Лесбос, Гърция
Част 2: Из Лесбос
Малко за географията на Лесбос. Практически цялата територия на третия по големина гръцки остров е заета от планини и възвишения. На Юг и Изток височината им не е голяма - обрасли с хвойнови гори и със засадени маслинови горички, а на Север, Северо-Запад и Запад – са значително по-високи и се срещат направо лунни пейзажи – резултат от доисторически вулкански изригвания. Ако погледнете картата, като условна граница между двете области може да служи пътят, означен в зелено. Това е главната магистрала, най-добрият път на Лесбос. Жълто означаените пътища са обикновени двулентови шосета. С бяло са, в най-добрия случай, означени пътища с чакъл, водещи неизвестно къде. Вероятно в някоя пропаст. За 12 дена обиколихме около 2/3 от острова, предимно по планинския север и запад и за десет дена навъртяхме към 2500 км.
Ресторан Вафиос. Сардины и греческий салат. vafios_table
Разстоянието от Петра до Скала Калони е малко над 20 км. Пътят минава през градчето Калони, намиращ се точно на пресичането на пътищата от селата на запад и север. Два километра по на юг, на брега на едноименния залив е селцето Скала Калони. Основното занимание на местните жители е ловът на прословутите сардини, които след съответната обработка се превъщат в едно от чудесата на Лесбос. Можете да си ги поръчате във всяка таверна на острова, а можете и да си ги купите в буркан, като сувенир или за мезе. Бурканите са всякакви размери, като ви препоръчвам 5 килограмовия и обезателно да проверите за надписа “Сардини от Скала Калони”. Другото занимания на местните е туризмът. Тук идват един особен вид посетители – многочислените “birdwatchers”, т.е. наблюдатели на птици. Скала Калони е най-доброто мяст за подобно занимание. Плиткият, пълен с риба, залив привлича маса птици. Лесбос е място за почивка на прелетните птици по пътя им към Африка. По плажа бродят пеликани, а близо до селото можете да видите фламинго, разхождащо се из плитките води.
Сега да се върнем към нашето пътешествие.
Половин час по-късно бяхме на плажа на Скала Калони. Беше около 10 сутринта, големият пясъчен плаж беше празен, и ние се съблякохме да пробваме водата. Заливът се оказа плитък, топъл и пълен с водорасли. Водораслите се оплетоха в дъщеря ми, дърпаха я към дъното и се опитваха да я удавят. Това място не ни допадна. Решихме да идем на Скала Ересос. Пътят от Скала Калони до Скала Ересос минава през няколко планински села: Дафия, Филия, Скалахори, Ватоуса и Адиса. А най в началото има една отбивка към Леймонския (Лимонов??) манастир. Решихме да минем оттам – можеше да се окаже, че после няма да успеем.
Манастирът Леймонос
Манастирът изглежда действащ. Въпреки, че мернах не повече от 2-3 монаха, многочислени овце похапваха бодилчета около манастира, имаше някакви стопански постройки, да не говорим за горичките от маслинови дръвчета. Обслужващият туристите персонал беше, без изключение, цивилен. А туристите имаше какво да видят: прекрасно запазени помещения, свързани със старинния бит на манастира. Килията на основателя, с размери два на метър и половина, с икона на Архангел Михаил, пред която се е молил и нарът, на който е спал. Нарът беше метър и половина дълъг, а ширината – не повече от 40 см. Вътрешната манастирска църква, в която не пускат жени. Помещение с огромни амфори, в които се е съхранявал зехтинът – него вече го няма, но миризмата му вероятно ще остане завинаги. Сенчестите алеи на манастира с пауни в клетки или пък разхождащи се насам-натам. И два музея към манастира – исторически и минералогически (!).
Разделихме се. Съпругата и сина ми снимаха, а ние с дъщерята отидохме в минералогическия музей.
Тъй като Лесбос е вулканически, нямаше недостиг от експонати – бяха необходими две помещения за излагането на камъняците – едва ли биха се сместили само в една зала. Набързо огледахме първата зала и тръгнахме към втората, когато ни спря разпоредителката, страшна на вид бабичка, която заедно с една приятелка от същия вид и възраст, пазеше входа като някой цербер. Тя изригна в една тирада на смесен гръцко-немски, коато съдейки по интонацията може да се преведе така: “Къде си тръгнал,бе, не виждаш ли, че е затворено”. Реших като отговор да проверя близостта на народите с еднаква религия, а и да се измайтапя. И се прекръстих. Като че ли Архангел Михаил, от килията на игумена беше хвърлил гръм върху небрежните си служители – такава беше реакцията. И двете загубиха образ и картина. Приятелката се окопити първа и дълго говореше нещо на гръцки на служителката. Фразата свърши с думата “християнин”. Преведох фразата лато “ама че работа, мислехме, че е немец, а се оказа христианин!” После попитаха откъде сме? Русия предизвика всеобщо ликуване. Приятелката каза, че сме почти роднини – и нейната дъщеря живеела в Будапеща.... Status quo беше възстановено.
Первый шаг Христа xpistos
След минералогическия влязохме в историческия мозей. Тук се пази църковна утвар, книги, вкл.и ръкописи от XII век и даже оръжия, с които монасите са се отбранявали от турците. Не бях виждал ръкописни книги и останах поразен от изкуството на калиграфите. Книгите изглеждаха като току-що отпечатани на лазерен принтер с шрифт малко по-голям от 12 пункта. Другото, което ме впечатли, беше иконата от XVI век “Първата крачка на Исус”. Надписът към нея твърди, че това е единствената икона в света с този мотив. Според мен тя е необичайна не само за иконописта, но и за живописта на библейски теми. Като свършихме разглеждането и снимането тръгнахме към изхода.
Близо до изхода имаше малък църковен магазин и волиера, в която живееха няколко елена. Синът ми си купи кръстче. Обърнах да го видя от обратната страна и с учудване прочетох “Спаси и сохрани”. Неизповедими са пътищата Господни в Леймонос!
Визитата ни завърши пред портите на манастира, където си починахме малко, пихме студена вода и тръгнахме към Ересос. Пътят натам минава през доста, приличащи си едно на друго, планински села. Веднага след Адиса пътят свива към Ересос. Из околността се появява нов елемент – по обезлесенеите баири се появиха няколко хай-тек вятърни електроцентрали. Точно копие на американските, като че ли са от филм за Калифорния. След това подминахме самия Ересос – селце на около 4 км от морето, и след още 10 минути каране, колата влезе в следващата цел на нашето пътуване - Скала Ересос..
На влизане в Скала Ерессос оставихме Толедото на големия общински паркинг и тръгнехма пеша натам, накъдето вървях всички. Плажът на Скала Ересос е с широка пясъчна ивица с формата на сърп, огънат към брега. Дължината му е към 3 км, а в краищата има възвишения. Навътре в залива, на няколко стотин метра, стърчи една скала.
Морето беше топло, плажът беше пълен с народ, предимно гърци, и ние решихме да се попечем и изкъпем. Часът беше към 12 на обед, когато жена ми се излегна за поемане на слънчевите бани, а синът и дъшерята влязоха във водата. Доста напичаше и аз седнах на сянка в близкото капанче да пийна винце.
Едно малко лирическо отклонение – Скала Ерессос е известна в целия свят като родно място на гръцката поетеса Сафо, която се счита като основателка на “движението” на лесбийките. Родена е почти 600 г.п.н.е., по-голямата част от живота си е прекарала в главния град на острова – Митилена. Изводите за сексуалните й предпочитания са от много по-късни времена, въз основа на анализи на запазени откъси от стихотворенията й. Запазение откъси не са много, в тях не се казва нищо в прав текст, но ето вече 2000 години експертите решават този въпрос в полза на тази теза.. Каквато й да е истината, Скала Ерессос е култово място за лесбийките от цял свят. На сайта на Мат Барет е описан за хотела “Сафо” - само за жени, в който има бар и ресторант и който е самият център на световната лесбийска култура.
След като пийнах бира, тръгнах по дървения паваж на своеобразната крайбрежна улица, покрай плажа, да потърся международния център на еднополовата любов. Крайбрежната плавно преминаваше покрай редица кафенета и ресторанти и ето, поглеждайки за пореден път вляво, видях, че в поредния ресторант седят няколко закусващи или обядващи дами. Maшинално погледнах наляво и видях табелата “Хотел Сафо”, от чието лоби на закуска излизаше нова порция гримирани блондинки. Тогава разбрах, че съм намерил това, което търся, и бързо свих зад ъгъла. Там, от открита телефонна кабина, се чуваше следният разговор: "Маша, как перешли греческую границу?... А я нормально..." Сънародничката ми явно беше с друго “вероизповедание” от онези зад ъгъла. Без да бързам се върнах при фамилията, която вече си събираше багажите и развълнувано им разказах за това, което открих. Всички потеглихме да погледаме. На сцената вече имаше нови действащи лица. Две блондинки грижливо хранеха едно момиченце на около 6 годинки - така да се каже, отглеждат следващото поколение. Момиченцето също беше светло и картината си беше пълна идилия. Свихме зад ъгъла, сънародничката ни се беше изпарила и ние спокойно се върнахме при колата.
Ще си позволя малко резюме за лесбийската екзотика на Скала Ерессос. Да – има всичко, но трябва да се има пред вид, че в хотела има само 17 двойни стаи. Има още един хотел с подобна ориентация, но на плажа гърците са с два порядъка повече – Скала Ерессос е популярен сред местните.
15000 гектаров окаменевшего леса petrified_forest
Вече стана време за обяд, но страстта към пътешествия още ни изгаряше и така съставихме следната програма: обядваме на края на Лесбос – Сигри, а по пътя до там минаваме през Каменната гора. Уникалната гора от вкаменени дървета се е разпростряла на няколко километра от Сигри. Тесният, неотбелязан на картите, път е пълен със 180-градусови завои, пропасти и други подобни прелести. Пътят свършва пред неголяма административна сгрда, в която няколко «горски пазачо» продават билети. Като излязохме от колата, беше жега като в ада. Имаше си посетители, въпреки, че опашка не се беше образувала, и ние влязохме след тях да гледаме каменните дървета.
Бях чел за това чудо на Лесбос и си представях нещо по-обозримо. В действителност гората е на площ от 15 хил хектара, което, ако не бъркам в сметките, е 150 кв.км. Площта му е по-голяма от известната каменна гора в Аризона, а стволовете на каменните дървета правят Лесбоската гора уникална. Вкаменяването е станало преди 20 мил.години, когато, след едно вулканическо изригване, лава покрива огромните праисторическите дървета. Дърветата са си останали под земята, докато теренът не е почнал да се отмива – тук-там започнали да се показват, като счупени зъби, остатъците от стволовете.
Сега тук има музей и най-добрите експонати се окопават, ограждат, към тях се правят пътеки.
Силите на команията стигаха обаче само за кратък и повърхностен преглед, за няколко снимки и за няколко глътки вода, купена от доброжелателните “горски”. Слес което се качихме на колата и заминахме за Сигри.
На влизане в Сигри Всички пътища свършват в Сигри. За да се продължи по-нататък, трябва да се чака ферибота към континента. Ферито пътува два пъти седмично. Нямахме планове да ходим към континента, а само да се поразходим из Сигри, да хапнем и да се връщаме в Петра.
Започнахме с разглеждането. В Сигри има стандартен набор от забележителности. Най-важната е турската крепост от XVIII век, пазеща в миналото пристанището, което пък е била базата на един от турските флотове. Запазили са се стените и кулите на крепостта, в която може да се влезе през масивна желязна порта. Има две църкви – едната е в типично гръцки стил, а другата (Св.Троица) е била джамия. Интересното е, че от гледна точка на исляма, тя е неправилна – портите на правилните джамии гледат към Мека, а тази тук гледа на Изток. Вътре в църквата има голяма водна цистерна, с чиято вода е снабдявана съседната турска баня. Банята засега е затворена.
В Музея за естествена история са представени огромно количество вкаменелости от съседните “гори”.
Е, май това беше. Остана да спомена за идиличните къщички, където можете да наемете стая, за площада, обръжен от няколко кафенета, за пристанището, пълно с рибарски лодки, и за плажовете, образувани от лавовите потоци.... общо взето всичко, необходимо за медитацията и изолацията на пристигащите туристи. Е, а ние хапнахме в ресторанта на площада и тръгнахме обратно към Петра.
Връщахме се по друг, по-къс, път, като завихме след Скала Хори наляво. Шосето, независимо от заплашителния бял цвят на картата, се оказа съвсем наред – само в единия край минахме по несигурна натилка над една пропаст. Но като време беше два пъти по-кратко, така че по-късно пътувахме само по него.
Забележителност по пътя беше езерото с костенурките. Както си трябва: малък паркинг, къщичка за пазача или дресьора и костенурки, плуващи или почиващи си на брега.Малко преди Петра имаше табела “beach” наляво. Тръгнахме натам, където сочеше тя и след минутка се оказахме в Анаксос на , може би, най-добрия плаж на Лесбос. Тук имаше всичко: дълъг пясъчен плаж (към километър и половина), два-три неголеми хотела, бунгала, кафенета и таверни край плажа, шезлонги и т.н.и т.н. Но най-важното – всичко това удовлетвори съпугата ми. Така, че се взе решение сутрин да я караме най-напред тук, а ние, ако не ни мързи, да изследваме Лесбос, като обикаляме с колата по забележителностите….
Скоро ще се появи и трета част...Автор: Владимир Самойлов (Пущино), ноемви 2004г
Превод: мой
Руският оригинал
Блогът за пътеписи „Пътуване до...“ се премести на нов адрес http://patepis.com. Забелязвам, че все още очаквате да се появяват нови пътеписи на настоящия адрес – това няма да се случи. Всички тукашни пътеписи са преместени на http://patepis. com.
Минете на новия адрес http://patepis.com, където има вече към дванайсет нови пътеписа.
Новият урл за абонатите през RSS e http://patepis.com/?feed=rss2
До нови срещи на новото място!
Гласувайте за този пътепис:
