Из ЮИ Азия (10): Сингапур, Сентоза - островът на забавленията

Десета част от приключенията на Бале (предишната девета част е тук>>>, а началото - ето тук>>>)


Вторият ден в "Лъвския град" започнахме с посещение на Сентоза (Sentosa). Това е малък остров, южно от Сингапур, устроен като място за развлечения. Разполага с делфинариум, океанариум, зоопарк с буболечки (Butterfly Park & Insect Kingdom),

Входът на "Butterfly Park & Isect Kingdom", Sentosa, Singapore

издигащ се над земята ресторант, "разрушен, древен град", паркове, пеещи и светещи шадравани и какво ли още не. Там се намира и най-южната точка на континентална Азия (Southernmost Point of Asia Continent). Вариантите да се достигне са два. С автобус, през мост и с кабинков лифт.

Варианти за стигане до Sentosa

Без замисляне избрахме лифта. Да се возиш в кабинка, като между Симеоново и Алеко, над Индийския океан ни се стори баси екшъна. От Bugis си хванахме зеленото метро до Outram Park и се прекачихме на лилавото до Harbour Front.

Пътят с метрото от Bugis до Harbour Front

Там има една сграда, "Harbour Front Tower Two", от чийто последен етаж излита лифта.

Кабинковият лифт (cable car) към Sentosa

Минава през една масивна, циментова колона, стърчаща от водата и се приземява в гористата Sentosa.

Остров Sentosa, сниман от кабинката

Минавайки над колоната се чудехме, дали ако нашата кабинка падне точно отгоре, ще се задържи или ще се търколи долу и ще пукнем. По път щракнахме още няколко кадъра.

Цената на лифта беше около 15 долара на човек и тая патица ни ги таксува заедно, макар че и повторихме три пъти да ни ги хване поотделно. Наредихме се зад двама много дебели и глупави, възрастни американци със сламени шапки. След като влязоха в кабинката, веднага метнаха капелите на срещуположната пейка, сакън някой да не седне. Аз се престорих, че искам да се мушна при тях и те тутакси се наостриха, а ние се разхилихме, с което още повече ги ядосахме.

Глупавите, дебели американци след пристигането

На Sentosa кръстосваха три безплатни автобусни линии и монорейл.

Жълт, безплатен автобус шета из островчето

Sentosa monorail

Автобусите нямаха номера, а се различаваха по цветовете. На нас зелените ни харесаха най-много, защото бяха двуетажни и открити.

Едно от любимите ни зелени автобусчета

Пихме по едно безалкохолно и пеша се отправихме към "Подводния свят".

Пепи бива подминат от автобус, защото е избрал по-трудния, но по-здравословен начин за придвижване. Ходи пеша.

"Подводният свят" е един от най-големите или най-големият в Азия.


Петър и Ицо пред входа на Underwater World, Singapore

Има няколко зали и един тунел от плексиглас, чийто под се движи сам и ти си зяпаш разни риби наоколо.



Някои от рибите изглеждаха особено глупаво.

Имаше и акули. Зад нас в тунела се движеше група турски хлапета, които непрекъснато повтаряха "чок гюзел, чок гюзел". Ходихме и до touch pool-а, където бяха напущали безопасни риби и който иска можеше да ги пипа. След това се отбихме до близкия плаж (Siloso Beach) и повисяхме там.

Всички си щракнахме и по едно фото там, но аз ще кача само моето за да не товаря сървъра.

Бале на Siloso Beach

Оказа се, че билетчето от 20 долара за подводния свят включвало и посещение на делфинариума (Dolphin Lagoon), така че хванахме автобус с необходимия цвят и се озовахме там. Първо проведоха кратко шоу с мармоти. Двама клоуна минаха по плажа и разхвърляха боклуци. После дотичаха няколко мармота и дресьорите им казаха, че кофти копелета са замърсили пясъка, което не е редно (особено в Сингапур, ха ха). Мармотите, поровете или каквито там бяха, се разтичаха и събраха хартийките в две кошници. Публиката аплодира бурно.

Шоу с мармоти

После се появиха и самите делфини и на фона на музика направиха куп номера. Мятаха топки, скачаха през обръчи и т.н. Най-впечатляващият трик обаче направи една рускиня. Водещият я излъчи като доброволец, да влезе във водата и един делфин да я целуне. После щяха на изхода да продават снимки (на целувката), парите от които да се използват за благото на умните добичета. За късмет (или пък нарочно) водещият избра доста надарената рускиня, която на всичкото отгоре беше само по една полупрозрачна рокличка, без горнище на банския. Влезе девочката до кръста и се запъна. Оня обаче вика: "Давай, давай, требва да се топнеш до врата, че иначе делфинът нема как да те целуне". Топна се, дойде делфинът, целува я, а цялата мъжка публика седи супер-напрегната по столовете. Като излезе обратно въпросната Катюша, Наташа или както се казваше, бурни аплодисменти. Засенчи и мармотите, и делфините и всичко. После на излизане, на чешмичката за миене на крака, с Петър бяхме точно зад нея, бахти късмета. Ицо пък се запиля след някакви пауни, да ги снима и изпусна. Хванахме отново любимото, зелено автобусче и стигнахме до една сграда, много интересна.

Ицо се вози с кеф на зелената линия

В интересната сграда

Интересна сграда

се очакваше да започне програма с говорящи папагали ама не ни се чакаше.

Говорящ папагал, когото "заковах" с Canon-а в интересната сграда

Аз купих за брато една Т-шъртка "Singapore blues", с щампа на саксофон (братът е музикант), а Пепо взе за бузестия (неговият брат), друга с надпис "Singapore is a fine city", цялата изпъстрена със знаци за забрана и глоби под тях.
Наблизо имаше бряг и оттам се виждаха Сингапур и лифта.

Точиците над кораба са кабинките на лифта

Разходихме се и из парка, с грамадната лъвска глава

Паркът с лъвската глава

и отново хванахме зеления автобус. На спирката, където го чакахме имаше грамаден вентилатор и ключе за пускане. Много симпатично. Врътнахме едно, две безцелни кръгчета със зеления и се върнахме на лифтовата станция.


В рейса Ицо извади късмет да се снима с една засукана, дръпната мацка. Тя позволи да запазим снимката, само след като се увери, че е излязла добре.

В ранния следобед си бяхме обратно в центъра и умувахме какво да правим по-нататък.

Следва продължението>>>

Автор: Бале (има и още няколко снимки)

Блогът за пътеписи „Пътуване до...“ се премести на нов адрес http://patepis.com. Забелязвам, че все още очаквате да се появяват нови пътеписи на настоящия адрес – това няма да се случи. Всички тукашни пътеписи са преместени на http://patepis. com. Минете на новия адрес http://patepis.com, където има вече към дванайсет нови пътеписа. Новият урл за абонатите през RSS e http://patepis.com/?feed=rss2 До нови срещи на новото място!

Гласувайте за този пътепис: