Полезна информация за Румъния

След 01 януари 2007 в Румъния важат следните правила:

Винетки
За да използвате пътната мрежа на Румъния задължително трябва да си купите винетка.

Тя е на цена от 3 до 5 долара, за 7 дневен престой и може да се вземе от следните места:

* CN POSTA ROMANA (поща)

* SNP PETROM

* ROMPETROL

* MOL

* CEC

* OMV

* LUKOIL

* National Company of Motorways and National Roads in Romania

* FIX OIL

* AGROTRANSPORT

* UNTRR

Списъкът с точни адреси се намира тук.


Такса “Дунав мост”Ако решите да минете през Русе към Румъния, ето какви такси ще платите.- Oт Българска страна - 6 Евро- От Румънска 25 нови леи


Такса “Oряхово”Ако искате да използвате ферибота в Оряхово, трябва да платите такса от 20Евро, за първите двама и по 3 Евро за всеки следващ. Ще трябва да чакате на опашка, ако има много превозни средства. Автобусите и колите са на отделна опашка.

Автор: Богомил Шопов

Блогът за пътеписи „Пътуване до...“ се премести на нов адрес http://patepis.com. Забелязвам, че все още очаквате да се появяват нови пътеписи на настоящия адрес – това няма да се случи. Всички тукашни пътеписи са преместени на http://patepis. com. Минете на новия адрес http://patepis.com, където има вече към дванайсет нови пътеписа. Новият урл за абонатите през RSS e http://patepis.com/?feed=rss2 До нови срещи на новото място!

Гласувайте за този пътепис:

Едно пътуване до остров Тасос>>>

Блогът за пътеписи „Пътуване до...“ се премести на нов адрес http://patepis.com. Забелязвам, че все още очаквате да се появяват нови пътеписи на настоящия адрес – това няма да се случи. Всички тукашни пътеписи са преместени на http://patepis. com. Минете на новия адрес http://patepis.com, където има вече към дванайсет нови пътеписа. Новият урл за абонатите през RSS e http://patepis.com/?feed=rss2 До нови срещи на новото място!

Гласувайте за този пътепис:

Пролетна Рига (1)

Част първа

РИГА 2007

Ето един от случаите, в които тръгнах към целта без никаква, ама абсолютно никаква подготовка. Отивах в Рига по професионални дела. Те поглъщаха вниманието и енергията ми. Да живее за кой ли път couchsurfing.com! На питането ми за настаняване се отзова младо момиче на име Лаура Калниня.

11.05.2007 г.
В 9:00 самолетът излита от Терминал 2 на софийското летище за Прага. Всичко минава благополучно, имам престой в чешката столица цели два часа.
Решавам да изпия едно кафе в зоната “пушачи” и плащам горчиви 4 евро за удоволствието.

В 13:10 чешко време продължавам за Рига. Към 14:00 часа латвийско време /няма разлика с българското/ самолетът прави няколко врътки над рижкия залив и се подготвя за приземяване. Балтийско море е спокойно, виждам огромна плажна ивица, брезови гори и равнина, вода, равнина, вода.

Внезапно се сещам за нелепото определение на Христо Стоичков “Швеция ли – тази държава пълна с вода…” Е, това тук е Латвия, но май в географско отношение нещата са до известна степен сходни. Латвия е страна с над 12 000 малки реки и с около 3 000 езера, а най-високата й точка е към 312 м.

Рига - река Даугава

След по-малко от половин час се намирам точно срещу Lidosta /летище/ Рига и чакам автобус №22, който трябва да ме отведе до центъра на града и по-точно до големия супермаркет “Stockmann”. Бях предупредена да внимавам с такситата /цветът на различните компании е различен/, да се доверя евентуално на “червените” и да имам предвид, че пътят до центъра /около 15 км/ ще ми струва към 10 лати. Да, бе! Ще си чакам автобуса. Рано е. Не бързам особено за никъде. Ето го! Купувам си билет с цена 0,30 лати /курсът е 0,70 лати към 1 евро или или 7 лати за 10 евро/. След още половин час съм пред големия супермаркет.

Изваждам планчето на Рига, с което се снабдих в инфо центъра на летището. Млада жена услужливо ме пита на руски език от какво имам нужда. Търся централната жп гара, отговарям също на руски. Тя е отсреща, посочва с ръка жената. Гарата наистина е отсреща. Започвам да се ослушвам с повишено внимание, защото освен руски, досега все още не съм чула латвийски език. Гарата е модерна и на територията й са разположени магазини, кафенета, ресторанти, салони… Трябваше да стигна до рижкия “Люлин” – квартал с панелни блокове, разположен около булевард “Локомотивес”. Билетчето е 0,25 лати.

Университетът

Решавам, че докато чакам, мога да хапна нещо дребно. Има голям избор от модерни заведения за бързо хранене от типа “Макдоналдс”, но аз искам нещо по-типично. Множество дървени и боядисани в червено и зелено будки, които предлагат тестени закуски, са разположени по продължението на целия коридор, от който /само наляво/ се стига до различните перони. Продавачките говорят предимно руски, и както се оказва – продават предимно руски специалитети. Аз си взимам белаш – нещо като поничка или пирожка с кюфте. Застанала на перона проумявам няколко неща – в Латвия наистина има много руснаци; много се пие; пушенето е забранено на всевъзможни публични места, в т.ч. и на гарата. Последното правило се нарушава масово на перона, но забраната си е забрана.

Влакчето потегля. Симпатични дървени седалки във вагона. Хора с мрежи и сакове пълни с алкохол. Момичета и жени с високи токчета. След 12 минути се изръсвам на спирката “Даугмале”, близо до която се намира блокът на Лаура. Предблоковото пространство е покрито с добре поддържана трева и… с брези. В 16:00 вече пием кафе в тясната й кухничка и провеждаме първия си опознавателен разговор.

Канали в Рига

Освен мен при нея гостуват младежи от Малайзия и Австралия. Момчетата скитат някъде из Рига в този момент, а домакинята е изморена от снощна веселба. Жилището е двустайно и още в мига, в който влязох, почувствах еклектичната атмосфера на новото объркано и търсещо поколение – от ретро снимки с плакати за кино и звезди от 60-те, до будистки символи и източни джунджурии, всичко това гарнирано с пиърсинга и татуировките на приятелките на Лаура, чиито изображения се виждат по стените. Велосипедът в коридора подсказва, че в тази равна като тепсия страна, хората често се придвижват и по този начин. Купчинката билети от музеи и театри в един пепелник говори, че младите тук все още не са загубили интерес към историята и изкуствата. Последната ми констатация се потвърди напълно в следващите дни.

Говорим за важността на утрешната ми делова среща, получавам насоки за разходката, която възнамерявам да направя всеки момент, допиваме кафетата и се разделяме. Този път се връщам в центъра на града с тролей №15. Спирам на последната спирка – “Университет”. Намирам се на една крачка от Вец Рига или Стара Рига. Тръгвам в посока към реката Даугава – тя е естествената граница на града.

Операта

Цялата територия на Стара Рига е обявена за част от историческото и културно наследство на света и е под защитата на ЮНЕСКО. Спирам се да погледам парковете от двете страни на канала, който тече успоредно на реката. Къщички за лебеди, патици, атракционни лодки, фонтани насред водата и разбира се – свежа зеленина, прекрасни нарциси /никога не съм виждала толкова различни видове!/ и лалета.

Температурата не надмина 15 С през целия ми престой. Комбинацията от сравнително ниски температури и влага поддържа растенията много свежи. Това за първи път го видях в Лил и Кале и коригирах погрешната си представа, че само на юг има цветна екзотика. Широколистните дървета в момента се разлисват, а някои видове още дремят с наедрели пътки.

Катедралата

Намирам се в предверието на стария град, там където някога е имало огромен пясъчен вал. Започвам разходката си от Паметника на свободата, построен през 1935 година. Прекосявам булеварда, успореден на централния “Райня” и продължавам в дясна посока към фортификационната кула от 1330 година. Кулата е наричана в началото “Пясъчната”, от 17 век – “Барутната”. От 1919 г. е музей на войната. Минавам покрай множество стари казарми, после отново завивам наляво и скоро се озовавам на един от най-известните площади в столицата – площадът пред Рижката катедрала (Домский собор) . Тя е седалище на лутеранската църква в Латвия и е една от най-големите и стари култови сгради в балтийския район, съчетаваща късен романски, нов готически и бароков стил. Построена е от и за епископ Алберт през 1211 г. Същият бил предводител на немските рицари от ордена “Братя на меча”, които основават Рига през 1201 г. Немското присъствие и влияние в Рига не е смутено особено от полско-литовското владичество през 16-17 век и трае до идването на шведите през 17 век /в известен смисъл и по-късно/.

В хаотична последователност преминавам през някои от основните забележителности на стария град:

къщата на “Черните глави”
Построена е през 1330 г. за нуждите на кметството и на търговците. От 15 век е използвана от обществото “Черните глави” – сдружение, което е допускало за членове само търговци ергени. Покровителят е св. Морис. Сградата е била напълно разрушена през 1941 г. и напълно възстановена през 1999 г.

Тържество пред кметството, къщата на "Черните глави" и статуята на Роланд

черквата “Св. Петър”
Свети Петър е един от светците на града. Строителството е започнало през 13 век. Дървената кула в бароков стил от 1690 г. е била най-високата в света. Черквата изгаря през Втората световна война. Възстановена е през 1973 г., но кулата вече е от метал и е висока 123,25 м.

Голямата гилдия и жълтата къща с котката

Малката гилдия

Голямата и Малката Гилдии
В Малката Гилдия през 14 век се приютяват местните занаятчии и тук изработват професионалните си кодекси. Голямата Гилдия е била “запазена” само за чужденци и преди всичко за заможните немски занаятчии.

Бременските музиканти

В близост до черквата “Св. Петър” забелязвам паметник на “Бременските музиканти”. Снимам го и тъна в неведение защо и как този паметник е тук. Сядам за кратък отдих на площадчето “Лива” до Гилдиите и започвам да разучавам и преговарям информацията за обектите, които до този момент съм видяла.

Черквата Св.Петър - кулата е висока 123, 25 м

Успявам да разбера няколко неща:

1. Рига има 800 годишна история;
2. Очевидно градът винаги е представлявал интерес за всевъзможни окупатори поради стратегическото си географско положение – защитата е постигната чрез система, състоящата се от огромен пясъчен вал - река, която сега не съществува /тече някъде под земята/ - крепостна стена – река Даугава;
3. Изобилието от сгради на професионални гилдии от средновековието е сигурен белег за богатството и просперитета на града в онези времена;
4. Ярко изразена, разрушена през 1941 г. и възстановена през следващите години /особено след 90-те/ средновековна архитектура – черкви, борси, но и жилищни сгради;
5. Доминиране на Лутеранската църква, но присъствие също на католически, православни и юдейски храмове;
6. Единственият град в Европа, в който има толкова много архитектурни произведения в стил Ар нуво или Юнгенщил, или Модерн /както е по-прието да се нарича у нас/.

В съседните кафенета местни хора и туристи отпиват бира и се наслаждават на хубавия ден. Спокойно място е Рига!

Наближава 20:30, когато решавам да тръгна обратно към гарата. Напускам площадчето “Лива”, преминавайки покрай множество сергии с кехлибарени изделия. Кехлибарът /дзантарс или амбър/ е един от специалитетите на района – както в миналото, така и днес. Светло е и по нищо не личи, че скоро ще се стъмва. Дали ще свикна с дългите дни и късите нощи в този период? Към 22:00 се приобщавам към компанията на Лаура. Разговаряме с другите й гости за пътешествия. Скоро се разделяме, защото утре ме чака работа.Дълго не мога да заспя. Преговарям някои моменти от презентацията.

Към 05:00 се събуждам от силното слънце, посетило стаята ми.

Продължението във втора част>>>

Автор: Росица Якимова

Снимки: авторът

Блогът за пътеписи „Пътуване до...“ се премести на нов адрес http://patepis.com. Забелязвам, че все още очаквате да се появяват нови пътеписи на настоящия адрес – това няма да се случи. Всички тукашни пътеписи са преместени на http://patepis. com. Минете на новия адрес http://patepis.com, където има вече към дванайсет нови пътеписа. Новият урл за абонатите през RSS e http://patepis.com/?feed=rss2 До нови срещи на новото място!

Гласувайте за този пътепис:

Завръщане в Баку

След цели 2 години най-сетне съм отново тук. Явно англичанката със студен поглед и бозава физиономия, която се разпорежда с времето ни цели 22 дена от месеца, пишейки служебните ни командировки и разписания, най-накрая се е смилила и ме е пратила в Баку за разнообразие...
На път за хотела в 7 сутринта пак не ми се спи. Напоследък все не ми се спи... Взе да ми се струва, че съня е загуба на време... Закъде съм се разбързала, какво се страхувам да не пропусна, докато спя?

Нямам отговор. За много неща нямам отговор.
Колкото повече остарявам (или май трябваше да кажа пораствам...Само че напоследък толкова се уморих да се лутам и боря с вятърни мелници, че имам чувството, че съм се превърнала във вариант на Дон Кихот, само че 2 пъти по-стар и от женски род...) - та колкото повече остарявам, все повече нямам отговори.
Повече ги търся и повече не ги намирам.
Точно по тази причина преди седмица, на много хиляди мили на Запад от Баку, в едно съвсем различно място със съвсем друга атмосфера, влязох в един магазин и си купих за цели $25 фанелка с надпис: "My IQ test came back negative". Щото имам въпроси. И нямам отговори.И към себе си, и към другите.На другите - не се хабя да ги задавам.На себе си - не съм спряла...
Така поне чрез фанелката си признавам колко "разсъжденията не ми били силна страна" (това според един умен мъж в другия край на света - да ме прощава, че му крада великата мисъл ).Признавам си го не само пред себе си, ами и пред целия свят. Или поне част от него...Ама ето че пак се отплеснах в разсъждения, (!), а щяхме да си говорим за Баку!
След 3 часа сън обличам споменатата по-горе тениска, черни дънки, черни очила и тръгвам.Още не знам накъде. Този град го познавам като родния си, в който за съжаление вече 20 години съм само нечесто и за малко.
А и нали бил важен пътя, а не крайната точка? Тая мисъл пак я откраднах от един умен мъж, ама това е оня същия, споменат преди малко, така че ще му се наложи да се примири с моето плагиатство - така де - все пак крада цитата от човек, дето разсъжденията са му силна страна!
Излизам от прекрасния Hyatt, момчето на вратата ми се усмихва и казва, че се радва да ме види отново! Брей, че памет има този момък! Усмихвам се - хубаво е, когато някой, който не те е виждал 2 години, се радва да те види...
Озовавам се на улицата. Пред мен - шума от ревящ трафик.Зад мен - някакъв друг шум.
Обръщам се. 5-6 тъмно-рижави шотландци. Крещящи, псуващи, тупащи се по раменете и вонящи на бира в 2 следобед. Държат се така, все едно града е техен. И навсякъде са плъзнали, да ги вземат фотоните... Сблъсквам се с тях през целия ден по-нататък. Ама такава е съдбата на град, в който има нефт. Акулите от British Petroleum веднага се намърдват там...Включвам на "Игнор" по отношение на всичко тъмно-рижаво и вонящо на бира наоколо и се качвам в една маршрутка.
Из местата, които посещавам, се чувствам по-безопасно в автобус с още поне 10 човека, отколкото сама в някое такси.
А и какви разговори стават с местните хора в тези автобуси!Помня веднъж преди години си говорех с една възрастна учителка и тя ми се оплака, че получава $10 на месец заплата. Само сви рамене като попитах как се справя с тези пари...После мой приятел българин ми разказа, че всичко в Баку си има цена - ценоразпис за всяка оценка в училище - по-висока оценка за по-висока цена. Полицаите всеки месец плащат определена сума на шефа си, за да си запазят работата. Той от своя страна плаща подкуп на своя шеф и така до върха на йерархията...
Този път обаче не си говоря с учителка. До мен е седнало 10 годишно усмихнато азърбайджанче. Градът се е променил за 2 години и аз нямам идея на коя спирка трябва да сляза. Момченцето ми помага, слиза с мене и ме оставя пред салона за красота, към който реших, че съм се запътила по средата на автобусното пътуване.
Учудих се, че момченцето говори руски!
Този език отдавна вече не е на почит в Баку! И не само че не обичат да го говорят, ами някои вече и не го знаят.
Разделихме се с усмихнатото азърбайджанче, подарявам му ключодържател с Мики Маус, който незнайно как се е оказал в джоба ми и със сигурност не подхожда на една 34 годишна жена, махвам му с ръка и си пожелавам един ден да имам син като него...
Сядам в салона за красота.
"Когато всичко друго е с главата надолу, поне да си хубава" е полезно мое мото...Казвам на момичето да боядиса всички мои 20 нокти кървавочервени - все едно си забил нокти в нечия плът и са се обагрили в кръв...Или някой е забил нокти в твоята...Това, последното, естествено не го казвам на девойчето.И възгледите си за живота не й споделям - щото помните ли какви бяха последствията, когато Марвин от "Пътеводител на галактическия стопаджия" сподели възгледите си за живота с онзи компютър?
Компютърът се самоуби!
До мен - surprise, surprise - е седнала дебела англичанка.По принцип нямам нищо против нито дебели, нито англичанки.Но имам против, когато си замъкнат непривлекателните задници от английското си село в чужда страна и започнат да се правят на важни, само защото като обърнеш британските паунди в местната парична единица(манати) - се оказваш малък богаташ!Тая като я гледам - не е способна да изкара със собствен труд ни паунд, ни манат - сигурно мъжът й е от онези тъмно-рижави полупияни шотландци, работещи за British Petroleum, дето ги срещнах преди малко!
Госпожата не стига че говори английски, дразни се като не я разбират (алоооо, не сме в Somerset, в Баку сме!), ами и се превзема, че й било горещо, да й отворели еди-кой-си точно прозорец, искала чаша бяло студено вино (вече й бяха сервирали червено!) и прочие, и прочие...Правя се, че не говоря английски, пращам я наум да върви по дяволите и се опитвам да засиля "Игнор"-а от одеве с поне още 2 степени...
Ноктите на ръцете ми са точно кървавия оттенък, който си бях поискала, остават крачетата и готово!
Оглеждам се наоколо - 2 азърбайджанки са седнали да им скубят веждите. Жените тук са с много хубави и поддържани вежди, ама всичките като излезли от конвейер - еднакви!Форма, цвят, всичко!
Зачудих се в цял Азърбайджан ли е така, само в Баку ли, или само на мен така ми се струва...
Всички нокти в цвят в хармония с настроението ми и излизам навън.Бях забравила какво чудо е Баку в 5 вечерта - всички се движат напред-назад по "Площада на фонтаните" в центъра и не можеш да се разминеш! Все едно си на "Стъргалото", както му казва Чудомир или онова място, където всеки излиза да се разхожда вечер и в празнични дни да види свят и света да види него .
И аз излизам. И няма и 2 крачки, един азърбайджански момък ме поглежда и ми запява на английски пасаж от "Pretty Woman"!
Майчице! Този ме е взел за англичанка! Като се сетих за онази в салона за красота, моменталически реших, че не искам да ме мислят за една нация с нея и на чист руски му благодарих за изобретателния комплимент. Онзи се ухили - ааа, ама ти си наше момиче, не си англичанка, вика!
Слава Богу не съм, отговарих аз с усмивка и си продължих по пътя.
Има разлика в тълпата отпреди 2 години и сега.
Тогава, помня, всички мъже се обличаха само в старомодни костюми или поне риза и панталон. Никога не видях някой с дънки!.
Сега дънките са навсякъде.
Жените обаче са все така помпозно издокарани, все едно са тръгнали на бал, а не да повървят пеш по площада! Официални обувки с блестящи катарами, изкуствени камъни, токчета, синджирчета, пайетки, коприни и лъскави блузки, дето стават за луксозен ресторант или клуб, ама не и за неравните плочки и дупките по Площада на фонтаните, ако питате мен...Ама никой не ме пита, така че си вървя и се оглеждам.И мене ме оглеждат.
Сигурно щото съм най-семпло облечената жена наоколо ...
Минавам покрай Кулата на Девицата, в стария град, малко встрани от площада. Още си е там. Опитвам се да си спомня легендата. Не мога. Само знам, че някаква девойка се хвърлила в Каспийско море от върха й.Заради любов.
Хм, а какво друго...

Любов. Първопричината за всичко на този свят...Замислих се - а какво аз бих направила заради или от любов?
Не, не бих тръгнала да се хвърлям от кули нито в Каспийско, нито в други морета...Даже и в ден като този, в който Марвин може да ми завиди за черногледството и направо да се поучи от мен...
Спирам да си задавам сама на себе си неудобни въпроси, защото май не искам да се сблъскам с отговорите...
Минавам покрай един дядо, продаващ дюнери. Хич не се и пробва на азърбайджански, направо ми заговори на руски - помислил ме за украинка! Усмихвам му се и казвам - близо съм до там, България - и си умирам от кеф, че този път не ме сметнаха за англичанка!Пита ме дали съм искала сандвича "по дороге" или "дома"...
Отнема ми няколко секунди да разбера какво точно ме пита. А той ме питал дали да го загъне за в къщи или ще вървя и ще ям по улицата!Сетих се как само преди седмица в една много по-цивилизована страна, на един паркинг до ушите се омазах с диня, която хапвах боса от багажника на чаровно-очукан зелен Понтиак, в компанията на също бос и също омазан до ушите в диня интелигентен и чаровно-нецивилизован представител на мъжкия пол...
Та щом това направих преди седица и то в един от цивилизованите краища на света, сега в Баку ли да се правя на дама?
Викам на дядото - "по дороге", т.е. ще вървя и ще ям...Оня се ухили до уши и ми подаде вкусния сандвич.
Прибрах се пеша до хотела - така де, нали си поръчах сандвич за "по дороге'...Мислех си как е петък вечер и аз съм в Баку.
Как в събота сутрин ще бъда в Лондон.
И как, пак, за кой ли път, искам да бъда другаде...
Някой ден, може би, ще спра да се лутам.
Ще си намеря мястото.
Ще съм накъде и НЯМА да искам да бъда другаде.
Някой ден.
Бъдеще неопределено време.
Имаше ли такова в българския език?

Автор: Ваня

Блогът за пътеписи „Пътуване до...“ се премести на нов адрес http://patepis.com. Забелязвам, че все още очаквате да се появяват нови пътеписи на настоящия адрес – това няма да се случи. Всички тукашни пътеписи са преместени на http://patepis. com. Минете на новия адрес http://patepis.com, където има вече към дванайсет нови пътеписа. Новият урл за абонатите през RSS e http://patepis.com/?feed=rss2 До нови срещи на новото място!

Гласувайте за този пътепис:

Съвети за пътуване: Белград

Да отидем в Белград (съвети и информация)

Преди няколко месеца ми се наложи да отида в Белград за концерта на Мейдън и тогава реших да напиша този материал.

Път
За да посетите Белград имате нужда само от международен паспорт. Няма нужда от визи или друг тип документи.

С автобус
Автобус - 38 лева - в едната посока - тръгва всеки ден в 07.30 и пристига в 14.30 в Белград (има прекачване в Ниш)
За връщането обратно е необходима резервация, повече информация, можете да получите на тези телефони: 981 58 56 или 981 56 53 или на сайта на фирмата превозвач.

С влак
Има 2 влака от София до Белград, единият е сутринта, другият е вечерта. Билети се вземат от Бюро Рила. носете си личните карти, необходими са за издаване на билетите.
Билетите важат един месец и можете да си ги ползвате когато пожелаете. Цената им е около 42 лева. Ако сте група от 5 човека и повече има голяма отстъпка.

Обикновенно влака пътува 6 часа, но се случва и да закъснее и да пристигне по-късно. Бъдете подготвени. Обикновенно пристигате на гарата към 6 и половина (местно време).

Време
Не забравяйте да си преместите часовника с 1 час назад, като отивате към Белград и да го върнете обратно по пътя за София.

Валута
Валутата е динар. Курса към момента е 40 динара за 1 лев. Повече от желателно е да си купите динари от София, преди да тръгнете. Това може да се направи в бюро на улица Гладстон (до пресечката с Витошка) и в бюро срещу пазара на Графа, над което мъдро стои надписа, че работят със всички валути. Курсът е изгоден.

Не обменяйте евро за динари в Белград, освен ако не е в банка. Не плащайте с евро в Белград, ще ви “отрежат’ с курса.

Цени
Белград е скъпо място.

Баничка или закуска е в рамките на около 40-50 динара (лев и нещо)
Бира на заведение: 80-120 (2-3 лева)
Плескавица: 450 динара
Салата: 250 динара
Топка сладолед: 40 динара

Вземете си повече пари за всеки случай.

Спане
Винаги може да спите в 4 звезден хотел, но аз се старая да намирам евтини и същевременно добри места за спане:

Хостел Монстър
Цената обикновенно се движи в рамките на 11 Е (на вечер на човек в обща стая). Хубавото на хостела, освен, че е евтино, е че можете да пристигнете и да си тръгнете когато искате. Не сте длъжен да си тръгнете в 12 часа, както на другите места. Платете, задължително в Евро.

За да си запазите място, можете да пишете или да се обадите на следните адреси:

Monster Hostel
Višegradska 25
Belgrade

p. +381 642 20 77 07
e. monsterhostel@gmail.com

Ако имате кредитна карта, можете да си резервирате място и във http://www.hostels.com

(+)
Атмосферата му е много добра, чисто е и има чудесен изглед. Освен това има кухня, безплатни напитки и интернет.


(-)
Намира се на третия етаж и няма асансьор. Обслужващия персонал се сменя често и не помнят резервацията ви. Носете си всички данни.

/скоро ще добавя още информация/

Забележителности
Белград е пълен със забележителности. Ето няколко от тях:

Калемегдан
Калемегдан е известна крепост и парк в Белград, Сърбия. Тя е основна забележителност на града. Крепостта е разположена на десния бряг на река Сава при вливането ѝ в река Дунав. Основните укрепления гледат на запад, към Земун и Нови Белград. Крепостта е строена между 13 и 19 век, като всеки от завоевателите на града построява отделните части. Паркът зад крепостта също се нарича Калемегдан. Крепостта е била седалище на турски гарнизон. Тя е била превзета през 1867 г. с участието на Втората българска легия.




Отделете поне половин ден за да се разходите и разгледате парка и крепоста. Те се намират много лесно в Белград - на края на главната пешеходна зона са. Няма начин да се объркате. Освен всичко друго има и табели с информация и насоки за забележителностите. Няма начин да се объркате.

Храм “Свети Сава”

Сърбите, твърдят, че е по-голям и от “Александър Невски”, вървете проверете. През повечето време е затворен, може да се взлезе само в малката църквица до него. До него се стига, ако тръгнете от главната пешеходна зона в обратна посока на Калемегдан. Също има много табели до него.

Военно министерство (Генерален шаб)

О, да забележителност е. Спомнете си американското нападение над Сърбия преди години. Ето какво се е случило и какво е останало като паметник за поколенията.

Поискайте от хостела или хотела карта на Белград със всички забележителности и се наслаждавайте на престоя си.

Ето тук има още информация за Белград>>>

Автор: Богомил Шопов

Фоторазказ за пътуването на автора има тук>>>

Блогът за пътеписи „Пътуване до...“ се премести на нов адрес http://patepis.com. Забелязвам, че все още очаквате да се появяват нови пътеписи на настоящия адрес – това няма да се случи. Всички тукашни пътеписи са преместени на http://patepis. com. Минете на новия адрес http://patepis.com, където има вече към дванайсет нови пътеписа. Новият урл за абонатите през RSS e http://patepis.com/?feed=rss2 До нови срещи на новото място!

Гласувайте за този пътепис:

Албания през пролетта(5) - Вльора и Тирана

Част 5: Вльора и Тирана (преидишната четвърта част е тук>>> , а началото - ето тук>>>)

04 април

Собстеникът на хотела ни закара до автобусната гара. Денят започна с коняк за Юнилда и здрави кафета за останалата част от групата. Точно в 6:00 потеглихме за Вльора. За огромно мое съжаление нямаше да правим престой нито в Химара, нито във Вуно, нито в Дерми. Оставаше ми само крайпътната гледка и надеждата, че пътят е тесен и славен, че ще се пътува бавно и ще се спира тук-там за кафе. Времето не беше обещаващо и това ми развали настроението.

Първото населено място, през което минахме беше Свети Васил. После Юнилда ми посочи табелка, на която пишише “Плаж Бунец”. Хубав плаж, каза тя. Предстоеше Борш. Струва ми се, че някъде там спряхме за кафе и попаднахме на малък, фантастичен водопад. Заведението беше построено пред самата буйна вода. Местните /само мъже/ ни гледаха неодобряващо.
- Защото пушим, обясни Аниса.
- Не е ли допустимо, попитах.
- В малките градове Канунът се спазва изцяло, отговори ми младата юристка. ??? Ами хората в Албания все още са по-склонни да регулират взаимоотношенията си според Кануна, а не според официалното право. Даже в Тирана миналата седмица една девойка се самоуби, защото майка й беше разбрала, че си има приятел. После и майка й се самоуби.
- Сериозно?
- Да. Канунът дава право и на младоженеца да застреля съпругата си, ако не е девствена… Но по принцип е забранено да се докосва жената. Тук тя е свещено същество.
- А, да, забелязах – отговорих аз. Няма изключение от малоазийско-балканския синдром. По тези земи са се почитали богини-майки, а не богове. Зная, че майката/свекървата води парада. Пък нали виждам и как пресичате улиците! Без правила. Правилата ги въвежда бащата, а не майката. При изявен матриархат правилата не са най-силната част на обществото…

Смях. Герт ме кара да повторя казаното, за да го запише на GSM-а си.

- Кажи пак, че жените създават само хаос, а не ред, настоява той.
- Казвам – смея се аз.


Потегляме отново. Преминаваме през Чепаро (Qeparo), следва огромна отсечка от пътя покрита с алое. Задминаваме островче със зъмък /сигурно е от наследството на Али Паша/. Подминаваме военна база, разположена във великата пустош /не пустиня/, сякаш на края на света.

Следва Химара. Това май е селището, разположено най-ниско или най-близо до морето. Смесица от стари, социалистически и най-нови сгради. По мнението на ладшафните специалисти ивицата между Химара и Дерми е най-чудното нещо не само в Албания, но и по йонийско-адриатическата линия въобще. Съгласявам се напълно. Виждам надпис, който казва, че на 6,5 км /надолу/ се намира плажът Jale. Снимам в движение просторните пусти плажове. Разбирам какво означава да си тук само с раница и да поемеш било планинския път, било към плажовете…

Следва Вуно – градче, което ме плени с каменните си къщи и улици, с красивите пъстри цветя. След известно време – Дерми! О, красиво кацнало селце! Заслужаваше си всички положителни отзиви и задочната ми любов.

В този момент си казах, че пак ще се върна в тази страна, за да почувствам още веднъж, но много по-бавно и напоително дивото й предизвикателство! Вече имах ориентация в маршрута и времето за пътуване, знаех разписанията на автобустие – май всичко основно… И Черна гора ме впечатли много, и Хърватия. Но Албания имаше друго очарование. Усещането, че си сам в целия Космос е много силно тук. Хората сякаш са другаде, нама ги хората… само дивата красота на ненагледната пустош.

Спирка в планината Логара. Див студ и нов дъжд. Изядох един пилаф в крайпътното заведение. Зъзнещи от студ продължихме пътя. След Дерми се работеше упорито за разширяванто му. През завеса от дъжд и след около 5 часово пътуване пристигнахме във Вльора. Спътничките ми помолиха шофьора да спре в най-южната част на града. Веднага се шмугнахме в един спортен комплекс/хотел/ресторант/кафене на множество етажи.


Грехота беше, че целият този комплекс беше излят направо върху красивите крайбрежни скали, но човешката глезотия и мързел нямат край! По този повод еко нагласата ми скоро отстъпи на възхищение и съзерцание от непосредствената близост със скалите и морето. Тюркоазената вода беше кристално чиста. В скалите се виждаха пещери. Сигурно тук е имало тюлени-монаси, казах си. Защото в албанските води все още има 20-ина такива животни. Пихме кафе, седяхме ръбатите скали и си мълчахме.

След време момичетата се обадиха на свой приятел от града, който трябваше да ни разходи с колата си. Той дойде много бързо. Валеше и ние светкавично се настанихме в “Мерцедеса”. И тази, както и всички други коли, в които се возих в Албания, бяха много чисти, с постлани хартии и вестници в краката на пътниците – за да не цапат. Слязох да направя снимка на паметника на освобождението. Вльора е градът, в който е обявена албанската независимост от турците през 1912 година. Попитах местния младеж дали има стар град, стар квартал. Той ме погледна недоумяващо и отговори, че албанците имат пари и строят нови къщи, нови квартали. За да погледнем града от високо, се качихме на един хълм, на който имаше ново или скоро обновено бекташко теке.

Градът се виждаше отлично. Както забелязах впоследствие, пощенските картички от Вльора предлагат именно тази гледка. Дъждът отново се усили и се наложи да влезем в колата. Младежът ни показа къщата, от която е било развяно знамето на свободата, показа ни няколко страхотни според него нови сгради и ни остави на автогарата. Дали заради времето, красивата сутрешна крайморска панорама или заради друго, но Вльора не ме впечатли особено. Зная, давам си сметка, че много малко видях и усетих от този град! И все пак ще гласувам за Саранда.

Целият път до Тирана беше обвит в мъгливо-мокра завеса.. Малко преди 17 часа изсушавахме дрехите си в дома на Юнилда и Аниса. Може би съм забравила да спомена, че двете приятелки ме поканиха на гости за още един ден в Албания. Имаше възможност да си тръгна същата вечер. Но компанията категорично отхвърли тази възможност. Така че, аз приех да остана.

Последният ден

Тази последна част посвещавам на кмета на Тирана – Еди Рама.

След ароматното сутрешно кафе в дома на Юнилда и Аниса групата отново беше в пълна бойна готовност. Разходихме се в центъра на Тирана, но основната част от времето ни премина в кафенето на Небесната кула. Наблюдахавме града от високо, въртейки се бавно-бавно. Разпознавах много от големите и шарени сгради, което предизвикваше у мен възторг. Юнилда започна своя разказ за кмета на Тирана – мъжът, по чиито проекти е направено цялостното обновление на столицата. Едвин /Еди/ Рама е кмет на Тирана вече трети мандат. Избран е за кмет на света чрез гласуване в интернетско състезание. Той е художник, син на скулптор. Артист в истинския смисъл на думата, независим политик, портретист по парижките улици, министър на албанската култура, кмет на Тирана, водач на социалистите в момента… Лично проектира част от новите сгради в столицата, събаря незаконно построени сгради, разчиства пространството около реката. Характерното шахматно оцветяване на старите сгради също е негово дело. Създава паркове, “посява” трева, “разчиства боклуците”. Движи се в ексцентрично облекло, нудист е, младите хора го боготворят.



Никога не съм си представяла, че в консервативна Албания /каквато все пак я смятах преди да замина/, е възможно да чуя такава история.
Разходката ни в ранния следобяд продължи по тиранските улици. Къщата на Енвер Ходжа – сега културен център; модерните кафенета и ресторанти; посещение на книжарници и магазини за облекло…


Наближава времето за моето отпътуване. Двете момичета остават с мен до последния момент. Автобусът на Tatesh tours вече е паркиран до жп гарата. Шофьорът ме разпознава веднага и се изненадва от очевидната ми близост с двете албанки. Трудно му е да си обясни какво всъщност съм правила в Албания. За негово спокойствие му разказвам, че “све друго по Ядренско море го имам прошетано” и само Албания ми е липсвала в списъка.
Разделям се с Юнилда и Аниса като с най-добри приятели. Пожелаваме си късмет.


Край


Няколко думи за проекта couchsurfing

http://www.couchsurfing.com/

В този проект участват повече от 210 740 жители на планетата. Обединява ги любовта към пътешествията и желанието да научават за живота в чужди страни “от първа ръка”. Сърфистите могат да се възползват от безплатно нощуване при други членове на проекта; могат да разчитат на местен гид – обикновено това е самият домакин; могат да уреждат срещи “за кафе или напитка” с хора от страната, която посещават. Функционират множество равнища на сигурност в програмата, така че евентуални рискове да бъдат избягвани. Над 103 567 приятелства са създадени за по-малко от три години в повече от 216 страни и в 23 995 града. Проектът може да бъде полезен и за нуждите на националния туризъм. Достатъчно е да се свържете с членовете на www.couchsurfing.com в България.

и отново: Край :-)

Автор: Росица Якимова

Блогът за пътеписи „Пътуване до...“ се премести на нов адрес http://patepis.com. Забелязвам, че все още очаквате да се появяват нови пътеписи на настоящия адрес – това няма да се случи. Всички тукашни пътеписи са преместени на http://patepis. com. Минете на новия адрес http://patepis.com, където има вече към дванайсет нови пътеписа. Новият урл за абонатите през RSS e http://patepis.com/?feed=rss2 До нови срещи на новото място!

Гласувайте за този пътепис:

Австралия (12) - Good Bye Mungo!

Част 12: Good Bye Mungo! (предишната единайсета част е тук>>>, а началото - ето тук>>>)

Картичка, подарена за рожденния ми ден от нежната половинка. Само си представете – тези скали са по-високи от 400 метра! Наричат се The Olgas!

Съдбата се усмихва над мен и ми изпраща Stephen, или Steve, както го наричат приятелите му (Стийв на български). Той е някъде около тридесет и носи същата кожена шапка като стареца, когото срещнах преди няколко дни, само че е нова и без тъмни петна по местата където се пипа най-често. Колата му също е нова – Toyota Land Cruiser съоръжена с GPS, сателитен телефон и още някаква апаратура, чиято функция не мога да определя.
Steve е открит и приветлив. С него се комуникира лесно – английския му е с университетски акцент.
Научавам, че работи с археологическа експедиция някъде на север и това е седмичното му пътуване до Mildura за провизии. Задните седалки и багажника са пълни с пластмасови денкове, натъпкани с различни продукти, 15 литрови туби вода, подобни на моята, а също и множество 20 л. туби бензин накачени отвън.
Използвам момента да го питам за Mungo Man. Steve се смее. Става дума за безкрайния ожесточен спор между двама професори в The Australian National University в Канбера, които с течение на годините все повече вадят на преден план огромното си его. По нашенски типично.

Steve щедро ми дава половин туба бензин и изчаква да се убеди, че Хондата ще запали. Разделям се с него с чувството че го познавам цял живот.

В Pooncarie напълвам при шокираща цена $2.00 за литър, обаждам се на нежната половинка, която не подозира нищо за малката опасност, в която съм бил (извинявай моето момиче) и поемам към Broken Hill.

Карта на Нови Южен Уелс
Пътуването в рамките на щата NSW. Mungo е над Mildura леко в дясно...

Карта на Австралия

...и в рамките на Австралия. Обърнете внимание на червеното кръстче в средата.

Така историята за Mungo свършва!
От тук нататък следва дълго шофиране обратно към Sydney през Broken Hill, Cobar, Dubbo, Orange, Bathurst, преспиване на два пъти в съмнителни мотели, селски кръчми и други по-малки приключения, но това вече е друга история.

Ето и моя милост: суетата не ми позволи да ви спестя тази снимка.

Дали имам желание да направя друго пътуване? Излишен въпрос.
Вече мечтая за The Red Centre: Uluru и the Olgas, там където е червеното кръстче, 8 000 км връщане от Sydney, а в сънищата си дори имам пълна обиколка на Австралия (20 000 км). Обещавам на съдбата, че ако ми даде тази възможност (друга командировка до OZ), ще изхарча $50.00 за нова бензинова туба или повече за две.

Благодаря ви, че бяхте с мен на това пътешествие!
Бъдете здрави и пълни с надежда!
До нови срещи!

Край

Автор: Веско Петров

Снимки: авторът

Бележка от Стойчо: Много благодаря на Веско за разказа за тази (поне за мен) изключително интересна страна. Блгаодаря му и за куража да пише и да публикува пътеписите си на нашия сайт!

Блогът за пътеписи „Пътуване до...“ се премести на нов адрес http://patepis.com. Забелязвам, че все още очаквате да се появяват нови пътеписи на настоящия адрес – това няма да се случи. Всички тукашни пътеписи са преместени на http://patepis. com. Минете на новия адрес http://patepis.com, където има вече към дванайсет нови пътеписа. Новият урл за абонатите през RSS e http://patepis.com/?feed=rss2 До нови срещи на новото място!

Гласувайте за този пътепис:

Албания през пролетта(4) - Бутринт и Ксамил

Албания, Бутринт, Ксамил, Корфу

Част 4: Бутринт и Ксамил (предишната трета част е тук>>>, а началото - ето тук>>>)

03 април
Събуждам се рано. Колко хубаво, че ще останем и тази вечер в хотела! Не се налага да се спретва багаж и пр. Приготвям се за днешното пътешествие, събуждам Юнилда, а тя на свой ред – Аниса и Герт, които са в съседната стая. Уговаряме се да ги чакам на терасата в близост до плажа. Сега пиша тук.

Италианското кафе е силно. Лимонът в чашата с вода е местно производство. Корфу е приветлив и се вижда ясно. Времето е отлично. Персоналът на хотела отдавна е на крак – мият с препарат навсякъде – вътре и пред хотела. Собственикът подрязва розовите храсти, облечен в професионалната си ресторантьорска униформа…


Програмата за днес е следната: ще ни вземе таксиметров шофьор и ще ни заведе на посещение в Бутринт и Ксамил. Следобяд пък ще ни води до “Синьото око” и крепостта над Саранда. Младежите идват и поръчват кафета и кока коли. Към 8:30 таксито е при нас. Шофьорът ще бъде наш гид. За услугата Саранда-Бутрент-Ксамил-Саранда /общо 4 часа/ му плащаме по 4 евро на калпак. Идеално!


Първото място, на което спира е езерото Бутринт. Слизаме за снимки и за цигара. Мъжът насочва вниманието ни към развъдниците на миди. Езерото е свързано с морето посредством множество канали. В зависимост от вятъра солената вода се влива в езерото или пък сладката вода се влива в морето. След 15-ина минути продължаваме към Бутринт, преминавайки през селището Ксамил – раят за албанците.

След малко сме на паркинга на историческия град. Шофьорът ще ни чака там, а ние се запътваме към касата. Заплащането за входа е диференцирано. Чужденците плащат 700 леки или към 11 лв, албанците – 300 леки. Предстои ни чудно приключение на този исторически малък полуостров, известен и населяван още от 10 век преди Христа. Съществуването му според легендите се свързва с Троя и сина на Приам, основател на селището. Елинска, римска, византийска и венецианска история – микст. Това, което ме порази най-много беше фактът, че и до днес мястото е в естествените си, някогашни размери. Така се чувствах и в древната Олимпия. Не обичам исторически места, на които трябва да си представям кое до къде се е простирало. Нямам тази способност да конструирам пространството във въображението си. По този повод Бутринт ме спечели изцяло. Имаше си всичко – агора, храм на Асклепий, бани, вили, амфитеатър, ранни християнски базилики /две на брой/, крепостна стена, опасваща цялото древно селище и множество порти, извеждащи към морето или каналите. Природата беше очарователна и свежа, така естествено вписана сред всички руини. Поглед отдолу, после отгоре… Върху огромните листа на кактусите посетители бяха издълбали имената си.



В този пролетен ден ние бяхме единствените посетители. Приключихме разходката си след близо два часа. Моите албански приятели за първи път идваха тук и определено можеше да се каже, че са не по-малко впечатлени от мен. Странно е, когато откриваш световни забележителности /от 1992 г. Бутринт е под защитата на ЮНЕСКО, обектът е открит от италиански археолози още в началото на 20-те години на 20 век/ заедно с местните хора, които са били в неведение. Но аз отдавна не обвинявам когото и да било, че не е посетил важните места в страната си. И аз все още не съм видяла Перперикон, нито пък новооткритите тракийски гробници в “долината на царете”… Сбогувахме се с Бутринт и поехме обратния път.

Следващата спирка беше в Ксамил. Не мога да определя какво точно е Ксамил – селото с това име, групата островчета наблизо, носещи същото име или райският плаж… със същото име. Едно беше ясно – това място е наистина райско! Багери дълбаеха скалите, строеше се навсякъде, дори на островчетата колкото човешка длан. Наложи се да преминем през купища разтрошена скала, за да се доближим до един от най-кокетните и привлекателни плажове, които съм виждала.

Посещението ни беше кратко. Спряхме отново 1-2 километра след Ксамил в посока Саранда. На високото имаше православен манастир “Св. Георги”, под нас – изумителен малък плаж, заобиколен от прекрасни, вдадени в морето скали. Маслинови горички и ниски средиземноморски храсти оформяха околния пейзаж.

Разстоянието от Бутринт до Саранда е 22 км. По пътя срещнахме коли с чужда регистрация. Туристи идват от Корфу, за да посетят Бутринт и Ксамил, обясни таксиметровият шофьор. Остави ни в хотела към 13:00 с пожелания за приятна почивка.

Този ден решихме да хапнем в ресторанта на хотела. Аз си поръчах рибена супа и миди “саханаки”. Рибните специалитети бяха отлични, всеки опита от порцията на другарчето. После младежите се отдадоха на заслужен отдих, а аз си грабнах фотото и тръгнах на самостоятелна дневна експедиция в Саранда.



Беше ленив час в ранния следобед. Бързо достигнах крайбрежната алея, полюбувах се на цъфналите ароматни храсти, снимах де що имаше нови гигантски хотели и палми /дали палмите тук са “естествени” или са садени през 60-те както в Черна гора???/. Опитах се да намеря фонокарта за уличен телефон. След като изръшках първата линия, тръгнах да откривам втората и третата. На втора линия открих пощата. Карта не успях да купя, но пък се снабдих с евтини пощенски картички. После поседях в едно интернет кафе, щото трябваше да пращам информация за себе си на близките. Качих се и до последната възможна линия, успях да разгледам някои от по-старите къщи на Саранда. Вероятно само преди 2-3 години целият град е представлявал нещо подобно – максимум двуетажни сгради, с поизлющени фасади и с балкони, ориентирани към морето. Наслаждавах се от високото на Йонийско море. Градът не беше оживен по това време.

Намерих кафене с хубав изглед към морето и седнах за почивка и подновяване на записките. Сметката и тук представляваше лепящо листче с изписани по него цифри. Платих. Увековечих наниза с чеснови глави, който “пазеше” заведението и се отправих към хотела.

Към 16:00 се появи нашият гид/шофьор, който ни поведе към природната забележителност “Синьото око” /Syri i Kalter/. “Окото” е на около 24 км от Саранда. Пътува се в посока към Делвина, после се следва пътят към Месопотам и Бистрица. Населението в този район е гръцко, водят го малцинство. Отдалече се виждат православни черкви и манастири.
С навлизането в района на Бистрица забелязахме спретната електроцентрала. Тя ползваше водата на реката, към извора на която се бяхме запътили. Пътят отбиваше вляво и след няколко живописни завойчета се оказахме сред толкова красива гора, колкото съм си представяла, че е гората от приказката за Снежанка и джуджетата. Изворът е дълбок 25 метра и водата е ледено студена.
Синият цвят на “окото” трудно може да се опише.Иска ти се да влезеш в него, да се облечеш в това синьо. За посетители е направена нещо като платформа от дървен материал. Ние естествено предпочетохме да се намокрим и оплескаме, разглеждайки и снимайки от всички възможни места наоколо. Аниса дори се изкачи на едно старо дърво, за да снима отвисоко. В заплеса си към магнетичния извор човек може и да не погледне накъде и как тече реката. Аз си доставих удоволствието да съзерцавам няколко минути и тази гледка. Освен всичко друго реката в моя роден Благоевград също е Бистрица.



Потеглихме обратно към Саранда, но не влязохме в града, а се качихме на крепостта. Там заснех първия и единствен бункер в моето албанско посещение. Разгледахме няколкото запазени стени от средните векове /не се разбра нищо по-точно/, върху които имаше стенописи. На един от тях се оказа изографисан шън /свети/ Наум. Няколко пъти питах придружителите ми дали съм разбрала правилно името. Да, казаха те. Това е свети Наум. Аниса и Герт, които произхождаха от Поградец /градче на Охридското езеро/ си го познаваха едва ли не като домашен светец. Малкото, което научих от шофьора, беше това, че Агиа Саранда /Свети 40 мъченици/ е бил град - късен придатък към Бутринт и се е разполагал на този и на съседния хълм. За съжаление старата черква, която беше дала името на града, беше именно на съседния хълм и не можахме да я посетим. Помещението, в което влязохме беше строено скоро с идеята отвън да имитира средновековна крепост. Вътрешността беше много по-прозаична – заведение. В единия край на просторното помещение се намираше камина, върху която беше издълбана годината 1872 – тогава именно шест от семействата, обитавали хълма, основават новата Саранда долу, край залива.



Малко преди слънцето да залезе напълно успяхме да се насладим на залива и да направим последни снимки. От южната страна ясно се виждаха езерото Бутринт, Ксамил и историческия Бутринт. Неизменният остров Корфу вече палеше светлините. След задължителния сладкиш на “крепостта” шофьорът ни прибра в хотела. Платихме с нова доза от по 4 евро и седнахме да вечеряме в ресторанта. Тази вечер трябваше да заспим по-рано, защото утре сутрин автобусът ни за Вльора щеше да тръгне в 6:00.

Автор: Росица Якимова

Всичките снимки от пътуването можете да ги видите тук>>>

Продължението (Вльора и Тирана)>>>

Блогът за пътеписи „Пътуване до...“ се премести на нов адрес http://patepis.com. Забелязвам, че все още очаквате да се появяват нови пътеписи на настоящия адрес – това няма да се случи. Всички тукашни пътеписи са преместени на http://patepis. com. Минете на новия адрес http://patepis.com, където има вече към дванайсет нови пътеписа. Новият урл за абонатите през RSS e http://patepis.com/?feed=rss2 До нови срещи на новото място!

Гласувайте за този пътепис:

Съвети за пътуване: Париж

От днес откривам нова рубрика в блога Съвети за пътуване. Първите съвети са написани от Voyageur и се отнасят за Париж

Нека първо да отбележа, че настоящото се отнася единствено до т.нар. Budget travellers.Париж е наистина един много красив град. Такова бе впечатлението ми, когато го посетих за първи път. В някои форуми бях чел, че е станал страшно мръсен, но според мен не е по-мръсен от София. Имало негри, араби и китайци-ами то ги има навсякъде, а пък и зависи в кой район на Париж сте за да се прави генерален извод.

Изборът на транспорт-За да избереш как да пътуваш до Париж-дали с туристическа агенция или сам да си го организираш, зависи от много неща. При туристическите агенции има два варианта-самолетна екскурзия и автобусна екскурзия. Първата се предлага в различни варианти-четири, пет и седем дневни, като за последните цените започват от 550 евро, като освен полета, трансфер летище-хотел, нощувки в двузвездни хотели, закуските и обзорна обиколка на града с автобус, нищо друго не се предлага.

Айфеловата кула (сн:Катла)

Автобусни екскурзии предлагат много агенции. Цените към настоящия момент варират между 525 лв. /икономичен вариант/ и 625-700 лв. /стандартен вариант/. Разликата между двата е във вида на настаняването. При първия-в Париж туристите се настаняват в хотели от веригата Formule 1. Стаите са малки-без баня и тоалетна. Такива има на етажа. При втория-в хотели от веригата Etap/стаи със собствен санитарен възел/ и други подобни. И при двата варианта хотелите се намират в предградията. Като цяло автобусната екскурзия не е лоша, защото маршрутът е София-Виена-Залцбург-Париж-Мюнхен-София и трае 10 дни. Нощувките са общо пет-две по пътя /мисля, че бяха във Виена и Мюнхен/ и три в Париж.

А Париж според мен не може да се разгледа за толкова кратко време.

Мислейки си на какъв точно от тези варианти да се спрем, избрахме алтернативен-да си организираме сами всичко, като пътуваме със самолет и да останем в Париж една седмица. Авиокомпании-много, цени различни. Спряхме се на превозвач /няма да споменавам името за да не правя реклама/, предлагащ оферта от 129 евро отиване и връщане без летищни такси, ако резервацията и плащането се направят най-късно един месец преди началото на пътуването. Цената излезе около 205 евро с летищни такси.

Хотели в Париж-Тук вече изпитахме сериозни затруднения. Хотели в интернет-колкото искаш и на различни цени. Трябва да се отбележи, че стаите в хотелите не са много големи и навсякъде се предлагат стаи със и без собствен санитарен възел. Цените в центъра варират от около 35 евро за двойна стая с баня и тоалетна на етажа до 60-100 евро със санитарен възел в стаята /става въпрос за хотели една или две звезди/. В предградията естествено са по-евтини.

Нотр Дам (сн.Катла)

Всичко зависи от това, с какви средства разполага човек. Ние задължително държахме да имаме баня и тоалетна в стаята. Отначало се бяхме спрели на хотел в предградията. Тук за информация на някой, който ще пътува давам няколко линка на евтини хотели:
- http://www.balladins.com/ -Има един хотел от веригата Balladins, който се намира в Epinay sur Seine /предградие на Париж в трета зона/-има удобен транспорт до там. Цената беше 36 евро за двойна стая с баня и тоалетна /в тази цена отскоро предлагат и закуска/.
- http://www.etaphotel.com/ -Има хотели за около 40 евро, например в La Courneuve-отново с баня и тоалетна в стаята.
- http://www.hotels-akena.com/ -Също доста сносни стаи от порядъка на 30-40 евро в предградията.
- http://www.hostelspoint.com/res/index.php?lang=bg& -Резервационна система на български.
- http://www.travellerspoint.com/budget-hotels-en-ci-944.html -Хотели и хостели.
- http://www.hoteljarry.com/ –Хотел Jarry-в близост до Gare de l’Est-45-50 евро двойна стая с баня и тоалетна. Резервацията се прави само по e-mail.
- http://en.parisinfo.com/paris_hotels/&OTCP_action=resahotel –официален туристически сайт. Излизат изгодни предложения.
В последния момент открихме един хотел, който се намира в 14 arrondissement- Hotel des voyageurs - http://www.hoteldesvoyageursparis.com/ . Двойната стая е 50 евро-има баня и тоалетна, телефон, кабелна телевизия, климатик. Има и семейни стаи за 4 човека-70 евро-представляват две двойни стаи, свързани с коридор, в който е разположена банята. Закуска, ако желаете, се заплаща по 5 евро на човек. Хотелът няма on-line базирана резервационна система. Първо се изпраща e-mail. След като ви потвърдят датата ще ви искат номера на кредитната ви карта. Картата не се използва докато пристигнете. Това се прави единствено за гаранция на резервацията. Аз лично много се притеснявах да им дам номера по обясними причини. Накрая се съгласих, като промених CVC кода-при проверка на картата може да се види, че картата е валидна, но при грешен CVC не може да се извърши транзакция. Ако някой ще отсяда при тях, не се притеснявайте-хората са с много чисти помисли. Всъщност хотелът е на някаква екологична организация. Стаите изглеждат почти същите, като на сайта. В сайта им пише, че има интернет в стаите, но това не е вярно-има само на рецепцията и се ползва безплатно от гостите на хотела. Понеже хотелът е почти постоянно пълен е добре да се направи резервация примерно един месец по-рано.


Собствениците на хотела имат още два хотела в непосредствена близост. Единият се казва Le lionceau и в него освен изброените екстри в стаята има и компютри с интернет във всяка стая. Другият се казва L’Esperence. И двата са на същите цени-50 евро. Кварталът е на прекрасно място-тих и цивилизован-на две спирки с RER и Metro от идеалния център. Директно се пътува и до летището с RER B.
Така че, пътят със самолет и нощувките за 7 дни ни излязоха около 380 евро на човек.

Метрото-Придвижването в Париж е абсолютно улеснено. Метрото се движи в централната част /Зона 1 и 2/. От трета зона започват предградията-там се движат RER, които преминават и през града. Цените са различни. За информация- http://www.ratp.fr Ако престоят ви е от понеделник до неделя, най-изгодна е Carte Orange-важи за всички линии и цената й зависи от зоните, в които ще я използвате-носете си снимка, за да не се набутвате да си правите там.

Нотр Дам

Музеи и забележителности-В Париж наистина има какво да се види и всичко е много красиво. Средната цена на музей е около 6-8 евро. Най-изгодно е да се закупи карта за музеите / http://www.parismuseumpass.fr/ /. Включва 60 музея /без Айфеловата кула/. Продава се в почти всички музеи и цената за 2 дни е-30 евро, за 4 дни-45 евро и за 6 дни-60 евро. Картата е много удобна, тъй като с нея не се чакат опашки и спестява много пари. Освен това с нея може да влизате в музеите колкото пъти искате. Задължително трябва да се посетят-Нотр Дам, Лувъра, Триумфалната арка, Консиержери, Пантеона, Инвалидите, Музея Д’Орсе, Музея Роден, Музея Пикасо, Версай, Центъра Помпиду, Сакр Кьор, Мулен Руж, Латинския квартал, Айфеловата кула /цена 11,50 евро до последния етаж/, Дефанс, Конкорд, Вандом, Галери Лафайет, Операта и много други.

Храна-Париж като цяло е доста скъп град. Общо взето в ресторантите не е много евтино-салатите са около 7-13 евро, основно ястие-16-20 евро, като това са цени не в най-централните части на града. На много места предлагат менюта за по 5 евро-най-вече азиатска кухня. В Латинския квартал има менюта за по 8-12 евро на човек, в които е включена салата, стек с гарнитура, десерт и вино. Има ресторанти за бързо хранене-KFC, Mc Donald’s. Магазини за хранителни стоки-Monoprix, Franprix, Ed и др. Пък ако искате може да седнете и на Шанз Елизе.

Сувенири-Най-добре е да се купят от Монмартр. Там са най-евтини. На Версай отвън също има търговци, с които можеш да се спазариш.

Телефон - Ако на някой му се налага често да се обажда до България, роумингът естествено не е най-евтиния вариант. На много места-най-вече в магазини за сувенири се предлагат телефонни карти, базирани на VOIP телефонията. За 7,5 евро може да си вземете карта, с която да говорите около 220 минути до България от телефонна кабина. Няма да се впускам в подробности как се използва. Продавачите обясняват подробно. Гледайте единствено да пише, че е валидна и за България, защото на някои пише Европа, но минутите са по-малко за България.


Ами това е. Другото са лични впечатления.

Автор: Юри Печански

Снимки: авторът - неотбелязаните; останалите-Катла

Блогът за пътеписи „Пътуване до...“ се премести на нов адрес http://patepis.com. Забелязвам, че все още очаквате да се появяват нови пътеписи на настоящия адрес – това няма да се случи. Всички тукашни пътеписи са преместени на http://patepis. com. Минете на новия адрес http://patepis.com, където има вече към дванайсет нови пътеписа. Новият урл за абонатите през RSS e http://patepis.com/?feed=rss2 До нови срещи на новото място!

Гласувайте за този пътепис: