Да се влюбиш в него - Стокхолм (2)

Част втора от разказа за Стокхолм - първа част тук>>>

Да се събудиш в Стокхолм… О, колко е прекрасно! *Като разбира се изключим факта, че “събуждане в Стокхолм” = “събуждане в затворническа килия” Бърза закуска и отново в Стария град. Струва ти се, че можеш да се разхождаш из тези улички до безкрайност…

Днес всичко е по-хубаво от вчера: по-слънчево, по-топло, повече и все усмихнати лица… Имахме си мисия- да открием местата с най-добра гледка към града. Снимки, снимки и още снимки. Не можеш да се спреш, защото всичко е толкова прекрасно, а след това като погледнеш в апарата, все нещо липсва. Пробваш пак и пак, но истината е, че снимката никога няма да може да поеме толкова красота. И живот.

Продължихме из криволичещите улички и си мечтаехме как след време, като сме “успели бизнес дами” , няма да пътуваме с нискобюджетни полети, да спим в хостел и да хапваме в McDonald`s. Какви сме сладури, а? Btw изпратих и първата си картичка. Все повече започвам да се чувствам като пътешественичка

По пътя ми се искаше да заснема всяка витрина, да се потопя в атмосферата на всяко кафе, да опитам от всички сладкиши… Уви, нямахме време, дори за един горещ шоколад А как ми се искаше да се слея с магията, с уханията, с вкусовете, с музиката… Да отпивам бавно от горещия шоколад и да гледам през прозореца тълпите туристи преминаващи напред-назад…Да ми бъде толкова хубаво, че да не ми се тръгва.

Следваща спирка- пазарът в центъра. Сега ако сте бургазлия, моля, не си представяйте Краснодар *въпреки, че са му направили ремонт, да*. И да не си гладен, пак ще огладнееш след всички вкусотии, които те заобикалят. На това му се казва избор Трябваше ни повече от половин час, за да решим къде да хапнем за обяд. По-точно какво. Резултатът- сандвичи със сьомга. Тук между другото е на почит. Въобще Стокхолм и рибни деликатеси вървят заедно. Купих парченца шоколад, с които да почерпя като се върна в Бургас. Странно е как нещо може да изглежда толкова толкова красиво и вкусно, а накрая да се окаже…Хората казват, че жеста е важен

Докато вървяхме към Vasa Museum, ми се случи нещо странно… Все повтарях как не съм знаела, че Стокхолм е разположен на няколко острова, а изведнъж осъзнах как през февруари бях на гости на една приятелка, а тя въодушевена ми показваше картички и снимки от град, в който се беше влюбила. Стокхолм, да. Накрая на разговора ми беше пожелала да го посетя някой ден и когато това се случи задължително да отида до споменатия музей. Спомням си как неуверено благодарих за пожеланието, а на ум благородно и завиждах и си казвах “да бе, да, аз в Стокхолм! То да не става ей така …”. Ето обаче, че става. Сякаш ми е било писано да го посетя още тази година. Странно усещане. Приятно. По-късно се сетих и за августкия брой на Мениджър и статията “Градът между мостовете”. Когато я прочетох пак бях най-изненадана от факта за островите. Сега обаче едва ли някога ще забравя тази “подробност” Btw последните две снимки са интересни, защото благодарение на новите технологии и каквото е било съхранено на кораба, учините са успели да реконструират структурата на лицата на някои хора от екипажа. Беше обяснено подробно как това действително е възможно, но честно казано ми липсваха сили, за да прочета всичко от край до край.

Музеят… Една от най-големите туристически забележителности в Стокхолм. От списъка на задължителните места за посещение. За съжаление бях твърде изморена, за да му се насладя както трябва. Но пък ми хареса. А и не всеки ден можеш да видиш истински кораб от 1628 година, нали?

Ето, че дойде време за последно кафе “to go”, минерална вода в симпатична бутилка и към гарата. По пътя в центъра видяхме група жени, цепещи дърва. Стори ни се странно и попитахме какво точно правят. Отговориха “демонстрират силите си”. Интересно. Малко по-напред свиреше онази група, която всяко лято за по няколко дена идва(ше) в Бургас. Във вашия град също, предполагам. Сещате се- странни инструменти, пера, танци, предложение да закупите някои от албумите им… Както и да е. За малко ме накараха да се почувствам като вкъщи и да си спомня за едно лято, когато всеки ден с една приятелка карахме колела в Морската, а на връщане се спирахме да ги послушаме. За предният ми имен ден дори ми подариха техен албум. Заради спомените

Разконцентрирах се малко :p, но ето ни в автобуса за Вастерас. Мен ако ме питате, за нищо на света не ми се тръгваше пт Стокхолм, но няма как. Такива бяха плановете, а да остана сама…не, благодаря Изпратих още една картички и купих още няколко, с които да уплътня времето в автобуса. Винаги съм се чудела на кого са притрябвали онези малки тефтерчета за адреси, а сега толкова бих се зарадвала на едно! Нова задача в списъка на неща, които трябва да направя, когато се върна.

Пристигнахме. Олееееее, колко много много много колела! Стотици! На едно място! Уаоооо! Жалко, че нямам батерия за повече снимки…

Настанихме се в апартамента на Астрид, а след 30 минути вече бяхме на спирката, за да хванем автобус към центъра. Тук е още по-студено. И е мрачно. Не ми харесва. Първа спирка- едно от общежитията. Не беше лошо, но очаквах нещо къде къде по. Все пак е Швеция. Въпреки всичко, в сравнение с българските ще изглежда като хотел с 3 звезди. На шега попитах дали познават някого от България, и те на шега ми отговориха “провери в съседната стая”. Нямах нужда от втора покана. Когато се върнах отново в кухнята на масата имаше бананов кекс, шоколадов кекс, фондъо, още едно френско ястие и какво ли още не. С изключение на фондъо-то, както се вижда и от снимката, всичко беше божествено.
Втора спирка- друго общежитие. Е, това вече си е категория лукс направо! На драго сърце бих живяла в подобно общежитие До там между другото се придвижихме с колела. Астрид ни беше намерила по едно за всяка и до утре това щеше да ни е основното превозно средство. Забавно чувство…Мислиш си “ехо, вижте ме, карам си колело в Швеция” Тарара-ра-ра. На купона ми беше малко скучно, на другите също, защото не познавахме никого, но пък скоро дойде време за дискотеката. До нея, естествено, пак на колела :р 100 крони вход и всеки път, когато взимаш/оставяш нещо в гардероба, по 5. Как да не обичаш тази страна?

Изненадата на вечерта- в 2 всяка дискотека затваря. Пфу. Обратно на колелата и към апартамента на Астрид. Беше едно дългооооо и мноооого изморително каране. Или просто аз хич, ама хич, не съм във форма. Май е време да започна да спортувам… Попитах Астрид дали е безопасно сами момичета да карат колела по това време, а тя сякаш дори не разбра въпросът. Та това е Швеция, разбира се! За първи път спа в спален чувал. Е това пътуване, наистина ме кара да се чувствам много повече като пътешественичка Сън до 2 следобед, закуско-обяд, на колелата и към града. Отидохме до едно езеро- прекрасна гледка и спираща дъха атмосфера. Спокойствие, което прониква вътре в теб. Астрид ни каза, че езерото стига до Стокхолм. Купихме си билети за утре сутрин и отидохме до една катедрала, в която хор от момичета и момчета репетираха коледен концерт и бе толкова приятно да седиш и да ги слушаш отстрани. Прибрахме се. Писане и оцветяване на картички. Дори нямам спомен колко време е минало от момента, в който легнах, до този, в който съм заспала. Предполагам по-малко от минута. Събуждане в 6 и към гарата. Искаше ми се да си купя кафе и закуска, да седна до прозореца и да пиша, но уви!, за първото нямахме време, за второто не се оказах достатъчно бърза, а за третото ми се изпари желанието. Затова си поспах

От влака към автобуса за летището и от там в самолета. Това беше… Много/ малко, край. Гледайки отрупаните със сняг дървета си мислех, че независимо, че есента ми е любим сезон и въобще не обичам студа на зимата, тя си остава божествено красива. Бяла. А бялото винаги е специално…

40 минути закъснение на полета и “Чао Швеция, привет Варшава”

Мисля си, за човекът, който ни беше казал, че Стокхолм е най-красивата европейска столица. Не излъга. И единствената причина, да го слагам преди Париж е, че Париж носи тази романтична нотка и това клише за “град на любовта”, така, че ако не си влюбен, мисля си, че никога няма да успееш да му се насладиш изцяло… Париж поставя условие. Обичай и бъди обичан. А Стокхолм те приема с широко отворени обятие и единственото, от което се нуждаеш е очи, умеещи да се наслаждават на красотата. И 2GB карта памет по възможност

П.П. Има градове, в които съм прекарвала дни и съм разглеждала кажи речи всичко от списъка с “must see”. Има и такива, в които съм била часове или ден, ден и половина и съм се влюбвала. Виена, Осло, Стокхолм… Искам пак!

Автор: Мария Василева

Снимки: авторът

Блогът за пътеписи „Пътуване до...“ се премести на нов адрес http://patepis.com. Забелязвам, че все още очаквате да се появяват нови пътеписи на настоящия адрес – това няма да се случи. Всички тукашни пътеписи са преместени на http://patepis. com. Минете на новия адрес http://patepis.com, където има вече към дванайсет нови пътеписа. Новият урл за абонатите през RSS e http://patepis.com/?feed=rss2 До нови срещи на новото място!

Гласувайте за този пътепис:

До Дания и назад (5): Разходка до Швеция

Част пета (предишната част е тук>>>, а началото - ето тук>>>)

Следващия ден решихме да уплътним с разходка до Швеция. Подпалихме нечовешкия, раздрънкан Форд и се ориентирахме към моста. То не е точно мост, защото от Копенхаген влизаш в тунел и по средата на водата изплуваш на повърхността. Оттам-нататък си е мост.

Тунеломостът над/под пролива Орезунд

Малко преди сушата ни спря шведски ушев – жена, защото явно BG регистрацията ни и направи лошо впечатление. След това стигнахме в Малмьо и гарирахме пред един блок.

Въпросният блок

Разходихме се малко, а аз заснех един клошар. За съжаление обаче съм затрил фотографията. После се придвижихме малко по-на север и стигнахме градчето Лунд.

Там имаше велосипеди

Тъй като не знаехме какви са цените в Швеция си носехме бира от Дания и аз побързах да пийна няколко броя.

Пийвам биричка в центъра

Потърсих дисковете, които брат ми беше поръчал да му купя, но за съжаление тези дискове не се предлагаха в магазина за дискове.

На пазара си направих много хубав автопортрет

След това започнахме да се изнервяме, защото аз и Габровски сме по-енергични, а Мишо и Елена по-спокойни и се разделихме на групи. Двамата вървяхме по една улица и стигнахме края на града.

Улицата, водеща до края на града

На края на града имаше магазин. В магазина се натъкнахме на две момиченца. Едното беше типично бяло шведче, а другото негроподобно. Те ни поискаха пари за някаква стока или услуга, която предлагаха, но ние им направихме една снимка и си тръгнахме.

Алчните момиченца

После пийнахме кафенце и наблюдавахме русите булки в кафенето.

В Швеция всички са руси, без негрите естествено

Поразходихме се още малко и намерихме Мишо и Елена, седнали пред местния университет.

Лундският университет

Взехме ги и продължихме пътуването. Решихме вече да не караме по главното шосе, а по някакви третокласни пътчета, за да наблюдаваме шведските села. Шведските села бяха по-чисти от родните такива.

Шведските села

Спряхме на едно капанче да си починем, а който желаеше си хапна сладолед.

Капанче

По път установихме, че има някакви странни, предупредителни знаци,Внимание, преминаващи лосове!

а табелките за остър завой са синьо-жълти за разлика от обичайните бяло-червени. Това изтълкувахме като патриотична проява.

Знакът за остър завой с цветовете на шведския байрак

Финалната точка от обиколката ни беше град Хелзингборг, койте шведите по някакви си тяхни съображения наричат Елсинбори. Във въпросния град имаше една кремълоподобна сграда и баир с беседка.

Кремълоподобна сграда
Пътят към баира

Ние се качихме на баира и хапнахме ганьовско ядене. После слязохме от баира и потеглихме с един параход.

Елена и Мишо на борда

Покрай нас плаваха и други подобни параходи.

Случайно-преминаващ параход

След малко стигнахме Дания

Параходът навлиза в Дания

и видяхме замъка на Хамлет. Габровски каза: „Значи това е замъка на тоя бъгнивец Хамлет“.

Замъкът на хамлет всъщност въобще не се казва Елсинор ами Кронборг
Пред замъка имаше няколко отвратителни склуптури

Замъкът беше затворен и се ограничихме с разходка из двора. После с колата лека-полека се прибрахме вкъщи. Там имаше гости. Дебелшката, руса германка от Хамбург Вибке. Тя, не само че се казваше Вибке, ами имала и сестра, която се казва Фрауке.

Вибке от Хамбург

През цялото време опява срещу гедерейците, защото си давала 60—70% от заплатата за данъци, да им строят магистрали и да им прокарват телефони. В отговор на това червените бабички казвали: „Убаво си беше при Хонекер, убава си ни беше стената“. Вибке не носеше на пиене и скоропостижно си легна.

Преди да си легне Вибке ни направи снимка за спомен

Ние пък с Габровски и Сашо решихме да си пресъздадем казармена атмосфера в моята стая. Замъкнахме едно шкафче и някакви дюшеци и се получи едно към едно.

Казармено пиене в моята стая

С Габровски изпоизпихме къде-какво имаше

Изльокахме шише водка, а аз в пристъп на добро настроение се обадих на Елена Владимирова, докато Габровски беше в кенефа. След това си легнахме.

Край на пета част, продължението в част шеста>>>

Автор: Бале
Снимки: авторът

Блогът за пътеписи „Пътуване до...“ се премести на нов адрес http://patepis.com. Забелязвам, че все още очаквате да се появяват нови пътеписи на настоящия адрес – това няма да се случи. Всички тукашни пътеписи са преместени на http://patepis. com. Минете на новия адрес http://patepis.com, където има вече към дванайсет нови пътеписа. Новият урл за абонатите през RSS e http://patepis.com/?feed=rss2 До нови срещи на новото място!

Гласувайте за този пътепис: