Австралия: The Great North Walk(2)
Блогът за пътеписи „Пътуване до...“ се премести на нов адрес http://patepis.com. Забелязвам, че все още очаквате да се появяват нови пътеписи на настоящия адрес – това няма да се случи. Всички тукашни пътеписи са преместени на http://patepis. com. Минете на новия адрес http://patepis.com, където има вече към дванайсет нови пътеписа. Новият урл за абонатите през RSS e http://patepis.com/?feed=rss2 До нови срещи на новото място!
The Great North Walk започва от Macquarie Place (дъното на картата), в центъра на града, там където капитан Arthur Phillip – първият губернатор на тази чужда и непозната страна, забива английското знаме в земята и заявява на изументие аборигени, изпокрили се в храстите, че от тук нататък това вече е територия принадлежаща на британската корона.
Карта на началния етап на The Great North Walk
Първите заселници дошли с 11 кораба имат изключително трудно начало. 780 затворника, осъдени на депортация най-често за дребни кражби и около 250 войника (някои с техните семейства), които да ги пазят и никой не си прави труда да помисли за необходимите дърводелци (да построят удобни къщи), градинари (да засеят свежи зеленчуци), готвачи (да наготвят нещо вкусно) или дори качествени инструменти, с които да обрабортват твърдите евкалиптови дървета.
Новата колония разчита изцяло на храната донесена с корабите – осолено месо с изтекъл преди 5, 6 години гаранционнен срок и вкиснато царевично брашно пълно с червеи. Твърде скоро всички, от каторжниците до губернатора, са “на диета”. Тук няма изобилие на животни за ловуване, кенгурото скача бързо и се оказва трудна мишена. Никой няма представа от животновъдство или земеделие и от семената донесени за разсад не пониква нищо. В сухата червеникава почва освен местната твърда трева, друго не вирее.
Sydney 220 години по-късно
Гладът ще продължи докато накрая губернатора Phillip изпраща изследователска експедиция в дълбокия зaлив на Sydney. Тридесетина километра на запад експедицията открива място, където реката е натрупала плодородни почви и което аборигените наричат Parramatta. Днес Parramatta е нещо като географски център на Sydney.
Sydney: Circular Quay се намира в дясно между Opera House и Harbour Bridge
The Great North Walk следва посоката на тази експедиция под формата на корабче, което трябва да се хване от Circular Quay до Valentia Street Wharf, който се намира в началото на Hunters Hill (един от полуостровите в залива). Истинският пешеходен ентусиаст може да стигне до там пеш по прашната Victoria Road, но с корабчето, което се движи край Darling Harbour и минава под Harbour Bridge е далеч по-живописно.
Sydney-Opera House: Корабчето минава също и покрай тази сграда, която вероятно познавате – Sydney Opera House
Hunters Hill е един от по-старите квартали на Sydney. Тук първите богати заселници, далеч след мизерията от времето на Arthur Phillip, са докарали френски и италиански архитекти и майстори от Европа да им построят къщите.
Могат да се видят истински бисери на колониална архитектура. Гледам тези разкошни къщи и се чудя какво го е прихванало човечеството – защо повече не се строи по този начин.
Целия квартал е потънал в зеленина от която ми е трудно да направя качествена снимка.
И отново Hunters Hill House3-адски ме кефят широките веранди и покритите балкони насочени към залива.
The Great North Walk продължава през Boronia Park, където винаги има ръгбисти, блъскащи се ожесточено за да грабнат смешната яйцевидна топка. Този спорт, както и крикета (националната гордост на Австралия) са едно от мистериите в този свят, които вероятно никога няма да разбера.
От тук пътеката продължава в гората покрай Lane Cove River – един от множеството ръкави на безкрайния залив. Това е типичен Sydney: навсякъде в града има секции девствена гора с пътеки за вървене толкова диви – спокойно можеш да забравиш, че се намираш в средата на метрополис.
Следват Buffalo Creek Park и Lane Cove National Park.
Градските секции между city и Thornleigh преминавам в две последователни недели без раницата (благодарение на нежната половинка, която успява да ме разубеди да не съм максималист до край). Тя ми прави компания и тези 28 километра от маршрута са изключително приятни и лесни. Това ми носи дозата оптимизъм от която се нуждая.
Маршрут преминат през втория weekend. Истинското вървене ще започне от Thornleigh.
Следва продължението The Benowie Track>>>
Автор: Веско Петров
Снимки: авторът
Блогът за пътеписи „Пътуване до...“ се премести на нов адрес http://patepis.com. Забелязвам, че все още очаквате да се появяват нови пътеписи на настоящия адрес – това няма да се случи. Всички тукашни пътеписи са преместени на http://patepis. com. Минете на новия адрес http://patepis.com, където има вече към дванайсет нови пътеписа. Новият урл за абонатите през RSS e http://patepis.com/?feed=rss2 До нови срещи на новото място!
Гласувайте за този пътепис:
Няма коментари:
Публикуване на коментар