До Дания и назад (4): Копенхаген, ден втори

Продължаваме с приключенията на Бале в Дания(предишната част е тук>>>, а началото – ето тук>>>)

На следващата сутрин нашите домакини пак се изстреляха на работа в ранни зори. По това време Сашо изпълняваше отговорната, дипломатическа задача „боядисване на ограда с блажна боя“. Ние пък си изпихме кафетата и пак се придвижихме до центъра посредством лек автомобил. По път спряхме и се снимахме пред едно цъфнало дърво, което ни хареса още първия ден. Тъй като дървото беше разположено в някаква обезлюдена зона, използвахме статив.

Красиво датско дърво

Аз щракнах още няколко снимки от колата.

Паркирахме пред хотел „Адмирал“ и отново спестихме пари благодарение на находчивия Мартинчо. След това видяхме стоковата борса на Højbro Plads

Сградата на заден план е стоковата борсаи новостроящата се опера.

Операта е чак накрая на снимката

Операта нощем

Операта била подарък за град Копенхаген от някакъв дядка. Въпросният дядка се казвал Arnold Mærsk Mc-Kinney Møller и имал къде 27 000 000 000 долара. След това се отправихме към Кристияния. Това са някакви стари казарми, оградени с мрежа и пълни с непрокопсани братлета. Едно време на кралицата и хрумнало да им подари малко земя и да се отърве от прошляците в центъра на града. Даже на вратите има надписи: „Край на Европейския съюз“ и „Забранено за полиция“. Натам се минава по мост, защото е на островче. Имаше и една интересна, спираловидна сграда, която май беше нещо административно ама забравих какво.

Интересна сграда с неясно предназначение

Лутахме се известно време и накрая попитахме един с гола кратуна и криминален вид, къде е това чудо. Той ни отговори с дрезгав и зловещ глас: „Следвайте ме“. Пътем непрекъснато повтаряше да приберем апаратите, защото вътре щели да ни бият и убият. Пред вратата вече бяхме в компанията на 5—6 мега-криминалци, които влизайки в Кристияния запалиха по един хашиш в пълен синхрон. Вътре беше трагедия. Некакви дрипави пичове меткат табла по покривите на тенекиени бараки. Разни изцъклени моми, дето не разбират въобще, че им говориш нещо. А хашиша и тениските с Боб Марли бяха на такива цени, че само позяпахме. Мишо даже каза крилатата фраза: „Еееее... що немахме повече пари да се направиме и ние на хипари“. Попитахме двама-трима може ли да си дръпнем, но те ни наругаха и разкараха. Като цяло беше неприятно и се махнахме.

Снимка в Кристияния, която едва не коства живота на Мишо

Излизаме от Кристияния

Следващата спирка беше модерната, съвременна библиотека „Черният диамант“. Тя е разположена на един канал

На канала фотографи снимаха някакви работи с рекламна цел и аз ги позяпах (нали тогава още бех фотаджия нещо)

и пред нея има паркинг за велосипеди.

Библиотеката отвън

Сашо каза, че на тоя паркинг от година и нещо всеки ден спира едно старо Балканче, от тия с плоските рамки. За съжаление обаче нямаше представа кой е тоя играч, дето го кара. Разгледахме вътре, верно голем лукс, имаше и безплатен интернет.

Библиотеката отвътре

Една мацка даже нещо си четеше полегнала

После минахме през старата сграда (тя новата е построена лепната за старата) и се оказахме в една градинка.

Зала в старата част на библиотеката
Градинката зад библиотеката
Помолихме един чичка да ни снима (според мене чичката беше дърт педеруга)
Имаше и такива топчести дървета

От градинката излязохме на улицата, където е тоя дворец Кристиянсборг, с пичовете с калпаците. Поразодихме се още мъничко

Фалафел Хаус
Червената къща
Попаднахме дори на ей такова шпионско място

и се върнахме на Nyhavn 17, че стана време да се виждаме със Сашо и Ани. Там подрахме леко бира ама се стъмни и стана студено.

Тъпият хипар с китарата ни наду главите

Преместихме се в един много зъл бар на Strandstræde. Собственичката беше една двестакилограмова, възрастна датчанка с дрезгав глас и цигара в устата. Седеше на една маса и пиянстваше с някакви нейни съратници.

В бара имаше пиано и обстановката беше супер-свежа
Габровски в бара

Ние също попиянствахме и тръгнахме към къщи. Ани се качи в нашата кола, а аз и взех колелото и със Сашо велосипедирахме до Хелеруп. Там беше много яко, защото дойдоха гости. Мартинчо — шофьорчето. Той се занимавал основно с некакви Ганьовски далавери и „бройкане на мадами“. Видял Елена и питал Сашо: „Абе, Саше, какво е това къдравкото, пъргавкото, дето шета из двора?“, след което се самопоканил вечерта на гости. Аз седнах до него и го слушах и гледах най-съсредоточено. Бил от „Красна поляна“ и тия дни си купил зловещо БМВ с още по-зловещи джанти. Даде ни и акъл да зареждаме с някакъв дипломатически докимент бензин за 70 стотинки. После бега.

Мартинчо в Сашови

Ние се допочерпихме на люлеещите се столчета от 5 лева бройката и легнахме по леглата.

Допиваме си на люлеещите се столчета

Край на четвърта част, продължението в част пета>>>
Автор: Бале
Снимки:авторът

Блогът за пътеписи „Пътуване до...“ се премести на нов адрес http://patepis.com. Забелязвам, че все още очаквате да се появяват нови пътеписи на настоящия адрес – това няма да се случи. Всички тукашни пътеписи са преместени на http://patepis. com. Минете на новия адрес http://patepis.com, където има вече към дванайсет нови пътеписа. Новият урл за абонатите през RSS e http://patepis.com/?feed=rss2 До нови срещи на новото място!

Гласувайте за този пътепис: