Да се влюбиш в него - Стокхолм (2)

Част втора от разказа за Стокхолм - първа част тук>>>

Да се събудиш в Стокхолм… О, колко е прекрасно! *Като разбира се изключим факта, че “събуждане в Стокхолм” = “събуждане в затворническа килия” Бърза закуска и отново в Стария град. Струва ти се, че можеш да се разхождаш из тези улички до безкрайност…

Днес всичко е по-хубаво от вчера: по-слънчево, по-топло, повече и все усмихнати лица… Имахме си мисия- да открием местата с най-добра гледка към града. Снимки, снимки и още снимки. Не можеш да се спреш, защото всичко е толкова прекрасно, а след това като погледнеш в апарата, все нещо липсва. Пробваш пак и пак, но истината е, че снимката никога няма да може да поеме толкова красота. И живот.

Продължихме из криволичещите улички и си мечтаехме как след време, като сме “успели бизнес дами” , няма да пътуваме с нискобюджетни полети, да спим в хостел и да хапваме в McDonald`s. Какви сме сладури, а? Btw изпратих и първата си картичка. Все повече започвам да се чувствам като пътешественичка

По пътя ми се искаше да заснема всяка витрина, да се потопя в атмосферата на всяко кафе, да опитам от всички сладкиши… Уви, нямахме време, дори за един горещ шоколад А как ми се искаше да се слея с магията, с уханията, с вкусовете, с музиката… Да отпивам бавно от горещия шоколад и да гледам през прозореца тълпите туристи преминаващи напред-назад…Да ми бъде толкова хубаво, че да не ми се тръгва.

Следваща спирка- пазарът в центъра. Сега ако сте бургазлия, моля, не си представяйте Краснодар *въпреки, че са му направили ремонт, да*. И да не си гладен, пак ще огладнееш след всички вкусотии, които те заобикалят. На това му се казва избор Трябваше ни повече от половин час, за да решим къде да хапнем за обяд. По-точно какво. Резултатът- сандвичи със сьомга. Тук между другото е на почит. Въобще Стокхолм и рибни деликатеси вървят заедно. Купих парченца шоколад, с които да почерпя като се върна в Бургас. Странно е как нещо може да изглежда толкова толкова красиво и вкусно, а накрая да се окаже…Хората казват, че жеста е важен

Докато вървяхме към Vasa Museum, ми се случи нещо странно… Все повтарях как не съм знаела, че Стокхолм е разположен на няколко острова, а изведнъж осъзнах как през февруари бях на гости на една приятелка, а тя въодушевена ми показваше картички и снимки от град, в който се беше влюбила. Стокхолм, да. Накрая на разговора ми беше пожелала да го посетя някой ден и когато това се случи задължително да отида до споменатия музей. Спомням си как неуверено благодарих за пожеланието, а на ум благородно и завиждах и си казвах “да бе, да, аз в Стокхолм! То да не става ей така …”. Ето обаче, че става. Сякаш ми е било писано да го посетя още тази година. Странно усещане. Приятно. По-късно се сетих и за августкия брой на Мениджър и статията “Градът между мостовете”. Когато я прочетох пак бях най-изненадана от факта за островите. Сега обаче едва ли някога ще забравя тази “подробност” Btw последните две снимки са интересни, защото благодарение на новите технологии и каквото е било съхранено на кораба, учините са успели да реконструират структурата на лицата на някои хора от екипажа. Беше обяснено подробно как това действително е възможно, но честно казано ми липсваха сили, за да прочета всичко от край до край.

Музеят… Една от най-големите туристически забележителности в Стокхолм. От списъка на задължителните места за посещение. За съжаление бях твърде изморена, за да му се насладя както трябва. Но пък ми хареса. А и не всеки ден можеш да видиш истински кораб от 1628 година, нали?

Ето, че дойде време за последно кафе “to go”, минерална вода в симпатична бутилка и към гарата. По пътя в центъра видяхме група жени, цепещи дърва. Стори ни се странно и попитахме какво точно правят. Отговориха “демонстрират силите си”. Интересно. Малко по-напред свиреше онази група, която всяко лято за по няколко дена идва(ше) в Бургас. Във вашия град също, предполагам. Сещате се- странни инструменти, пера, танци, предложение да закупите някои от албумите им… Както и да е. За малко ме накараха да се почувствам като вкъщи и да си спомня за едно лято, когато всеки ден с една приятелка карахме колела в Морската, а на връщане се спирахме да ги послушаме. За предният ми имен ден дори ми подариха техен албум. Заради спомените

Разконцентрирах се малко :p, но ето ни в автобуса за Вастерас. Мен ако ме питате, за нищо на света не ми се тръгваше пт Стокхолм, но няма как. Такива бяха плановете, а да остана сама…не, благодаря Изпратих още една картички и купих още няколко, с които да уплътня времето в автобуса. Винаги съм се чудела на кого са притрябвали онези малки тефтерчета за адреси, а сега толкова бих се зарадвала на едно! Нова задача в списъка на неща, които трябва да направя, когато се върна.

Пристигнахме. Олееееее, колко много много много колела! Стотици! На едно място! Уаоооо! Жалко, че нямам батерия за повече снимки…

Настанихме се в апартамента на Астрид, а след 30 минути вече бяхме на спирката, за да хванем автобус към центъра. Тук е още по-студено. И е мрачно. Не ми харесва. Първа спирка- едно от общежитията. Не беше лошо, но очаквах нещо къде къде по. Все пак е Швеция. Въпреки всичко, в сравнение с българските ще изглежда като хотел с 3 звезди. На шега попитах дали познават някого от България, и те на шега ми отговориха “провери в съседната стая”. Нямах нужда от втора покана. Когато се върнах отново в кухнята на масата имаше бананов кекс, шоколадов кекс, фондъо, още едно френско ястие и какво ли още не. С изключение на фондъо-то, както се вижда и от снимката, всичко беше божествено.
Втора спирка- друго общежитие. Е, това вече си е категория лукс направо! На драго сърце бих живяла в подобно общежитие До там между другото се придвижихме с колела. Астрид ни беше намерила по едно за всяка и до утре това щеше да ни е основното превозно средство. Забавно чувство…Мислиш си “ехо, вижте ме, карам си колело в Швеция” Тарара-ра-ра. На купона ми беше малко скучно, на другите също, защото не познавахме никого, но пък скоро дойде време за дискотеката. До нея, естествено, пак на колела :р 100 крони вход и всеки път, когато взимаш/оставяш нещо в гардероба, по 5. Как да не обичаш тази страна?

Изненадата на вечерта- в 2 всяка дискотека затваря. Пфу. Обратно на колелата и към апартамента на Астрид. Беше едно дългооооо и мноооого изморително каране. Или просто аз хич, ама хич, не съм във форма. Май е време да започна да спортувам… Попитах Астрид дали е безопасно сами момичета да карат колела по това време, а тя сякаш дори не разбра въпросът. Та това е Швеция, разбира се! За първи път спа в спален чувал. Е това пътуване, наистина ме кара да се чувствам много повече като пътешественичка Сън до 2 следобед, закуско-обяд, на колелата и към града. Отидохме до едно езеро- прекрасна гледка и спираща дъха атмосфера. Спокойствие, което прониква вътре в теб. Астрид ни каза, че езерото стига до Стокхолм. Купихме си билети за утре сутрин и отидохме до една катедрала, в която хор от момичета и момчета репетираха коледен концерт и бе толкова приятно да седиш и да ги слушаш отстрани. Прибрахме се. Писане и оцветяване на картички. Дори нямам спомен колко време е минало от момента, в който легнах, до този, в който съм заспала. Предполагам по-малко от минута. Събуждане в 6 и към гарата. Искаше ми се да си купя кафе и закуска, да седна до прозореца и да пиша, но уви!, за първото нямахме време, за второто не се оказах достатъчно бърза, а за третото ми се изпари желанието. Затова си поспах

От влака към автобуса за летището и от там в самолета. Това беше… Много/ малко, край. Гледайки отрупаните със сняг дървета си мислех, че независимо, че есента ми е любим сезон и въобще не обичам студа на зимата, тя си остава божествено красива. Бяла. А бялото винаги е специално…

40 минути закъснение на полета и “Чао Швеция, привет Варшава”

Мисля си, за човекът, който ни беше казал, че Стокхолм е най-красивата европейска столица. Не излъга. И единствената причина, да го слагам преди Париж е, че Париж носи тази романтична нотка и това клише за “град на любовта”, така, че ако не си влюбен, мисля си, че никога няма да успееш да му се насладиш изцяло… Париж поставя условие. Обичай и бъди обичан. А Стокхолм те приема с широко отворени обятие и единственото, от което се нуждаеш е очи, умеещи да се наслаждават на красотата. И 2GB карта памет по възможност

П.П. Има градове, в които съм прекарвала дни и съм разглеждала кажи речи всичко от списъка с “must see”. Има и такива, в които съм била часове или ден, ден и половина и съм се влюбвала. Виена, Осло, Стокхолм… Искам пак!

Автор: Мария Василева

Снимки: авторът