Един пустинен залез или спомени от почивката в Египет (част 2)

Хургада, Египет, Кайро, Райски остров

Част втора (началото е тук >>>)

След като няколко пъти в предходната тема за почивката ми в Египет стана на въпрос, че така и не дописах продължението, най-после се реших да разкажа, всъщност, най-съществената част, която включва екскурзиите и посещенията на различни интересни места.

Сега набързо прочетох какво съм писал, дали не съм пропуснал нещо и дали не съм сгрешил при разказването. Сетих се за няколко неща, с които е редно да започна. Първо — сравненията, които правя, било то за храна, за плажовете или обстановката — всичко това го правя на база 28 държави, които съм обиколил и летвата, която поставям е сравнително висока. На практика само ние тримата се оплакахме от плажовете и пясъка, защото сме били на остров в Тихия океан и сме виждали истински морски пясък... освен това всичко е субективно спрямо местата, които сме посетили и хотелът, в който бяхме. Кой знае — в Хилтън за 1000 евро може би нямаше да е така храната и нямаше да ми предложат да платя 10$ на рецепцията, но в крайна сметка аз не бях там за това — аз отидох, за да разглеждам и смятам, че видях. Египет е невероятно ценна дестинация, място, което всеки един трябва да изживее по свой начин.

Второ — съвет за хората, които ще купуват сувенири — не ги купувайте от големите и курортни градове! В Египет сувенирите се делят на два вида — истински и ментета, като ментетата са навсякъде — от магазините, през търговците на улиците и търговските комплекси до дечицата, които с дрипави дрехи ви гонят. Истинските се продават на определени места и ако сте с екскурзовод, той ще ви ги покаже.

Това, което ние видяхме, беше следното — за каменни сувенири, това са алабастровите фабрики... за папируси — националната академия в Кайро, където всеки папирус е със сертификат. Какво трябва да се има предвид — истинските, разбира се, са много по-скъпи от ментетата. Съветите ми са два — купете си истински за вас, за спомен, за дома, за да знаете, че имате истински папирус, донесен от Египет. А за подаръци на близки, приятели, колеги и т. н. — по-добре вземете евтини, но много на брой, защото на дали някой може да си позволи да раздаде на 50 колеги в офиса папируси, всеки от които е по 40$.

Що се касае до ментетата, като бях започнал да казвам — не ги купувайте от градовете... аз се излъгах да платя 20$ за 8 големи скарабея от камък в Хургада... при това след 10 минутен пазарлък, започвайки от 150$. Същите скарабеи ги имаше на следващия ден... продаваха ги дрипави дечица при храма на Хатчиптсу, по 3 за 1 долар! Истината е, че ми се доплака, защото дадох безумно много на мошеник от града, а на следващия ден едно, на вид 5—6 годишно момиченце, ме гони из пустинята с един голям каменен скарабей и ме молеше със сълзи на очи да го купя! Хора — ако отидете, не правете моята грешка. Ако ще купувате по много евтини сувенири — купете ги на екскурзиите, купете ги от хлапета, които не искат да ви излъжат, а да оцелеят.

За примерни цени на сувенири мога да кажа следното — голяма каменна фигурка — 1 долар. Малки каменни фигурки — 5 за 3 долара. Папирусни закладки за книги — 10 за 1 долар. Големи папируси (А4 формат) — 15 за 5 долара. Магнитчета за хладилник — 10 за 3 долара. Това поне са средните цени, които видях в района. И последното — в тази и предходната тема разказвам как сме прекарали, а не какво е Египет. Това го казвам поради многото критики от старата тема относно историята на тази цивилизация. Аз никога не съм твърдял, че тя не е от значение, още по-малкото съм я забравил — всеки един камък там има вековна история, но нея оставям за вас и времето, когато отидете — нека тя да бъде изненадата, която ще научите там... тук, както винаги, с шеговит тон, ще се опитам да пресъздам пътя, по който минах. Снимките от екскурзията са в тази галерия, разделени по папки, с прилежащи коментари и обяснения.

Но сега да се върнем на разказа. Предходната тема завърших с първата ни екскурзия, която беше до Луксор и Долината на царете. Пропуснал съм да спомена да не носите фотоапарати и камери в долината, защото е абсолютно забранено да се снима! Ако ви видят да снимаш — няма дори да се разправят, направо ти взимат техниката и те гонят... на един французин му взеха професионален фотоапарат... той пищя, но без особена полза — да ходи да се оплаче на мумията на арменския поп. Иначе навсякъде другаде — снимките са позволени. Съветвам ви да посетите поне 3—4 от гробниците, защото всяка една е уникална по свой собствен начин!

След тази изтощителна обиколка се върнахме в хотела и на път към ресторанта отново ни направи впечатление, че в центъра на хотела се провежда някакво шоу. Без дори да подозираме, попаднахме на представление „Звук и светлина“, подобно на това във Велико Търново. Оказа се, че в нашия хотел се провежда това мероприятие и въпреки че туристите плащат, за да го гледат, за нас беше безплатно като гости на хотела... именно по тази причина аз и брат ми го посетихме близо 3—4 пъти. Шоуто започваше с забавна програма на сцена, където аниматорите правеха скечове, танцуваха кючеци и играеха с гостите. Това продължаваше около час — онзи, през който обикновено хапвахме. След това шоуто се преместваше на огромна амфитеатрална сцена (вижда се на снимките) където имаше макети на най-известните туристически обекти в Египет. Там започваше шоу от музика, светлини и говор на различни езици, обясняващ подробно историята на всеки един обект и митовете за древен Египет. След това пускаха силни прожектори, пред които се провеждаше шоу с коне... невероятно красиво и впечатляващо, как скачат от кон на кон и т. н. Заслужаваше си да бъде видяно.

Последната част беше шоу с дервиши — това са, по думите на нашия екскурзовод, нещо подобно на монаси от древността, изповядващи окултна религия. В древността, ако някой дом бъде обладан от зли сили, а именно скакалци или някаква друга напаст, хората викали дервиши — те влизали в дома и започвали да танцуват, докато не изпаднат в транс. По този начин те прогонвали злото. Днешното измерение на тази традиция са танците — мъже, облечени с ярки и цветни кръгли поли, започват да се въртят в кръг, като полите се вдигат във въздуха... това на шоуто продължаваше по 20—30 минути, но казват, че истинските професионалисти го правят с часове. Полите им тежат близо 10—12 кг.

Следващата екскурзия от програмата беше

посещение на Райски остров

— отдалечено островче в морето, което е останало непокътнато, с искрящ бял пясък, палми и чиста вода с коралов риф. На тази екскурзия не отидохме, защото сме били на подобни места в Карибския залив и знаеш какво представлява, пък и бяхме изгоряли малко на слънцето, а точно тази екскурзия си е жив ад на райския остров заради слънцето. Лично много силно препоръчвам на хората, които не са правили подобно пътуване, да отидат — няма да съжалявате. Наистина е много красиво и ще си починете, но определено трябва много да се пазите от слънцето. Тук е моментът да спомена и за допълнителните екскурзии, за които просто не ни остана време да осъществим, но поучихме малко разкази от други туристи в хотела. Едната беше до Аслан, в най-южната част на Египет. Там е невероятно красиво... могат да се видят едни от най-запазените храмове от древен Египет, може да се види най-големият язовир в света (така казваха, въпреки че китайците направиха по-голям), можете да видите единствени останали египетски крокодили и т. н. Друга екскурзия беше до Александрия, но тя беше с нощувка, което ни затрудняваше. За там чухме само едно, но много важно нещо — модерният Египет. Казват, че не прилича на останалата част от страна — градът е силно развит и по много красив начин съчетава традициите с новото време.

Последната екскурзия, която си направихме,

в рамките на курорта Хургада, беше „Бадауея“

или посещения комбинация от екстремни спортове в пустинята, посещение на бедуинско село и арабска вечер с представление. Рано сутринта ни взеха с джипове и ни закараха на няколко километра навътре в пустинята. Там ни раздадоха квадрицикли и тръгнахме в конвой из пустинята — близо 30—40 минути, невероятен купон. Ако някой тръгне на тази екскурзия, нека предварително си купи от някъде кърпа за главата и лицето, защото иначе ще му се наложи да си купува на място, а там са много скъпи. Те са необходими, защото иначе буквало ще се задушите от вятъра с пясък, който ще ви брули по пътя. Когато се върнахме ни дадоха по едно бъги и ни пуснаха да се състезаваме на една писта — не особено забавно, но пък какво да се прави... след това ни качиха на камили, после на коне и пак се разхождахме из пустинята, но само в периметъра на къмпинга.

След това се качихме в джипове и потеглихме

навътре в пустинята към бедуинското село

Екскурзовод ни беше една рускиня, която ни направи невероятно впечатление. Тя много подробно разказваше всичко и ни показваше невероятни неща по пътя. В един момент тръгнахме да я разпитваме и тя си разказа историята — как е попаднала в Египет. Оказа се, че е офицер от украинската армия. Работила е какво ли не в Русия, а после и във Франция. В един момент, понеже имала малко повече пари, решила да заведе майка си на почивка в Египет. Там се запознала с мъж, в когото се влюбила. След като минало времето на почивката, тя още два пъти отивала до Египет при него и месец по-късно се оженила за него. Малко след сватбата се оказало, че той е доста заможен и живее през повечето време в Англия. Решават да заминат, но на границата нея не я пускат и той я оставя сама в Египет. Това се случило преди една година... от тогава тя е сама, но не може да си тръгне от страната, защото той не й дава развод, а без развод тя няма правото да напуска Египет без разрешението на съпруга си. И така — тя е затворник в една непозната държава... решила да изкарва малко пари с туризъм. Тъжна история, но по нейните думи е пълно с жени като нея — това, което я спасява, е че тя е много силна жена.

Но, да се върнем към бедуините. Тръпката започна още с пътуването до самото селце, защото шофьорът караше със скорост между 120 и 140 км/ч през пресечена местност в пустинята... говорим не за път, дори не и за пътека... говорим за каменно-пясъчна пустиня, с дюни и дупки... за да разберете за какво изживяване говоря, можете да погледнете това видео, което брат ми направи в джипа. Когато пристигнахме ни черпиха чай от билки и ни разказаха как живеят бедуините. Ще пропусна подробностите, но ще разкажа най-важното.

Едно бедуинско село се състои от около 50 до 80 човека (на праките всичките имат кръвна връзка), като това са номадски племена, които живеят в пустинята. Те се остановяват в райони, където могат да изкопаят кладенец, като кладенецът задължително трябва да е сравнително далече от селото, за да не го изпиват прекалено бързо. Тяхното общество е силно патриархично — имат един вожд, който е единственият образован човек в селото и единственият, който има документи и задължително кола. Денят на всички жени в селото започва с донасяне на вода от кладенеца на рамо, после правят чай на мъжете си и започват да готвят. Грижат се за децата, а наближи ли залез слънце — връщат се в къщите, защото по тъмно не трябва да са на открито. Мъжете от своя страна стават, отиват да си кажат молитвата, после си пият чая... след което се грижат за селото, основно мързелувайки... после сядат вечерта и хапват и си говорят — как да не си мъж там, а? В селото има една знахарка, която лекува и изражда. Раждаемостта е висока, но 70% от децата умират... ето защо, когато дойде моментът жената да роди, знахарката я води в планините, далече от селото, за да не я чува мъжът как агонизира. Когато се роди детето, ако е болно или недъгаво, го оставят в планината... не го убиват, защото религията им забранява — те го оставят само, за да може Аллах да реши съдбата му. А не го взимат, защото не могат да си позволят да се грижат за дете, което няма да е от полза за селото. Уникално е как се женят — младите момичета се женят на възраст най-късно до 14—16 години. Ако мъж иска да се ожени, той трябва да осигури нещо като зестра от пари, коза, кон или овца и камила. Всичко това струва скъпо и за да може да си го позволи, мъжът започва да работи в курортите в района. Уникалното е, че тези хора нямат документи и са неграмотни — отнема им години, за да съберат парите за сватба. Вождът на бедуините ги води до града сутрин и ги прибира вечер с автомобила. Когато съберат средставата, те ги дават за общото благо на селото. Тежък живот и много трудно пребиваване... по думите на екскурзоводката, бедуинските села се делят на няколко типа, в зависимост от начина на пребиваване. Тези, които ние видяхме, печелят от туристите — агенциите им дават пари и храна, а в замяна те допускат туристите да ги посещават. Те са по-оседнали, докато другите два типа се занимават с пренос на оръжия и наркотици или с търговия. Те са изцяло номадски племена и са постоянно в движение. Иначе самото село беше ужасяващо пусто... имаше един гълъбарник, в който гледат гълъби за ядене; едно оазисче, което е нещо като щаб-квартирата на вожда; няколко къщи, в които живеят; един ислямски храм за мъжете; едно подобие на кухня и обор за животните. Докато бяхме там, една местна бедуинка ни приготви царевични питки, като повечето хора нахраниха дечицата селото или даваха на камилите. Изкарахме там около час и нещо, а после обратно с към къмпинга.

В общи линии всичките забавления и мероприятия приключиха към 6 следобед, когато отидохме на шведска маса да вечеряме. Във връзка с възраженията по първата част на разказа за Египет, държа да спомена, че тук храната беше изключително вкусна. Дали защото бяхме изтощени от жегата и пътуването... не знам, но направо си облизах пръстите. След вечерята седнахме около една сцена, където ни раздадоха наргилета и започнахме да гледаме шоу. То включваше гълтач на огън и сабия, хипнотизаторка на кобра и отново дервиши. След шоуто дори имаше телескоп, с който ни показваха звезди. Тази екскурзия беше една от най-забавните, макар да нямаше много история в нея.
След вълнуващото изкарване за няколко дни, сутринта си тръгнахме от хотела с автобус

по посока Кайро

Пътуването беше горещо и изтощително, защото имахме само една спирка, а по пътя нищо интересно не се виждаше през прозорците.

В Кайро пристигнахме по сумрак. Това е един от най-огромните градове, които съм виждал през живота си... там има както невероятно богати, така и безумно бедни квартали, улици и хора. Хотелът ни се намираше в Гиза, на около 3—4 км от пирамидите и въпреки че очаквахме да бъде хубаво... беше кошмарно.

За да изпреваря критиката на някой върл фен на Кайро, искам да обясна защо. Хотелът се казва „Cataract Pyramid“, който се води пет звезди... имаше ресторант, който беше безумно скъп, а така нареченият „цетър на града“, в който се намираше, е един ужасно беден и страшен квартал... без осветление, без нищо!

Най-близкото място, от което си купихме по един чипс да изядем, беше на половин километър по една мрачна улица... Но! Замълчи сърце, все пак говорим за хубавото:) В този хотел само спахме, въпреки комарите, които ни разфасоваха, не ни оставиха да мигнем.

Сутринта тръгнахме, като се насочихме

директно към пирамидите

Тук ще съкратя историите, защото ако тръгна да разказвам с подробности, ще стане безумно дълго. Спряхме при пирамидите и ни дадоха половин-един час свободно време. Това се оказа крайно недостатъчно, за да обиколим всичко, но въпреки това успяхме. Какво беше важно да се види — обиколихме и трите пирамиди, защото всяка една е уникална да я видиш отстрани; влязохме в една от малките пирамидки (оказа се, че не са само трите, а има още десетки малки от по няколко метра), което беше едно от кошмарните ми изживявания... навън — 40 градуса жега, вътре тунел с диагонал метър, който върви със стръмно спускане надолу... и долу — нищо.

Само жега и тежък въздух, примесен с мисълта, че тук е седял труп... голи каменни стени и мрак. Ужасно е, но трябва да се види. В големите пирамиди не влизахме, защото таксите бяха прекалено високи, а и нямахме време... пък и след първата малка пирамидка нямах душевната сила да се напъхам в още една. Тук, за разлика от Долината на царете, нямаше нищо... нито йероглифи, нито предмети...

След като обиколихме и се снимахме, с автобуса ни качиха на една площадка над пирамидите, откъдето се откриваше прекрасна панорамна гледка. Важно е да отбележа нещо, което аз самият не знаех — Гиза е квартал на Кайро и всъщност пирамидите са в самия град. Освен това, пак нещо, което не знаех — Сфинксът е в подножието на пирамидите. Той ни беше следващата спирка — там разгледахме един храм, разгледахме самата статуя. Няколко важни неща, на които да обърнете внимание — вижте храмът под лапите на Сфинкса — погледнете как е изработен! Всичко е направено от огромни каменни блокове, донесени от Аслан... 800 км от Кайро! И тези блокове пасват до милиметър един към друг... блокове от гранит, който дори в 21 век е труден за обработка. Как се пренесли хиляди тонове на такова разстояние? Как са комуникирали мерили, за да бъде всичко толкова точно? Как са ги поставяли един върху друг? — Пас! Аз лично бях смаян. Другото важно касае самият Сфинкс — от както е изкопан от пясъка, той постоянно се руши... като пясъчен е! Останалото оставам за вас — нека има какво да видите, но ви съветвам — отваряйте си очите, защото там има чудеса! Чудеса, които човешкото съзнание не може да възприеме...

След пирамидите и Сфинкса се насочихме към една фабрика за парфюми... невероятно местенце и невероятни аромати. Възхищавам се на този народ как умее да ти продава — ако и в нашата фирма така си продавахме сайтовете, направо щяхме да сме милионери. Започнаха с едно невероятно представяне на аромати, като те пръскат, мажат и обясняват как френските парфюми са боклук, как тези са номер едно... абе промиват ти мозъка. След което започват: едно флаконче струва Х пари, ама ако си вземеш две, ще струват Х-10% и получаваш трето безплатно, пък ако вземеш 6 струват бла-бла... ние си взехме 6 големи и бяхме от най-скромните:)

Правете си сметка... Въпреки че не съжалявам, защото ароматите са наистина много добри и държат с дни! Последното местенце беше академията за папируси. Там подробно и нагледно ни показаха как се произвеждат папирусите и си купихме 5 със сертификати. После посетихме музеят в Кайро за два часа. Отново крайно недостатъчно време за подобно място. Невероятна красота и хиляди неща, всяко със своята история... отидете и вижте — няма да съжалявате! Оттам през един ресторант да хапнем на брега на Нил, в центъра на града... и после на летището.

Каква е равносметката — очарован съм! Пожелавам на всеки да посети Египет — ще ви остави спомени за цял живот! Какво ви трябва да знаете за там — ами вече го разказах... какво задължително трябва да имате със себе си — фотоапарат, камера и към 100—200 долара джобни на човек, ако искате да видите достатъчно и да купите подаръци. Весело разглеждане и дано някой ден отидете и видите всичко това, та дори и повече.

Автор: Стилиян

Снимки: авторът

Блогът за пътеписи „Пътуване до...“ се премести на нов адрес http://patepis.com. Забелязвам, че все още очаквате да се появяват нови пътеписи на настоящия адрес – това няма да се случи. Всички тукашни пътеписи са преместени на http://patepis. com. Минете на новия адрес http://patepis.com, където има вече към дванайсет нови пътеписа. Новият урл за абонатите през RSS e http://patepis.com/?feed=rss2 До нови срещи на новото място!

Гласувайте за този пътепис:

Един пустинен залез или спомени от почивката в Египет (част 1)

Египет, Хургада, Луксор

Макар и със закъснение, май му дойде времето да разкажа и за най-хубавата ми екскурзия от това лято — септемврийската ни

почивка в курорта Хургада в Египет

Заминахме през последния уикенд на септември с много добра промоционална оферта на Алфатур или TezTour (така се казва руската компания, която реално организира почивката — българските фирми са само посредници). Смея да твърдя, че туроператора ни си беше свършил работата прилично — не беше идеалното обслужване, но и няма от какво да се оплача — ако е имало проблеми, не се е дължало на тях. В общи линии за 7 нощувки в 4 звездния Alf Leila Wa Leila — Hotel & Fantasia на шведска маса със самолетния билет + прилежащите му такси и виза и екскурзия с нощувка в Кайро с посещение на музея и пирамидите излезе горе-долу 450 евро на калпак (това ако не броим допълнителните разходи за джобни и подаръци).

Излетяхме от летище София с чартерен полет директно за Хургада,

като целият самолет беше пълен само с български туристи, отиващи в курорта — това си е плюс, най-малкото защото е слабо вероятно да има терористи примерно. Нещо, което ми направи силно впечатление в самолета — обслужването по време на полета, в сравнение с от преди години, е меко казано смешно — сервират ти чаша вода и някакво дребно сладко купено нещо, като стюардесите бяха съвсем зелени и постоянно изпускаха нещо, разливаха, събаряха, бутаха се и им отнемаше по час и половина, за да минат от носа до опашката.

След 3 часов полет се приземихме успешно в Хургада, което се намира на брега на Червено море, под Синайския полуостров, 600 км. южно от Кайро. Оттам с автобусче ни взеха от летището, след като всички върло се нахвърлиха на плашещо евтините цигари — 3 долара на стек и ни заразкарваха по хотелите (тъй като от нашия хотел бяхме 20 човека — имаше българи за поне десетина хотела по крайбрежието на Хургада).

Alf Leila Wa Leila или на български — „1001“, като едноименните арабски приказки, беше най-красивият като екстериор хотел в района (сами ще го видите по снимките). Цялата архитектура имитираше стар източен дворец, с витите куполи и многото цветове и флорални орнаменти отвън, а вътре — всички мебели бяха със старинна и масивна визия, напомняща за английска аристокрация, примесена с арабската култура. Още с влизането в хотела обаче, пролича източната култура на местните — на рецепцията обслужващият започна да се пазари и ни предложи срещу 10$ (те имат местна валута, която наричат паундове, но реално всички боравят с долари) да ни настани в по-голям апартамент. За щастие на нас ни провървя и наистина бяхме в огромен апартамент, в сравнение с други хора от групата, които са си платили, но са ги настанили в малки стаи — се ла ви:) Веднага след като се настанихме се насочихме към ресторанта, за да вечеряме, което не беше никак лесна задача, тъй като целият хотелски комплекс представлява невероятна плетеница на два етажа, която спокойно може да се сравни с лабиринтите на Минотавара. Някои хора дори след седмица, прекарана в хотела, не можеха да се ориентират кое къде е, а аз за себе си съм убеден, че е имало места в хотела, които така и не съм видял и открил.

Но... да се върнем към ресторанта, които всъщност бяха няколко, или по-точно към кухнята. Въпреки че се имам за добро прасе, което не е претенциозно към вида и формата на храната и съм гастроном, който изпитва истинско удоволствие от яденето, смея да твърдя, че кухнята им е... извратена и не особено вкусна.

Всъщност на шведска маса дори успях да отслабна, точно защото не можех да си подбера ястие, което наистина да ми е вкусно. Всичко е блудкаво, с едни изострени и крайни вкусови качества, варени, печени... и едни ужасни сосове от нахут и други подобни. Е, имаха вкусни тестени изделия, но те не могат да компенсират липсата на добри салати и основни ястия. Е, не ме разбирайте, че са само гадости — просто може да бъде далеч по-вкусно... може и табелката Chicken да означава пиле, а не гълъб, което е местен деликатес. Печените им меса са прегорели и жилави, оризът и зеленчуците им са безвкусни (като турски зеленчук, който пазарува от борсата — тоест красиви, но не и вкусни!)... виж, за десертите бих се замислил, защото по традиция източните страни правят вкусотии по отношение на десерта. Иначе ресторантите бяха големи, с приличен избор на всякакви ястия, но пък безалкохолните им... бляк... каркаде и това е! Всичко останало беше гадно пепси, ужасно тръпчиво вино, силен и спиртен алкохол... да не говорим, че разтворимите напитки ги правеха с чешмяна вода, която е морска дестилирана... тоест — питейна е, но е соленичка. Това е като цяло за храната... по улиците на градовете им почти не видях лафки, в които да продават сандвичи, дюнери или друго за хапване на крак.

Хотелът ни не беше на първа линия на плажа, но пък имахме правото да ходим на плажа на един хотел, който е от същата верига. Е, на практика време за плаж не ни остана, защото наблягахме на екскурзиите, а пък и хотелът ни имаше достатъчно хубави басейни. Само един ден изкарахме на плажа и аз за една бройка да се одавя. Иначе пясъкът и морето им не струват... водата е по-солена от приемливото, мръсничка е, а пясъкът е или едър, или пепеляв...

Както казах, екскурзиите бяха най-ценното в Египет

Първата екскурзия, на която тръгнахме, беше до

Луксор и Долината на царете

Тук е момента да обясна за положението в страната, тъй като има неща, които никой не ни беше обяснил предварително. Египет е под военен режим от 1986г. когато е бил убит техният цар. От тогава е нещо средно между измислен социализъм и диктатура. Военните са навсякъде по улиците, междуградските пътища са собственост на армията и за да пътуваш от точка А до точка Б трябва да искаш разрешение от военните и да им платиш рента. Като цяло престъпност няма, но хората живеят невероятно мизерно и подтиснато. Всичките им квартали и градове наподобяват квартал Факултета и то в хубавите му райони. Колите са стари, очукани, без стъкла, без фарове — тук се сещам за едно от нещата, които тотално ме разбиха — нощем карат без фарове! Абсолютен мрак, на сред пустинята и карат без фарове... евентуално на габарити, но това в редки случаи. Както каза един шофьор на такси, след като го попитах: „Why?“ — „Oooh, sir, it’s a big problem! Very big problem!“ и самият той продължи да кара на тъмно. Хората са облечени в дрипави дрехи или чаршафи... бедност, неграмотност и наглост в крайни степени... защото, ако сте били в Турция и си мислите, че там продавачите са нагли, просто не сте ходили в Египет. Тук не можеш да минеш 100 метра, без някой да те набута почти насила в магазина си. Започва един пазарлък, всичко е без цени, всеки ти говори на псевдо-руски, псевдо-английски и се опитва да ти обещае от пиле в мляко, продавайки боклуци с качествена характеристика равна на Илиенци и Битака. Постоянно около теб тичат дрипави дечица, които ти пробутва боклучави сувенири, викайки след теб: „One dolar! One dolar!“. Тази реплика така ни се запечата в умовете, че на връщане към България цялата групичка се базикахме с това. Един от най-невероятните трикове беше когато продавач от магазин за папируси ни подари малки закладки за книги от папирус, на които ни написа на арабски имената и ни ги сложи в джобожете. След това останалите на пазара ни знаеха имената, защото бяхме като с баджове. До самия град Хургада отидохме само веднъж, на втория ден и ни достраша да повторим... по разказаното сами можете да се сетите защо! Магазините — бит пазар, хората — страшни, мръсни и неграмотни... улиците — тъмни, пренаселени и тъпкани с тъмни коли, каращи като безумни и навсякъде таксиметрови коли, които те гонят и подсвиркват. Пък и стоките им бяха еднакви във всеки магазин — памучни дрехи, без марка, без нищо... наргилета, дрънкулки и каменни сувенири, които всъщност не са от камък, а от гипс със смола.
Но... стигнахме до

екскурзията до Луксор

Това с военния режим го разказах, защото автобусите, които тръгват с туристи по някаква дестинация, първо се събират на едни паркинги, откъдето с военен конвой всички заедно тръгват в точно уречен час и пътуват със строго регламентиран от военните график. До Луксор се движихме колона от близо 100 автобуса — сами с представяйте за какво иде реч... и пътят е само наш, защото е отцепен от армията. Пътувахме първо през пустинята, която в този край на Африка е каменна, а не пясъчна, а после карахме покрай Нил. Реално от 80 милиона население на Египет, 98% живеят по брега на морето или Нил и се изхранват по примитивен начин от стотици години насам. Селата са от недостроени къщи, за да не плащат данъци, хората гледат с един празен поглед и както каза екскурзоводът ни: „Те се раждат мизерно и бедно... знаят, че предците им са живяли така, те ще живеят така... и децата им също... и се примиряват със съдбата си!“.

По пътя ни разказваха постоянно от митологията на египтяните, но е толкова дълга и безумна, че ще спестя разкази по темата. Аз лично запомних само, че според тях светът го е създал един бог, на който му било скучно и започнал да твори живот чрез мастурбация. Оттам нататък, без значение за добро или за лошо, за живи или мъртви, всичко се базира на секс! Стигайки до Луксор минахме по един мост над Нил, тъй като едно време са смятали, че източният бряг е земя на живите, а западният — на мъртвите и именно там бяха гробниците на царете.

Гробниците ще ги видите по снимките. Това, което научих там е, че всичко е било разграбено още от времето на самите египтяни, противно на очакването ми, че иманярите са модерна професия. Камъни, камъни, камъни и навсякъде всичко е обвито в мистерия, като постоянно се питаш: „Ама как са го направили?!“. Тунелът на гробницата в диагонал е 3 метра горе-долу, а вътре има гранитен блок, докаран от 500 км на юг от Луксор, който е 5 на 5 метра. Стените целите са в йероглифи с невероятно ярки и наситени цветове, които са се запазили 5000 години, а през последните 50 години са почти изцяло унищожени. Египет няма политика за опазване на историческите паметници — всеки влиза, драска, чупи, рони, краде... ужас! Взимат ти парите, пък ти прави каквото щеш! При все, че там е 1/3 от историята на човечеството... а те са я оставили на произвола на съдбата. За пример ще кажа, че преди години са решили да правят най-големият язовир в Африка, като построят язовирна стена на пътя на Нил (която са я строили българи с руски пари)... и започвайки строежа се оказва, че трябва да потопят един от най-красивите дворци, издълбан в скалите — храм на Рамзес 2. Съответно на никой не му трепва нищо и започват... тогава ЮНЕСКО са направили най-скъпата си кампания, изрязвайки целият храм от скалите и са го преместили на 100 км оттам.

Така, след Долината на царете минахме през една алабастрова фабрика. Това е работилница за сувенири от мрамор, като майсторите в тях са бившите иманяри и живеят точно под гробниците, за да могат лесно да си взимат каквото им трябва. Сега обаче са започнали да ги изселват и само туризмът все още ги крепи, за да стоят там. След фабриката продължихме към храма на единствената жена фараон — Хатчипсу или както се пише там. Той е построен в скалите и в момента е изцяло реставриран. Оттам продължихме покрай колосите на Мемнон (за да не правя линкове към галерията със снимки, просто имайте предвид, че там всичко върви хронологично и лесно ще разберете кое какво е), които са две статуи на богове, направени от кварцит. Уникалното при тях е, че кварцът в тях, при промяната в температурата издава зловещ звук като от крясък.

С това приключи пустинната ни обиколка от екскурзията до Луксор. Оттам нататък ни повозиха с корабче по Нил, а на брега хапнахме в един ресторант. Последва последната част от тура — посещение на Карнакския храм, който е най-големият религиозен храм в целия свят. Ако някой е ходил в катедралата Св. Петър в Рим... е това е поне 3—4 пъти по-голямо, а е строено преди хиляди години. Невероятно красиво и внушително... определено няма човек, който да не се впечатли при вида му. Тъжното е само, че след откриването му всяка държата си е чопнала по нещо — французите са откраднали единият от двата обелиска и сега стои на площад Конкорд в Париж, англичаните взели друго, немците трето и т. н. Оттам, след залез слънце, което е към 17 часа, когато рязко и неочаквано става тъмно, тръгнахме обратно към хотела ни.

Дотук, между другото, са снимките от първата галерия от Египет — ако ги разглеждате, ще проследите визуално разказаното по-горе. Продължението на историята ще разкажа по-нататък, за да не стане много информация на куп. Пълната галерия със снимки можете да видите тук. Разделени са на 3 заради ограничение на Пикасата за броя, тъй като общо са над 700 снимки.

На кратко за оставащото — ще разкажа за представлението Звук и светлина, което правеха в хотела, както и за арабските нощи и шоуто, което изнасяха, с коне, дервиши (има качено видео с танца им) и прочие; ще разкажа и за екскурзията до бедуинско село, с каране на бъгите и джипове; ще разкажа и за последната ни екскурзия, която беше в Кайро и за пирамидите.

Край на първа част

Автор: Стилиян
Снимки: авторът

Блогът за пътеписи „Пътуване до...“ се премести на нов адрес http://patepis.com. Забелязвам, че все още очаквате да се появяват нови пътеписи на настоящия адрес – това няма да се случи. Всички тукашни пътеписи са преместени на http://patepis. com. Минете на новия адрес http://patepis.com, където има вече към дванайсет нови пътеписа. Новият урл за абонатите през RSS e http://patepis.com/?feed=rss2 До нови срещи на новото място!

Гласувайте за този пътепис: