До Дания и назад (5): Разходка до Швеция

Част пета (предишната част е тук>>>, а началото - ето тук>>>)

Следващия ден решихме да уплътним с разходка до Швеция. Подпалихме нечовешкия, раздрънкан Форд и се ориентирахме към моста. То не е точно мост, защото от Копенхаген влизаш в тунел и по средата на водата изплуваш на повърхността. Оттам-нататък си е мост.

Тунеломостът над/под пролива Орезунд

Малко преди сушата ни спря шведски ушев – жена, защото явно BG регистрацията ни и направи лошо впечатление. След това стигнахме в Малмьо и гарирахме пред един блок.

Въпросният блок

Разходихме се малко, а аз заснех един клошар. За съжаление обаче съм затрил фотографията. После се придвижихме малко по-на север и стигнахме градчето Лунд.

Там имаше велосипеди

Тъй като не знаехме какви са цените в Швеция си носехме бира от Дания и аз побързах да пийна няколко броя.

Пийвам биричка в центъра

Потърсих дисковете, които брат ми беше поръчал да му купя, но за съжаление тези дискове не се предлагаха в магазина за дискове.

На пазара си направих много хубав автопортрет

След това започнахме да се изнервяме, защото аз и Габровски сме по-енергични, а Мишо и Елена по-спокойни и се разделихме на групи. Двамата вървяхме по една улица и стигнахме края на града.

Улицата, водеща до края на града

На края на града имаше магазин. В магазина се натъкнахме на две момиченца. Едното беше типично бяло шведче, а другото негроподобно. Те ни поискаха пари за някаква стока или услуга, която предлагаха, но ние им направихме една снимка и си тръгнахме.

Алчните момиченца

После пийнахме кафенце и наблюдавахме русите булки в кафенето.

В Швеция всички са руси, без негрите естествено

Поразходихме се още малко и намерихме Мишо и Елена, седнали пред местния университет.

Лундският университет

Взехме ги и продължихме пътуването. Решихме вече да не караме по главното шосе, а по някакви третокласни пътчета, за да наблюдаваме шведските села. Шведските села бяха по-чисти от родните такива.

Шведските села

Спряхме на едно капанче да си починем, а който желаеше си хапна сладолед.

Капанче

По път установихме, че има някакви странни, предупредителни знаци,Внимание, преминаващи лосове!

а табелките за остър завой са синьо-жълти за разлика от обичайните бяло-червени. Това изтълкувахме като патриотична проява.

Знакът за остър завой с цветовете на шведския байрак

Финалната точка от обиколката ни беше град Хелзингборг, койте шведите по някакви си тяхни съображения наричат Елсинбори. Във въпросния град имаше една кремълоподобна сграда и баир с беседка.

Кремълоподобна сграда
Пътят към баира

Ние се качихме на баира и хапнахме ганьовско ядене. После слязохме от баира и потеглихме с един параход.

Елена и Мишо на борда

Покрай нас плаваха и други подобни параходи.

Случайно-преминаващ параход

След малко стигнахме Дания

Параходът навлиза в Дания

и видяхме замъка на Хамлет. Габровски каза: „Значи това е замъка на тоя бъгнивец Хамлет“.

Замъкът на хамлет всъщност въобще не се казва Елсинор ами Кронборг
Пред замъка имаше няколко отвратителни склуптури

Замъкът беше затворен и се ограничихме с разходка из двора. После с колата лека-полека се прибрахме вкъщи. Там имаше гости. Дебелшката, руса германка от Хамбург Вибке. Тя, не само че се казваше Вибке, ами имала и сестра, която се казва Фрауке.

Вибке от Хамбург

През цялото време опява срещу гедерейците, защото си давала 60—70% от заплатата за данъци, да им строят магистрали и да им прокарват телефони. В отговор на това червените бабички казвали: „Убаво си беше при Хонекер, убава си ни беше стената“. Вибке не носеше на пиене и скоропостижно си легна.

Преди да си легне Вибке ни направи снимка за спомен

Ние пък с Габровски и Сашо решихме да си пресъздадем казармена атмосфера в моята стая. Замъкнахме едно шкафче и някакви дюшеци и се получи едно към едно.

Казармено пиене в моята стая

С Габровски изпоизпихме къде-какво имаше

Изльокахме шише водка, а аз в пристъп на добро настроение се обадих на Елена Владимирова, докато Габровски беше в кенефа. След това си легнахме.

Край на пета част, продължението в част шеста>>>

Автор: Бале
Снимки: авторът

Блогът за пътеписи „Пътуване до...“ се премести на нов адрес http://patepis.com. Забелязвам, че все още очаквате да се появяват нови пътеписи на настоящия адрес – това няма да се случи. Всички тукашни пътеписи са преместени на http://patepis. com. Минете на новия адрес http://patepis.com, където има вече към дванайсет нови пътеписа. Новият урл за абонатите през RSS e http://patepis.com/?feed=rss2 До нови срещи на новото място!

Гласувайте за този пътепис: