Косово в деня на независимостта си(2): Поглед от Скопие

Косово, Прищина, Скопие, Македония

Втора част на пътеписа (началото е тук>>>)

Автор: Първан Симеонов
Снимки: авторът


Авторски права: авторските права на материала са запазени и никаква негова част не може да се използва и препечатва без съгласието на АВТОРА

Ние решаваме да посрещнем самото обявяване на независимостта в Скопие. Струва ни се по-важно да видим какви ще ги вършат албанците там.

По пътя от Прищина към Македония не сме и очаквали да видим нещо друго. Безбройни коли с македонска и албанска регистрация с развети знамена. Една черква е оставена насред полето да пази християнските гробища.

Близо до нея седи табела за продажба на земя. На сръбски. Бързаме и се мъчим да снимаме от колата. Трудна работа.

Край едно село се събират повечко хора. Вижда се голямо гробище и паметник. Това е село Качанику (на сръбски беше нещо подобно), в което е едно от легендарните сражения на Адем Яшари. На български селото се казва Качаник. И това село може да бъде видно по картите на българския ареал. Но това точно сега изглежда като безнадежден спомен. Някой на шега подхвърля, че граничният пункт, който досега носеше името „Генерал Янкович“ сега вероятно ще бъде преименуван на „Адем Яшари“. Всъщност е съвсем възможно. В дясно Шар планина се е скрила в облаците. Колите с македонска регистрация и албански символи продължават да прииждат.

Косово си има и стауя на свободата. Гледайте внимателно!

Движим се със сериозна охрана — доста сериозна охрана

Шар се крие

На граничния пункт става ясно, че албанските знамена по колите се веят необезпокоявано още от територията на Македония.

Шпалир от знамена в прохода към границата с Македония (снимката е от Косово)

Младежи се щурат по КПП-то. Тръгнали са да влизат в Косово пеша с надеждата някой да ги вземе на стоп към Прищина. Дори някъде високо в гората край границата между Македония и Косово (която все още не е прецизно прокарана) се развява албанско знаме. Ясен и недвусмислен граничен белег.

И тая черква се е скрила (все още Косово)

Започва да се вижда и кръстът над Скопие. Един от многото кръстове и параклиси, които се появяват в последните години в Македония като панически отговор на албанското настъпление. Автоколоната с албански знамена продължава да се точи в насрещното платно. Трудно можеш да разбереш, че вече не си в Косово. Добре поне, че радиото пропява за Яни и Биляни, та да разберем, че сме в Македония.

Скопие

В Скопие равнодушно подминаваме закачените тук там албански байраци. Сякаш по силата на навик. Но накрая се сепваме и напрягаме врат да зяпаме знамената. Все пак сме в столицата на Македония. В този момент дързостта на албанските знамена в Скопие като че ли още ни изненадваше и учудваше. Съвсем скоро нямаше да бъде така.

Скопие е като мъртво. Паркираме горе до Калето и наостряме уши към албанските квартали в северната част на града. Чува се честа автоматична стрелба. Предлагам да ходим натам. Спътниците ми, доволно вещи по македонските работи, се хилят широко и ме уверяват, че съвсем няма смисъл да влизаме в кварталите. Интересното щяло да бъде в самия център на града. Не им повярвах в продължение на още няколко метра.

Чаршията в Скопие

Чаршията на Скопие е накачулена с албански знамена. Пред някаква кръчма мъже играят хоро. Вътре показват заседанието на косовския парламент.

Албанско хоро в Скопие

Гледката ни блъсна внезапно: огромно албанско знаме (такова не видях и в Прищина),

което покрива цяла сграда. Над него надпис „Шкупи“. Така албанците викат на Скопие.

Някакъв се катери по паметника на Скендербег и ръчка в ръцете на бронзовия конник албанско и американско знаме.

Този паметник е като близнак на монумента в Прищина. Сцена, осветление, музика. Някакви песни от най-новия албански епос. Пее най-популярният изпълнител в тоя жанр. Не пее в Прищина, а в Скопие.

Събира се огромна тълпа.

Бели капи с орли. Разни с омотани лица като за бой. Тук там стрелба с автомати. Виждам знаме на УЧК. Скандират „УЧК, УЧК“. Щракаме снимки и се връщаме да хапнем. В кръчмата всички са със знамена и зяпат заседанието на косовския парламент. Отвъд витрините търчат хора и стрелят. Един от нашите почва да праща съобщения на български журналисти, че новината в този ден за нас — българите, е май не толкова в Прищина, колкото в Скопие. Впрочем вече писах за това.

Пием ракия. Говорим на висок глас. За история, за сантименти, за география. И за демография. И пак за демография. Говорим на висок глас. Лицата отвсякъде се зазяпват по-нас. Говорим спокойно и достатъчно силно. Като някакъв отчаян отпор. На два ъгъла от нас сега почива Гоце Делчев.

Връщаме се на площада и си проправяме път в множеството. Тълпата е набъбнала и се е уплътнила. Ние оставаме като анклав един до друг. Около нас зачестява стрелбата с автомати. Това не го бяхме видели и в самата Прищина. Псувам полугласно. Просто идва някак естествено. Ония ми се радват и позират като ги снимам, а аз ги държа на мушката на фотоапарата и си мърдам устните в псувни. По едно време мравунякът полудява от екзалтираните приказки на ораторите. Явно вестта е дошла. Изпълнява се химнът на Албания. Стрелбата от пистолети и автомати става все по-честа. И започват фойерверките. Мероприятието е официално организирано в съучастие с община Чаир. Нещо като албанския район на Скопие.

Вижте как изглеждаше центърът на Скопие в деня на обявяването на независимостта на Косово:

Тълпата се събира

Тълпата отгоре

Американско знаме с албански орел

Знаме на Армията за освобождение на Косово (УЧК) се вее в Скопие

Орел и кръст

Тълпата отвътре

Пръскаме се да снимаме. Пак се събираме. И се изнизваме. По пътя някакви мижави патрулки запречват пътя. Няма и следа от „македонските патриоти“, които преди месец се заканваха на „бугарите“ покрай годишнината от смъртта на Мара Бунева и които тия дни драскаха по консулството ни в Битоля. От другата страна на Вардар градът се е сгушил и чака изстъплението да утихне. Тревожно светят малко прозорци в зданието на владата. Което прилича на сграда на прогимназия. В трагикомичен напън са се наредили пилони с македонски знамена. Но трудно бихме могли да злорадстваме срещу Македония. Та нали това сме си същите ние! С отдалечаването звукът от стрелбата зазвучава като постоянен фон. Светят минаретата на Арачиново. Намираме по седалките един наръч дискове и пускаме напосоки. Звучи „Един завет“...

Край

Бележка от Стойчо: след като гласувате за тази статия (бутончето малко по-долу) идете и чуйте малко косовско-„сръбски“ народни песни при Комитата>>>

Блогът за пътеписи „Пътуване до...“ се премести на нов адрес http://patepis.com. Забелязвам, че все още очаквате да се появяват нови пътеписи на настоящия адрес – това няма да се случи. Всички тукашни пътеписи са преместени на http://patepis. com. Минете на новия адрес http://patepis.com, където има вече към дванайсет нови пътеписа. Новият урл за абонатите през RSS e http://patepis.com/?feed=rss2 До нови срещи на новото място!

Гласувайте за този пътепис: