSM, което правеше реална връзката само в интервала сутрин от 8 до 9 часа, а цената беше към 5 лв. на час... Все пак за мен това си беше приключение и неудобствата не ме смущаваха особено.
Практически Николевка беше наша отправна точка за почти всекидневни екскурзии по забележителностите на Крим, място за нощувка и от време на време за плаж.

• Автономна република Крим (или древната Таврида)
Бързам да обобщя, че Крим поразително прилича на България. Това е географски кръстопът на който са се срещали много интереси и са преминавали много народи.

• Настоящето
Крим също е бил за известно време в състава на Турската империя ... но за това по-късно. Автономна република Крим е част от Украйна. Била е в състава на Русия, но в Съветски времена по свой съображения Сталин решава да я причисли към Украйнската тогава автономна република. И това положение е запазено и днес въпреки многото парадокси. И все пак Крим е автономна република в състава на Украйна която има своя Рада (парламент), а Севастопол е с особен статут и е подчинен пряко на Киев. Същевременно в Крим се говори и преподава твърдо само на руски, има все още много военни бази, които са Руски ... и множество неподелени интереси между Украйна и Русия.

• Националности
Крим е контрастна смеска от руснаци, татари, гърци, арменци, българи и др.

• Малко история
Една от историческите версии е че тук в Крим е имало народност която мигрира на север и се заселва до река Рус, което в последствие дава Руският клон на славянството Дали е така не е ясно, но сигурното е че тук от древни времена е кипял живот. По тези земи от най-древно време са живели множество племена и народи, тук, в страната с древно название Таврида, по описанието на Омир, акостират аргонавтите, тук търсят и намират златното руно и именно тук извършват куп невероятни приключения.

В последствие Таврида се превръща в северна провинция на Римската империя с център Херсонес. През времето тук се установяват множество гърци иконопочитатели след религиозни и други конфликти в техните родни места.

В непосредствена близост до тези и околните земи водят корените на Ханство България и столицата Фанагория. Тук са минавали и древните търговски пътища с Изтока. Оценявайки стратегическото търговско значение на полуострова множество крайбрежни градове са завладени от Генуа и до ден днешен могат да се видят величествени Генуезки крепости.

След това полуострова става обект на татарското нашествие. Именно тук в битките за някой от крайбрежните градове, татарите хвърлят болни от чума на генуезките кораби и така чумата се прехвърля в Генуа, а за кратко време след това обикаля Европа и помита след себе си половината от европейското население.

За дълъг период на полуострова се установяват Татарите като дори в по-късен период тук установяват столицата на своето Татарско ханство.

След това Крим е завладян от Османската империя и за дълъг период става обект на противопоставяне между Русия и Турция. В крайна сметка през 17 век Русия след множество сражения в който участват легендарни руски пълководци като Суворов, установяват власт над полуострова. Малко по-късно Екатерина II окончателно затвърждава Крим като руска провинция.

По време на противостоянето между Османската империя и Русия, Крим става арена на една от най-кръвопролитните войни (Кримската война). Първоначално тя е между Турция и Русия, но впоследствие се включват Англия, Франция и Сардините на страната на Турция. Русия е принудена да воюва практически сама срещу най-великите държави в света. Главните сражения са в района на Севастопол. Кримската война водена на различни фронтове взема над 1 милион жертви. Време, запомнено с искрен патриотизъм и национален подем в Русия.

Само 30 години по-късно Русия обявява нова война на Турция в хода на която България получава свобода и независимост.

През Втората световна война немските войски овладяват полуострова и обсаждат Севастопол. По време на обсадата над Севастопол само за 1 месец са изсипани толкова бомби колкото общо е употребила Англия за цяла година срещу Германия. Всяка педя от тази земя е напоена с много кръв. Севастопол окончателно се превръща в град герой и място на руската бойна слава, спомените за която се помнят и са видни до днес. Това обяснява противоречия за съдбата на полуострова между Украйна и Русия.

• История на християнството по тези земи
Крим е свързващото звено, чрез което се приема и утвърждава християнството в Русия. Тук още в първи век като мисионер идва един от първите апостоли Андрей Първозвани, основават се множество скални църкви и се формират първите християнски общности. Малко по-късно тук е заточен ученикът на Апостол Петър и епископ на Рим - Климент. Климент е заточен в каменните кариери до сегашен Инкерман. Той заварва много заточени тук християни, за кратко време основава множество църкви, по негова молба на това безводно място извира вода, и от много места на полуострова се стичат там хора, за да бъдат покръстени от него. Имало случаи в които свети Климент покръствал до 400 души дневно. По заповед на императора той е удавен недалеч от брега, но в продължение на 700 години след това в дните на неговата кончина морето се отдръпвало за 7 дена давайки възможност на всички християни да се поклонят пред мощите на Св. Климент. По-късно поради греховете на хората морето престава да се отдръпва.

Няколко века по-късно братята Кирил и Методий, считайки Св. Климент за свой покровител решават да открият мощите на светеца и организират специален молебен в Хероснес и дълго се молят. И по чуден начин мощите се явят обгърнати в светлина над водата. Благодарение на тези мощи Кирил и Методий са посрещнати в Рим празнично лично от папата и 3 дена са водени служби на традиционните три езика плюс славянски.
Пак тук се извършва покръстването на Киевският княз Владимир, чрез когото в последствие се покръства и цяла Русия.

Твърди се (непотвърдено), че именно на тези места са били убити братята светците безсребърници Козма и Дамян. Тук е пострадала и Света Параскева, като е любопитно, че на мястото, на което е пострадала се появило лечебен извор. По-късно на това място в една пещера се заселила като отшелница българката Константина. По нейните молби в последствие тук се обособил голям манастир който съществува и до днес (Тополевскията манастир). Както у нас, така и в Крим се срещат паралелно и църкви, и джамии. Голяма част от старите църкви и манастири разрушени от войните или по съветско време сега се възстановяват.

• Възможности за морски туризъм
Няма да описвам детайлно нашата екскурзионна програма в Крим, тъй като тя бе насочена по-скоро към манастири и в известна степен едностранчива, а ще предам общи впечатления за възможностите за туризъм който дава Крим.

Цялата крайбрежна ивица на полуострова е населена с известни морски курорти това са Евпатория, Севастопол, знаменитата Ялта, Алушта, Алупка, Феодосия и множество по- малки курорти...
В по-големите черноморски курорти като Ялта освен високото ниво на хотелите, плажа и обслужването има и много неща който могат да се разгледат - паркове, дворци, между другото на това място се е състояла знаменитата Ялтенска конференция поделила света след втората световна война, има също множество възможности за всякакви развлечения...

• Бъдеща възможност за Планински туризъм
И все пак море и плажове, не по-лоши, има и у нас. Лично мен силно ме привлече възможността за Планински туризъм. Би могло да се състави маршрут, който съчетава планина, море и забележителности.

Планинската верига на Крим се извива почти успоредно с морската ивица и на места се намира в непосредствена близост до нея. Най-високото място е върхът Роман-кош 1554м. като цяло не много високи планини с множество резервати на своята територия. На места планината сякаш започва от морският бряг.

Всичко това са лични впечатления, който не претендират за изчерпателност нито за безупречна точност. И все пак се надявам да са от помощ на тези, който обичат да пътешестват по непознати земи. Надявам се също писанията да възбудят интерес към тези места и до време да се формира група за посещение на Крим.

Автор: Пътешественик Амилиус

Блогът за пътеписи „Пътуване до...“ се премести на нов адрес http://patepis.com. Забелязвам, че все още очаквате да се появяват нови пътеписи на настоящия адрес – това няма да се случи. Всички тукашни пътеписи са преместени на http://patepis. com. Минете на новия адрес http://patepis.com, където има вече към дванайсет нови пътеписа. Новият урл за абонатите през RSS e http://patepis.com/?feed=rss2 До нови срещи на новото място!

Гласувайте за този пътепис:

Блог класацията на България

1 коментар:

Анонимен каза...

нещо не съм съгласен с частта за златното руно - В колхида са го търсили - което се предполага да е днешна грузия.
Иначе мн. интересно!