Пролетна Рига (1)

Част първа

РИГА 2007

Ето един от случаите, в които тръгнах към целта без никаква, ама абсолютно никаква подготовка. Отивах в Рига по професионални дела. Те поглъщаха вниманието и енергията ми. Да живее за кой ли път couchsurfing.com! На питането ми за настаняване се отзова младо момиче на име Лаура Калниня.

11.05.2007 г.
В 9:00 самолетът излита от Терминал 2 на софийското летище за Прага. Всичко минава благополучно, имам престой в чешката столица цели два часа.
Решавам да изпия едно кафе в зоната “пушачи” и плащам горчиви 4 евро за удоволствието.

В 13:10 чешко време продължавам за Рига. Към 14:00 часа латвийско време /няма разлика с българското/ самолетът прави няколко врътки над рижкия залив и се подготвя за приземяване. Балтийско море е спокойно, виждам огромна плажна ивица, брезови гори и равнина, вода, равнина, вода.

Внезапно се сещам за нелепото определение на Христо Стоичков “Швеция ли – тази държава пълна с вода…” Е, това тук е Латвия, но май в географско отношение нещата са до известна степен сходни. Латвия е страна с над 12 000 малки реки и с около 3 000 езера, а най-високата й точка е към 312 м.

Рига - река Даугава

След по-малко от половин час се намирам точно срещу Lidosta /летище/ Рига и чакам автобус №22, който трябва да ме отведе до центъра на града и по-точно до големия супермаркет “Stockmann”. Бях предупредена да внимавам с такситата /цветът на различните компании е различен/, да се доверя евентуално на “червените” и да имам предвид, че пътят до центъра /около 15 км/ ще ми струва към 10 лати. Да, бе! Ще си чакам автобуса. Рано е. Не бързам особено за никъде. Ето го! Купувам си билет с цена 0,30 лати /курсът е 0,70 лати към 1 евро или или 7 лати за 10 евро/. След още половин час съм пред големия супермаркет.

Изваждам планчето на Рига, с което се снабдих в инфо центъра на летището. Млада жена услужливо ме пита на руски език от какво имам нужда. Търся централната жп гара, отговарям също на руски. Тя е отсреща, посочва с ръка жената. Гарата наистина е отсреща. Започвам да се ослушвам с повишено внимание, защото освен руски, досега все още не съм чула латвийски език. Гарата е модерна и на територията й са разположени магазини, кафенета, ресторанти, салони… Трябваше да стигна до рижкия “Люлин” – квартал с панелни блокове, разположен около булевард “Локомотивес”. Билетчето е 0,25 лати.

Университетът

Решавам, че докато чакам, мога да хапна нещо дребно. Има голям избор от модерни заведения за бързо хранене от типа “Макдоналдс”, но аз искам нещо по-типично. Множество дървени и боядисани в червено и зелено будки, които предлагат тестени закуски, са разположени по продължението на целия коридор, от който /само наляво/ се стига до различните перони. Продавачките говорят предимно руски, и както се оказва – продават предимно руски специалитети. Аз си взимам белаш – нещо като поничка или пирожка с кюфте. Застанала на перона проумявам няколко неща – в Латвия наистина има много руснаци; много се пие; пушенето е забранено на всевъзможни публични места, в т.ч. и на гарата. Последното правило се нарушава масово на перона, но забраната си е забрана.

Влакчето потегля. Симпатични дървени седалки във вагона. Хора с мрежи и сакове пълни с алкохол. Момичета и жени с високи токчета. След 12 минути се изръсвам на спирката “Даугмале”, близо до която се намира блокът на Лаура. Предблоковото пространство е покрито с добре поддържана трева и… с брези. В 16:00 вече пием кафе в тясната й кухничка и провеждаме първия си опознавателен разговор.

Канали в Рига

Освен мен при нея гостуват младежи от Малайзия и Австралия. Момчетата скитат някъде из Рига в този момент, а домакинята е изморена от снощна веселба. Жилището е двустайно и още в мига, в който влязох, почувствах еклектичната атмосфера на новото объркано и търсещо поколение – от ретро снимки с плакати за кино и звезди от 60-те, до будистки символи и източни джунджурии, всичко това гарнирано с пиърсинга и татуировките на приятелките на Лаура, чиито изображения се виждат по стените. Велосипедът в коридора подсказва, че в тази равна като тепсия страна, хората често се придвижват и по този начин. Купчинката билети от музеи и театри в един пепелник говори, че младите тук все още не са загубили интерес към историята и изкуствата. Последната ми констатация се потвърди напълно в следващите дни.

Говорим за важността на утрешната ми делова среща, получавам насоки за разходката, която възнамерявам да направя всеки момент, допиваме кафетата и се разделяме. Този път се връщам в центъра на града с тролей №15. Спирам на последната спирка – “Университет”. Намирам се на една крачка от Вец Рига или Стара Рига. Тръгвам в посока към реката Даугава – тя е естествената граница на града.

Операта

Цялата територия на Стара Рига е обявена за част от историческото и културно наследство на света и е под защитата на ЮНЕСКО. Спирам се да погледам парковете от двете страни на канала, който тече успоредно на реката. Къщички за лебеди, патици, атракционни лодки, фонтани насред водата и разбира се – свежа зеленина, прекрасни нарциси /никога не съм виждала толкова различни видове!/ и лалета.

Температурата не надмина 15 С през целия ми престой. Комбинацията от сравнително ниски температури и влага поддържа растенията много свежи. Това за първи път го видях в Лил и Кале и коригирах погрешната си представа, че само на юг има цветна екзотика. Широколистните дървета в момента се разлисват, а някои видове още дремят с наедрели пътки.

Катедралата

Намирам се в предверието на стария град, там където някога е имало огромен пясъчен вал. Започвам разходката си от Паметника на свободата, построен през 1935 година. Прекосявам булеварда, успореден на централния “Райня” и продължавам в дясна посока към фортификационната кула от 1330 година. Кулата е наричана в началото “Пясъчната”, от 17 век – “Барутната”. От 1919 г. е музей на войната. Минавам покрай множество стари казарми, после отново завивам наляво и скоро се озовавам на един от най-известните площади в столицата – площадът пред Рижката катедрала (Домский собор) . Тя е седалище на лутеранската църква в Латвия и е една от най-големите и стари култови сгради в балтийския район, съчетаваща късен романски, нов готически и бароков стил. Построена е от и за епископ Алберт през 1211 г. Същият бил предводител на немските рицари от ордена “Братя на меча”, които основават Рига през 1201 г. Немското присъствие и влияние в Рига не е смутено особено от полско-литовското владичество през 16-17 век и трае до идването на шведите през 17 век /в известен смисъл и по-късно/.

В хаотична последователност преминавам през някои от основните забележителности на стария град:

къщата на “Черните глави”
Построена е през 1330 г. за нуждите на кметството и на търговците. От 15 век е използвана от обществото “Черните глави” – сдружение, което е допускало за членове само търговци ергени. Покровителят е св. Морис. Сградата е била напълно разрушена през 1941 г. и напълно възстановена през 1999 г.

Тържество пред кметството, къщата на "Черните глави" и статуята на Роланд

черквата “Св. Петър”
Свети Петър е един от светците на града. Строителството е започнало през 13 век. Дървената кула в бароков стил от 1690 г. е била най-високата в света. Черквата изгаря през Втората световна война. Възстановена е през 1973 г., но кулата вече е от метал и е висока 123,25 м.

Голямата гилдия и жълтата къща с котката

Малката гилдия

Голямата и Малката Гилдии
В Малката Гилдия през 14 век се приютяват местните занаятчии и тук изработват професионалните си кодекси. Голямата Гилдия е била “запазена” само за чужденци и преди всичко за заможните немски занаятчии.

Бременските музиканти

В близост до черквата “Св. Петър” забелязвам паметник на “Бременските музиканти”. Снимам го и тъна в неведение защо и как този паметник е тук. Сядам за кратък отдих на площадчето “Лива” до Гилдиите и започвам да разучавам и преговарям информацията за обектите, които до този момент съм видяла.

Черквата Св.Петър - кулата е висока 123, 25 м

Успявам да разбера няколко неща:

1. Рига има 800 годишна история;
2. Очевидно градът винаги е представлявал интерес за всевъзможни окупатори поради стратегическото си географско положение – защитата е постигната чрез система, състоящата се от огромен пясъчен вал - река, която сега не съществува /тече някъде под земята/ - крепостна стена – река Даугава;
3. Изобилието от сгради на професионални гилдии от средновековието е сигурен белег за богатството и просперитета на града в онези времена;
4. Ярко изразена, разрушена през 1941 г. и възстановена през следващите години /особено след 90-те/ средновековна архитектура – черкви, борси, но и жилищни сгради;
5. Доминиране на Лутеранската църква, но присъствие също на католически, православни и юдейски храмове;
6. Единственият град в Европа, в който има толкова много архитектурни произведения в стил Ар нуво или Юнгенщил, или Модерн /както е по-прието да се нарича у нас/.

В съседните кафенета местни хора и туристи отпиват бира и се наслаждават на хубавия ден. Спокойно място е Рига!

Наближава 20:30, когато решавам да тръгна обратно към гарата. Напускам площадчето “Лива”, преминавайки покрай множество сергии с кехлибарени изделия. Кехлибарът /дзантарс или амбър/ е един от специалитетите на района – както в миналото, така и днес. Светло е и по нищо не личи, че скоро ще се стъмва. Дали ще свикна с дългите дни и късите нощи в този период? Към 22:00 се приобщавам към компанията на Лаура. Разговаряме с другите й гости за пътешествия. Скоро се разделяме, защото утре ме чака работа.Дълго не мога да заспя. Преговарям някои моменти от презентацията.

Към 05:00 се събуждам от силното слънце, посетило стаята ми.

Продължението във втора част>>>

Автор: Росица Якимова

Снимки: авторът

Блогът за пътеписи „Пътуване до...“ се премести на нов адрес http://patepis.com. Забелязвам, че все още очаквате да се появяват нови пътеписи на настоящия адрес – това няма да се случи. Всички тукашни пътеписи са преместени на http://patepis. com. Минете на новия адрес http://patepis.com, където има вече към дванайсет нови пътеписа. Новият урл за абонатите през RSS e http://patepis.com/?feed=rss2 До нови срещи на новото място!

Гласувайте за този пътепис: