Из ЮИ Азия (12): Индонезия - о-в Бали

Продължение на пътешествието на Бале из Югоизточна Азия (предишната част е тук>>>, а началото - ето тук>>>)

С буса минахме около 40км. от летището до град Убуд.

Пътят от летището до УбудПочти по целия път бяха налягали помияри и спяха. Наоколо кажи-речи нищо не се виждаше, защото беше близо 2 след полунощ. Като цяло обаче ни се стори доста по-екзотично от всичко досега. Бали е най-посещаваният остров в Индонезия. Това най-вероятно има връзка с факта, че от около 16 000 острова, населени с мюсюлмани или диви, е единствен, изцяло обитаван от хиндуисти и малка част будисти. Като природа е супер-красиво, зелено, шарено, сочно. Намира се на 9 градуса южно от екватора, дълъг е около 140 км и е широк около 90.

Насича каза, че Мишо и Ани са купили студена бира и ни чакат. Местната марка се казва Bintang и значи "звезда" на индонезийски. Пак е в по-големи бутилки от нашите, някъде около 650ml, не си спомням точно. Като вкус е далеч по-зле от тайланската, но се пие.

Етикет от бира Bintang

Мишо от няколко години пазарува от Бали и винаги (почти) отсяда на едно и също място. В град Убуд, в Raka House Accomodation. Административната столица на Бали е град Денпасар, а Убуд се води нещо като "културната столица". Там има нон-стоп разни танци и песни, екзотични представления и странстващи художници.

Свирачи на гамелан в Убуд
Балийски танци. Дзверът по средата се казва Рангда и е шеф на лошите...
...и типичните за острова мацки

Рака (ударението е така: рАка) пък е един страшен пич, когото Мишо намерил случайно и станал фен.

На над 60 години, брамин (висша каста) и малко нещо хотелиер. То хотел е много силно казано, просто в двора на къщата му има 4-5 постройки, които дава под наем. Понятието къща с двор по никакъв начин не отговаря на това тука по нашите села. По-скоро прилича на декор от Индиана Джоунс. Даже по средата на двора беше разположен и храмът на семейството. Рака имаше и маса синове, дъщери и внуци. Дъщеря му тогава беше бременна и роди, та Рака почерпи.

Рака с един от внуците.

Освен семейството си имаше и голем, зъл пес, когото обичаше повече от всичко. Всяка сутрин го разхождаше от 5, поне два часа. През останалото време добичето домуваше в една кошара, от където по цял ден се разнасяше грозен лай. Беше го лепнал даже и на екрана на джиесема си. Аз не разбирам много от породи ама май е някаква известна.

Имаше и един слуга, който всеки ден пътуваше около 25-30 километра с мотор за да дойде на работа. Понеже си беше пуснал дълги нокти на кутретата му викахме "Нокътчо".

За съжаление при Рака всичко беше заето и се наложи да се настаним от другата страна на улицата.

Дворът от другата страна на улицата и къщичките, където домувахме първата нощ
Същият двор
И една снимка на Пепо

Разтоварихме торбите и се върнахме при Мишо и Насича, на гости.

Цяла нощ драхме яко бира и уиски, слушахме музика и така сме кряскали, че по едно време Рака дойде да ни направи забележка, а швейцарецът от залепената до Мишовата къща се изнесе. Това беше повече от добре де, защото следващата сутрин ние не закъсняхме да се настаним на негово място. Приятелите ни разказаха как преди няколко дена ходили до остров Ява, да се катерят на действащ вулкан с пушеци и сяра. Запознали се с некакви копелета, индонезийци и ги навили да дойдат до Убуд. Направили страшно парти, замеряли се с шишета и какво ли още не и пак подлудили комшиите и хазяите. Абе изкарахме много яка вечер и се прибрахме. Сутринта ни донесоха закуска, която хапнахме пред къщичката,

Насича и Ицо дерат уиски с кола и зелено лимонче...и гледката от същото място

ударихме по един душ и се пренесохме в Raka House Accomodation. Там изкарахме последните 10 дена от пътешествието в шеги и закачки.

Къщата на Рака се намира на една малка уличка, Maruti Lane. Марути значи "крал на маймуните", но забравих на какъв език.

Дворът на Рака - Непосредствено до него е Esty S House,
Входът на Esty S House, сниман от Sen San (ресторантчето),

където си носехме мръсните дрехи на пране. Отсреща пък, малко по-надолу от мястото където спахме, по посока към улица Dewi Sita

Ицо се размотава на улица Dewi Sita, в нашия кварталсе подвизаваше въпросната Sen San. Симпатична, пълничка женица, която държеше нещо като ресторантче.

Като съм тръгнал да крада Мишови снимки, ще сложа и един типичен за Убуд ритуал, пак заснет от него:

Ритуал

Ресторантче е малко пресилено, доколкото това беше една стаичка, с балконче от порядъка на 2 квадратни метра. В стаичката беше разположена една маса и стар хладилник от типа на ЗИЛ-овете по селата, винаги пълен с хладна бира.

Сен Сан приготвяше превъзходни Фу Юнг Хай, Нази Горенг, също така и Баби. Демек омлет със зеленчуци, пържен ориз и свинско. Режеше и малки, много зли чушлета за апетит. Там прекарвахме голяма част от времето в Убуд. От другата страна на улица Деви Сита разполагахме и с футболно игрище.

Игрището в Убуд

По цял ден, там ритаха дечурлига, които както сами ще предположите, много добре знаеха кой е Стоичков. Недалеч бяха и битака (Main Market),

Ubud Main Market(горе) и денонощният магазин и НДК-Убуд "Ubud Palace"(долу) .
НДК в Убуд
Разположението на всички тези обекти изглежда така:

Карта на Убуд

Като за първи ден, решихме да не се товарим с тежки задачи, ами да използваме предиобеда, за да пийнем хладно уиски с кока кола. Там основно консумирахме някакво тяхно менте, в разфасовки по около 300ml, на много приятелски цени. Нямахме кОла обаче и аз се нагърбих да се разходя до магазина, който Мишо ми обясни подробно как да намеря. По път запра брутален порой, ей така както си напичаше и за секунди водата ми стигаше горе-долу до коленете (там тротоарите са доста високи). От магазинчетата наоколо жените ми предлагаха, да ми услужат с чадър или да вляза за известно време при тях на сухо.

Магазинчета в Убуд, Бали (снимките съм ги правил аз, но ги обработих малко)

Никога и никъде не съм виждал толкова добри, спокойни, усмихнати, щастливи хора. Не вярвам и да видя. Та върнах се с кОлата, мокър до кости. За късмет установих, че и парите на Петър са били в джоба ми, и в момента приличаха на водорасли. Стодоларовите банкноти, на Бали са по-скъпи от дребните, като има значение и дали са сгъвани, и коя година са издадени. Викам си край, ама се оказа, че като ги изсушихме, Пепи си ги изхарчи с кеф, без проблеми.

Около обяд Нокътчо уреди моторчета за нас и предприехме неангажираща разходка до Маймунската Гора. Тя е разположена в края на градчето и в нея освен маймуните има и древно, хиндуиско, свещено гробище. Вълнуваща история. Пред входа на Monkey Forest се мотаеха продавачи на бананчета, с които туристите вътре хранят маймуните.

Блогът за пътеписи „Пътуване до...“ се премести на нов адрес http://patepis.com. Забелязвам, че все още очаквате да се появяват нови пътеписи на настоящия адрес – това няма да се случи. Всички тукашни пътеписи са преместени на http://patepis. com. Минете на новия адрес http://patepis.com, където има вече към дванайсет нови пътеписа. Новият урл за абонатите през RSS e http://patepis.com/?feed=rss2 До нови срещи на новото място!

Гласувайте за този пътепис: