15 февруари 2008

Край Охридското езерооо...

Блогът за пътеписи „Пътуване до...“ се премести на нов адрес http://patepis.com. Забелязвам, че все още очаквате да се появяват нови пътеписи на настоящия адрес – това няма да се случи. Всички тукашни пътеписи са преместени на http://patepis. com. Минете на новия адрес http://patepis.com, където има вече към дванайсет нови пътеписа. Новият урл за абонатите през RSS e http://patepis.com/?feed=rss2 До нови срещи на новото място!

План на екскурзията


  • 1 ДЕН (събота)
    Тръгване от София в 8:00 ч. от паркинга пред стадион „Васил Левски“. Пътуване с автобус към град Охрид, като по пътя се спира в град Битоля и се разглеждат останките на Хераклея — древния град на Филип Македонски. Минава се през Отешево, Преспанското езеро, планината Галичица (национален парк), като се правят спирки за съзерцание и снимки. Вечерта пристигане в Охрид и настаняване по квартирите.

  • 2 ДЕН (неделя)
    Туристическа обиколка на град Охрид — Паметникът на Св. Св. Кирил и Методий, църквите „Света София“, „Св. Климент Охридски“ и „Св. Пантелеймон“, като последната е ранно християнска базилика, „Св. Йоан Канео“ и „Св. Богородица“. Разглеждане и на Амфитеатъра, Самуиловата крепост и др. Свободно време в града и втора нощувка в града.

  • 3 ДЕН (понеделник)
    Екскурзия до манастира „Свети Наум“, с посещение на параклиса „Света Петка“ със светената вода. По пътя се спира на Билянините извори. След това по желания разходка с корабче по Охридското езеро. Свободно време и трета ношувка в Охрид.


  • 4 ДЕН (вторник)
    Разглеждане на град Струга на 15 км от Охрид, където се разглеждат чаршията (търговската улица), къщата на Братя Миладинови, изтичането на река Черни Дрин от Охридското езеро. Продължаваме към Дебър, Галичник (етнографски музей на открито), разглеждаме по пътя на манастира „Св. Иван Бигор“ известен с най-добрата дърворезба на Балканите. Нощувка в хотел край езерото в националния парк „Маврово“.

  • 5 ДЕН (сряда)
    Сутринта закуска в хотела и тръгване към град Скопие. Около обяд пристигане в Скопие, като преди това се посещава църквата „Свети Спас“ с гроба на Гоце Делчев, крепостта „Калето“. В село Нерези край Скопие се посещава уникалната църква „Св. Пантелеймон“. Свободно време, след което тръгваме към България и пристигане вечерта в София.

А ето и действителността:
1 ДЕН (събота)
Групата за македонския тур се събра в една съботна сутрин на паркинга пред стадион „Васил Левски“. Оказа се, че сме към 45 човека. Времето беше приятно хладно и си нямахме никаква представа, че така ще си остане до завръщането ни след 5 дена. Както и да е! Тръгнахме към 8:30 по пътя за Кюстендил и щяхме да пресечем границата ни с Република Македония през ГКПП Гюешево. Преди да стигнем до границата спряхме за малка почивка някъде около или преди Кюстендил. Следващата ни спирка беше Българо-Македонската граница. Един час по-късно бяхме на македонска територия


Първото село през, което минахме беше Крива Паланка. След това продължихме към град Битола, където разгледахме руините на древния град на Филип Македонски — Хераклея. Този исторически обект се намира на края награда. Входа беше 1 евро, но ние бяхме голяма група, иначе е повече. Интересните неща там бяха големите мозайки и амфитеатъра. На мозайките са изобразени животни символизиращи различни религиозни обекти. Някой от мозайките бяха скрити под насипан пясък и брезент за да се съхранят и за следващите туристи


След това се върнахме с автобуса в Битола, къдто имахме малко свободно време. Минахме по главната пешеходна улица, където имаше поставени няколко обществени терминали предоставящи достъп до различна информация за града. Между другото поставянето на такива устройства пред туристически обекти или на натоварени места в градовете е доста добра идея! На края на улицата имаше нещо като площад.


Там се намираха джамията и градската часовникова кула, която се оказа нещо като храм. След кратката разходка продължихме по план към град Охрид. По пътя минахме през няколко патарини (пунктове за събиране на пътна такса), а пътя не беше кой знае какво. В програмата беше включено разглеждане на националния парк Галичица — планината между Охридското и Преспанското езеро, от където се разкривали превъзходни гледки. Тъй като, когато наближихме разклона падна гъста мъгла и намалената видимост нямаше да ни позволи да видим много от околността, решихме да продължим директно към Охрид


Когато най-сетне пристигнахме в Охрид беше тъмно и валеше дъжд. Изчакахме да дойдат хазяйните на квартирите където щяхме да преспим 3 нощи. След като се разпределихме по къщите излезнахме за кратка разходка из града, както и да похапнем нещо. В крайна сметка попаднахме в някакъв нов ресторант, в който сервитьора беше завършил във Варна. Като разбра че сме българи се разприказва и ни обеща да ни разведе из нощните заведения на следващия ден.


Когато се пребирахме към къщата, дъждът все още валеше слабо. На сутринта се оказа, че стаята ни има хубава гледка към Охридското езеро.


Панорамата от нашата стая

2 ДЕН (неделя)
Вторият ден от пътешествието ни в Македония беше определен за разглеждането на историческите забележителности в град Охрид. След като се събудихме сутринта, забелязах прекрасната гледка към Охридското езеро от терасата на нашата стая. Разбира се веднага я снимах. Времето беше както обикновенно — облачно и леко хладно, но приятно за продължително ходене надолу нагоре из града. Към 9:30 се събрахме отново пред паметника на Кирил и Методи в началото на кей Маршал Тито от където може да се хване лодка-такси за някъде си.

Изневиделица се появиха два лебеда плуващи в езерото и тях ги снимах. Първия обект за посещение беше някакъв музей на крайбрежната улица някъде в подножието на хълма с квартирите. Улиците в тази част на града ми заприличаха на тези в стария Созопол. Там имаше и много табели за стаи за туристи (соби). След това започнаха да се нижат една след друга различни църкви, като ми е трудно да си спомня техния ред. Вървяхме по интересни улички като от време на време се забелязваха и доста хубави къщички с градинки отпред.


По едно време стигнахме до амфитеатъра от където се откри гледка към отсрещните планини частично покрити със сняг и върхове в облаци. Там местният екскурзовод ни разказа нещо за амфитеатъра, както и за другите обекти, но в един момент ако не си записваш, всяко следващо нещо започва да ти се струва като предишното! За справка вижте картата на тази част от града.



След това се насочихме към Самуиловата крепост. Там освен изгледа към града, другото интересно нещо беше присъсствието на един местен музикант с гайда. Както можете да видите и чуете, изпълнението му не беше кой знае какво, но поне беше на гайда (има къде-къде по-гадни музикални инструменти според мен), което компенсира до известна степен липсата на ритъм в мелодията.


Следващия обект за разглеждане беше църквата Свети Климент или Свети Пантелеймон, като над нея се намира една раннохристиянска базилика (по-скоро нейните руини), които са покрити с интересна покривна конструкция. В църквата са положени мощите на свети Пантелеймон. Освен това през две стъкла в пода се виждаха истинските останки от някогашния храм. Имало е и земетресения които са сринали над 80% от града.



Панорамата от църквата Св. Пантелеймон


Следващата спирка от разходката ни беше църквата Свети Иван Канео, разположена на скалния бряг. Пътеката водеща до нея беше приятна и ми напомни на една подобна пътека в Китен водеща до плажа


Последната църква за деня беше една около която беше построена нова сграда за да се запазят стенописите по външните стени. Възможно е да съм се пообъркал малко с църквите, но какво да се прави! Нямам ясни спомени за преживяното онзи ден! До колкото си спомням с нея приключихме историческата обиколка на Охрид.



Върнахме се по квартирите си за кратка почивка и ядене. След това направихме една дълга разходка по брега на Охридското езеро. Тръгнахме по бетонния кей от паметника на Кирил и Методий. В края на кея се намира базата на граничната брегова охрана, след която започва парк в който се правят питници. След това се има няколко хотела, а след тях са трите правителствени резиденции. Малко след тях е спортната база с тенис кортове. На малкия хълм до брега има друг голям хотел. Ние стигнахме до друга сграда много близо до езерото. Там видяхме чифт ролери сигурно и те са ни видели {:->) На връщане минахме по бреговата алея минаваща край големия хотел, а след това покрай резиденциите. Когато стигнахме отново до кея там имаше доста рибари, които май нямаха късмет тогава.


След това се прибрахме по стайте където похапнахме както си трябва. С това и този ден завърши. Поне за някой от нас.


3 ДЕН (понеделник)
Последният ни цял ден в град Охрид беше за посещение на манастира Свети Наум на около 30 км на юг от града, много близо до границата с Албания и след това разходка с кораб в Охридското езеро.

Започваме с панорамна снимка на езерото и града така както се виждаха тогава от терасата на стаята ни. Сборният пункт беше отново паметника на Кирил и Методий. Натоварихме се на автобуса и тръгнахме към Билянините извори. Оказа се че предишния ден сме били минали близо до тях при дългата разходка по крайбрежието на езерото. Водата от тези извори имала подмладяващ ефект! По-късно се разбра до колко това твърдение е било вярно. В близост до изворите се намира биологичен институт, занимаващ се с отглеждането и изследването на два вида пъстърва срещаща се в езерото [108—111].


Отново се качихме на автобуса и потеглихме към манастира. Пътя минаваше в подножието на планината Галичица, която е също национален парк. Не можахме да видим Охрид от високо този път, но и това ще стане! За това на следващата екскурзия в Македония (обещахме да се върнем) [112—116]. От паркинга където спряхме до манастира Свети Наум води търговска алея с заведения за ядене и сергии за сувенири. В края на тази улица има мост над устието на реката, извираща наблизо в Охридското езеро. След това е дървената статуя. Забравих каква беше точно. На входа на манастира на посрещнаха Пауните, които ни впечатлиха с изпълненията си. Пауни се разхождаха и вътре в двора на манастира. След като разгледахме и църквата тръгнахме към параклиса Света Петка от където извираше светена вода [117—131]. След това имахме свободно време, което няколко души от групата прекарахме в разходка с лодка по реката до самите извори на Охридското езеро. Имаше невероятни гледки към близката планина [132—138]. След разглеждане на сергийте се качихме пак на автобуса и забързахме за езерната обиколка.


Корабчето на което се качихме не беше от малките. Настанихме се на най-горната палуба! Първо минахме край църквата Свети Иван Канео, където се оказа че има още две църкви. Видяхме отново нашата част на града от далеч. След това се насочихме към другия край на заливчето към хотелите и правителствените резиденции. В началото духаше студен вятър, но после спря и беше идеално за съзерцаване на околностите [139—148].


След разходката с в езерото разгледахме част от по-новия град и градския пазар. Той се оказа като комбинация от Битака в София и пазара на Красно село да речем. Но поне имаше голям избор! След това похапнахме рибена чорба в едно близко заведение. Чорбата беше достатъчно и освен това много вкусна и само за 2 лева. След кратка разходка из познатата част на града се насочихме към квартирата.


Утре ни предстоеше пак дълга програма и нямахме представа какво щеше да се случи {:->)


4 ДЕН (вторник)
Този ден ни предстоеше поредното пътешествие, затова тръгнахме рано. Първо пристигнахме в близкия град Струга, разположен на 15-тина км от Охрид на брега на Охридското езеро [149—152]. Интересно защо езерото се Нарича Охридско, а не да кажем Стругарско {:->) Първо видяхме дупката в езерото от където то изтичаше и даваше началото на реката Черни Дрин. След това повървяхме по реката и разгледахме местната архитектура. По едно време стигнахме до къщата на братя Миладинови, но не можахме да ги срещнем. Разгледахме набързо улиците на града, видяхме пазара. На тръгване от града един лебед ни изпрати [153—155,156—157]!

Насочихме се към град Дебър, като по пътя разгледахме манастира Св. Бигор. От двора му се откриваше страхотна гледка към отсрещната планина, която беше забулена в облаци както обикновенно. Пътя до Дебър, а и след това беше доста живописен [155a-155f,158—165]. Движехме се по река Черни Дрин и видяхме няколко язовира както и планините на заден фон. В град Дъбър не спряхме, а го разгледахме от автобуса. Нямаше нищо интересно.


Продължихме към Галичник — етнографски музей на открито. За него всички си спомнят и за това ще оставя снимките да говорят за него. Само ще кажа че си струва всякакви усилия да се стигне до там. Особенно по времето по което бяхме ние [166—185].


След като слезнахме обратно на главния път тръгнахме към хотела, в който щяхме да спим. Той се намира в националния парк Маврово в планината Бистра [186—187]. Там има и зимен курорт. Вечерта в хотела отпразнувахме именните дни на двамата именници в групата.


5 ДЕН (сряда)


Това беше последния ни ден заедно в Македония. Но ни очакваша още интересни преживявания и разбира се и още дъжд. След закуската в хотела, се качихме за пореден път в автобуса и потеглихме за град Скопие [188—191]. Наложи се да минем през доста пунктове за плащане на пътната такса, на учудващо къси разстояния. На влизане в Скопие се отбихме към село Нерези, където предстоеше да видим следващата църква. Пътя до селото и църквата се оказа тесен и сръмен на места, но след вчерашната одисея, направо не го усетихме. Като стигнахме там сериозно валеше дъжд и се наложи да се скрием под един навес, докато дойде игумена за да ни покаже църквата Св. Пантелеймон. Докато имаше хора на входа използвахме момента и направихме една-две снимки! Докато чакахме някой се опитаха да направят нещо като оперен концерт, но публиката липсваше [192—205].



Следващата спирка по обратния път към София, беше самия град Скопие и разглеждане на църквата и гроба на Гоце Делчев [206—213]. По пътя минахме край бившата градска баня, която била превътната в галерия. Добре, че не е казино! Интересното в църквата бяха ръчно изработените дървени колони от двете страни на иконостата. Интересното при тях е че те представляват вплетени една в друга различни фигури, като в средата също има издълбани фигури. Те са правени от същите майстори, направили и иконостаса в Бигорския манастир, който видяхме предишния ден. Другото интересно нещо било това че в наши дни било невъзможно да се направят подобни предмети без да се сглобят от няколко парчета. Аз си мисля, че щом преди толкова време са правени такива неща, то и сега е възможно да се повторят (за сега изключвам пирамидите). Тогава не са използвали сложни инструменти и машини а обикновенни инструменти и хитри техники за обработка на дървото и неговото издълбаване. Така си мисля аз [ 214—221].


След това малка част от групата ни се насочи към крепостта Калето, в близост до църквата. Оказа се хубав парк за разходки на открито. Можеше да е малко по-високо, но както и да е. Направихме и там няколко снимки както си му е реда [222—229]. За оставащото до тръгване време, разгледахме набързо града. На пръв поглед нищо ново. Хапнахме по един хамбургер с плескавица и много салати и се запътихме отново към автобуса, този път за последно!


След Скопие се насочихме директно към границата [230]. Всичко мина нормално и вечерта към 22 часа бяхме на същия паркинг, от който бяхме тръгнали преди 5 дена. С това и тази великолепна екскурзия завърши.


Автор: Васил Лаков


Снимки: авторът

Блогът за пътеписи „Пътуване до...“ се премести на нов адрес http://patepis.com. Забелязвам, че все още очаквате да се появяват нови пътеписи на настоящия адрес – това няма да се случи. Всички тукашни пътеписи са преместени на http://patepis. com. Минете на новия адрес http://patepis.com, където има вече към дванайсет нови пътеписа. Новият урл за абонатите през RSS e http://patepis.com/?feed=rss2 До нови срещи на новото място!

Гласувайте за този пътепис:

Блог класацията на България

4 коментара:

Анонимен каза...

Полезен пътепис, но има правописни грешки.

Стойчо каза...

Ще ги оправям. То и снимки има за качване още...

krisi каза...

много ми хареса твоя "пътепис" и понеже аз също искам да отида до Скопие и Охрид,затова бих искала да знам с коя фирма пътувахте вие?

Васил Лаков каза...

Предполагам, че има достатъчно фирми, които организират екскурзии до Македония. По-важно е да оцелите хубаво време и разбира се компанията да е добра. Аз бях с фирма 2М-КО защото пътуването беше организирано от мой познати, които пътуват често с тази фирма. И останах доволен!