До Киев и назад - четвърта, последна серия, в която се сбогувах с Киев

Киев, Украйна

Последна част от пътуването на Пипилота до Киев (предишната част е тук >>>, а началото — ето тук>>>)

Покрай края на годината, когато всички се сещат, че имат много работа, както и тези преяждащи празници, малко се изтутлявих с последната част от малкото ми пътеписче. Но за догодина не се оставя тазгодишната работа, та хайде:

Аз в Киев отидох по работа, но с нея няма да ви занимавам, защото тя в крайна сметка е, за да се върши, а не да се разказва за нея.
След като се освободих от служебните си обязаности, се отправих на една последна следобедна разходка, за да видя най-голямата забележителност на Киев — Киевско-Печорската Лавра, която аз на шега нарекох ЛаРВата.

Този път не бях сама, ами си имах за дружки една украинка и една рускиня, страхотни сладурки. На път за Лаврата отново трябваше да вземем метрото. Този път слязохме през

ЖП гарата Вокзална
Домакинята ни каза, че наскоро гарата е била осъвременена и надградена, понеже старата много била отесняла. Аз и рускинята чакаме да видим на какво прилича тази хубава и нова гара, и когато се озовахме пред нея аз поне останах разочарована — типична бетонно-стъклена архитектура, като тази която напоследък никне и навсякъде у нас. Преминахме новия салон и по нещо като ръкав тръгнахме нанякъде. А това някъде се оказа една много голяма дървена врата. И след като я прекрачихме ахнах! Озовахме се в централния салон на старата сграда. Бяхме на второто ниво, от което ескалатор спускаше влизащите под три огромни полюлея. По стените имаше мозайки с най-забележителните сгради в Киев, навред мрамор и дърво...каква гара, какви пет лева?! Това си беше като Народната опера! Просторно, осветено и красиво. Не ги строят вече като едно време ей!
Излязохме от старата гара и отново се бухнахме в метрото. Пътьом мернах една табела — „Квас“.
— А — викнах аз — Квас! Винаги съм се чудила какво е това на вкус. Довечера като седнем искам да пия такова, че ми е много чудно какво е. — Та си запазих вечерята за украинска кухня и чаша квас.
От метрото слязохме на спирка „Арсенал“ и след малко ходене стигнахме до парка на Вечната слава. От тук се разкриваше чудесна гледка към Днепър и новата част на Киев, отвъд реката. За съжаление приближаваше четири часа, и освен че започна да се смрачава, падна и една неприятна мъгла, която не позволяваше гледката да се разпъне пред нас напълно. За това се обърнахме към

Киевско-Печорската Лавра,
чийто златеещи се кубетата ми напомняха малко за двореца на цар Макар и Василиса, разположен на Млечната река (книжката е „Надолу по вълшебната река“ — страхотна, но да не объркам приказките! Обратно към разказа:)
Забързахме се към комплекса. Входа беше много красив, изписан и орнаментиран. Преминавайки го, се озовахме в дворче с ниски едноетажни, бели постройки от ляво и дясно. Скромни, точно толкова, че да подчертаят църквата насреща ни и изпъчилата се до нея голяма камбанария, замечателно!
Красивата камбанария някак ми напомни за кулата в Пиза, макар че не даваше признаци да се капичва скоро. Нашата екскурзоводка учудено ме запита:
— Но как? Харесва ли ти наистина?!
— Ами даааа! Много е красива.
— Защото това в същност не е истинската. Тази е възстановена и завършена през 2000 та година.
— Ааа, ами старата?
— Ами старата — капич. Станало е през 41 ва. Не се знае кой я е срутил — немците или комунистите. Тази сега е възстановка.
Жалко, жалко, не е имала късмета на западните си събратя, пощадени от военни замисли и стратегии.
За съжаление централната църква вече беше затворена и след като нащракахме снимки се шмугнахме в отворения музей на книгата. И там, разхождайки се с рускинята и украинката открих за себе си един много тъжен факт:
Заговорихме се

за кирилицата и Кирил и Методий
— Дааа — казаха и двете в захлас — те са измислили кирилицата!
Аз хлъцнах.
— Как така?! Ама вие за глаголицата не знаете ли? — премигване на клепки — Ама вие какво знаете за Кирил и Методий?
Нищичко освен:"Ами измислили са кирилицата„.
Добре че в този момент едно табло ми се притече на помощ. Имаше окачена картина на братята, глаголическата азбука и кирилицата. Ако ги нямаше там сигурно щяха да ме вземат за луда дето си измисля фантасмагории и иска да им открадне кирилицата. Казвам им аз кое е глаголицата, кое е кирилицата, от къде са Кирил и Методий, за техните ученици...
Мисля че така и не ми повярваха и най-вероятно някой ден ще разказват, така както аз сега, че някаква си там от България се е опитала да ги убеди в някакви щуротии, при положение, че те руските славянски племена са разпръснали по света кирилицата и никой друг, че и толкова малък, няма право да им краде светите братя и азбуката. Тъжно и страшно. Пък ние се нервим, че македонците искат да изкарат Кирил и Методий македонци, при положение, че
някъде там на изток няколко стотици милиона ги имат за чисти руси!!!
Разходихме се за последно из Лаврата и тръгнахме към центъра, защото вече ни прималяваше от глад. За разлика от предните дни, когато беше по-топло от в София, този ден мъглата правеше времето далеч по- неприятно за разходки.
Заоглеждах се пътьом и заразглеждах украинките. Хубави жени са. Честно казано не знам каква е точно разликата между украинка и рускиня, за мен например са еднакви и може би разликата е другаде. Но със сигурност разбрах каква е разликата между украинките и българките.

На украинките е спестена чалга културата!
Да предполагам, че и те си имат някакъв подобен стил, но явно пошлостта и кича не са им толкова присъщи. Не видях нито една жена препечена на солариум, разгърдена и нацицена, с вечерен грим посред ден, и с онези брюкселски дантели от Илиянци. Всичките са някак елегантно, спретнато изглеждащи, някои от тях като излязли от филм за женщини от преди 89-та, други — новобогаташки, със скъпарски палта. Но нито едните, нито другите не лъхаха на чалга. Което веднага насочи вниманието ми към рекламните пана:
Я да видя някоя Преслава или флиртаджийка. Съмнявам се да е било поради студа, защото там времето е като при нас. Нямаше нито една реклама с разголена и разпищолена мадама. Ни помен от мацка по ушанка и боксерки или играчка на билярд по нацицник.
Огладнели стигнахме до „Пузата Хата“ — нещо като нашата Тропс къща. Подредено битово, без да остави гостите с впечатление, че това все пак не е нищо повече от ресторант за бързо хранене.

От вратата на мивката!
Да, това е нещо, което не трябва да забравяте да правите в Киев — винаги си мийте ръцете. Никой от домакините не забравя да го напомни, без да споменава защо, но не се опъвайте, ами бързо си изпейте „Хей ръчички“ под топлата вода. След това хванах една табла, досущ като в студентски стол и тръгнах покрай манджите. Домакинята ме посъветва да си взема борш — за тази супа само съм чувала, а на супите не съм почитател. Леко потръпнах при мисълта да гоня някакви морковчета, доматки и такива преварени гадости из чинията. Но хайде, кога пак ще бъда в Украйна и ще мога да ям борш? Един борш моля! Кльопнаха ми вътре и бита сметана, за мое учудване голямо. За основно вареники — нещо като пелмени е май, поне така ми казаха, защото аз и пелмени не знам какво са. Порция с вареники с месо и с картофено пюре. Пльок — и на тях сметана. Много странни ми се видяха тези комбинации със сметана, ама си викам — „Ако е много гадно, запушвам нос и гълтам направо като гъсок! Не може да обиждам домакинята!“
Тамън седнахме и писнах ужасена:

— Забравих! Квас трябва да пия!!!
— Стой и пробвай супата, аз сега се връщам.
Разбърках аз този борш — вътре бъкано с омразното ми червено цвекло! Преглътнах жално и отправих първата лъжица към устата си. И не можах да се спра след нея!!! Такава вкусота! Ммм, невероятно! Изкльопах я за секунди тая супа. Обезателно да пробвате при възможност борш!
Вече придобила увереност в украинската кухня се насочих към варениките — и те се оказаха безобразно вкуски, нямнямням.
И за да преглътна — кваста ме чакаше. Квас аз съм виждала преди само по мултфилмите, където Иванушка пие все квас, лежейки върху печката. Винаги съм си я представяла в тази връзка, като нещо като биро-боза и топла. Та сега с почуда гледах това нещо в халбата — с карамелен цвят, прозрачно и напомнящо по-скоро на кока кола. Случвало ли ви се е да гледате нещо, което трябва да погълнете, но нямате никаква представа какво би било на вкус? И тогава когато го опитате, не можете да усетите вкус, защото възприятията ви не са се настроили на никаква позната честота и им отнема време да обработят информацията на мисловно равнище, и да подадат някаква команда за познат вкус. Е след като ням-нямнах няколко пъти от това нещо, мозъчето ми реши, че това напомня на леко студен, вкиснат, малинов сок и изветряла, безалкохолна бира. Ни помен от очакваните нотки на боза или нещо топло. Не, че не е било вкусно, но поради дългогодишно оформяната ми представа за това, какво би трябвало да е кваста, когато наистина я опитах хич не ми хареса! Е какво да се прави, за това пък борша обра всички точки.
Хапнахме хубаво. А не ви казах за

цените в Украйна —
като изключим евтиния транспорт всичко е като у нас — виждате цената в гривни, делите на четири и получавате левчетата. За това беше време да се вземат подаръци! Първо бонбони — цукерки на украински. Киев вечерний — самьй настоящий цукерки ще знаете! Водка/ горилка — Немирофф и тук имаме, пък и ми препоръчаха една друга Хортиция. И ето тук идва странното за мен:
Бонбони Киев Вечерний — 15 гривни
Горилка 750 мл. — 15 гривни
15 гривни — 3.75 лв.
Първо как е възможно кутия бонбони да струва колкото бутилка горилка?! Пък бутилка горилка само 3.75?!
Напазарувахме и аз с горилката в раницата се заоглеждах да видя украинските мъже — пият ли те, колкото руснаците или ги бият по капацитет?
И колкото повече се оглеждах, толкова повече не виждах хора да се разнасят с бутилки водка по улицата. И младо и старо, и мъже и жени, всички пиеха

БИРА На централния площад — седят ята младежи говорят си, пушат си и поркат бирички. Горе на таблото показва 2 градуса, а долу на една пейка, две девойки с палта и фини кожени ръкавици, натокани и нагримирани, седят, говорят си и пият бира.
— А, в почуда аз, това не может бъйт! Почему никто не пиют горилка? Екскюз май ръшън!
— Ами не пият, отговаря ми украинката, а рускинята добавя:
— А пък в Русия забраниха пиенето на обществено място. Ако те видят милиционерите са длъжни да дойдат и да те отведат.
Брейййй!
Домакинята ни отиваше на някакъв купон и трябваше да зареже мен и рускинята, които пък бързахме да си оправяме багажеца за заминаване. Завъртяхме се за последно на площада, казах мислено „Довиждане“ на Киев, малко търсене ми беше, че нямах повече време да го разгледам и да видя съкровищата му.
За последен път взехме жетони за метрото. Хоп на ескалатора надолу, после дойде ред на нашата станция и пак по ескалатора нагоре... И както си се бях умислила чух флейта, дървена флейта и една много позната мелодия. Сърцето ми трепна!

Коя беше тази песничка и кой я свиреше?
— Сещаш ли се за тази песен — попитах рускинята- от някой мултик беше!!! УЛЬЙБКАТА! Това е песничката за ульйбката! — Очите ми се насълзиха от нахлулите хиляди детски спомени. Моята дружка не можа да се сети за коя песничка говоря, дори и след като доста фалшиво (както правя и по принцип) изтананиках мелодийката от която знаех само две думи. И тогава един мъж до нас на ескалатора каза нещо, аз не разбрах, а дружката повтори:
— Крошка енот.
В този момент на ескалатора за надолу се разминахме с мъжа с флейтата, който изсвирваше края на песничката. Спонтанно всички на ескалаторите изръкопляскахме. Стана ми толкова хубаво и топло!
Ето така ме изпратиха Киев и Украйна — с усмивка.
Аз на вас също искам да ви подаря една усмивка, и за това я издирих цялата!

Автор: Пипилота
Снимки: авторът
Видео: Студио Екран

Блогът за пътеписи „Пътуване до...“ се премести на нов адрес http://patepis.com. Забелязвам, че все още очаквате да се появяват нови пътеписи на настоящия адрес – това няма да се случи. Всички тукашни пътеписи са преместени на http://patepis. com. Минете на новия адрес http://patepis.com, където има вече към дванайсет нови пътеписа. Новият урл за абонатите през RSS e http://patepis.com/?feed=rss2 До нови срещи на новото място!

Гласувайте за този пътепис:

До Киев и назад – Трета серия, която можеше да се случи навсякъде по света, но ми се случи точно в Киев

Киев, Украйна

Много впечатления, много чудо събрах от този първи ден. Уморих се и, за това със задоволство се отправих към хотела. Той беше една симпатична малка сграда, представител на по-стария тип архитектура в жилищното строителство на градската околна среда. Противно на огромните блокове, които описах по-рано, тази тук е била построена доста по-отдавна. Този тип сгради се отличават с доста изчистена линия на фасадата, малки балкончета и много характерната за тези географски ширини облицовка — бели плочки. Не разбрах дали са от теракота, но поне я имитират. Та имаше три такива сгради една до друга, като нашата от жилищна е била преструктурирана в хотел.

Взех си ключа от рецепцията и си се качих в приветливата стаичка. Беше някъде към 9.30 ч. — въпреки умората, много рано, за да си легна и заспя. С влизането ми направи впечатление, че в съседната стая са надънили телевизора почти до дупка и се носеше някаква музика равнозначна на украинските Руши, Мария Илиева и тем подобните. Казах си:"Няма лошо, хората са меломани. Ще залягат и ще намалят.„

Отворих компа и записах пътуването и първите си впечатления от Киев. Пуснах и телевизора — все музикални канали като този отвъд стената и накрая се примирих с BBC World.

С толкова неща за писане даже не усетих как стана 11 ч. и реших, че все пак е време да се спи. Изгасих компа и се изтегнах. Да ама онези отвъд изобщо не помисляха да намаляват музиката, а поради разположението на стаите телевизора им дънеше точно на главата ми.
Повъртях се малко, чудейки се какво да правя. Ако си бях на родна територия сигурно щях да издумкам по стената, но порядките тук ми бяха абсолютно непознати. Да речем им потропам на стената...няма ли да ми почукат пък те на вратата?! Аз руски се оказа, че си спомням и разбирам перфектно, обаче, ако трябва да се обяснявам си гълтам езика и и едно изречение не мога да вържа.

„Ще се обадя на рецепцията! Това си е тяхна работа.“

А там, в Украйна, не знам защо, но много милиционери имаше. Дори в хотела, освен рецепция имашеи гише с полицай. За това реших, че красивата ми рецепционистка ще го повика него. Вдигам слушалката и набирам. Отсерща ми се обаждат любезно. Аз пък се пробвах да формулирам молбата си на руски, но след като си оплетох езика, а отсреща срещнах неразбиране, превключих на английски. Описах й всичкия терибъл нойз, който е ънберъръбъл и не ми алаува да спя. Любезната девойка кача, че ще се обади в стаята да им каже да намалят и се извини за неприятната ситуация. Затворих слушалката и на минутата чух в съседната стая да звъни телефона.

Звъни обаче те не вдигат и даже засилиха, за да не пречи на музиката им. Маамустараужас! Тръшнах си възглавницата на главата и си викам „Спокойствие и само спокойствие! Изчакай 5 минути, може да пратят някой, понеже нали не вдигнаха слушалката. Ако няма резултат, след малко пак ще звънна.“

Почнах да се въртя и да мърморя като мЪрмот по адрес на всички украинци отседнали в хотели тази вечер.

Удържах някак чак до 11.30 ч. и скочих пак към телефона.
— Вижте госпожице, звъннахте...
— Ама те не вдигнаха.
— Не вдигнаха и шума продължава. Съжалявам, че Ви безпокоя, но е доста късно и данданията ми пречи да си чуя мислите, та камо ли да спя!
— Ами ще им се обадя пак, и ако нищо не стане ще пратя човек. Извинете ни за неприятната ситуация.

На секундата пак се звънна в съседната стая. Мисля че и някой се качи. Но резултат имаше — музиката беше намалена и почти можеше да не я забелязвам, ако се унеса. Протегнах се, изгасих телевизора и тръгнах да заспивам.

— Ъхъъъъ, ъъъъъхъ,ъъъъъъ...аааааааааааааахххххх — Е поне вече знаех какви хора има в съседната стая! И ушеслушно беше, че девочката започнаха да я „колят“.

Ще спиш ли? Тя така силно се пънеше (или по-точно я пънеха), че първоначално си помислих, че това е някаква инсинуация, за да се отмъсти на човека, който се е оплакал от тях. Скочих и започнах да мисля:
- Сега и к’во? Тия ме прецакаха,надцакаха! Вече какво мога да кажа на рецепционистката:"Извинявайте, обаче тези започнаха да правят секс! Моля Ви се кажете им да престанат!„. Абсурд! А и сигурно те ще ми кажат да изчакам 10 ина минути и хората сами ще си млъкнат. Егаси късмета, на мен ли трябваше точно?
Цялата ситуация беше доста идиотска.

На свой ред аз надъних телевизора, обаче пак се чуваше, като да съм под леглото на тези хора. Възглавницата почти замаза нещата и макар и с работещ телевизор, и нея на главата, положението вече не ми се струваше толкова отчайващо.

Какво пък, след малко ще свършат.

Точно в момента, в който изпитах покой, усетих какво наистина е то

КОМУНАЛКА

Толкова филми съм изгледала, чела и т. н. за този тип съжителство, но разбрах какво е то в действителност тогава когато заглуших долитащите гласни и съгласни от съседната стая. В тази почти тишина усетих нещото, което нямаше заглушаване — стената, паркета, леглото ми започнаха да се движат в такт!

***

На сутринта погледнах през скромното ми балконче. От другата страна на улицата имаше „Клуб за джентълмени“, което предполагам имаше нещо общо с отседнаталата двойка в съседната стая. Ама той хииич не беше джентълмен!***

Остана още едно мъничко епизодче, в което да ви разкажа за най-голямата красота на Киев, или поне от тези, които аз видях, как се кльопа по украински и как прекрасно ме изпратиха преди да си замина. За финал и една малка изненада ще поместя, така че до после!

Край на трета серия

Автор: Пипилота

Блогът за пътеписи „Пътуване до...“ се премести на нов адрес http://patepis.com. Забелязвам, че все още очаквате да се появяват нови пътеписи на настоящия адрес – това няма да се случи. Всички тукашни пътеписи са преместени на http://patepis. com. Минете на новия адрес http://patepis.com, където има вече към дванайсет нови пътеписа. Новият урл за абонатите през RSS e http://patepis.com/?feed=rss2 До нови срещи на новото място!

Гласувайте за този пътепис:

До Киев и назад - Втора серия - За Киев, жените, архитектурата и други такива

Киев, Украйна

Втора част от пътуването на Пипилота до Киев (началото е тук>>>)
Чудех се как да подхвана разказа си за Киев. Дали да го направя тематичен, както направих с пътуването до там и обратно или да си пусна паметта по нанадолнището и да разказвам всичко подред. В крайна сметка, след сума ти почесвания избрах втория вариант. И:

Колко Ви е часа?
Та приближаваме със самолета към Киев, където ни очакваше лек времетръс.

Преди да тръгна от България забравих да проверя в кой часови пояс се намира Украйна и направих предположението, че вероятно са с един час преди нашенско. Това се потвърди и от капитана на самолета, който обяви, че в Киев е 2 ч. на обяд. Кацаме, минаваме паспортната проверка (в самолета ни раздадоха едни формулярчета от две части, които да попълним и митничаря ни отне едната, а другата остана за навръщане — ако ходите натам да знаете, че си я искат, така че си я пазете с паспорта ) Излизаме да чакаме на лентата за багажа, а там телевизор — Euronews, само дето показва не 2 ч., а 10 ч. сутринта! След много кратко чудене реших, че най-вероятно предават запис (на връщане отново беше същото), от гледна точка на това да не би случайно по евронюза да дадат нещо разстройващо като самолетна катастрофа и пътниците да се разпръснат в неочаквани посоки. Когато пристигнах в хотела си пък, бях хвърлена съвсем в смут, тъй като там времето беше съвсем българско! Попитах невярващо прекрасната рецепционистка за часа — та трети път, продадено! В Украйна са в нашия часови пояс.

Такситата

Докато си чаках багажа на лентата, отскочих и за една от онези безплатните карти на града, в който пътника се е озовал. Багажа пристигна и аз тръгнах за такси. В украйна всеки може да бъде такси. Явно там компаниите не са толкова разпространени и на летището е пълно с хора, които предлагат услугите си, но да знаете, че следва да се пазарите за цената, защото иначе ви удрят яко. Апарат не видях и в нормално такси, та камо ли в едно от тези „граждански“ таксита.

Първа среща с украинската жена

Пътя от летището до града е доста километри, и за да не скучая разлистих картата, за да видя къде ще отседна и какво има из града за виждане. След като се осведомих за най-важното заразглеждах рекламките на картата. И първата, на която ми попадна погледа ме мацна като мокър парцал!

Нали вече имаше нетърпеливи да разберат повечко и от първа ръка за най-голямата слава на Украйна — нейните прелестни жени. И по една случайност това беше и първата ми среща с Украйна. „Натали“ — само за мъже със сериозни брачни намерения, аналитично търсене, психологическо консултиране, преводачи, шофьори, луксозни апартаменти... Друга реклама предлагаше повече от 50 000 — петдесет хиляди жени! И като за завършек на процедурата имаше и бързо издаване на визи за годеницата! И това още от летището. Замислих се над числото 50 хиляди, това може би за мащабите на Украйна не е много, но въпреки всичко това са ужасно много жени. Акълът не ми го побира какво би накарало толкова много жени да искат да се омъжат за някой напълно непознат човек. Дори поставени в най-ужасни условия, безработица и мизерия (а в Украйна поне на повърхността не ми се стори да е толкова зле) пак не мога да си обясня как човек би предприел стъпката да се запише в един такъв списък и да чака да го повикат да се омъжи за някой, който кацайки е видял обявата и още от летището бърза да си свърши „работата“ и да се прибира с булката.

Киевския квартал „Младост“

Оставих картата и размишленията, за да видя града, в който вече влизахме. Шосето странно ми напомняше на Цариградско и квартал „Младост“, може би заради бензиностанциите на Лукойл, Макдоналдса и Била. И въпреки ужасната мъгла успях да се впечатля от блоковете в тази киевска младост — огромни мастодонти, на по 30 — 30-и-етажа, високи и дълги стени с квадратни прозорци и тук таме балкони. Много от тях още в процес на строеж. В един такъв блок могат да се поберат по 4—5 наши, а като се загледаш може и да са повече, защото прозорчетата не навяваха на мисълта, че това са 3—5 стайни апартаменти и мезонети. Зачудих се какво ли е да живееш в такъв блок, с толкова много хора. Тук като сме по 40—50 апартамента не се познаваме и не можеш да звъннеш на Марчето за чаша брашно, а какво ли би било в този небостъргачест блок?! Цялата гледка с тези блокове е някак си подтискаща, но и странна за моето несвикнало на небостъргачи съзнание.
Пристигнахме в хотела. Метнах багажа и бегом към центъра. А в Украйна, въпреки че са в нашето време, се стъмва в 4 следнобяд. Така че в три вече се смрачаваше и на бегом. Спирката на метрото се оказа доста далече, което ми отне от времето. По пътя се почувствах като във филм на Хичкок — като се огледаш навсякъде врани. Започнаха да прииждат от всякъде и да поръбват сградите в строен кордон. А като се огледаш в небесата — прииждат от всякъде. Много странно, явно някакъв конгрес са имали, мдам. И тъкмо когато трябва да ти стане студено, усещаш че тук е доста по-топло от България. Хем е около 0-та, не усещаш студ.

Стигнах накрая и до метрото.

За което преди да ви кажа, ще отбележа, че паричната единица на Украйна е гривната. Една гривна е 25 наши стотинки. Метрото в Киев, поне от това колко хора го ползват, явно е едно от най-използваните средства за придвижване из града. За него не трябва билет, отиваш на киоска, даваш половин гривна, т. е. 50 копейки и в замяна получаваш едно зелено, пластмасово жетонче. Това в наши пари прави 12 стотинки и половина!!! Вярно че в София метрото и градския транспорт не могат и да се надяват на толкова много клиенти, но представете си 12.5 стотинки за сума ти спирки и километри!!! Мисля че при тази цена няма нужда от контрольори и хайки за гратисчии. След като се върнах пък дочух, че са създали и професията „тъпкач в метрото“, за да се побират хората.
След покупката на жетон го пускаш в автомата преди ескалаторите и започваш спускането надолу. Чели ли сте „Среща с Рама“ на Артър Кларк. А онзи космически кораб, свят-цилиндър, обърнат навътре? Доста метра съм видяла, в московското не съм била, но според мен киевското само на него може да отстъпи по дълбочина. Започваш да се спускаш с ескалатора надолу в един цилиндър и аха се надигнеш на пръсти — загубваш ориентация кое е горе и кое е долу и сякаш сега ще литнеш в безтегловност из цилиндъра. Когато стигнеш долу те поглъща едно оживление, един народ, а вагончето пристига след секунди — синьо, отвътре с бежово кафява ламперия и хоп — дежа вю! Нашето метро, само малко по-зацапанко, сделано 1968 г.
Метрото ме изплю

В центъра

на главната вулиця „Крешчатник“. Първото нещо което ти прави впечатление са отново сградите. Огромни! Има такива от сталинисткия период, но и много стари създавани преди това — огромни и красиви, в стил арт модерн. Красота, неочаквана красота. Минаваш покрай ЦУМ, вървиш още малко и се озоваваш на площада на Независимостта — Майдан Незалежності, където през 2004 г. се състоя „Украинската грамаданска оранжева революция“. От нея днес е останала една издраскана колона с надписи оставени от революционери като Киса и Ося, Таня и Игор. Целия площад е страхотен, сградите, двете статуи — на пазителя на града архангел Михаил и на богинята Берегиня, на чийто фон се издига огромния соц-хотел Украйна (от Уикипедия разбрах, че предстои унищожаването му и замяната със съвременен небостъргач, вие съдете кое ви харесва повече. На мен ми напомня на нашия случай с хотел България).

Майдан Незалежності

Изобщо архитектурата на площада в старата й част ми хареса. И през цялото време си мислех, че декораторите на батмановия Готам сити трябва да плащат авторски права за заемките.
След това се изкачих до прочутата катедрала Св. София — невороятно красива катедрала, в която за съжаление не успях да вляза, тъй като вече беше затворена. През 20-те години на 20 век е била нарочена за разрушаване от комунистическия режим — „Религия есть опиум для народа!“. Но от това не се е спасил разположеният от другата страна на площада Михайлівський золотоверхий монастир, който през 30-те е бил бастисан — нещо което разбрах пост фактум (за тъжната му история — Уикипедия). След разпада на СССР и малко по-нататък, разрушаването на манастира било осъдено като престъпление и украинците се захванали да го възстановяват, което станало чак през 2000 г. Голяма красота наистина, трябва да се види.

Така премина първият ми ден в Киев. Отправих се обратно към хотела, уморена и доволна. Прибрах се и седнах да нахвърлям бележките от преживяното, мислейки си, че денят вече е приключил и няма какво повече да се случи. Но имаше
Което пък ще стане в трета серия.

Автор: Пипилота
Снимки: авторът

Блогът за пътеписи „Пътуване до...“ се премести на нов адрес http://patepis.com. Забелязвам, че все още очаквате да се появяват нови пътеписи на настоящия адрес – това няма да се случи. Всички тукашни пътеписи са преместени на http://patepis. com. Минете на новия адрес http://patepis.com, където има вече към дванайсет нови пътеписа. Новият урл за абонатите през RSS e http://patepis.com/?feed=rss2 До нови срещи на новото място!

Гласувайте за този пътепис:

До Киев и назад - Първа серия - Пътуването

Киев, Украйна

Обичам да пътувам. Очакването да стигнеш някъде е много приятно, особено когато отиваш някъде за първи път. И собствено този път, когато отивах в регион и на място, за които не съм и предполагала, че ще посетя някога —

Киев, Украйна

Пътят на Изток минава на Запад

В случая — през Виена. Спеше ми се, защото станах в 5 сутринта. Джурнах едно чайче на летището и разгледах далаверите във „фри шопа“ — нямаше ама ниииикаква далавера. Дойде време за качване. Домъчня за мъжете. Системата за сигурност е станала ужасна. Не бях пътувала със самолет от няколко години. Днес на всяко летище горката мъжка половина от пътуващите се разгащва и загащва, изпод якета и сака се подават потници и блузи. Никой колан не може да избегне проверката и всеки мъж минава през скенера придържайки с ръка гащите си, докато коланът му минава през рентгена. Мисля, че човека, който патентова катарама за колан от достатъчно здрав неметал ще натрупа несметно богатство! (продавам идеята за дял от печалбата).

Място с изглед

Въпреки, че пътуването със самолет отдавна не е чудо голямо, аз все още потрепвам от радост, че ще се изкачвам над облаците. Винаги се чувствам като хората, плащали луди пари, за да летят с дирижабъл напред-назад. Кацаш, излиташ, а при ускорението с наличие на малко фантазия можеш да си представиш, че излиташ към космоса, а не на някакви си 11—12 хиляди метра. При качването ми в самолета установих, че днес летенето се е обезценило до толкова, че е като да седнеш в рейса за Горна Оряховица. Седят си всички хора спокойно, четат си презентациите за командировката или авантаджийските вестници, цъкат смс-и докато чакат излитането или се чудят какво ще се сервира след малко. Дори интериора на самолетите е като на второкласен автобус с мокет на петна и почти смрадливи седалки.
За мой ужас всеки път мястото ми беше откъм пътеката. А мисля, че местата до прозореца в един самолет трябва да се раздават с конкурс. Аз като чуя, че ще летя умирам от кеф, че ще мога да гледам Земята от високо. На отиване до Виена се оказа, че хубавото място беше за една дебела и къдрава жена, която спеше, през целия полет до Виена! Как веднъж не се събуди тази жена?! Идеше ми да я хвана за гушата и да я разтърся като по анимационните филми с вик: „Гледай бе, гледай! За какво си го взела това място до прозореца?“. Вместо това, аз трябваше да гледам

Стюардесата Марио

който мигаше по-грациозно и от прима балерините на кралския балет — дали изобщо има стюард който да не е гей? Говорейки за стюардеси трябва да отбележа, че те не са това което бяха. И не говоря само за това, че възрастните стюардеси отдавна са обичайна гледка. Не. На летището във Виена видях нещо толкова фрапиращо и буквално непрактично, че си глътнах граматиката. Видях стюардеса, която бога ми беше над 100 кила! Толкова дебела, че човек след като забележи униформата й, изпада в ступор и дълбоко размишление като как изобщо успява да минава тази по тясната пътека между седалките без да ги разплисква наоколо. Край на всякаква романтика и мъжки фантазии за стюардески униформи и игриво-любезни девойки.

Но да си продължа с пътуването.

Полетът до Киев беше същия, пак никаква гледка, само дето този път до прозореца беше настанена двойка индийци. И въпреки, че за мен часа беше около 10—11 ч., според тяхните часовници беше някъде около 7 ч. Не че това извинява спането им на местата, на които бяха настанени. Даже единия спеше клюмайки, така че хептен нищо да не виждам! И миришеха на къри и индийски манджи. И докато в София температурите бяха минусови, видях победителя в Сървайвъра за мухи — по това време на годината един мух се беше набутал без паспорт и багаж в самолета и кой знае колко курсове е навъртял напред-назад по света.
Чак след като кацнахме в Киев успях да надникна от прозореца. Но само толкова, че да разбера, че на 10 метра от самолета не се виждаше нищичко!

Пълна боза!
Но това ме учуди чак на връщане, когато чакахме полета Виена — София. Получих съобщение от родна България: „Тук млякото се разля и дори отсрещния блок не се вижда!“. А така. След малко ни викнаха за самолета и обявиха, че до София ще се лети, но ако не можем да кацнем заради мъглата ще се върнем в изходно положение и ще мога да разгледам нощна Виена. Да си призная даже се блазнех от мисълта в София да не се види нищо и да се поскиторя по Мария Хилфер и да кажа едно здрасти на дядо Стефан (катедралата). Наредих се аз на опашката за чекиране, това ми беше четвъртия полет и три пъти бях все на пътеката, та си викам ще искам да ми намерят място до прозореца, та каквото ще да става. И взе че стана: „Имаме едно място до прозореца госпожице, но е най-отзад.“ Ей, така ми се възрадва душата! Качваме се на рейсчето за самолета и то ни откарва до...егаси ореховата черупка! На чак толкова дребен и стар самолет не се бях возила. Поглеждам корпуса и търся последното прозорче —

О, гадост и зараза!

Под прозорчето — крило, а самото то на половината закрито от двигателя на тази щайга! Честито на печелившите. Качвам се в самолета — обзаведен 60-тарски, не че нещо vintage да изглежда, ами май и тогава си е бил произведен. Неизбежно се зачудих как се позволява на такава машина да лети още, а на Ту-то забраниха. На една от седалките до прозореца видях същата жена, която спеше до мен и на отиване до Виена. И пак спиш, сволач!
Успяхме да вдигнем тоя кашон в посока Родината. Все пак можех да виждам „земля в илюминаторе“, но предимно облаци и почти се убедих, че на сутринта ще закусвам с шварц кафе и виенски кифлички, когато облаците започнаха да се разсейват и пред погледа ми се откриха някакви планини — Стара планина по изчисления. Защраках с фотото и се приготвих да видя София от високо. точно когато прескочихме едни хълмове и пред мен трябваше да се открие Софийското равно поле, проснало се между Стара планина и Витоша, аз и другите любопитни ахнахме пред голямото нищо — бяла мъгла и само трите струйки, бълвани от кремиковските комини се открояват на фона. Пфуууу-да-му-се-не-види! Прелетяхме над целия град и завихме на 180°, за да кацаме. Мъглата свършваше малко след края на пистата — какъв късмет, Виена дръж се! Но явно пилота реши да каца и цопнахме в бозата. Заприближавахме се бавно към родната земя и облаците преминаха в обикновена мъгла, когато видях, че в същност мъглата беше една мизерна мъгличка и всичко е наред. В сравнение с киевската мъгла, тази тук беше като снежеца в онези кичозни топки, които разтърсваш. Самолета се разтресе от ръкоплясканията на пътниците — България, единствената страна, в която хората още ръкопляскат при кацане сякаш авиацията все още едва прохожда.

А сега багажа.

Зареждам се на лентата, джесемето започва да звъни с приветствия за добре дошла, а аз чакам куфара пълен с „горiлка“ — украинската водка, „цукерки“ — бонбони сиреч и подаръчета за любимите хора. Един по един хората си събират куфарите, един сак остава да обикаля самотен, а аз седя и като гладно кученце гледам към мястото, от където пускат багажа. Защо все на мен се случват тези неща?! (за това и във втори епизод ще стане дума). Дланите ми се изпотиха, пресъхна ми гърлото и започнах да мисля чии ли мръсни ръце ми ровчат из нещата в този момент.

Отивам аз на гишето за рекламации. Жената започва да ми търси багажа в системата и не го намира. Хваща тя един кочан и ми показва една картинка с куфари, за да посоча как изглежда моя. После ми подава кочана, за да си напиша адреса и телефона за доставка на багажа. Аз в този момент притеснена и със звънящ gsm съвсем забравям да прочета текста под данните, които попълвам и слагам параф, където ми посочва служителката.

Четете преди да подписвате!

Взех си моята част от разписката и най-накрая се оказвам с любимите си хора, на които не мога да се нарадвам, заради шока и ужаса породен от липсата на багажеца ми. Пристигам в къщи и започвам да мисля за евентуалните щети:

1. Най-малкото — да се е строшила вътре горилката и всичките ми дрехи да носят порядъчен повей на украински хетман.


2. Липса на официалните ми дрехи, които и без това не са много на брой.


3. Липса на подаръците — срам, срам.


4. Липса на целия куфар — the horror, the horror!

Стигайки до последната вероятност, реших да сметна колко ми струват вещите, за да знам колко да си искам за обезщетение. И съответно се сетих за разписката. Гледам, чета, текста си беше с нормални букви, само че не го бях чела при подписването. И там се мъдри едно красиво изречение, че нещата в багажа ми не надвишават търговската стойност от 100 евро! Сигурно, ако бях по-възрастна щях да получа инфаркт. Аз, че съм си виновна, че не чета какво подписвам, виновна съм. Но се чудя на тия хора, там от компанията, това ли им е работата — да си прецакат пътниците още повече, в случай че и багажа са им изгубили? Защото, не че носех кой знае колко скъпи неща, но и малкото надвишаваше в пъти 100-те евроса.
Както и да е всичко завърши с

Щастлив край
На следващия ден си получих непокътнат багажа. Всичко беше наред и е време да ви разкажа за същинската част или как ме посрещна Киев.

Край на първа част
Продължението в част втора>>>
Автор: Пипилота
Снимки: автора

Блогът за пътеписи „Пътуване до...“ се премести на нов адрес http://patepis.com. Забелязвам, че все още очаквате да се появяват нови пътеписи на настоящия адрес – това няма да се случи. Всички тукашни пътеписи са преместени на http://patepis. com. Минете на новия адрес http://patepis.com, където има вече към дванайсет нови пътеписа. Новият урл за абонатите през RSS e http://patepis.com/?feed=rss2 До нови срещи на новото място!

Гласувайте за този пътепис:

Пътуване до Крим (Украйна)

Пътешествие до Крим

Реших да опиша някой от техническите страни на пътуването си до Крим, с което да бъда от помощ на всички желаещи да поемат в тази признавам малко необичайна посока!
Налагаше се по работа да пътувам до Одеса и реших, че след като така или иначе съм там си струва да посетя и Крим. Крим е полуостров в черно море най-често определян като традиционен “съветски” курортен център. Понастоящем Крим е автономна област, част от Украйна.

• И така, първо трябваше да получа Украинска виза.
Украйнската виза струва ~35 долара, но като основание за получаването трябва да се представи покана от частно лице или ваучер с предплатен престой от туристическа фирма. Вероятно това е изпълнимо, но от опит знам, че коства много нерви и рискове - затова по изпитаната практика доплатих още 35 долара (общо 114 лева) на тур. агенцията в Руския център на ул. “Шипка” и за една седмица получих виза. Визата е оформена като туристическа за един месец. Ваучерът е фиктивен, но настоявайте в агенцията да ви го дадат, тъй като лично на мен ми го искаха в Одеса. Визовият режим в Украйна не е така строг както в Русия. Никъде не са ме спирали и не са ми проверявали документите - доколкото разбирам не е необходима някаква специална регистрация след пристигането в Украйна. Във всеки случай на мен при напускането на страната не ми искаха никакви документи за местата на който съм пребивавал.

• След визата дойде ред на транспорта до Одеса.
Не разполагах с много време и единствената информация до която стигнах чрез интернет беше за Скоростен катамаран пътуващ 2 пъти седмично по линията Варна-Одеса. Цената на билета за отиване и връщане е 180 долара. Катамаранът тръгва от Варна в ранните часове на ноща (1-2 часа) и пристига в Одеса на другият ден към 11 часа. Пътуване е приблизително 10 часа.
Доколкото разбрах съществуват варианти през лятото и за автобус в същото направление но пътуването би било голямо изпитание а и не разбрах от къде тръгват тия автобуси.
Вижте тази връзка: http://netnotebook.net/tourservice/transport/ship_ukraine_bg.htm

• Необходимо беше предварително да уредя 3 нощувки в Одеса.

Чрез интернет се ориентирах какви са възможностите. Оказа се, че цените са си солени. Това към което се ориентирах беше квартири които се наемат за брой дни по желание и, като резервен вариант, 2-3 звездни хотелчета. Най-ниските цени на квартирите на ден беше 25-30 долара, а на 2-3 звездните хотели 20-35 долара на ден. По интернет се опитах да резервирам квартира, но от там настояваха да предплатя поне 30 долара, а комисионите по изпращане на такава сума са около 25-35 долара. Обясних по интернет това на квартирното бюро, въпреки тяхното недоволство, приеха да им се обадя след като пристигна. Не ми беше по сърце възможността да остана безпризорен в Одеса, но като резервен вариант имах телефоните на няколко хотела... и спален чувал в раницата :-)
Виж този адрес: http://www.ta-odessa.com/rest/index.shtml

• Уредих включването си в 15 дневна екскурзия из Крим, организирана от московска агенция, която познавам добре от престоите си в Москва. Екскурзията включваше настаняване в квартири без много лукс, в малко селце на Кримското крайбрежие (подобно на Приморско) и посещение на забележителности в Крим (църкви, манастири, курорти, исторически забележителности...) Цената 300 долара включваше също закуска, обяд и вечеря.

• Самото пътуване.

След суетнята по стъкмяването на багажа и традиционният цикъл от мисли “пари, документи, билети, адреси, аз... “ - потеглих.

Катамаранът тръгва от морска гара Варна и е предвиден за 300 души - пътуваха не повече от 50. Местата са организирани със седалки като на кино прожекция и тези, които имаха с какво, започнаха да си застилат местенца по пода за нормален сън. Беше 1 юли 2006 г. “изръбен” от опитите си да спя полегнал във всякакви пози на 3 седалки станах към 5 часа за традиционното посрещане на слънцето (“Джулая моринг”). Палубата на катамарана изглеждаше като захвърлен остров в Черно море - беше страхотно.
Постепенно всички се разсъниха - барчето в салона приема гривни, рубли, долари и евро и дава бира, кола, сандвичи, ядки - съжалих, че не съобразих да си набавя малки купюри долари и евро - полезни са в много ситуации. Междувременно бяхме попаднали в щорм (осезаемо вълнение) и част от хората се възползваха от хапчетата против морска болест, които персоналът раздава.

• Пристигнах в Одеса по план около 11 часа.
За тези който не са ходили в Украйна, трябва да спомена, че официалният език е украински (в нашите уши звучи като славянски с полски акцент), но в южната, част от централната и източната част на страната - Одеса, Николаев, Крим, Днепропетровск, Донецк, Харков и т.н. се говори основно руски език и надписите на част от частните магазини са също на руски - това не важи за обществените сгради и институции. За съжаление такива се явяват и разписанията на ж.п. гарите.

Но с добра фантазия и малко помощ човек се оправя. В украинският език латинското ( i ) означава сякаш (е), а (и) съответства на (ы). Срещу квартирата ми имаше голям надпис “Бiкiн” съдейки по витрината ставаше дума за бельо. Въобще с украинският криво ляво се свиква, само дето е трудно разбираемо, защо е необходимо да се ползва украински на място където над 90% говорят на руски... Но политиката е специфичен жанр и не би била така занимателна за масите ако не създаваше противоречия...

Предварително си бях изтеглил от интернет и разпечатал карта на Одеса - много ми помогна. Купих си карта за уличен автомат и след 10 опита успях да се свържа с агенцията - оказа се, че ми предлагат друга квартира която не е 25 а 30 долара на ден, но не съм възразявал тъй като имах среща след 2 часа и трябва бързичко да се настаня и приведа във вид.

Квартирата се оказа една тесничка гарсониерка, чийто коридор бе превърнат в кухня, но за сметка на това беше чистичка, сервизните помещения лъскави, имаше климатик, телефон и възможност да си готвя - не съм особено претенциозен и това в предвид ситуацията беше идеално решение.

На вторият ден след като ми свършиха ангажиментите се поразходих и дори отидох на местният плаж.

Одеският плаж, на който попаднах беше отчайващ - едрият пясък беше примесен с камъни, множество фасове, боклуци от всякакъв вид, а на някой места в пясъка се намираха повече капачки от бира отколкото миди..., но това видимо забелязвах само аз. Руснаците като цяло са искрени, сърдечни и весели хора така, че поне атмосферата беше приятна, подочух и български думички с интерес поразгледах източникът на родна реч - това бяха две семейства с деца говореха езика на дедите ни отреди 100 години мога да го окачествя като селски български с множество старинни думички, не ми допаднаха много, много и не ги заговорих.

Нямах много време да разглеждам Одеса, но имаше прекрасна крайбрежна алея с паркове, много мемориали на жертви от войни, величествени старинни арки, видимо градът е имал бурна история, но това което правеше впечатление в момента бяха тълпите туристи, оживената централна улица, множество аристократични сгради на древна възраст, приятно впечатление правят също одесчанките който са необичайно елегантни, подчертано кокетно облечени, леко мургави, с южен темперамент...

• Курс на валутата в Украйна
Националната валута на Украйна е гривна, курсът през юли 2006 колебаеше на нивата около 5 гривни за 1 долар. Обменни пунктове се срещат често - не чух за мошеничества (както в БГ с комисионите примерно). Маржът купува/продава не е висок, курсът е различен на всякъде, но колебанията не са в големи граници. В малките курорти и около ж.п. гари и автогари курса е по неизгоден. Традиционни валути са долари, евро, рубли.
Курсът купува/продава за долара изглежда така -(1$ х10) 49.8/50.25 гривни - тоест срещу 10 долара ще получите 49 гривни и 80 копейки.
1 лев е равен приблизително на 3 гривни. За собствен ориентир добих навика да деля цената в гривни на три и получавах левовата равностойност на стоката.

• Пътуване от Одеса до Крим
Основното направление на влаковете в Крим е административният им център гр. Симферопол. Той е разположен в централна част на полуострова и е основна транспортна артерия, обичайно всички пристигат първо в Симферопол и от там се отправят към крайбрежните курорти или в планината.
Купих си билет така че пътуването да е през ноща - влакът тръгваше от Одеса към 17.55 часа а пристигаше в Симферопол сутринта в 6.29 часа. На касата ме хванаха неподготвен с въпроса дали искам “купеен” билет или “плац-карта”, наложи се бързичко да поискам “жокер” от съседката по опашка. Оказа се, че всички места във влака са спални, но койките могат да бъдат разположени или по 4 в купе (купе), или в общ вагон без междинни прегради (плац карта). Разликата в цените не беше съществена така че избрах купе.
Цената на купе беше около 60 гривни (~ 20 лв.) + 10 гривни (~3 лв.) доплащане във влака за чаршафи.
Цената на плац-карта съответно около 45 гривни (17 лв.) + 9 гривни (3 лв.) доплащане във влака за чаршафи.
Компанията в купето беше много приятна - мъж който беше работил 1 година по строежа на пристанище Бургас и майка с дете. На гарата в едно село влакът имаше престой около 15 минути, половината влак се изсипа на перона на който болшинството от селото беше насядало и предлагаше бира, водка, ядки, домашни баници, пелмени, готвени неща, плодове... силно впечатление правеше, че продаваха основно баби и лелки, а мужиците тук-таме насядали отзад пиянстваха - това разпределение на функциите много ме развесели. Ако така изглежда еманципацията аз съм “За”!
Взех си една бира (1 литър) която в Украйна струва от 3.40 до към 4.5 гривни (1.15-1.5 лв./литър), обикновената бира (бутилка) струва ~0.80лв. Направи ми общо впечатление,
че цените на продуктите са приблизително като българските, а някои от тях с 10-20% по-ниски. Въобще основните ценови нива съответстваха на българските.

През ноща в купето беше много горещо и задушно, цяла нощ ме боля глава и положението не стана по-розово сутринта при пристигането ми в Симферопол, стоях на една пейка гледайки как преминават групи ту с тежки чанти, ту с раници и екипировка за планина, навсякъде сновяха напористи местни екземпляри предлагащи квартири, нахални таксиджии разпитваха всеки не иска ли такси - от опит знам, че това винаги са най-лошите предложения, в случая бях толкова скапан, че нямах сили дори да ги отпращам.

Срещу входа на ж.п. гарата има голям паркинг за маршрутки (от микробусчета до малки автобуси) от там има връзки за почти всички направления в Крим. Моето направление беше село Николаевка. Село на брега на Черно море, което лятото се изживява като курорт.
Не беше далеч - на 30-40 минути път, а цената на билета беше 8 гривни (~2.70лв.).

Качих се зарадван, че най-после ще мога да подремна малко ... да ама не ... пътят изобилстваше от толкова дупки, че шофьорът дори не правеше опити да ги заобикаля, главата ми се мяткаше като боксова круша. Намерих мястото на което трябваше да се срещна с основната група, идваща от Москва, настаниха ме в една стая, която ми се стори прекрасна само заради това, че има легло ... спах непробудно около 8 часа.

• Край морето или село Николаевка
Николаевка се намира на западното крайбрежие на Крим - 40 км. на юг от известния курорт Евпатория и 40 км. на север от Севастопол. Това е село много по-неустроено от Примосрко, но е най-близко до административният център Симферопол.

За съжаление забравих да попитам какви са цените на квартирите ,но подозирам, че както в Приморско варират от 7 лева на човек ... до плюс безкрайност.

Селото е не особено устроено, пътят към плажа е обграден от всякакви сергии, павилиончета за храна, заведения, и магазинчета, подобно на селски сбор. Плажът се състои от едър камък (като чакъл) който опасва равномерна ивица от 5-7 метра около морето а след него следва едър пясък. Всичко това примесено с остатъци от храна, капачки от бира, фасове и много , много хора. Това разбира се е първото впечатление формирано на базата на сравнението с България. Впоследствие преставаш да забелязваш едрия пясък и другите неудобства, но запомняш прекрасните залези, който само там са в посока на морето, прекрасни залези ... морето е утихва, водата е топла, около 8 часа вече се появява слънчева пътека по повърхността на морето, в това време много хора просто стоят на брега пийват и съзерцаваха залеза или се разхождат. За първи път виждам залез в морето - има особен чар...

На плажа се намират всякакви причудливи камъчета - като форма и цвят. На места може да срещнете дори полускъпоценни камъни като Ахат, Карнеол и много други. Въобще видимо минералният състав на Крим е много разнообразен. Набива се на очи също, че на повечето места като строителен материал вместо традиционните тухли се използва естествен порест камък много интересен вид варовик нарязан във формата и големината на нашите блокчета Итонг. Оказа се че това е стара практика и още от времето на римската империя тук е имало каменоломни за добив на този камък поради това, че е порест, лек и позволява лесно да се реже е добиван и откарван в различни части на римската империя за строителство...

Междувременно се опитах да намеря интернет, но на въпроса срещах само насмешливи погледи, оказа се, че само в едно местенце по пътя към морето предлагаха такава “екстра”, и то се приемаше с някаква сателитна чиния и GSM, което правеше реална връзката само в интервала сутрин от 8 до 9 часа, а цената беше към 5 лв. на час... Все пак за мен това си беше приключение и неудобствата не ме смущаваха особено.
Практически Николевка беше наша отправна точка за почти всекидневни екскурзии по забележителностите на Крим, място за нощувка и от време на време за плаж.

• Автономна република Крим (или древната Таврида)
Бързам да обобщя, че Крим поразително прилича на България. Това е географски кръстопът на който са се срещали много интереси и са преминавали много народи.

• Настоящето
Крим също е бил за известно време в състава на Турската империя ... но за това по-късно. Автономна република Крим е част от Украйна. Била е в състава на Русия, но в Съветски времена по свой съображения Сталин решава да я причисли към Украйнската тогава автономна република. И това положение е запазено и днес въпреки многото парадокси. И все пак Крим е автономна република в състава на Украйна която има своя Рада (парламент), а Севастопол е с особен статут и е подчинен пряко на Киев. Същевременно в Крим се говори и преподава твърдо само на руски, има все още много военни бази, които са Руски ... и множество неподелени интереси между Украйна и Русия.

• Националности
Крим е контрастна смеска от руснаци, татари, гърци, арменци, българи и др.

• Малко история
Една от историческите версии е че тук в Крим е имало народност която мигрира на север и се заселва до река Рус, което в последствие дава Руският клон на славянството Дали е така не е ясно, но сигурното е че тук от древни времена е кипял живот. По тези земи от най-древно време са живели множество племена и народи, тук, в страната с древно название Таврида, по описанието на Омир, акостират аргонавтите, тук търсят и намират златното руно и именно тук извършват куп невероятни приключения.

В последствие Таврида се превръща в северна провинция на Римската империя с център Херсонес. През времето тук се установяват множество гърци иконопочитатели след религиозни и други конфликти в техните родни места.

В непосредствена близост до тези и околните земи водят корените на Ханство България и столицата Фанагория. Тук са минавали и древните търговски пътища с Изтока. Оценявайки стратегическото търговско значение на полуострова множество крайбрежни градове са завладени от Генуа и до ден днешен могат да се видят величествени Генуезки крепости.

След това полуострова става обект на татарското нашествие. Именно тук в битките за някой от крайбрежните градове, татарите хвърлят болни от чума на генуезките кораби и така чумата се прехвърля в Генуа, а за кратко време след това обикаля Европа и помита след себе си половината от европейското население.

За дълъг период на полуострова се установяват Татарите като дори в по-късен период тук установяват столицата на своето Татарско ханство.

След това Крим е завладян от Османската империя и за дълъг период става обект на противопоставяне между Русия и Турция. В крайна сметка през 17 век Русия след множество сражения в който участват легендарни руски пълководци като Суворов, установяват власт над полуострова. Малко по-късно Екатерина II окончателно затвърждава Крим като руска провинция.

По време на противостоянето между Османската империя и Русия, Крим става арена на една от най-кръвопролитните войни (Кримската война). Първоначално тя е между Турция и Русия, но впоследствие се включват Англия, Франция и Сардините на страната на Турция. Русия е принудена да воюва практически сама срещу най-великите държави в света. Главните сражения са в района на Севастопол. Кримската война водена на различни фронтове взема над 1 милион жертви. Време, запомнено с искрен патриотизъм и национален подем в Русия.

Само 30 години по-късно Русия обявява нова война на Турция в хода на която България получава свобода и независимост.

През Втората световна война немските войски овладяват полуострова и обсаждат Севастопол. По време на обсадата над Севастопол само за 1 месец са изсипани толкова бомби колкото общо е употребила Англия за цяла година срещу Германия. Всяка педя от тази земя е напоена с много кръв. Севастопол окончателно се превръща в град герой и място на руската бойна слава, спомените за която се помнят и са видни до днес. Това обяснява противоречия за съдбата на полуострова между Украйна и Русия.

• История на християнството по тези земи
Крим е свързващото звено, чрез което се приема и утвърждава християнството в Русия. Тук още в първи век като мисионер идва един от първите апостоли Андрей Първозвани, основават се множество скални църкви и се формират първите християнски общности. Малко по-късно тук е заточен ученикът на Апостол Петър и епископ на Рим - Климент. Климент е заточен в каменните кариери до сегашен Инкерман. Той заварва много заточени тук християни, за кратко време основава множество църкви, по негова молба на това безводно място извира вода, и от много места на полуострова се стичат там хора, за да бъдат покръстени от него. Имало случаи в които свети Климент покръствал до 400 души дневно. По заповед на императора той е удавен недалеч от брега, но в продължение на 700 години след това в дните на неговата кончина морето се отдръпвало за 7 дена давайки възможност на всички християни да се поклонят пред мощите на Св. Климент. По-късно поради греховете на хората морето престава да се отдръпва.

Няколко века по-късно братята Кирил и Методий, считайки Св. Климент за свой покровител решават да открият мощите на светеца и организират специален молебен в Хероснес и дълго се молят. И по чуден начин мощите се явят обгърнати в светлина над водата. Благодарение на тези мощи Кирил и Методий са посрещнати в Рим празнично лично от папата и 3 дена са водени служби на традиционните три езика плюс славянски.
Пак тук се извършва покръстването на Киевският княз Владимир, чрез когото в последствие се покръства и цяла Русия.

Твърди се (непотвърдено), че именно на тези места са били убити братята светците безсребърници Козма и Дамян. Тук е пострадала и Света Параскева, като е любопитно, че на мястото, на което е пострадала се появило лечебен извор. По-късно на това място в една пещера се заселила като отшелница българката Константина. По нейните молби в последствие тук се обособил голям манастир който съществува и до днес (Тополевскията манастир). Както у нас, така и в Крим се срещат паралелно и църкви, и джамии. Голяма част от старите църкви и манастири разрушени от войните или по съветско време сега се възстановяват.

• Възможности за морски туризъм
Няма да описвам детайлно нашата екскурзионна програма в Крим, тъй като тя бе насочена по-скоро към манастири и в известна степен едностранчива, а ще предам общи впечатления за възможностите за туризъм който дава Крим.

Цялата крайбрежна ивица на полуострова е населена с известни морски курорти това са Евпатория, Севастопол, знаменитата Ялта, Алушта, Алупка, Феодосия и множество по- малки курорти...
В по-големите черноморски курорти като Ялта освен високото ниво на хотелите, плажа и обслужването има и много неща който могат да се разгледат - паркове, дворци, между другото на това място се е състояла знаменитата Ялтенска конференция поделила света след втората световна война, има също множество възможности за всякакви развлечения...

• Бъдеща възможност за Планински туризъм
И все пак море и плажове, не по-лоши, има и у нас. Лично мен силно ме привлече възможността за Планински туризъм. Би могло да се състави маршрут, който съчетава планина, море и забележителности.

Планинската верига на Крим се извива почти успоредно с морската ивица и на места се намира в непосредствена близост до нея. Най-високото място е върхът Роман-кош 1554м. като цяло не много високи планини с множество резервати на своята територия. На места планината сякаш започва от морският бряг.

Всичко това са лични впечатления, който не претендират за изчерпателност нито за безупречна точност. И все пак се надявам да са от помощ на тези, който обичат да пътешестват по непознати земи. Надявам се също писанията да възбудят интерес към тези места и до време да се формира група за посещение на Крим.

Автор: Пътешественик Амилиус

Блогът за пътеписи „Пътуване до...“ се премести на нов адрес http://patepis.com. Забелязвам, че все още очаквате да се появяват нови пътеписи на настоящия адрес – това няма да се случи. Всички тукашни пътеписи са преместени на http://patepis. com. Минете на новия адрес http://patepis.com, където има вече към дванайсет нови пътеписа. Новият урл за абонатите през RSS e http://patepis.com/?feed=rss2 До нови срещи на новото място!

Гласувайте за този пътепис: