Австралия (12) - Good Bye Mungo!

Част 12: Good Bye Mungo! (предишната единайсета част е тук>>>, а началото - ето тук>>>)

Картичка, подарена за рожденния ми ден от нежната половинка. Само си представете – тези скали са по-високи от 400 метра! Наричат се The Olgas!

Съдбата се усмихва над мен и ми изпраща Stephen, или Steve, както го наричат приятелите му (Стийв на български). Той е някъде около тридесет и носи същата кожена шапка като стареца, когото срещнах преди няколко дни, само че е нова и без тъмни петна по местата където се пипа най-често. Колата му също е нова – Toyota Land Cruiser съоръжена с GPS, сателитен телефон и още някаква апаратура, чиято функция не мога да определя.
Steve е открит и приветлив. С него се комуникира лесно – английския му е с университетски акцент.
Научавам, че работи с археологическа експедиция някъде на север и това е седмичното му пътуване до Mildura за провизии. Задните седалки и багажника са пълни с пластмасови денкове, натъпкани с различни продукти, 15 литрови туби вода, подобни на моята, а също и множество 20 л. туби бензин накачени отвън.
Използвам момента да го питам за Mungo Man. Steve се смее. Става дума за безкрайния ожесточен спор между двама професори в The Australian National University в Канбера, които с течение на годините все повече вадят на преден план огромното си его. По нашенски типично.

Steve щедро ми дава половин туба бензин и изчаква да се убеди, че Хондата ще запали. Разделям се с него с чувството че го познавам цял живот.

В Pooncarie напълвам при шокираща цена $2.00 за литър, обаждам се на нежната половинка, която не подозира нищо за малката опасност, в която съм бил (извинявай моето момиче) и поемам към Broken Hill.

Карта на Нови Южен Уелс
Пътуването в рамките на щата NSW. Mungo е над Mildura леко в дясно...

Карта на Австралия

...и в рамките на Австралия. Обърнете внимание на червеното кръстче в средата.

Така историята за Mungo свършва!
От тук нататък следва дълго шофиране обратно към Sydney през Broken Hill, Cobar, Dubbo, Orange, Bathurst, преспиване на два пъти в съмнителни мотели, селски кръчми и други по-малки приключения, но това вече е друга история.

Ето и моя милост: суетата не ми позволи да ви спестя тази снимка.

Дали имам желание да направя друго пътуване? Излишен въпрос.
Вече мечтая за The Red Centre: Uluru и the Olgas, там където е червеното кръстче, 8 000 км връщане от Sydney, а в сънищата си дори имам пълна обиколка на Австралия (20 000 км). Обещавам на съдбата, че ако ми даде тази възможност (друга командировка до OZ), ще изхарча $50.00 за нова бензинова туба или повече за две.

Благодаря ви, че бяхте с мен на това пътешествие!
Бъдете здрави и пълни с надежда!
До нови срещи!

Край

Автор: Веско Петров

Снимки: авторът

Бележка от Стойчо: Много благодаря на Веско за разказа за тази (поне за мен) изключително интересна страна. Блгаодаря му и за куража да пише и да публикува пътеписите си на нашия сайт!

Блогът за пътеписи „Пътуване до...“ се премести на нов адрес http://patepis.com. Забелязвам, че все още очаквате да се появяват нови пътеписи на настоящия адрес – това няма да се случи. Всички тукашни пътеписи са преместени на http://patepis. com. Минете на новия адрес http://patepis.com, където има вече към дванайсет нови пътеписа. Новият урл за абонатите през RSS e http://patepis.com/?feed=rss2 До нови срещи на новото място!

Гласувайте за този пътепис: