Австралия: Mungo Adventure (9 част: Археология и овце)

Част 9: Археология и овце (предишната oсма част е тук>>>, а началото - ето тук>>>)

Някой е стъпвал тук преди 40 000 години

Обратно при моя бивак имам гости: семейство кенгура пасат трева край палатката и неспокойно се оглеждат. Нямам против да си пия кафето с тях, но като наближавам, по-едрото животно дава знак на останалите и всички започват плавно и меко, без видими усилия да се носят вълнообразно към храстите.

Кенгуро – невероятен динамичен баланс!

Информационния център е странно място. Отворено е, но ми е трудно да намеря някой за да си платя седемте долара. Обикалям сградата от всички страни, докато виждам някаква жена в униформа запътила се към паркиран 4WD. Настигам я и я питам как да платя. Тя очевидно е от племето аборигени които се грижат за парка. Жената сочи към дървен бокс прикрепен към стената и ми обяснява че е на самообслужване.
Аз се насочвам към бокса, а тя се мята в колата и изчезва в посоката от която аз дойдох.
Огромната пустош наоколо, яркото слънце, пушилката от нейната кола, която изчезва в далечината, целия този център отворен и оставен на мое разположение допринасят за сюреалистичното усещане. Сякаш съм попаднал във филм за човечеството след апокалипсиса (тук между другото е сниман “Mad Max” с Мел Гибсън).
Останал сам, за миг имам изкушението да не платя. Вярно на себе си българче! Наоколо няма никой и никой не би забелязал отсъствието на моите монети. Хваща ме обаче срам от тази мисъл и вместо седем в осигурения за целта плик пъхам банкнота от десет долара. Целия този свят се крепи на това доверие.

Вътре има богато и добре илюстрирано изложение със секции обясняващи различните етапи в историята на Mungo от праисторическо време до белите заселници и наши дни.
Изумен научавам, че само 28 години по-рано това е било една огромна овцевъдна ферма с повече от 50 000 овце. Оказало се че синкавите бодливи храсти, които издраха краката ми сутринта могат да бъдат използвани за храна на определена порода овце, подходящи за горещия климат. Мястото на моите мечти – овцевъдна ферма! Никак не се връзва с романтичната представа която съм си изградил.

По-късно ще видя останки от къщи на първите бели заселници, както и the Woolshed – постройката където са стрижели овцете.
Трудно ми е дори да извървя дължината на тази самотна сграда. В близо 50 градусовата топлина все още смърди на животните минали от тук преди 30 години. Как тези мъже са издържали по 15, 16 часа тежък труд в тези условия!

15, 16 часа тежък труд в постройка с ламаринен покрив при 40 градуса отвън.


... И близо 50º вътре. Вижда се решетката през която изпражненията на овцете падат долу, където... просто миришат.

Толкова е горещо, че хората са си строели къщите под земята. Такива къщи все още се използват в по-топлите части на Австралия.

Тази дупка е била къщата на някого живял тук преди много години. Вътре е осезателно по-хладно от непрощаващата жега навън.

В информационния център научавам и повече подробности за Mungo Woman и Mungo Man: най-старите ритуални погребения открити тук до този момент в Австралия датиращи от преди 40 000 години.

Mungo Man (интересно положение на ръцете). James Bowler е археологът направил откритието.

Когато го откриват, Mungo Man е предизвикал малка сензация в Австралия .
Сензацията се е превърнала в международна 25 години по-късно когато с по-модерни методи установили че останките са много по-стари – от преди 62 000 години. Ако е вярно, това директно опровергава африканската теория за началото на човечеството. Много професори е трябвало да преразгледат докторатите си. Възникват горещи спорове, които продължават и до днес.
В района са открити също множество други праисторически находки. Интересни са вкаменените човешки стъпки от преди 40 000 години.

Праисторически бегач

По това време трите огромни езера са били свързани и района е бил изключително подходящ за обитаване с умерен климат и богата флора и фауна. Според учените когато Австралия е започнала да пресъхва Mungo е бил един от последните оставащи оазиси с вода и зеленина. Това обяснява богатите археологически находки както и наличието на духове, които според аборигените продължават да витаят над езерото.

Друго, което научавам тук е че до Тhe Walls of China има червен път с обща дължина 70 км който ги обикаля и който води към по-малкия къмпинг. Там смятам да прекарам следващата нощ.

Следва продължението в част 10: Тhe Walls of China>>>

Автор: Веско Петров

Снимки: авторът

Блогът за пътеписи „Пътуване до...“ се премести на нов адрес http://patepis.com. Забелязвам, че все още очаквате да се появяват нови пътеписи на настоящия адрес – това няма да се случи. Всички тукашни пътеписи са преместени на http://patepis. com. Минете на новия адрес http://patepis.com, където има вече към дванайсет нови пътеписа. Новият урл за абонатите през RSS e http://patepis.com/?feed=rss2 До нови срещи на новото място!

Гласувайте за този пътепис: