18 февруари 2008

Нова година в Дубай и Абу Даби (ОАЕ) – част втора

Блогът за пътеписи „Пътуване до...“ се премести на нов адрес http://patepis.com. Забелязвам, че все още очаквате да се появяват нови пътеписи на настоящия адрес – това няма да се случи. Всички тукашни пътеписи са преместени на http://patepis. com. Минете на новия адрес http://patepis.com, където има вече към дванайсет нови пътеписа. Новият урл за абонатите през RSS e http://patepis.com/?feed=rss2 До нови срещи на новото място!

Дубай, Абу Даби, Нова година

Абу Даби

(началото е тук>>>)


Както вече казах Абу Даби е и столицата на ОАЕ. В превод името означава „Бащата на газелата“. Легендата разказва, че в далечни времена, когато по тези земи са живели само отделни родове двама братя... вероятно от фамилията Зайед (наистина не успях да запомня имената там) преследвали една газела. Стигнали до водата, но газелата преплувала отсреща на острова, когато двамата братя я настигнали, видяли, че тя пие вода от един извор. Това поставило началото на града Абу Даби, който всъщност е разположен на Т-образен остров в Перскийския залив. На път към Абу Даби бегло се вижда и къде се намира Острова на света: острова, който е съставен от няколко по-малки острова, всеки от който има формата на континентие на Земята:-)
Абу Даби се счита за най-богатия град на света и действително, той е разположен в един от най-богатите на петролни залежи район. Друг е въпроса, че доколкото зная Саудитска Арабия доста конкурира по богатство Абу Даби, но....:-)
И въпреки, че става дума уж за еднаква култура, още с приближаването към Абу Даби започва да се усеща разликата. Първото, което прави впечатление е все по-забелязващата се зеленина покрай пътя.
Малко преди да минем през мостовете минахме и покрай малкото останали от древността... сгради.
Колкото повече наближаваме, толкова по-зелено става и... макар в далечината да се виждаха вече високи сгради, някак... усещането е за уют
Имахме огромното желание да влезем в селище, което доклокото разбрах е нещо като място на занаятите, но беше затворено:(Е, снимахме му табелата и после поснимахме малко сградите от далече.... отново борейки се с маранята или мъгла или каквото и да беше това
След това продължихме към сърцето на града и.... сред високите сгради. Едно от имената на Абу Даби е Арабския Манхатън. И ако в Дубай сградите изникват по-големи и по-лъскави, но все още нямат като че ли свой собствен дух, то в Абу Даби се усеща, че сградите са по-стари, но някак по-подредени.

На много места в Абу Даби между сградите се виждат и тези... скулптури, които са нещо като символ на гостоприемството — кафеник, чаша и ароматизатор

И да не си мислите, че само ние си имаме топ??
Всъщност и в Дубай и в Абу Даби е удивително съчетанието на високите сгради и ниското жилищно строителство. Досега гледах, нямам подходящи снимки да покажа. Разбира се, част от това ниско строителство са доста скъпи жилища, които са на.... жените на дадените собственици :-) По закона там, когато мъж има поне две жени, то той задължително трябва еднакво да осигурява и дава и на двете. Ако на едната купи вила до своята, то задължително и на другата трябва да има същата. Това важи за всичко, дори за дрехи, бижута, храна :-) А не мога да ги мисля тези, които имат повече жени :D
В Абу Даби се намира и една от най-големите... строителници на типичните арабски Доу (Dhow)галери. Дано намеря снимка на такава, но на времето те са били само от дърво. В наши дни такива галери се използват за туристически разходки, голяма част са превърнати в плаващи ресторанти. Същевременно на всеки 2 години се провеждат състезания с такива галери, като за да няма сърдити, ако едната година е в Абу Даби, то следващото състезание след две години е в Дубай и после пак
:-) Аз лично нищо не разбирам от лодки (тук може би Адмирала ще каже повече), тяхното правене и тн, но казаха, че сегашните за състезания вече не ги правят само от дърво, все повече се използват и модерни материали за облицовка... Но естественно чинно снимах.

А ето и едно лирично отклонение, при един от хотелите бяхме спряли за почивка, тоалетна и... се оказа, че там има бар „Хемингуей“... :-) Аз като видна негова почитателка нямаше как да не го снимам


И ето още малко от Абу Даби
А, ходихме и до пазара за килими, ама нещо не се впечатлих... :-)
Всъщност май на повечето от туристите им хареса Абу Даби, но мен не ме грабна. Сигурно защото и казаха, че за разлика от Дубай, там съвсем няма толкова добър нощен живот, правилата са доста по-строги...
За жалост не беше разрешено снимането в музей-магазин, в който влязохме и в който имаше невероятно прекрасни неща
:-) Страхотна изработка на гоблени, красиви шалове, да не говорим за други пана, порцелан, мебели (малки масички примерно).... ако намеря линк ще добавя.

Малко се уморих, но продължавам. Разбира се, не само сгради и статуи на чаши и кафеничета гледахме.
Всъщност преди да влезем в града бяхме на едно от най-невероятните места. Джамията Шейх Зайед. Тези, които са ходили преди са я виждали само в строеж. Всъщност сега като бяхме още около нея, а и вътре имаше строителна работа, но... бяхме късметлиите, които нашия гид успя да вкара вътре.
Мълвата гласи, че мюсюлманите по света доста се възмущават от размера на тази джамия, защото е вече по-голяма от джамията в Мека. Но тя освен, че е явно по-голяма, тя е и по-пищна, по-лъскава... За онези, които не знаят, в мюсюлманството е забранено да се изобразяват каквито и да било хора, затова всички украси са през флорални мотиви. Е, въпреки, че сме друговерци, пуснаха ни да разгледаме отвътре... Ако човек наистина се абстрахира от религиозните си скрупули, няма как да не ахне...

И както си му е ред, забрадиха ни с черни кърпи, а тези жени, които бяха с панталони или по-къси поли облякоха в черни роби, разбира се събухме се боси и влязохме вътре...
Няма начин с фотоапарат да се снима всичко, добре бяха тези, които са с камера.


Така и не разбрах за какво служат тези монитори...

Оттам отидохме и залата, която според мен е под най-големия купол
Знам, че през тези снимчици няма как да се усети, но няма начин човек вътре да не ах-не пред тази невероятна естетика и архитектура. Всъщност после се оказа, че наистина сме от малкото, които са пуснали да влязат вътре...

И още малко от Абу Даби :-) Както вече споменах, има едно негласно състезание между Дубай и Абу Даби. И след като в Дубай направиха Бурж Ал Араб, хотела, който е обявен за първия 7* хотел, то естествено е и в Абу Даби да се появи такъв, но... да е още по-по-най :-) И ето хотел Емиратес Палас :-) В него така и не влязохме... така, че няма как да направя сравнение, но хора, които са влизали и в двата считат, че ако Бурж е по-модерен от вън и по-кичозен отвътре, то Емиратес Палас от вътре е в пъти по-издържан, с в пъти по-добро обслужване. За сметка на външността, която е точно обратното на модерна сграда:-)

Естествено, в края на обиколката на забележителности спряхме и за пазаруване :-( И докато другите се втурнаха да купуват дрехи и какво ли още не, аз отидох до щанда за плодове и си накупих плодове, за които дори не бях чувала :-) Друг е въпроса дали ми харесаха на вкус всички :-) И следобед уморени, но доволни тръгнахме да се прибираме в Дубай

И понеже който си е с късмет, той си го следва, докато пътувахме към Дубай ми звъннаха от офиса на партньорите, че имат недостиг на хора и да направя трансфера и заведа хората, които имаха резервация за вечеря в Бурж Ал Араб. Естествено, колкото и да бях уморена изобщо не се двуомих. Още повече, че само като водач не бях длъжна да отговарям на условията за дрес-код.....
И така, няколко часа по-късно, вече по тъмно се озовах пред толкова прословутия хотел. Не мога да отрека, че за разлика от почти никаквия ефект през деня, то вечерта гледката действително е изумителна. Целия хотел беше осветен от променящи се цветове и действително напомняше на корабно платно, което едва ли не се движи.
Тежки и претенциозни са изискванията към посещаващите хотела туристи. Първото е, че без резервация, било за ресторант, било за бара няма начин да се влезе в него. Доста преди да се стигне до входа има бариера, където охраната проверява всеки. Оттам кой пеш, кой с голф колички, кой с лимузини ги откарват до входа. Нашия бус не го пуснаха, но пък се разходихме пеш през част от градината до входа. И колкото повече се приближава човек, толкова повече се усеща наистина пищността на хотела.
Вътре..... добре де, ако трябва да съм откровена, влизала съм в пъти по-хубави като стил хотели. Но пък наистина човек само като помисли, че влиза в едно място, което просто виждаш ужасно много пари на едно място... Едни казват, че златото по парапети и украса било около 2 тона, други стигат до 5 тона... Така или иначе действително се влиза в една сграда, която ако човек погледне нагоре, едва стига погледа му до тавана. Иначе фоайе, срещу входа стъпаловидни фонтани, от двете им страни ескалаторите, които водят до района на лоби бара. Там беше и рестораната, в който мисля че само НЕгости на хотела ходеха. Бях малко притеснена, защото не всички от групата отговаряха на изскването за облекло, което всеки получава дори и през нета да си направи резервация. Но се оказа, че не е чак толкова строго. Докато хората вечеряха, се оказа, че кафето съвсем не е чак толкова непоносимо скъпо.
Достъпа за туристи е доста ограничен — района на лоби бара, евентуално с асансьор до панорамния бар, където също ако нямаш резервация не можеш да влезеш, но пък има панорамен асаньор. До ресторанта, който се води подводен изобщо дори не пускат. Всъщност не е нужно човек да знае къде пускат и къде не, почти навсякъде където не може има дескове, където любезни служители на хотела обясняват, че не може
:-)
А, на нивото на лоби бара се намира и фонтана, който бил по не помня каква специална технология, и който на всеки кръгъл час изстрелва струя висока 30 м, а през останалото време водата променя формата си от прескачащи се капки до струи като от чешмичка, които обаче ако прекъснеш с пръст, по струята притичва светлинка. Е това само с камера можеше да се снима :-) Но грозни или не, ето малко снимки от вътре

Това са входовете към мезонетите нагоре по етажите,


В хотела няма стаи, а само мезонети, като най-евтиния вариант (тоест в нисък сезон) е около 1600 долара на вечер. А на последните етажи се намират двата апартамента на шейха и на.... някой, който беше с малко по-нисък ранг :-)
А, като казах шейхове, и в Абу Даби и в Дубай минахме доколкото може близо до входовете на дворците на управляващите, а в Дубай и на сестрата на Ал Мактум.
В Дубай беше по-лек явно режима, имаше униформени, но толкова и иначе се разхождаха бавно и спокойно фазани, които изобщо не им пукаше от автобуса. Сигурно там е по-страшно да убиеш фазан на емира, отколкото ако убиеш човек
:-)
Докато палата в Абу Даби беше много строго охраняван, с въоръжена охрана и едно от рода на БТР. Снимки естествено няма, защото не се позволява дори и през автобуса. Е, ако някой е успял тайно с камера.... :-)
Тоест дори и през палатите, пак се усеща, че в Дубай всичко е доста по-олекотено като правила.

А за да довърша с дневния Дубай, да не пропусна да кажа, че ходихме и до Палма Джумейра, но изрично ни предупредиха,че няма шанс да навлезем навътре, тъй като всичко е частна собственост и... достъпа е само с покана :-) Както знаете, в Дубай има 3 острова с форма на палма. Надявах се поне от самолета да снимам, но не би.
Но пък за сметка на това при разходката ни в града като минахме през пазара (на арабски е „сук“), пресякохме канала с едни удивителни лодки, които.... ами аз поне едва се сдържах да не викам :-) Те са плитки, по средата има сковани като пейки, където всички сядат, разминават се с блъскане, но си е вид транспорт :-)
Оттам стигнахме до пазара за подправки, който също е по-скоро запазен с атракционна цел, оттам и златния пазар. Абе аз така и не се престраших да ползвам обществени тоалетни. ИНаче казано, какъвто и лукс да се вижда, има си местата, където си е мръсотия :-)
А, за момичетата, които им е писнало от нахалството на арабите — в Дубай такова нещо няма. Да, оглеждат, извръщат глави, но никой не си позволява да бъде нагъл като в Тунис, Египет. Доста по-сдържани, може би от страх, но... Също и за пазаренето — в доста по-умерени граници и не е изключено, ако някой каже много ниска цена, директно да откажат да се пазарят повече дори и за друга стока, а да не говорим, че изобщо го няма това да вървят след купувача и да продължават да предлагат стока.

Продължението в част трета>>>

Автор: Таис

Снимки: авторът

Блогът за пътеписи „Пътуване до...“ се премести на нов адрес http://patepis.com. Забелязвам, че все още очаквате да се появяват нови пътеписи на настоящия адрес – това няма да се случи. Всички тукашни пътеписи са преместени на http://patepis. com. Минете на новия адрес http://patepis.com, където има вече към дванайсет нови пътеписа. Новият урл за абонатите през RSS e http://patepis.com/?feed=rss2 До нови срещи на новото място!

Гласувайте за този пътепис:

Блог класацията на България

2 коментара:

sp каза...

Muito interessante este blog. Voltarei mais vezes. Deixo um abraço peludo e a minha simpatia.....

Стойчо каза...

Gracias!:-)