Нова година в Дубай и Абу Даби (ОАЕ) – част трета

Нова година в Дубай и Абу Даби - трета част

(предишната част е тук >>>, а началото - ето тук>>>)

И докато се усетим между разходки и пазаруване дойде 31 Декември :) Групата с която бях (80 човека) празнувахме в нашия хотел. И тук, разбира се имаше изненади, които изрично ще кажа, защото се оказва, че са по-скоро правило, отколкото изключение.
Като отидох да уточнявам масите и разпределението по тях се оказа, че политика на хотела е децата под 12 години да бъдат в отделна зала, не с родителите си. В първия момент не реагирах, даже си казах - ми чудесно, хем родителите ще се забавляват, хем децата. А в тази зала за деца бяха осигурени игри, видеоигри, храна и около 10 човека персонал (за не повече от 15-ина деца), който да се грижи за тях. Да, обаче в следващия момент се сетих, че българите сме хора, които трудно се отделят от децата си, още повече на празник. Обаче....... това е положението, и нямах изобр. Тук всъщност се срамувам служебно, защото аз самата не бях подготвена за това, още по-неприятно беше, че в последния момент трябваше да го кажа на хората. Е, примириха се, то нямаше и избор де. След това при разговор с директора по продажби на хотела и с партньорите се оказа, че това не е политика само на този хотел и че всъщност е по-скоро правило по повечето хотели. Причината е от една страна презумпцията за удобство, но същевременно и нямаше как да не се усети, че има влияние и съществуващите закони за недопускане на деца в ресторанти след 21 часа например. И на места, където се сервира алкохол. Така, че всички, които занапред биха тръгнали натам е добре предварително да се осведомяват за това, особено ако е важно за тях.
Още нещо, което също се оказа по-скоро практика за повечето хотели и зали - новогодишната вечеря беше не със сервиране, а на блок маса. Е, на някои това не им хареса, може би защото малко се губеше от усещането за лукс, но ... Тези, които са били по такива празници в ресторанти със сервиране знаят, че в повечето случаи това води до неудобство.
Хотела се беше постарал за украсата, програмата се оказа доста добра..... с много руски балерини

:) Ама това е по цял свят.

Редуване на програма с музика и танци. Разбира се, имаше обслужващ персонал, който въпреки лудницата от около 1000 човека бяха усмихнати :)

И така до 24 часа... което всъщност беше 22 по българско време, но..... ЧЕСТИТА НОВА ГОДИНА!! :) И след първите танци българите се бяхме подготвили подобаващо. Предпочетох вместо да чакам до 2 часа, когато ще настъпи и българската нова година да си се поздравим. Диск със химна, дунавско хоро и "Моя страна, моя България" и пожелания на български.... Дори сега настръхвам като си спомня, защото това беше едно от най-чудесните ми Нови години, да се чувствам не само на работа. 80 човека поведоха хоро сред масите, пяха ... Абе превзехме ресторанта :)

Обикновено от руснаци трудно се дореждаме до такива неща, защото винаги са много, по-нахални, но този път явно бяха по-малко, та... Е, те също се поздравиха и по-точно бяха специално поздравени от руския балет, но пък ние успяхме да вкараме настроение, което съм убедена, че всички, които бяха в залата няма да забравят. И да не си помислите, че с това приключихме? В 2 часа още веднъж, поне за тези, които бяха останали, отново хоро, в което вече се включиха и много от другите гости :)

За програмата, както казах основно бяха рускини, в това число и бели денс-танцьорките, но най-атрактивни бяха балет "Таити" от Полинезия. Аз... няма да показвам мои снимки с тях, че ме е срам :) Но ето ги и тях

На тези девойки много им се загледах в кокосовите орехи, но си дадох сметка, че аз никога няма да мога да отгледам достатъчно големи, че да си направя такова облекло :)


Всъщност едната беше типична и много здрава, но и много красива

И после танци, всякакви, и пак българите показахме, че можем да танцуваме всичко, при това много добре :)
И така до 3 часа. В 3,00 музиката спря.. :) Добре, че вече бях предупредила моите хора, че това е нормално за Дубай :) По-надолу като разкажа за нощния живот в Дубай ще поясня и това :)

Новата година дойде и .... започнаха истинските приключения :) Няколко думи преди това само за възможностите за екскурзии, които стандартно се предлагат там и наистина си струва човек да се включи: Шаржа, Ал Аин, и както се оказа, там има няколко варианта на екскурзии в пустинята. Единия вариант е по-кротък, водят ги в лагер в пустинята, но без екстремно пътуване с джипове, вечеря там, програма, показване на местни занаяти.

Друго, за което за жалост чух там, но последния ден - през пустинята до някакви планини, където явно има нещо като оазис, защото имало изворна вода и нещо като езеро, с нощувка там.
Отделно от местни чух, че са карали Нова година в пустинята в лагер :)
Казано с други думи, освен в посока стандартен туризъм, то Дубай много добре са разработили и този сектор на екзотичен туризъм. Разбира се, всеки може да се запише на избрана екскурзия не само през агеници, но и от самите хотели. Друг е въпроса обаче качеството, което ще получи.

Е, ние бяхме на уж стандартно джип-сафари с вечеря в лагер в пустинята. За мен уж не беше нещо ново, била съм на подобно в Тунис, така че по-скоро в началото се възхитих на брилянтната организация, джиповете си ходят по хотелите, по имена или номера на стаи си търсят клиентите, които са се записали, качват си ги... и тръгват :)
Джиповете - почти всички бяха Ланд Круизери.

Казвам почти, защото .... аз и останалите 5 се оказахме в ей това нещо, което.... беше някакво чудовище като машина :)


Отделено, че се оказа, че сме при собственика на фирмата, която всъщност поддържа останалите джипове и шофьори, а също и е наел и управлява лагера, в който бяхме. Ето го и него самия :)


В началото всичко кротко, излязохме от Дубай, и докато аз се ядосвах, че бяхме последна кола, то се оказа, че всички, които бяха тръгнали преди нас бяха спряли и ни чакаха на един паркинг, от където заедно тръгнахме.


И да не забравя - пустинята не се ползва само за екскурзии. Някои живеят там :)


Е, казано е, че последните ще станат първи, та така и с нас. Бяхме първа кола, което ще рече, че водехме останалите джипове. И имаше защо. В пустинята се оказа, че е пълно с движещи се джипове от различни фирми, абе направо трафик. Спомням си, че при едно от спусканията от едната дига аха да се блъснем с минаващия от долу джип :)
И ако някой е ходил в Тунис на такова сафари искам да кажа - няма нищо общо. Това в Дубай е в пъти по-екстремно, което е обяснимо предвид релефа. Тук пустинята е на хълмчета, мек пясък и ... се започна :) Не мога да изкажа усещането това да се движиш странично на дадена дига и да гледаш как междувременно шофьора (нашия де) си говори спокойно по тел, а пясъка почти засипва джипа :) За снимки и дума не може да става, просто няма начин да държиш в изправено положение ни фотоапарат, ни камера :) Всъщност това, че бяхме първа кола може би малко даде възможност да пробвам да снимам зад нас, защото в дадени моменти изчаквахме останалите и това беше добре, щото успявахме да си поемем въздух от емоциите :)



Не знам усеща ли се през снимките лудостта и купона на това изживяване ... Просто си го представете не само каране настрани по дигите, качване и стръмно спускане по меки пясъци, остри завои при които пясъка посипва джипа. Чу се, че имало и заседнал в пясъчен джоб джип. А шофьорите.... така, както уж кротки, една странна лудост се вижда в очите им :) Между другото с огромна гордост ще кажа, че един от шофьорите на тези джипове е българин и то един от наистина добрите.
За тези, които се интересуват дали могат да си вземат такъв джип и сами да карат, ще кажа - НЕ. Не и без специално разрешение-сертификат за точно такова каране.
И.... който е по-добър заема по-добрата позиция за спирка и за снимки на залеза :) Другите спират... където има място :)



По обясними причини не мога да пусна много снимки, защото на тях има и други хора, за които нямам право без тяхно съгласие да публикувам :)

И докато правихме снимки на залез, шофьори, себе си, наоколо се разкарваха и подобни бъгита.... като калинки бяха :) Всъщност за любителите на екстремно каране мисля, че от лагерите точно такива могат да бъдат наети и да се управляват самостоятелно, разбира се, отново с придружител :)



Оттам пак по джиповете, които вече се бяха и охладили тръгнахме към лагера, защото.... в пустинята става много бързо тъмно :) Дори и слънцето да не се е скрило напълно :)

Лагерите или по-точно този, в който бяхме ние представляват едно голямо ограедно простраствно. На територията му огромен дансинг, наоколо ниски маси и възглавници, на които да се сяда.


Само да уточня - това не е типично омотаване с шал за там, но в случая целта беше и моите хора лесно да ме разпознават и намират ако се наложи във лагера :)

И докато шофьорите заредят скарата, на която започват да се пекат месото, гостите могат да си вземат напитки от бара (само алкохолните се плащаха), да пазаруват в двете магазинчета, да се снимат в типични костюми, да пояздят камили, да покарат бъги, жените да нарисуват ръцете си с хена или просто да гледат танцьорката :) Е, пак рускиня, но тази определено беше много добра, и като танц и като продължителност - повече от 30 мин без да спира бели денс.

След това дойде време за ядене, естествено, всички прегладнели, но ред и дисциплина имаше. Салати и предястия наредени на подобие на блок маса, и отделно месото - всичко това на две места. На едната опашка се редяха само мъже, на другата само жени. Това е положението :) И въпреки, че на пръв поглед изглеждаше, че всичко ще стане много бавно, в рамките на 15-ина мин всичките вече бяха си взели храна и хапваха. Като казвам всички - един такъв лагер побира около 300-400 човека. Ние бяхме най-малко 300 :)
Още малко веселие, и.... обратно по джиповете и назад към Дубай.
И колкото и страхотно да изглежда всичко, държа да кажа, че все пак това сафари наистина не е за всеки. Факт е, че имаше хора, на които не им хареса по простата причина, че се оказа, че ги е страх от екстремното каране, не бяха подготвени и .... на някои им стана лошо... Тоест, хубаво е човек да си преценява възможностите. Най-малкото защото няма да изкара добре, а същевременно ще развали удоволствието на останалите, които примерно са в същия джип. Защото естествено, шофьорите изключително много се съобразяват все пак с пътниците и ако видят, че някой наистина не му понася просто го правят по-кротко, но.... какъв е смисъла тогава :)
За хора, които искат да отидат до пустинята, но без повишаване на адреналина затова се предлага спокойна разходка с вечеря в такъв лагер.


И понеже последен ден, поне за мен, на следващия вече трябваше да си тръгвам.... веднага след прибиране в хотела бърз душ, преобличане и .... хукнахме на дискотека :)

Та ето малко и за нощния живот в Дубай. По-горе споменах, че може би единствено там наистина съществува такъв, какъвто е навсякъде по света. Разбира се, повечето от баровете са или по хотелите или в пряка близост до тях. Още на втория ден от пристигането ми ме заведоха в един такъв открит бар, който се води към Хаят Парк. Бар нормален, с музика, хора различни по вид, дрехи... И там за първи път научих за някои от правилата по отношение на тези места. Едно от тях е, че след като са с фиксирано работно време, то точно в определения час музиката спира и до 10 мин всички трябва да са напуснали. Ама някой да си допие, да си дояде, да си допуши цигарата - няма такива неща. Да е преценил времето си. И буквално след спирането на музиката ако не си личи, че вече се каниш да тръгваш идват и те подканят любезно, но безкомпромисно. И това важи за всички нощни заведения.
Цените са общо взето приемливи, примерно бърбън мисля че 30 мл е от порядъка на 5 евро. Малко повече е това в дискотеките. А голямата дискотека Трилиджиан, за която не остана време май е доста по-скъпа. Там доколкото разбрах само входа е от порядъка на 1000 дирхама (около 200 евро).
Нощния живот в Дубай започва около 23.30 - 24.00 часа, като пикови дни са четвъртъ и петък вечер.
Петък е почивен ден, съобразено с религията. Само в Дубай е приет като допълнителен почивен ден и съботата, така че банки, и държавни институции не работят и в събота.

Та на 1-ви, след сафарито отидохме в дискотека в един от хотелите. Естествено, първата нощ след Нова година предполагаше, че ще е пълно. И добре, че отидохме малко по-рано, защото за около 15 мин след влизането ни вече беше почти пълно навсякъде. И въпреки, че вече бях започнала да свиквам, че в Дубай е като във всеки немюсюлмански град, то отново се изненадах от .... нормалността на заведението :) И това, което за жалост всъщност липсва обикновено у нас - всички са усмихнати. Всеки поздравява всеки, независимо дали се познават или не. Ама някой правел снимка на друг и в този момент трети минавал пред снимания. Няма какво да се дърпа, а директно се присъединява към позирането :)
Безспорно, космополитния характер на Дубай е според мен основната причина за този дух на неразделяне :) И пак няма начин да пусна много снимки, но... :)
А, между другото колкото и либерални да са правилата, там също не се допуска особена близост между мъж и жена :) Не, че ги гонят, но.... нямам идея как охраната в тази навалица успява да види дали някой целува друг и да отиде да му направи забележка :)

А на някои им сервираха ето така.... така и не разбрах какво беше това ,но го палеха... :)


И още много купон беше, ама много :) До 03,00 часа. Музиката спря, лампите светнаха и ..... кой откъде е :)

А, сега се сещам, защото момчето, което ни прибираше с колата беше меко казано пил много :) И го питах дали там е проблем да караш ако си пил. Оказа се, че е проблем само ако направиш инцидент или нарушиш правило. Но иначе няма проблем.

Бързо спане и....... на следващия ден трябваше да си тръгваме. Признавам си, плачеше ми се. Още повече, че вече бяхме чули, че тук има много сняг, а там тези, които се прибираха с полети по следващите дни отиваха на плаж. И ако в този момент някой ми беше предложил да остана още за седмица поне, изобщо нямаше да се замисля. Сега, вече седмица след прибирането си духом още съм там.
Много се надявам с това споделяне тук поне малко да успокоя емоциите.
Но знам, че много скоро ще се върна отново там. Просто няма начин да не го направя. Най-малкото толкова недовършени, недоразгледани, непосетени места останаха. И .... не само места :)
Дано с този разказ съм успяла поне малко да предам духа на Дубай и ОАЕ като цяло. И искрено пожелавам на всеки, който му е харесало дори само от снимки да отиде. Това наистина е вълшебно място :)

Автор: Таис
Снимки: авторът

Блогът за пътеписи „Пътуване до...“ се премести на нов адрес http://patepis.com. Забелязвам, че все още очаквате да се появяват нови пътеписи на настоящия адрес – това няма да се случи. Всички тукашни пътеписи са преместени на http://patepis. com. Минете на новия адрес http://patepis.com, където има вече към дванайсет нови пътеписа. Новият урл за абонатите през RSS e http://patepis.com/?feed=rss2 До нови срещи на новото място!

Гласувайте за този пътепис: