Почивка в Мармарис, Турция

Миналата година почивахме в хотел Сън Марис в Мармарис с ваучери, купени от България. Естествено в автобуса имаше хора пратени от най-различни туристически агенции. Не мога да се оплача нито пътуването, което беше с комфортен автобус, нито от хотела като цяло. В обявата имаше предостатъчно снимки, за да е наясно човек къде отива и какво да очаква.
Недоволни сме единствено от обещаното обслужване от български представител на фирмата. Когато пристигнахме, трябваше да ни посрещне една девойка македонка. Ние цъфнахме в 10 сутринта, след изтощителното пътуване, в адската юлска жега на Мармарис, при 40 градуса температура; висяхме във фоайе с лепкави кожени мебели и без климатик цели 8 ( осем ) часа да чакаме да ни настанят, а единствената грижа на момата-македонка беше да дойде и да ни набута оферти за разни забавления на, както се оказа, дваж по-високи цени от тези, които си платихме чрез местните турски агенции впоследствие!

Осем часа, потен, прашен и залепнал за кожената мебел, жаден, гладен и недоспал, тотално пренебрегнат от служителите на хотела, които отдавна ни имат за същества от третия свят... В това време пристигаха руски групи, които тутакси получаваха ключове за стаите.
Но това не ни потресе толкова, колкото фактът, че дойде българска група от друга туристическа агенция, с българска екскурзоводка, която като висна на рецепцията не миряса, докато не ги настаниха! Няколко часа по-късно момичето от същата фирма се върна да си нагледа туристите и ни съжали - без да сме й клиенти, ей така от човещина, направи всичко възможно поне да ни раздадат студени напитки! Не че човек не може да излезе из Мармарис да си купи, но с багаж във фоайето и в адската жега, някак не се получава.
А нашата македонка изобщо не си вдигаше телефона, който ни беше дала! Появи се предпоследния ден и каквато си беше смотана си отиде без никаква далавера.

Бяхме общо 8 българи от автобуса за този хотел, а на другия ден се яви една възрастна дама, пак чрез Булпартнерс, която даже си платила за самолет. Горката! Турците я набутаха да спи в един килер ( не се шегувам изобщо! ) и ако не беше това момиче от МЕТРО, там щеше и да си остане до края! Девойчето е българско туркинче, лъчезарно, общително, казваше се с едно сложно турско име, което завършваше на Гюл (нещо като Айшегюл ), затова й викахме Розе - за по-лесно! С нея ходихме на разходката с яхта, на турската вечер и по разни магазини. Ако ще пътувам за Турция отново, ще търся нея и нейната фирма!

И накрая няколко думи за Мармарис:
Селището, плажа и морето не са нищо особено. Общата оценка е по-ниска от тази на който и да било наш курорт. Отначало мислех, че тия хора там като им остареят къщите, си ги хвърлят в морето - пясъкът е черен, а водната ивица осеяна с червени камънаци, с вид на тухла. Водата е възсолена, в нея няма миди и рачета, а само някакви риби-будали, които защо живеят там - не ми е ясно! Няма чайки, гларуси - никакви морски птици! Местните карат като луди, с едничката мисъл да сгазят максимален брой туристи за един ден, което като се замислиш никак не е изгодно икономически! Стъпиш ли на пътя, трябва да бягаш бърже, защото а са те забелязали в далечината, а са дали бясно газ!

Защо препоръчвам Мармарис:

Момчетата, които се събират да работят там през сезона от цяла Турция явно не са случайни! Всички са безкрайно услужливи, общителни, засмени, почти копие на Таркан! Тичат и работят неуморно! Никъде друдагаде не съм виждала такъв дружелюбен персонал!!!

Атракциите, които се предлагат, си заслужават до една. Задължително трябва да се повози човек на яхта - взимат ви от хотела с бус, качват ви на яхтата, возят ви из няколко невероятни залива, хранят ви за обяд, докато се усетите, вече танцувате разни танци, поздравяват ви с националната ви музика - в нашия случай с Азис - и ви връщат обратно в хотела в 18ч. предоволни само срещу 16 евро на човек ( ако се пазариш добре ).

Гмуркането, или тъй нареченият Дайвинг е страхотно преживяване! Отново има взимане от хотела, инструкция на руски и английски, екипиране, две гмуркания в заливите - едно на 3 метра и едно на 8 ( за който не е умрял от страх при първото ), хранене на разни риби, хранене на неудавените туристи и връщане до хотела. Пазарлъка тръгва от 80 долара и пада до 20 евро.

Аквапарковете са два. Има супер-страхотни забавления и в цената отново може да бъде включен обяд.

Турската баня не трябва да се пропуска в никакъв случай! Жалко, че в България не е останала нито една! Взимат те от хотела, влизаш първо в сауната, после те просват на мраморен плот, където те ожулват с кесе, после те заливат със сапун, после те масажират, после те плакнат с меден тас и през цялото време те търкалят като бебе насам-натам. Следва масаж с маслиново масло, ароматерапия, маска на лице и те пускат чисто нов обратно в хотела. Сваляш няколко пласта кожа и поне 5 години видимо! Цената е 8 до 13 евро, в зависимост от броя неща, включени в услугата.


Човек трябва да иде на турска вечер най-вече за да се шашне от факта, че техните носии, хора и ръченици са също като нашите! За мен си остава пълна загадка кой от кого е научил тези неща, но това е по-поразително и от кючека, който ще ви покаже изключително гъвкав травестит! Избират мъже и жени измежду публиката за различни танци. Най-впечатляващ от тях е този, при който събират няколко от най-едрите и космати мъже, обличат ги като кючекини - с бюстиета, пендари, шалове, шалвари, всичко и ги пускат един по един между публиката да събират пари. Който изкара най-много му дават награда. Ако не сте виждали космат швед със златни шалвари да играе кючек, значи не сте ходили на турска вечер!Невероятно забавление с вечеря и напитки за около 15 - 20 евро.


За екскурзията до Родос и Джип - сафарито нищо не мога да кажа - отказахме се заради жегата.


Цените в Мармарис са по-високи и от тези на Витошка, но има няколко неща, които човек би трябвало да си купи оттам. Едното е лимоновата вода - използва се за охлаждане на тялото, за ароматизиране и е много приятно нещо. Другото са местните сапуни с маслиново масло. Докато си избирате някоя шикозна чалма или шапка с пендари, може да ви предложат да попушите наргиле безплатно.


Обаче, за нищо на света не пропускайте да опитате тяхната бира - Ефес Пилзнер, или нещо подобно. В мига, в който ми сервираха първата изпотена чаша наливна бира им простих всичко на местните - и закъснялото настаняване, и липсата на морски пилци, и грозния пясък,и безумното пресичане с цел отърваване на кожата - всичко! Бирата им е просто невероятна! Първото, което направих, като се прибрах, беше да си купя един стек от Метро, но тук тя просто няма този вкус!


Мармарис е изключителен пример за това, как от невзрачно и горещо място, с помощта на много находчивост и труд може да се създаде прекрасен курорт. Стига човек да не си стои само в хотела и на плажа.



Автор: Соледад (Soledad)

Блогът за пътеписи „Пътуване до...“ се премести на нов адрес http://patepis.com. Забелязвам, че все още очаквате да се появяват нови пътеписи на настоящия адрес – това няма да се случи. Всички тукашни пътеписи са преместени на http://patepis. com. Минете на новия адрес http://patepis.com, където има вече към дванайсет нови пътеписа. Новият урл за абонатите през RSS e http://patepis.com/?feed=rss2 До нови срещи на новото място!

Гласувайте за този пътепис: