Boulder, Colorado

Boulder, Colorado

Добре дошли във Boulder. Градът, в който е слънчево 360 дни в годината. Единственият град, в който мога да спя до 9 сутринта без да се събудя. Където и да живееш първото нещо, което виждаш като се събудиш е планината.

Градът на University of Colorado, където 30% от населението е студенти. По улиците можеш да видиш нормално облечени хора, момичета и момчета с жълти и зелени коси.

Там има само двама african americans, единият от които живее в градинката пред градския съвет и сгъва тялото си и го пъха във кутийка за забавление на хората. За първи път бях там преди 3 години, същият човек правеше същите номера и хората винаги се събират да го гледат и да му ръкопляскат.

Където има китна централна улица с много цветя и много хора и накъдето и да се обърнеш виждаш планини. Градът, в който Starbucks е еквивалент на Walmart, а кафенцата много напомнят на европейските. Градът, в който никoй никога не заключва входната си врата, дори когато заминава за месец.

Когато пристигнах валеше. Последният път когато е валял дъжд е преди 3 години когато идвах за първи път. За сметка на това когато идвах пред декември пих кафенце по къс ръкав на Pearl Street. Страшен късмет :) И ние ще ходим на планина. На палатка. Навън е студено, когато кацнах в Денвър дори ми се стори че валеше сняг. А е само първи септември. Доста се почудихме, но решихме да проверим какво е положението горе - ако времето е лошо ще се отдадем на кръчми и пиене. Карахме в мъгла и дъжд, но като влязохме в парка като че ли излязохме над облаците - беше топло и слънчево както се полага за тридневен weekend в планината :)

Оставихме колата, метнахме раниците на гръб и хайде да вървим. Рейнджърите казали, че е 5 мили преход - колко са 5 мили, ей сега сте ги минем. Да, ама не. На 10-тия метър взех да дишам тежко. Знаех си, че трябваше да походя на фитнес поне една седмица, ама защо ли не го направих. Пътят нагоре беше приятен. В началото почти равно, после малко по-стръмничко.



Минахме покрай Brainard Lake и се качихме до Lake Isabella. Пътят беше приятен и почти равен.





Снимах си рекичките, горичките, цветенцата. После дойде стръмното. Трева вече почти не се виждаше. Качихме се с последни сили на 12550 фута височина.







През цялото време Влади ми казваше: ей сега като качим хълма и от другата страна ще е полегато и ще слезем бързичко. И като видях от другата страна какво е ми се доплака - като че ли някой беше хвърлял тонове камъни по склона надолу и по почти 60 градуса наклон аз трябваше да сляза надолу.

Това беше най-трудната част от пътуването. Но долу ни чакаше наградата - страхотното Pawnee Lake.

Повървяхме още няколко часа и започна да се стъмва. Очевидно нямаше да можем да стигнем до къмпинга. За пръв път спах над една пропаст, в палатка, на средата на планината, без да има никакви хора наоколо. Палатка под едно дърво. Преди да заспя се чудех дали по някое време мечките няма да подушат швейцарското сирене в сандвичите и дали няма да ни хапнат барабар със сандвичите. Ако се бях сетила по-рано за това щях да бягам до къмпинга, нищо че бях смазана от вървене :) Слава богу на толкова високо дори на мечките не им се ходи.

Е не можах да спя. Не заради мечките, а заради тишината и най-вече заради двойното еспресо което пих преди обяд. На сутринта стана доста хладно. И нали съм човек на фотошопа преди да събудя сънувах как имам един файл, аз съм на най-долния пласт, над мен е якето и аз правя едно копие на пласта с якето да станат две :) И се събудих щото си беше все така студено :) Е не ми се мърдаше от чувала :)

Навън слънцето изгряваше и върха на планината вече беше осветен. Тревичките бяха умрели от студ, цветенцата свити под леда. Изкефих се да направя малко макро снимки, някой сполучливи, други - не толкова.



Върнахме се обрано до езерото почти на бегом - просто беше много студено. Слънцето изгря напълно и планината се огледа в езерото като в огледало.



Снимките пак не станаха много добри :( Един час разходка около езерото, събудихме хората които бяха на палатка там и тръгнахме нагоре. Страх ме беше как ще се кача по този сипей - но не беше толкова страшно. Поне не духаше толкова много като на предишния ден - качихме се нормално до горе. А и Влади поноси и моята раница докато си събера ангелите :) Виждаше се това нагоре



и това надолу.



Страшнооо :)

Никога не съм качвала такова нещо. Беше трудно, но въпреки това пак бих го направила - заслужаваше си. Гледките са страхотни, компенсираха умората напълно :) Ето още малко снимки.

На вечерта - medditarenian ресторанче. Това е едно от хубавите страни на Boulder - прекрасните ресторанчета. Любимото ми е едно тибетско ресторантче на центъра. В понеделник - кафенца и разходки в Boulder. Фонтанче...



кафенца...



галерии, улични фокусници и подобни забавачки, странни коси, студенти, свирещи на какви ли не инструменти...



италианско ресторанче...



деца, играещи си по улицата, страхотни книжарнички, слънце, цветя.

Почивка в къщата преди да тръгнем за летището.



После самолет и сбогом Boulder, кой знае дали някога пак ще попадна тук. Видях светавица от близо, видях как блясва и се разгражда като фойерверк. Добре, че не падна по-близо.

Автор: Диди (Diddy)

Блогът за пътеписи „Пътуване до...“ се премести на нов адрес http://patepis.com. Забелязвам, че все още очаквате да се появяват нови пътеписи на настоящия адрес – това няма да се случи. Всички тукашни пътеписи са преместени на http://patepis. com. Минете на новия адрес http://patepis.com, където има вече към дванайсет нови пътеписа. Новият урл за абонатите през RSS e http://patepis.com/?feed=rss2 До нови срещи на новото място!

Гласувайте за този пътепис: