Следващия ден решихме да уплътним с разходка до Швеция. Подпалихме нечовешкия, раздрънкан Форд и се ориентирахме към моста. То не е точно мост, защото от Копенхаген влизаш в тунел и по средата на водата изплуваш на повърхността. Оттам-нататък си е мост.
Малко преди сушата ни спря шведски ушев – жена, защото явно BG регистрацията ни и направи лошо впечатление. След това стигнахме в Малмьо и гарирахме пред един блок.
Разходихме се малко, а аз заснех един клошар. За съжаление обаче съм затрил фотографията. После се придвижихме малко
Тъй като не знаехме какви са цените в Швеция си носехме бира от Дания и аз побързах да пийна няколко броя.
Потърсих дисковете, които брат ми беше поръчал да му купя, но за съжаление тези дискове не се предлагаха в магазина за дискове.
След това започнахме да се изнервяме, защото аз и Габровски сме
На края на града имаше магазин. В магазина се натъкнахме на две момиченца. Едното беше типично бяло шведче, а другото негроподобно. Те ни поискаха пари за някаква стока или услуга, която предлагаха, но ние им направихме една снимка и си тръгнахме.
После пийнахме кафенце и наблюдавахме русите булки в кафенето.
Поразходихме се още малко и намерихме Мишо и Елена, седнали пред местния университет.
Лундският университетШведските села
Спряхме на едно капанче да си починем, а който желаеше си хапна сладолед.
Капанче
а табелките за остър завой са синьо-жълти за разлика от обичайните бяло-червени. Това изтълкувахме като патриотична проява.
Финалната точка от обиколката ни беше град Хелзингборг, койте шведите по някакви си тяхни съображения наричат Елсинбори. Във въпросния град имаше една кремълоподобна сграда и баир с беседка.
Ние се качихме на баира и хапнахме ганьовско ядене. После слязохме от баира и потеглихме с един параход.
Покрай нас плаваха и други подобни параходи.
След малко стигнахме Дания
и видяхме замъка на Хамлет. Габровски каза: „Значи това е замъка на тоя бъгнивец Хамлет“.
Замъкът на хамлет всъщност въобще не се казва Елсинор ами Кронборг
Пред замъка имаше няколко отвратителни склуптури
Замъкът беше затворен и се ограничихме с разходка из двора. После с колата лека-полека се прибрахме вкъщи. Там имаше гости. Дебелшката, руса германка от Хамбург Вибке. Тя, не само че се казваше Вибке, ами имала и сестра, която се казва Фрауке.Пред замъка имаше няколко отвратителни склуптури
През цялото време опява срещу гедерейците, защото си давала
Ние пък с Габровски и Сашо решихме да си пресъздадем казармена атмосфера в моята стая. Замъкнахме едно шкафче и някакви дюшеци и се получи едно към едно.
Изльокахме шише водка, а аз в пристъп на добро настроение се обадих на Елена Владимирова, докато Габровски беше в кенефа. След това си легнахме.
Край на пета част, продължението в част шеста>>>
Автор: Бале
Снимки: авторът
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Преместихме се на нов адрес: http://patepis.com, така че е по-разумно да коментирате там :)