Пътуване до...: Из ЮИ Азия (9): Сингапур!

Блогът за пътеписи „Пътуване до...“ се премести на нов адрес http://patepis.com. Забелязвам, че все още очаквате да се появяват нови пътеписи на настоящия адрес – това няма да се случи. Всички тукашни пътеписи са преместени на http://patepis. com. Минете на новия адрес http://patepis.com, където има вече към дванайсет нови пътеписа. Новият урл за абонатите през RSS e http://patepis.com/?feed=rss2 До нови срещи на новото място!

Девета част от приключенията на Бале (предишната осма част е тук>>>, а началото - ето тук>>>)

След като британците са си били камшиците от Сингапур, островът за известно време е част от Малайзия. После (мисля, че през 65-та) на 9 Август е обявен за независима държава и на тази дата честват националния си празник. По случайност и аз съм роден на 9 Август, та известно време майтапех брат ми с лафа: “Ше те водим у Сингапур на рожден ден, да видиш ква заря ми прават хората”.

Празнуване на 9.VIII

Май е второ или трето по големина пристанище в света и се води “най-чистата държава”. То при тия брутални глоби и неподкупните им ушеви, няма начин да не е.

Singapore is a 'fine' city

Доскоро даже продажбата и консумацията на дъвка е била забранена със закон. Сега май се продава само по аптеките (и не е изложена на витрината), при положение, че след закупуване, клиентът подписва някакъв документ (разрешително за дъвка).

След 20-30 минути возене стигнахме до Bugis Junction. Много приятно място. Закрита, климатизирана търговска уличка и малко площадче.

Климатизираната уличка Имаше McDonald’s, Starbucks Coffee и всякакви подобни екстри.

Фонтанчето на Bugis Junction

Даже един голям, подземен ресторант за бързо хранене, на прилични цени и предлагащ ястия, типични за 5-6 националности. Сингапур е бъкан от китайци, индийци, англичани, мюсюлмани и всякакви други типове. Оставихме Петър да пази раниците, а ние с Ицо тръгнахме в две различни посоки да търсим място за домуване. Аз обиколих 5-6 хостела ама всичките, или заети или едни грозни, хипарски конюшни. Всичко това на доста сериозни цени, там нямаше нищо общо с досегашната евтиния. Даже ми се стори доста по-скъпо от Западна Европа. Ицо обаче (както винаги) извади бесен късмет. Намерил за 50 долара (сингапурските долари тогава бяха едно към едно с левовете, така че става дума за 50 лева) тройна стая. Грамадна при това. С климатик, панорамен прозорец, обширна баня, чисти кърпи и ред други удобства. Даже я спазарил за S$ 45, че се дели на 3. Намираше се на #75 Beach Road и се казваше “FU YUEN Boarding House”. Теглихме по един душ и се върнахме на Bugis да си вземем кафе и сладолед от McDonald’s. Ицо изчезна някъде, а аз се наредих вътре на опашката. Като излизам с работите, Петър вика:”Бале, токущо минаха две жени с мартеници и приказваха на български ама ми беше неудобно да крещя като селяк”. Не могъл да ги гони, защото още го болеше кракът. Аз обаче се изстрелях, мушнах се между тях и им показах мартеницата на ръката си, с думите:”Какво си мислите? И аз си имам такова.” Те първо се объркаха ама после се окопитиха и хилейки се, се върнахме при Пепо. Предложиха да преместим в Starbucks, че кафето било по-яко. След малко Ицо се върна и беше безкрайно учуден да ни завари в българоговоряща компания

Пепи, Ицо, Елена-Мечка и Мариана на Bugis Junction

Те били музикантки и си живееха там. Обясниха ни какво да гледаме, къде да пазаруваме и подобни полезни за туриста неща. Разменихме си имейлите (до ден днешен си пишем, даже и общи познати намерихме в София), изпратиха ни малко с метрото и се разделихме. Първо се боднахме на Orchard Road. Това им е като “Витошка”, главната улица, пълна с МОЛ-ове и туристи жадни за пазаруване.

Orchard Road

Пак Orchard

Тука Ицо ме засне пред някаква реклама на "много силна" бира, ха ха ха

Аз трябваше да си взема електронен часовник и карта за цифров апарат, за един приятел, а те решиха да купят някакви джиесеми на сметка. След маса пазарлък (там на стоките няма етикетчета с цени) им обещаха да докарат въпросния модел телефони утре, а аз се скарах жестоко с някакъв нагъл търговец, който не искаше да смъква и ме обяви за “цървул”. После пак взехме метро до Raffles Place, който се пада нещо като “финансов център”, обграден е от небостъргачи и прилича на САЩ.

Raffles Place Raffle Баровете на Boat Quays Place

Singapore skyline and boat quay (тази снимка си е моя ама я поомазах с Фотошоп)

Всичко блести от чистота, а хората сновящи наоколо са едни костюмари с лаптопи и някакви телефони от бъдещето. Абсолютни Wall street типчета. Оттам много лесно се излиза на Singapore river.

Това е най-свежото място. От едната страна на реката са небостъргачите и редица, стари английски барове.

От другата са британските колониални сгради,

Спокойната страна на реката

върховният съд (с форма на летяща чиния) и суперлуксозният хотел Fullerton.

Сградата вдясно е Fullerton hotel

С Петър направихме една обиколка и оттатък, Sir Thomas Stamford Raffles, а Ицо беше капнал и ни зачака на стълбичките, до водата. Взехме от бакалията няколко ледени бири (S$2 за 330 ml) и седнахме под най-високата сграда, UOB Plaza One да пием

Да пиеш бири на залез, зяпайки бръмкащите лодки, окичени с китайски фенери е най-готиното нещо на света.

Ето и няколко снимки от един сайт, които ме кефят:

И Merlion (Морският Лъв), символ на града: Естествено увихме добре кенчетата в плика, за да не правят лошо впечатление и за да не ни вземат по 500-1000 долара за неприлично поведение. По някое време се прибрахме в хотела. Отпред бяха изкарали маси с вградени тенджери по средата, под които имаше газови бутилки и манджата вреше непрекъснато, докато хората се хранят.
Качихме се горе и Ицо си легна, а ние с Петър по стар обичай цапардосахме по 200-300 уиски във фоайето, гледайки новини на едно портативно телевизорче.