БАКУ ПРЕЗ СЕПТЕМВРИ 2007 г.
Блогът за пътеписи „Пътуване до...“ се премести на нов адрес http://patepis.com. Забелязвам, че все още очаквате да се появяват нови пътеписи на настоящия адрес – това няма да се случи. Всички тукашни пътеписи са преместени на http://patepis. com. Минете на новия адрес http://patepis.com, където има вече към дванайсет нови пътеписа. Новият урл за абонатите през RSS e http://patepis.com/?feed=rss2 До нови срещи на новото място!
И друг път се е случвало да казвам, че понякога пътят избира нас, а не ние него.
Пътуването ми до Баку беше неочаквано и за самата мен. Новината ме събуди в една ранна неделна утрин и всичко останало се разви като в сън. За приготовления виза, самолетен билет и красота, имах един следобед време. Приятелката ми ме попита дали случайно не съм добре платен наемен убиец, защото хладнокръвието и скоростта, с които съм се приготвяла за пътувания, били подозрителни. На другата сутрин пътувам към летището, за да взема самолета до Москва. Два часа и четиридесет минути полет и съм на Шереметиево. Якенцето ми върши добра работа, лятото май си отиде. Седем предълги часа престой в транзитната зала. Време напълно достатъчно, за да разгледам всичко възможно магазини, ресторанти, публика. Магазините и ресторантите с цени като в Ню Йорк. Публиката предимно с монголоидни черти на лицето + всичко друго, което природата е наспорила по света. На широките стълби юношеският отбор по футбол от Сирия играе аеробика и се забавлява. Сирия! Става ми мило, нали скоро се върнах оттам. Заговарям едно от момчетата, което не е заето с физически упражнения. Оказва се от Алепо и отваряме предълга приказка. Играят аеробика, защото са гладни и жадни. Ние не можем да си купим сандвичи по 10 евро и вода по 4 долара. Пък престоят ни тук е 10 часа. Това казва момчето и се смее. Ясно е, че не могат да си позволят каквото и да било тук, то пък кой ли може? Микроскопичният хот дог, за който платих 6,50 евро, отдавна е обработен от храносмилателната ми система. Добре поне, че има места за пушене. Както и да е, времето си върви. Купувам си три пощенски картички така де, нали все пак съм на московска територия! Неотдавна научих, че формата на кубетата на руските черкви е своеобразен реверанс към исляма приличат на чалми. С най-различни чалми в чантата се отправям към следващия самолет.
Полетът до Баку трае също два часа и 40 минути. Май каспийска беше рибата, дето ни поднесоха за хапване.
Паркингът на хотел Оазис. Къде сме, бе хора? Това Баку ли е? питам посрещачите. Това е курорт. До Баку утре след закуската с организиран превоз. Настанете се, пийте едно, отидете до морето и пр.... Извършвам всичко по инструкция. Всички гости на фестивала са настанени в този и в съседните няколко хотела. Нестихваща веселба, основана на тонове водка, се вихри в непосредствена близост около масите, в басейните, по алеите. Не съм за тази компания, става ясно веднага. Има желаещи за разходка до плажа, тръгвам с тях, за да опитам колкото е възможно
Петролът на Азербайджан. Огньовете във водата са възбуждали въображението и страхопочитанието на древните обитатели на района, затова не е чудно, че Зороастризмът и огнепоклонничеството са били силно разпространени тук. Огънят и до днес присъства в различни церемонии, но най-вече при посрещането на традиционната Нова година през март /така празнуват основно в Иран родината на Заратустра, в някои части на Афганистан, в някои кюрдски райони/. Ако влезете в Баку от север, няма как да не забележите храма на огнепоклонниците малък, каменен, с открити арки вместо врати. Има едно място на около час от Баку Atashgah, което пази още повече исторически спомени за последователите на Заратустра. Петролът днес!? Днес Баку е Кувейт(ът) на този евроазийски район. Петролът заработва за града в периода, в който Форд започва да произвежда автомобили за широкия пазар. Мнозина известни /впоследствие/ личности инвестират парите си тук. Лично аз се впечатлих, че братята Нобел са забогатели в Азербайджан. На нефтените петролни платформи-заводи работят американци, англичани и французи. Водата все още не се чисти от отпадъците промишлени и битови, но скоро ще стартира проект за пречистватели и до догодина бакинци се надяват да имат лазурно море. Именно този нефт ще стига до Александруполис.
Дочакваме изгрева и К. предлага да поспим. Тя е класическа балерина, която от доста време не танцува в Националната Опера, просто защото сградата е превърната в огромен луксозен ресторант, а артистите са пренасочени към изпълнения на традиционни танци в космически скъпи заведения, пред космически богата и шантава публика местни и чужди богаташи, дегестанци, чеченци със специални поръчки и пр. Споменават се Керван сарая, Центъра за килими, Центъра за развлечения, театъра Мугам. К. преподава частни уроци по балет на деца, а вечер танцува със змия на сватби на богаташи. Змията не е куче и никога не можеш да си сигурен, че си я опитомил. Страхувам се в кой ден от периода ще бъде утре... Какъв период? питам аз. На 15 дни си сменя кожата, и ако е в цикъл, е малко опасно! Тежи 10 килограма. отговаря К. Що за танц е това? продължавам да любопитствам. Традицията е египетска. На сватбите са танцувани два вида танци с въртене на корема /гьобек/ за плодородие и със змия за безсмъртие. От К. за първи път чувам за музиката Мугам и решавам в първата възможна минута да науча повече за нея. Вече знам, че ще я натъжа, но не мога да не попитам дали знае нещо за Малика Сабирова. Малика и Надя Павлова бяха сред любимите ми балерини в тийнейджърските години. Добре е, познавам я. отговаря К. и влизаме с танцова стъпка в хотела.
Малко преди да заспя преглеждам допълнителната програма към фестивала поклонение на гроба на Г. Алиев, посещение на фабрика за килими, разходка в стария град, обяд в Керван сарай, прожекции в кинотеатри Ибрус, Азербайджан, в открития Зелен театър...
Хотел Оазис се намира в курортното селце Загульба, което е на около 40 км северно от Баку. След разточителна закуска с много чай успявам да се отскубна за час, за да намеря интернет кафене. Докато питам и разпитвам местните хора, забелязвам колко много златни зъби имат в устите си. Впоследствие разбирам, че броят на златните резци няма връзка със социалното положение, а с вярването, че златото пречиства. Отдалечена от района на хотелите и вилите, регистрирам наличието на очукани и олющени социалистически блокчета, повредени детски катерушки и тротоарна търговия с плодове и зеленчуци. За интернет плащам само 0,30 копейки /1 USD = 0,80 Маната/, после купувам за 0,40 к. местни цигари и се присъединявам към фестивалната група, която потегля към първото събитие поклонение пред мемореала на Г. Алиев. Града, който виждам от автобуса, ме впечатлява с изключителната стабилност и якост на всички сгради стари, сталинки, нови, частни и публични. Каменните фасади са толкова изкусно резбовани, че камъкът прилича на лен, а това придава на гигантите значително
От азерски се превежда на руски, но гостите от Казахстан, Туркменистан, Узбекистан, Киргизстан и Турция нямат нужда от превод те си се разбират добре на турски език /нали всички говорят тюркски езици/. Таджикистанците пък говорят фарси и се разбират отлично с иранците. Само че иранците тук
Някъде към края на вечерята сръчно сервитьорче минава да прекади с тамян въздуха над главите на присъстващите.
Разходка в стария град на следващия ден. Първи обект Девичата кула. И сега тук става интересно. Надписът на кулата е следният: QIZ QALASI да се чете като Гъз галасъ. Знам, че на турски къс е момиче /"Кармазъ шапкалъ къс" означава "Малката Червена Шапчица/. Обаче на азерски момиче е гъз. А нашият гъз тогава част от целия гъз ли е или произлиза от съвсем друг оригинал? Тази кула, строена в периода
Следват три филма в кино Азербайджан. В Баку първото кино е показано само три години след първата прожекция на братята Люмиер!
После намирам начин да си осигуря малко лично време и тръгвам да разглеждам Баку
На следващия ден започваме с К. разходка по крайбрежната, стартирайки от DENIZ VAGZALI морската гара. На отсрещната страна на булеварда е величествената сграда на Правителствения дом, строена някога от немски военопленници. Морето не е за гледане, затова си крачим по алеята с многото борове и маслинови дървета. Изумявам се колко красиво и провинциално е тук колички със слънчогледови семки, захарен памук, сладолед и пейки за романтични снимки със сърчица, тюл и пр. Присядаме за чай в едно приятно заведение. Заедно с чая на масата идват лимонови резанки, сладко от малини, нарязан сладкиш, ядки и стафиди. Прекарваме отлично и плащаме за поръчката около 15 долара. Продължаваме към стария град, разглеждаме филхармонията и придържайки се към крепостната стена, попадаме отново в Баку
Мешавицата от хора и религии е неописуема. Забелязвам фирмен надпис Албания и силно се озадачавам. После разбирам, че тук някога е имало Кавказка Албания и заедно с Мидия и Мани, са послужили за основа на формирането на азерската нация. Разбирам още, че не е здравословно пред азерите да се говори за арменци. Виж, Турция е друго нещо! Турция е тук и азерите са в Турция. Една от сферите, в които Турция осезателно се е намесила, е образованието. Защоооо? Ами, защото в Азербайджан корупцията е толкова неприкрита е повсеместна, че родителите плащат на учителите едва ли не от детската градина. Учителите официално получават около 100 долара заплата, университетските преподаватели около 300. Само че всички взимат пари за оценки и тормозят както двойкарите, така и отличниците. Пък в турските училища и колежи в Азербайджан това го няма. Ето защо много младежи се обучават там безплатно и без подкупи. Затова и говорят турски перфекто. Съвсем друга е работата с Иран. Много се обичат и много им се е искало на азерите да заживеят там след промените. Но жените не са издържали на строгите изисквания за облекло и поведение. Защото в Баку хората отдавна са се научили да пият водка и да се обличат по европейски. За западно влияние тук /според консервативните местни граждани/ се смята... турското влияние. Странични наблюдатели съобщават, че все повече младежи не пият алкохол. Защо? питам аз. Поради религиозни причини, естествено, а ти каква друга причина знаеш? контра. Аз пък познавам младежи, които не пият и не пушат, защото не е фешън отговарям аз.
Младежите! Те не искат да живеят в родината си. Защо ли това ми е познато толкова много? През тази година се запознах с техни връстници от Албания, Латвия, Сирия..., които мечтаят за същото. Повечето живеят с един абсолютно нереалистичен образ на ЕВРОПА. Европа привлича много от тях, защото искат да избягат от традициите за незабавна женитба след първото излизане с момче/момиче, защото искат да си пият бирата свободно, защото... Това е. Великото преселение започна преди кажи-речи 20 години и спиране няма. За това неспирно движение никой няма да направи филм, никой няма да го плати, никой няма да го излъчи...
Знаете вица не обърквай туризма с емиграцията..., нали? Е, и аз не желая да обърквам моето приказно приключение в Азербайджан с действителния живот на хората там. Тостовете в шикарните ресторанти, в които протичаха фестивалните вечери, бяха за миналото!
Най-скъпото нещо, с което си тръгвам от Азербайджан, е музиката Мугам. Това е класическата музика на близкия и средния изток. Раницата ми не е скъсана, нея просто я няма загубена някъде на московското летище. Ще си я чакам търпеливо! Докато слушам изпълнението на Алим Газъмов, разтварям томчето с поезия на средновековните източни поети. Необратимо съм очарована от новата доза изток и по съвсем нов начин прочитам стиховете на Омар Хайам:
Където розов цвят изгря в светлина,
Попили са в пръстта безбройни имена;
А всеки син листец на нежна теменуга
В ония дни е бил луничка на жена.
/прев. на бълг. ез. Йордан Милев, 1973/
Автор: Росица Якимова
Блогът за пътеписи „Пътуване до...“ се премести на нов адрес http://patepis.com. Забелязвам, че все още очаквате да се появяват нови пътеписи на настоящия адрес – това няма да се случи. Всички тукашни пътеписи са преместени на http://patepis. com. Минете на новия адрес http://patepis.com, където има вече към дванайсет нови пътеписа. Новият урл за абонатите през RSS e http://patepis.com/?feed=rss2 До нови срещи на новото място!
Гласувайте за този пътепис:
Няма коментари:
Публикуване на коментар